Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    I got my heart's desire, and there my troubles began.

    Валда Хелвиг
    Валда Хелвиг
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : I got my heart's desire, and there my troubles began. Coin10 50
    Ниво : I got my heart's desire, and there my troubles began. Untitl37
    Статистики :
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Streng10 Сила: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Shield10 Издръжливост: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Brain10 Интелигентност: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Runnin10 Ловкост: 4
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Magic-10 Магия: 6
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Clover10 Късмет: 4

    I got my heart's desire, and there my troubles began.

    Писане by Валда Хелвиг Чет Сеп 28, 2023 10:03 am


    @Винсент Салоу

    Миниатурно резенче лимон бе залепнало на стъклото на прозореца. Формата му бе странна – малко оръфана и сякаш одрязана с касапски нож. Приличаше на сфера, наръгана хиляди пъти в уличен бой и оставена да издъхне в някоя канавка. Но, на фона но нощното небе, то изглеждаше като идеалната имитация на псевдо луна, хвърлящай и иронична усмивка. Малко по-надолу – первазът също изглеждаше нелепо. Беше поръсен с дебел пласт сол, а върху него се бяха наместили изсъхнали остатъци от цветя.

    Изглеждаше абсурдно. Като туристическа картичка за някое вещерско село. Или дело на някоя ученичка, която си навира дългия нос в неща, които не разбира. Някой случаен индивид, вероятно би определил случващо се в кухнята като извадка от треторазряден вампирски филм за главорези или по-лошо – филм на ужасите, скалъпен с подръчни материали. Уви, тук не ставаше въпрос за вуду ритуали, призоваване на демони или превръщане на прозореца в готварска рецепта.

    - Проклети вампирски зъби. – поредната псувня се откъсна от устните на Валда. Ръсеше ги по-смело от пудра захар върху мекици. Всяка дума бе последвана от припряни стъпки, придружени с поскърцване на дървените дъски на пода. Сновеше от единия край до другия на малкия им апартамент. Прехвърчаше като торнадо през кухнята, отваряше случайни шкафове и след като не намереше търсеното нещо, правеше физиономия и продължаваше към следващата стая.

    И, не – цялата тази драма не бе свързана с желанието на Вал да замени опитите в лабораторията си с кухненска престилка и черпак. Харесваше своето малко местенце толкова много, че ако се наложеше скоро да избгята от България, щеше да убие някой. Този път, наистина. Истината бе, че талантът и с отварите нямаше нищо общо с постиженията в кухнята. Готварството не беше нейното нещо. Не можеше да готви, дори от това да зависише живота й. Можеше да загори дори вода и най-смелото нещо, с което се бе справяла бяха препечени филийски, намазани със сладко.

    - Няма я. – самото признание я караше да стиска силно зъби. Настроението й бе по-прогнило от мухълът на таванското им помещение. Беше така ядосана, че й се искаше да има времето да се замъкне до най-близкия бар и да изпробва метода на Вини с агресията. Може би, щеше да й се отрази добре в този момент или пък не...

    Въздъхна. Наистина я нямаше. Онази книга, която бе издирвала повече от два месеца. Заради, която трябваше да сръчка Винс да си пусне всичките връзки, бе изчезнала. Сбръчка вежди, опитвайки се да си спомни какво беше направила с нея. Последно я беше заразязала на масата в лабораторията си, а след това....

    - Проклятие! – извика и бе готова да се пресегне към чашата си и да я забие в стената, когато дочу отваряне на врата и стъпки.

    О, колко удобно! Брат й се беше прибрал! Най-сетне! Не дочака да я намери, вместо това, носейки същата ярост от преди малко прекоси малкото им жилище и го посрещна в двете стъпки, водещи се антре. Облегна се на близката стена и скръсти ръце пред гърдите си.

    За миг се загледа в него и негативните емоции от лицето й много бързо бяха прогонени от настанилата се на тях усмивка. Не знаеше как, но някъде между първата им среща и настоящия момент, Салоу се бе настанил трайно под кожата й. И сега не можеше да си представи живота си без него.

    - Трябва да ми помогнеш. – каза вместо поздрав Валда и преди да зададе някакъв въпрос от рода на „Какво пак направи?” го улесни като уточни – Някой ми е откраднал книгата, Вини. Онази книга.

    Ясна Соколова, Лилиян Кардамова, Винсент Салоу and Дария Воронина харесват този пост.

    Винсент Салоу
    Винсент Салоу
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : I got my heart's desire, and there my troubles began. Coin10 50
    Ниво : I got my heart's desire, and there my troubles began. Untitl37
    Статистики :
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Streng10 Сила: 8
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Shield10 Издръжливост: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Brain10 Интелигентност: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Runnin10 Ловкост: 4
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Magic-10 Магия: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Clover10 Късмет: 2

    Re: I got my heart's desire, and there my troubles began.

    Писане by Винсент Салоу Пет Сеп 29, 2023 6:02 pm


    - Онази книга? - повдигна вежди.
    - Точно онази.

    Ъгх. Работата беше сериозна значи. Прокара пръсти през развихрения си перчем, който досега беше устоявал на климатичните условия вън и пристъпи към кухнята, като на свой ред започна да сканира помещението. Тъй като то беше с приблизителната големина на кибритена кутийка, цялото упражнение му отне не повече от 5 секунди.

    - Няма я. - заяви на свой ред той и скръсти ръце.
    - Да! - вдигна ръце във въздуха Валда и така въздъхна, че си беше цяло чудо как от ноздрите ѝ не излязоха кълбенца дим.
    - Къде я видя за последно?
    - Ако знаех, нямаше да водим този разговор...
    - и отново започна да обикаля стаята като тигър в клетка. Вини пък най-накрая свали раздърпаното кожено яке и го метна на облегалката на близкия стол. - Какво ще правя?
    - Звучи ми като твой проблем.
    - заяви момчето и изрита една по една обувките от краката си. - Аз съм дяволски уморен и мисля да си лягам.

    С тези думи се запъти към леглото си, още познато като дивана, и се свлече тежко върху му така, че пружините изпищяха жално под него. Имаше тежка вечер. Усилията му да заформи собствена банда в Торбаланово се увенчаваха с известен успех, но уви, повечето хора, които се навиваха да работят с него, не бяха нищо повече от група сополанковци, едва завършили училище. Точно както само дребните престъпници могат, той все още не можеше да бъде сигурен в мотивите и лоялността им, затова трябваше да ги държи изкъсо. Микроменажирането така и не се превърна в една от силните му страни...

    Оглушителната тишина подсказа, че разговорът не беше приключил, затова той се извъртя така, че да види какво искаше от него Валда, само за да бъде посрещнат с възглавичен обстрел в лицето.

    - Ау! - възкликна, когато копчето на едната възглавница го удари по носа.
    - Помогни ми! - изсъска Валда, а в гласът ѝ се долавяше засилваща се тревога. Явно книгата наистина беше важна - Вини така и не я беше отворил да разбере какво толкова специално се криеше зад страниците ѝ.
    - Остави ме на мира. - отвърна раздразнено той.
    - Моля те.

    При това последното изгледа сестра си, която стоеше все така непоколебимо пред него. Попи с поглед свъсените ѝ вежди, стиснатите ѝ устни и неумолимо кръстосаните ръце. Въздъхна и отпусна глава назад, потъвайки във възглавницата под себе си и впери поглед в тавана. На места мазилката се лющеше и Вин се зачуди колко пъти се беше надишал с нея в съня си. След това стисна очи и се изправи със замах.

    Беше способен на много неща, но не и да откаже на молба, идваща от сестра му.

    Ясна Соколова, Лилиян Кардамова and Валда Хелвиг харесват този пост.

    Валда Хелвиг
    Валда Хелвиг
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : I got my heart's desire, and there my troubles began. Coin10 50
    Ниво : I got my heart's desire, and there my troubles began. Untitl37
    Статистики :
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Streng10 Сила: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Shield10 Издръжливост: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Brain10 Интелигентност: 2
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Runnin10 Ловкост: 4
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Magic-10 Магия: 6
    I got my heart's desire, and there my troubles began. Clover10 Късмет: 4

    Re: I got my heart's desire, and there my troubles began.

    Писане by Валда Хелвиг Пет Сеп 29, 2023 11:40 pm


    Тревогата й бе осезаема. Не можеше да я прикрие зад безлична маска и да се прави, че всичко е наред. Откакто беше открила таланта си за отвари и смесването на разни нещица, понякога се случваше в главата й да се появи някаква странна идейка. Можеше да бъде всичко – от нова формула за мастило за татуси и странен цвят за боя за коса до опият, отрова, любовна отвара със странен ефект и всичко помежду им.

    Лошото бе, че когато се случеше, получаваше нещо като обсесия. Можеше да мисли само и единствено за крайната цел. Затваряше се в лабораторията си и с дни не излизаше, докато не завършеше с експериментите си. Докато не стигнеше до края, за да провери дали ефектът си заслужава или усилията й щяха да се превърнат в поредната сгазена сърна на пътя.

    - Благодаря. – каза кратко, когато Вини се изправи и приличаше по-скоро на полузаспало зомби, отколкото на брат й.
    - Нищо. Дай да намерим книгата ти. – подтисна прозявката си и се огледа. Малкият апартамент не се бе променил с нищо от преди десет минути.
    Тук вероятно бе момента да се засрами и да престане да се държи като малко момиченце, загубило любимата си играчка. Но, не можеше. Новата й фикс идея бе по-силна от здравия й разум и нямаше да се успокой, докато книгата не се върне обратно в ръцете й.

    - Не знам къде е. – посочи отново очевидното, премигвайки срещу Винс.
    - Къде я видя за последно? – опита отново той.
    - Някъде наоколо. – Валда замахна с ръка, описвайки широк кръг около импровизирания хол и кухня. Обикновено не изнасяше ценните вещи и съставки от лабораторията си. Там бе по-сигурно, но нещо в тази книга я караше да я носи на всякъде със себе си.
    Дали пък проклетото нещо не бе омагьосано? Хм, може би. Бе старо, минало през много собственици.

    - Пробва ли с Акцио? – сви рамене, сякаш най-простото решение бе отговор на всичките му проблеми и щеше да му осигури така жадувания сън.
    - Сериозно? Това бе първото, което пробвах! – изсъска през зъби Ада и в момента приличаше на малко зверче, от което бе готово да изкара ноктите си и да нападне.
    - Добре, добре... – брат й се завъртя с гръб към нея, но момичето бе почти сигурно, че видя как подбелва очи. Вероятно, както винаги не можеше да разбере за какво е цялата тази драма. Истината бе, че и тя не можеше да разбере сама себе си, но той нямаше нужда да знае тази малка подробност.

      В момента е: Пет Май 24, 2024 1:53 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!