На Среднощно Кафе

@Алтамира Фелес

Учителската среща беше... минала.
За жалост това беше най-доброто, което можеше да каже за ситуацията. Зоя и Фелес щяха да вдигат въстания и тъсеха лидери, Желев смяташе да си стои в хралупата докато не дойде края на света, Ескилов... не искаше и да го коментира. Небесна беше изненада, не се намеси много, но не беше и в позиция. Защо й се доверяваха учениците? А не беше нужно да правят кой знае какво, поне да осигуряваха някакъв отдих да децата.
Погледна Мария, която кротичко подремваше на фотьойла, Бишоп се беше намърдал в скута на вийлата възползвайки се от унеса й. Щеше да я предупреди ако се разбуди.

Почукване.

В този час?

На вратата й стоеше Фелес с широка усмивка на лице. Метна око към придрямващата надзорничка, преди да отговори на въпросителният поглед на Колева.
- Запасът ми от кафе привършва и се надявах да пробвам от твоето, Колева.
- Мария спи... достатъчно дълбоко. - Лека усмивка приплъзна по лицето на Галя - Наистина ли си за кафе, в този час?
- Е тъкмо съм се отървала от Лидия. Реших да се възползвам.
- Заповядай, тъкмо щях да си правя. - Отдръпна се от вратата и въведе колежката си в малкия офис. Някак си липсата на други врати и изобщо помещения, беше създала сред учениците илюзията, че тя самата не спи и винаги работи. Но една ръчка прикрита като книгата "Науката в кухнята" в библиотеката отвори врата към кухничка в почти същия размер като офиса. Друга завърташе вратата към спалня. - Как го харесваш?
- В този час?

- В този час? - Алтамира се подсмихна и шумно влезе в кабинета ѝ. Днес имаше дълга черна коса, която беше сплетена на няколко по дебели плитки и стегнати в перфектен кок. Беше добавила цветя в косите си, които ѝ придаваха много младежки вид. Или поне тя така мислеше. Разбира се не беше пропуснала да забоде и няколко лунни камъка, които я превръщаха в Лунната богиня, отново по нейни думи.  - Под формата на уиски, ако нямаш нищо против. Но ще съм доволна и да капнеш малко в кафето. - подсмихна се като ученичката и побърза да се настани на стола срещу Галя. 

- Мисля, че може да се уреди. - Изпънатите черти на Галя не трепнаха, колкото и добра да си мислеше, че беше шегата, която Алатамира бе казала преди малко. След малко преподавателката по Аритмантика и Древни руни плъзна една чашка към нея и извади някаква непозната за нея бутилка. Надвеси я над кафето и ѝ капна няколко капки. 

- Моля те, не се свени... може още малко. - рече Фелес и примигна невинно. 
- Да не ми се разбеснееш тука, пак да... - погледна към Мария и по-тихо каза - има речи, които не са подходящи за всяко едно ухо наоколо.
- А не, не. Ще съм послушна както ученците в часовете ти. - Лицето на Алта грееше при вида на количеството, което Галя ѝ изсипа. Облиза нетърпеливо долната си устна и отпи звучна глътка. - Перфектно. Май ще идвам при теб за среднощно кафе...


- Моля те недей. - изглежда Колева наистина се притесни. - Ще ми свършат запасите. 
- Не се тревожи, ще ти донеса от моите. Те също са хубави. Навремето, когато бях в Барселона... се запознах с един мъж, който всеки път като ме охажваше, ми подаряваше по една бутилка алкохол. Имам цял кашон... - след което пълничката преподавателка ѝ намигна, оставяйки я да си мисли каквото иска. - Но не мога да отрека, че вкусът е наистина изтънчен... откъде взимаш уискито?
- Не всичко в този живот си заслужава парите, но тази бутилка е едно от нещата, за които не се стискам. - отвърна Галя, която може би с това ѝ намекваше, че няма да ѝ каже какво е и ще я остави в известното. Или пък щеше да се налож да прибегне до звездите и тяхното знание. Но пък беше безумно да търси отговори на такива въпроси сред тях. Отвхръли го като идея и се примири, че ако Галя не искаше да ѝ каже, тя нямаше да научи какво е това уиски.