Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Конфронтации

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Конфронтации Coin10 9
    Ниво : Конфронтации Untitl40
    Статистики :
    Конфронтации Streng10 Сила: 18
    Конфронтации Shield10 Издръжливост: 10
    Конфронтации Brain10 Интелигентност: 22
    Конфронтации Runnin10 Ловкост: 14
    Конфронтации Magic-10 Магия: 8
    Конфронтации Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Конфронтации PearКонфронтации MangoКонфронтации SapphireКонфронтации SausageКонфронтации WatermelonКонфронтации Emerald

    Конфронтации

    Писане by Тервел Шаханов Вто Окт 17, 2023 12:20 am


    @Симеон Манев

    Той се запъти към кабинета на леля Радина за обичайната им петъчна среща. Обикновено идваше към шест следобед и оставаше за около половин час. На връщане и на отиване минаваше по най-заобиколните и непосещавани коридори, за да не бъде забелязан. Не че беше голяма тайна – всички знаеха, че Тервел е близък с новия режим, защото непрекъснато получаваше по-благоприятно третиране от вийлите. По-скоро самият той се срамуваше от себе си и смяташе, че най-малкото може да не прави нещата прекалено очевидни. Голяма част от съучениците му вече го гледаха накриво. Подхвърляха му, че си е продал душата. В известен смисъл беше вярно – леля Радина му помагаше да скрие, че е върколак, както и му осигуряваше някои екстри (например по-леки симулации), а в замяна той й снасяше информация за другите вийли. И двете страни печелеха от тази малка уговорка. Тервел не можеше да разбере защо останалите не одобряваха поведението му. Можеха и те да си намерят приятелки вийли – не беше толкова трудно; тези жени обожаваха комплименти и подаръци. Истината беше, че в тези смутни времена всеки трябваше да се погрижи сам за себе си.

    Тервел открехна вратата и се вмъкна в стаята на леля Радина. Гледаше го отегчено от креслото зад бюрото си. Дългата й бяла коса бе сплетена на една плитка, увита около главата й като змия. Колко подходящо, помисли си той.
    Днес ще трябва да приключваме по-бързо – изсъска тя. – Без лирически отклонения този път.
    Леля Силва не си бръсне краката – изтърси той с равен тон.
    Това ли е?
    А леля Калина е казала за теб, че си средно интелигентна. Проверих го – използвала е точно думата „средно“.
    Ах, тази мръсница!
    Русият кимна. Всъщност леля Калина не беше казала такова нещо – той си го измисли по пътя. В последните месеци ставаше все по-трудно да задоволи желанието на леля Радина да узнае най-големите и най-скандалните клюки в „Мунгав“. Знаеше, че вийлите непрекъснато говореха една за друга, но никога не влизаха в пряка конфронтация, защото това бе забранено от Самодивската задруга.
    Добре, тръгвай си. Ще се видим другата седмица. И наблюдавай леля Калина много внимателно – заръча му жената, като присви устни.

    Тервел не отговори. Просто постави ръката си на дръжката и излезе тихо през вратата в тъмния коридор. Не се огледа, а директно тръгна към общата стая. Тогава го застигна един глас, който той много добре познаваше.
    Доста бързо този път – каза Симо.
    Моля? Симо, ти ли си? Не съм те виждал от толкова време.
    Наистина не се бяха виждали отдавна. Поне от началото на учебната година. А някога бяха толкова близки. С Ясна бяха нещо като екип. Всичко това обаче бе останало в миналото, особено след Самодивския фестивал.

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Конфронтации Coin10 26
    Ниво : Конфронтации Untitl40
    Статистики :
    Конфронтации Streng10 Сила: 14
    Конфронтации Shield10 Издръжливост: 15
    Конфронтации Brain10 Интелигентност: 12
    Конфронтации Runnin10 Ловкост: 13
    Конфронтации Magic-10 Магия: 22
    Конфронтации Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Конфронтации HoneyКонфронтации ChiliКонфронтации CabbageКонфронтации SapphireКонфронтации EmeraldКонфронтации SausageКонфронтации MangoКонфронтации Mint

    Re: Конфронтации

    Писане by Симеон Манев Сря Дек 06, 2023 12:09 am


    Симо забеляза бързината, с която лицето на Тервел замени изненадата си с вежливост. Естествено, че не се бяха виждали, сякаш някой бе имал огромно желание за това...
     - Да. Явно и двамата сме все нанякъде... заети... - очите на седмокурсника заиграха по посока кабинета на самодивата.
     - Вярвам във взаимноизгодното приятелство, Симо, можеш да си спестиш соченето с пръст. - Шаханов обърна гръб на черния силует в дъното на коридора и продължи. 
     - Мисля, че аз съм последният в това училище, който ще те посочи за предател, Шаханов.
     Тервел леко обърна глава, но сетне обърна цялото си тяло в израз на изненада към това, което видя.
     Манев направи крачка напред и светлината от големия прозорец озари лицето му. Очилата на носа му липсваха, а дясната страна на лицето му, която прозорецът осветяваше, изглеждаше прогорена и съдрана. Яката на ризата му бе разкопчана под жилетката, смачкана на една страна, а ръкавите бяха навити набързо. Ръцете му бяха наранени по китките, а бинтът по дланите му розовееше, макар Симо да го бе сменил преди петнайсет минути. Момчето се подпря на каменния парапет на прозореца до себе си, взирайки се пронизващо към Тервел. 
     Шаханов се притича обратно. Тръгна да казва нещо, но Симо постави ръката си между двамата, докато го гледаше по същия кръвнишки начин. В очите на блондина той четеше недоумението. Очакваше реакцията му, макар и тя да не го вълнуваше. Почти.
     Тервел събра сили само за една дума.
     - Кой?

     ***

     Той бягаше по коридора на Вийлите в отчаян опит да се измъкне. Зад себе си чуваше смеха им. Този кикот по някакъв магически начин прекършваше всяка надежда в него, всеки революционен дух бе се скрил в своята мозъчна гънка, отстъпил място на страха. 
     Колко се беше прецакал. Бяха го видели, преди да постави последните Пръдни-бомбички в едната от стаите им. 
     Той бягаше. Чуваше взрива (и можеше да се закълне, че го помирисваше), но също така чуваше и този кикот. Той не беше щастлив, изобщо не. Той бе чисто луд, гладен, и момчето знаеше, че каквото го издаваше, го гонеше нечовешки.
     И бягаше. Но не стигна далеч. Последното нещо, което помнеше, беше кикотът. И русата фигура, надвесена над тялото му.
     
    ***

     - Вийлите. - изстена Симо и припадна в несвяст, облегнат на студения камък.

    Ясна Соколова and Пейо Желев харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Конфронтации Coin10 9
    Ниво : Конфронтации Untitl40
    Статистики :
    Конфронтации Streng10 Сила: 18
    Конфронтации Shield10 Издръжливост: 10
    Конфронтации Brain10 Интелигентност: 22
    Конфронтации Runnin10 Ловкост: 14
    Конфронтации Magic-10 Магия: 8
    Конфронтации Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Конфронтации PearКонфронтации MangoКонфронтации SapphireКонфронтации SausageКонфронтации WatermelonКонфронтации Emerald

    Re: Конфронтации

    Писане by Тервел Шаханов Сря Дек 06, 2023 4:09 pm


    Кой? Защо задаваше такива глупави въпроси? Имаше ли някой друг в това училище, който да е способен да причини такова нещо на друго човешко същество? Дори обичайните побойници сред учениците си имаха граници. Напоследък вийлите непрекъснато вдигаха нивото на жестокостта. В началото на годината едно шляпване с пръчка или затваряне за ден-два в подземията минаваше за наказание. Сега средствата за въздействие се доближаваха до средновековните изтезания. По коридорите се движеха ученици с бинтовани пръсти, корички от скорошни рани и сълзящи очи (не позволяваха на лечителите в Болничното отделение да лекуват провинилите се, а повечето от тях не можеха да се справят с лечебните заклинания). Всеки ден се въвеждаха нови правила и ограничения: без цветни дрехи, без междучасия, без излизане на двора и безброй други, които караха учениците да се чувстват като истински затворници. Макар че в обществото бушуваше вълна от недоволство, Министерството на магията не се решаваше да се намеси в работите на „Мунгав“, защото се опасяваше от избухване на гражданска война с вийлите. При това положение част от учениците бяха решили да вземат нещата в свои ръце, сформирайки някаква бунтовническа група. Естествено, вийлите не бяха много доволни от това развитие, в резултат на което станаха дори по-ужасни. Вече никой не беше в безопасност.
     
    Освен Тервел може би. Той беше убеден, че леля Радина никога няма да го остави да пострада. Разполагаше с прекалено много информация за нея, с която можеше лесно да разруши градената й с години кариера. Работата беше там, че останалите ученици бързо бяха разбрали за приятелските му отношения с нея. Макар че Тервел също имаше белези, които твърдеше, че са му причинени по време на наказания (а всъщност бяха причинени по време на пълнолунията), всички виждаха колко мило се държаха вийлите с него. Симо го беше гледал най-осъдително. Познаваха се прекалено добре, за да не знаят какво мисли единият за другия.
      
    – Симо, добре ли си? – той пъхна ръката си зад главата на Симо и я разтърси леко. Пак задаваше глупави въпроси. Естествено, че не беше добре! Лицето му изглеждаше като обгорено от пламъка на свещ, приближавана десетки пъти до кожата. Ръцете му бяха обвити в бинт, по който личаха пръски кръв. Беше блед и изнемощял. Тервел никога не го беше виждал толкова зле.
     
    Тъмнокосият стисна очи, после изведнъж ги отвори. Зениците му бяха разширени от ужас, сякаш се събужда от кошмар.
    – Не ме пипай, ако обичаш – каза Симо с категоричен тон. Другото момче веднага отмести ръката си, но не се отдръпна.
    – Мога да ти помогна, мога да ти закърпя раните…
    Истина беше. Около пълнолунията Тервел бе станал половин лечител. Вече можеше сам да си затваря раните и да спира кървенето – нещо, което преди две-три лета би смятал за невъзможно.
     
    Преди две три лета. Една цяла вечност. Как се беше променило всичко...

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Конфронтации Coin10 26
    Ниво : Конфронтации Untitl40
    Статистики :
    Конфронтации Streng10 Сила: 14
    Конфронтации Shield10 Издръжливост: 15
    Конфронтации Brain10 Интелигентност: 12
    Конфронтации Runnin10 Ловкост: 13
    Конфронтации Magic-10 Магия: 22
    Конфронтации Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Конфронтации HoneyКонфронтации ChiliКонфронтации CabbageКонфронтации SapphireКонфронтации EmeraldКонфронтации SausageКонфронтации MangoКонфронтации Mint

    Re: Конфронтации

    Писане by Симеон Манев Чет Дек 07, 2023 12:43 am


    Събуди се в леглото си в Общата стая. Над него се бяха струпали няколко любопитни глави, но в мига, в който Симо продума нещо неразбираемо, Тервел ги избута всичките настрани. Косата му бе разчорлена, къдриците се бяха разбягали на всякакви неестетически случайни посоки. Може би го беше мъкнал дотук. Можеше само да си представя как го бяха допуснали северняците, но когато погледна уплашения вид на Еньо и Кочо оттатък леглото, картината на пристигането му се изясни. Тервел сигурно бе викал за помощ - с нищо не можеше да се оправи сам.
     - Симо.
     Погледът на Тервел бе пълен с много тревога. Симо можеше да я усети. Но усещаше и болката по лицето си, така че сетивата му доста се припокриваха.
     - Ти ли ме донесе дотук?
     Шаханов очевидно бе изненадан да чуе точно това, но кимна и стисна устни. Я виж ти.
     - Благодаря. - Манев тръгна да се изправя, но внезапно му причерня и се свлече обратно на мястото си.
     - Ти не отиваш никъде. Дължиш ми малко отговори. - русокоското се взираше с укор, но и с някаква наистина неестествена грижа. Симо беше забравил колко добър приятел можеше да бъде той. Не му дължеше обаче нищо.
     - Да ги изплямпаш на вийлата и пак да ме вържат? Охохохооо - Симо се засмя, но престореният смях бързо се превърна в стенание - Няма как да стане. 
     - Защо те вързаха? 
     Беше неочаквано настоятелен. Хрумна му, какво ли би казала Ясна за това. Всъщност къде беше тя? Дали се беше измъкнала достатъчно бързо след провала, който претърпяха с пръдни-бомбичките?...
     Та какво би казала:
     Приятел или предател?

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Конфронтации Coin10 9
    Ниво : Конфронтации Untitl40
    Статистики :
    Конфронтации Streng10 Сила: 18
    Конфронтации Shield10 Издръжливост: 10
    Конфронтации Brain10 Интелигентност: 22
    Конфронтации Runnin10 Ловкост: 14
    Конфронтации Magic-10 Магия: 8
    Конфронтации Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Конфронтации PearКонфронтации MangoКонфронтации SapphireКонфронтации SausageКонфронтации WatermelonКонфронтации Emerald

    Re: Конфронтации

    Писане by Тервел Шаханов Нед Дек 10, 2023 11:20 pm


    След предложението на Тервел да закърпи раните на Симо, последният бе припаднал. Очите му се бяха затворили като врати от въздушно течение. Русокосият веднага се притече на помощ, задържайки главата му. След това, без да се паникьосва, огледа раните му. Тази на главата беше доста сериозна. От изгарянето бяха започнали да се образуват големи мехури, които сякаш всеки момент щяха да се пукнат. Тервел нямаше много опит с такива наранявания, тъй като във вълча форма никога не ги беше получавал. Обикновено се налагаше да лекува счупвания, порязвания и охлузвания. Но знаеше една магия, която помагаше за заздравяване на рани.

    Гартила! – произнесе с равен тон, докато все още придържаше главата на приятеля си.

    Приятели ли бяха? Не бяха говорили един с друг от месеци, но имаха доста история. Ясна, Тервел и Симо бяха екип. Тримата се допълваха и балансираха по идеален начин. Нещо се беше променило кардинално след Самодивския фестивал. Сякаш нишката между тях се скъса и на нейно място се появи мъгла, в която се изгубиха. Тервел се изгуби най-далеч.

    Раната на Симо не заздравя съвсем, но мехурите спаднаха и червенината намаля. После Тервел се зае с ръцете. Там работата бе по-лесна. Накрая изглеждаха като нови, с изключение на няколко бледи драскотини на местата, откъдето бе текла най-много кръв.

    Не можеше да го остави да лежи в коридора. Трябваше да го заведе до Общата стая. Слава богу, тя бе наблизо. Тервел подхвана Симо под лакътя, облегна тялото му на себе си и го завлачи надолу по коридора. След малко се озоваха пред портрета на Йоан Страшни. Някакви северняци ги видяха и ги пуснаха в Общата стая.

    Ето ги сега: Симо в леглото и Тервел надвесен над него като майка орлица. При нормални обстоятелства русокосият щеше отдавна да си е вдигнал чукалата. Нещо обаче бе събудило в него някакво спящо приятелско чувство, а и гняв.
    Може би ще успея да ти помогна да си отмъстиш – каза Тервел с по-тих глас, така че не го чуе някой, макар че бяха сами в стаята.
    Хххах – момчето изхриптя. – Ти си последният, от когото бих очаквал такова нещо.
    Защо мислиш така?
    Защо мисля така ли? Защото твоята първа приятелка е основно действащо лице.
    Тервел се сепна. Леля Радина не можеше да е отговорна за това. Тя беше зла, но не чак толкова зла. Ако беше вярно, щеше… щеше да намери начин да я накара да си плати.
    Разкажи ми. Не се инати повече!

    Симеон Манев харесва този пост.

    Симеон Манев
    Симеон Манев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Конфронтации Coin10 26
    Ниво : Конфронтации Untitl40
    Статистики :
    Конфронтации Streng10 Сила: 14
    Конфронтации Shield10 Издръжливост: 15
    Конфронтации Brain10 Интелигентност: 12
    Конфронтации Runnin10 Ловкост: 13
    Конфронтации Magic-10 Магия: 22
    Конфронтации Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Конфронтации HoneyКонфронтации ChiliКонфронтации CabbageКонфронтации SapphireКонфронтации EmeraldКонфронтации SausageКонфронтации MangoКонфронтации Mint

    Re: Конфронтации

    Писане by Симеон Манев Сря Фев 07, 2024 9:09 pm


    Ъгх...
     На лицето на Симо беше изписана върховната неприязън, която можеше да изпитва само към предател. Мразеше, че виждаше Тервел по този начин, наистина. Но как, по какъв начин можеше да се нарече един човек, който всеки петък ходеше да си бъбри на по чай с вийлите, срещу които Манев се бореше? Какъв му беше приятелят на неговия враг, този въпрос го мъчеше от мига, в който разбра за близостта на Шаханов с окупаторския режим на "Мунгав". Беше се разстроил много, помнеше това. Също помнеше, че никога не съобщи за това на Ясна - знаеше, че приятелката му не бе способна да преодолее още едно изгубено приятелство след разрива на отношенията ѝ с Борис. Изчака я да разбере сама. Остави го да изстине и в нейния ум, да се опрости дотолкова, че когато се срещнаха след като тя разбра, двамата само си кимнаха. Не можеха да променят Тервел. Той беше бреме, с което трябваше да живеят през последната си година в училището. 
     Симо мислено щракна с пръсти и бурята от мисли спря. Прочисти гърло и леко се изправи в леглото, така че да се облегне на рамката му.
     - Хванаха ме да поставям бомбички на вийлите, Тер. Другите се спасиха, но мен ме пипнаха. Затвориха ме, пуснаха ме чак днес. 
     - Какво са правили с теб?! Ти... - Тервел гледаше седмокурсника стъписан, все едно Симо му се бе изпикал в обувките.
     - Ами, виждаш... лоши работи - тъжно отбеляза очевидното Симо, леко опипвайки с ръка отеклата половина на лицето си. - Някой ѝ е казал. На нея! Аз...
     - На леля Радина? - малко го удряше на смях от невярващите очи на Шаханов. Но не се засмя, само кимна. 
     - Не мога да повярвам, Тер. Хора изчезнаха. Ученици се бореха да оцелеят.
     Тервел гледаше като гръмнат, оглеждайки стария си приятел от главата до петите и обратно. 
     - Как те пуснаха? - промълви.
     - Е, добре е, че не подлагаш под въпрос затварянето ми, мерси, Шаханов. Искаха да издам останалите, но не им върза. Щяха да ме водят при Силванова, но Желев се намеси. Казали му, че съм изчезнал... В негово присъствие ѝ обещах, че спирам. 
     - И ще спреш ли? 
     Тервел изглеждаше... блед. Изглеждаше разстроен да бъде на това място и да чуе тези думи от Симо. Той обаче не можеше да бъде сигурен в искреността на Шаханов, смяташе, че има защо.
    ***
     - Да. 
     Симо се пресегна за пръчката, която лежеше на нощното шкафче, но Тервел скокна и му я подаде. 
     - Акцио очила! - неуверено махна с пръчка, но очила не се появиха. 
     - Май ти трябват нови. - усмихна му се Тервел и му измагьоса тънки очила с кръгли черни стъкла. - Добре, че ти знам диоптъра.
     - Винаги ли приличам на Джон Ленън или е само днес?
     Двамата се засмяха.

     Но не, не мислеше да спре.

    Разказвачът харесва този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:55 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!