Индекс
230
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
by Бяха изминали няколко седмици през които Ина не бе виждала Ари (тъй де - виждала като хората, тоест да седне и да си поговори с нея на четири очи.) Мъчителни седмици, тъй като русокоската не бе свикнала да бъде разделена от своето друго аз за толкова дълго време и да не си говори с нея. Лятото все си намираха някакво извинение - не че имаха нужда от това - за да се видят, пък през учебната година се влачеха навсякъде заедно, като два скачени съда. За някои хора дори си беше малко досадно, за тях двете? Нещо нормално.
Не че не можеха да дишат една без друга, о можеха. Просто предпочитаха да се събират и да си говорят - било то за ежедневните проблеми, новите клюки или поредната книга, която са изчели. Понякога дори се наговаряха коя книга да четат и след това я обсъждаха. Колко интелектуално.
С голямо усилие Ина бе успяла да прати Бележка на Ари за да уреди тази малка среща. Двете нито бяха в една група, нито в едно разпределение. Нито в нищо. В часовете пък нямаха особено голям шанс да поговорят като хората, ако изобщо имаха часове заедно и така... времето просто си бе отлетяло.
А може би Ина просто драматизираше и два дена й се струваха като два месеца, но това не беше чак толкова важно.. може би.
- Уф...тук мирише ужасно! - дочу гласът на Арина в момента в който вратата на стаята се отвори. Ина от своя страна почти подскочи от страх. Държеше пръчката си за светлина и сега допря ръка до сърцето си.
- Ще ми докараш инфаркт!
- Ти поиска да се срещнем тук! Как си? Всичко наред ли е?
Ина леко се подсмихна, но не й беше много го усмивки. Тъкмо се канеше да слезе от чина на който седеше за да гушне Ари, когато нещо голямо и космат скочи в скута й. Сподави порива да изпищи, който пък изцяло премина след като осъзна, че това е котка.
- КОТЕНЦЕ!
- Господин Ягодка моля, моля! Да си имаме уважението! - макар и думите на Орлова да звучаха надменно те си бяха чиста шега и двете момичета се разсмяха. Господин Ягодка, а? Не беше ли казала Орлова нещо от сорта на това... ,че никога няма да си взима котка? Или пък беше точно обратното?
- Господин Ягодка? Ама разбира се,че ако имаш котка ще я кръстиш точно така!
- Някога съмнявала ли си се в мен?
- Никога! - Ина й намигна и погали рижавото котенце, като любопитно погледна към вратлето дали има някоя каишка на ягодки с висяща ягодка..., ако нямаше то Ина щеше да му осигури, като добра леля. - Невероятен е, но как се сдоби с него, кога? Пазила си го в тайна?
- Исках да го видиш! Щеше да е тъпо да ти го напиша в писмо и да ти пратя снимка... друго си е да го видиш в цялата му прелест, налиии?
- Когато си права си права.
- Което е винаги, само да ти напомня. - Орлова седна на чина до нея, като се огледа наоколо и подсвирна. Мм да... мястото си го биваше със сигурност. Протекло, миришещо, мръсно и потънало в прах. Нямаше шанс някой да решеше да ги търси точно тук.
@Арина Орлова
Не че не можеха да дишат една без друга, о можеха. Просто предпочитаха да се събират и да си говорят - било то за ежедневните проблеми, новите клюки или поредната книга, която са изчели. Понякога дори се наговаряха коя книга да четат и след това я обсъждаха. Колко интелектуално.
С голямо усилие Ина бе успяла да прати Бележка на Ари за да уреди тази малка среща. Двете нито бяха в една група, нито в едно разпределение. Нито в нищо. В часовете пък нямаха особено голям шанс да поговорят като хората, ако изобщо имаха часове заедно и така... времето просто си бе отлетяло.
А може би Ина просто драматизираше и два дена й се струваха като два месеца, но това не беше чак толкова важно.. може би.
- Уф...тук мирише ужасно! - дочу гласът на Арина в момента в който вратата на стаята се отвори. Ина от своя страна почти подскочи от страх. Държеше пръчката си за светлина и сега допря ръка до сърцето си.
- Ще ми докараш инфаркт!
- Ти поиска да се срещнем тук! Как си? Всичко наред ли е?
Ина леко се подсмихна, но не й беше много го усмивки. Тъкмо се канеше да слезе от чина на който седеше за да гушне Ари, когато нещо голямо и космат скочи в скута й. Сподави порива да изпищи, който пък изцяло премина след като осъзна, че това е котка.
- КОТЕНЦЕ!
- Господин Ягодка моля, моля! Да си имаме уважението! - макар и думите на Орлова да звучаха надменно те си бяха чиста шега и двете момичета се разсмяха. Господин Ягодка, а? Не беше ли казала Орлова нещо от сорта на това... ,че никога няма да си взима котка? Или пък беше точно обратното?
- Господин Ягодка? Ама разбира се,че ако имаш котка ще я кръстиш точно така!
- Някога съмнявала ли си се в мен?
- Никога! - Ина й намигна и погали рижавото котенце, като любопитно погледна към вратлето дали има някоя каишка на ягодки с висяща ягодка..., ако нямаше то Ина щеше да му осигури, като добра леля. - Невероятен е, но как се сдоби с него, кога? Пазила си го в тайна?
- Исках да го видиш! Щеше да е тъпо да ти го напиша в писмо и да ти пратя снимка... друго си е да го видиш в цялата му прелест, налиии?
- Когато си права си права.
- Което е винаги, само да ти напомня. - Орлова седна на чина до нея, като се огледа наоколо и подсвирна. Мм да... мястото си го биваше със сигурност. Протекло, миришещо, мръсно и потънало в прах. Нямаше шанс някой да решеше да ги търси точно тук.
@Арина Орлова
