Уроци по ИнМ

Ясен премери с пръст средата на книгата и я разгърна. 

- Коя страница каза? - попита той момчето до себе си.
- Сто и петнайста. По-към началото - подушна му Жоро.

Жоро беше първокурсник като него, от дом Лъч, и двамата седяха заедно сега на един чин. Запознаха се на обяда след урока по летене и Ясен научи, че и той е от мъгълско семейство. Още преди да започне часа по история на магията, Жоро затрупа три четвърти от плота им с листове пергамент - повечето изписани вече целите с прилежен ситен шрифт, тъй като беше отделил цялото време преди пристигането си в Мунгав на самостоятелно обучение. Ясен му предложи да гледат само от един учебник.

- Както вече споменах, по стечение на обстоятелствата първата част от учебника ще я пропуснем - каза професор Илиян Илиянов във висок жалителен тон и стрелна с поглед вийлата, която стоеше права до вратата на класната стая. - Започваме направо с историята на нашето училище "Мунгав".

Тя изглеждаше съвсем различно от онези, които бяха надзиравали часа по летене. Въпреки старостта си, тялото ѝ се бе запазило стройно и жизнено, а кожатата по лицето - мека и съвсем леко набраздена. Косата си беше скрила под тъмночервена кърпа, а надолу носеше модерна народна носия. 

- Ученици, това е Тинка! - представи я с дебел глас професорът.
- Здравейте, магьосници! - поздрави ги жената, като ги озари с широка усмивка - Велико е нашето училище и само велики хора могат да излязат от него. Ние ще направим всичко възможно - старицата направи пауза, като приглади тъмната си вълнена салтамарка и се заигра с космите по яката - вие да излезете велики, велики магьосници от тук! Да. В това не може да има никакво съмнение.

Вийлата извади иззад гърба си пергаментова тетрадка и перо, отвори я и вписа нещо. Усмивката не слизаше от лицето ѝ. Ясен не беше сигурен дали това, което им каза, имаше за цел да ги насърчи или по-скоро уплаши. Когато вийлата надигна поглед от тетрадката си и втренчи любопитен поглед в него, Ясен осъзна, че беше единственият, който още я гледа и бързо прехвърли поглед към професора. Той започна да им разказва за Мунгав и руското училище Дурмщранг и колко недооценен било нашето училище в сравнение с другото. Жоро се стараеше да запише всяка думичка. Ясен надраска върху пергамента годината 1333 и я огради в кръг, а отстрани - Параскева Черноглавата. Стори му се странно име. После Илиянов обясни, че основателката била избягала монахиня.

- Най-вероятно Параскева имала специална любов към грифоните - продължаваше професорът - и затова училището ни носи името Мунгав. Всъщност би трябвало да го произнасяме с пауза. Мун-Гав. Така се казвали първите две птици, отгледани в нашия грифонарник. Ето, ето - извади пръчката от джоба на панталона си и махна няколко пъти във въздуха - разгледайте хубаво герба на училището. 

Ясен се опита да го прерисува набързо върху пергамента пред себе си. Две П-та за куличките, хоп - линийка по средата за мостчето, над мостчето лъвче с крилца. Тъкмо се взираше върху лентата с надписа над главата на грифона, когато картинката се размъждука и изчезна. 

- Така. Ще видите, че в моя предмет е пълно с теории. Да, ученици, не всичко може да твърдим със сто процентова точност. Например какво е имало тук преди 1333г, за това време има няколко...
- Илиянов, пропуснахте нещо! - гласът на Вийлата посече шума в стаята като удар от секира.

Сякаш всички бяха спреди да дишат. Разредените зъби на професора се откриха в принудена усмивка. Няколко по-смели ученици извъртяха глава към вратата.

- Илиянов - вийлата хлопна тетрадката, стисна я здраво между пръстите на дясната си ръка и я прибра зад гърба си. С бавни крачки тръгна напред към учителя - Недопустимо е, че пропуснахте да обясните девиза.
- Аз щях да го..
- Девизът - посече го отново вийлата.

Тя вече бе стигнала до бюрото на преподавателя и го гледаше отвисоко.

 - Това е нещо, което всеки тук - присвитите ѝ очи се разходиха из залата - трябва да помни, без никога да го забравя. Никога не се забравя!

Вийлата се усмихна. Без да прави каквото ѝ да е движение, гербът на училището отново започна да блести във въздуха над бюрото на Илиянов. 

-  Ако искаш да вземаш, научи се да даваш! - издекламира тя в леден тон. - Извадете по един чист пергаментов лист. Искам да го напишете 50 пъти с името ви отгоре на листа. На края на часа ще ги събера. Продължавайте, Илиянов!

Вийлата отстъпи от подиума и се върна отново до вратата на класната стая. Часът продължи без прекъсвания. Накрая професорът им остави 5 минути, в които да изпълнят допълнителната задача дадена им от вийлата. 

- Един по един! - извика старицата. - Ще излизате от стаята един по един! Минавате през мен и аз ще ви дам по един от тези медальони  - посочи тя голямата купа върху шкафа до вратата. Ясен си бе помисил, че е просто част от интериора. - Свалянето им е забранено. Всеки опит ще бъде забелязан мигновено и ще доведе до сериозни последици за вас. Но аз не се притеснявам - тя пак се усмихваше. - Вие сте тук, за да станете велики магьосници!

Ясен ѝ предаде листа със задачката. Тя погледна името му, разлисти тетрадката си и го прикачи към една от страниците. След това му даде жълт медальон във формата на слънце. 

- Издигнат - промълви тя и погледна ученика зад него. - Следващият!