Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Play me a song, don't make it a sad one

    Дария Воронина
    Дария Воронина
    Певица
    Певица


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Дария Воронина Сря Сеп 27, 2023 1:56 am


    @Винсент Салоу

    Още няколко опита да доизкусури електрическата китара (не каквато си мислите, а такава, от която бие ток) и щеше да се приготвя за излизане. „Златната ябълка” не се намираше далеч от работилницата и жилището ѝ, но за пръв път щеше да свири там и бе добре да се появи по-рано. Накрая въздъхна и остави  магическата си пръчка на работната маса, притискайки длани към очите си и изпускайки една много шумна прозявка, която прозвуча почти като зов за помощ. Вероятно тялото ѝ наистина се нуждаеше от помощ, при това не кой знае каква –  да започне да спи за разнообразие малко повече от пет часа. На нейните години това все още не бе проблем, но все някога щеше да се усети... Протегна се и изчисти, изхвърляйки мислите в коша, заедно със стружките и другите боклучета, които избърса от плота. Това бяха проблеми и тревоги за Дария от бъдещето.

    Дария от настоящето окончателно приключи с работилницата, уби осветлението и отиде да си вземе душ и да се приготви за излизане. Не трябваше да забравя да настрои китарата (акустичната, не електрическата) и да си изпие гнусното коктейлче за ясен глас, което ако не друго, поне не включваше в съдържанието си какъвто и да било вид сурово яйце. Най-много време ѝ отне сушенето на косата, която накрая остави под претекст, че щеше да си изсъхне сама по пътя. Това, че навън бе кучи студ и духаше вятър въобще не бе отразено, много благодаря.

    Докато не се озова извън топлината на жилището си и вятъра не прокара ледените си ръце по обутите ѝ в чорапогащник крака, развя полата ѝ, вмъкна се под ръкавите на коженото ѝ яке, зарови пръсти във влажната ѝ коса... За изминатите няколко преки до заведението, носът ѝ бузите ѝ почервеняха, подхлъзна се на вероятно последното заледено място от цялата улица и за малко да се пребие, а за капак, размина се на косъм да я прегази таласъм с каручка. Изобщо, вечерта се очертаваше да е от хубавите.

    Поне не закъсня и това бе най-доброто, което можеше да се каже. След това повече инциденти нямаше, песните ѝ вървяха добре, никой не я освирка и дори я извикаха на бис. Когато най-сетне се смъкна от столчето на сцената и се премести на едно от тези пред бара, усети как напрежението, което като че ли се бе натрупвало с часове в раменете и вратът ѝ, най-сетне я напуска. Дотолкова, че вместо да метне китарата на гръб и да си тръгне, я остави до себе си и си поръча опушено уиски. Какво пък, имаше нужда от нещо, което да я постопли, преди отново да се остави в ръцете на капризното мартенско време. А и не беше като да имаше какво да прави у дома (освен може би да спи, но вече знаем чий проблем е липсата на сън, нали така?). А, ето го и уискито.

    Докато взимаше напитката се огледа и очите ѝ се спряха на човек, който седеше в другия край на бара. С почти нищо не се отличаваше от повечето посетители на мястото – имаше татуировки и беше облечен общо взето нормално. Него обаче, за разлика от останалите повече, Дария го познаваше. Не наистина, не особено и все пак, помнеше го от Хогуортс. Винсент Салоу. Беше в Слидерин, една година по-голям от нея, но така и не се върна за седми курс, което не бе голяма изненада, имайки предвид с какво се занимаваше и как образованието не изглеждаше да е сред приоритетите му. Винаги бе страняла от такива като него и от Вини конкретно, като знаеше, че през ден го наказват заради сбиване. Та бе изненада за всички ни и най-вече за нея, когато той най-сетне усети, че го оглеждат и я погледна на свой ред, а тя, вместо да се направи, че не го е зяпала до сега, вдигна чашата си в нещо като поздрав. Около тях музиката продължаваше да си звучи, сякаш нищо кой знае какво не се случваше.

    А то и не се, нали? Щяха да се престорят, че не се е и скоро да забравят за това.

    Ясна Соколова, Лилиян Кардамова, Бранимир Даргов and Винсент Салоу харесват този пост.

    Винсент Салоу
    Винсент Салоу
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 8
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Винсент Салоу Сря Сеп 27, 2023 11:57 am


    Ако по-голямата част от населението бе минала през деня на Винсент днес, щеше да го определи като ОСД. Не, със сигурност не говоря за менталното разтройство, характеризиращо се с тревожност и недоброволни натрапчиви мисли. Вини със сигурност си отглеждаше някой друг ментален проблем, но тревожността му беше чужда, а натрапчивите мисли бяха напълно доброволни. Не, в случая зад акронима ОСД стоеше “Особено Скапан Ден”, но за момчето това си беше просто малко по-забързана сряда.

    Всичко започна още сутринта, когато с Валда се бяха скарали. Те двамата по принцип си крещяха за щяло и нещяло, но понякога когато менталните проблеми на единия се сблъскаха с менталните проблеми на другия си наставаше пълен апокалипсис. Хвърчаха викове, летяха чинии и тя даже успя да го одере по бузата с дългите си нокти. Причината? Винсент се беше завъртял в лабораторията и беше бутнал (и респективно строшил) една епруветка. В интерес на истината дори не се беше ядосал толкова - сам си беше виновен, нямаше никаква работа да ѝ рови по нещата. Всъщност той така и не успя да се “ядоса толкова” на Валда - обичаше зверчето прекалено много и затова бързо му минаваше. Понякога се чудеше дали и тя от своя страна го обича. Могат ли котките да обичат истински нещо или някого? Или просто се ограничават до умерена привързаност и туйто?

    След експлозивната сутрин реши, че може би е най-безопасно да не споделя една сграда с момичето за известно време, затова стана и излезе навън. По задачи. Имаше да разнесе няколко пакета и да се срещне с няколко създания - един гном и един полувеликан. Все още опипваше българската почва и гледаше да работи усърдно върху нетуърка си в Торбаланово. Усещаше как бива преценяван и претеглян от останалите криещи се в сенките играчи в градчето. Нямаше против - нека го гледат под лупа, беше по-добре за него. Ако прекрачеха някоя от невидимите му граници, щяха да завършат със стъкълца в очите.

    Следобедната му среща с онзи дългуч обаче се бе развила по неособено благоприятен начин. Оказа се, че някой е разбрал за уговорката на двамата, някой, на когото онзи тип явно никак не му е приятен и преди Винсент да се осъзнае, уличката гъмжеше от всякакви типажи, които размятаха заклинания един към друг. Успя да избяга с опърлен перчем, разкъсано яке и тежък удар върху самочувствието. Нищо, имаше и такива дни… Хубавото беше, че нямаше много неща, които да не могат да повишат настроението в една кръчма.

    Което ни връща обратно тук, на бара, с чаша английско уиски в ръка. Потънал в собствените си мисли за малко щеше да изпусне втренчения поглед на онова красиво създание, но уви, инстинктите му за самосъхранение работеха на малко по-високо ниво и подобни неща трудно минаваха незабелязани. Когато я погледна, а тя го поздрави, осъзна, че май…

    Май я познава.

    Запрелиства прашасалите страници на съзнанието си, докато стигна чак до Забранения отдел, а именно - частта описваща престоя му в Хогуортс. Търсеше рижата коса и сините очи, не намираше нищо, когато изведнъж…

    Ама много ясно!

    Стана от мястото си, грабна преполовената чашка и се насочи към момичето с лежерната походка на вълк излязъл на разходка в гората. Тя вдигна поглед към него, след което се огледа некомфортно - май съжаляваше, че учтивият ѝ поздрав бе възприет като някакъв вид покана.

    - Я виж ти кого довлякла котката. - ухили се той, като се стовари на празното място до нея. - Дашенка.

    Тя трепна, изненадана, че знае името ѝ. Въпреки, че бяха различни курсове и от различни домове, Винсент помнеше как двете с Валда се бяха запознали, когато Дария се бе опитала да я покани в момичешкия им клуб. Вини се изхили вътрешно - зверчето в момичешки клуб? Ама че виц.

    - Така като гледам май котката по-скоро е влачила теб.
    - отвърна тя и надигна чаша леко, обръщайки внимание на издраната му буза.
    - Това ли? - уж изненадано възкликна той и докосна нараненото с върховете на пръстите си. Все още го болеше леко. - Дреболия. Рисковете на това да живееш с диво животно.

    Дария повдигна вежди и го изчака да продължи, но вместо това Вини просто се ухили многозначително и продължи да я държи на прицел с погледа си.

    Арина Орлова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Дария Воронина
    Дария Воронина
    Певица
    Певица


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Дария Воронина Сря Сеп 27, 2023 1:39 pm


    Явно се очакваше да попита какво визира под „диво животно“, а фактът, че този въпрос бе застанал на върха на езика ѝ като готвещ се за скок състезател по плуване я смути повече дори от дисекцията, която ѝ правеше с поглед. Предположенията ѝ бяха две – Валда или потенциална приятелка. Последното я накара да се зачуди какви момичета залитаха по хора като Винсент. Не ме разбирайте погрешно, той изглеждаше добре, просто изглеждаше добре като лъскав и съвършено наточен бръснач. Дори да искаш да го вземеш в ръцете си, знаеш, че ще се изплъзне и накрая пръстите ти ще лепнат от собствената кръв.

    Не че Дария би искала нещо подобно. Не би, нали?

    Няма да питам – каза накрая, изтръгвайки се от главата си и фокусирайки се отново в настоящето – Но при всички положения не е лошо да го дезинфекцираш. Под ноктите на „животните“ се събира мръсотия и е бъкано с бактерии... лицето си е твое в крайна сметка – повдигна рамо и залюля крака.
    Така е. И какво те доведе тук? – продължаваше да я оглежда така, сякаш очакваше от нея нещо много интересно, което я изпълваше едновременно с дискомфорт и… любопитство?
    Бях живата музика в програмата за тази вечер – потупа калъфа на китарата, подпрян на бара до нея – И се възползвам от безплатната консумация, която ми се полага.
    Наздраве за безплатната консумация – той се усмихна  и зъбите му проблеснаха в сумрака на заведението – Пропуснал съм изпълнението ти.
    Нищо не си пропуснал – отговори автоматично Воронина и отпи, след като чукна чашата си в неговата.

    Освен последната година в училище. Освен една камара възможности, които навярно можеше да има, ако просто бе избрал да прави нещо друго с живота си. Ако изобщо беше имал избор, което тя нямаше как да знае. Дария обаче не можеше да го съди, нито имаше намерение да му прави психологически профил (Фрея би го направила, ако имаше възможност), тя просто изпитваше някакъв вид радост от това, че вижда познато лице в страна,  в която все още се опитваше да пусне корените си. Дори това лице, на което можеше да се пореже, ако го гледа твърде дълго. Може би до края на вечерта щеше да мисли съвсем другояче, да си тръгне изнервена или просто да си тръгне много по-рано и колкото се може по-далеч, но за сега… За сега щеше да си позволи да се чувства по-малко самотна.

    Как е сестра ти? – попита невинно.
    Защо питаш? – нещо лъсна като стомана в очите му и тя се отдръпна още по-назад, без да го осъзнава.
    - Без конкретна причина, просто се зачудих дали е в страната с теб. Аз съм сама тук.

    Щеше да е странно ако сестра му не беше дошла, имайки предвид, че двамата бяха неразделни, доколкото си спомняше от училище. Когато Винсент си тръгна, Валда също не се появи за следващата учебна година. Ако пък беше, може би наистина предполагаше правилно за следите от нокти по лицето му. Не че я интересуваше. Не ѝ влизаше в работата и нямаше значение.

    Честна дума.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Лилиян Кардамова and Винсент Салоу харесват този пост.

    Винсент Салоу
    Винсент Салоу
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 8
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Винсент Салоу Сря Сеп 27, 2023 3:10 pm


    - Сама? - чуди се пак той пресилено. Пропусна въпроса за Валда покрай ушите си или по-скоро го прибра в малко чекмедже в съзнанието си, за по-късно. Не обичаше да приказва много за сестра си, особено пред хора, които беше виждал за две минути преди седем години.
    - Толкова ли те учудва това?
    - Не толкова. Повече. Не мисля, че някога съм те виждал извън компанията на твоите дружки, още по-малко - сама.


    Дария го поглежда колебливо, след което очите ѝ търсят барплота и зачовърква нокътя си с интерес. Да, беше я наблюдавал, обратно в Хогуортс. Не каза това с цел да я ласкае - той наблюдаваше всички, през цялото време. Само по този начин можеше да бъде сигурен, че няма да бъде хванат неподготвен, че няма да бъде изненадан. А за него изненадите винаги бяха от този вид - неприятния.

    Е, може би не винаги.

    - Много неща се… промениха.
    - Наздраве за това.
    - вдигна чаша Вини с онзи безгрижен малък танц в крайчетата на устните, с който е трудно да не се заразиш. Дария последва примера му, а той дори не дочака чашите им да се изравнят преди да удари своята в нейната. Такъв си беше - държеше всичко да се случва според неговия замисъл и неговите правила. - Та защо си тук?
    - Нали ти казах?
    - Имам предвид в България. Враните не се ли изнасят на юг за зимата?


    Момичето премигна няколко пъти, преди да осъзнае, че той си прави шегички на гърба на фамилията ѝ. Чудничко…

    - Всъщност не, не мигрират.
    - Никога не е късно човек да научи нещо ново.
    - сви рамене.
    - Тук ми харесва. Цялата непознатост на това място ми носи спокойствие и свобода.

    Сега беше ред на Винсент да млъкне - беше си цяло чудо, че някой е успял да му затвори устата. Замълча си не защото откровеноста на момичето го бе завладяла или нещо подобно, а защото се замисли върху думите ѝ. Спокойствие и свобода - може би имаше нещо вярно в това, което бе казала. България за него беше като празна нова страница в тефтера на живота му. На живота им - защото неговия и този на Валда бяха безвъзвратно преплетени един в друг. Със сигурност търсеха свободата, но спокойствието? Ама че скука.

    - Аз да си ходя ли? - попита рижавката и Вини я изгледа с недоумение.
    - Защо?

    Тя посочи вяло към опърления му перчем и разкъсаното яке, което висеше на стола. Явно ги беше забелязала.

    - Изглежда някои неща не са се променили и още имаш склонност да се забъркваш в неприятности. Затова се чудя дали да не си ходя.
    - Зависи колко обичаш неприятностите.
    - отговори ѝ спокойно Вини и отпи от уискито.

    Дария кимна и отново впери поглед в блесналите резки по лицето му.

    - Тук съм от няколко седмици, обикновено колко време отнема да си навлечеш проблеми?
    - Зависи колко дълго смяташ да останеш. От колко време пееш?


    Въпросът е толкова внезапен, че за секунда момичето не знае как да отвърне и в последствие осъзнава, че това може би е бил търсен ефект. Вини знае много начини да накара другите да се чувстват несигурни и не се колебае да ги използва.

    Арина Орлова, Пейо Желев and Дария Воронина харесват този пост.

    Дария Воронина
    Дария Воронина
    Певица
    Певица


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Дария Воронина Сря Сеп 27, 2023 3:50 pm


    Примигна насреща му и остави чашата си на плота, все едно се готвеше да каже кой знае какво. Истината е, че въпросът за дружките ѝ я бе сварил повече неподготвена, отколкото този за пеенето и все още не можеше да превключи. Не че беше спряла да си бъде дружка с компанията от училище, по-скоро вече го караха основно на кратки писма по сова от дъжд на вятър и поздравителни картички по рождени дни и официални празници. Някои неща просто изстиват с времето, колкото и буйно да са горели. Толкова за приятелството. Толкова за отношенията.

    По заведения от половин година – отговори все пак след като се взира достатъчно дълго време в една от лампите и после върна вниманието си върху Винсент – Иначе още в училище пеех. Не си идвал в клуба по драма и нямаше как да знаеш.
    Мислех, че това е някакво име за компанията ви, не реален клуб – усмивката му беше като февруарско слънце.
    Не, името на компанията беше МОТИКА, макар че и другото би се вързало в някои случаи… - Дария скръсти ръце пред гърдите си - Особено покрай наказанията, които ни натрисаше Джеферсън.
    Ха, Джеферсън. Той ли е директор още?
    Не, последно беше Марина Джоунс. Сега вече не знам какъв им е състава и кой ръководи.

    Млъкна и се заигра с косата си, която беше все още влажна на места. Оказа се, че да говориш за миналото не било толкова приятно, за каквото го намираха някои хора. Освен това беше започнала да забравя някакви подробности и събития от престоя си в Хогуортс, което вероятно беше нормално, но това не го правеше по-малко странно. Нещо стисна сърцето ѝ със студена ръка и тя предположи, че става въпрос за някакъв вид тъга по отминалото време. Беше глупаво усещане и съвсем излишно, но не питаше дали е удобно, а направо се настаняваше. Също като Вини.

    А теб да питам ли с какво се занимаваш? Или няма смисъл?
    Няма смисъл.

    Тя направи физиономия, която се опита да прикрие, оставяйки завесата от коса да падне пред лицето ѝ, но след това така или иначе я отмести, защото не виждаше нищо. Кимна с нещо, което трябваше да е разбиране и отново отпи от чашата си. Скоро трябваше да си поръча второ. Или да се прибере. Това щеше да е по-добрата идея и решение, но не ѝ се тръгваше сега, нищо, че се чувстваше като животно, което е сглупило да излезе от гората и сега към него бе насочена цевта на пушка. Невидима, но там. Готова да гръмне.

    И пак беше по-интересно преживяване от висенето край работната маса, докато очите ѝ не започнеха да сълзят от изтощение.

    И къде живееш, някъде тук ли?
    По-полека, Дашенка, на гости ли искаш да ми дойдеш?
    Просто питам – тя завъртя очи – Да знам дали сме съседи. Може да ти опека пай, кой знае? – разсмя се на физиономията му, която бе почти объркана – Наистина мога.

    Арина Орлова, Пейо Желев, Лилиян Кардамова and Винсент Салоу харесват този пост.

    Винсент Салоу
    Винсент Салоу
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 8
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Винсент Салоу Сря Сеп 27, 2023 5:30 pm


    Теб да те питам ли с какво се занимаваш?

    Дори в гласа ѝ да се усети някаква щипка укор, Винсент не се трогна, въпреки, че мисълта за това го развесели. Рядко се случваше някой да го съди за решенията, които бе взел в живота си към този момент. Просто на никой не му пукаше достатъчно, че да го посочи с пръст и да му се скара. Преди бе имало случаи, в които получаваше неодобрителни погледи от околните, когато видеха Валда да се мотае около него, но зверчето отдавна бе надраснало възрастта, от която биха се вълнували социалните.

    - Може ли да е ябълков? - помоли я с насмешка.
    - Значи живееш наблизо?
    - Ти първо ми направи пай, пък после ще се разберем как да си го взема.
    - разбира се, че нямаше да ѝ каже къде живее, да не беше малоумен? Не знаеше нищо за тази врана-лисичка, току-виж се окажеше някое плямпало и ги принудеше да си вдигнат чукалата толкова скоро, след като се бяха установили в градчето. Ако тва се случеше, Валда щеше да метне някоя колба по него и да сведе съществото му до атомния му състав. Харесваше новата си лаборатория и никак не възнамеряваше да се разделя с нея.

    Може да не познаваше Дария много добре, но познаваше прекрасно внезапното срязващо чувство, което го накара да завърти глава към вратата на бара малко преди тя да се отвори с трясък. През прага цъфнаха три фигури - двама магьосника и един гоблин, кой от кой по-грозен. Винсент се смръщи и преглътна. Предусещаше накъде отиват нещата и това никак не му харесваше. Барманът вдигна глава от чашата, която забърсваше, и измери новопоявилите се с поглед. Вини пък стоеше неподвижно на стола си и мълчеше.

    - Мога ли да ви помогна? - попита остро барманът. Май и той усещаше накъде отиват нещата и това също не му харесваше.
    - Дочухме, че тук се е мотал един смотаняк. - заяви гоблина, който явно ръководеше парада. - Нисък такъв, с татуировки и грозно кожено яке.

    "По дяволите."

    Не обърна внимание на ореховия поглед на Дария, който се смръщи в подозрително недоумение към него. Още две глави надникнаха през прага на вратата и Винсент отново изруга цветисто наум. Нямаше изгледи да силите да се изравнят, а изгледите всичко да свърши положително бяха дори по-малки. През главата на Вини премина импулс, когато разпозна единия дангалак с белези от шарка по лицето и стисна зъби. Беше от същата онази групичка, която ги беше причакала на следобедната среща. Въпреки това обаче, вроденото сякаш любопитство го изгаряше отвътре, и той бе готов да се метне в кюпа само за да разбере какво става там и защо са погнали точно него. Обаче, за съжаление, от действията му зависеше не само собствената му кожа.

    - Е, ето ти ги и неприятностите. Бъди готова да се омиташ от тук. - заповяда твърдо на Дария; гласът му, както в повечето случаи, не търпеше възражения.
    - Я какво имаме тук!

    Сърцето му пропусна точно един ритъм и тялото му се парализира от страх точно за секунда.

    В следващата вече всичко бе "наред" - Винсент стоеше горд и спокойно упорит, с перфектно и добре тренирано нагло изражение на лицето и леки, едва доловими искри на самолюбие и предизвикателство в дълбоките очи с цвят на кехлибар. А малко по-долу от лявото блестяха червените резки, дълги чак до устните, които свидетелстваха точно защо страхът не можеше да надвие над Салоу...

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Пейо Желев and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Дария Воронина
    Дария Воронина
    Певица
    Певица


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Дария Воронина Сря Сеп 27, 2023 6:56 pm


    Трябваше ли да се омете от тук още сега? Най-вероятно. Щеше ли да го направи? В никакъв случай. От една страна, защото ѝ бе казано с тон, нетръпящ възражения, а тя имаше проблем с подчиняването на каквито и да било авторитети, от друга... кой оставяше човек да се разправя сам с петима други? Не и Дария явно, защото решително и грациозно се смъкна от столчето и излузи обувките от краката си, подритвайки ги настрани. Действието ѝ подразни периферното зрение на Салоу и той изсъска към нея:

    - Какво си мислиш, че правиш? – без да отделя поглед от посетителите.
    - Някога да си опитвал да се биеш, докато си обут с токчета? И аз не съм, но съм чувала, че не е разумно – спокойно му отговори тя.
    - Коя част от „бъди готова да се омиташ от тук” не разбра?
    - Само тази, в която правя каквото ми кажеш.

    Размърда пръстите на ходилата си и плъзна единия си крак встрани, така че разкрачът ѝ да е поне колкото широчината на раменете. Това не беше много, но щеше да свърши добра работа за запазване на равновесие, ако някой решеше да я нападне. В момента единственият човек, който искаше да я нападне стоеше точно до нея, но тя се правеше, че не усеща негативното вълнение в аурата му. Не че не му вярваше, че може да се справи сам със ситуацията, просто ако можеше да направи нещо, щеше. А и да се измъкне, все едно е някой, който не е учил при Том Оул или Ерида Тунглид ѝ се струваше просто срамно и недопустимо.

    - Приятелка ли си имаш, смотаняко? – попита онзи, който бе проговорил пръв и огледа Воронина от глава до пети. Тя го огледа на свой ред, много, много бавно и с видимо неодобрение, след което въздъхна и грабна китарата си. Те самите не осъзнаваха в какво положение се намираха явно и че щяха да ги обезвредят доста бързо ако започнеха да използват заклинания. За ръкопашен бой пък първо трябваше да стигнат до Винсент. Надяваше се, за доброто и на двама им, че срещу бабанки го бива също толкова, коркото срещу противниците му в училище преди години.

    - Боя се, че изпуснахте шоуто, момчета, но ей сега ще измисля нещо специално за вас – с тези думи намести пръстите на едната си ръка на грифа,  а другите върху струните и дръпна една.

    Понеже сама бе правила подобрения по музикалния инструмент, звукът отекна в цялото заведение и множество погледи се насочиха към тях. Усмивката, която изгря на лицето ѝ можеше да заслепи и старец с много слабо зрение. Поклон. Акорд. После запя:

    Петима влязоха във бара,
    готови за неравностойна битка,
    ударен бе един с китара,
    излязоха му пред очите свитки.

    Вече всички ги гледаха. Нея повече. Тя се усмихна още по-лъчезарно, докато продължаваше да дрънчи.

    - Ти си луда.
    - Благодаря.

    В добрия случай олигофрените щяха да се засрамят и да ги оставят, при лош, щеше да се наложи да се посбият с тях, а в краен.... просто щяха да се магипортират.

    Ясна Соколова, Борис Захариев, Пейо Желев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Винсент Салоу
    Винсент Салоу
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 8
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Винсент Салоу Сря Сеп 27, 2023 11:17 pm


    Така сви юмруци, че кокалчетата му изпукаха от усилието. Ако не беше толкова ядосан, щеше да е дълбоко впечатлен от дързостта на Дария. Когато бяха започнали разговора си, всичко в нея крещеше "мамино детенце, което го хранят със златната лъжица и му бършат лигите от устата". За Вин всички средностатистически хора, които не бяха изпитали на гърба си товара от уличния живот бяха именно такива. Сега обаче рижавка беше показала малко гръбнак - било то и по възможно най-вбесяващия и безразсъден начин. Тя не познаваше тези хора, не знаеше на какво са способни. Това не беше глупавият клуб по драма, момичешки клуб или с каквото друго там се занимаваше в Хогуортс. Това бяха истински престъпници, на които нямаше да им мигне окото да я премахнат от пътя си като буболечка, ако я възприемеха като пречка.

    Винсент реши, че е време да се изправи - и го направи. Наистина беше нисък, но в сериозността си се беше извисил. Нито за миг не загуби хладнокръвието си. Гледаше право в малката групировка отсреща с всичките стоицизъм и инат, на които бе способен - а те бяха бая завидно количество.

    - Предлагам да се разберем като големи хора, навън. - просъска през зъби момчето. - И за протокола, ТЯ не знае нищо.

    Кимна назад към Дария. Гоблинът се подсмихна леко, набързо схванал намека. Въпреки това обаче не направи нищо, за да отстъпи път на момичето да си тръгне. Не че Винсент се вярваше, че тя щеше да го направи де.

    - Знам много неща. - реши да се обади обидено враничката, а Вини мислено обви ръце около вратлето ѝ и не пусна, преди да беше спряла да се гърчи под хватката му. Млъкни, млъкни, млъкни...
    - Нищо. - подчерта той, като дори не я погледна.
    - Значи ТИ знаеш, така ли? - тонът на гоблина бе пропит с неверие.
    - Може и така да се каже.

    В очите му се прокрадна дяволит блясък... и за миг му се прииска насреща си да има легилимант. Нямаше шанс да обясни всичко пред бандата непрокопсани идиоти наоколо; водачът, виж, определено имаше някакъв мозък в главата си и поне би го изслушал. Рискът си струваше - така и така вероятността да си остане завинаги тук и не-особено-дишащ беше немалка. А трябваше да помисли и за лисичката зад гърба си... Не че го избиваше на съвест или нещо подобно, но дори човек като него страдаше от принципи, с които бе принуден да се съобразява. Гоблинът килна глава наляво с ясното неизказано послание, че е готов да изнесат този панаир навън. Винсент понечи да тръгне, но онзи го спря с цъкане.

    - Къде си тръгнал без приятелката си?

    Тъмнокосият се намръщи, но бързо прецени, че няма какво да се направи по въпроса, затова се обърна назад към ококорения поглед на Дария и на свой ред ѝ кимна да го последва. Слава богу, тя реши да не спори, ами мълчаливо скочи в обувките си и все така здраво стиснала китарата като оръжие тръгна след него.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Дария Воронина
    Дария Воронина
    Певица
    Певица


    Галеони : Play me a song, don't make it a sad one Coin10 50
    Ниво : Play me a song, don't make it a sad one Untitl37
    Статистики :
    Play me a song, don't make it a sad one Streng10 Сила: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Shield10 Издръжливост: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Brain10 Интелигентност: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Runnin10 Ловкост: 2
    Play me a song, don't make it a sad one Magic-10 Магия: 4
    Play me a song, don't make it a sad one Clover10 Късмет: 2

    Re: Play me a song, don't make it a sad one

    Писане by Дария Воронина Чет Сеп 28, 2023 8:30 am


    Измъкнаха се навън, където беше тъмно и студено, а Дария направи жест към барманът, докато минаваше покрай него - все едно си прерязва гърлото. Той кимна, един вид съгласявайки се да извика помощ, ако положението станеше твърде напечено. Това не означаваше абсолютно нищо, но бе някакъв вид утеха, а тя имаше нужда от такава в момента. Когато дойде тук тази вечер, имаше намерение просто да си изпълни подготвените песни, да изпие едно или две питиета и после да се прибере. Сега… Колкото смело и безрасъдно да се държеше, осъзнаваше, че е попаднала в ситуация, от която бе съвсем възможно да не се измъкне жива.

    Странно, но имаше нещо вълнуващо в това.

    Ето например, би могла да каже на Винсент, че не го съди, но ако в миналото бе взимал малко по-различни решения за развитието си, сега нямаше да са тук. Той обаче изглеждаше така, сякаш цял живот се беше разправял със съмнителни типчета, вървеше и стоеше уверено и с изправен гръб, готов да посрещне всичко, което би могло да се насочи към него. И сигурно беше така наистина.

    А помните ли как в началото ви казах, че е студено? Сега беше още по-студено, отколкото на идване, защото с падането на нощта температурата също се бе смъкнала още и вече беше почти под нулата. Краката на бившата хафълпафка трепереха не само от страх или вълнение. Закопча си якето, с което не промени абсолютно нищо и сложи китарата на гърба си, за да не я държи като бухалка. Все още беше готова да се бие и нищо нямаше да я спре да изчаластри някого по тиквата с нея.

    За сега обаче щеше да остави Вини да разговаря с „приятелите си“, въпреки съмненията ѝ, че някои от тях бяха по-кухи от рапани, изхвърлени на брега на морето. После, ако останеха живи след това, можеха да си говорят и те. Или не.

    Лилиян Кардамова and Винсент Салоу харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 7:38 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!