★ Гобленът на Барнабас Глупака

Гобленът се намира в онази част от подземията, където никой никога не ходи, тъй като таваните текат и образуват локви по пода на коридорите. Носи се мирис на застояло и на мухъл. Светлината е оскъдна – по една факла на пет метра, което създава зловеща атмосфера. Малцина знаят за гоблена и дори тези, които знаят, предпочитат да не си мокрят обувките и да губят половин час в ходене, за да стигнат до там. Учениците идват не за да се посмеят на движещите се картинки, а заради друго: тайната зала зад рамката на гоблена.

Върху изящното пано е изобразена историята на Барнабас, който се опитал да научи група тролове да танцуват балет. Начинанието обаче не се увенчало с успех. Барнабас получил десетина удара с тролска бухалка по главата, поради което трябвало да прекара цяла седмица в леглото със световъртеж.

Как се отваря гобленът, питате Вие. Този, който е създал това място, явно е имал чувството за хумор, защото гобленът се отваря само ако пред него се изпълни пирует.
       
Пространството зад гоблена е по-малко от Трапезната зала, но по-голямо от класна стая. Вътре няма абсолютно нищо, с изключение на един стар счупен грамофон и голямо огледало, покриващо почти цялата стена. Може би някой се е упражнявал на балет тук...

Както обикновено, всички получиха съобщение за срещата. На едно пергаментово късче със странни разкривени букви бе изписано:

„Четвъртък. Десет часа. Гоблена на Барнабас Глупака. Паролата е пирует“

Листчето можеше да бъде прочетено само от адресата си и веднага след това се възпламеняваше от само себе си, оставяйки само малко черен прах след себе си.

Малко преди десет един по един учениците започнаха да се измъкват от спалните помещения и да се насочват предпазливо към подземията. Коридорите бяха празни и студени, светлината – приглушена, а тишината се смущаваше само от някоя потракваща броня или разговарящи портрети.

Еньо Хаджиконстантинов пръв пристигна пред гоблена. Носеше черна мантия и една стара кожена чанта, протрила се от времето. Момчето се огледа три пъти и се приготви да направи пирует, но точно в този момент от ъгъла се чуха стъпки и се появи лице, което го накара да замръзне на мястото си.
– Здравей, Еньо – каза Катерина с тих глас и спря на няколко крачки от него.
– О, здравей…
В съзнанието на Еньо се материализира сцената от преди няколко дни на тържеството за откриването на учебната година, когато Катерина бе избрана да се присъедини към някаква нова група, която щеше да се обучава лично от Силванова.
– Предполагам си тук за… - започна тя, но момчето не й позволи да довърши.
– Просто минавам! Трябваше да отида до… бях наказан.
– Еньо, получих покана. Знам за бунтовническата група отдавна и много исках да се присъединя – каза Катерина, гледайки го право в очите.
Еньо се стъписа. Не можеше да повярва на думите й. Силванова надали си беше избрала учениците на случаен принцип. Защо точно Катерина?
– Невъзможно е да са ти пратили покана – изстреля Еньо и ненадейно погледна към медальона, който висеше на врата й: преплетени слънце и луна.

Когато се появиха останалите, част от тях също бяха скептични. Други се застъпиха за Катерина и предложиха да й дадат шанс да се докаже пред групата. Измислиха й предизвикателство: да отиде до кабинета на леля Радина и да открадне от там личния й дневник.
– И аз ще дойда – кандидатира се Еньо, защото искаше да я наблюдава отблизо.

Останалите влязоха в гоблена, за да планират мисиите за този срок.