Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Стъпки от миналото

    Зигфрид Херман
    Зигфрид Херман
    Природоизследовател
    Природоизследовател


    Галеони : Стъпки от миналото Coin10 29
    Ниво : Стъпки от миналото Untitl37
    Статистики :
    Стъпки от миналото Streng10 Сила: 4
    Стъпки от миналото Shield10 Издръжливост: 6
    Стъпки от миналото Brain10 Интелигентност: 6
    Стъпки от миналото Runnin10 Ловкост: 4
    Стъпки от миналото Magic-10 Магия: 2
    Стъпки от миналото Clover10 Късмет: 2

    Стъпки от миналото

    Писане by Зигфрид Херман Нед Окт 29, 2023 12:49 am


    Und jetzt?
    Бучна с показалец между страниците и разгърна „Змей“ широко. Погледът му се задържа кратко върху първата кутийка с текст, след това падна надолу към следващата и така каскадно до най-долния ред. Зиги разлисти вестника още няколко пъти, преди вниманието му да се прикове от една движеща се снимка. Върху пъпешовожълтата хартия разпозна себе си - полугол в една борова гора и галещ малко еднорогче по снежнобялата му грива. От къде имат тази снимка? Прочете краткото, сухо описание на случилия му се преди седмица инцидент, завършващо с дежурния призив към евентуални очевидци да се обърнат към органите на Министерството за сведения. Присви устни и запокити вестника на съседната седалка. Ранните слънчеви лъчи влизащи през прозореца на купето се пречупиха в очилата му и влакът продължи шумното си дрънкащо търкаляне през Тракийската низина.
    Прекоси бързешком фоайето на гарата във Велинград и продължи по прашната улица водеща към центъра на градчето. Зяпат ме. Най-лепкавите погледи идваха от старите жени. Дали елегантната му черна жилетка и ризата, или официалните обувки и куфарчето, или огромната туристическа раница на гърба му, която изкривяваше до карикатурност бизнесменския му вид, или просто русите коса и брада и острото му северняшко изражение – някакъв микс от тези фактори донасяше у насядалите по пейките баби състояние на дълбоко съзерцание. Определено се търпеше повече миналия път, когато бяхме група.
    Както и миналия път с колегите си, отново влезе в механата на центъра и отново поръча същото ядене. Не искаше хич да губи време, само да хапне доволно, преди да се отправи на поход по родопските възвишения. Тъкмо попиваше с последната филийка хляб сока останал в купичката му с шопска салата и се оглеждаше за сервитьорката, когато съдбата реши да му сервира неочакван десерт. През вратата влезе набит мъж в тъмни, някои сигурно биха казали рокерски дрехи и с крива усмивка се отправи към бара. В устата му липсваше един зъб. Зиги веднага го позна, тъй като и предния път той беше тук. Мъжът тъкмо преминаваше покрай неговата маса, когато периферното му зрение би трябвало да беше уловило Зиги. За секунда кривата усмивка се загуби, сменена от надоумение и ступор. Зиги се опита да установи зрителен контакт с него, но непознатият просто го подмина, без да извърта глава.
    Остави парите в книжката със сметката и я приплъзна към сервитьорката. Да я питам ли кой е това? Неприятното чувство в корема му не искаше да спре да го тормози. Мозъкът му заработи на бързи обороти и Зиги тъкмо беше формулирал въпроса си на български, когато непознатият мъж с бързи, решителни крачки излезе от заведението.
    -        Може ли? – сервитьорката го гледаше нетърпеливо, тъй като ръката му все още лежеше върху книжката с банкнотите.
    -        Ah, ja! – отговори ѝ Зиги и отдръпна пръсти назад. – Рестото е за вас.
    Хвърли туристическата си раница на гръб и подтичвайки напусна механата.

    Юлий Звездинов харесва този пост.

    Лазар Яранов
    Лазар Яранов
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Стъпки от миналото Coin10 50
    Ниво : Стъпки от миналото Untitl37
    Статистики :
    Стъпки от миналото Streng10 Сила: 4
    Стъпки от миналото Shield10 Издръжливост: 2
    Стъпки от миналото Brain10 Интелигентност: 4
    Стъпки от миналото Runnin10 Ловкост: 4
    Стъпки от миналото Magic-10 Магия: 6
    Стъпки от миналото Clover10 Късмет: 2


    Re: Стъпки от миналото

    Писане by Лазар Яранов Съб Ное 11, 2023 1:27 pm


    Лазар излезе от механата и се отправи с бърза крачка към ъгъла. Очакваше Херман да го последва след точно три, две, едно
      
    Вратата на механата хлопна с едно много характерно „дзън“ на звънчето, закачено върху нея. След това Лазар улови стъпките по чакълестия терен, които очевидно другият мъж се опитваше да заглуши, стъпвайки на пръстите на краката си. Слухът на бившия аврор беше безупречен. Приятелите му го хвалеха, че може да чуе и падането на карфица на горния етаж. Не че в конкретния случай се нуждаеше да чуе нещо, за да е убеден, че Херман ще направи това, което се очакваше от него. Лазар знаеше, че е достатъчно да бъде забелязан от мъжа. Лепна си тази объркана физиономия само за да си спести нуждата от втора или трета среща. Ако можеше да избира, директно щеше да нокаутира многознайкото и да го отведе някъде, вместо да прибягва до театралните си заложби. Уви, инструкциите бяха ясни: „Първо опитай по мирния начин“.
     
    Мирният начин, за бога. Мирният начин никога нямаше да сработи, особено с някой като Херман, който щеше да анализира, да задава стотици въпрос, да настоява да му се даде време за мислене и накрая да откаже, тъй като „не би искал да влезе в противоречие с вижданията си за света“ или някоя подобна глупост. Лазар нямаше да си загуби целия ден заради това. Щеше да постави нещата бързо на масата и да постави ултиматум.
     
    Защо въобще участваше в тази схема? Когато Силванова дойде да говори с него, Лазар веднага разбра, че работата й не е чиста. Можеше да заблуди всеки друг, че я е грижа за България и живота на българските вещици и магьосници, но не и него. Беше виждал достатъчно непочтени хора в своя живот и интуицията му никога не лъжеше. Два аргумента наклониха везните в полза на това да приеме офертата й. Първо, щяха да сложат край на цялата утайка, която управляваше страната – нещо, което Лазар желаеше с цялата си душа. Второ, в рамките на това „ново“ управление, за което говореше Силванова, той щеше да има ключова роля. „Защо един ден ти да станеш дори шеф на аврорите, кой знае?“, подметнала бе тя. Мъжът веднага й отговори, че няма такива амбиции, но в следващите няколко дни не можа да спре да мисли за това. Бивш аврор, черен магьосник, а после шеф на аврорите – какъв смях! И все пак…
     
    Лазар спря на ъгъла на една малка уличка, притисната от двете страни от два високи блока. Подпря се с гръб към улицата, така че да не се вижда лицето му. Небето беше мрачно и унило.
     
    – Извинете – гласът се разнесе в празната улица. – Можете ли да ме упътите?
     
    Лазар се обърна с небрежен поглед.

      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:12 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!