Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Уроци по Вълшебство

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Уроци по Вълшебство Coin10 151
    Ниво : Уроци по Вълшебство Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Вълшебство Streng10 Сила: 30
    Уроци по Вълшебство Shield10 Издръжливост: 28
    Уроци по Вълшебство Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Вълшебство Runnin10 Ловкост: 30
    Уроци по Вълшебство Magic-10 Магия: 32
    Уроци по Вълшебство Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Уроци по Вълшебство SapphireУроци по Вълшебство AppleУроци по Вълшебство CabbageУроци по Вълшебство MangoУроци по Вълшебство SausageУроци по Вълшебство EmeraldУроци по Вълшебство PizzaУроци по Вълшебство BaconУроци по Вълшебство PearУроци по Вълшебство BananaУроци по Вълшебство ChiliУроци по Вълшебство Ruby

    Уроци по Вълшебство

    Писане by Зинаида Кражова Сря Юли 19, 2023 8:18 am


    В класната стая по вълшебство както винаги беше шумно, но когато Раев влезе за първи път настана тишина. Това разбира се не беше заради мжът, а заради вийлата, която вървеше плътно зад него.
    -Здравейте, третокурсници!- постара се да звучи жизнерадостен, както винаги препордавателя, въпреки сянката му.- Днес ще учим цели две заклинания – Енгрожио и Диминуендо.
    Той взе да обяснява коя магия какво прави, как се използва, какъво е нужното движение с пръчката, но Зинаида някак не го чуваше. Беше вперила поглед във вийлата и я оглеждаше. Изключително крсива жена. Изглеждаше неестествено перфектна. Изправена, стройна, със светли очи и златисто-бяла коса, която стигаше до кръста й. Тъмно синята роба, в която беше облечена й приляхаше безупречно. Беше някак прекалено перфектно.
    -Вийлата и ледената кралица си приличат,- дочу подшушване зад себе си.- Дали и тя не е една от тях?
    Кражова се почуди за миг дали чутото беше комплимент или обида. Точно щеше да се завърти и срази с думи остроумника, но беше прекъсната от Раев, който постави малък бокал на чина пред нея. А и новодошлата се включи, изпращайки заглушаващо заклинание към обадилия се ученик. Преподавателя й хвърли един погледн и продължи да раздава предмети учениците си, а след това застана най-отпред.
    -Така, хайде сега всички първо опитайте да уголемите бокалите пред себе си,- обърна се към третокурсниците.- Хубаво и изразно – Енгрожио.
    Белокосото момиче погледна сребристия предмет пред себе си и се замисли: „Какво беше движението?“. Беше чела за това заклинание в някой прашен том в библиотеката на имението им през лятото. „Беше махване с пръчката, но накъде?“, зачуди се и взе да размахва пръчката си плавно над предмета, но без да произнася заклинанието. От ляво на дясно, дясно на ляво, диагонли, горе, долу... сети се. Махна първо наляво, после надясно и изрече:
    -Енгрожио!
    Бокалът се уголеми в миг до такава степен, че дървеният чин, на който седеше момичето изпука от течестта му.
    -Браво, г-це Кражова!- възкликна доволно преподавателя, тъй като тя първа беше успяла.- Сега го смалете, моля.
    Тя кимна и отново се зарови в мислите си. „Контра-заклинанието беше Дини... Дими... Димиуедо? Не, Диминуендо!“, досети се отново и точно се беше подготвила да размаха пръчката и да изрече думичката, но се спря. Отново се зачовърка за движениейто. Ядоса се на себе си, за дето не слушаше Раев, докато обясняваше, а зяпаше красивата жена като обсебена. Разклати глава и се съсредоточи. Реши просто да пробва.
    -Диминуендо!- изрече, като махна първо надясно, после наляво.
    Нищо. Беше прекалено просто, за да е това. Замисли се отново.
    -Диминуендо!- повтори, но този път направи рязко движение отгоре надолу.
    Бокалът възвърна нормалният си размер. Вътрешно се усмихна. Постоянното четене на какви ли не книги, напук на майка й, се оказа полезно.
    -Отлично, г-це Кражова!- доволно извика преподавателя, като намести очилата си.- Можете да пуснете листче с името си в бокала.
    Тя изписа името си на един голям лист, след това откъсна парчето и се запъти към предмета с вечно горящ огън. Забеляза, че вийлата не откъсваше очи от нея през цялото време. Пусна парчето в пламъка, който загоря по-силно и измени цвета си:
    -Ти си бъдещето на Вълшебството!- дебел глас се разнесе из стаята.
    Нисичкият мъж гледаше доволно отстрани, но щастието му беше прекъснато:
    -Що за разхищение на магия е това?- попита някак заядливно, но със звънтящ глас красивата жена.
    -Не е разхищение,- опълчи й се.- Това е награда за учениците ми!
    -Наградата е, че са научили приложна магия,- настъпи тя.- А не някакви си шарлатански трикове.
    Ведрото лице на Раев се смръщи. Зина забеляза, че беше стиснал здраво пръчката си в ръка и леко притреперваше дори. Не го беше виждала такъв. Отново погледна към новодошлата – тя изглеждаше спокойна. Прекалено спокойна.
    -Директор Силванова ще чуе за това, Раев,- каза му тя след кратка пауза.
    -Ще чуе, да,- съгласи се.- Деца, часът ни за днес прилючи! Свободни сте!
    Белокосото момиче отиде до чина си и започна да събира нещата си, докато съучениците й вече се бутаха да излязат през входната врата. Излезе последна, като хвърли един последен поглед към преподавателя и вийлата, които не откъсваха погледи един от друг. Внезапно красивото лице на жената взе да се изменя и да прилича на птица. Момичето се стресна и тръгна с бърза крачка по коридора. „Разгневил я е...“, помисли си без да намалява ход.

    Ян Маджаров, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ясен Тошев харесват този пост.

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по Вълшебство Coin10 46
    Ниво : Уроци по Вълшебство Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Вълшебство Streng10 Сила: 12
    Уроци по Вълшебство Shield10 Издръжливост: 6
    Уроци по Вълшебство Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по Вълшебство Runnin10 Ловкост: 4
    Уроци по Вълшебство Magic-10 Магия: 6
    Уроци по Вълшебство Clover10 Късмет: 16

    Re: Уроци по Вълшебство

    Писане by Ясен Тошев Чет Юли 27, 2023 11:19 pm


    - Нокс! - провикна се проф. Раев и след миг всички факли в подземния коридор угаснаха, оставяйки след себе си непрогледна тъмница.
    Ясен наостри уши. Все още никой от другите четирима не беше издал какъвто и да е звук. Намираше се в малка килия със свои съученици първокурсници и задачата им беше да намерят пътя навън. Ясен беше посещавал два пъти стая на загадките преди и това му се стори много подобно. Някой замахна с пръчката си и разсече въздуха:
    - Лумос!
    Нищо не се случи.
    - Лумос! - повтори отново Милена.
    Ясен зачака, но килията им си остана все така тъмна. Милена беше най-любознателната ученичка в курса им. Дребна, прегърбена в раменете, имаше къса коса и пъпчиво лице, което често скриваше зад широки шалове. Всеки път щом се разминеха по коридорите, Ясен я виждаше да държи най-малко една книга в омазаните си с мастило пръсти.
    - Лумос! - започнаха и останалите му съученици. - Лумос!...Лумос!
    Навсякъде около него свистяха пръчки, а двете срички на заклинанието се застъпваха в главозамайваща какофония. Внезапно от единия ъгъл блесна светлинка и Ясен улови кадъра на дребно пъпчиво лице, преди то пак да изчезне в тъмното. Всички се смълчаха.
    - Ще пробвам пак - каза Милена. - Лумос!
    И този път тя имаше успех. На върха на магическата ѝ пръчка се образува дребно топче светлина, което бързо започна да се смалява и отново изчезна.
    - Лумос! - реши да пробва и Ясен. Получи се същото като при Милена и тогава до ума му дойде една идея. - Хей, слушайте! Хайде да застанем един до друг, пръчка до пръчка. В момента, в който заклинанието на единия тръгне угасва, поема следващият. Така ще можем да осветим нещо без прекъсване.
    След малко слепи опипвания и две настъпени обувки групата успя да се сгъчка рамо до рамо. Започнаха да се редуват. Идеята работеше страхотно, защото макар и слаба, постоянната светлина беше достатъчна, за да им даде груба ориентация в стаята. Всъщност задачата беше с елементарна трудност, тъй като в килията се намираха само легло, мивка и малко бюро със стол. Взеха решението да проверят първо всички чекмеджета на бюрото. Оказаха се пълни с изрезки от вестници, като статиите носеха заглавия от рода на: "10 билкови отвари за спокоен сън", "Вълшебник откри как да покани свои приятели в съня си", "Коварно отмъщение: мъж сложил грахче под дюшека на бившата си и го урочасал"
    Ясен веднага се досети и искаше да даде шанс на останалите също да го помислят, ала Милена нямаше такива намерения:
    - Леглото! Трябва да видим какво има под матрака.
    Ясен и Асен си кимнаха и тръгнаха към двата края на леглото.
    - ААа, чакайте! - спря ги Милена. - Ние сме в час по вълшебство все пак. Трябва да си служим с магия. Ъ-кхъм, уингардиум левиоса!
    Когато групата отново се събра рамо до рамо и освети откритото дъно на леглото, насреща им заблестя малък сребрист ключ.
    - Ооо, дано господин Раев се гордее! - каза Милена, грабна ключа и с бързи крачки се отправи към катинара, който стърчеше пред решетката на тяхната килия.
    Ясен не беше сигурен, дали тя имаше предвид да се гордее с тях...или само с нея.
    - Лумос!
    От пръчката ѝ грейна светлина и този път заклинанието ѝ се получи перфектно, тъй като светещото кълбце запази размерите си. Пъхна ключа в ключалката, механизмът щракна и вратата на килията се отвори. Господин Раев седеше на малка масичка в дъното на коридора и се беше зачел в една дебела книга, а на няколко крачки до него стоеше стройна вийла, която си пилеше ноктите.
    - Господин Раеееев! - Милена почти тичаше към него. - Ето, катинара! Успях да го сваля.
    Ясен си пое дълбоко въздух, споглеждайки се многозначително с останалите си съученици.
    - А, браво на вас! - поздрави ги учителят, надигайки глава от четивото си. - Заповядайте, качете се горе в класната стая. Оставил съм на бюрото голяма кутия с маслени бисквитки. Заслужавате да се почерпите!

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по Вълшебство Coin10 26
    Ниво : Уроци по Вълшебство Untitl40
    Статистики :
    Уроци по Вълшебство Streng10 Сила: 14
    Уроци по Вълшебство Shield10 Издръжливост: 15
    Уроци по Вълшебство Brain10 Интелигентност: 12
    Уроци по Вълшебство Runnin10 Ловкост: 13
    Уроци по Вълшебство Magic-10 Магия: 22
    Уроци по Вълшебство Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Уроци по Вълшебство HoneyУроци по Вълшебство ChiliУроци по Вълшебство CabbageУроци по Вълшебство SapphireУроци по Вълшебство EmeraldУроци по Вълшебство SausageУроци по Вълшебство MangoУроци по Вълшебство Mint

    Re: Уроци по Вълшебство

    Писане by Симеон Манев Чет Сеп 07, 2023 1:44 pm


    Симо почука притеснено на вратата. Отвътре се разнесе познатото "влез" и момчето отвори вратата на подземната стая. Раев беше седнал на бюрото си в дъното на стаята и четеше нещо от близко разстояние. Симо съумя да прецени, че не бе в най-добро настроение, в каквото обикновено изглеждаше в клас, но така или иначе вече бе дошъл в извънучебно време. Неделя на късна есен се четеше по омагьосаните прозорци, през които се процеждаше светлина към стаята.
     - Какво те води при мен, Манев? - професорът побърза да остави парчето пергамент на масата от тъмно дърво и се усмихна неуверено.
     - Професоре, всъщност... исках да поговоря с Вас за нещо. И да Ви помоля за помощ.
     - Слушам те. - Раев намести очилата на носа си.
     Симо прочисти гърлото си. Щеше да го кара по същество.
     - Чувствам се недостатъчно подготвен по вълшебство и се чудех дали не можете да ми помогнете с малко допълнителни уроци.
     Раев въздъхна и стана. Момчето разчете това като лош знак и побърза да добави:
     - Мога да Ви платя, аз... готов съм на всичко.
     Раев седна на пейката срещу него и го погледна с някаква чудата нотка добро.
     - Спокойно, за никакви галеони да не става въпрос. Какво те тревожи?
     - Материалът от миналата година ми е малко мъгляв, имах някои притеснения през годината и обръщах по-малко внимание... - виновно каза Симо, но се съвзе и продължи - Няколко заклинания, най-важните. С тези вийли - тук снижи глас - ...вече не се търпи, професоре. Не искам да се чувствам беззащитен.
     - Ти си един невероятен магьосник, Манев - Раев се усмихна - не знам как ти е хрумнало това, че си беззащитен.
     Погледът на професора обаче витаеше някъде назад. Симо усети тревожността в последните му думи.
     - Добре, нека да изпробваме това, изправи се. 
     Тъмнокосият седмокурсник стана от пейката и Раев се магипортира до него, за да не заобикаля огромната маса. Той обаче се спря за миг.
     - Нека бъде нашата тайна, Манев.
     - Ще бъде, професоре. - Симо кимна съживен.

    ***

     - Асендио!
     Краката на Симо се отлепиха от заедно и той се изтреля два метра и малко над земята. Таванът беше още доста високо над него.
     - Дай пак! По-плавни движения на пръчката, можеш да си позволиш и повече размах - все пак летиш! - Раев плесна с ръце. Симо слезе на земята. Вече поне не падаше на задника си.
     - АСЕНДИО!
     Пет метра, някъде толкова. Не беше достатъчно. Той не беше достатъчен. 
     Симо махна с ръце и се приземи тежко на дървения под.
     - ПАК! - викът обаче не принадлежеше на Раев. Той излезе от устата на разрошения Симо. - АСЕНДИО!
     Това е. Момчето се изстреля на десетина метра над земята. 
     Таванът не беше близо.
     Но беше по-близо.
     - Добра работа, Симо! - Раев потупа момчето по рамото. - Утре ще продължим.
     Тези думи предизвикаха експлозия в Симо, но той опита да сдържи радостта си.
     Време беше за действие срещу потисниците. Той вече действаше.

    Арина Орлова, Яна Вълканова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по Вълшебство Coin10 26
    Ниво : Уроци по Вълшебство Untitl40
    Статистики :
    Уроци по Вълшебство Streng10 Сила: 14
    Уроци по Вълшебство Shield10 Издръжливост: 15
    Уроци по Вълшебство Brain10 Интелигентност: 12
    Уроци по Вълшебство Runnin10 Ловкост: 13
    Уроци по Вълшебство Magic-10 Магия: 22
    Уроци по Вълшебство Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Уроци по Вълшебство HoneyУроци по Вълшебство ChiliУроци по Вълшебство CabbageУроци по Вълшебство SapphireУроци по Вълшебство EmeraldУроци по Вълшебство SausageУроци по Вълшебство MangoУроци по Вълшебство Mint

    Re: Уроци по Вълшебство

    Писане by Симеон Манев Пет Сеп 08, 2023 11:33 pm


    Часовникът удари пет следобед. Отново същата врата. Същото почукване. Същото "влез". Този път обаче ръката на Симо почука по-убедително, а гласът отвътре бе доста по-бодър от вчера.
     - Добър ден, професоре!
     - Добър да е, Манев, сядай.
     Момчето седна на дългата пейка, успоредна на още по-дългата маса. От устата му почти се изплъзна въпросът "какво ще правим днес", но реши, че нетърпението е порок и впери поглед към изражението на Раев, който все така четеше нещо. Слава на Мерлин, той приключи заниманието си бързо и вдигна глава към седмокурсника. 
     - Манев... Манев, Манев, Манев - професорът въздъхна и стана от стола си. Продължи едва когато седна до момчето.
     - Мислих си какво мога да ти покажа, но установих, че... ти вече си виждал достатъчно. Все пак си седми курс, доколкото си спомням премина изпитите повече от отлично.
     Симо не знаеше какво да си мисли в този момент.
     - И ми хрумна друго. Но преди това искам да ми отговориш на един много важен въпрос, момко.
     - Само кажете, професоре. 
     - Защо се страхуваш, че не си подготвен за магическия свят? И по-точно - от кого?
     Манев изправи гръб. 
     - Бях на фестивала, професоре. Видях какво се случи. След това чух разни неща. Не знам кой стои зад това, но не мисля, че назначаването на вийлите тук е съвпадение...
     Раев му направи знак да понижи глас и хвана рамото му.
     - Симо.
     Учител да го нарече по име. Предишният ден си беше помислил, че му се е сторило.
     - "Мунгав" няма ученик, който да не е подготвен за каквото ще става. Да, наистина са нестабилни времена за обществото ни, но ще те помоля - моля те, спри.
     - Професоре, да спра?
     - Просто не оставяй слуховете и събитията да ти влияят. Виждам, че си напрегнат, но те уверявам, че всичко ще бъде наред.
     Последната дума, Симо усети, се изплъзна малко по-трудно от устата на Раев. Но беше съгласен. Трябваше да се примири. 
     Раев щракна с пръсти и ъгъла на стаята едно от старите тренировъчни чучела се придвижи напред.
     - Покажи ми какво можеш.
     ***
     - Левиосо!
     Летящо чучело.
     - Инсендио! 
     Опърлено чучело.
     - Левикорпус!
     Висящо чучело.
     - Бомбарда!
     Раздробено чучело.
     - Виждаш ли, Манев? Репаро! - Раев пристъпи напред. Часовникът му вече показваше шест. Той махна с пръчка и останките от чучелото се вдигнаха от прашния дървен под и отново оформиха познатата фигура. 
     - Справяш се, даже предвид колко си жесток в други обстоятелства бих те попитал дали чучелото не ти е направило нещо. 
     Симо се усмихна. Половин час предимно огнени заклинания, а мантията му не беше обгорена ни най-малко. Беше му по-спокойно, трябваше да признае.
     - Утре пак? - попита професорът със засмян зад очилата поглед.
     - Не, професоре. Мисля, че ще се справя.
     Раев изглеждаше щастлив от отговора.
     - В такъв случай ще се видим в утрешния час.
     Симо никога не си помнеше графика и се сепна за момент. Двамата се засмяха. 
     А докато затваряше вратата на стаята зад себе си, гласът на Раев се подаде иззад нея.
     - Манев, само за секунда!
     Тъмнокосият седмокурсник влезе обратно до вратата.
     - Искаше да станеш аврор, нали?
     Симо кимна.
     - В такъв случай Министерството ще има късмет с един много опитен кадър.
     Манев се усмихна, благодари и излезе.
     В този момент той чувстваше, че може да мести планини с поглед. И му беше хубаво.

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 2:27 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!