Double Trouble

Януари се бе изтъркулил по-бързо и от оръфаните коси на Габриела. Февруари се бе наместил трайно на календара, а положението в Мунгав изобщо не се подобряваше. Дори напротив, вийлите бяха захвърлили идеите за добро отношение и бяха по-зли от всякога. Уроците започваха да стават все по-абсурдни – „безполезните” според тях заклинания бяха заменени с бойни магии, а след тях следваха тонове домашни, допълнителни тренировки и симулации...

Под очите на Ари трайно се бяха настанили сенки, които обикновено имаха цвят на презряла краставица, разпльокана на асфалта, но днес бяха още по-фешън с тъмно кафеникавите си оттенъци. Бе стигнала до състояние, в което можеше да заспи и права, подпряна на метлата, на стената или, докато ходеше до поредното малоумно упражнение, което уж трябвало да ги подготви за бъдещето. Щеше да е хубаво, ако можеше да затвори очи и да се отпусне.

Но всеки път, когато това се случеше...нещата излизаха извън контрол. В сънищата й вече нямаше пухкави облачета и желирани ягодки. Всичко беше мрачно, депресиращо и ужасяващо. Онези грамадни очи продължаваха да я наблюдават...следят. И това правеше нощите й неспокойни и изпълнени с вихрушка от негативни емоции.

Затова не се поколеба, когато получи бележка от Ясна. Въпросното нещо бе просто част от лист от тетрадка, върху който с красив почерк бе изписано: „Довечера – женска вечер в моята стая”.

Не беше уточнен час или място, ама Ари си знаеше. Преди вийлите, двете момичета редовно си организираха такива вечери и си бъбреха за всякакви глупости – от статистиките на любимите им куидични отбори и играчи до желирани бонбони, момчета, купони, пакости и всичко между тях.

..

След края на учебния ден, червенокосата се бе измъкнала по бели чорапи от общата на Северен и вече се намираше пред общата стая на Лъч. Единственото, което липсваше бе Ясна, която да й отвори входа. Не се наложи да я чака дълго.

- Яснаааа! – Арина не изчака приятелката й да се приближи преди да скочи върху нея и да я прегърне силно. – Благодаря за поканата! Радвам се, че се сети за това!
- Отдавна не го бяхме правили! – засмя се по-голямото момиче и я хвана за ръката, задърпвайки я към спалнята си. – Хайде, всичко е готово!
- Идеално! – обяви шестокурсничката и се ухили, докато преминаваха през общата им стая. Ох, усещаше, че тази вечер щеше да бъде една от онези...


@Ясна Соколова

Подхилквайки се двете момичета прекосиха общата стая, като Ари махна на Исмаил, който седеше на креслото в дъното и изненадано ѝ се пулеше. Но двете момичета имаха свои планове, които тази вечер не включваха момчета и бързо го загубиха от поглед. Изкачиха се нагоре по стъпалата, разминаха се с Маша, която също не очакваше да види Арина, поздравиха я с едно просто кимване и се загубиха в стаята на Ясна. 

- Маша канена ли е... - подсмихна се Арина.
- Ъм, ако имах нужда някой да ме изгори на клада щях да ти кажа. - Ясна побърза да поклати глава. - Не и след като целунах гаджето ѝ.
- Целунала си Сандър?! - още не се бяха настанили и Ясна успя да закове червенокоската на място. Обърна се назад към нея и отново я хвана за ръката. - Хайде, влизай, влизай. Ще ти разкажа всичко. Не се тревожи. - след което я пусна и ѝ показа какво беше приготвила за среднощната им сбирка. Беше смъкнала няколко възглавници на земята, дори беше откраднала тайно тази на Тервел. Знаеше че тази нощ няма да му трябва. А пък те имах нужда да се настанят на нещо мекичко. За пореден път беше тършувала из кухните и беше откраднала цял лимонов сладкиш, който бе сложен на стъклен поднос с високо столче, в средата на импровизирания женски клуб. Арина позна и бутилките на Исмаил, с многовкусовите бири.
- Охооо... - зарадва се Арина.
- Специално му поръчах да направи две с ягода. Като го помолих да са малко по силнички. - двете момичета се настаниха, всяка на отделна възглавница и взеха по една бутилка. 
- За дългите нощи с добра компания! - рече Ясна и надигна своята.
- За женските вечери! - отвърна Орлова и чукна леко бутилката на Ясна. Девойките отново се засмяха и отпиха доволно.
- Хм... минало е покрай ягода. - каза Ари и сбръчка носле.
- По-скоро пияна ягода. - примлясна Ясна и намръщи устни.
- Каквато ти скоро ще бъде. - кимна Арина и прикри смеха си с ръка.
- Само хубави пожелание ми правиш! - кикотът им се разнасяше надолу по коридора. - Хайде да видим, дали лимовоновия сладкиш е по-сполучлив от опитите на Исмаил. 
- Чакай! Не ме разсейвай с него, а веднага казвай какви си ги вършила със Сандър. Маша знае ли?
- Има ли нещо, което това момиче да не знаеш?
- Май не...
- Ами ето, предполагам, че знае. Имам чувството, че му е направила някаква магия, която веднага я уведомява, ако някое момиче диша в същата стая, в която е той. Пък какво остава за друго...
- Ама как така го целуна, какво стана? Откога се движиш с Викторович? - Ари все още не можеше да си представи какво би могло да събере тези двамата на едно място. Но Ясна ѝ каза да не бърза и започна да ѝ разказва, докато въпреки киселия вкус на бирата, си пийваше от време на време.