+4
Ина Янакиева
Арина Орлова
Филип Болярски
Зинаида Кражова
8 posters
Уроци по Пророкуване
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Последният час за деня – Пророкуване. Зинаида не изгаряше от търпение да започне с този урок и не заради самия него, още по-малко заради проф. Фелес, за защото краят на този час означаваше само едно – „Мелачката“. Влачеше се по коридора към стаята и си мислеше как я очакват още поне четири часа безумно „дуелиране“ с останалите редови ученици. Костваше й толкова много усилия, че не спеше добре от преумората. Изобщо не беше разбрала кога беше влязла в стаята, кога беше седнала на чина, кога беше се появила преподавателката… или пък си беше там от самото начало… кога беше започнал часа.
-Хайде, всеки да грабва по едно кристално клибо и да започваме!- подкани ги испанката.
Белокосото момиче стана от мястото си и някак на магия се озова пред купчината кълба. Машинално се протегна и грабна едно, дори не гледаше какво е. Беше малко и с лилав оттенък. Обърна се, за да се върне на мясото си, но оплете краката си, залитна и изпусна пособието за пророкуване. То падна и се отърколи, озовавайки се в краката на вийлата, която беше разпоредена на Фелес. Кражова беше толкова отнесена, че напълно беше забравила за съществуването им по време на часовете. „Пет часа…“, стисна очи и си помисли. Красивата жена, облечена в индигова на цвят, дълга рокля, която подчертаваше фигурата й се наведе и взе кълбото в ръка. Направи няколко правни крачки, които по-скоро приличаха на танц и застана пред третокурсничката, подавайки й предмета с лека усмивка. Зинаида се стъписа. Започна да се чуди дали е разумно да го взима, какво значеше това, защо тя е мила… Тялото й само реагира и докато в главата й бушуваха всякакви мисли, ръката й взе лилавия предмет.
-Благодаря,- отвърна отново някак по навък без да поглежда жената в очи.
Вийлата се приближи, приведе се леко и с нисък глас каза:
-Приятен час.
След това със същата тази танцувална стъпка се върна на мясото си. Стоеше по-встрани от преподавателката. Сякаш не искаше да й пречи. Момичето, което беше в лек транс от случилото се забеляза това, но бързо се окопити и се върна на мясото си.
Изобщо не внимаваше в часа. В главата й бушуваха толкова хаотични мисли, а и в кълбото се виеше само мъгла, което екстревагантната Фелес наричаше „облъчно съзнание“ и самата тя си нямаше идея колко беше права. Бурята вихреща се в мислите на белокосото момиче беше безпощадна. „Дали ще ме накажат? Защо ми помогна? Това е преструвка… А ако не е? Нима има добри вийли покорни на Силванова? Глупости…“, бяха само част от нещата, който се бореха за надмощие на подсъзнанието й.
-Добра работа на всиски!- върна я в реалността Фелес.- Следващият път – повече!
Зинаида стана от мястото си поемайки си дълбоко дъх. Остави внимателно в купчината кристалното кълбо и взе да крачи към входната врата. Знаеше какво следва и изобщо не й се бързаше, но трябваше, защото часовете й в „Мелачката“ щяха да станат шест. Една ръка се озова на рамото й, което я накара да почувства така познатото й „електричество“ и се отдръпна рязко от захвата, обръщайки се – беше вийлата.
-О, извинявай!- каза й с усмивка красивата жена.- Не исках да те стресна.
-Не сте ме стреснали,- отвърна й, като постоянно местеше погледа си от есмералдово зелените й очи, към пода.
-Хм, колко официално. Така да бъде. Исках само да Ви кажа, че няма да Ви докладвам,- натъртваше на „Ви“, а усмивката й не слизаше от лицето.- А сега побързайте, сестрите ми не са от търпеливите.
Третокурсничката кимна, обърна се рязко и закрачи извън стаята. През целия път си мислеше за вийлата. Непохватността й се наказваше с допълнителен час „тренировка“, защо й бе да го опростява. Дали го беше правила и преди? Трябваше да каже на „Задругата“ си. Как ли й беше името…
Ела Благоева, Илиян Георгиев and Ина Янакиева харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
@Ина Янакиева
Часът по пророкуване свари Арина намусена и кисела. Проклетите натрапнички, а.к.а госпожици Вийли от хай лайфа на не-знам-си-какво бяха обявили мъгълознанието за незначителен предмет. И като такъв му бяха били шута, премахвайки го от учебната програма.
Това бе заварило червенокосата в ужасна ситуация. Трябваше да избере нещо друго, с което да запълни празната дупка в програмата си. Разбира се, нямаше как да има свободен час. Моля Ви се, че как проклетите лелки щяха да оставят някой да си почива и да си клати краката, докато брой крастави жаби. Не, те искаха да изцедят силите им до краен предел....
Та, така Орлова се беше озовала в часът по пророкуване.
Културен шок. Триста дяволски ягоди!
Любимите й мъгълски изобретения, превозни средства и гумени патета бяха заменени от кристални кълба, чаени чаши и всякакви щуротии, чието предназначение бе непонятно за шестокурсничката. В единият край на стаята имаше окачени цветни гирлянди, които нямаше ни най-малка представа с какво ще им послужат, за да разгадаят бъдещето.
- Аринаааа, стига си се мусила! – побутна я Ина и се ухили. Двете момичета седяха на нещо като тапицирани столове, а между тях имаше малка кръгла масичка. Преподавателката се разхождаше между учениците и обясняваше нещо си за кристалните кълба.
Били най-добрия метод за пророкуване? Е, добре, като са толкова добри Ари искаше да й кажат КОГА щяха да й върнат мълълознанието. Или по-добре – датата, когато досадните женички щяха да се изнесат от Мунгав.
- Хайде, като ти е толкова забавно отиди да вземеш ти кристално кълбо! – шестокурсничката кимна към купчината и с въздишка стовари на масата тухлата наречена „Пророчества".
Хвърли злобен поглед на вийлата и като добро момиче изчака кълбото да се „стопли”.
Ама, моля Ви се – това сериозно ли трябваше да се направи?
- Ти започни! – побърза да й прехвърли топката Янакиева.
- Вииииждам, виждам... едно голямо НИЩО. – изсъска ягодовото момиче и се намръщи. – Не ми го причинявай! Ти посещавам този час от по-дълго – ти си първа!
Часът по пророкуване свари Арина намусена и кисела. Проклетите натрапнички, а.к.а госпожици Вийли от хай лайфа на не-знам-си-какво бяха обявили мъгълознанието за незначителен предмет. И като такъв му бяха били шута, премахвайки го от учебната програма.
Това бе заварило червенокосата в ужасна ситуация. Трябваше да избере нещо друго, с което да запълни празната дупка в програмата си. Разбира се, нямаше как да има свободен час. Моля Ви се, че как проклетите лелки щяха да оставят някой да си почива и да си клати краката, докато брой крастави жаби. Не, те искаха да изцедят силите им до краен предел....
Та, така Орлова се беше озовала в часът по пророкуване.
Културен шок. Триста дяволски ягоди!
Любимите й мъгълски изобретения, превозни средства и гумени патета бяха заменени от кристални кълба, чаени чаши и всякакви щуротии, чието предназначение бе непонятно за шестокурсничката. В единият край на стаята имаше окачени цветни гирлянди, които нямаше ни най-малка представа с какво ще им послужат, за да разгадаят бъдещето.
- Аринаааа, стига си се мусила! – побутна я Ина и се ухили. Двете момичета седяха на нещо като тапицирани столове, а между тях имаше малка кръгла масичка. Преподавателката се разхождаше между учениците и обясняваше нещо си за кристалните кълба.
Били най-добрия метод за пророкуване? Е, добре, като са толкова добри Ари искаше да й кажат КОГА щяха да й върнат мълълознанието. Или по-добре – датата, когато досадните женички щяха да се изнесат от Мунгав.
- Хайде, като ти е толкова забавно отиди да вземеш ти кристално кълбо! – шестокурсничката кимна към купчината и с въздишка стовари на масата тухлата наречена „Пророчества".
Хвърли злобен поглед на вийлата и като добро момиче изчака кълбото да се „стопли”.
Ама, моля Ви се – това сериозно ли трябваше да се направи?
- Ти започни! – побърза да й прехвърли топката Янакиева.
- Вииииждам, виждам... едно голямо НИЩО. – изсъска ягодовото момиче и се намръщи. – Не ми го причинявай! Ти посещавам този час от по-дълго – ти си първа!
Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Ако имаше нещо по - страшно от намръщена вийла, то това беше Ари точно в този момент. Малката блондинка имаше усещането, че ще бъде изядена или нападната от стадо диви ягоди, ако каже нещо накриво, но пък напълно влизаше в положението на Орлова. И тя самата не бе най - добрата си версия, просто искаше ... сън.
Да, точно така, сън. Дори идеята за това й се струваше нереална. Ариана по - добре да види някоя възглавница в това кристално кълбо, защото още няколко дена с тези следучилищни тренировки и от Ина нямаше да остане ни-що!
- Това, че и преди съм имала пророкуване не означава, че знам какво правя. Това е... неточна наука, Ари. - прошепна Ина, но все пак думите й бяха достигнали до вийлата, която ги стрелна с предупредителен поглед. Нима се очакваше да мълчат през цялото време? Трябваше ли да започне да рисува на хартия това което вижда в топката.
- Ако не спреш да се мусиш надали ще видя нещо. - и буквално в топката виждаше отражението на Арина, която леко се прозя и се облегна на тухлата четворка служеща им за учебник. Сериозно, с това можеше да се убие някого.. особено, ако бе метната от една прилична височина.
Ина подбутна кълбото,а димът вътре се разсея леко.
- Дай ми това. - посегна да вземе книгата.
- Сякаш ще ти помогне. Точно както и този час-
- Понеже пък мъглознанието беше трепач. Ако слушкаш ще ти купя гумено пате в формата на ягода. - нямаше си и на идея дали такова чудовище изобщо съществува, но за нея щеше да го намери.
Отвори книгата и започна да прелиства страниците. Виждаше ли нещо в кълбото? Твърде не! Симулирате ли процес на работа? Определено!
- Може би трябвад а опитаме с утайката от кафе... малко кафе ще ми дойде добре.
- Дааа...не. Освен, ако не искаш стомашни проблеми и да спиш в тоалетната довечера и всъщност до куидичните мачове по - добре не го пий това кафе.
- КАКВО? - Орлова извика учудено.
- ОО, ДА...ВИИЖДАММ, ВИИЖДАМ!! - опита се да прикрие ситуацията Ина, като дори вийлата изглеждаше заинтересована какво по дяволите вижда малкото момиче. - Ще.... ще ядеш крем супа от картофи за вечеря...!
- Всъщнсот ще е от броколи. - поправи я вийлата и поклати глава, след което се оттегли към друга група бъбрещи ученици.
- Да де..и аз това казах. Броколи, картофи...все същото... - подметна Ина правейки се на глупава и невинна, прикривайки леката си досада. - Броколи... защо просто не ги държат в нормалното им състояние, а ги правят на супа.. - беше почнала да мърмори, когато в топката се появи някакво лице. Беше само за секунда и както се появи така и изчезна. - Хей, Ари...
- Ммм? Дано имаш по - добри новини от супа от броколи, което всъщност не звучи зле, като се има предвид какво беше вчера за вечеря... или днес за закуска.
- Видях лице... на млад мъж. - Ина изглеждаше мнооого сериозна, почти притеснена.
Да, точно така, сън. Дори идеята за това й се струваше нереална. Ариана по - добре да види някоя възглавница в това кристално кълбо, защото още няколко дена с тези следучилищни тренировки и от Ина нямаше да остане ни-що!
- Това, че и преди съм имала пророкуване не означава, че знам какво правя. Това е... неточна наука, Ари. - прошепна Ина, но все пак думите й бяха достигнали до вийлата, която ги стрелна с предупредителен поглед. Нима се очакваше да мълчат през цялото време? Трябваше ли да започне да рисува на хартия това което вижда в топката.
- Ако не спреш да се мусиш надали ще видя нещо. - и буквално в топката виждаше отражението на Арина, която леко се прозя и се облегна на тухлата четворка служеща им за учебник. Сериозно, с това можеше да се убие някого.. особено, ако бе метната от една прилична височина.
Ина подбутна кълбото,а димът вътре се разсея леко.
- Дай ми това. - посегна да вземе книгата.
- Сякаш ще ти помогне. Точно както и този час-
- Понеже пък мъглознанието беше трепач. Ако слушкаш ще ти купя гумено пате в формата на ягода. - нямаше си и на идея дали такова чудовище изобщо съществува, но за нея щеше да го намери.
Отвори книгата и започна да прелиства страниците. Виждаше ли нещо в кълбото? Твърде не! Симулирате ли процес на работа? Определено!
- Може би трябвад а опитаме с утайката от кафе... малко кафе ще ми дойде добре.
- Дааа...не. Освен, ако не искаш стомашни проблеми и да спиш в тоалетната довечера и всъщност до куидичните мачове по - добре не го пий това кафе.
- КАКВО? - Орлова извика учудено.
- ОО, ДА...ВИИЖДАММ, ВИИЖДАМ!! - опита се да прикрие ситуацията Ина, като дори вийлата изглеждаше заинтересована какво по дяволите вижда малкото момиче. - Ще.... ще ядеш крем супа от картофи за вечеря...!
- Всъщнсот ще е от броколи. - поправи я вийлата и поклати глава, след което се оттегли към друга група бъбрещи ученици.
- Да де..и аз това казах. Броколи, картофи...все същото... - подметна Ина правейки се на глупава и невинна, прикривайки леката си досада. - Броколи... защо просто не ги държат в нормалното им състояние, а ги правят на супа.. - беше почнала да мърмори, когато в топката се появи някакво лице. Беше само за секунда и както се появи така и изчезна. - Хей, Ари...
- Ммм? Дано имаш по - добри новини от супа от броколи, което всъщност не звучи зле, като се има предвид какво беше вчера за вечеря... или днес за закуска.
- Видях лице... на млад мъж. - Ина изглеждаше мнооого сериозна, почти притеснена.
Арина Орлова, Ела Благоева and Юлий Звездинов харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
- Инааааа! Стигааа де!
- Какво пък сега? Първо не хареса супата от броколи...и картофи. – добави последното, когато вийлата зад тях се прокашля и измърмори нещо от рода на „некадърни дечица”.
- Не това е въпроса...
- А какъв е? Не разбирам какъв е проблема?
Ари почти заби носа си в кристалното кълбо и започна трескаво да премигва срещу него, все едно това ще й помогне да види лицето на въпросния млад мъж.
- Но аз не виждам нищо! Къде е това лице и млад мъж? – Орлова се пресегна, за да грабне тухлата-оръжие от приятелката си и започна да я разлиства яростно. През цялото време си мърмореше под носа „Да му по ягодите на пророкуването! Защо е толкова сложно!?”.
- Ариии бе, идеята не е ти да го видиш, а аз да ти предскажа бъдещето! – драматично изпуфтя русокасата и я плясна по рамото. – Сега мълчиии и ми позволи да говоря!
- Хубаво! – физиономията й бе един път. Дори госпожица Величие, набутана да свети на преподавателката направи крачка назад като я видя.
- Вече го няма! Видя ли какво направи – изгони си късмета! – тук вече почти го прошепна, за да не чуе някой друг. – Хайде, като си толкова важна опитай ти!
Арина скръсти ръце пред гърдите си и пое рязко въздух. Бледата светлина се отразяваше под правилния ъгъл, карайки сенките на очите й да изпъкват.
- Виииждам.... – „как ще се самоубия с тъпото кълбо” – едно голямо нищо, тлъсто като поничка и досадно като вийла.
- Ти дори не опитваш!
Ъх, хубаво. Добре, де...
Постави драматично ръка на кълбото си и направи някакъв странен жест, дето го бе виждала в мъгълски филм. Май бе за призоваване на духове, зомбита, летящи крастави жаби, желирани скакалци... или нещо в този ред на мисли. Затвори очи за няколко секунди и като ги отвори ги заби упорито в гадното кълбо.
Нищо. Аре, бе! Втори опит – отново НИЩО.
Започваше да си мисли, че това пророкуване за нищо не става.
- Виждам... – започна отново с глас изпълнен с досада, но преди да довърши думите си се сепна и подскочи на мястото си. – Виждам червен дим.
- Сигурна ли си? На мен ми изглежда сив.
- Виждам счупена метла, изоставена на кръстопът. Сякаш някой е бягал от нещо и я е зарязал там. И странна фигура, скрита от сенките.
Уф. Простена. Заби главата си в масата и вдигна безпомощно ръце нагоре.
Това пророкуване не бе нейното нещо.
- Какво пък сега? Първо не хареса супата от броколи...и картофи. – добави последното, когато вийлата зад тях се прокашля и измърмори нещо от рода на „некадърни дечица”.
- Не това е въпроса...
- А какъв е? Не разбирам какъв е проблема?
Ари почти заби носа си в кристалното кълбо и започна трескаво да премигва срещу него, все едно това ще й помогне да види лицето на въпросния млад мъж.
- Но аз не виждам нищо! Къде е това лице и млад мъж? – Орлова се пресегна, за да грабне тухлата-оръжие от приятелката си и започна да я разлиства яростно. През цялото време си мърмореше под носа „Да му по ягодите на пророкуването! Защо е толкова сложно!?”.
- Ариии бе, идеята не е ти да го видиш, а аз да ти предскажа бъдещето! – драматично изпуфтя русокасата и я плясна по рамото. – Сега мълчиии и ми позволи да говоря!
- Хубаво! – физиономията й бе един път. Дори госпожица Величие, набутана да свети на преподавателката направи крачка назад като я видя.
- Вече го няма! Видя ли какво направи – изгони си късмета! – тук вече почти го прошепна, за да не чуе някой друг. – Хайде, като си толкова важна опитай ти!
Арина скръсти ръце пред гърдите си и пое рязко въздух. Бледата светлина се отразяваше под правилния ъгъл, карайки сенките на очите й да изпъкват.
- Виииждам.... – „как ще се самоубия с тъпото кълбо” – едно голямо нищо, тлъсто като поничка и досадно като вийла.
- Ти дори не опитваш!
Ъх, хубаво. Добре, де...
Постави драматично ръка на кълбото си и направи някакъв странен жест, дето го бе виждала в мъгълски филм. Май бе за призоваване на духове, зомбита, летящи крастави жаби, желирани скакалци... или нещо в този ред на мисли. Затвори очи за няколко секунди и като ги отвори ги заби упорито в гадното кълбо.
Нищо. Аре, бе! Втори опит – отново НИЩО.
Започваше да си мисли, че това пророкуване за нищо не става.
- Виждам... – започна отново с глас изпълнен с досада, но преди да довърши думите си се сепна и подскочи на мястото си. – Виждам червен дим.
- Сигурна ли си? На мен ми изглежда сив.
- Виждам счупена метла, изоставена на кръстопът. Сякаш някой е бягал от нещо и я е зарязал там. И странна фигура, скрита от сенките.
Уф. Простена. Заби главата си в масата и вдигна безпомощно ръце нагоре.
Това пророкуване не бе нейното нещо.
Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Почваше да си мисли,че Арина ще забие главата си в кристалното кълбо, тя обаче го направи на масата. Което бе по - добрата идея. Стъкла навсякъде, включително в красивото лице на червенокоската нямаше да бъде добра гледка.
- Метла на кръстопът..? - че за какво й беше на нея метла. Хвана тухлата и започна да прелиства страниците. - Метла, метла, метла...., ако видите метла ви предстои приключение... ,ако метлата се рее...., ако е на земята...,ако е замръзнала в ледников блок...Няма нищо за метли на кръстопът.
- Защото това е губене на време! Казвам ти!
- Защо си толкова скептична?
- Защото! С какво ще ми помогне това, че виждам някаква си метла, фигура в сенките или пък някакво си лице на мъж.
- Хубав мъж.
- В това нямам съмнение... то около мен грозни мъже няма. - но Ари звучеше саркастично и дори уморено. Беше се излегнала на масата с ръце под брадичката и гледаше към Ина, като малко гладно кученце. - Хайде намери го пак този непознат хубав мъж.
- Че то така става, да подсвирна и да се появи..беше само за секунда. - ако не бе толкова сигурна, че го еб видяла със собствените си очи, макар и зрението й не винаги да бе от най-доброто и да слагаше очила като четеше по-продължително, бе сигурна, че бе видяла лицето на мъж... - Ти просто го изгони!
- Не съъмм, той избяга.
- Не се и изненадвам. - смигна й Ина закачливо, но това си беше чиста шега.
- Ха,ха! Гледай и твоята тъмна фигурна с метлите да не избяга.
Двете се разкикотиха тихо на "стойностния" си разговор, като чуха едно прокашляне.
- Последно предупреждение или ще ви заглуша до утре!
- Имате ли желае вие да ни покажете как да се справим с... това. Май кълбото е дефектно. - Ина не смяташе, че му има нещо на кълбото, и двете бяха видели нещо там,но пък това което бяха видяли я притесняваше.
- Със сигурност е дефектно, като всички останали наоколо. - думите на Орлова бяха толкова тихи, че само Ина ги чу и едва се опита да не се разсмее. В такива моменти се радваше,че си има дружка наоколо, надали щеше да й е толкова забавно в този час.. или който и да е час, ако бе сама.
Загледа се отново в магическата топка с цел да извика онзи образ отново, но за това може би се изискваше истинска дарба за пророкуване, тя такава нямаше.
- Може би трябва да ти гледам на карти...
- Метла на кръстопът..? - че за какво й беше на нея метла. Хвана тухлата и започна да прелиства страниците. - Метла, метла, метла...., ако видите метла ви предстои приключение... ,ако метлата се рее...., ако е на земята...,ако е замръзнала в ледников блок...Няма нищо за метли на кръстопът.
- Защото това е губене на време! Казвам ти!
- Защо си толкова скептична?
- Защото! С какво ще ми помогне това, че виждам някаква си метла, фигура в сенките или пък някакво си лице на мъж.
- Хубав мъж.
- В това нямам съмнение... то около мен грозни мъже няма. - но Ари звучеше саркастично и дори уморено. Беше се излегнала на масата с ръце под брадичката и гледаше към Ина, като малко гладно кученце. - Хайде намери го пак този непознат хубав мъж.
- Че то така става, да подсвирна и да се появи..беше само за секунда. - ако не бе толкова сигурна, че го еб видяла със собствените си очи, макар и зрението й не винаги да бе от най-доброто и да слагаше очила като четеше по-продължително, бе сигурна, че бе видяла лицето на мъж... - Ти просто го изгони!
- Не съъмм, той избяга.
- Не се и изненадвам. - смигна й Ина закачливо, но това си беше чиста шега.
- Ха,ха! Гледай и твоята тъмна фигурна с метлите да не избяга.
Двете се разкикотиха тихо на "стойностния" си разговор, като чуха едно прокашляне.
- Последно предупреждение или ще ви заглуша до утре!
- Имате ли желае вие да ни покажете как да се справим с... това. Май кълбото е дефектно. - Ина не смяташе, че му има нещо на кълбото, и двете бяха видели нещо там,но пък това което бяха видяли я притесняваше.
- Със сигурност е дефектно, като всички останали наоколо. - думите на Орлова бяха толкова тихи, че само Ина ги чу и едва се опита да не се разсмее. В такива моменти се радваше,че си има дружка наоколо, надали щеше да й е толкова забавно в този час.. или който и да е час, ако бе сама.
Загледа се отново в магическата топка с цел да извика онзи образ отново, но за това може би се изискваше истинска дарба за пророкуване, тя такава нямаше.
- Може би трябва да ти гледам на карти...
Арина Орлова, Ела Благоева and Юлий Звездинов харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 35
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
- Зарежи – карти, кълбета, листенца, кафенце... все същата работа. – вече беше напълно сигурна – пророкуването н и к о г а нямаше да се нареди сред любимите й предмети.
Вярно, преподавателката беше симпатична – минаваше покрай масите и обясняваше на учениците, които имаха въпроси. Естествено, силно избягваше тяхната маса, защото досадната вийла все беше настанила до тях със скръстени ръце.
Очевидно заплахата не беше достатъчна, а щеше да го играе като куче пазач, готово да ги захапе за гръкляна, ако усети аромата на кръв. Това допълнително убиваше удоволствието от цялото изживяване и може би, най-мързеливия час на Арина.
- Хайде, де, Арина. Не е чак толкова зле. – Ина всячески се опитваше да я обеди, че да предречеш бъдещето не беше толкова трудна наука. Червенокосата от друга страна, хич не бе убедена в това.
- Добре, тогава ми предскажи нещо.
- Какво?
- Искам да чуя повече за онзи красив непознат.
- Но ти го изгони. Не се прави така.
Въздишка.
- Трябва ли да Ви напомням какво се прави в час по пророкуване? – тук вийлата вече загуби търпение и стрелна със суров поглед двете девойки. – Следващото провинение ще бъде наказано подобаващо.
Още една въздишка.
Добре, значи щяха да го играят като Маг Арина и Маг Ина – великите пророчици на Мунгав! Само стойте и вижте, ей щяха да вземат от цветните гирлянди – може би това беше тайното оръжие на Фелес и да се заметнат с тях. Тогава силната енергия на бъдещето щеше да се влее във вените им и най-накрая да видят нещо в проклетата кристална топка.
- Виждам, че скоро ще имаш нужда от нова коса! – червенокосата го извика толкова силно, че целият клас се стъписа и втренчи в нея. Досадната госпожица вийла издаде странен звук, наподобяващ умиращ носорог и точно като тръгна към нея...
(Май щеше да я заглуши? Яде? Наказва? Набута в килия?)
... часът свърши.
Двете момичета набързо се изнизаха в навалицата.
Вярно, преподавателката беше симпатична – минаваше покрай масите и обясняваше на учениците, които имаха въпроси. Естествено, силно избягваше тяхната маса, защото досадната вийла все беше настанила до тях със скръстени ръце.
Очевидно заплахата не беше достатъчна, а щеше да го играе като куче пазач, готово да ги захапе за гръкляна, ако усети аромата на кръв. Това допълнително убиваше удоволствието от цялото изживяване и може би, най-мързеливия час на Арина.
- Хайде, де, Арина. Не е чак толкова зле. – Ина всячески се опитваше да я обеди, че да предречеш бъдещето не беше толкова трудна наука. Червенокосата от друга страна, хич не бе убедена в това.
- Добре, тогава ми предскажи нещо.
- Какво?
- Искам да чуя повече за онзи красив непознат.
- Но ти го изгони. Не се прави така.
Въздишка.
- Трябва ли да Ви напомням какво се прави в час по пророкуване? – тук вийлата вече загуби търпение и стрелна със суров поглед двете девойки. – Следващото провинение ще бъде наказано подобаващо.
Още една въздишка.
Добре, значи щяха да го играят като Маг Арина и Маг Ина – великите пророчици на Мунгав! Само стойте и вижте, ей щяха да вземат от цветните гирлянди – може би това беше тайното оръжие на Фелес и да се заметнат с тях. Тогава силната енергия на бъдещето щеше да се влее във вените им и най-накрая да видят нещо в проклетата кристална топка.
- Виждам, че скоро ще имаш нужда от нова коса! – червенокосата го извика толкова силно, че целият клас се стъписа и втренчи в нея. Досадната госпожица вийла издаде странен звук, наподобяващ умиращ носорог и точно като тръгна към нея...
(Май щеше да я заглуши? Яде? Наказва? Набута в килия?)
... часът свърши.
Двете момичета набързо се изнизаха в навалицата.
Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.
Бранимир Даргов- Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 170
Опит : 40 т.
Ниво :
@Омуртаг Дельов
Даргов крачеше с цигара в уста, докато опитваше да прави достатъчно малки крачки за да го догони Омо.
- Това а варварско. Махат мъгълознанието и ни карат да учим тоя булшит! - говореше високо Омо.
Бранимир го изгледа кисело, заклеваше се, че чува това за 289 път. Или там колкото часове бяха имали от началото на учебната година. Преди всеки един час другарчето му се възмущаваше.
- Писна и да ти слушам глупостите, задави се с някой бонбон най-накрая, дано!
- А, не бъди лош пророк! - усмихна се по-ниското момче и се „изплю“ в пазвата си, против уроки, като двамата влязоха в кабинета по пророкуване.
За Даргов това място се бе превърнало като втори дом през годините. И то не само заради атмосферата си, благовонията във въздуха и дима който се носеше от нещо, което сто процента бе тип опият. Ама Даргов си имаше и свои опияти, които си взимаше предварително щом станеше дума за Пророкуване.
Това звездите да ти говорят си имаше плюсове, минуси и... понякога просто не искаш да си говорите. Той не искаше.
Седнаха около една от масите, а там ги чакаха две чашки и кана с чай. Ъгх! Този тип пророкуване Даргов не го харесваше, не го намираше за много точен. И зависеше как човек щеше да обърне чашата, как ще пие чай дори, изобщо и какъв чай щеше да бъде.
Пък и му бе пределно ясно, че Омо нищо няма да види. Затова извади от джоба си една малка метална манерка и капка по две-три капки в чашите им, които вече димяха благодарение на топлата напитка.
- Наздраве. - усмихна се кисело Даргов и повдигна вежди след като отпи от чая си и се изтегна леко, като костите му изпукаха.
Дългият докосна коляното си и го разтри.
- Ще вали.
- Еха, разбра това само от една глътка чай ли? - попита го Омо, като го погледна духайки своята топла отрова.
- Не бе! Коляното ме боли! Ставите ми се обаждат, стар съм. И чая не работи така, ти къде си спал последните два часа?
- Волтарен форте с усилена формула за лечение на болки, възпаления-
- Пий си чая! - Даргов прекъсна Омо, който се засмя след като започна да рецитира рекламата и това му спечели един задвратник. Ще му даде един волтарен форте...! - Че няма да те чакам до утре да ти предсказвам бъдещето, но то така или иначе ще е „Нещо си, нещо си, ще ядеш палачинки с мармалад, нещо си, нещо си, теменужка. Нещо си, нещо си ще изгубиш на морски шах и после те чака „Мелачка“. Същото и на следващия ден.
- Да познаваш някого и да знаеш навиците му не те прави пророк!
- Кой пък го казва това? Щом казвам, че нещо ще се сбъдне и то се сбъдне.... значи съм пророк.
Даргов крачеше с цигара в уста, докато опитваше да прави достатъчно малки крачки за да го догони Омо.
- Това а варварско. Махат мъгълознанието и ни карат да учим тоя булшит! - говореше високо Омо.
Бранимир го изгледа кисело, заклеваше се, че чува това за 289 път. Или там колкото часове бяха имали от началото на учебната година. Преди всеки един час другарчето му се възмущаваше.
- Писна и да ти слушам глупостите, задави се с някой бонбон най-накрая, дано!
- А, не бъди лош пророк! - усмихна се по-ниското момче и се „изплю“ в пазвата си, против уроки, като двамата влязоха в кабинета по пророкуване.
За Даргов това място се бе превърнало като втори дом през годините. И то не само заради атмосферата си, благовонията във въздуха и дима който се носеше от нещо, което сто процента бе тип опият. Ама Даргов си имаше и свои опияти, които си взимаше предварително щом станеше дума за Пророкуване.
Това звездите да ти говорят си имаше плюсове, минуси и... понякога просто не искаш да си говорите. Той не искаше.
Седнаха около една от масите, а там ги чакаха две чашки и кана с чай. Ъгх! Този тип пророкуване Даргов не го харесваше, не го намираше за много точен. И зависеше как човек щеше да обърне чашата, как ще пие чай дори, изобщо и какъв чай щеше да бъде.
Пък и му бе пределно ясно, че Омо нищо няма да види. Затова извади от джоба си една малка метална манерка и капка по две-три капки в чашите им, които вече димяха благодарение на топлата напитка.
- Наздраве. - усмихна се кисело Даргов и повдигна вежди след като отпи от чая си и се изтегна леко, като костите му изпукаха.
Дългият докосна коляното си и го разтри.
- Ще вали.
- Еха, разбра това само от една глътка чай ли? - попита го Омо, като го погледна духайки своята топла отрова.
- Не бе! Коляното ме боли! Ставите ми се обаждат, стар съм. И чая не работи така, ти къде си спал последните два часа?
- Волтарен форте с усилена формула за лечение на болки, възпаления-
- Пий си чая! - Даргов прекъсна Омо, който се засмя след като започна да рецитира рекламата и това му спечели един задвратник. Ще му даде един волтарен форте...! - Че няма да те чакам до утре да ти предсказвам бъдещето, но то така или иначе ще е „Нещо си, нещо си, ще ядеш палачинки с мармалад, нещо си, нещо си, теменужка. Нещо си, нещо си ще изгубиш на морски шах и после те чака „Мелачка“. Същото и на следващия ден.
- Да познаваш някого и да знаеш навиците му не те прави пророк!
- Кой пък го казва това? Щом казвам, че нещо ще се сбъдне и то се сбъдне.... значи съм пророк.
Омуртаг Дельов харесва този пост.
Омуртаг Дельов- Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит : 0 т.
Ниво :
@Бранимир Даргов
-Ейййй, Нострадамус и баба Ванга биха ти завидели!- изсмя му се Дельов, почуквайки с пръст чашата.
-Айде, пий го този чай! Ще глътнеш чашата накрая!
-Добре, де, добре. Дишай, ще си сецнеш черния дроб.
Даргов го изгледа кръвнишки и четвъртокурсникът отпи от напитката. Набръчка носа си още при първата глъдка. Затвори очи и една много неприятна тръпка мина през цялото му тяло. Дръпна чашата далеч от себе си и с по-кисела физиономия от тази на съдомника му, премлясквайки недоволно, каза:
-Ееее, тва магьосниците и чай не можете да правите! К‘ва е тая горчилка, бе Дарг?! Нафта би била по-вкусна!
-Изпий проклетото нещо бе!
Вийлата вече ги гледаше подозрително и Омуртаг придоби сериозна физиономия. Сякаш на един дъх изпи ужасната напитка и изпързаля чашата към Даргов. Той я хвана и зазяпа в останалите листенца на дъното. Поразвъртя, поогледа, помисли, но не каза нищо. Само изкара няколко по-големи кълба дим през устата си.
-Е, тасеографски майсторе, каква ми е присъдата?- беше се надигнал на лакти към него Омо.
-Ще умреш,- изцъка няколко пъти.
-О, не! Кога?
-След малко, ако не млъкнеш!
-Май не виждаш от пушлявене.
Пак го погледна кръвнишки, а тъмнокосото момче набута още един бонбон в устата си, усмихвайки се доволно. Сам не разбираше как все още не го е удушил петокурсника. Продължи да гледа листенцата, докато бавно пиеше своя чай.
-Значи, брат,- подхвана най-накрая.- Или ще имаш късмет или ще се разбполееш. Не е много ясно.
-Дарг, прогнозата за времето е по-точна от теб.
-Я дръж, да те видим тебе, многознайко!
Натика чашата си в ръцете му. Четвъртокурсникът погледна дъното на чашата. Премига бавно и драматично няколко пъти и каза:
-Какво да гледам в това кюспе?
-Погледни си учебника, мързел такъв. Виж си символиката.
Омо направи тъпа физионмия и преметна страниците на книгата до него. Намери разбивката на „фигурите“ и значението им. Взе да зяпа и да сравнява. Почеса се зад врата и след още малко чудене върна чашата на съдомника си.
-Ем, Дарг,- подхвана.- Ще преядеш с гъби.
-Какво?!
-Ето, виж, ей тука. Тва прилича на гъба, а ей това тука на прасе, което е символ на лакомията според учебника. Значи ще ядеш гъби лакомо.
Омуртаг звучеше горд от себе си и разчитането на чая, а на Даргов му идеше да се самозакопае някъде. Потърка челото си, дръпна си повече от цигара и измрънка:
-Никога повече не гледай на чай... на никого...
КРАЙ
Ела Благоева and Ина Янакиева харесват този пост.
Симеон Манев- Странстващ
- Вид на героя : Човек
Галеони : 26
Опит : 35 т.
Ниво :
Бобчета :
ПРОРОЧЕСТВА
------------------
--------------------
Симо прочете познатото име на корицата на дебелия учебник. Най-глупаво похарчените галеони в живота му, ето какво бе той за него в онзи момент. Според Манев просто не беше сериозно да ги карат да учат този предмет задължително. Шантавата птица в средата на стаята, на каквато приличаше професор Фелес на пръв поглед, тихо сърбаше от кафето си и се усмихваше на разни ученици.
- Този час е същата загуба на време. - измърмори Симо, но се усети, че Тервел седи до него, и извърна глава нанякъде другаде, само не и към неодобрителния поглед на блондина-пророк. Последствия обаче имаш и те нямаха нищо общо с Шаханов.
- Все така проницателен, Манев. - Фелес беше оставила чашата от изпитото кафе и сега му се усмихваше по онзи нейн си начин, който човек можеше да познае отвъд всички прически, червила и аксесоари, които тази жена сменяше сякаш всекидневно. В този ден тя беше с обемна афро-къдрава коса и зелена бандана над челото, а всяка една от обеците ѝ приличаше на CD, което можеш да си пуснеш в уредбата на колата, като и двата диска, висящи от ушите на испанката, отразяваха дневната светлина от прозорците по стените. Когато се завъртеше, дейността на професор Фелес лесно можеше да бъде приравнена с тази на дискотопка.
Дългокосият стисна устни в една немного искрена усмивка.
- Деца! - професорът повиши медения си глас и той разсече последните приказки на седдмокурсниците. - Макар, че вече съвсем не сте деца. Днес ще упражним гадаенето на кафе и явно вече имаме желаещ да опита тук пред всички нас. - пръстът ѝ посочи, потрепервайки, към Манев. Той се ококори, но се окопити веднага от тази лоша шега и стана от чина си. Крачките му се чуваха съвсем ясно в пространството на пълната тишина, която беше погълнала стаята, и дори африканският килим под кубинките на седмокурсника не можа да заглуши това. Всички с необичайно любопитство наблюдаваха и момчето усещаше всеки един поглед. Да, мразеше да излиза на катедра, а пътите, в които се е случвало това, се брояха на пръстите на едната му ръка.
Когато стигна до Фелес, тя го потупа по рамото, подавайки му собствената си чаша от кафе. Изключително нехигиенично.
п.с. @Тервел Шаханов също може да пише, ако иска :))
Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Алтамира Фелес- Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
- Вид на героя : Човек
Галеони : 50
Опит : 0 т.
Ниво :
- Нека се преместим на отреденото място, където енергийният поток е много по-добър. - Фелес спря ученикът и го насочи към близката малка и кръгла маса, с две огромни кресла в отровно-зеленикав цвят, разполежени едно срещу друго. Обикновено тук приканваше учениците да седнат, когато искаше да погледнат със своето трето око и да разтворят чакрите си за Слънцето и неговата светлина.
- Мисля, че е все тая къде ще седим. - момчето продължаваше да се мръщи и недоволства, но зае отреденото му място. - Така или иначе си е загуба на време. - толкова тихо го каза, че никой от останалите присъстващи не успя да го чуе. Разбира се, Алта много добре го чу.
- Така ли мислите, господин Манев? - след което, без никаква след от обида, се втренчи в очите на седмокурсника, сякаш го сканираше с ренген и дори и да не ѝ отговореше, тя щеше да разбере истината.
- Какво?! Нищо не съм казал.
- Хм... интересно. Стори ми се, че ви чух да казвате загуба на време...
- Може би имате проблем със слуха? - възможно най-възпитано и мило предположи Симеон.
- Аз проблем със слуха нямам, господин Манев. Благодаря за загрижеността. По-скоро с един седмокурсник, който иска да остане сляп за това, което ни заобикаля и въпреки че, има дарба, с ясното съзнание отказва да я приеме.
- Аз и дарба? В пророкуването?! - Севернякът се разтресе от смях в крелото и му отне доста време да се успокои.
- ОФ, Симеоне. Айде малко по-сериозно. Има такива, които искаме да сме тук и да се учим от невероятната проф. Фелес! - Тервел се беше изправил на крака и с нескрита досада изрази възмущението си от съученика му.
- Нека му дадем време, господин Шаханов. За някои деца е много трудно да се отпуснат и не всички имат вашите Очи. - Алтамира се усмихна на русокоското и му намигна. - Добре, нека се съсредоточим. Отпуснете се, господин Манев. Отворете прозорците на съзнанието си и пуснете свежия въздух да нахълта в главата ви.
След което Алта запали малките свещи във формата на ананаси, които седяха в средата на кръглата маса и се разнесе приятен тропически аромат. Замахна с магическата си пръчка и светлината в стаята стана приглушена, а един лъч светлина се спусна над Алтамира и Симеон, сякаш огрявани от прожектор на сцената. Обичаше да прави обстановката подходяща и отпускаща, което помагаше на децата да влязат в роля на Всевиждащи. Накрая подкани момчето да започва, като побутна чашата от кафето, която той беше оставил на масата.
- Мисля, че е все тая къде ще седим. - момчето продължаваше да се мръщи и недоволства, но зае отреденото му място. - Така или иначе си е загуба на време. - толкова тихо го каза, че никой от останалите присъстващи не успя да го чуе. Разбира се, Алта много добре го чу.
- Така ли мислите, господин Манев? - след което, без никаква след от обида, се втренчи в очите на седмокурсника, сякаш го сканираше с ренген и дори и да не ѝ отговореше, тя щеше да разбере истината.
- Какво?! Нищо не съм казал.
- Хм... интересно. Стори ми се, че ви чух да казвате загуба на време...
- Може би имате проблем със слуха? - възможно най-възпитано и мило предположи Симеон.
- Аз проблем със слуха нямам, господин Манев. Благодаря за загрижеността. По-скоро с един седмокурсник, който иска да остане сляп за това, което ни заобикаля и въпреки че, има дарба, с ясното съзнание отказва да я приеме.
- Аз и дарба? В пророкуването?! - Севернякът се разтресе от смях в крелото и му отне доста време да се успокои.
- ОФ, Симеоне. Айде малко по-сериозно. Има такива, които искаме да сме тук и да се учим от невероятната проф. Фелес! - Тервел се беше изправил на крака и с нескрита досада изрази възмущението си от съученика му.
- Нека му дадем време, господин Шаханов. За някои деца е много трудно да се отпуснат и не всички имат вашите Очи. - Алтамира се усмихна на русокоското и му намигна. - Добре, нека се съсредоточим. Отпуснете се, господин Манев. Отворете прозорците на съзнанието си и пуснете свежия въздух да нахълта в главата ви.
След което Алта запали малките свещи във формата на ананаси, които седяха в средата на кръглата маса и се разнесе приятен тропически аромат. Замахна с магическата си пръчка и светлината в стаята стана приглушена, а един лъч светлина се спусна над Алтамира и Симеон, сякаш огрявани от прожектор на сцената. Обичаше да прави обстановката подходяща и отпускаща, което помагаше на децата да влязат в роля на Всевиждащи. Накрая подкани момчето да започва, като побутна чашата от кафето, която той беше оставил на масата.
Симеон Манев харесва този пост.
Симеон Манев- Странстващ
- Вид на героя : Човек
Галеони : 26
Опит : 35 т.
Ниво :
Бобчета :
- Какво ще ми предскажеш, Манев?
Симо се взря в празната чаша. Остатъците от изпитото кафе на професора се утаяваха по дъното. Беше чел малко за значенията на утайката, но изобщо не му хрумваше какво може да вижда в този момент. Чакай малко, утайката бе кръгла. Какво беше кръгло? Момчето мислено разлисти раздела по тасомантия, търсейки за някакво положително предсказание, което да ѝ "направи". А, ей тва е!
Седмокурсникът надигна чашата към лицето си и затвори очи. Усещаше как Фелес сияеше от възторг някъде отстрани, истината бе, че нея наистина я зареждаше да вижда как разни ученици гадателстват, били те с дарба или без. Симо дарба нямаше. Или тя поне никога не се бе проявила, затова малко шарлатански номера, които беше виждал по панаирите в Провадия, може би щяха да вдигнат поне малко нивото на неговото представяне.
- Виждам жълъд, професоре! - смело заяви Манев и отпусна ръката, с която държеше чашата, върху коленете си.
- Нима? - лицето на Фелес бе безизразно, с изключение на блестящите ѝ тъмни очи, които се бяха вторачили в него. Манев кимна.
- А това какво значи?
- Ако не бъркам, това значи... нова кола?... - устните на седмокурсника се свиха, защото със сигурност бяха усетили глупостта, която бяха изрекли. Бурен смях се разстла из стаята и Симо бе в центъра на това веселие.
Фелес се смееше също.
- Ако ми кажеш и колко коня е, Манев, лично ще си скъсам дипломната работа. - продължаваше да се подхилква испанската кръстоска между баба Ванга, Шишо Бакшишо и Бионсе, взимайки чашата от ръцете на момчето.
Вместо проветрив вятър, в главата на Симо навлезе срамът, като я изпълни цялата, правейки седмокурсникът-перфекционист за абсолютен смях. Е сега си беше таковал таковата.
Испанката обаче явно бе успяла да разчете и тази емоция в изражението на дългокосия младеж.
- Беше близко, Манев, много близко. Жълъдът е на пари и понеже това в чашата ми действително е жълъд, а освен това е важно също така кафето да бъде изпито непосредствено преди сеанса, какъвто случаят с моята чаша не беше - Фелес сияеше гордо при явната мисъл, че е хванала парата - ще ти дам още един опит с твое собствено кафе в края на часа. Седни си.
Симо се взря в празната чаша. Остатъците от изпитото кафе на професора се утаяваха по дъното. Беше чел малко за значенията на утайката, но изобщо не му хрумваше какво може да вижда в този момент. Чакай малко, утайката бе кръгла. Какво беше кръгло? Момчето мислено разлисти раздела по тасомантия, търсейки за някакво положително предсказание, което да ѝ "направи". А, ей тва е!
Седмокурсникът надигна чашата към лицето си и затвори очи. Усещаше как Фелес сияеше от възторг някъде отстрани, истината бе, че нея наистина я зареждаше да вижда как разни ученици гадателстват, били те с дарба или без. Симо дарба нямаше. Или тя поне никога не се бе проявила, затова малко шарлатански номера, които беше виждал по панаирите в Провадия, може би щяха да вдигнат поне малко нивото на неговото представяне.
- Виждам жълъд, професоре! - смело заяви Манев и отпусна ръката, с която държеше чашата, върху коленете си.
- Нима? - лицето на Фелес бе безизразно, с изключение на блестящите ѝ тъмни очи, които се бяха вторачили в него. Манев кимна.
- А това какво значи?
- Ако не бъркам, това значи... нова кола?... - устните на седмокурсника се свиха, защото със сигурност бяха усетили глупостта, която бяха изрекли. Бурен смях се разстла из стаята и Симо бе в центъра на това веселие.
Фелес се смееше също.
- Ако ми кажеш и колко коня е, Манев, лично ще си скъсам дипломната работа. - продължаваше да се подхилква испанската кръстоска между баба Ванга, Шишо Бакшишо и Бионсе, взимайки чашата от ръцете на момчето.
Вместо проветрив вятър, в главата на Симо навлезе срамът, като я изпълни цялата, правейки седмокурсникът-перфекционист за абсолютен смях. Е сега си беше таковал таковата.
Испанката обаче явно бе успяла да разчете и тази емоция в изражението на дългокосия младеж.
- Беше близко, Манев, много близко. Жълъдът е на пари и понеже това в чашата ми действително е жълъд, а освен това е важно също така кафето да бъде изпито непосредствено преди сеанса, какъвто случаят с моята чаша не беше - Фелес сияеше гордо при явната мисъл, че е хванала парата - ще ти дам още един опит с твое собствено кафе в края на часа. Седни си.
Ясна Соколова харесва този пост.