Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Изоставената класна стая

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Сря Авг 02, 2023 3:44 am


    Бяха изминали няколко седмици през които Ина не бе виждала Ари (тъй де - виждала като хората, тоест да седне и да си поговори с нея на четири очи.) Мъчителни седмици, тъй като русокоската не бе свикнала да бъде разделена от своето друго аз за толкова дълго време и да не си говори с нея. Лятото все си намираха някакво извинение - не че имаха нужда от това - за да се видят, пък през учебната година се влачеха навсякъде заедно, като два скачени съда. За някои хора дори си беше малко досадно, за тях двете? Нещо нормално.
    Не че не можеха да дишат една без друга, о можеха. Просто предпочитаха да се събират и да си говорят - било то за ежедневните проблеми, новите клюки или поредната книга, която са изчели. Понякога дори се наговаряха коя книга да четат и след това я обсъждаха. Колко интелектуално.

    С голямо усилие Ина бе успяла да прати Бележка на Ари за да уреди тази малка среща. Двете нито бяха в една група, нито в едно разпределение. Нито в нищо. В часовете пък нямаха особено голям шанс да поговорят като хората, ако изобщо имаха часове заедно и така... времето просто си бе отлетяло.
    А може би Ина просто драматизираше и два  дена й се струваха като два месеца, но това не беше чак толкова важно.. може би.

    - Уф...тук мирише ужасно! - дочу гласът на Арина в момента в който вратата на стаята се отвори. Ина от своя страна почти подскочи от страх. Държеше пръчката си за светлина и сега допря ръка до сърцето си.
    - Ще ми докараш инфаркт!
    - Ти поиска да се срещнем тук! Как си? Всичко наред ли е?
    Ина леко се подсмихна, но не й беше много го усмивки. Тъкмо се канеше да слезе от чина на който седеше за да гушне Ари, когато нещо голямо и космат скочи в скута й. Сподави порива да изпищи, който пък изцяло премина след като осъзна, че това е котка.
    - КОТЕНЦЕ!
    - Господин Ягодка моля, моля! Да си имаме уважението! - макар и думите на Орлова да звучаха надменно те си бяха чиста шега и двете момичета се разсмяха. Господин Ягодка, а? Не беше ли казала Орлова нещо от сорта на това... ,че никога няма да си взима котка? Или пък беше точно обратното?
    - Господин Ягодка? Ама разбира се,че ако имаш котка ще я кръстиш точно така!
    - Някога съмнявала ли си се в мен?
    - Никога! - Ина й намигна и погали рижавото котенце, като любопитно погледна към вратлето дали има някоя каишка на ягодки с висяща ягодка..., ако нямаше то Ина щеше да му осигури, като добра леля. - Невероятен е, но как се сдоби с него, кога? Пазила си го в тайна?
    - Исках да го видиш! Щеше да е тъпо да ти го напиша в писмо и да ти пратя снимка... друго си е да го видиш в цялата му прелест, налиии?
    - Когато си права си права.
    - Което е винаги, само да ти напомня. - Орлова седна на чина до нея, като се огледа наоколо и подсвирна. Мм да... мястото си го биваше със сигурност. Протекло, миришещо, мръсно и потънало в прах. Нямаше шанс някой да решеше да ги търси точно тук.


    @Арина Орлова

    Арина Орлова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Сря Авг 02, 2023 5:45 pm


    От погледа на Ина се разбираха две неща. Първо – опитваше се да разбере какво точно се беше объркало в концепцията на червенокосата: „Никога няма да си взема котка!”. Може би, вече в главата й се въртяха всякакви налудничеви теории – игра на покер с таласъми, отвличане от мъгълски метълски бар, битка с еднорози и подобни. Второ – въпросното котинце хич не харесваше обстановката на класната стая. Янакиева не можеше да помръдне от мястото си, защото пухкавата топка не просто скочи в скута й, а го обяви за новото си легло.

    Господин Ягодка, първо изключително подбробно проучи новата си познайница – отърка се в ръцете и лицето й, премигна срещу нея няколко пъти и издаде звучно: „МЯУУУУУУУУУ!”. С това, Янакиева бе обявена за добра компания и излегна в скута й. Нямаше какво друго да е – любов от пръв поглед!

    Това постави Ари в особено неудобно положение, защото нямаше как да издръпа момичето за ръката, за да я прегърне. Наложи се да седне до нея на чина и да я гушне през рамената.

    - Само това ли успя да намериш? – двамата с новият й домашен любимец споделяха мнението, че тази дупка не ставаше за нормално съществуване!
    - Ей! Радвай се, че и това намерих! С тези вийли наоколо е трудно да се срещнем... – Янакиева намръщи устни и перна червенокосата по косите.
    - Добре, добре, спирам да се оплаквам... – имаше едно недоизказано „за сега”.
    - Е, каква е историята?
    - Каква история?
    - Арииина! За котката, разбира се!


    - Ох, за това ли... – усмихна се невинно и се пресегна, за да погали животното по гръбчето. – Беше малко странно.
    - В какъв смисъл? – окей, нямаше да й се размине с половинчата историйка.

    - Ами имах една случка на плажа на Торбаланово... – завъртя очи и започна да й разказва всичко – от това как Маша й се е изтъпанчила на плажа до как й е помогнала да развали проклятието на косата си и да се отърве от групичката фенове. – Ииии след това, когато се прибирах към квартирата го намерих на улицата.
    - Мислех, че ще е нещо по интересно. – русокосата явно бе очаквала жестока битка със змейове, принцове и зли кралици.

    - За мен бе интересно. Той седеше на платното и ме гледаше. Заобиколих го и след десет секунди бе отново пред мен и ме гледаше. Все едно, настояваше да го взема със себе си. – наистина беше странно запознанство.
    - И какво направи?
    - Оставих го на улицата.
    – изсумтя Орлова и след това се засмя.

    - МОЛЯ? Оставила си горкото коте само на улицата? Ариииина! – другото момиче изглеждаше скандализирано.
    - Не се пали, господинът бе в стаята ми в хотела в Торбаланово. На леглото ми! – поклати глава и червените й къдрици се разпиляха около лицето й. – Сякаш беше някаква съдба...накрая се предадох и го осинових. Дадох му име. Сега е мой.

    Звучеше толкова просто.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Сря Авг 02, 2023 9:37 pm


    Галеше котката без дори да се замисля, пръстите й просто машинално се плъзгаха по главичката и гръбнака на животинката, която се бе разплула в скута й. Тъй де... легнала.
    За улично същество изглеждаше малко капризно. Но сигурно бе научило това онова от новата си собственичка. Нещо, което Ина, разбира се, нямаше да изрече гласно. Че не й се падаше от чина на пода, който беше ужасно мръсен.
    - Сладък е. Даже вече го обичам. Ще му купя нещо, когато... ако ни пуснат до Торбаланово тази година. Да.. кака Ина ще те глези много. - тя погали котката под гушката и моментално усети леко вибриране, след което го и чу. Господин Ягодка бе започнал да мърка, като звука ставаше по - силен и по - силен. И отекваше някак успокояващо в тази малка стая наблъскана с какво ли не.
    Ина облегна глава на рамото на Ари и взе едната й ръка в своята, като с друга продължи да гали котката.
    - Супер е, ама понякога е такава драма кралица. И не го глези твърде много!
    - Че няма на кого да се метне. И как така да не го глезя.. ще го глезя пък! - усмихна се русокоската. - Липсваше ми Ари...
    - И ти на мен. Не е същото, като не можем да си висим заедно.
    - Нали...
    Настъпи леко мълчание. И двете сякаш нямаха какво да кажат за момент. Просто седяха, гледаха стената и слушаха котката. Не беше неловко, не беше и странно. Но в този миг на мълчание се усещаше как и двете бяха уморени, как всичко това им се отразяваше.
    - Знаеш ли... срещнах го онзи твоят хубостник с танците. - подразни я Ина тихичко и погледна Ари сякаш за да я хване как се изчервява. - Интересен  е.... и определено красив. Не, че имах съмнения в това, ти винаги имаш вкус... почти винаги.
    Едната вежда на Арина сякаш леко се повдигна и тя отбегна погледа на русото момиче. Охоо! Нима имаше нещо повече там? Всъщност тези двамата бяха ли се виждали след началото на учебната година? Най - вероятно..., но Арина щеше да си признае и без бой, ако искаше.
    Ина изтегна леко крака, от което получи един недоволен поглед от Господин Ягодка, че мърда. Явно му разваляше спокойствието... каква трагедия!

    (+1т.късмет)

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Сря Авг 02, 2023 10:26 pm


    Рижавият разбойник реши, че този път няма да накаже Ина за наглостта й да мърда и още веднъж се намести в краката й. Разбира се, съвсем очаквано – гушкането от новата му дръжка продължи със същото темпо и той щастливо си замърка с притворени очи. Този подкуп за момента бе достатъчен, за да разсея котката от ужасното помещение, в което собственичката му го бе набутала най-безцеремонно.

    Арина от друга страна се засмя леко развеселено. Ех, тези танци, явно всички щяха да ги помнят дълги години и да й ги припомнят. Кълнеше се, че само многото пари, които Орлови бяха бутнали в ръцете на пресата ги беше спасило от заглавия като: „От куидичен играч до стриптиз бара” и „Да омаеш мъж за един танц!”.

    - Ох, беееее Ина! – възпротиви се Ари и започна да се смее. Звучеше почти жизнено, което си беше нещо ново, имайки предвид гадната ситуация в Мунгав, дразнещите женички и новия ред, които им бяха набутали. Стисна пръстите й със своите и я сръчка с лакът в ребрата.
    - Каквоо? – разсмя се на свой ред русокосата и отново се размърда. Този път си спечели перване с лапата по ръката и недоволно мъър от господин Ягодка.
    - Тази тема вече сме я обсъждали. – почти беше сигурна в това.
    - Това не пречи да ми подадеш нова информация.

    - Като заговорихме за нова информация... – не се бяха виждали нормално от началото на годината. Изобщо нямаше представа какво се случва с бфф-то й. - ... искам подробности.

    - Какви подробности те гонят?
    - Как какви? Какво се случва с теб... срещна ли някой красавец...има ли някоя вийла, която трябва да открия и фрасна с лопата по главата. Стандартното.
    – усмивката й изглеждаше мила, но това последното си беше обещание.

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Чет Авг 03, 2023 2:54 am


    - К-каквоо? - прошепна ИНа и ококори очи насреща на Ари и погледна в страни, а по бузите й както винаги пламна руменина. Красавец... какви пък ги дрънкаше Орлова! Кого пък можеше да срещне наоколо... освен много хора. И няколкото красиви момчета, които наистина бе срещнала. Мамка му!
    Имаше чувство, че приятелката й може да прочете мислите й, защото Ари се приближи към нея.
    - Има нещо, нали! Момчее... или вийла?
    - С вийлите сме си наред, благодаря. Те си вършат тяхната работа, аз ... моята. И гледам да си трая. - поклати с глава. Не знаеше колко бе наясно Ари с "Мелачката" и какво се случваше там. Но Ина бе чула достатъчно за това, което те правят. Което не беше по - лесно от тяхното..., но не можеше да каже кое е по - трудно. Всяко си имаше своя.. определено не чар. Какво всъщност бе обратното на чар?
    - Говори де, Ина!
    - Нямам какво да кажа! - опита да мръдне и това доведе до ново ядосано "мъър"  от Господин Ягодка. Ясно... вече бе негова територия и нямаше право да мърда без разрешение. Това защо й напомняше на една  друга топка козина, която познаваше.
    - Имаш. В името на Баба Яга-
    - Ааа само нея не я намесвай тук! - Само им трябваше три пъти да изрекат името й в празна мрачна стая, където единственият им извор на светлина бе пръчката на Ина. Не, не... Баба Яга си беше като Кървата Мери за магьосниците. Шега не биваше със старата чанта.


    Погали котарака между ушичките и леко духна в едно от тях, а ушенцето помръдна. Котката вдигна глава за да погледне Ина, но не се помръдна. Чист тормоз над животното, а беше толкова сладко! Как му потрепват и ушичките и мустачките! И беше толкова пухкаво, че на Ина й се искаше да го хване и да го гушне... и цялата да стане в козина, която щеше да чисти в продължение на три месеца. Не че и иначе нямаше козина по дрехите си, вие какво си мислите.
    - Добре де... запознах се с някого още първите седмици. - прошепна блондинката и погледна към Ари, която се усмихна още повече. - Освен разбира се с твоето красиво момче.
    - Той не е МОЕТО красиво момче!
    - А чие.. общото? - все пак и още някой наоколо май имаше чувства към него... например Люба... пък Рея го беше целунала на онази им тренировка. Ина бе объркана какво става..., но не й беше работа да рови в това. - Та така...не точно твоето красиво момче. НО...
    - НО... Кой е въпросният?
    - Само приятели сме! - изстреля Ина светкавично преди Ари да си помисли нещо. - Но той е... различен. И ми е изключително приятно в компанията му. Това е...
    - А този някой случайно да си има име.. ей тъй за разнообразие?
    - Не, Ари... няма си! - и двете можеха да използват сарказъм, кхъм! Ина се изплези, като леко премести ръце около котката сякаш я държеше като някакво бебе. Тъкмо мислеше да сподели името на новият си познат, когато нещо издрънча от един котел, който стоеше на мястото на преподавателското бюро.

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Пет Авг 04, 2023 10:52 pm


    Стаята все повече започваше да й прилича на нещо средно между къмпинг на плъхове и ваканционното имение на баба Яга. И, докато първите бяха по-скоро противни, но нещо, което можеше да се преживее, то старата вещица не бе хапка за двете момичета. Арина бе чела какви не истории за въпросната и между тях имаше какво ли не – от сладка старица, вманиачена по младата кръв и захарна глазура до откачена амазонка, готова да избоде очите на всеки мъж.

    Не, че двете девойчета имаха проблем с второто. Все пак не бяха момчета и, ако въпросната история бе вярна – нямаше за какво да се притесняват. Тъкмо тази мисъл се появи в червенокосата й главица, когато стържещият звук се повтори.

    Този път бе по-продължителен и привличащ вниманието. Първоначално звучеше като хиляди малки крачета, щъкащи из някой стар котел. Плъхове, мишки или някоя магическа гадория, изгладняла от вечния си сън и мечтаеща за малко свежа плът. Кой знае. Орлова бързо задраска тези предположения, защото само няколко секунди по-късно, въпросното нещо промени тоналността си. Вече приличаше по-скоро на камбанен звън.

    Господин Ягодка изглеждаше неспокоен в ръцете на Ина. Пухкавата топка бе наострила уши и нослето му се мърдаше в такт с мустачките. Душеше въздуха, за да провери какво се случваше. Интересно бе, че като домашен любимец на магьосница, много бързо беше свикнал със случващото се около него и вече почти нищо не можеше да наруши спокойствието му.

    - Е, какво стана? Чакам да чуя името? – остави котката да си прави нейното нещо и леко бутна приятелката си по рамото. Другото момиче леко бе разширила очите и трескаво се взираше в тъмнината.
    - Арииии, не сега! Не чуваш ли, че има нещо там... – не звучеше особено притеснена, поне не на пръв поглед. По-скоро отново се опитваше да отклони темата. По средата на разговора им, звука от самосебе си спря.

    - И какво си мислиш, че има там? Едва ли вийлите са ни намерили точно тук. – Орлова се прокашля и завъртя очи, имитирайки въпросните женички. – Те все пак имат стил и класа и не им отива да се бутат в някакво прогнило подземие, пълно с прах и мухъл.
    - Може да е вярно, но...  –  рижавият господин избра точно този момент да се понамести, решавайки, че няма опасност, заслужаваща вниманието му. Това успокои до някъде стопанката му.
    - Мразя, когато има „но” – нацупи устни Ари и направи физиономия на дружката си. – Хайде, нека да се върнем на интересната тема.

    Последното беше натъртено демонстративно.
    - Да поговорим за плъха в стаята.
    - Не знаеш дали беше това...
    - Или богърт. Обикновено се крият в тъмни и мрачни кътчета. Мунгав е прекрасно място за тях. Сигурно има скрити стотици тук.
    - Звучиш като учителка.
    - Не е вярно! Хайде, кажи ми името!


    Арина можеше да бъде не само инатлива, но и досадна. За съжаление, тъкмо когато Ина се канеше да й отговори, звукът се повтори.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Съб Авг 05, 2023 1:23 am


    Ако звука, който чуваше беше от богърт, то точно в момента, ако нещото се покажеше сигурно щеше да държи листче си името на въпросното красиво момче. Което щеше да е хем комично, хем трагично. Самата мисъл я караше да става още по - червена. Може би, ако заровеше лице в козината на котката и се нагълташе с достатъчно косми щеше да получи някой пристъп и да трябва да я изнесат от тук с носилка.
    - Хайдее де! Винаги всичко ми казваш. Рано или късно. И те съветвам в момента да е СЕГА, а не по- късно. Че ще ти взема котката.
    - Да не си посмяла! Ние се обичаме! - Ина стисна котката в прегръдка, а Господин Ягодка измяука изненадващо и недоволно и като котка от анимационно филмче започна да мърда с лапи сякаш някой да го спаси от задушаващата прегръдка. - Виждаш ли, мнооого се обичаме! Господин Ягодка е името на красивото момче.
    - Добър опит, няма да мине пред мен. - ново тракане, нов звук като на малки крачета по метал. Дали пък бе някоя мутирала стоножка с размерите на малка змия? Или голяма змия? Или просто змия? Всъщност змия да беше нямаше да се уплаши. И от плъхове и мишки не я беше страх. С неща с повече крачка, които пъплят обаче бе различно.
    - Добре... добре. Вихрен. Рижавокосо момче от моят дом, той също рисува. Общо взето си говорим  за рисуване... и такива работи. 
    - Я ПО - СИЛНО ,ЧЕ НЕ ТЕ ЧУХ.
    - Чу ме много добре!! - Ари прихна да се смее на изражението на Ина, а това явно не се хареса на нещото живеещо в стаята, защото продължи да си мърда. За момент на Ина й се прииска да стане и да погледне в котлето намиращо се не толкова далеч от нея. Но нещо вътре в нея я спираше. А и котката в скута й също. Понякога и тя ,учудващо, имаше инстинкт за самосъхранение. Често той спеше летен, есенен, зимен и пролетен сън, но се случваше и да надига глава в ей такива моменти. Бе се разсеяла с мислите си за котлето и звуците и не бе чула какво й казва Ари, докато вниманието й не бе привлечено с една ръка размахваща се пред лицето й.
    - Говорите си за рисуване, а? - подразни я Ари.
    - А? - обърна глава към Ари, която имаше усмивка на лицето си, дяволита усмивка... Ох, какво пак?! Дали Орлова познаваше Вихрен и щеше да направи някой коментар?


    (1т. интелигентност)

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Съб Авг 05, 2023 1:38 am


    - Само и единствено за рисуване ли си говорите? – изстреля Ари, защото за първи път й се отдаваше да види русокосата притеснена. Бузите й бяха леко зачервени, което я отвеждаше в правилната посока.
    - За какво искаш да си говорим? – другото момиче не й остана длъжно.

    - Знам ли, има тоооолкова много интересни теми... – намекваше нещо, но като добро другарче никога нямаше да го изрече на глас.
    - Ще видим. – просто отговори русокосата и се усмихна смутено. Най-накрая отпусна хватката си около господин Ягодка и котката й фрасна една лапа в брадичката, за да я накаже за своеволието. Такава бе неговата любов.

    - ОХ! – звукът ставаше все по-силен и любопитството на Ари се усили. Вероятно наистина бе богърт или някое много грозно създание.

    Какъв ли щеше да бъде богърта на Арина Орлова? Честно казано до сега червенокосата не се беше замисляла за страховете си. В последно време, сънищата й бяха толкова кошмарни, че след известно време спряха да й правят впечатление.

    Вече не се плаше от тях. Кръвта, огъня и виковете не караха кръвта й да се смразява. Сърцето й не препускаше лудешки в гръдния й кош. По-скоро изпитваше безразличие. Умора. Искаше й се да пребори умората и да открие няколко мига спокойствие.

    Просто да затвори очи и да се наспи. Колко ли хубаво щеше да бъде?

    - Искаш ли да проверим какво има в котела? – идеята й бе гениална!
    - ТИИИ ЛУДА ЛИ СИ БЕ!?
    - Що бе, ще се позабавляваме малко... – потърка ръце. Преставяте ли си нейният богърт да се превръне в рефера – Стою Белев и да й съобщи, че куидичния шампионат и изобщо куидичът се отменя завинаги. Това щеше да бъде истински ужас за червенокосата!

    Само трябваше да убеди приятелката си, че ще е забавно да си изпробват силите срещу...нещото в котела?

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Съб Авг 05, 2023 2:41 am


    - Понякога се чудя защо и как сме приятелки. - За разлика от Ина, чувството за самосъхранение и сигурност на Арина я беше изоставило преди много дълго време, поне така излизаше, щом искаше да върши такива неща. И затова често русокоската - въпреки  че беше руса - трябваше да бъде мозъка и съзнанието на странната им двойка.
    - Хайде! Ще е забавно.
    - Да бе, какво по - забавно от това да ти скочи някой таласъм или богърт. Особено последното. - Ина имаше чувство, че се страхува от самият страх в момента. Напълно осъзнаваше страха си от паяци, но както бе споделила и на Исмаил - в съзнанието й се бяха загнездили и други страхове, свързани с нейният собствен живот и този на хората, които обичаше и за които я бе грижа. Какво можеше да й покаже един богърт? Пустото й любопитство кънтеше в главата й и го усещаше и в гърдите си, искаше да знае... и в същното време я беше страх да узнае. Как можеше да изпитва тези две неща едновременно. Или искаш или не искаш. Защо трябваше да се разкъсва между двете?
    Арина явно бе приела мълчанието като знак за съгласие, скочи от чина и тръгна към котлето. Ина гушна котката и тръгна след Арина.
    - Ари, стой! - но бе твърде късно. Арина подбутна котлето с пръстче след което се надвеси отгоре му точно преди от там да изскочи Стою Белев. КАКВО ПО...ЯГОДИТЕ?!
    Защо преподавателя им по летене бе... богърта на Арина? Защото очевидно не се бе крил там цяла вечер да им слуша клюките за момчета.
    - Арина Орлова! Дисквалифицирана си! - изрече гръмко той, но в гласът се долавяше онзи типичен за него маниер да говори много бързо. И Ина можеше да се закълне, че косата му дори се развя за миг като от реклама на шампоан!
    Арина стоеше с ококорени очи срещу богърта, а Стою започна леко да се деформира. Кожата му изведвъж придоби сиво зеленикав цвят, а на части от ръцете, вратът му и бузите се появи нещо подобно на засъхнала кръв и рана... Дори миризмата наоколо стана още по - неприятна.
    От устата му започна да капе слюнка, а той излезе от котлето падайки на пода със звучно "бум", след което се надигна с много странни движения на ръцете и краката, сякаш нямаше кости. Изправи се на крака и... измъкна метла. От къде? Един трол знаеше, но държеше един чисто нов Нимбус 2001 и го счупи на две. Хряс! Звукът от това отекна в стаята, а Арина потрепна и по бузата й се плъзна една сълза. Ина можеше да го види на светлината от пръчката си. Котката изсъска, а Белев започна да дъвче едната част от метлата, докато погледа му беше прикован в Арина.
    Зомби Белев ядящ метла... какво по дяволите Арина?! 
    - Ари.... Ари.. - Ина прошепна и докосна Арина по рамото. Но тя продължаваше да гледа образа на преподавателя, който вече бе изял една част от метлата все едно бе грамадна солета Хрус Хрус. По дяволите! 
    Ина пусна котката на пода и застана пред Арина с разперени ръце, без да го мисли много, много. Искаше да спре страданието на своята приятелка... , което бе изключително специфично всъщност. Никой друг, никой нормален не би имал такъв страх. Мамка му Арина! 
    Богърта бе насочил вниманието си към Ина и започна да променя образа си.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Съб Авг 05, 2023 3:59 pm


    Любопиството уби котката...

    ... или в случая на Арина – куидичната й кариера.


    Червенокосата премигваше срещу разиграващата се пред нея сценка. Едно гласче в главата й, което поразително много приличаше на това на Ина, крещеше: „Това е БОГЪРТ, глупачке! Я се осъзнай! Каква вещица си! Стига си го зяпала това зомби!”.

    Е, да, ама Ари бе прекалено шокирана, за да помръдне. Стою Белев бе захвърлил куидичните ръкавици и го играеше на „изяж го, ако можеш”. Лицето му се беше изкривило настрани и изглеждаше направо гротесно – посивяла кожа, зеленикави петна, наподобяващи плесен и мухъл, грамадни кървясали очи и лош дъх. Идеалното лице за реклама за вода за уста, конци за зъби и паста, сега ядеше МЕТЛА!

    Но, не коя да е метла! Това беше НОВАТА прибовка на Орлова. Сценката в главата й се разиграваше така:

    Ари: НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! Върни ми я!
    Белев: Тя вече обича мен и затова ще я изям!

    И тъкмо, като дилемата бе – да го убия или изям, ръката й потрепери. Магическата й пръчка потрепна и в същия миг, Ина се изпречи на пътя на създанието.
    Образът се изкриви и се чу силно ПУК! ТРЯС!

    Белев, най-накрая се бе пенсионирал, а пред двете девойки се появи двуметров ПАЯК. Но това не беше какъв да е паяк. Вместо стандартните 8 крака, от грамадното му туловище се подаваха поне 20, или толкова успя да преброи Ари. Премествайки погледа нагоре, можеше да се види издължен торс, от които висяха две деликатни човешки ръчички. Главата му бе също толкова голяма и освен остри зъби имаше хиляди очи.

    Сега ролите бяха разменени. Не, червенокосата, а Ина се бе сковала на мястото си и трескаво мигаше срещу съществото. Цветът на лицето й напълно се беше загубил и сега докарваше бледия тен на зомби-рефера. Устните й бяха оформили съвършенно права линия, а зениците й напълно бяха загубили цвета си, потънали в чернилката.
    Отстъпваше бавно назад.

    И точно в този миг, нещо в главата на Орлова просветна.

    - Ина всичко е наред! – е, намери кой да го каже, след като го забърка една. Странно, как Янакиева все още я търпеше и бе нейна приятелка.
    Може би, настоичивото съскане на господин Ягодка, най-накрая бе събудило съзнанието й. Адреналинът зашуртя във вените й и тя, припряно избута русокосата настрана и богърта отново се превърна в зомби-Белев.

    Тук, девойката не го изчака да започне гадния си ритуал. Вместо това замахна с магическата пръчка и...

    - Ридикулус! – пореден пукот и на мястото на зомбито отново бе Стою, но този път облечен в театрални дрехи – черна пижама, украсена с ягодки, желирани понички и бебе еднорози, гонещи кученца. Розова коса, шарен грим, наподобяващ Барби на плажа и метлата беше заменена от ОГРОМНА плюшена ягода.
    Въобще не изглеждаше страшно.

    - Така даже е забавно! – посмя да изкоментира Орлова, което й спечели сръгване в ребрата и лош поглед. – Добре де, извинявай!

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Съб Авг 05, 2023 5:12 pm


    - Забавно... много! - облегна се на един чин и докосна сърцето си с ръка, усещайки го как бие лудо. Щеше да й докара микроинфаркт като нищо! Можеше да ритне камбаната тук и сега сякаш всичко през последните седмици не й беше достатъчно. Зомби белев, небостъргач паяк с крака на стоножка. И за капак... Белев в пижама на еднорози с плюшена ягодка и грим. - Мен, ако питаш това ще е новият ми страх... по - страшно е от зомбито ядящо метла.
    Богърта се прибра със звучно "хлоп" в котлетло си, където се скри в очакване на следващата си жертва. Май трябваше да оставят една бележка тук за всеки случай, ако други решаха да се усамотят ... за нещо си.
    Двете момичета се засмяха, а Ина възстанови дишането си и върза косата си на кок, беше се изпотила от всичко това. Едно си бе в час да срещнеш богърт, друго в една празна стая. Къде й бе и на нея акъла да се изправя пред Ари..
    - Не мисля, че ще мога да погледна Белев отново в очите. Особено след тази последната сцена. Хубав мъж..., ама ще си го представям в пижама на еднорози и с розова коса.
    - По - добре това от ядящ метла! Този образ няма да излезе от съзнанието ми.
    - Този образ бе създаден в съзнанието ти, дори не искам да знам как. Ако не ме убиеш тази година, няма да си ти! - Ина й смигна и се огледа. Определено това не бе най - доброто място за каквото и да е, но не разполагаха с по - добро. И след като бяха наясно с главният обитател просто щяха да го оставят на мира.
    Винаги носеше със себе си молив и лист, този път реши да го използва не по исканото й се предназначение. Написа "В котлето има богърт" и го лепна на стената до вратата, човек лесно можеше да го види , когато влиза. 
    Господин Ягодка се отърка в кракът й и тя се наведе да го погали, като чу как животното започна да мърка доволно. Явно и той вече бе спокоен, че богърта се беше прибрал да спи. Каква вечер.
    - Имаш ли още какво да ми споделяш или ще ме съпроводиш до общата ми стая като истински джентълмен, тъй де дама? Защото ще имам кошмари цяла вечер след това фиаско, което бе твоя прекрасна идея. И съм сигурна, че няма да са с паяци, а Белев?
    - Ставаме две. - Ари прихна да се смее и се хвърли върху Ина за прегръдка.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Съб Авг 05, 2023 10:32 pm


    Кое бе по-страшно – да бъдеш дисквалифициран или рефера да изяде метлата ти? И, докато първото беше до някъде логично, то зомби-метлоядците вероятно съществуваха в някоя алтернативна вселена. Но тъй като ставаше въпрос за Арина Орлова, този сценарии се бе разигравал не веднъж в кошмарите й и сега за първи път го виждаше на живо.

    Не би повторила.

    Пък и нека си признаем – ставаше демоде. Пък и старите хора казваха – изживян страх, половин страх, та беше време да си намери нещго ново и не толкова екстремно.

    - МЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪР! – господин Ягодка се сбута в краката на момичетата, прекъсвайки прегръдката им. Рижавелкото изглеждаше видимо недоволен, че е останал игнориран.
    - Май това е знак, че е време да си ходим! – Ина като добра нова жена се наведе и започна да го чеше между ушите. Ах, ясно. Значи на това му се казваше любов от пръв поглед. Почти като Ари и първия път, в които опита ягодов мъфин.

    - Аз...ъх, имам да ти кажа нещо. – изражението на червенокосата се бе променило. Сега изглеждаше неспокойна и колеблива, което рядко се случваше.
    - Не можеш ли да ми го кажеш по пътя? – двете момичета се спогледаха. За секунда приличаха на две втренчени в муха жаби, които се опитват да се разберат без думи коя ще я изяде. Всъщност се случи нещо подобно на:

    И: „Не ми казвай, че ОТНОВО си направила нещо!”
    А: „Доообре, ще си мълча!”.
    И: „Арииииина! Тази година наистина ще ме съсипеш!”.

    - Аз направих нещо. Е, не сама де. – почти прошепна Орлова и се опита да накара устните си да се раздвижат. Още от началото на година, имаше едно ужасно предчувствие, което не й даваше мира. То се засилваше все повече с всеки изминал ден. Присъстваше в сънищата й, бе с нея в часовете, на куидичните тренировки и се засилваше винаги, когато около нея имаше вийла.

    - Не ми казвай, че си убила човек!?
    - Не, ягодови богове и демони, Ина! Не, не е това. Свързано е с медальоните. – смутено се огледа в стаята, сякаш очакваше, че Белев наистина ще изкочи от някой тъмен ъгъл, за да ги спипа. Направи едно бързо Силенцио и след това й разкара всичко – от случайната среща с Юлий, до теориите и опитите да „разбият” заклинанията на медальона и крайния резултат.

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Нед Авг 06, 2023 3:11 am


    Първоначално очакваше някаква наистина шокираща новина. Някои гадже, някой стриптийз, някоя омагьосана ягода да се е появила в живота й, но не... медальоните.
    Ина слушаше Ари внимателно, цялата история в детайли, че дори за книгите, които е прегледала и как е открила заклинанието. Как Господи Ягодка се е превърнал в герой - почти - защото е бил част от всичко това. И през цялото това време Ина просто си играеше със своя медальон. Тя още от самото начало казваше, че ще го пробута на Чу и той да го отнесе вдън горите тилилейски. Макар и очевидно за да го направи това щеше да изисква още някое почукване тук - там с пръчката.
    - Уау! Е Исмаил ... донякъде сподели за тези неща, да. - Ина се усмихна на Ари. Как можеше името на едно хубаво момче или богърта Белев да бяха по - важна информация от това? Някак си бяха! Защото Арина не се бе сетила за това изобщо. А, ако не беше тя Ина сигурно щеше да чака Люба да се появи от някъде (сигурно пак да я издебне в банята) и да й сподели информацията.
    - Та с Исмаил сте работили заедно върху това? - подразни я Ина.
    - Ти само това ли чу от цялата работа?
    - О, не! И че моят нов любим, който смятам да нарисувам, се е справил страхотно. И ти също, разбира се.
    - Ина вдигна котката от пода, като господин Ягодка измяука звучно и не много доволно и се опита да хване ръката й. Захапа леко пръста й, а след това го облиза и след това пак се опита да го захапе. Типично котешко поведение.
    Русокоската просто се засмя на това, не бе болка за умиране. Не и след всичко това, което се бе случило напоследък. Това я подсети за мисълта... Погледна Арина и на славата светлина се опита да проучи лицето й щателно. Врата й, ръцете й. Искаше да знае колко и дали бе наранена и изтощена. Защото от други Издигани вече знаеше какъв Ад бяха и техните задачи.
    - Ари... не ме лъжи.
    - АЗ? Чакай, какво... защо ще те лъжа?
    - Как си, като се има предвид вашите симулации? Юлий ми е разказвал за тях, а и не само той... говори с мен.
    - Ина шептеше и беше сериозна. Искаше някак си да може да помогне на Арина, поне на нея... някак си, с нещо. Ако изобщо това бе възможно.

    Арина сякаш беше в свой собствен дебат дали да сподели за това или не. Темата със сигурност не бе лека, не бе и приятна и Ина разбираше..., но понякога човек трябваше да сподели, вместо да го сдържа вътре в себе си.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Нед Авг 06, 2023 9:54 pm


    Напоследък сериозните разговори не й бяха силата. Избягваше ги нарочно, защото не обичаше да лъже. Не и хората, които значеха нещо за нея. А Ина беше не просто приятел, а най-добрата й дружка, тази, която отнасяше последиците от налудничевите й идеи и въпреки всичко се връзваше на всяка една от тях. Затова да отметне темата с лека ръка или да й пробута леветиращи тролове, пристрастени към ягоди не вървеше.

    - Може да ви уредя една среща на по ягоди. – засмя се Арина и се приближи, за да вземе господин Ягодка от ръцете й. Това прекъсна новото любимо занимание на рижавия разбойник – да гризе и ближе пръстите на художничката.

    - Ари...пак сменяш темата. – русокосата си бе лепнала онова сериозно изражение, дето още малко щеше да й кресне в лицето: „Давай метлата или ще стане лошо!”. В случая можеше да се интерпретира като време е за маг-клюки.
    - Ох, не я сменям! Уточнявам много важни подробности. – въздъхна и позволи на котката да се покачи на раменете й. В момента приличаше на котешката версия на Круела Девил, само че вместо грамадно палто имаше рижава топка, която вееше опашката си на врата й като знаменце.
    Ина я гледаше. Тя също отвърна на погледа й.

    И накрая... вдигна ръце във въздуха.

    Триста дървесни ягоди и къпини, Янакиева някой път го играеше майката, която никога не беше имала. Леко зловещо и притеснително. Не, че щеше да й го каже някога де...

    -Симулациите са изморителни. Някой са странни. – вече не се усмихваше. Още не можеше да разбере защо проклетите симулации я човъркаха толкова много. Имаше нещо в тях, което я държеше на нокти постоянно, но все още не можеше да нареди пъзела. – Не са по-различни от „допълнителните тренировки” в Мелачката. Само, че не се развиват в реалността, а в главите ни... Сякаш искат нещо повече от нас.

    - Защо мислиш така? – другото момиче продължаваше да говори все така тихо – шепнешком. Сякаш се притесняваше, че вече насилват късмета си.
    - Не знам. Просто го знам. – хаха и, ако това не бе обяснението на века. Все едно да каже, че наклонената кула в Пиза е направена от хиляди левитиращи ягоди, просто защото така й е хрумнало.

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 230
    Ниво : Изоставената класна стая 1311
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 74
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 86
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 90
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 90
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 104
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Изоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая MangoИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая TomatoИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая Cinnamon

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Ина Янакиева Нед Авг 06, 2023 10:58 pm


    В главата си започваше да изгражда някаква идея и представа какво са тези Симулации за тях. Дори и Ари да казваше, че не са по - различни от Мелачката, имаше някаква разлика. Знаеше, че те спяха докато извършваха това, но реално не си почиваха докато спят. Това звучеше... странно. Ина също придоби това чувство, сега когато Орлова го спомена.
    Защо при тях нещата протичаха така, а при Редовните иначе? С какво омагьосана пустиня бе по - различна от една такава в съзнанието на човек.. общото съзнание на една група всъщност?
    И двете групи получаваха наранявания. Някои все още си ги носеха. Психическите пък беше излишно дори да се коментират.

    - Ари...
    - Недей. Не го казвай с този тон. - Червенокоската се обърна към Ина и се усмихна, но беше една уморена усмивка. Личеше си, че й е в повече. Дори и да се смееха за какво ли не друго...
    Ина я гушна около кръста за да не притеснява котката на раменете й и леко облегна глава на рамото й и просто я държеше така.
    - Ина... знаеш, че съм добре нали?
    - Аз съм тази която има нужда от тази прегръдка, просто замълчи за миг. - скастри я русото момиче и двете тихо се засмяха.
    След тази кратка прегръдка, след като Ина отстъпи настрани в очите й се четяха още въпроси, но не беше сигурна дали да ги зададе. Какви симулации имаха, как точно протичаха..., но знаеше, че и тя самата не желае да говори за Мелачката.
    - Знай, че винаги ще съм до теб. Винаги. - вместо това изрече тя към Орлова и кимна. Това не го ли беше казала поне веднъж днес? И да беше, то това беше нещо важно да се знае и да се напомни. А и това бе един от начините по които Ина показваше любовта си, освен гушките и всякаквите такива неща, които за някои си бяха досадни.
    - И ако има ощеее нещо, което искаш да ми споделиш.. направи го сега или замълчи завинаги, или поне до следващия път, защото става късно и ми става студено. 

    (1т. интелигентност)

    Арина Орлова and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изоставената класна стая Coin10 35
    Ниво : Изоставената класна стая Untitl41
    Статистики :
    Изоставената класна стая Streng10 Сила: 43
    Изоставената класна стая Shield10 Издръжливост: 43
    Изоставената класна стая Brain10 Интелигентност: 45
    Изоставената класна стая Runnin10 Ловкост: 45
    Изоставената класна стая Magic-10 Магия: 52
    Изоставената класна стая Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изоставената класна стая MangoИзоставената класна стая PearИзоставената класна стая WatermelonИзоставената класна стая SapphireИзоставената класна стая EmeraldИзоставената класна стая PizzaИзоставената класна стая SausageИзоставената класна стая CabbageИзоставената класна стая CheeseИзоставената класна стая BlueberryИзоставената класна стая AppleИзоставената класна стая BananaИзоставената класна стая TuttifruttiИзоставената класна стая BaconИзоставената класна стая RubyИзоставената класна стая HoneyИзоставената класна стая ChocolateИзоставената класна стая ChiliИзоставената класна стая DiamondИзоставената класна стая Birthday1 

    Re: Изоставената класна стая

    Писане by Арина Орлова Нед Авг 06, 2023 11:17 pm


    Вместо да отговори, хвана я за ръка и я дръпна към вратата. Смееше се, защото Ина й беше дала възможност да избере лесния вариант – да замълчи „завинаги” до следващата им среща. Тогава русокосата отново щеше да има възможност да я разпитва на дълго и широко за емоционалното й състояние, за симулациите и всичко между тях и около тях.

    - Хайде, ела ще те изпратя. – в гласа й се прокрадваше топлина, която винаги пазеше за русокосата. Господин Ягодка избра точно този момент да скочи от раменете на Ари в ръцете на новата си любов. Добре, че бяха бързите рефлекси на Ина, иначе котката можеше да стане на размазано петно на пода.

    - Време беше! – засмя се другото момиче, когато рижият разбойник започва да се отърка в лицето й и да й пречи да вижда пътя, докато вървят. Добре, че точно тази част от подземието беше безлюдно и нямаше следа от досадните вийли.

    - Не се оплаквай. Получаваш две на цената на едно. – разбира се, че визираше домашния си любимец. Всъщност, Ари нямаше против да прехвърли недовлония господин в ръцете на някой друг, за да си почине от него малко. Но ,колкото и да се оплакваше неизбежното вече беше факт – обожаваше го!

    - Кой е казал, че се оплаквам? – Янакиева не обръщаше внимание къде върви, затова Ари като добра приятелка я побутваше по рамото в правилните моменти. Ех, какво прави любовта. За една пухкава топка и още малко ще паднеш в някоя дупка...

    - Така звучеше!
    - Не е вярно!
    - Вярно е!
    - Ужасна си!
    - Но пък ме обичаш...
    - Да се чуди човек защо ли...
    - Арина...


    Двете продължиха спора, докато не стигнаха Южната кула и Арина не остави дружката си да се прибере, а тя самата се запъти към своята обща стая.

    *Завършено*

    Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:57 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!