Индекс
9
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
by @Симеон Манев
Той се запъти към кабинета на леля Радина за обичайната им петъчна среща. Обикновено идваше към шест следобед и оставаше за около половин час. На връщане и на отиване минаваше по най-заобиколните и непосещавани коридори, за да не бъде забелязан. Не че беше голяма тайна – всички знаеха, че Тервел е близък с новия режим, защото непрекъснато получаваше по-благоприятно третиране от вийлите. По-скоро самият той се срамуваше от себе си и смяташе, че най-малкото може да не прави нещата прекалено очевидни. Голяма част от съучениците му вече го гледаха накриво. Подхвърляха му, че си е продал душата. В известен смисъл беше вярно – леля Радина му помагаше да скрие, че е върколак, както и му осигуряваше някои екстри (например по-леки симулации), а в замяна той й снасяше информация за другите вийли. И двете страни печелеха от тази малка уговорка. Тервел не можеше да разбере защо останалите не одобряваха поведението му. Можеха и те да си намерят приятелки вийли – не беше толкова трудно; тези жени обожаваха комплименти и подаръци. Истината беше, че в тези смутни времена всеки трябваше да се погрижи сам за себе си.
Тервел открехна вратата и се вмъкна в стаята на леля Радина. Гледаше го отегчено от креслото зад бюрото си. Дългата й бяла коса бе сплетена на една плитка, увита около главата й като змия. Колко подходящо, помисли си той.
– Днес ще трябва да приключваме по-бързо – изсъска тя. – Без лирически отклонения този път.
– Леля Силва не си бръсне краката – изтърси той с равен тон.
– Това ли е?
– А леля Калина е казала за теб, че си средно интелигентна. Проверих го – използвала е точно думата „средно“.
– Ах, тази мръсница!
Русият кимна. Всъщност леля Калина не беше казала такова нещо – той си го измисли по пътя. В последните месеци ставаше все по-трудно да задоволи желанието на леля Радина да узнае най-големите и най-скандалните клюки в „Мунгав“. Знаеше, че вийлите непрекъснато говореха една за друга, но никога не влизаха в пряка конфронтация, защото това бе забранено от Самодивската задруга.
– Добре, тръгвай си. Ще се видим другата седмица. И наблюдавай леля Калина много внимателно – заръча му жената, като присви устни.
Тервел не отговори. Просто постави ръката си на дръжката и излезе тихо през вратата в тъмния коридор. Не се огледа, а директно тръгна към общата стая. Тогава го застигна един глас, който той много добре познаваше.
– Доста бързо този път – каза Симо.
– Моля? Симо, ти ли си? Не съм те виждал от толкова време.
Наистина не се бяха виждали отдавна. Поне от началото на учебната година. А някога бяха толкова близки. С Ясна бяха нещо като екип. Всичко това обаче бе останало в миналото, особено след Самодивския фестивал.
Тервел открехна вратата и се вмъкна в стаята на леля Радина. Гледаше го отегчено от креслото зад бюрото си. Дългата й бяла коса бе сплетена на една плитка, увита около главата й като змия. Колко подходящо, помисли си той.
– Днес ще трябва да приключваме по-бързо – изсъска тя. – Без лирически отклонения този път.
– Леля Силва не си бръсне краката – изтърси той с равен тон.
– Това ли е?
– А леля Калина е казала за теб, че си средно интелигентна. Проверих го – използвала е точно думата „средно“.
– Ах, тази мръсница!
Русият кимна. Всъщност леля Калина не беше казала такова нещо – той си го измисли по пътя. В последните месеци ставаше все по-трудно да задоволи желанието на леля Радина да узнае най-големите и най-скандалните клюки в „Мунгав“. Знаеше, че вийлите непрекъснато говореха една за друга, но никога не влизаха в пряка конфронтация, защото това бе забранено от Самодивската задруга.
– Добре, тръгвай си. Ще се видим другата седмица. И наблюдавай леля Калина много внимателно – заръча му жената, като присви устни.
Тервел не отговори. Просто постави ръката си на дръжката и излезе тихо през вратата в тъмния коридор. Не се огледа, а директно тръгна към общата стая. Тогава го застигна един глас, който той много добре познаваше.
– Доста бързо този път – каза Симо.
– Моля? Симо, ти ли си? Не съм те виждал от толкова време.
Наистина не се бяха виждали отдавна. Поне от началото на учебната година. А някога бяха толкова близки. С Ясна бяха нещо като екип. Всичко това обаче бе останало в миналото, особено след Самодивския фестивал.
