Пристанището

Ясна излезе от мрака като някой зъл герой, който разкрива на своята жертва, че е тук и готов за отмъщение. На лицето ѝ се бе разляла предизвикателна усмивка, която потвърждаваше, че беше много ясно, че ще дойде. Кога Ясна беше отстъпвала пред някого в това училище, особено пред новодошли пришълци, които смятаха, че са по-добри от другите. Не, когато някой ѝ казваше, че е по-добър от нея в куидича. Нямаше как да отстъпи и да не приеме предизвикателството. Всеки знаеше това, което я правеше предивидима, но това не ѝ пречеше. Непредвидимото идваше, когато се качи на метлата и ги отвееше.

- Друго ли очакваше?! Не може да дойдеш в Мунгав, да ме предизвикаш и да си мислиш, че аз няма да ти покажа, колко много грешиш. - Усмивката ѝ все още разкрасяваше лицето ѝ. 
- Всъщност не. Носи ти се слава из училището и предполагах, че няма как да откажеш на това мое предизвикателство. 
- Само не разбирам какъв ти е зора, да те унижавам. Не че се смятам за много велика, но знам в какво съм добра и това е куидичът. Да беше избрал да се дуелираме, щеше да имаш по-голям шанс да ме победиш. - Сандър стоеше близо до лодките и Ясна се приближи към него. Откъсна поглед от четвъртокурсника и огледа повърхността на водата, която беше измамно гладка и спокойна. Лилавокоската знаеше, че това е една измама и под повърхността на водата бушуваше цял друг свят. Трябваше все пак да бъдат внимателни. Отбеляза си го като стики ноут в съзнанието, но скоро бързо забрави за това.
- Обичам предизвикателствата, какво да кажа. Не си падам по лесната победа. Пък и мисля, че ти показах на мача, който играхме, че имаш голям съперник в мое лице. 
- Искаш да кажеш подъл съперник. Мятане на ръкавици в очите на другите играчи не е особено велико умение, което те прави добър. - Ясна все още таеше неприязън, при мисълта за Арсений, който получава ръкавица в лицето и едва не падна от метлата си. 
- Това беше просто лош момент за Арсений да лети в близост до мен...
- Разбира се, извинявай, че си помислих друго. - шестокурсничката прихна престорено и леко се тупна по главата. - Разбира се, че беше просто случайност. Не умишлен опит да свалиш противников играч от метлата. 


Ако не друго, Ясна се забавляваше на разговорите със Сандър. Всъщност, тя обичаше да има някой който да претендира за по-добър от нея. Някой с който да се състезава, някой с който да лети извън куидичните мачове и тренировки и да се борят за титлата "По-добър куидичен играч от теб". Някой който... Пак тази болезнена мисъл. Без да усети беше започнала да се катери по стените на дълбоката дупка, която Ясна беше изкопала и я беше заринала там. Навреме я спря и не ѝ позволи да се изкачи повече и да излезе наяве.

Едва се сдържа да не се усмихне и да се изсмее в лицето на момичето. Всъщност, хич не му пукаше дали е по-добър от нея или пък не. Липсваше му тръпката. Адреналина. Незвестното. Да виси на косъм от смъртта и да не знае дали ще оцелее до следващия ден. Това, което се беше случило в Хогуортс, верно бе трагично, но емоцията бе несравнима

Искаше му се да я повтори, но Мунгав не беше като старото му училище. Тук всичко беше толкова по-спокойно и леко статично. Затова и реши да предизвика Ясна. Репутацията на момичето беше прекрасна. Всички говореха колко запалена по куидича е и как е готова да обезглави всеки, които я настъпи по малкото пръстче.

Беше перфектна. И само от краткия им разговор можеше да каже, че няма да го разочарова.

- Разбира се, че беше случайност. – натърти на последната дума, защото виждаше колко се дразнеше Соколова на това. – Не съм виновен, че в България е такъв кучи студ. Кой да предположи, че даже е по-зле от Англия?

- Може би, ако бе видял прогнозата за времето, преди да ни се натрапиш тук щеше да знаеш. – ох, сега щеше да му мрънка за това сигурно цяла година. Сандър като типечен мъж, намираше себе си за напълно невинен. Все пак нямаше очи на темето.

- Следващият път ще попитам кристалната топка. – тук вече се засмя и показа на девойката два реда чисто бели зъби. Този разговор започваше да се върти в кръг. – Поне така ще знам дали в новото ми училище има досадници.

- Трябва да се постараеш повече да ме впечатлиш. – Ясна го погледна из под мигли и май едва се сдържа да не добави още нещо. Чудесно. Ето, че беше ядосал звяра. Въпросът сега бе дали ще му се отплати положеното усилие. – Е, ще си говорим цяла вечер ли?

- Не! Радвам се, че попита. – грабна метлата си и се подпря на нея, спечелвайки си поредния недоволен поглед. – Та, тъй като си дама ще ти позволя да избереш маршрута за състезанието. Да не кажеш пак, че се опитвам да те съботирам или пък нещо такова.

Направи кратка пауза и побърза да добави:
- Звучи ми честно, не мислиш ли?

Самият Викторович имаше хиляди щури идеи като да се гмурнат с метлите във водата и да се опитат да намерят някое съкровище. Или да се бият с келпитата, ей така за идеята. Все пак си замълча и даде възможност на шестокурсничката да отговори.
 
+ 1 точка късмет (Админ: отчетено) + 10 галеона за хубавия пост.

- Пхаха... - изпуфтя Ясна. - Може би не виждаш добре, но не съм най-добрият представител на дамите. - Обноските ѝ не бяха най-изисканите, а огледалото беше далеч приятел, с който от разстояние се поздравяваха. Имаше толкова други по-важни и интересни неща, с които предпочиташе да се занимава. - Но нека така да бъде. Аз ще избера. - за момент Ясна се замисли, какво да предложи. Имаше няколко идеи, но избра мястото, къде най-обичаше да лети - извън стените на Мунгав. На учениците беше забранено да напускат крепостните стени на замъка и всеки дръзнал да излезе от тях подлежеше на сурово наказание.

- Какво ще кажеш да се състезаване до извора на Багра... - опита се да обясни Ясна, но Сандър извъртя очите си, сякаш беше предложила най-скучното нещо на света. 
- Изворът на Багра? - момчето уверено повдигна вежди и скръсти ръце.
- Да, защо не? - попита лилавокоската.
- Малко скучно ми се вижда. - рече момчето от Южен вятър. 
- Добре, победи ме и ще те заведа още по-навътре в призрачния лес. - моментално съжали за тези думи, които изрече. Какво си мислеше? Защо предложи точно това? Миналата година не беше ли достатъчна да я накара да спре да си играе със съдбата. Сандър забеляза изненадващото притеснение, което се появи на лицето ѝ и реши да се възползва от него.
- Така звучи по-добре. Първият стигнал печели? - четвъртокурсникът извърна поглед към метлата си и се пригови да я възседне. 
- Да. - Защо се чувстваше сяка допуска втората най-голяма грешка в живота си? Може би беше добра идея да преглътне гордоста си и просто да се прибере в общата стая. Или пък да каже, че не иска всъщност да се състезават до извора на Багра и да измисли нещо друго. Всичко щеше да е по-добре от това, което се канеше да направи. 
- Е, започваме ли? - Сандър продължаваше да стои в страни и търпеливо да наблюдава шестокурсничката. 

Явно най-накрая беше спечелила вътрешния спор. който водеше със себе си, защото момчето видя една твърдост и решителност изписана на лицето ѝ, която беше виждал само на куидичното игрище. Ясна прекрачи метлата и се настина удобно. Подаде му ръка, за да се здрависат и той с усмивка стисна дланта ѝ. След което двамата се изравниха, Ясна му пожела късмет, а той отговори, че не разчита на такива неща. Може би, ще ти потрябва, помисли лилавокоската.

- Когато светлината падне в езерето, тръгваме. - каза Ясна и изстреля един лъч светлина, който се издигна рязко нагоре, след което се насочи надолу и няколко секунди по-късно щеше да стигне повърхността на водата.

Статистика, плийз (Админ: +1 т. сила).