Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+5
Вихрен Вокил
Зинаида Кражова
Ина Янакиева
Рея Папандреус
Ясен Тошев
9 posters

    Уроци по Летене

    Ясен Тошев
    Ясен Тошев
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 46
    Ниво : Уроци по Летене Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 12
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 6
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 4
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 6
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 16

    Уроци по Летене

    Писане by Ясен Тошев Пет Юли 21, 2023 9:20 am


    - Браво бе, Ясенчо!
    Ясен грейна в усмивка. Старата опърпана училищна метла висеше в хвата на дясната му ръка. След като ѝ беше наредил "Горе!", този път тя не се извъргаля само по земята като подритната мъртва змиорка, а рипна право нагоре към разеперената му длан. Стою Белев - младият им учител по летене, веднага забеляза това и го похвали. В името на истината успехът му не остана скрит и за още няколко първокурсници, както и за вийлите. Двете умопобъркващи с красотата си жени стояха встрани, до брега на езерото, и от време на време дращеха нещо в големите си пергаментови тетрадки. Това направиха и сега. Ясен усети бузите си горещи.
    - Благодаря, бат Стою!
    - Яя, смееш ли да се качиш отгоре ѝ, а? - разпали се младият учител. - Я давай! Нали съм тука бе, кво толкова. Ще ми се да те видя как летиш.
    Ясен само това и чака. Часът по летене им беше общ с ученици от по-големите курсове и докато бат Стою им беше обяснявал основите на летенето с метла и как ще ги учи на това, Ясен се улавяше да гледа захласнато изтънчените лавирания, които по-големите майсторски упражняваха във въздуха. Прехвърли крак през пръта и хвана предната част с двете си ръце. 
    - Но...как се лети? - попита Ясен.
    - Я скочи! - веднага му нареди Белев.
    Както стъпалата му се отлепиха от земята, така и бързо си тупнаха обратно там. Чуха се няколко тихи кикота.
    - Абе скочи бе, момче! - не се предаде учителят - Хубаво скочи! Искам да си представиш, че си на покрива на гараж. Зад теб убиец. Пред теб на метър следващия покрив. Така скочи!
    Това обяснение си го биваше. Адреналинът шурна във вените му, зареди го със сила и решимост. Ясен щеше да скочи - не -щеше да се изстреля с крака нагоре като кенгуру, ако и да тупнеше позорно по дупе след това. Приклекна дълбоко, пое въздух до дъното на дробовете си и с всички сили се отлепи от земята. Скокът беше лъвски. Тялото му се извиси почти на метър във въздуха и Ясен наистина си помисли, че лети. После започна падането. За една милисекунда всяко мускулче в тялото му се обтегна като под винт и ужасът на предстоящото взе дъха на тълпата. Ясен усети болката, макар и още да не беше паднал. И не падна. Вместо това остана във въздуха, скованите му крака висящи на сантиметри над тревата. Той левитираше. Ясен беше успял да остане във въздуха.
    - Уникално! - чу някой да крещи отдалеч. Други пък се жалваха на "Майко!" и "Леле!".
    - Страхотно, момче! - гордееше се бат Стою, енергизиран от видяното. Изви ръка в лакътя и му подаде длан за братско ръкуване. Неуверен Ясен внимателно освободи лявата си ръка от метлата, за да му отвърне.
    - Бат Стою, как да сляза?
    - Трябва да натиснеш метлата надолу. Представи си, че някой те е предизвикал да спукаш балон с дупе. 
    Това беше лесно. Метлата го послуша веднага и обувките на Ясен плавно стъпиха обратно на почвата. Някои от съкурсниците му дотичаха да го поздравят и потупат по рамото. Започнаха да го заливат с въпроси, искаха да знаят какво било чувството, как го направил, мислил ли че ще падне. Ясен се радваше толкова много на тяхното внимание, ала дори по-силно беше желанието му да продължи тренировката си, затова ловко се измъкна с това, че който дойде с него на обяд, на него ще сподели тайната си как става летенето с метла. 
    Прекара времето до края на часа в повторения и подобрения на вече наученето. Стою Белев притичваше от време на време да му дава по някой допълнителен съвет. Накрая Ясен се чувстваше уверен да отлети дори само с лек подскок. За огромно съжаление от небето бързо започнаха да валят капки дъжд и часът беше прекратен преждевременно. Ясен остана да помогне на учителя със събирането на метлите, а групичка негови съучениците стоеше малко по-надолу, нетърпеливо чакайки го да дойде с тях на обяд. Ясен искаше да пита учителя дали може в свободното си време да идва за допълнителни упражнения, когато забеляза, че още някой го гледа. Двете вийли се приближиха до тях.
    - Ти си...Тошев? Ясен Тошев, нали? - изражението ѝ беше трудно за прочит.
    - Ъ, да! - призна Ясен изненадано. Другата вийла отвори тетрадката си за секунда, сякаш за да сложи тикче, и след това бързо я затвори, пазейки я от дъжда.
    - Белев! - изрева първата строго. - Трябва да говорим. Насаме.
    Ясен разбра намека.
    - Ами, хубав ден! - пожела той на двете жени, усмихвайки се топло.
    Присъедини се към приятелите си и те бързо тръгнаха обратно към замъка. Ясен беше наистина гладен за малко храна, а те - гладни да разберат неговия таен трик.

    Арина Орлова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Рея Папандреус
    Рея Папандреус
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 105
    Ниво : Уроци по Летене Untitl40
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 26
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 22
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 18
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 42
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Уроци по Летене SapphireУроци по Летене BaconУроци по Летене AppleУроци по Летене ChocolateУроци по Летене Emerald 

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Рея Папандреус Чет Авг 31, 2023 3:54 pm


    @Вихрен Вокил @Исмаил Колимечков @Ина Янакиева @Бранимир Даргов @Зинаида Кражова @Юлий Звездинов @Алина Старков @Косара Вълканова
    и който още се чувства поканен


    Уроците по летене. Най-яките, прекрасни, невероятни уроци, които имаше тук. Поне според Рея. Почти всеки час летяха, а когато не го правеха, то Стою разказваше в захлас своите приключения, произхода на метлите и още хиляди подробности, които отегчаваха другите, но не и гъркинята. Нейната мечта едва наскоро бе придобила форма и тя бе в очертанията на метла, отборен екип и снич. Беше се оформила така бистро в главата ѝ, че все едно живееше едновременно тук и сега, и в бъдещето, където щеше да е куидичен играч от високо равнище. Представяше си как се връща в Мунгав след 10 години години, влиза в часа по Летене и започна да си представя какви истории тя самата щеше да разказва и с които вероятно да отегчава до смърт.
    - Свободен час, манячета.
    - Ох, супер. 
    - А, не, братле. Не, като свободен - да си ходите, а като свободен да си правите каквото искате в часа. Да летите, да си приказваме, да играем шах...

    Оглушителен звук пресече думите на  Стою Белев. В същото време всички от Южен вятър опулени се обърнаха именно към Рея, която бе де надула една ужасяваща свирка. Капитанът на червеният отбор имаше пособие, в което бяха вплетени гласовете на десет баншита. Знам, че е трудно да си го представите, но кучетата на 50 километра от тук страдаха.

    - МЯТАЙТЕ СЕ НА КИЛИМИТЕ!
    Гъркинята в малкото време, между обявения свободен час и това да си намери звуковото устройство за осъществяване на ушна доминация, успя да забележи, че вече метлите бяха намаляли. В уичилището имаше и други играчи по куидич, така че и те искаха да се упражняват. НО. Но, климчетата бяха свободни, а това да се учиш на баланс бе от Из-клю-чи-тел-на важност без значение на какво ще летиш. Особено за Вихрен и Ина. Другите поне бяха стабилни във въздуха.
    - НЯМА СВОБОДЕН ЧАС! СЪСТЕЗАНИЕ С КИЛИМЧЕТА, ПОСЛЕДНИТЕ ДВАМА ФИНИШИРАЛИ, ЩЕ НИ ЧИСТЯТ ЕКИПИРОВКАТА. 
    - Братленце, Рея от къде ги вади тия децибели. - обърна лицето си Стою към Бранимир, докато почистваше с пръст едното си ухо .
    - ГРЕМЛИН?
    - ДА. ЗАЩО ВИКАШ?!
    - НЕ ВИКАМ. ТИ ВИКАШ! Всъщност. - момчето последва примера на преподавателят по летене. - Нали спите заедно? 
    - Е, и?
    - Защо винаги е толкова ядосана? - Бранимир присви очи към Зинаида и извлече своят експертиза. - Зинаида я гледа злобно цял ден, професоре и Рея след това си търси на кого да си го изкара.
    - НА КИЛИМИТЕ! ВЕДНАГА! Три! Две!
    - Деца, отивайте, че ще ми пукне тъпънчетата това.
    - Зло. - добави Исмаил, докато опитваше да отпуши дясното си ухо, следваки примера на Белев.

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 230
    Ниво : Уроци по Летене 1311
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 74
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 86
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 90
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 90
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 104
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Уроци по Летене ChocolateУроци по Летене SausageУроци по Летене BananaУроци по Летене DiamondУроци по Летене EmeraldУроци по Летене AppleУроци по Летене MangoУроци по Летене RubyУроци по Летене BlueberryУроци по Летене PearУроци по Летене TomatoУроци по Летене ChiliУроци по Летене SapphireУроци по Летене BaconУроци по Летене Cinnamon

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Ина Янакиева Чет Авг 31, 2023 7:26 pm


    Типичен декемврийски ден - студен, ветровит и дори леко снежен. Като нищо би пропуснала часа по летене и това "свободен час" звучеше като спасение. Нямаше нищо против да прекара следващите 40 минути в тази си поза - гушната във Вихрен, който бе обвил ръцете си здраво около нея и галеше гърба й сякаш за да я стопли. Между тях пък се намираше един термос с чай, който Ина държеше с една ръка, докато другата бе около кръста на момчето.
    - Топъл си, приятно е. - усмихна му се и се надигна на пръсти за да го дари с една "ескимоска целувка", докосвайки носът му със своят. Малкият им сладък момент обаче бе прекъснат от нея. Рея бе започнала да си дава нарежданията и то в такава степен, че дори хора от другите домове се бяха строили да ги изпълняват. Русокоската очакваше да почнат и да тичат по терена под зоркият поглед на гъркинята и после дори да чистят екипировка, стига да им се наредеше. Уви, това наказание май щеше да бъде само за техният дом. Очарователно.

    Ина измънка и скри лице в гърдите на Вихрен, който се подсмихна на това и я целуна по главата. Май и на него не му се мърдаше от тази им поза, особено пък щом ставаше дума за летене, било то и на килимче. И двамата бяха трагедия опреше ли до нещо свързано с висене над земята и то на повече от Даргов разстояние. 
    - СЕГА! - Рея мина покрай тях, давайки им един лош поглед, пореден, все едно извършваха престъпление с прегръдката си. - Искам ви по килимчетата.
    - Братлета, моля ви. - Белев се отдалечи, като се прозя. Ина пък от своя страна просто се засмя (което сигурно изглеждаше странно за околните.) От както бе видяла богърта на Арина - зомби Стою ядящ метла не можеше да го приеме на сериозно. Беше като някакъв вид проклятие, нещото се бе запечатало в съзнанието й до такава степчен, че дори бе го нарисувала. Но никога нямаше да го покаже на приятелката си.

    За голяма нейна жалост напусна обятията на Вихрен, отпи от чая за да се стопли още малко и след това му подаде термоса. Дали, ако кажеше, че не иска да лети на килимче, то Рея щеше да е предколедно мила и да й позволи да седи и да играе шах? Силно се съмняваше.
    - Вие двамата състезание знаете ли какво е? Няма цял ден за да ви чакаме! - Даргов издиша димът си към тях, а Ина се закашля  и тръгна към килимчето, като го гледаше сякаш бе плаващ пясък, който иска да я убие.
    - Ина-стихче! - напомни й Зина.
    - Да... и Коледна песничка ще запея. - изрече тихо на Кражова, но наум започна да си рецитира стихотворение с цел разсейване от самото летене.

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 151
    Ниво : Уроци по Летене Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 30
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 28
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 30
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 32
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Уроци по Летене SapphireУроци по Летене AppleУроци по Летене CabbageУроци по Летене MangoУроци по Летене SausageУроци по Летене EmeraldУроци по Летене PizzaУроци по Летене BaconУроци по Летене PearУроци по Летене BananaУроци по Летене ChiliУроци по Летене Ruby

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Зинаида Кражова Нед Сеп 03, 2023 12:31 am


    Мразеше… мразеше… мразеше… М-Р-А-З-Е-Ш-Е студа. Но за любимия си час по летене правеше всичко. Беше омотала главата си с два шала, като само очите й се подаваха. Приличаше по-скоро на нинджа, отколкото на ученичка, тъй като носеше огромно, пиличащо но палатка яке. Беше си обула три чифта от най-дебелите чорапи и два чифта ръкавици обгърщаха ръцете й. Човечето на Мишлен – черен вариянт, тъй като всяка една от изборените дрехи беше точно в този цвят. Когато часът им беше обявен за свободен не беше сигурна дали е щастлива или не. Рея бързо ги върна в сторя обаче. „Килимче, а“, помисли си. Не беше летяла на такова до сега. Метлата си й беше любимото средство за летене и не виждаше смисъл да пробва друго. Състезание? Пламъчетата в очите се появиха. Грабна едно, разгърна го и се намести на него, сядайки „по турски“. Хвана го за двата края пред себе си с ръце, като едва сгъна пръстите си заради ръкавиците. Точно се чудеше как се управлява този… парцал, когато килимчето само се вдигна от земята. Направи няколко леки тестови движения, за да види как се управлява и след мигове правеше спирали във въздуха. Почти сигурна беше, че може да си легне и да задреме докато лети. Мечтааааааа!!!
     
    -Ина – стихче!- провикна се към шестокурсничката.
     
    Гласът й беше притъпен от шала, но стигна до русокоската. Рея все още крещеше по останалите да се мятат на летателните си пособия, тъй като все още се мотаеха. „Нали уж е състезание“, замисли се Кражова. Състезателната им траектория нямаше обозначен финал. Вирна се обратно назад и без да слиза от килимчето се приближи към капитанът на отбора им по Куидич с въпрос:
    -Съкилийничке, а финала къде е?
    -Оф…- в опитите си да ги намята по килимчетата, гъркинята беше забравила тази подробност.
    Огледа се, само тя не беше на килимче. Ти да видиш.
    -Акцио килимче!- призова си едно, намести се и се развика.- ОБИКОЛКА ОКОЛО ЗАМЪКА! ПЪРВИЯ СТИГНАЛ ТУК ПЕЧЕЛИ! ГОТОВИ?!
     
    СТАРТ
     
    Зина подръпна килимчето си и то се стрелна напред, като пак избра спираловиден заход. Беше й забавен. Реши да се издигне по-нависоко, за да не я изненада някоя снежна преспа. „Дали да не се пренеса да живея на някое летящо килимче?“ мислеше си и взе да пресмята какво може да побере на него и как. Палатка? Може би?

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Атсу Оттах харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 111
    Ниво : Уроци по Летене Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 42
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 26
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 42
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 32
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 42
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Уроци по Летене MangoУроци по Летене TomatoУроци по Летене AppleУроци по Летене EmeraldУроци по Летене CinnamonУроци по Летене SapphireУроци по Летене BlueberryУроци по Летене SausageУроци по Летене RubyУроци по Летене PearУроци по Летене CabbageУроци по Летене PizzaУроци по Летене BaconУроци по Летене ChiliУроци по Летене ChocolateУроци по Летене TuttifruttiУроци по Летене Diamond

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Вихрен Вокил Съб Сеп 09, 2023 2:47 pm


    Макар да бе падал дузина пъти от метла, подобно нещо никога не му се бе случвало с килимче. Вихрен подозираше, че основната причина за това бе, че никога не се бе качвал на летящо килимче. Е, вярно,  миналата година се бе опитал, но килимчето толкова не хареса идеята, че го изтръска като мокро куче – бълхи, без изобщо да благоволи да се повдигне от земята.  Преживяването го наведе на идеята, че проблемът не бе в летателното средство, а в самото летене. Но ако трябваше да избира между това да падне от тридесет метра височина или да бъде оглушен от децибелите на гъркинята, които съвсем спокойно можеха да се конкурират с двеста баншита, то със сигурност би избрал падането. Някак по-безболезнено му изглеждаше и последствията нямаше да са чак толкова ужасяващи.
     
    Независимо от собствените му желание и въжделения, килимчето,  върху което се бе настанил като някой арабски принц, се издигна по команда на Рея, явно и то, горкото, разбираше колко безсмислено бе да ѝ се противоречи или да не изпълнява волята ѝ.  Но поне чергата имаше щастието да не разполага с уши, за разлика от бедните съученици на Малкото зло и многострадалния Белев, който вероятно се надяваше гъркинята да спре да посещава часовете му.


    Чергата на Вихрен обаче май се въобразяваше за хамак, че даже и вятър си представяше, докато се клатушкаше ту на ляво, ту на дясно с шестокурсника  на гърба си, а той бе принуден да стиска всеки край на плата, до който успееше да се достигне, изразявайки негласното си желание да не пада.
    -  Какво означава това? -  подвикна към Ина, която имаше същият проблем да запази равновесие върху килимчето си като него.
    - Кое?  -  сякаш обаче бе по-стабилна от Вокил или поне не бе нацелила хамак като него.
    - За стихчето -  бе дочул  думите на Зина, той кой ли не бе всъщност.
    Бе успял за момента да изравни всички ъгли на летателното си средство и да го задържи в хоризонтално  положение близо до това на русокосата.
    - Каза ми да си рецитирам стихчета и да не мисля за летенето -  отговори Ина, на която очевидно ѝ бе студено.
    -  Звучи като идея… -  погледна с възхищение Юлий, Зина и Даргов, които се бяха стрелнали напред и изглеждаха, като че ли наистина се борят ожесточено за победата, особено вторите двама.
     
    Е, беше си ясно кой ще чисти екипировката, вече бяха свикнали, а и Вихрен нямаше против дори грифонарника на рине, стига да беше в компанията на художничката. Всичко, за което се бореше в момента, бе просто да не падне и да стигне невредим, макар и последен до финала за него си бе цяла поеда.

    Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 50
    Ниво : Уроци по Летене Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 4
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 6
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 8
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 6
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 6
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 6

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Омуртаг Дельов Съб Сеп 09, 2023 6:12 pm


    -Ееее, сега как да ви просветля, коя е Вещицата от Запада?- измрънка Омуртаг.
    Беше подясиал всяка видима част от кожата си, облечен целия в черно и беше свил нечия вещерска шапка. На когото и да беше, вероятно щеше да го убие. Беше нахлузил и нечия поличка върху панталоните си. Даргов се повяи сякаш от нищото и го плесна зад врата, бутайки шапката.
    -Много си тъп!- каза му.
    -Ооо, острия, как сме?
    -Абе ей…
    Тъкмо щеше да го сграбчи и да му направи уиеджи*, когато Рея бутна по едно килимче в ръцете и на двамата.
    -Състезание, марш!- заповяда им гъркинята.
    -Да, хер генерал!- изкозирува й Дельов.
    Тя не му обърна внимание, тъй като се беше запътила към Ина и Вихрен. Пушещия петокурсник просто направи няколко крачки встрани и се намести на килимчето си. Беше му късо разбира се, но се понамести. С малко мрънкане и киселеене. Омо на свой ред разпъна неговото и очите му сякаш пробляснаха. Нова кретенска идея се завихри в главата му. Съблече и хвърли настрани шапката и поличката, а след това отми зелената боя от лицето си със сняг. Папндреус беше приключила с мъмренето на гореспоменатите и той се запъти към тях:
    -Ин, Вих, случайно да имате синя боя във вас?- попита ги.
    -Да,- отвърнаха двамата в синхрон.
    Спогледаха се и се усмихнаха един на друг.
    -Може ли назаем?
    Ина взе да рови в чантата си, но момчето до нея я изпревари.
    -Ам, ето,- извади една малка тубичка от джоба си Вокил.
    -Супер! Ще ти я върна!
    След това се върна при килимчето си. Метна един бонбон теменужка в устата си и се захвана да се омазва с боята. Добре се посини и скочи на килимчето. Успя туткаси да се ориентира как се лети с нещото, все пак не беше метла. С нея се справяше. Бавно, но летеше. Понесе се бавно и спокойно, като македонска песен по равно поле, понастигна съучениците си и запя:
     
    …Арабската нощ и арабския ден,
    най-често горещ, почти като в пещ,
    а нощта е мехлем.
    Арабската нощ, като сън невидян.
    Мистична земя, вълшебна страна
    от приказен блян…
     
    Хич не му пукаше, че навън е минус десет градуса и има сняг. Важно му беше да си пее песничката от Аладин. Даргов го приближи:
    -Я, смърф!- подигра му се.
    -Я, дърво!
    Дългучат се заби във върха на един бор. Омуртаг се изсмя с цяло гърло, а след това продължи да пее:
     
    …Арабската нощ и арабския ден.
    Оставаш в захлас, политаш в екстаз,
    душата е в плен.
    Арабската нощ, със арабския дух.
    За миг да сгрешиш и сън ще заспиш
    по дюните тук…
     
    Не пееше никак зле.

    Арина Орлова, Вихрен Вокил, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 170
    Ниво : Уроци по Летене Untitl40
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 26
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 18
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 20
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 18
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 30
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 20

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 10, 2023 8:13 pm


    Летящи килимчета, звучеше забавно! Не беше обаче забавно някаква откачалка – здравей Рея – да ти пука тъпанчетата ежедневно. Човек би казал, че Даргов трябваше да е свикнал. Ми не беше.
    - Я си изяж Сникърса, не си ти когато си гладна.
    - Недей, че тогава ще вика повече. - бе допълнил Омо, който се бе облякъл като някаква магистрална фея от Запада.
    - Мадам, пропуснала сте червените пантофки..., ама и без тях бих ви поканил на среща. - подметна Даргов като се изсмя на Омо, който пък се фръцна префърцунено.
    - С простаци на среща не ходя!
    - Нещо много ти порасна работата, а? - запали си цигара дългият, като тръгна към килимчето си, готов да го обязди като див мустанг. Кхм, така де.

    Не след дълго Даргов бе хванал двата предния края на килимчето, което покорно стоеше в поза готова за летене. Ако имаше начин да го опише, то щеше да е нещо средно между килимчето от „Аладин“ изведнъж попаднало в „Колите“ и готово да накара Маккуин да му диша прахта. Та и Даргов така с всички останали.
    Стара бе даден и дългият полетя напред, летенето си бе детска игра. Внимаваш за това онова и се наслаждаваш... докато някой смърф не ти се изпречи на пътя. Тогава еб...ваш мамата на всичко. И гушваш някое дърво. Буквално.

    Това се случи и с Бранимир – килимчето му от формула 1 се заби в дърво, а момчето изсъска, като сняг падна върху главата му. Щеше да убие Омуртаг! Щеше него да го залепи за дърво.
    - САМ СИ СИ ВИНОВЕЕЕЕЕН. - чу от другото момче, което вече летеше напред и продължаваше да пее. И Даргов щеше да пее с него, ако не бе зает с ей туй дърво и снега, който се топеше във врата му. А килимчето му не мърдаше, явно бе решило да го пише дъждовен.
    - Такава си драма кралица! - подвикна му Даргов.
    - Дали не напомня на някого? - Рея полетя покрай него, като се изсмя. Лицето му стана червено от този коментар. Запали една цигара и с големи крачки тръгна към игрището. Килимчета нямаше, но имаше достатъчно идиотчета, които държаха метли на които не летяха.
    - Дай ми го тва! - изръмжа той на един третокурсник, който се бе облегнал на една метла все едно бе бастуна на баба му.
    - Ама аз го ползвам... ейй! - метлата бе извзета с насилие, третокурсника бутнат върху момичето, което се опитваше да впечатли в една не особено удобна поза.
    - Научи се да ползваш други неща за да впечатлиш момичета. - и се метна върху летателното пособие, летейки след гъркинята. Тя сякаш усети ,че нещо не е наред, погледна за миг назад и „натисна газта“ на килимчето си, оставяйки други да им дишат прахта. Да, ама нямаше да я бъде.

    Даргов скочи от метлата си върху килимчето на Рея от което двамата почти се преобърнаха на земята. Килимчето се наклони заплашително на една страна.
    - Разкарай се от тук, задник! - изсъска му тя.
    - И аз се радвам да те видя... завий, завий ма! Кой те е учил да караш? - той я бутна леко от което килимчето се наклони на другата си страна и Рея започна да се изхлузва.
    - Ще си изядеш кутията с цигари, ако не ми се махнеш от килимчетоооо!! Даргов! - ех, какви ли не жертви правеше в името на спорта. Подхвана Рея, като недобно я намести пред себе си и постави ръце от двете й страни за да държи килимчето и гледаше кисело напред. - Нямах това предвид, махай се деееее!
    Личеше си, че превозното им средство не се справяше толкова добре с двама им отгоре, особено пък като дърпаха в различни посоки. Никой от двама им обаче нямаше намерение да отстъпва – ни посоката, и килимчето. И докато този спор течеше дори Вихрен и Ина ги бяха подминали с объркани погледи.

    Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 39
    Ниво : Уроци по Летене Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 28
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 28
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 40
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по Летене PearУроци по Летене MangoУроци по Летене ChiliУроци по Летене SausageУроци по Летене WatermelonУроци по Летене SapphireУроци по Летене EmeraldУроци по Летене Birthday1

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Ясна Соколова Пон Сеп 11, 2023 10:26 am


    @Геновева Самарджиева



    - Не се дърпай!
    - Ама не искам!
    - А искаш ли да не можеш да преминеш във втори курс?
    - Няма да премина във втори курс задето отказвам да летя?! - Геновева се закова на място и прониза Ясна със страховит поглед. 
    - Не, но докато все още съм тук, в това училище, ще те науча да летиш. 
    - Ама аз не искам. - проплака момичето.
    - Някой ден летенето може да ти потрябва... - лилавокоската въздъхна уморено и прокара пръсти през косата си. 
    - За какво?! - възкликна Вея и скръсти сърдито ръце. Явно нямаше да мръдне докато Ясна не ѝ даде някакъв разумен довод. 
    - Може да отидем на разходка в Призрачния лес, ако се научиш да летиш.  
    - Че и пеша мога да отида! - неотстъпваше първокурсничката.
    - Но не и там където мислех да те заведа. Пък и ще ти отнеме цяла вечност. - доволно се усмихна седмокурсничката при вида на заинтересованата гримаса, която Вея придоби.
    - Добре, да кажем, че ми грабна интереса и любопитството...
    - Нали знаеш какво е станало с котката и любопитството... - подсмихна се Соколова и ѝ смигна.
    - Оу, знам, знам... знам и какво я е върнало обратно... - Явно момичето знаеше поговорката. 
    - Хайде, взимай метлата и да тръгваме. Остана ни малко до куидичното игрище.


    Геновева се наведе и взе голямата метла, която неловко превъртя през ръцете си и за малко не счупи носа на Ясна. Дали беше добра идея да настоява така с това летене, Ясна вече не беше толкова сигурна. Но пък въпреки това продължиха напред по пътеката и се отправиха наново към игрището. 


    Ясна беше успяла да издейства половин час само за тях, въпреки нежеланието на главната вийла, която отговаряше за тренировките. Но Соколова беше изтъкнала (сравнително)доброто поведение на първокурсничката в последните седмици и това, че след историята с пухкавелковците, нещата се бяха развили благоприятно. Въпреки че, имаше няколко събития, които останаха неизвестни за вийлите благодарение на това, че Ясна беше разчистила след Геновева и едната вечер беше прекрала няколко часа в тоалетните, за да оправя кашата, която опитите на момичето, бяха сътворили. Или пък онзи път, в който Самарджиева беше напълнила стаята си със светещи мухички, които бяха плъзнали из цялата обща стая, но Ясна отново се беше появила навреме и с помощта на Тервел и Калоян се бяха оттървали от тях. Не беше никак лесно да спрат малката Вея, която създаваше неприятности като за десет, но засега положението някак беше поносимо. Само не знаеш какво щеше да се случи, когато завършеше след няколко месеца и малката останеше на произвола на съдбата.

    Люба Бюлбулева and Геновева Самарджиева харесват този пост.

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 50
    Ниво : Уроци по Летене Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 4
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 2
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 6
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 4
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 2

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Геновева Самарджиева Сря Сеп 13, 2023 11:38 am


    Какво е това там във въздуха? Дали е птица? Или пък самолет? Със сигурност не беше Супермен, защото нямаше нищо супер в начина, по който нещото се носеше в пространството. Даже беше обратното на супер - ситуацията си бе направо плачевна. Неравномерните трептения във въздуха приличаха на електрокардиограма на човек, който получава тежък инфаркт.

    - Вея! Слушай ме като ти говоря! Отпусни хватката около дръжката на метлата! Така няма да се тресеш толкова много!

    Не стана ясно дали Геновева не чу или просто остави думите на Ясна да преминат покрай ушите ѝ, защото метлата ѝ така започна да се клати, сякаш внезапно бе попаднала в последния етап на центрофугата. Първокурсничката пък така стискаше зъби от напрежение, че си беше цяло чудо как все още не е пукнала емайла си. Кокалчетата ѝ бяха побеляли от стискането на метлата, а краката ѝ бяха здраво залепени за парчето дърво, като котка, която по случайност е цопнала във водата и някоя добра душа я спасява посредством протегната пръчка. Момичето се огледа панически и забеляза, че седмокурсничката се рее наблизо до нея и е добила някак угрижено изражение.

    - Добре ли си? Ако искаш може...
    - Добре съм! Направо супер! Нищо ми няма!
    - пискливият ѝ тон не бе особено уверяващ, но Вея за нищо на света нямаше да признае истината на съдомничката си. А каква беше тя ли? Че момичето се ужасяваше от височини.

    Всъщност проблемът май не беше толкова във височината, колкото в съоражението, което се намираше между краката ѝ. Когато летеше с Дарвин, нямаше никакви такива притеснения и страхове. Дори не се замисляше дали се доверява на грифона или не - имаше нещо успокоително в животинската му миризма, в начина, по който може да зарови пръсти между перата му и в цвърченето, което той от време на време издаваше. Всичко това ѝ даваше някаква сигурност. Тук тази сигурност липсваше - как се предполагаше да вразуми парче дърво и да го убеди да прави това, което ѝ се иска? Не вярваше да се получи като го потупа по метличината или като го почеше зад някоя треска.

    - Вея, отпусни хвата, изправи гръб... Не, недей да прилягаш повече над метлата, това само ще... Ох, по дяволите.

    Преди да разбере какво се случва, Вея се изстреля някъде нагоре в небитието, като едва не се напика от страх. Инстинктивно се сгуши още повече върху метлата, но това като че ли единствено увеличи скоростта ѝ, вместо да я убие. Смътно чуваше виковете и ругатните на Ясна зад себе си, докато по-голямата част от мозъка ѝ разсеяно разсъждаваше над някакви други казуси.

    Дали щеше да я бъде страх да полети на драконов гръб?

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 39
    Ниво : Уроци по Летене Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 28
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 28
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 40
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по Летене PearУроци по Летене MangoУроци по Летене ChiliУроци по Летене SausageУроци по Летене WatermelonУроци по Летене SapphireУроци по Летене EmeraldУроци по Летене Birthday1

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Ясна Соколова Сря Сеп 13, 2023 12:41 pm


    Като видя, че скоростта на Вея стана още по-висока, Ясна пришпори метлата, снижавайки се плътно до дръжката. Метлата изсвистя и ускори в рамките на две секунди, това го можеше само Нимус 2001. Но Геновева вече имаше голяма преднина и разстоянието по никакъв начин не намаляваше. Точно обратното, продължаваше да се увелича, въпреки отчаяните опити на седмокурсничката да я настигне.

    - ВЕЯ. ИЗПРАВИ СЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ! - въпреки че нямаше смисъл, Ясна отново опита да изкрещи нещо, което вятъра просто отнесе и то недостигна до ушите на дребосъчката, която се беше превърнал в малка точица, някъде пред нея.

    Без да мисли повече, Соколова натисна метлата до краен предел. Трябваше поне малко да се приближи. Трябваха ѝ няколко секунди и започваше да различава ясно детайли на силуета пред нея. Вея все тъй прилепена, летеше неконтролируемо. Дори не се опитваше да се изправи, което беше разбираемо. Шокът от случващото се не прощаваше и дори и някой да ти кажеше какво трябва да се направи, шансът да го възприемеш беше почти нулев.

    - ААА! - чу писъците на първокурсничката.

    Чакай! Привиждаше ли ѝ се или момичето приближаваше? Но как? Трябваше ѝ време, за да асимилира какво вижда. Вея падаше. Беше изпуснала метлата, която свободно летеше надолу, следвайки я неотлъчно. Очите на Ясна се разшириха и без да губи и секунда повече, извади магическата си пръчка.

    - АРЕСТО МОМЕНТУМ!

    Вея замръзна над Ясна, заедно с метлата си. Няколко секунди продължи да вика, докато осъзнание, че вече не падаше и беше спряла във въздуха, седейки неподвижно. Надигна глава и се огледа, все още неразбиращо какво се случва.

    - Ясна... - проплака тъмнокоската. По-голямото момиче моментално долетя до нея и със силен замах я грабна и сложи пред себе си на метлата.
    - Да? - само да слезеха на земята и щеше да ѝ дръпне едно конско, но сега я прегърна и притисна на сигурно между хватката на ръцете си.
    - Умряхме ли?
    - Да, това е адът. А ти ще прекараш вечността летейки... АУЧ! Защо ме ощипа?!
    - Да видя дали си истинска.
    - Не трябва ли да ощипеш себе си, а не мен, твоята спасителка.
    - Значи сме живи.
    - Разбира се, че сме живи. Оставаше и да не мога да те спася. Тогава не съм толкова добра в летенето за колко се мисля и никой отбор по куидич не би ме взел.
    - Значи, вече може да напишеш в резюмето си спасяване на малки момичета, които падат от небето. Със сигурност веднага ще те приемат в... там където искаш да те вземат, де.
    - Кхъм, изпусна нещо - спасяване на малки непослушни момичета, които не знаят как да изпълняват дадените инструкции.
    - Хайде сега, не ми прехвърляй вината, за дето ти не ми обясни как се ускорява и как се спира.
    - ВЕЯ! Сега ще ти обясна!


    Както първокурсничката седеше пред нея на метлата, придържайки я със своето тяло, което беше надвиснало над нея, Ясна се спусна рязко, завъртайки се във спиралавидни лупинги. След което рязко издигна метлата и ускори колкото бе възможно, пренасяйки ги отново нависоко. Геновева се вкопчи в лилавокоската и ноктите ѝ се забиха в кожата на ръката ѝ. Когато се издигнаха достатъчно високо, Ясна плавно започна да прави кръгчета на игрището.

    - Спирам с екстремностите. Хайде, отпусни се. - нежно ѝ прошепна и я остави да се наслади, ако това въобще беше възможно, на полета им.



     

    Геновева Самарджиева харесва този пост.

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 50
    Ниво : Уроци по Летене Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 4
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 2
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 6
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 4
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 2

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Геновева Самарджиева Чет Сеп 14, 2023 6:46 pm


    Така се беше накокошинила, че усещаше бебешкия мъх по ръцете си по-израстнал, отколкото всъщност беше в действителност. Ясна нямаше как да види това, тъй като Вея беше с гръб към нея, но по-малкото момиче все още стискаше очи здраво, без да има никакво желание да разбере къде точно се намира във времепространството. Когато най-сетне се престраши да отвори едното, а сетне другото, изписка и се сви още по-близо до седмокурсничката.

    - Олеле, че сме високо!
    - Изобщо не сме високо. Бих казала, че сме на около... хм... 43 метра във въздуха.
    - Височко си е това... - коментира малката.
    - Не се надвесвай така! Мислех, че те е страх.
    - Не ме е страх... Олеле! - изписка пак Вея, когато Ясна се наклони напред и метлата отново ускори скоростта си. - Нарочно го направи!
    - Не съм! Аз по принцип така летя. Но ако искаш...
    - Може ли да се снишим малко? И само да ме возиш... по-полека?
    - Може.
    - Ясна?
    - Да?
    - Защо не може да се играе куидич с грифони, вместо с метла?
    - Ами... не знам. Просто не може.
    - Много по-лесно би било. И удобно.
    - Може би именно заради това не може. Спортът не трябва да е удобен.
    - Аха... Ясна?
    - Да?
    - Ти винаги ли си била добра в летенето?
    - Откакто се помня, да. Винаги съм намирала спокойствие във въздуха - както и повечето си приятели.
    - А този Борис Захариев във въздуха ли си го намерила?
    - К... какво? Хм... ами всъщност не, намерих го на земята.
    - Пфу! Ама че скука!
    - Но той също можеше да лети много добре. Обичахме да се състезаваме и съревноваваме кой от двама ни е по-добър на метлата...
    - И кой беше по-добър?


    Ясна въздъхна по такъв начин, че Вея го усети с гърба си. Въпреки вродената си нетактичност и любопитство, малката инстинктивно разбра, че това не беше подходяща тема за разговор. От нея въздухът някак натежа и стана лепкав - трудно можеше да си поеме дъх. Въпреки това обаче, седмокурсничката я дари с отговор:

    - Така и не разбрахме.
    - Той да не е умрял?
    - Не! Просто... вече не може да лети...
    - Хм... значи все пак ти си по-добрата. Я, виж, това там долу не е ли дядо Ставри? ЕЕЕЕХООООО, ДЯДО СТААААВРИИИИ!!!!
    - Не викай така, ще ми продъниш ухото! И спри да се извиваш на метлата, че и двете ще паднем надолу.


    Вея се нацупи и не каза нищо. Въпреки това обаче, се сгуши още повече към топлината на Ясна. Момичето може да имаше двама по-големи братя, но никога не бе имала по-голяма сестра.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 39
    Ниво : Уроци по Летене Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 28
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 28
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 40
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по Летене PearУроци по Летене MangoУроци по Летене ChiliУроци по Летене SausageУроци по Летене WatermelonУроци по Летене SapphireУроци по Летене EmeraldУроци по Летене Birthday1

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Ясна Соколова Съб Сеп 16, 2023 9:06 pm


    Ясна снижи метлата и двете момичета бяха посрещнати от неодобрителния поглед на дядо Ставри. Прегърбеният старец имаше само едно настроение, което споделяше с учениците и то беше силно пропито с раздразнение и досада. Смяташе, че учениците са пакостници, които с нищо не се съобразяват и нямат никакъв подход към животните в замъка.
    - Кои сте вие?! - седемдесетте 
    години, които имаше зад гърба си оказваха влияние и човечецът недовиждаше. Ясна кацна меко и го поздрави с усмивка. Той пък ѝ се намръщи още повече. - Какви ги вършите, ще се убиете с тези метли... - тогава Вея се освободи от прегръдката на лилавокоската и се спусна към стареца.
    - Аз съм, дядо Ставри... Вея. - размаха енергично малката си ръчичка и се приближи още.
    - Ааа, Вея... какво правиш там горе? Да не търсиш синоухи врабчета? Казах ти, че само преди изглев слънце можеш да ги видиш.
    - Не, дядо, знам. Ясна ме учи да летя.
    - Кой? - Ставри присви очи и чак сега отрази седмокурсничката.
    - Ясна Соколова. - търсачката слезе от метлата и се приближи.
    - Соколова... ти ли ми помагаше с хипогрифите?
    - Да, аз бях.
    - Помня те. - след което сякаш загуби интерес и се обърна към Геновева.
    - А ти да внимаваш, че другата седмица ще трябва да ми помагаш с клепоушковците. - след което без повече да се церемони им обърна гръб и все така приведен продължи по своя път.
    - Уоу. - възкликна Ясна.
    - Какво?
    - За първи път го чувам да се обръща по име към някого. - подсмихна се и се загледа след старецът, който не беше стигнал далече.
    - Ами той всъщност не е толкова лош... - Вея сведе поглед и започна да рови с обувката си земята под нея. - Можеш да научиш много от него за животните и как да се грижиш за тях. Неведнъж ми е казвал неща, които никъде в учебниците не ги пише.
    - Сигурна съм. Той е като огромна библиотека пълна с книги, свързани с грижата за магическите създания. Но рядко говори с учениците. Мисля, че не ни харесва.
    - И аз да бях на 70 и аз нямаше да ви харесвам. - отвърна Вея.
    - Като се замисля, си права. - подсмихна се Ясна.
    - Да, 99,9% от случаите съм права. - наежи се първокурсничката.
    - Мне, не мисля. - закачливо ѝ се противопостави лилавокоската.
    - Да, вярно е. Не мислиш много. Ама как да мислиш, като главата ти се рее само в облаците... буквално.
    - След като ги спомена... акцио метла! - и метлата на Геновева долетя в ръката на Ясна. - Сега искам да пробваш отново... сама. - първокурсничката преглътна звучно и се зачуди преди да вземе метлата отново в ръката си.
    - Сигурна ли си, че искаш отново да ми го причиниш... да си го причиниш на себе си?
    - Да. Защото смятам, че ще станеш страхотен търсач. Някой трябва да ме замести, след като завърша...

    Вихрен Вокил, Лилиян Кардамова and Геновева Самарджиева харесват този пост.

    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 50
    Ниво : Уроци по Летене Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 4
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 2
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 6
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 4
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 2

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Геновева Самарджиева Пон Сеп 25, 2023 7:09 pm


    Тя!? Търсач!?

    - Абсурд. - отсече и дори не погледна метлата. Ясна като че ли очакваше този отговор, защото дори не се опитваше да я увещава. Някак вътрешно знаеше, че започне ли да преговаря с единадесетгодишно, нещата със сигурност няма да завършат по начина, по който ѝ се искаше.
    - Добре, както кажеш. - сви рамене розовокоската с неприкрито безразличие. - Значи ще намеря някой друг, на който да споделя тайната...
    - Тайна ли?
    - Мхм. Търсаческата тайна.
    - Каква е тази тайна?
    - Съжалявам, мога да кажа само на бъдещия търсач на Лъч. Кодексът на Търсача така повелява.
    - Няма такъв кодекс...
    - може да беше малка, но не беше глупава. - Нали?
    - Ох, че съм глупава.
    - Ясна се плесна по челото леко пресилено и кимна сериозно. - Права си - няма. За малко да се издам. Няма да кажеш на никого, нали? Иначе ще ме изключат...
    - Ама ти и без това скоро завършваш!
    - Вея започваше да се обърква и усърдно търсеше нишката, която явно бе изпуснала в някакъв момент от началото на този разговор.
    - Няма значение. Кодексът на Търсача е до живот. Извинявай, вече казах твърде много, така че ще взема да се прибера в замъка, преди да...
    - Не! Искам да знам! Кажи ми!
    - Не мога, казах ти вече...
    - Ще ми кажеш ли ако... ако се кача на метлата?
    - Качването на метлата е без значение. Търсаческата тайна е само за търсачи.


    Вея се намръщи - не обичаше да я поставят пред свършен факт. А този си беше точно такъв - нямаше как да остави нещата така без да разбере тайната на Ясна. В противен случай нямаше да може да спи цяла нощ, щеше да бъде единственото нещо, за което да си мисли постоянно, денонощно, щеше така да се обсеби, че нямаше да завърши, нямаше да успее да стане магизоолог и цялото ѝ бъдеще щеше да отиде на кино! Нея ако питате, Ясна постъпваше доста егоистично.

    - Добре. - изглежда седмокурсничката размисли. - Ще ти кажа само първата половина, ако докоснеш върха на ееей онзи бор ей там. Ама искам да...

    Тъмнокоската не чу какво иска Ясна, защото възседна метлата със скоростта на ученик тичащ към лафката в голямото междучасие и след секунда вече се бе устремила към въпросния бор.

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 39
    Ниво : Уроци по Летене Untitl42
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 28
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 24
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 28
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 28
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 40
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Уроци по Летене PearУроци по Летене MangoУроци по Летене ChiliУроци по Летене SausageУроци по Летене WatermelonУроци по Летене SapphireУроци по Летене EmeraldУроци по Летене Birthday1

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Ясна Соколова Вто Сеп 26, 2023 12:45 pm


    И в най-смелите си мечти Ясна не предполагаше, че Вея бе способна на това което направи. Първокурсничката се издигна бързо, снижи се напред и се стрелна към борчето в далечината. Явно в главата си мислеше само и единствено за тайната, в която Ясна щеше да я посвети, защото нито трепна, нито се разколеба. Метлата ѝ се носеше стремглаво напред. Спирането ѝ беше малко по-трудно и се закопа по-рязко отколкото трябваше, но го направи и докосна връхчето, както седмокурсничката ѝ беше казала. След което, нетърпелива за това което щеше да ѝ каже, Вея се върна при нея и още преди метлата да приближи земята, скочи и се затича към лилавокоската.


    - Доволна?! - очите ѝ искряха. Дали въобще беше осъзнала какво беше направила?
    - Аз... - Ясна примигаше и се чудеше, как един човек може да промени свое умение толкова бързо. Не само да го промени, но и да го подобри. Начинът по който летеше сега, нямаше нищо общо с начинът от по-рано, когато не искаше да го направи. Сега, когато имаше стимул, който да я тласка напред, беше различно и Геновева показа, това което криеше. - Вея...
    - Какво?! Кажи ми вече... ще се побъркам. Не може просто така да ми подметнеш нещо такова и после да ме накараш да летя. И накрая да не ми кажеш. Заслужавам да знам. - гласът на момичето стигна до по-високи тоталности, но дори и те не успяха да извадя Ясна от изненадата, с която продължаваше да я гледа.
    - Въобще осъзна ли какво направи?
    - Какво... каза ми да пипна върха на онзи бор там и аз го пипнах. - обърна се и го посочи.
    - Да и ти го направи..
    - Нали това беше условието. - нетърпението ѝ започваше да нараства и Вея мръщеше все повече очи.
    - Да, но го направи като един истински търсач... метлатата ти не трепна, беше бърза, тялото ти знаеше какво да прави, вярно, трябва да отработим спирането, но пак, имайки се предвид, че допреди половин час не беше летяла си беше идеално.
    - Ох, за какво говориш... кажи ми тайната най-накрая... - първокурсничката изписка и топна с крак.
    - Не разбираш ли... - Ясна покровителски я погали по главата.
    - Нищо не разбирам. - подразни се Геновева. 
    - Тайната... отговорът се крие вътре в теб. - Ясна леко чукна челото на Вея с два пръста, като се наведе и ѝ се усмихна ведро. - Можеш да постигне всичко което поискаш. 
    - Това ли е?! - разочаровано рече първокурсничката. - Измами ме! - обидено погледна Ясна и разочарованието на едно 11-годишно момиче се стовари върху лилавокоската.
    - Вея...
    - Не, не искам да те слушам! Ти ме излъга...
    - Чакай... - Геновева беше хвърлила метлата на земята и ѝ беше обърнала гръб. - Дълбоко в призразчния лес, има едно място... - Вея отново наостри уши и се извърна да я погледне. 
    - Да? - нетърпеливо подкани седмокурсничката.
    - Едно място... на което всеки нов търсач от Лъч се превръща в пазител. Но не мога да ти кажа повече. Не и докато не станеш следващия търсач на Лъч. 
    - Пазител?! - Вея прошепна със страхопочитание.
    - Да, пази това което е там и гледа никой да не научи за тях. Защото те не искат да бъдат открити...
    - Какво има там, Ясна...
    - Само един истински търсач трябва да знае... а ти... ти май не си такава? 
    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Уроци по Летене Coin10 50
    Ниво : Уроци по Летене Untitl37
    Статистики :
    Уроци по Летене Streng10 Сила: 4
    Уроци по Летене Shield10 Издръжливост: 2
    Уроци по Летене Brain10 Интелигентност: 6
    Уроци по Летене Runnin10 Ловкост: 6
    Уроци по Летене Magic-10 Магия: 4
    Уроци по Летене Clover10 Късмет: 2

    Re: Уроци по Летене

    Писане by Геновева Самарджиева Чет Сеп 28, 2023 1:58 pm


    На Вея ѝ беше дошло до гуша. Ама буквално - усещаше как това дето беше дошло започва да извира през ушите ѝ под формата на застрашителни кълбенца дим. Какво си мислеше Ясна, че можеше да я манипулира както си иска ли? Че тя, малката, почти 12 годишна първокурсничка, ще дава да я разиграват всеки който както си ще, без да забележи? Доста често се случваше да я подценяват, но сега тъмнокоската като за първи път реши да промени стратегията.

    - Защо искаш да бъда търсач? - попита, като прониза седмокурсничката с поглед. - Или изобщо да играя куидич?

    По-голямото момиче не отговори веднага, ами се замисли. Като че ли самата тя не си бе задавала този въпрос и наистина искаше да даде най-точния възможен отговор. Това беше ново за Вея - през по-голямата част от живота ѝ никой не я беше взимал особено насериозно.

    - Хмм... Ами, защото виждам потенциала в теб, разбира се! - отвърна най-накрая Ясна.
    - Какво е потенциал?
    - Потенциал е едно такова... Качество... Което значи, че ще си добра в... Ъм...


    Вея се обърка още повече и се почеса по носа. Ясна изпуфтя, неспособна да обясни думата, и тропна с крак ядно.

    - Абе, значи, че си те бива.
    - Бива си ме? В какво?
    - Ами, в летенето.
    - отвърна седмокурсничката недоумяващо. - Това, което направи преди малко си беше впечатляващо.
    - Какво съм направила?
    - попита пак Вея. Не разбираше какво и говори бонбонокоската, а още по-малко разбираше защо го прави на такава голяма работа.
    - Ох... - вдигна ръце Ясна. - Това с бора...
    - Ако се съглася да бъда търсач, ще спреш ли да ми се обясняваш?
    - Да.
    - Добре тогава.


    И така Геновева Самарджиева стана новия търсач на Лъч.

      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:14 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!