Индекс
50
Сила: 4
Издръжливост: 6
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 6
Късмет: 6
by @Ина Янакиева
По време на стендъпа с Яна беше забелязъл, че Ина отива в спалното помещение заедно с Люба. Бръкна с джоба си, за да провери дали малкото листче беше там. Беше. Сега само трябваше да измисли как да й го даде. Тайно. Беше й написал поема. Не беше най-великият писател на света, но нещо го беше подтикнало да драсне някой и друг ред. Беше приседнал на един стол в страни от всички. Умуваше как да мушне писанието си в някой неин джоб, което го накара леко да се изчерви, все пак значеше, че трябва да я обарва. Или пък да се промъкне някак в стаята й и да го мушне под възглавницата й? Или да помоли някой да й го даде? Мисълта му секна, когато една по-специална песен засвири и точно тогава тя излезе от помещението. Отново я виждаше на забавен каданс. Беше като омагьосан от нея. Забрави за проблема с листчето за миг и се приближи до Янакиева:
-Ина, би ли танцувала с мен?- подаде й дясната си ръка.
Лявата му беше подпряна на кръста му и се беше привел съвсем леко. Тя го погледна и се усмихна. Сърцето му пропусна удар. Получи отговор:
-Разбира се, Омо!
Хвана ръката му и пулсът му се ускори. Знаеше много добре на какъв вид песен и какъв вид трябваше да е танцът. Не му пукаше особено дали ще ги зяпат странно, нито дали някой друг би танцувал. Заведе я по в средата на помещението, където нямаше почти никакви хора и я придърпа към себе си:
-Ще трябва да сме по-близо един до друг,- обясни той, преглъщайки шумно.- Надявам се нямаш против?
Нова усмивка. Сложи ръката си на рамото му и погледите им се засякоха:
-Нямам против,- отвърна му тихо.
Той я хвана за кръста внимателно. Едва я докосваше, толкова беше нервен. Приближиха се един към друг и той поведе бавният, почти валсов танц под звука на John McLaughlin - So Close. Сърцето му биеше толкова бързо и толкова силно, че беше сигурен, че тя го чува. Дали и не трепереше леко? Усети, че дясната му ръка се изпотява и смени захвата си. Нейната ръка стоеше подпряна на пръстите му и това го успокои. Усмихнаха си се един на друг и продължиха танца си. Омуртаг не беше нито глупав, нито сляп. Беше забелязъл близостта им с Вихрен, но не бяха заедно… нали? Не че това имаше значение в този момент, защото тя танцуваше с него. В този момент света сякав спря да се върти и нямаше никой друг наоколо. Пусна кръста й, като отстъпи назад и я завъртя леко и бавно под дясната си ръка, след това я върна при себе си. Лявата му ръка опря кръста й.
По време на стендъпа с Яна беше забелязъл, че Ина отива в спалното помещение заедно с Люба. Бръкна с джоба си, за да провери дали малкото листче беше там. Беше. Сега само трябваше да измисли как да й го даде. Тайно. Беше й написал поема. Не беше най-великият писател на света, но нещо го беше подтикнало да драсне някой и друг ред. Беше приседнал на един стол в страни от всички. Умуваше как да мушне писанието си в някой неин джоб, което го накара леко да се изчерви, все пак значеше, че трябва да я обарва. Или пък да се промъкне някак в стаята й и да го мушне под възглавницата й? Или да помоли някой да й го даде? Мисълта му секна, когато една по-специална песен засвири и точно тогава тя излезе от помещението. Отново я виждаше на забавен каданс. Беше като омагьосан от нея. Забрави за проблема с листчето за миг и се приближи до Янакиева:
-Ина, би ли танцувала с мен?- подаде й дясната си ръка.
Лявата му беше подпряна на кръста му и се беше привел съвсем леко. Тя го погледна и се усмихна. Сърцето му пропусна удар. Получи отговор:
-Разбира се, Омо!
Хвана ръката му и пулсът му се ускори. Знаеше много добре на какъв вид песен и какъв вид трябваше да е танцът. Не му пукаше особено дали ще ги зяпат странно, нито дали някой друг би танцувал. Заведе я по в средата на помещението, където нямаше почти никакви хора и я придърпа към себе си:
-Ще трябва да сме по-близо един до друг,- обясни той, преглъщайки шумно.- Надявам се нямаш против?
Нова усмивка. Сложи ръката си на рамото му и погледите им се засякоха:
-Нямам против,- отвърна му тихо.
Той я хвана за кръста внимателно. Едва я докосваше, толкова беше нервен. Приближиха се един към друг и той поведе бавният, почти валсов танц под звука на John McLaughlin - So Close. Сърцето му биеше толкова бързо и толкова силно, че беше сигурен, че тя го чува. Дали и не трепереше леко? Усети, че дясната му ръка се изпотява и смени захвата си. Нейната ръка стоеше подпряна на пръстите му и това го успокои. Усмихнаха си се един на друг и продължиха танца си. Омуртаг не беше нито глупав, нито сляп. Беше забелязъл близостта им с Вихрен, но не бяха заедно… нали? Не че това имаше значение в този момент, защото тя танцуваше с него. В този момент света сякав спря да се върти и нямаше никой друг наоколо. Пусна кръста й, като отстъпи назад и я завъртя леко и бавно под дясната си ръка, след това я върна при себе си. Лявата му ръка опря кръста й.
