10. Преподавателите - накъде?

@Пейо Желев @Зоя Павлова @Небесна Звездинова @Алтамира Фелес ако изпускам някой тагнете го.



Организирането на това събитие изискваше доста маневри.


Като начало допълнителните уроци.
Оказа се, че не само Колимечков прояви задълбочен интерес към предмета й тази година. Не можеше да каже, че другите ученици показваха неговото задълбаване, но със всичко което се случваше имаха нужда от почивката, която разговор над чай за руни и математика им предоставяше.

И Галя с удоволствие го предлагаше.

Това, че тестваше и приспиващата руна над Мария, беше бонус.
Подкрепен от това, че младата вийла намираше уроците й за ужасяващо скучни и на границата на безполезни. Вече успяваше да изменя леко матрицата така, че да прилага различни ефекти - лека полубудна дрямка, кимащо състояние, при което не можеше да следи провеждания разговор и дълбок сън. 
Точно от последното се възползва тази вечер.
В късния час, остави надзорничката си - дълбоко придремваща на фотьойла в офиса й, и се измъкна към уреченото място.
Съобщението разпространи, чрез Янакиева - тихо момиче с добри оценки, но с новия режим имаше нужда от допълнителната помощ на учителите. Или поне така бе решила да играе ходовете си. Остави на Ина да прецени кои учители да повика, за жалост момичето имаше по-добър поглед над останалите, но Галя очакваше поне представителите на домовете.

Дано успееха да се отърват от опашките си.

Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

 
 
 
 
  
 
 

Бях много изненадана, когато Янакиева му бутна една бележка в ръката по време на час по Билкология. Първоначално помислих, че е нещо от Юлий, но след това видях че ме канят на учителска среща. Думите без външна намеса ме объркаха, защото не знаех какво имат предвид. Мозъкът ми отказваше да приеме, че това е някаква тайна среща без нашите вийли пазачки, защото бях нова тук и едва ли другите учители ми имаха някакво доверие. Тогава следващата ми идея беше, че това е капан, за да могат да ме натопят пред моите сестри. Но и в двата случая бях длъжна да проверя за какво точно иде реч. 
Вече бях изпратила първия си доклад до Илияна, но истина беше, че още не знаех мотивите на Вийлите. Задругата беше много по тайна след последните месеци след смяната на Главната вийла. Бях чула само, че има недоволни клановете, като това беше един от моя. Нашата старейшина беше много мъдра стара жена и аз я уважавах. 


Когато наближи вечерното време успях да пробутам чай на моята пазачка с леко приспивателно вътре и след това приложих магията за забравяне, за да не помни, че аз и го сервирах. Така когато наближи полунощ се измъкнат от стаята ми и се запромъквах към учителската стая. Бях много внимателна и в един от коридорите се натъкнах на вампира. Изчаках го да отмине, защото тези същества се славеха с острия си слух и не исках да ме усети. Още не бях сигурна дали това е капан или не. 
Пред вратата на учителската стая се поколебах. Усетих, че пулса ми се ускорява, но нямах какво да губя. Аз бях дошла тук да разузная как да се справим със ситуацията. Отворих вратата и няколко погледа се забиха в мен.
- Какво прави тя тук? 
- Ооо, почакайте! Получих покана като вас - усмихнах се лъчезарно аз. - За какво сме се събрали тук, скъпи колеги?

С влизането на новата преподавателка по Билкология настана хаос.
Очаквано летяха обвинения, предположения и уплашени погледи в стил - кой кого следи. А тези хора трябваше да насочват уплашените ученици. И да бъдат тяхна опора в несигурно време. Децата имаха нужда от тях. Нямаха други възрастни хора до себе си, като изключим вийлите. А тяхната "подкрепа" за сега водеше само към едно - бунтове.

- Хич не ни дръж такъв тон! За какво сме се били събрали. Да се махаш!
- Ескилов, не е нужно такова...
- Какво таков? Прав е! С всичките тези вийли наоколо не може да се има доверие.
- Можем просто да счупим преградата и да си ходим!
- И да изоставим, децата?
- Те родители нямат ли си? Защо не ги търсят?
- Ами ако нещо..
- Нещо. НИЩО няма да обсъждам като има...

Единствената реакция на Галя беше леко скръцване със зъби. Страхливци. Хаосът нарастваше със всяка една реплика. Нямаха си никакво доверие. Доста от тях и бяха готови да спасят собствените си кожи първо. После евентуално позициите си като преподаватели. И чак тогава евентуално да се погрижат за поверените им ученици.
Хвана метален свещник, който й беше под ръка и изтропа по масата.
Нямаше намерение да се надвиква в хаоса.

- Всички, подчертавам всички. Които се намираме тук тази вечер, сме избрани от самите ученици. - направи достатъчна пауза за да хване корен значението на казаното. Учениците ЩЕ се организират СЪС или БЕЗ Вас. - И те имат нужда от вас, защото останалите възрастни в живота им изглежда, поне в техните очи, са ги изоставили на произвола на съдбата.
- ...

Може би не очакваха от нея да се намеси. Все пак, като изключим Небесна, тя бе от най скоро в Мунгав. Пък и може би извън часовете това беше най-дългото нещо, което беше казвала на който и да е от тях.

 
 
 
 

Не беше сигурна какво очакваше, но това определено не беше това. Зоя беше готова да вдигне бунт тук и сега. Желев да се върне в състояние на стазис и да очаква нещо друго да се случи. Какво и той не знаеше най-вероятно. Алтамира пък вярваше, че точно той би бил страхотен предводител, видение? Или пък общо минало? Нямаше значение. И двата варианта бяха глупави и недообмислени. И в двата оставяха децата на самооправя срещу вийлите. И срещу кой знае какво, което ги ръководеше.

Не очакваше чак такава безгръбначност.
Или малоумие.

Бунт... или... Бездействие.

Това ли им бяха единствените опции?

От нула на сто. Без никакво стабилизиране на позиции, никакво реално ориентиране в ситуацията. Щом всичко това продължаваше да се случва някой дърпаше много по-сериозни конци от тези на Мунгав! Какво очакваха тези хора? Бунт, дори и успешен, просто щеше да превърне училището в прицел, а и това тук бяха ученици. Възрожденското дело щеше само и единствено да ги освободи... да отидат в по-лоша ситуация. Все пак. Дори да разпръснеха сегашните надзиратели.. щеше ли да приключи до там?
Трябваше да има още нещо зад тях - беше странно организирано и намирисваше на по-сериозен заговор.
Ами ако всичко това беше разсейване?

- Не, благодаря, Фелес - Отговори почти машинално, но възможните ходове се въртяха вече в главата й. Надали щеше да постигне много с тези хора. Но ако можеше да достигне със съобщение до външния свят? Обърна се към всички - Наистина ли смятате, че това са единствените опции? Открит бунт или бездействие?