Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Книжарница „Еднооката сова“

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Книжарница „Еднооката сова“ Coin10 105
    Ниво : Книжарница „Еднооката сова“ Untitl37
    Статистики :
    Книжарница „Еднооката сова“ Streng10 Сила: 10
    Книжарница „Еднооката сова“ Shield10 Издръжливост: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Brain10 Интелигентност: 4
    Книжарница „Еднооката сова“ Runnin10 Ловкост: 4
    Книжарница „Еднооката сова“ Magic-10 Магия: 4
    Книжарница „Еднооката сова“ Clover10 Късмет: 4
    • Post n°1

    Книжарница „Еднооката сова“

    Писане by Атсу Оттах Съб Сеп 09, 2023 12:09 pm


    @Арес Морев @Чима Ганиру-Одум хронологично някъде зимната ваканция?


    Концепцията за коледната ваканция още обягваше на Атсу.. в най-гадното време, което тази земя можеше да предложи, трябваше да ходят наляво надясно и да се правят на семейни. Вместо да ползват точно това време за "училище"? Нещата ставаха все по-разочароващи с годините. Разбира се, че можеше и по гадно да бъде. 

    Като например мястото на което бяха.
    Как по-точно това място беше станало свърталището на адекватните магьосници наоколо? Всичко беше порутено, схлупено и никой не си правеше труда да се стегне. Сякаш това, че бяха гонени значеше, че трябва да се разпускат като плужеци. Или това. Или просто тук се навъртаха само отрепките които не можеха да си подредят живота под носовете на аврорите. Не че въпросните наоколо бяха особено съвестни. Или адекватни. Твърде лесно ги отърсваха от гърбовете си, а ако двама тийнейджър можеха да ги водят на див лов? Тези, които се подвизаваха тук трябваше да са особен сорт... каръци.
    Е поне книжарницата трябваше да става за нещо нали?
    .
    .
    .
    Ми не.

    Не очакваше Александрийската библиотека.. но все пак.
    Няколко кашона с книги. Във влажна пещера.

    Тези хора дори не се опитваха.

    Нямаше смисъл да се навъртат повече тук. Търпението на Арес отдавна беше свършило. Не че го имаше по начало. Хората тук не става дори и за храна. Да не говорим колко полезни можеха да са нещата, които предлагаха. Дори и Атсу прихващаше досадената нервност на другаря си на това място. Тук още повече му липсваше слънцето.
    Пясъка.

    Ароматът на.. слънце, кръв и пустиня?

    Хищник.

    Магьосникът, с който пристигна глътката свеж въздух хаван погледа и на двете хиени. Непознатият, пристигнал в долното ниво на пещерата, поне се движеше като такъв. Убиец. За разлика от.. мижавите остатъци от хора наоколо. Дори Арес се беше обърнал и следеше влизането му с интерес, за разлика от апатията, което не го пускаше последно време.

    Най-накрая нещо интригуващо на този проклет мокър остров.

    Маришка Боршош and Чима Ганиру-Одум харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Книжарница „Еднооката сова“ Coin10 51
    Ниво : Книжарница „Еднооката сова“ Untitl37
    Статистики :
    Книжарница „Еднооката сова“ Streng10 Сила: 6
    Книжарница „Еднооката сова“ Shield10 Издръжливост: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Brain10 Интелигентност: 4
    Книжарница „Еднооката сова“ Runnin10 Ловкост: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Magic-10 Магия: 6
    Книжарница „Еднооката сова“ Clover10 Късмет: 4
    • Post n°2

    Re: Книжарница „Еднооката сова“

    Писане by Арес Морев Съб Сеп 16, 2023 1:27 am


    Падение, скука и още по-голяма скука.

    Тъй наречената ваканция не започваше добре. Намираха се в малко, тясно и противно пространство. Остров Катран, наистина, оправдаваше името си и се намираше в самата черна дупка на българската география. Само дето, вместо свърталище на черни магьосници, приличаше на надраскано от пет годишно лапе без капка въображение. Постройките бяха западнали и порутени, крачеха между грамадни камъни и единствените хора наоколо воняха на отчаяние и безнадеждност.

    Повечето дори изглеждаха като рециклирани от мъгълските контейнери за смет. Опърпани черни (туй клише дори не ставаше за ядене) дрехи, брадясали и без никакъв живец в тях.
    Явно имаше някаква идея като: „опряй сЪ как можеш!” или: „Ако не те изяде, ти си най-големия!”. Жалко, че Арес нямаше намерение да се трови с тази жалка храна. Но, пък нямаше да е зле някой да сложи край на мъките им. Беше тъжна гледка.

    Очевидно това бе представителната извадка на обществото на тъмните магове по родните земи. Момчето не беше впечатлено. Дори откачената му майка поддържаше по-добро ниво. Поне тя можеше да направи половината на кайма, а с другите да си изработи ново палто.

    -

    Книжарницата се оказа поредната дупка. Самотна пещера, набутана с дузина книжки и странни магически предмети. Морев, бе готов да си тръгне веднага, но заради Атсу се опита да даде „шанс” на пазаруването тук.

    Не се получи. Разлисти първата книга, изпречила се пред очите му. Лъскава корица, златни букви... и подробно обяснение как да си подрежеш морковите по пълнолуние. Очевидно, сериозен черен ритуал за добра реколта. Втората книга – предлагаше рецепти за объркваща отвара и... любовни рими.

    Не. Просто НЕ! Тук търпението му се изчерпи. Вече бе раздразнен, когато усети приствието на друг хищник. Зъбите му се оголиха, инстинктивно. Въздухът в пещерата стана тежък и сякаш по-плътен. Ароматът на кръв се премеси със страха на останалите магьосници. Те не знаеха какво стои пред тях, но можеха да усетят колко е опасно.

    Интересно.
    Срещна погледа на Атсу. Можеше да види, че той също бе заинтересован от откритието. Но какво правеше този магьосник тук сред тази паплач? Хм. Можеше да усети риска по върховете на зъбите си и това го развълнува. Най-накрая.

    Лилиян Кардамова and Чима Ганиру-Одум харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Чима Ганиру-Одум
    Чима Ганиру-Одум
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Книжарница „Еднооката сова“ Coin10 50
    Ниво : Книжарница „Еднооката сова“ Untitl37
    Статистики :
    Книжарница „Еднооката сова“ Streng10 Сила: 6
    Книжарница „Еднооката сова“ Shield10 Издръжливост: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Brain10 Интелигентност: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Runnin10 Ловкост: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Magic-10 Магия: 2
    Книжарница „Еднооката сова“ Clover10 Късмет: 6
    • Post n°3

    Re: Книжарница „Еднооката сова“

    Писане by Чима Ганиру-Одум Нед Окт 01, 2023 12:14 am


    Дробовете му се изпълниха с влага сравнима с колумбийската такава в Льоро, което си беше едновременно впечатляващо, странно и донякъде похвално. 


    Разбира се, не бе попаднал съвсем случайно тук. Всеки път когато се остановеше за известно време в нова страна правеше все едно и също. Опитваше се да идентфицира най-големите отрепки, най-безочливите същества, най-омразните и неприятни хора - знаеше, че това е разковничето, от което имаше нужда. Това бяха индивидите, които вършеха истинската работа и притежаваха така нужните за оцеляване на въпросната локация знания. Когато някой от по-висшата прослойка имаше нужда да се свърши нещо, непременно и на всяка цена, не отиваше да си цапа ръцете сам, а намираше кой да го отърве от нововъзникналите проблеми и несполуки.
    Проследи няколко души до невзрачния вход, а паролата не бе особено тайна, при положение, че трябваше да я изречеш, за да се задвижи механизма. 

    Отбеляза в главата си - “Не съвсем интелигентни.”

    Пещерата бе толкова добре запечатана магически, че надали по-голямата част от “хората” наоколо си даваха сметка за силата на заклинанието, което от части бе и безсмислено. Може би по-подходящо да използва думата същества, тъй като на повечето не можеше да си позволи да закачи етикета човек. 

    Поправи бележката от преди малко - “Талантливи, но глупави.”

    Захапа една цигара и запали върха ѝ, за да промие недотам приятния аромат набил се в ноздрите му. Чу нечленоразделно изръмжаване зад гърба си, но не усети каквато и да е форма на заплаха. Нито напрежението във въздуха нарасна, нито изостреният му слух го предупреди за приближаваща опасност. Торсът му леко се извъртя, почти пренебрежително, и с крайчеца на окото си долови недоволната физиономия на “стопанина” - това също не го развълнува особено. 


    Огледа се наоколо. Имаше книги - явно бе библиотека или поне опит за такава. Разбира се, на фонът на библиотеката на Конгреса, където бе прекарал почти два плътни месеца само в четене, мястото тук меко казано бледнееше. Обитателите също.
    От години бе спрял да обръща специално внимание на заобикалящите го същества, защото знаеше, че малцина бяха тези, които можеха да го наранят. Усмихна се леко пред волята на всички познати трикстър богове. Екуенсу щеше да го накаже подобаващо, когато и Чима поеме към своя път към отвъдното, но Одум бе смирен, защото щеше да бъде заслужено. 


    Закрачи уверено право към един от кашоните, разбутвайки хората, които бяха изпречени на правата линия по която бе тръгнал. Искаше да разбере за тайните на България и за божествата тук, за изкуствата, било те магични или напълно мъгълски. 


    Без погледът му да помръдва от страниците на сравнилтено интересно четиво за Вуду магията:


    - Направи още една крачка към мен и обещавам, че ще ти бъде последната. 


    Гласът му бе нисък и злокобен. В тембъра му можеше да се долови трептенето на хищник готов за битка на живот и смърт - винаги. 


    - И не си мисли, че заради лекият ми акцент всички наоколо ще подкрепят теб, а не чужденеца. 


    Всъщност речта му бе по-чиста и книжовна от по-голямата част от българите. При него нямаше паразитни думи, нямаше диалекти. Само това, което го пишеше в учебниците, от където научи езика. Също така и прочете речника им няколко пъти. Бе интересно колко много чуждици притежаваха. Със сигурност поробван народ, не веднъж.


    Цигарата не бе излязла от устата му, димът влизаше в очите му, но те нито се насълзяваха, нито помръдваха, освен за да продължат на следващия ред.


    - Чувам учестеното ти дишане. - затвори книгата и изправи досега приведената си стойка. - Сега или никога.


    Око за око - зъб за зъб.






    Ewu nwuru n'oba ji abughi agu gburu ya. - A goat that dies in a barn was never killed by hunger.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    • Върнете се в началото

      В момента е: Вто Сеп 10, 2024 5:13 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!