Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Приключенският сал

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Приключенският сал Coin10 50
    Ниво : Приключенският сал Untitl37
    Статистики :
    Приключенският сал Streng10 Сила: 4
    Приключенският сал Shield10 Издръжливост: 2
    Приключенският сал Brain10 Интелигентност: 6
    Приключенският сал Runnin10 Ловкост: 6
    Приключенският сал Magic-10 Магия: 4
    Приключенският сал Clover10 Късмет: 2

    Приключенският сал

    Писане by Геновева Самарджиева Съб Сеп 23, 2023 9:41 pm


    Погледът ѝ обхождаше спокойно плискащата се червеникава вода, а малките вълнички се отразяваха също така спокойно в очите ѝ. Разстоянието между двата бряга - този, на който бе застанала Вея и отсрещния, спадащ към Южната кула, не изглеждаше особено голямо. Не беше моряк, но по нейни груби сметки, може би щеше да го преплава за максимум половин час. Разбира се, тя не възнамеряваше просто да се придвижи до другата страна - това щеше да бъде прекалено скучно и съвсем нехарактерно за обичайното ѝ поведение. Не, тя смяташе да се спре по средата и да обязди едно от келпитата, които от време на време пляскаха с опашки и разцепваха водната повърхност.

    Планът ѝ беше внимателно обмислен. Беше избрала такъв следобеден час, в който всички курсове имаха часове, беше се извинила от урока си по Трансфигурация под предтекст, че ѝ е лошо, след което една вийла я бе ескортирала до Общата стая. След като вийлата си тръгна (и Вея няколко пъти се увери в това), момичето натъпка няколко възглавници под завивката си и ги оформи така, че да приличат на малко момиче с приблизително нейните размери. След като създанието ѝ доби задоволителен вид, се измъкна през единия прозорец на Общата стая, от онази страна, която гледаше към задната част на замъка, а не към двора. Спусна се надолу по водоскока и след като тества предела на акробатичните си способности, се озова долу при приключенския сал, който по чудо се намираше на брега и като че ли я чакаше. Въодушевена от неочаквания си успех, сега единственото, което ѝ оставаше, бе да яхне сала и след това да го подкара право към келпитата. Нямаше какво да се обърка.

    - Накъде така?

    Ама разбира се. Вея се намръщи и се прокле на ум за прибързаното си заключение. Завъртя глава наполовина, за да си даде високомерен вид, който да предаде на непознатия, че хич не я е страх от присъствието му и то грам няма да обърка плановете ѝ.

    - На тайна мисия.
    - Не е много тайна, щом те видях.


    Прикритата заплаха, която усети в думите му, накара остатъка от главата ѝ, барабар с тялото да завършат въртеливото движение. Момчето, което се разкри зад нея не изглеждаше толкова застрашително, колкото звучеше. Чорлавата му глава напомняше на някой, който току-що бе станал от сън, а под повърхността на сините му очи, скрити зад кичурите, сякаш нещо бълбукаше. Беше скръстил ръце и цялата поза на тялото му издаваше по-скоро любопитство, отколкото нещо друго. Вея обаче реши да играе на сигурно и да се презастрахова.

    - И какво сега, ще ме изкажеш ли? - попита го предизвикателно, а юмруците ѝ несъзнателно се присвиха.
    Марин Вапоров
    Марин Вапоров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Приключенският сал Coin10 45
    Ниво : Приключенският сал Untitl37
    Статистики :
    Приключенският сал Streng10 Сила: 6
    Приключенският сал Shield10 Издръжливост: 4
    Приключенският сал Brain10 Интелигентност: 2
    Приключенският сал Runnin10 Ловкост: 4
    Приключенският сал Magic-10 Магия: 4
    Приключенският сал Clover10 Късмет: 2

    Re: Приключенският сал

    Писане by Марин Вапоров Нед Окт 01, 2023 1:38 am


    Познаваше тази походка. Потайното пристъпване към място, на което не трябва да бъдеш, неволното шарене на очи, които търсят нещо, което копнеят. Марин истински не искаше да се бърка, тъй като самият той не беше там, където трябва да бъде, но часовете по летене просто не му понасяха. Чувстваше се изключително нестабилен на малкото парче дърво, реейки се около петдесет метра във въздуха. Да, точно това се бе случило първия път като се качи на метла и от тогава всячески се опитваше да избегне конкретно тези часове и всичко свързано с куидич. Дори не обичаше особено да ходи на мачовете, чувстваше в стомаха си топка, гледайки познатите си как си играят със смъртта.
    Усещаше същата топка и в момента без очевидна причина, затова реши да се намеси. 


    - Аз също не съм в час. - повдигна рамене. 
    - Ето, ако ти не ме изкажеш и аз няма да те изкажа. - почти тропна с краче момчето от неговия дом без да отпуска юмруците си и се завъртя.
    - Освен ако не си дошла да се насладиш на гледката, ще трябва да те предупредя, че няма да ти позволя да се качиш на сала.
    - Ама... - този път се врътна два пъти по-бързо. - ... кака така?! Всъщност, аз изобщо не исках да се качвам на този... този... гаден сал. 

    Извъртя очи към него и го огледа. Салът все още не бе отплавал. Вапоров специално бе останал, защото въпреки многобройните пъти в които се бе качвал на него, така и никога не разбра как изчезва и където точно отива. Днес се чувстваше изключително объркан, а водата винаги успяваше да му помогне да подреди мислите си. Затова до преди броени минути се лъкатушкаше из Кървавото езеро, опитвайки се да се приближи до келпитата на достатъчно близо, че да може да усети силата на рибешката им опашка, но достатъчно далеч, че да не стане поредната тяхна жертва. Малкото вълнение, което създаваха във водата му напомняха на негов любим скрит бряг в Сочи, до където веднъж бе доплавал с брат си.

    Огледа добре леко нацупеното момиче пред очите си. Изглеждаше му безстрашна и това го накара да се усмихне. Рядко се усмихваше, а когато го правеше, обикновено хората не можеха да определят правилно защо. Огледа омачканата ѝ блуза, чупките в косата ѝ и начина по който слънцето се отразяваше върху тях. Това, което му направи най-голямо впечатление обаче бяха очите. За момент ги зърна и веднага след това измести фокуса си някъде другаде, но все пак в нея. 
    Също толкова сини, колкото неговите. Също толкова неразбрани, колкото неговите. Също толкова...

    - Какво ти стана, какво ме гледаш така? - Геновева изгаряше от нетърпение Марин да се разкара. - Не разбрах, ще ме изказваш ли или не?
    - Защо ми е да те изказвам? - пак повдигна рамене объркано. - Няма.
    - Супер. - отново се врътна и пое към сала. 


    Вапоров въздъхна и прокара ръце през косата си. Най-вероятно, ако тя не бягаше толкова целеустремено от часовете си още в първи курс, можеше да знае малко повече информация за обитателите на водите тук. Не можеше да вземе решение как точно да постъпи, затова реши просто да я спре на място.
    Или поне да се опита. 

    - Ако влезеш навътре, най-вероятно ще умреш. - студено и почти безчувствено. - Това е истината и затова няма да ти позволя да се качиш.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:10 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!