Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Уроци по ИнМ

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по ИнМ Coin10 46
    Ниво : Уроци по ИнМ Untitl37
    Статистики :
    Уроци по ИнМ Streng10 Сила: 12
    Уроци по ИнМ Shield10 Издръжливост: 6
    Уроци по ИнМ Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по ИнМ Runnin10 Ловкост: 4
    Уроци по ИнМ Magic-10 Магия: 6
    Уроци по ИнМ Clover10 Късмет: 16

    Уроци по ИнМ

    Писане by Ясен Тошев Съб Юли 22, 2023 10:08 am


    Ясен премери с пръст средата на книгата и я разгърна. 

    - Коя страница каза? - попита той момчето до себе си.
    - Сто и петнайста. По-към началото - подушна му Жоро.

    Жоро беше първокурсник като него, от дом Лъч, и двамата седяха заедно сега на един чин. Запознаха се на обяда след урока по летене и Ясен научи, че и той е от мъгълско семейство. Още преди да започне часа по история на магията, Жоро затрупа три четвърти от плота им с листове пергамент - повечето изписани вече целите с прилежен ситен шрифт, тъй като беше отделил цялото време преди пристигането си в Мунгав на самостоятелно обучение. Ясен му предложи да гледат само от един учебник.

    - Както вече споменах, по стечение на обстоятелствата първата част от учебника ще я пропуснем - каза професор Илиян Илиянов във висок жалителен тон и стрелна с поглед вийлата, която стоеше права до вратата на класната стая. - Започваме направо с историята на нашето училище "Мунгав".

    Тя изглеждаше съвсем различно от онези, които бяха надзиравали часа по летене. Въпреки старостта си, тялото ѝ се бе запазило стройно и жизнено, а кожатата по лицето - мека и съвсем леко набраздена. Косата си беше скрила под тъмночервена кърпа, а надолу носеше модерна народна носия. 

    - Ученици, това е Тинка! - представи я с дебел глас професорът.
    - Здравейте, магьосници! - поздрави ги жената, като ги озари с широка усмивка - Велико е нашето училище и само велики хора могат да излязат от него. Ние ще направим всичко възможно - старицата направи пауза, като приглади тъмната си вълнена салтамарка и се заигра с космите по яката - вие да излезете велики, велики магьосници от тук! Да. В това не може да има никакво съмнение.

    Вийлата извади иззад гърба си пергаментова тетрадка и перо, отвори я и вписа нещо. Усмивката не слизаше от лицето ѝ. Ясен не беше сигурен дали това, което им каза, имаше за цел да ги насърчи или по-скоро уплаши. Когато вийлата надигна поглед от тетрадката си и втренчи любопитен поглед в него, Ясен осъзна, че беше единственият, който още я гледа и бързо прехвърли поглед към професора. Той започна да им разказва за Мунгав и руското училище Дурмщранг и колко недооценен било нашето училище в сравнение с другото. Жоро се стараеше да запише всяка думичка. Ясен надраска върху пергамента годината 1333 и я огради в кръг, а отстрани - Параскева Черноглавата. Стори му се странно име. После Илиянов обясни, че основателката била избягала монахиня.

    - Най-вероятно Параскева имала специална любов към грифоните - продължаваше професорът - и затова училището ни носи името Мунгав. Всъщност би трябвало да го произнасяме с пауза. Мун-Гав. Така се казвали първите две птици, отгледани в нашия грифонарник. Ето, ето - извади пръчката от джоба на панталона си и махна няколко пъти във въздуха - разгледайте хубаво герба на училището. 

    Ясен се опита да го прерисува набързо върху пергамента пред себе си. Две П-та за куличките, хоп - линийка по средата за мостчето, над мостчето лъвче с крилца. Тъкмо се взираше върху лентата с надписа над главата на грифона, когато картинката се размъждука и изчезна. 

    - Така. Ще видите, че в моя предмет е пълно с теории. Да, ученици, не всичко може да твърдим със сто процентова точност. Например какво е имало тук преди 1333г, за това време има няколко...
    - Илиянов, пропуснахте нещо! - гласът на Вийлата посече шума в стаята като удар от секира.

    Сякаш всички бяха спреди да дишат. Разредените зъби на професора се откриха в принудена усмивка. Няколко по-смели ученици извъртяха глава към вратата.

    - Илиянов - вийлата хлопна тетрадката, стисна я здраво между пръстите на дясната си ръка и я прибра зад гърба си. С бавни крачки тръгна напред към учителя - Недопустимо е, че пропуснахте да обясните девиза.
    - Аз щях да го..
    - Девизът - посече го отново вийлата.

    Тя вече бе стигнала до бюрото на преподавателя и го гледаше отвисоко.

     - Това е нещо, което всеки тук - присвитите ѝ очи се разходиха из залата - трябва да помни, без никога да го забравя. Никога не се забравя!

    Вийлата се усмихна. Без да прави каквото ѝ да е движение, гербът на училището отново започна да блести във въздуха над бюрото на Илиянов. 

    -  Ако искаш да вземаш, научи се да даваш! - издекламира тя в леден тон. - Извадете по един чист пергаментов лист. Искам да го напишете 50 пъти с името ви отгоре на листа. На края на часа ще ги събера. Продължавайте, Илиянов!

    Вийлата отстъпи от подиума и се върна отново до вратата на класната стая. Часът продължи без прекъсвания. Накрая професорът им остави 5 минути, в които да изпълнят допълнителната задача дадена им от вийлата. 

    - Един по един! - извика старицата. - Ще излизате от стаята един по един! Минавате през мен и аз ще ви дам по един от тези медальони  - посочи тя голямата купа върху шкафа до вратата. Ясен си бе помисил, че е просто част от интериора. - Свалянето им е забранено. Всеки опит ще бъде забелязан мигновено и ще доведе до сериозни последици за вас. Но аз не се притеснявам - тя пак се усмихваше. - Вие сте тук, за да станете велики магьосници!

    Ясен ѝ предаде листа със задачката. Тя погледна името му, разлисти тетрадката си и го прикачи към една от страниците. След това му даде жълт медальон във формата на слънце. 

    - Издигнат - промълви тя и погледна ученика зад него. - Следващият!

    Ела Благоева харесва този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Уроци по ИнМ Coin10 151
    Ниво : Уроци по ИнМ Untitl42
    Статистики :
    Уроци по ИнМ Streng10 Сила: 30
    Уроци по ИнМ Shield10 Издръжливост: 28
    Уроци по ИнМ Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по ИнМ Runnin10 Ловкост: 30
    Уроци по ИнМ Magic-10 Магия: 32
    Уроци по ИнМ Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Уроци по ИнМ SapphireУроци по ИнМ AppleУроци по ИнМ CabbageУроци по ИнМ MangoУроци по ИнМ SausageУроци по ИнМ EmeraldУроци по ИнМ PizzaУроци по ИнМ BaconУроци по ИнМ PearУроци по ИнМ BananaУроци по ИнМ ChiliУроци по ИнМ Ruby

    Re: Уроци по ИнМ

    Писане by Зинаида Кражова Сря Авг 30, 2023 4:39 pm


    Час по История на Магията… по-скоро история на скуката. Въпреки грубостта и непостоянността в гласа на Ескилов, на Зина й се щеше да заспи в този час. Рядко им преподаваха нещо, за което вече да не беше чела, а и да имаше нещо ново… не стигаха до него. Учителят им прекалено често се отплесваше от реалната тема и влизаше в любимата му – българската магьосническа общност. Вийлата, която беше новата сянка на Ескилов, момичето наричаше Четириоката. Не че имаше нещо против храта с очила, просто на тази й отиваше. Очите на белокосата жена бяха тъмнозелени, а рамките на очилата й бяха същия звят. Често се сливаха едни с други и изглеждаше странно. Някак смешно може би. Ако проклетото правило за изрядност в часовете не съществуваше, Кражова вероятно щеше да се опита да намери начин да пропусне точно този. Дори се чудеше, защо вийлата не правеше забележки на възрастния мъж, когато се отплесваше по неговите си теории.
    -МАХАЙТЕ учебниците. ДНЕС ще говорим ЗА друго.
    Прозвуча дразнещия му глас, а Четириоката седна на ръба на бюрото и заслуша отегчено. Явно и на нея й беше писнало от блещолевенето на Ескилов.
    -ДНЕС ще говорим ЗА древен ЕГИПЕТ…
    Очите на белокосото момиче проблеснаха. Обожаваше тази тема. Имаше толкова много за учене там. Толкова много за четене. Толкова много мистерии. „Може би Есклиов все пак знае нещо интересно“, помисли си тя и се настрои да слуша в захлас.
    -И по-СПЕЦИАЛНО, как проглетниците са ОТКРАДНАЛИ всичко от нас – БЪЛГАРИТЕ!
    „Няма значение…“, плесна се тихо по челото и сведе поглед. Очертаваше поредния час с теория на конспирациите ала Ескилов. Иииих…
    -Великите им ПИРАМИДИ всъщност са строени от хиляди СЛАВЯНИ, а не от някакви си там РОБИ. И са проектирани от НАШИ архитекти. НИЕ сме ги НАУЧИЛИ! И не са сторени ТРИДЕСЕТ години, а минути. Защото СЛАВЯНИТЕ са били магьосници и са им ги ПОСТОРИЛИ с магия. Ама нали да се правят на ВЕЛИКИ и няма да си го признаят. За пред мъгълите ДОБРЕ, ама за в нашето си общество… СРАМ! ПОЗОР! И вие понеже не ЧЕТЕТЕ и не се ИНТЕРЕСУВАТЕ и сте НЕВЕЖИ и така губим БЪЛГАРЩИНАТА!
    „Какви славяни в Египет… те ще изгорят на място, стъпвайки в пустинята“, мислеше си Зина, като потропваше нервно с пръст на чина, а й идеше да се плесне силно по челото и да излезе от стаята. Забеляза, че вийлата я гледа, но изобщо не й пукаше. С малко късмет можеше и да я изгони. Де такъв късмет… Тирадата продължи:
    -Прехваленият им магьосник КХАМУАСЕТ е научен именно от НАШИТЕ ПРЕДЦИ на магия. Иначе е щял да си ОСТАНЕ обикновен ЛОДКАР. Великата им ПИСМЕНОСТ…
    „Остава само да каже, че и боговете са ни взели“, каза си с досада сама на себе си.
    -Всъщност техните БОЖЕСТВА са базирани на НАШИТЕ. На НАШИЯ символизъм…
    Зинаида така завъртя очи след последното изречение на преподавателя, че имаше чувството, че е видяла как мозъка й се удря сам в черепната кутия и се пита „Защо?!“.
    -Защо мислите ТЕХНИЯТ БОГ Хор е единствения, който СВОБОДНО може да преминава от света на ЖИВИТЕ към този на МЪРТВИТЕ? Соколът в НАШИТЕ вярвания прави СЪЩОТО!
    „Орелът, не сокола… ох, няма ли кой да го пенсионира този…“, обмисляше скок през прозореца. Колко пък да беше високо? Колко пък да се потроши? И някак, като чудо, чудо, което никой не искаше, но беше нужното чудо – вийлата скочи от място си, плесна с ръце, прекъсвайки възрастния преподавател и каза:
    -Това е за днес.
    Той изпуфтя недоволно. Имаше още много какво да каже, а Зина толкова бързо излезе от стаята, че сякаш остави свой двойник от прах и дим.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Алина Старков and Геновева Самарджиева харесват този пост.

    Александра Молерова
    Александра Молерова
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Уроци по ИнМ Coin10 50
    Ниво : Уроци по ИнМ Untitl37
    Статистики :
    Уроци по ИнМ Streng10 Сила: 4
    Уроци по ИнМ Shield10 Издръжливост: 2
    Уроци по ИнМ Brain10 Интелигентност: 2
    Уроци по ИнМ Runnin10 Ловкост: 4
    Уроци по ИнМ Magic-10 Магия: 2
    Уроци по ИнМ Clover10 Късмет: 6

    Re: Уроци по ИнМ

    Писане by Александра Молерова Вто Сеп 12, 2023 10:08 pm


    Подминавайки портрета на Йоан Страшни, Александра се запътва към първия си час за годината - история на магията. Съучениците й от дома укорно я предупредиха да не тръгва натам, да не си губи времето, часовете с Елтимир Ескилов не си заслужават, но тя тайно, дълбоко в себе си тръпнеше в очакване да разбере повече за история на магията. Искаше да попие всяка една дума, да запише всяка една история и след това да я разкаже на някой. Подготвена с малката й тетрадка под мишница, сивата раница на гърба и вълшебната пръчка в ръка Александра се запъти по магическите коридори на училището с желание да намери стаята по история на магията. Говореха се слухове че стаята се намираше най дълбоко под училището за магия, покрита цялата в прах, едва ли не професора беше мумия на която челюстите скърцаха докато разказва историята, но това не я възпря. 


    Александра повдигна магическата си пръчка с едно тихо “лумос” в тъмните коридори на училището си и се понесе поведена от мъждивата светлина. Трудно различаваше накъде върви, но много добре знаеш къде отива. Светлината съвсем леко се очертаваше върху лицето й, задимена синя светлина, която нежно осветяваше прашните коридори. Тя вървеше усърдно напред докато не стигна до масивната дървена врата с надпис, “История на магията”


    С малките си ръце я бутна навътре и дълбоко и тежко скърцане последва. Направи една крачка напред и погледна към бюрото на професора. Грозен остаряващ мъж (определено изказването остарява като вино не му отиваше, по скоро остарява като синьо сирене му вървеше повече) с пожълтели зъби я погледна с неприкрито отчаяние. 


    - Здравейте, часът започна ли? - попита тя под нос 


    Професора само й кимна към свободните места, пардон, към големия избор на свободни места и се обърна отново към четивото си, все едно човекът влезнал през вратата е само един стар спомен, прашинка в стаята. 


    -  Отворете на страница - провлачи професор Ескилов. - Двеста и пет… - Той забави реч и започна да чете урока за деня. - Кой днес е чел за прогонването на българските магьосници от наши земи по време на Константин II.


    Али незабавно извади учебника от раницата си и започна да прелиства страниците с ентусиазъм. Да, беше чела и не нямаше да вдигне ръка в часът. Нямаше как да е единствената ученичка която повдига ръка или само тя е чела за гоненията на магьосниците през средновековието. Замечтано тя погледна професора в очите и се опита да си придстави какво и било тогава, да си сам с магия, когато никой не е разбирам от това,  да те гонят за това,  макар и ти сам да не знаеш какво е. Звучеше много страшно, но леко й напомняше за дома.  Тя пак се вслуша в това които Ескилов говореше. 


    - Не се и учудвам че никой не е чел урока за днес. - професора кълнеше под носа си с не голям ентусиазъм


    Урокът сякаш продължи по дълго от колкото трябваше или просто тя се напрегна повече от предполаганото, но всяка една минута бе ценна за нея до края. Някои от нейните съученици бяха заспали дълбоко… Каква загуба на ресурс само, помисли си тя. 

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Пейо Желев, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Варвара Симеонова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:26 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!