Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by @Исмаил Колимечков
Пореден ден от новия ред.Понеделник. Не, вторник, може би някъде след часовете? Не беше сигурна за точния час. От известно време всичко й се сливаше в един голям въртовъртеж от русокоси главици, ощипани госпожици, небивали правила и въздишки.
Положението не бе розово и се очертаваше да става все по-зле.
- МЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯУ! – една пухкава главица се бутна в краката й, опитвайки се напористо да се покачи върху нея и да достигне до ягодовите мъфини.
- Покъртително е, че си мислиш, че ще ти дам сладко! – изстреля Арина, избутвайки с длан пухкавия разбойник далеч от краката си.
Двамата се бяха настанили до статуята на Баба Яга – някак си й се стори подходящо, имайки предвид ситуацията в Мунгав, и буквално мързелуваха в тревата. Е, поне Орлова го правеше. Господин Ягодка премина през няколко състояния – от гонене на опашка през преследване на всичко що мърда до военни маневри.
Тъй, де. Всичко в името на храната.
Затвори очи. Само за секунда и си опита да си спомни мъгълските уроци по медитация, които бе посещавала лятото. Мастърът обикновено рецитираше неща като: „И сега отпуснете тялото и душата си. Не мислете за нищо” и „Почувствайте почвата под краката си, вдишайте. Издишайте, Вие сте едно цяло с природата!” или...
- Аз съм ягода! Една грамадна, желирана ягода, която ще изяде всички вийли... – въобще не зацепи, че го е казала на глас. Единствено тихите стъпки и познатото недоволно „МЯУУУУУУУУ!” и подсказаха, че вече не е сама.
- Не мисля, че нещата работят по този начин. – отвори очи и видя познатото лице на Исмаил.
- Ти ще кажеш! Стой и гледай само! – не успя дори да се засмее на собствената си глупост. Една грамадна топка козина се шмугна на скута й и навря опашката си в лицето й. – Оф, господин Ягодка, днес си ужасен!
Пореден ден от новия ред.
Положението не бе розово и се очертаваше да става все по-зле.
- МЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯУ! – една пухкава главица се бутна в краката й, опитвайки се напористо да се покачи върху нея и да достигне до ягодовите мъфини.
- Покъртително е, че си мислиш, че ще ти дам сладко! – изстреля Арина, избутвайки с длан пухкавия разбойник далеч от краката си.
Двамата се бяха настанили до статуята на Баба Яга – някак си й се стори подходящо, имайки предвид ситуацията в Мунгав, и буквално мързелуваха в тревата. Е, поне Орлова го правеше. Господин Ягодка премина през няколко състояния – от гонене на опашка през преследване на всичко що мърда до военни маневри.
Тъй, де. Всичко в името на храната.
Затвори очи. Само за секунда и си опита да си спомни мъгълските уроци по медитация, които бе посещавала лятото. Мастърът обикновено рецитираше неща като: „И сега отпуснете тялото и душата си. Не мислете за нищо” и „Почувствайте почвата под краката си, вдишайте. Издишайте, Вие сте едно цяло с природата!” или...
- Аз съм ягода! Една грамадна, желирана ягода, която ще изяде всички вийли... – въобще не зацепи, че го е казала на глас. Единствено тихите стъпки и познатото недоволно „МЯУУУУУУУУ!” и подсказаха, че вече не е сама.
- Не мисля, че нещата работят по този начин. – отвори очи и видя познатото лице на Исмаил.
- Ти ще кажеш! Стой и гледай само! – не успя дори да се засмее на собствената си глупост. Една грамадна топка козина се шмугна на скута й и навря опашката си в лицето й. – Оф, господин Ягодка, днес си ужасен!
