Индекс
50
Сила: 2
Издръжливост: 2
Интелигентност: 2
Ловкост: 4
Магия: 6
Късмет: 4
by @Винсент Салоу
Миниатурно резенче лимон бе залепнало на стъклото на прозореца. Формата му бе странна – малко оръфана и сякаш одрязана с касапски нож. Приличаше на сфера, наръгана хиляди пъти в уличен бой и оставена да издъхне в някоя канавка. Но, на фона но нощното небе, то изглеждаше като идеалната имитация на псевдо луна, хвърлящай и иронична усмивка. Малко по-надолу – первазът също изглеждаше нелепо. Беше поръсен с дебел пласт сол, а върху него се бяха наместили изсъхнали остатъци от цветя.
Изглеждаше абсурдно. Като туристическа картичка за някое вещерско село. Или дело на някоя ученичка, която си навира дългия нос в неща, които не разбира. Някой случаен индивид, вероятно би определил случващо се в кухнята като извадка от треторазряден вампирски филм за главорези или по-лошо – филм на ужасите, скалъпен с подръчни материали. Уви, тук не ставаше въпрос за вуду ритуали, призоваване на демони или превръщане на прозореца в готварска рецепта.
- Проклети вампирски зъби. – поредната псувня се откъсна от устните на Валда. Ръсеше ги по-смело от пудра захар върху мекици. Всяка дума бе последвана от припряни стъпки, придружени с поскърцване на дървените дъски на пода. Сновеше от единия край до другия на малкия им апартамент. Прехвърчаше като торнадо през кухнята, отваряше случайни шкафове и след като не намереше търсеното нещо, правеше физиономия и продължаваше към следващата стая.
И, не – цялата тази драма не бе свързана с желанието на Вал да замени опитите в лабораторията си с кухненска престилка и черпак. Харесваше своето малко местенце толкова много, че ако се наложеше скоро да избгята от България, щеше да убие някой. Този път, наистина. Истината бе, че талантът и с отварите нямаше нищо общо с постиженията в кухнята. Готварството не беше нейното нещо. Не можеше да готви, дори от това да зависише живота й. Можеше да загори дори вода и най-смелото нещо, с което се бе справяла бяха препечени филийски, намазани със сладко.
- Няма я. – самото признание я караше да стиска силно зъби. Настроението й бе по-прогнило от мухълът на таванското им помещение. Беше така ядосана, че й се искаше да има времето да се замъкне до най-близкия бар и да изпробва метода на Вини с агресията. Може би, щеше да й се отрази добре в този момент или пък не...
Въздъхна. Наистина я нямаше. Онази книга, която бе издирвала повече от два месеца. Заради, която трябваше да сръчка Винс да си пусне всичките връзки, бе изчезнала. Сбръчка вежди, опитвайки се да си спомни какво беше направила с нея. Последно я беше заразязала на масата в лабораторията си, а след това....
- Проклятие! – извика и бе готова да се пресегне към чашата си и да я забие в стената, когато дочу отваряне на врата и стъпки.
О, колко удобно! Брат й се беше прибрал! Най-сетне! Не дочака да я намери, вместо това, носейки същата ярост от преди малко прекоси малкото им жилище и го посрещна в двете стъпки, водещи се антре. Облегна се на близката стена и скръсти ръце пред гърдите си.
За миг се загледа в него и негативните емоции от лицето й много бързо бяха прогонени от настанилата се на тях усмивка. Не знаеше как, но някъде между първата им среща и настоящия момент, Салоу се бе настанил трайно под кожата й. И сега не можеше да си представи живота си без него.
- Трябва да ми помогнеш. – каза вместо поздрав Валда и преди да зададе някакъв въпрос от рода на „Какво пак направи?” го улесни като уточни – Някой ми е откраднал книгата, Вини. Онази книга.
Миниатурно резенче лимон бе залепнало на стъклото на прозореца. Формата му бе странна – малко оръфана и сякаш одрязана с касапски нож. Приличаше на сфера, наръгана хиляди пъти в уличен бой и оставена да издъхне в някоя канавка. Но, на фона но нощното небе, то изглеждаше като идеалната имитация на псевдо луна, хвърлящай и иронична усмивка. Малко по-надолу – первазът също изглеждаше нелепо. Беше поръсен с дебел пласт сол, а върху него се бяха наместили изсъхнали остатъци от цветя.
Изглеждаше абсурдно. Като туристическа картичка за някое вещерско село. Или дело на някоя ученичка, която си навира дългия нос в неща, които не разбира. Някой случаен индивид, вероятно би определил случващо се в кухнята като извадка от треторазряден вампирски филм за главорези или по-лошо – филм на ужасите, скалъпен с подръчни материали. Уви, тук не ставаше въпрос за вуду ритуали, призоваване на демони или превръщане на прозореца в готварска рецепта.
- Проклети вампирски зъби. – поредната псувня се откъсна от устните на Валда. Ръсеше ги по-смело от пудра захар върху мекици. Всяка дума бе последвана от припряни стъпки, придружени с поскърцване на дървените дъски на пода. Сновеше от единия край до другия на малкия им апартамент. Прехвърчаше като торнадо през кухнята, отваряше случайни шкафове и след като не намереше търсеното нещо, правеше физиономия и продължаваше към следващата стая.
И, не – цялата тази драма не бе свързана с желанието на Вал да замени опитите в лабораторията си с кухненска престилка и черпак. Харесваше своето малко местенце толкова много, че ако се наложеше скоро да избгята от България, щеше да убие някой. Този път, наистина. Истината бе, че талантът и с отварите нямаше нищо общо с постиженията в кухнята. Готварството не беше нейното нещо. Не можеше да готви, дори от това да зависише живота й. Можеше да загори дори вода и най-смелото нещо, с което се бе справяла бяха препечени филийски, намазани със сладко.
- Няма я. – самото признание я караше да стиска силно зъби. Настроението й бе по-прогнило от мухълът на таванското им помещение. Беше така ядосана, че й се искаше да има времето да се замъкне до най-близкия бар и да изпробва метода на Вини с агресията. Може би, щеше да й се отрази добре в този момент или пък не...
Въздъхна. Наистина я нямаше. Онази книга, която бе издирвала повече от два месеца. Заради, която трябваше да сръчка Винс да си пусне всичките връзки, бе изчезнала. Сбръчка вежди, опитвайки се да си спомни какво беше направила с нея. Последно я беше заразязала на масата в лабораторията си, а след това....
- Проклятие! – извика и бе готова да се пресегне към чашата си и да я забие в стената, когато дочу отваряне на врата и стъпки.
О, колко удобно! Брат й се беше прибрал! Най-сетне! Не дочака да я намери, вместо това, носейки същата ярост от преди малко прекоси малкото им жилище и го посрещна в двете стъпки, водещи се антре. Облегна се на близката стена и скръсти ръце пред гърдите си.
За миг се загледа в него и негативните емоции от лицето й много бързо бяха прогонени от настанилата се на тях усмивка. Не знаеше как, но някъде между първата им среща и настоящия момент, Салоу се бе настанил трайно под кожата й. И сега не можеше да си представи живота си без него.
- Трябва да ми помогнеш. – каза вместо поздрав Валда и преди да зададе някакъв въпрос от рода на „Какво пак направи?” го улесни като уточни – Някой ми е откраднал книгата, Вини. Онази книга.
