Студио за татуси „Омайница”

- Хмммм, магическо? Не знам, то всъщност кое не е магическо, ако го има в бабини рецепти за лекове то сигурно ще го намериш и в книгите по Билкология. От цветята е момина сълза, май. Въпреки, че предпочитам гъби пред цветя. По-интересни са за отглеждане - за татуси виж не отбираше и капка, ама за растения... Там можеше да приказва цял ден и да не е стигнала до същината. Или до първата третина - Халюцогенните са особено интересни, а и има някои магически сортове които имат ефект и само при бране. Още миналата година успях да завъдя от тях... Още не съм се впускала тоолкова дълбоко в гората на Мунгав, ама видях следи че по-навътре има и от фосфориращите...

Дам, за това можеше да плямпа до догодина. Не даде на горкото момче дори частица шанс, да поеме отново темата. Това май му беше и от първите пъти, когато имаше шанс да види пълното отприщване на бента от информация, който беше Люба. В нейна защита, нямаше против и да не я слушат. Повечето хора обикновено просто изключваха и изчакваха да приключи.
За нея това си беше тяхна загуба.
Растенията, гората като цяло, бяха супер интересни, а и до голяма степен опасни. Ако не знаеш какво правиш на места като в Призрачния лес... може да ти е за последно. Гъбите бяха подобни в повечето отношения. Всъщност дори не се категоризираха като растения!
По някое време обаче стигнаха до врата.

Видя табелата и се усети, че бяха тръгнали, всъщност, с цел.

- Чакай какъв беше въпроса?

Разбрах всичко! - смееше се Илиян. Абсолютно всичко. И все пак, момина сълза татус не мога да си направя . Може би защото... идея си нямам как изглежда. Много съм скаран с цветя, растения, гъби и най вече.. Билкология. Не беше от любимите ми предмети.
-Ще те науча тогава – усмихна се Люба. Всите билки , гъби, цветя и всичко – охоо ще има да обесняваш на преподавателя, все едно си цял живот. Жив отличник ще станеш !
-Абе.. нека не стана, ха-ха. Сигурен съм че другата година учителите тооолкова ще се радват да ме видят, че .. сигурно няма да искат даже да ме доближат или ще ..
               -Абе ти стой и пуши пак на ония прозорец, пък после очаквай да ти пращат картички- Отново  усмивката на Люба грейна на лицето и. 
В този момент, Илиян се наведе и я целуна.  Тя се изчерви цялата, поради факта,че момчето не я предупреди. Илиян от своя страна, само се огледа и усети няколко погледа около него, които ги гледаха.  Наистина не се почувства удобно в този момент. Люба усети това, след което без да и пука, преплети пръсти с неговите и го задърпа към вратата на татус студиото. Илиян отново се обърна и видя погледа на хората.. не беше любимото му нещо, но Люба изобщо не и дремеше и го дръпна вътре. Двойката прекрачи прага на татус студиото. Вътре се виждаха адски много артове. Илиян се чудеше адски много, какво да си татуира все още, тъй като приятелката му не му даде точен отговор.
               -Доообър ден !- провикна се Илиян. Има ли някой ?
               -Я.. ценител ! – възкликна татуиста. Гледам имаш доста по себе си.
               -Мхм ! – възкликна Илиян. Лявата ми ръка е леко свободна, мисля за нещо... *в този момент, Илиян погледна към Люба* цветно. Може би... хм .. роза на зоната около китката.
               - Нека разгледаме някой модели-  рече татуиста.
Той показа 2 модела на рози- единия на стандарта червена роза, другия малко по мрачен- Черна, роза с падащи листа.  Илиян погледна към втория вариант и се усмихна:
               -Предпочитам втория, ти какво смяташ.
 
1 точка късмет моля ! (Админ: отчетено).

- Здрасти, Краси!
- О малчо, пак не те видах, ха! Много стелт я караш.
- Или ти имаш кепенци за всичко освен татуси и арт. - огледа изборите на Илиян, определено втората беше по-хубава - Абе нали знаеш че можеш да си поискаш и нещо твое си да ти направи? Не по каталог. А ти, ако ще е по каталог дай поне оня другия дето го работите с Илияна.
- Ее, кога стана шефче...

Момичето само го изгледа, и Краси се изсмя, като повечето художници не беше чак толкова сериозен. Пък и другия каталог наистина беше доста по як.

- Къв друг каталог?
- Още не е готов! - обади се татуиста откъм офис частта, където ровеше за папката.
- Няма значение - викна му обратно Люба - Много е як. Ше видиш. Самите татуси се движат, а можеш и мястото им да сменяш ако решиш.
- Верно?
- Нали искаше магически татус? Пък ако няма това което си търсиш може да му опишеш какво искаш и Краси ще го направи.

Преди Илиян да се противи, звънчето на врата отново прозвъня, и изглежда го сецна. Или може би беше по-скоро реакцията на Люба към новодошлата.

- Лельо, тук сме! - усети пак ръката, която държеше да се опитва да се дръпне от нейната, и стисна този път по-силно.
- Ау

- Здравей мила, и Илиян предполагам? - по-възрастната жена беше както винаги приветлива и усмихната - По разказите на Люба, не се притеснявай, изглеждаш сякаш ще хукнеш да бягаш всеки момент. Краси, имаш ли време за мен или да се върна по късно?
- О не, стой. Малката тамън ме накара да изкарам от нашите работи.

+ точка ловкост, че нещо ми се струва едноцифрено, моля (Админ: отчетено).
нататък аз ще продължа с Илияна.

Задачка, по задачка - ден става.

Илияна съвсем беше забравила, че Люба уговори да се срещнат с Илиян. Както сама се беше изразила - изгората.
Дали не трябваше да премести къщата в по-голям град? еше да се отрази добре на речника й... или по зле. 
Обратно на момчето, което в момента я гледаше като сърна пред фарове на тир. Нещо за това, че той много се притеснявал и така нататък. О определено се притесняваше. Надали беше изненада. Не се и съмняваше, че момичето го е предупредила - не беше в нейн стил да не го направи.

По-вероятно и той бе забравил.

Е, щом толкова се притесняваше, значи не беше толкова лош. О определено се опитваше да изглежда такъв, съдейки по вида... но детското все пак си личеше:

Липсата на бръчки.

Меката черта на лицето.

Един по... невинен блясък в очите. 

Въпреки тъмните сенки в случая. Изглеждаше повече сякаш нещо го тормози и ползва вида си да се защитава.
Малките детайли го издаваха.
Криеше ги добре, но за някой, който рисуваше хора те бяха видими. Все пак такива неща правеха един портрет да прилича на модела. Колкото и мускули и татуси да трупаш. И ако си художник, който си разбира от хляба - ги хващаш.А Илияна определено беше.

- Ъааа... приятно ми е.
- Спокойно, от нас двете Люба хапе по-лошо - на това момичето се ухили в зъбата усмувка и му се оплези - хайде няма да ви тормозя! Я да видя какво ново имаш за мен, Краси.

-Ами. ами аз.. не знам какво да кажа дори в момента-мислеше си Илиян. 
 
Наистина в момента, думите му бяха изчезнали от устата. Беше ги "изял" буквално.  Погледна лелята на Люба. Наистина изглеждаше готина, или поне както я описваше приятелката му. Външния вид на Илиян, вече наистина взе да го притеснява. Той седеше на стола и оглеждаше магическите татуси, които му бяха предложени. Когато видя лелята, поиска да си тръгне, но спокойствието в нея , го накара да размисли.  Не му се мислеше дори, все пак много малко родители биха реагирали нормално и благоприятно на външния вид на момчето. Може би, всеки един друг родител би изгонил момчето със шутове, но лялата наистина беше готина. Илиян се зачуди какъв разговор да поеме 
 
-С какво се занимавате ?- попита Илиян.
-Художник. Занимавам се с изкуство. Освен,че си.. цяла картина- пошегува се лелята на Люба.
-Еее.. татусите повечето са от „готиност“.  Макар че сегашния ще има стойност и история.
-Какво ще символизира ?-попита лелята на Люба
-Мунгав, неговата история, запознанството ми с Люба, което ми преобърна годината. Такива неща- не знаеше много добре какво да каже, защото думите му не бяха силна страна,а и беше доста притеснен.
- Щом племенницата те е харесала, не се притеснявай, аз нямам какво да кажа. Тя има достатъчно мозък в черепа си, за да избира. Но се чувствай поласкан ,че е избрала теб.
-Ооо.. чувствам се. Наистина доста момчета сигурно са си я харесали. Макар ,че и аз не бях за изпускане, ама изобщо. Вида  „лошо момче“ привлича момичетата- смееше се Илиян със сърце.
 
Това беше първия път, в който се отпусна така около нов човек. След което се стъписа, тъй като това беше ново чувство за него. Това стаписване и всичко- наистина не беше свикнал да се държи така около нови хора.
 
Е.. може би сега беше различно. Беше започнал да се променя. Магия и всичко. Беше готов да се „попромени“ доста. Явно Люба му действаше ..различно.
 
-..Ще ми препоръчате ли някой от магическите модели ?

@Илияна Георгиева

- Да особено тинейджърки - засмя се обратно Илияна, ето че момчето се отпусна и си показа сърцевината - повече шоу отколкото захапка. Е както каза и преди малко Люба хапе като за цяла глутница. Щяха да се оправят - Хммм, нека видим. Мунгав има много хубав силует с двете кули и моста между тях, ако него направим светъл и с изгряваща нова луна между кулите ще е добър символ за ново начало... и ако включим едно гълъбче което прелита покрай тях и разперва криле пред луната имаш и Люба там.
- Защо гълъб?
- Оффффф, името ми. Люба е прякор, всъщност е Голуба - шляп, даа ето го и дивия характер - Не се смей бе, знам че е тъпо.
- Ох, не бе сладко е.
- Така ще кажеш.
- Мда, и така ще си го направя. Мерси!

Ето този червен нюанс не беше виждала на племенничката си. Засмя се отново, бяха толкова сладки - чак захарни. Щеше и сладка картина да се получи сега както бяха, ма знаеше че няма да седят. Люба най-малкото рядко имаше нервите за това.

- Добре, оставям ви да се татуирате, аз имам още задачи да върша. Приятно!
- Аа, лельо, ще ходя да му помагам с уроци и тренировки.
- Добре, гледай да не му досчупиш коляното!
- Ама, от къде зна...
- Аз й казах много ясно.
- Ама, ще се забър...

Последното Люба му го сецна с целувка, от която този път Илиян беше червеният. Горкото момче, нямаше и идея с какво се забъркал. 
Звънкия смях на Илияна се чуваше и след като вратата след нея се хлопна.

+1т. издръжливост моля (Админ: отчетено).

край на рп между Илиян, Люба и Илияна.