Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
5 posters

    Домът на Соколови

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Домът на Соколови Coin10 39
    Ниво : Домът на Соколови Untitl42
    Статистики :
    Домът на Соколови Streng10 Сила: 28
    Домът на Соколови Shield10 Издръжливост: 24
    Домът на Соколови Brain10 Интелигентност: 28
    Домът на Соколови Runnin10 Ловкост: 28
    Домът на Соколови Magic-10 Магия: 40
    Домът на Соколови Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Домът на Соколови PearДомът на Соколови MangoДомът на Соколови ChiliДомът на Соколови SausageДомът на Соколови WatermelonДомът на Соколови SapphireДомът на Соколови EmeraldДомът на Соколови Birthday1

    Домът на Соколови

    Писане by Ясна Соколова Пон Сеп 25, 2023 3:02 pm


    3-ти Януари. Няколко дни преди учениците да се завърнат в Мунгав след Коледната ваканция.
    18.00 часа.
    София, покрайнините на Витоша


    - Сигурен ли си, че имаме всичко? - за пореден път Ясна попита Вихър. 
    - Да, сестричке. Колко пъти да ти кажа да чилнеш, и да спреш да се притесняваш. - слънчевата му усмивка както обикновено се разля по лицето му и  Ясна си спомни последния разговор с Арина, където тази усмивка няколко пъти беше спомената и натъртена в лицето на Соколова. Арина се вълнуваше, че ще види Вихър, тъй като от доста време не се бяха засичали, особено след като завърши Мунгав. А явно изгаряше от желание да го види. Дори и да не си го признаваше много-много. 
    - Не съм се притеснила, но последния път като те оставих да организираш купон, беше забравил да вземеш сумати неща. - не пропусна да му припомни лилавокоската.
    - И пак стана легендарно як, не мислиш ли... - 19-годишният младеж ѝ смигна и подаде една чаша. - Казах, ти всичко ще е точно. Ти само се постарай да се забавляваш. 
    - Мммхххммм. - Ясна невярващо провлачи възклицанието си. 
    - Банда, излизаме. Само моля ви не срутвайте къщата. Ще се видим след два дни, преди да се разбягате... кой към Мунгав, кой да гони блъджъри. - родителите им точно се приготвяха да тръгват и се спряха на входната врата на къщата им. 
    - Ясна, забавлявай се. - каза майка ѝ Катарина и се върна да я прегърне. - Не го мисли толкова.
    - Да, мамо. - несигурно отвърна момичето, тъй като не искаше отново да разговарят за това.
    - Да, Ясинка, и по-полека с драконовата кръв! - Владимир ѝ смигна, а тя на шега го удари с юмрука си. - Знам какви ги вършиш. 
    - Няма такова нещо като по-полека. - обади се Вихър и прегърна сестра си и за малко да разлее чашата, която ѝ беше подал по-рано. - Всичко ще е точно. Ако срутим къщата, ще се обърнем към чичо Стефан. Той ще ни помогне да оправим бъркотията.
    - Аз ще си поговоря с него. - майка им неодобрително поклати глава.
    - Хайде, приятно. - след което родители им изчезнаха с едно ПУК и двамата Соколови останаха сами в къщата на два етажа.  
    - Та, Ари кога каза, че ще дойде?! - Вихър се подспихна и  примигна невинно с очи.
    - Всъщност, всеки момент ще дойде. Каза, че иска да е от първите. - отвърна седмокурсничката и погледна към вратата.
    - Първите? Ти какво цялото училище ли покани... 
    - Ами... почти. Писах на всички, пък който иска нека идва. Знаеш, че няма да ни е скучно. Не и със всички алкохол, който донесе. - Ясна се подсмихна и погледна към посторния хол, където имаше дълга маса, на която бяха наредени различни бутилки алкохол. Вихър се беше постарала половината от тях да останат невидими за родители те им и сега, когато те вече ги нямаше, премахне заклинанието, което ги маскираше. Въпреки че Катарина и Владимир не бях вчеращни и много добре знаеха, че няма да минат с няколко бирени шейка, които бяха подредили или пък единствената бутилка драконова кръв, която Ясна беше сложила на видно място по средата. 


    Някой почука на вратата и двамата Соколови се спогледаха. 
    - Аз ще отворя! - Вихър прелетя към вратата, надявайки се, че е неговата приятелка от Мунгав. 


    * който желае може да се включи.  плезя се

    Симеон Манев, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Домът на Соколови Coin10 35
    Ниво : Домът на Соколови Untitl41
    Статистики :
    Домът на Соколови Streng10 Сила: 43
    Домът на Соколови Shield10 Издръжливост: 43
    Домът на Соколови Brain10 Интелигентност: 45
    Домът на Соколови Runnin10 Ловкост: 45
    Домът на Соколови Magic-10 Магия: 52
    Домът на Соколови Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Домът на Соколови MangoДомът на Соколови PearДомът на Соколови WatermelonДомът на Соколови SapphireДомът на Соколови EmeraldДомът на Соколови PizzaДомът на Соколови SausageДомът на Соколови CabbageДомът на Соколови CheeseДомът на Соколови BlueberryДомът на Соколови AppleДомът на Соколови BananaДомът на Соколови TuttifruttiДомът на Соколови BaconДомът на Соколови RubyДомът на Соколови HoneyДомът на Соколови ChocolateДомът на Соколови ChiliДомът на Соколови DiamondДомът на Соколови Birthday1 

    Re: Домът на Соколови

    Писане by Арина Орлова Чет Сеп 28, 2023 1:06 am


    Преобличаше се за трети път. Празненството за Нова година я бе нокаутирало по-силно от блъджър в тила и сега не можеше да се организира за партито на Ясна. Подаръкът за празника беше поставен в центъра на леглото й, но сега бе затрупан от тоново дрехи, поздравителни картички, изрезки от хартия и всевъзможни аксесоари. Беше преминала през няколко етапа – от  „Приличам на планинско джудже, покрито с бекон.” до „Тези дрехи са от младежките години на баба ми!”. Куидична униформа (може би имаше дрескод?), лилава бална рокля (от онзи скандален панаир), черни дънки с шипове, рокля на ягодки...

    ... Вече съвсем се беше объркала. Някъде между поредното преобличане, Ина се беше появила напълно готова и съвсем спокойно приседна на столчето до огледалото, за да зяпа шоуто от първия ред.

    - Само напомням, че си обещала да си там първа. – русокосата натърти на последната дума и се усмихна топло, сякаш се опитваше да предаде малко от своето спокойствие на Орлова. А тя, определено имаше проблем и от сутринта не мошеш да се побере в кожата си. Причината, както винаги, бяха родителите й. По-рано сутринта беше получила красиво писмо, в което й изпращаха пари и я молеха да си кротува и да се прибира по-бързо в училището.
    - Аз съм готова! – заяви и с наперена стъпка се замъкна до огледалото. Образът, който я посрещна беше най-новия крясък от модните среди – лилав кожен панталон, гарниран с бял кроп-топ с грамадна ягодка по средата, обеци с черепи и грамадни боти на платформи, украсени с шипове.
    - А подаръкът? – усложливо й напомни Янакиева и това вкара Ари в поредната мини криза. Наложи се да си поеме дълбоко въздух, преди да влезе в ролята на маг-следотърсач и да го изрови из под купчината дрехи. Грабна кутията с едната ръка, намествайки я под мишницата си, а с другата взе метлата си.
    - Готова съм!
    - Не ти трябва метла?

    - Ами, ако правим куидично състезание на партито? Какво ще правя без метла? – думите й бяха посрещнати с тежка въздишка. Последвалата дискусия, дисквалифицира все пак метлата.

    --

    Някак си бяха успели да се доберат до посочения адрес. Ина категорично отказва да използват маг-такси или автобус и се наложи да се придвижат по магьосническия начин – с магипортиране. Червенокосата, бе малко разочарована, но напълно забрави за възмущението си, когато вратата пред тях се отвори и Вихър се показа от другата страна.
    - Вииихър! Радвам се да те видя! – изчурулика момичето и го прегърна набързо. След като го пусна се усмихна леко. – Това е Ина. Тя е в куидичния отбор на Южен.
    - Добре дошли, дами. Значи все пак успя да дойдеш първа! – закачи я и им отвори вратата, за да влязат.
    - Къде е Ясна? – бестито й ги гледаше някак си странно. Затова Ари премигна невинно и се засмя.
    - Очаква Ви вътре. – отговори по-голямото момче и ги поведе към рожденичката.


    @Ина Янакиева
    @Тервел Шаханов - приеми, че Ари ти е изпратила писмо по сова с напомняне за партито.

    Ясна Соколова, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихър Соколов
    Вихър Соколов
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Домът на Соколови Coin10 80
    Ниво : Домът на Соколови Untitl40
    Статистики :
    Домът на Соколови Streng10 Сила: 8
    Домът на Соколови Shield10 Издръжливост: 8
    Домът на Соколови Brain10 Интелигентност: 6
    Домът на Соколови Runnin10 Ловкост: 6
    Домът на Соколови Magic-10 Магия: 8
    Домът на Соколови Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Домът на Соколови SausageДомът на Соколови Mint

    Re: Домът на Соколови

    Писане by Вихър Соколов Чет Сеп 28, 2023 5:01 pm


    Вихър не беше виждал Арина от векове. Всъщност беше по-скоро, но се усещаша така. Когато видя червеникавата ѝ коса, спомените за дните заедно в Мунгав го връхлетяха – тя на метлата, огнените ѝ коси, разпилени навсякъде, крещейки нещо по него.  Това бяха добрите стари времена и младежът почти беше забравил за тях. Добре, че беше сестра му, с която редовно си говореше и тя го връщаше там от време на време.


    - АРИНААА! – точно влязохо навътре в къщата, към просторния хол и Ясна го избута грубо и се метна върху приятелката си в мечешка прегръдка. – ИНААА! Здравейте. Радвам се да ви видя! – лилавокоската наистина беше благодарна, че вижда приятелките си. Имаше нужда от познатите им лица и присъствието им около нея.
    - ЯСНААА! – извикаха в отговор момичетата. – Изглеждаш чудесно! – Необичайно за нея, седмокурсничката беше избрала синя рокля, с тънки презрамки, която очертаваше талията ѝ. Роклято имаше скандално изрязан гръб, който стигаше до кръстта ѝ. Беше накъдрила косата си и тя се разливаше по гърба ѝ на големи, непретенциозни вълни.
    - Настанаха времена за промяна. – Арина веднага повдигна вежда, доловила нотка, която въобще не й хареса. – Но оставете това, кажете как сте, как прекарахте ваканцията?
    - Преди да започнете да си говорите само за Мунгав, искам да отмъкна за малко госпожица Арина. – Вихър надвисна над трите момичета и чаровно се усмихна.
    - Налага ли се... – смръщено го погледна Ясна.
    - Ще ти я върна, спокойно. – след което хвана Орлова за ръката и я задърпа към кухнята, в другия край на първия етаж. Не им остави много избор, въпреки протестите на сестра си.
    - Какво става? – изненадана, Арина подтичваше след него, без да разбира за какво точно ѝ трябва.
    - Помниш ли... – Вихър наведе глава и прокара пръсти през русолявата си коса. - ... имам подарък за теб. – След което бръкна в джоба и извади един лист хартия. Когато Арина го разгърна, се оказа плакат на отбора на Софийските врабчета. Всички седем играчи от куидичния отборе се бяха подписали. А капитанът беше отправил специално послание към Арина – Ще те чакаме да дойдеш при нас. Очите на шестокурсничката се разшириха и тя му се хвърли на врата. – Не съм забравил! Просто ти го давам с малко закъснения. – Вихър също беше на плаката и се усмихваше по начина, по който само един член на Соколови можеше – сякаш е докоснат от слънцето.
    - Вихър! Благодаря ти.  – Арина много се зарадва и силно го притисна. Прегръдката продължи повече от нужното, но и двамата не бързаха да се пуснат.
    - Хайде, после ще говорим още... ела да се върнем преди Ясна да ме заколяла и повече никога да не видя метла. – след което двамата се отправиха към хола, където Ясна и Ина си говореха.

    Арина Орлова and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Домът на Соколови Coin10 230
    Ниво : Домът на Соколови 1311
    Статистики :
    Домът на Соколови Streng10 Сила: 74
    Домът на Соколови Shield10 Издръжливост: 86
    Домът на Соколови Brain10 Интелигентност: 90
    Домът на Соколови Runnin10 Ловкост: 90
    Домът на Соколови Magic-10 Магия: 104
    Домът на Соколови Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Домът на Соколови ChocolateДомът на Соколови SausageДомът на Соколови BananaДомът на Соколови DiamondДомът на Соколови EmeraldДомът на Соколови AppleДомът на Соколови MangoДомът на Соколови RubyДомът на Соколови BlueberryДомът на Соколови PearДомът на Соколови TomatoДомът на Соколови ChiliДомът на Соколови SapphireДомът на Соколови BaconДомът на Соколови Cinnamon

    Re: Домът на Соколови

    Писане by Ина Янакиева Съб Сеп 30, 2023 1:36 am


    Как ставаше така, че Ина, която бе такава тутка, бе по-бърза от Арина щом станеше дума за приготвяне? Или Ари много мислеше или пък хич не си даваше зор. Което и да беше - със сигурност не второто - то на Ина й се наложи да изчака малко.
    Този път бе заложила на пуловер и дънки, като нещо по-свободно и комфортно. Пък и й се струваше малко студено за рокля, колкото и голям фен на роклите да беше. Разбира се, реши да сложи и някой друг аксесоар, като гривничката от Ясна се бе превърнал един от любимите й и сега се намираше под ръкава й. А обеците й бяха малки коледни елхички, тъй то... все още бе в коледно настроение.


    Помисли си за скриване в някой ъгъл, но това рязко се провали като план, защото Арина май го бе надушила и бе стиснала ръката на Ина. Бе я задържала на място, но не за дълго. Защото самата Орлова бе поведена на някъде.
    - Ясна! - усмихна се на лилавокоската, обръщайки изцяло вниманието си към нея (все пак си бяха само двечките за сега), но нямаше как "отвличането" на бестито й да й убегне. Значи това е Вихър. ОНЗИ Вихър за когото бе слушала тооолкова често. Братът на Ясна. Прочутият куидичен играч. Арина винаги бе говорила за него с една особена възхита или го бе споменавала на напълно случаен принцип. Един от последните пъти в които реши да разпита за въпросното момче, Арина просто смени темата. Така значи.. Вихър. 
    - Как си Ина? - все пак беше поведена - не към ъгъл, а диванче и скоро една чаша се озова в ръката й. - Какво ще пиеш?
    - Н-не знам.. нещо безалкохолно или по-слабо? Но чакай! Имам подарък за теб! - и май сега бе най-удачният момент да й го даде. Изчерви се леко, но после й подаде лилава хартиена торбичка. На нея бяха нарисувани сничове, които бяха дело на русокоската. Все пак знаеше страстта на Ясна към куидича, нали се бяха запознали на куидичен лагер. 
    - Ооо, благодаря ти! - Ясна гушна Ина, а тя отвърна на прегръдката й внимателно. - Носиш гривничката!
    - Казах ти, че ми харесва. Трябва да ми кажеш от къде си взела мънистата, бих желала да си направя още... и май обеци също. - подсмихна се.


    Ясна надникна в пликчето, а там се намираха три неща. Една малка черна кутийка със златисти детаили и панделка, нещо поставено вертикално, като се забелязваше бялата му рамка и един доста голям шоколад. Шоколада бе езикът на любовта на Ина, нямаше как без него.
    По-голямото момиче извади първо вертикалният предмет - бе рисунка. Ясна облечена в екипа на любимият си куидичен отбор - който Ина бе научила от Ари - държаща снич в ръка и летяща насред голям стадион. С много усилие и магия, Ина бе направила снича да блести, както и няколко звезди в небето, но за сега толкова й позволяваха уменията. Илияна й бе дала доста добри съвети относно магията и рисуването и как могат да вървят ръка за ръка.
    - Ехаа!
    - Пожелавам ти някой ден да си част от отбора! Е, или от който отбор искаш да бъдеш. - смигна й.
    - Ще ви каня на мачове!
    - Разбира се и с удоволствие ще дойдем... е аз, за себе си мога да говоря. Може и да не обичам да летя, но харесвам играта. - беше станало ред на кутийката. Вътре се "криеше" комплект обеци, чакащи да бъдат "хванати". Бяха златни сничове, отново във връзка с хобито и интереса на търсачката. - Честит рожден ден!! - усмихна й се Янакиева.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Винсент Салоу харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Домът на Соколови Coin10 35
    Ниво : Домът на Соколови Untitl41
    Статистики :
    Домът на Соколови Streng10 Сила: 43
    Домът на Соколови Shield10 Издръжливост: 43
    Домът на Соколови Brain10 Интелигентност: 45
    Домът на Соколови Runnin10 Ловкост: 45
    Домът на Соколови Magic-10 Магия: 52
    Домът на Соколови Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Домът на Соколови MangoДомът на Соколови PearДомът на Соколови WatermelonДомът на Соколови SapphireДомът на Соколови EmeraldДомът на Соколови PizzaДомът на Соколови SausageДомът на Соколови CabbageДомът на Соколови CheeseДомът на Соколови BlueberryДомът на Соколови AppleДомът на Соколови BananaДомът на Соколови TuttifruttiДомът на Соколови BaconДомът на Соколови RubyДомът на Соколови HoneyДомът на Соколови ChocolateДомът на Соколови ChiliДомът на Соколови DiamondДомът на Соколови Birthday1 

    Re: Домът на Соколови

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 30, 2023 2:03 pm


    Винаги бе искала да играе куидич. Откакто бе проходила, любимото й нещо бе метлата и набързо се беше усъвършенствала в играта: „Да издебнем бащата и да му откраднем летателната жаба!”. Разбира се, тригодишната ягодка си нямаше и на представа, че обсесията й не беше свъразна със зелене крякащи влечуги, а с летателно средство. Но, с годините, не само се бе усъвършенствала в дебненето, но и си беше присвойла дузина метли за ужас на родителите й.

    Нямаше гост, който дръзне да се появи на метла в някое от жилищата им, който да бе в безопасност. Малката Орлова бе по-зле от златотърсач, изправен пред карта на съкровище. Така не след дълго, Орлови бяха наложили ново правило: „БЕЗ метли!”.

    Затова сега, когато в ръцете й бе плакат с подписи на един от любимите й български куидични отбори, лицето й засия. Не, това не беше някоя от обичайните й усмивки. Тази бе по-широка, топла и изпълнена с щастие. Можеше да бъде сравнена с малко детенце, което за първи път се промъква в сладкарски магазин и не може да реши какво да си вземе.
    Докато двамата вървяха към купона, Ари бе сложила подаръка си да виси на сгъвката на ръката си, а плакатът бе отворен и го зяпаше с неприкрито възхищение.
    - Наистина благодаря! – спря момчето, преди да се присъединят към рожденичката и Ина. – Не беше нужно да го правиш!

    - Разбира се, че беше. Знаеш – винаги изпълнявам обещанията си. – русокосият се ухили и й отвори вратата и преди да е направила две стъпки Ясна изскочи пред нея и я дръпна, за да се присъедини към тях. Хвърли странен поглед на брат си, а след това се ухили.
    - Забавихте се!
    - Няма такова нещо! Виж, Ина! Плакат на Софийските врабчета с автографи!
    - От Вихър ли?
    – позакачи я бестито й, когато Ари й подаде плаката да го разгледа от близо.
    - ДА! – двете се спогледаха и между тях премина безмълвен разговор. Нещо от типа: „После ще си кажеш всичко!”. След това Арина се обърна към лилавокосата – Честит рожден ден!

    Бутна й подаръка и се ухили. В малка лилава торбичка, обрисувана със сничове – благодарение на съдействеито на Ина, се криеше малка черна кутийка. На вътрешната й страна бе изрисувано със златни букви послание: „Никога не забравяй, че не си сама!”, а в нея се намираше златен снич. Но не кой да е, а първия, който Ясна бе уловила в Мунгав. При хващане, златното нещо се отваряше и вътре имаше малка снимка на Ари и Ясна от първият мач, който бяха играли една срещу друго. Онзи мач, от който бе започнал и приятелството им.
    - Надявам се да ти хареса. – смутено каза ягодова и си грабна една чаша с рандъм нещо. – Какво пиете? – въпросът бе към русокота, естествено. Не искаше от рано да започне с алкохола, ако всички бяха на безалкохолни.

    Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Домът на Соколови Coin10 9
    Ниво : Домът на Соколови Untitl40
    Статистики :
    Домът на Соколови Streng10 Сила: 18
    Домът на Соколови Shield10 Издръжливост: 10
    Домът на Соколови Brain10 Интелигентност: 22
    Домът на Соколови Runnin10 Ловкост: 14
    Домът на Соколови Magic-10 Магия: 8
    Домът на Соколови Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Домът на Соколови PearДомът на Соколови MangoДомът на Соколови SapphireДомът на Соколови SausageДомът на Соколови WatermelonДомът на Соколови Emerald

    Re: Домът на Соколови

    Писане by Тервел Шаханов Нед Окт 01, 2023 3:44 pm


    Тази сутрин Тервел се събуди с огромно вълнение. Изскочи от леглото и веднага, още преди да си е измил зъбите, се отправи към дрешника. Трябваше веднага да започне да подготвя тоалета си. Нямаше голям избор – беше носил всичко поне веднъж, с изключение на два костюма. Не можеше да си позволи да го видят с едни и същи дрехи на парти, колкото и малко пари да имаше. Един от двата костюма щеше да свърши работа. Само трябваше да го пооправи с магия, да добави тук и там някой дребен детайл, който да внесе допълнителен блясък. Напоследък бе станал експерт в магическото шиене и правеше част от дрехите си съвсем сам. Не можеше вече да си позволи да пазарува в „Шармантии“ всяка седмица, макар че все още ходеше от време на време да разглежда и да клюкари с продавачките, а понякога се изкушаваше и с мъка продаваше някоя своя скъпоценност, за да си купи някой нов тоалет от витрината. Модата беше неговата страст. Нищо не можеше да го откъсне от нея, дори и бедността.
    Но днес имаше и друга причина, поради която се вълнуваше.

    Борис.

    Щяха да се видят за пръв път от месеци. Всъщност чак от онзи заветен ден в края на лятото, когато животът му се беше променил из основи. Тогава Тервел се бе отказал от богатството, от фамилното си име и уж бляскавото бъдеще, което му обещаваха. С Борис бяха взели решение да започнат нов живот, заедно, далеч от света на чистокръвните си семейства. Освен това – защото явно другият обрат не беше достатъчно драматичен – се бяха целунали. Вярно, и двамата бяха пили (Тервел доста повече от Борис), но пък определено не ставаше дума за някоя кратка и невинна целувка, а за десетминутно въргаляне на пода, по време на което устните им не се бяха отлепили. Онази вечер, макар и подпийнал, Тервел беше разбрал нещо, останало скрито от съзнанието му до този момент: че влечението му към Борис далеч не е само приятелско, а всякакво. Това му се стори ясно като бял ден. Оттук нататък нямаше нито съмнения, нито колебания – просто реши, че винаги е било и ще бъде така.

    При Борис нещата не бяха толкова лесни. Той офейка още същата вечер, без да каже и думичка. Когато Тервел се събуди и видя празната стая, веднага разбра какво е станало. Но не се ядоса. Не се почувства предаден, изоставен и т.н. Много добре знаеше, че Борис ще има нужда от време, за да асимилира промяната в отношенията му. Може би щеше да отнеме седмица, две, месец или дори два, но накрая щеше да достигне до същите изводи като Тервел. В това не можеше да има никакво съмнение.
    Не получи вест от Борис в продължение на две седмици. Писаха си малко в самия край на лятото, но нито думичка за станалото. Борис бил получил някаква спешна задача от Министерството, трябвало да пътува в чужбина и не знаел кога точно ще се върне. Добре, помисли си Тервел – щеше да почака малко повече.

    Уви, периодът на мислене на Борис съвпадна с новата учебна година в „Мунгав“. Беше абсолютно невъзможно учениците да напуснат пределите на замъка без разрешението на вийлите, а те не разрешаваха на никого. Борис изглежда прие това с голямо облекчение, защото писмата му станаха по-дълги и откровени. Някъде в началото на декември обаче пак спря да отговаря, точно когато Тервел му каза, че ще се прибира вкъщи за Коледа. Цяла ваканция – никаква вест. Докато вчера не получи кратко, но дълго чакано писмо от Борис:

    Утре ще дойда за малко на партито в Ясна. Но наистина (беше подчертано с шест черти) за малко, защото ще летя за Шанхай на сутринта“.

    Арина също му беше писала да му каже за партито и той знаеше, че не може да го пропусне. Сега обаче и не искаше. Когато прочете бележката, сърцето му се изпълни с луд трепет. Най-после. От последната им среща бяха минали толкова много месеци. Може би Борис вече си бе изяснил всичко. Или пък не – шепнеше една нетърпелива частичка от душата на Тервел.

    Почука на вратата на къщата на Соколови и зачака. Облечен беше с нещо като розово трико, имаше бели дантелени ръкавели, кожени обувки, стигащи три педи над коляното му и зелена папионка. Най-отпред на трикото грееше една гигантска сребърна брошка, изобразяваща две хванати за ръка снежинки. Беше си направил косата на бодлички, а единият му нокът беше лакиран в зелено.
    ТЕР! – Ясна се хвърли на врата му веднага щом вратата се отвори. – Колко се радвам, че успя да дойдеш!
    Аз съм най-важният след теб, нали така? – каза той, докато ненадейно сканираше коридора и отворената зала, която вече бе пълна с хора.
     
    Нито следа от Борис.

    Вечно се криеш, Борисе“, въздъхна в съзнанието си.

    Ясна Соколова харесва този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 1:40 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!