Ашанти Окоро

Първоначално Ашанти бе Слънцето на мама. Малко и лъчезарно същество, което не спираше да реве, но щом се усмихнеше целият свят биваше озарено от смеха ѝ.
След това бе Буйното дете. Правеше пакости, нагрубяваше хората, чупеше и викаше.
После бе Хрътчица. Можеше да рабие всеки парфюм на съставните му части и майка ѝ започна да мечтае, че някой ден ще има ръце, в които да предаде бизнеса си.
После бе Магьосница. Магическо създание с красиви черни къдрици.
Бе и дете с дефицит на вниманието. И проблемна бе. Безперспективна, хаотична, непреклонна, непослушна, неумолима, несломима. НЕ.
НЕ бе и любимата ѝ дума.
Искаш ли…?
НЕ.

След това дойдоха хапчетата, страховете и гневът. Ужасяващ, всепомитащ. Магията ѝ бе станала не просто нестабилна, а неподчинима. Въпреки че бе завършила сравнително успешно Илвърмони, това не означаваше, че можеше да се справи със живота, с безперспективната си работата или с празнината вътре в себе си, която бе спряла да я тъпче с хапчета и я усещаше повече от всякога.

***

- Нямаше причина да ти казвам. - пророни майка ѝ. - Този човек, просто отмина. Не съжалявам за нищо обаче, защото благодарение на него имам теб.
Ашанти беше стиснала здраво юмруците си и се превела върху масата. Цялата трепереше. Не можеше да удари любим човек, но искаше да разкъса някого на двете парчета плът. Гневът в нея я разрушаваше. Не можеше да обвини и човекът, който мислеше за баща, защото винаги е бил до нея. Кого можеше да обвинява освен себе си, че не е била поискана? Челюстта ѝ се стегна още повече, защото вътрешно взе решението, че ако до момента не бе успяла да намери липсващото парче в себе си, това, което да доведе спокойствието и да подреди хаоса ѝ, то Той бе ключът и щеше да го намери - иска или не. Щеше да ѝ разкаже и щеше да покаже частта от себе си, която тя търсеше, а тя щеше да преследва и граби до последно.
И НЕ бе отговор на въпрос, който само Тя имаше правото да използва.

- На какво мирише?
- Кожата му има дървесен опушен аромат. Мирише на подпалена преди години кедрова гора. 
- Как се казва?
- Не можеше да намериш човек само по име и аромата му. Има толкова много хора по целият свят, а той е номад!
- И сигурно е магьосник, а те не са толкова много.
- Може просто да си мъгълокръвна.
- Наполовина животно, наполовина човек, номад, който никога не се връща. Звучи като от приказка, не мислиш ли?

Важно:

- Казват ѝ най-често Ани;
- Носи в джоба си успокоителни и ги пие преди да реши да използва магия;
Има много добро обоняние, вероятно наследено от майка ѝ, която е парфюмерист. Не обича силните парфюми и големите групи от хора. По миризмата на човешката кожа се ориентира дали човекът е добър или лош;
- Носи огромно количество бижута, като някои от тях са прости тенекии, докато други струват хиляди;
- Пиперлива.