Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    I can't drown my demons, they know how to swim

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Съб Сеп 23, 2023 2:46 am


    Can you hear the silence?
    Can you see the dark?
    Can you fix the broken?
    Can you feel, can you feel my heart?
    I'm scared to get close, and I hate being alone
    I can't drown my demons, they know how to swim



    Видя я да влиза в час по отвари, отново. Беше последвана от двете си верни кученца - Атсу и Арес. След онази нощ в килиите я избягваше, беше станало негов ред "да се крие". Но до колкото виждаше - не й липсваше. Със сигурност на нея й беше много по-добре без него, а той... той се опитваше да не мисли за нея и онези сладки целувки, които си бяха разменили преди няколко дни.
    Кой да предположи, че да допре устни до нейните се бе оказало толкова приятно и желано? А да се контролира около нея бе цяло приключение. Е, това бе стара история вече. Забравена. Както щеше да бъде и часът му по отвари, защото реши да си бие шута. Не искаше да бъде там, с нея наоколо. Защо точно? Не знаеше. Просто не искаше и затова не влезе, какво пък едно отсъствие, поредно наказание. На кого му пукаше?!

    –––––––––––––--

    Пророкуване. Тя пък какво правеше тук? От кога посещаваше и този час? Или до сега никога не я бе забелязвал, защото никога не бе желал да я види? Не че сега желаеше. Напротив, даже беше обратното. Не искаше да я вижда никога повече. Ни-ко-га! Ама на - Лилиян си седеше в един ъгъл с хиените от двете й страни, които се мръщеха на някакви чаши с чай. Даргов изръмжа и изгледа Алтамира накриво сякаш това бе нейна вина, че те са тук... разбира се, не беше. А и сигурно винаги си бяха били тук, той просто никога не ги бе забелязвал.

    –––––––––––––--

    Да избягва Лилиян се бе оказало по-трудно от колкото се предполагаше. Така ли се бе чувствала тя, когато се опитваше да го избягва? Училището сякаш се бе смалило до кибритена кутийка и нямаше ъгъл зад който да не се срещне с нея и антоража й. Метна си по някой друг поглед с хиените, които му хвърляха безгласни обещания, че ще закуцука и с другият крак скоро, а той само им се усмихваше кисело.
    И понеже нещата нямаше как да станат по-лоши - Даргов бе отделен от обичайната си група ученици с които закусваше, обядваше и вечеряше и бе преместен в тази на Лилиян. Някой си там не се бил върнал и те трябвали да попълнят място, пък друг еди какво си и така трябвало да разделят групите... не разбра цялата идея на това занимание. Но сега дори трябваше да я гледа как си яде шибаният морков на закуска, че и на обед и на вечеря.
    Съдбата имаше странно чувство за хумор!

    @Лилиян Кардамова

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Сеп 23, 2023 1:19 pm


    Беше се самозабравила.
    Или по-скоро беше забравила, с кой беше в килиите. След приема, след.. каквото и да беше инова в стаята на Южен изглежда беше забравила, че нещата които прави бяха просто да я тормозят и дразнят.  Нищо повече. Не искаше да нещо повече. Той беше грубиан, трол, разбойник, леке и още хиляди перипетии. Отказваше дори да си мисли за името му. Не защото я връщаше в някои по-интересни моменти..

    Миришеш на него, принцесо. Трябва ли пак да го ступваме?

    Успя да ги отбие този път. Не че на Морев и Оттах им трябваше причина да пребият който и да е. За щастие и той се беше покрил. Най-накрая! Значи ако тя проевеше интерес го почнеше с неговите камъни по неговата глава и веднага обръщаше опашка. Майната му. Поне най-накрая имаше частица спокойствие.
    При това пазачите й бяха почнали да я мъкнат по своите часове, защот нейните били скучни.
    Не че имаше против.
    Учудващо и вийлите нямаха. Всъщност не беше учудващо. Те така или иначе ги бутаха да правят неща над уменията си. Даже го поощряваха, баща й сигурно щеше да е гневен, но това пък си беше техен проблем. На вийлите и хиените. Тя просто следва. Като добро момиче.





    Отяде й се.

    Какво правеше ТОЙ тук?

    Беше забила поглед в чинията и дори не докосна моркова тази сутрин. Той пък се опитваше да не я гледа, но усещаше как свъсеният му поглед да се забива в нея. Като ками. Тя пък гледаше всичко друго но не и него. Глупав трол. Не можа ли да си седи настрана? Нямаше нужда да й се бута пак в пространството и да й се преобръща стомаха от него. Защо се срамуваше? Не беше направила нищо. При това напротив - той като каже не всичко приключва.. тя като каже не.. библиотеката.

    - Аз приключих с яденето.

    Ина Янакиева харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 24, 2023 1:28 am


    Гледаше я намусено все едно му беше изяла десерта с вилица. А дори не искаше да я гледа, каква ирония. Може би се надяваше, че ако продължи да я гледа така, то ще я подпали с поглед или вкамени, все нещо. Някакво решение на проблема му, който всъщност бе самата тя.
    Била приключила с яденето... и защо го оповестяваше сякаш на някого му пукаше?! Да не бе английската кралица - мир на душата й -  , трябваше ли да приключат с храната си сега, след като мадам бе приключила? Трябваше ли по-бързо да приключи недокоснатото канелено рулце пред себе си? Тц.

    - Знаеш какво казват - закуската е най-важното ядене за деня. - измрънка Даргов, като се облегна назад в стола си, хвана нейният морков и го захапа. Какво пък толкова харесваше на морковите?! Бяха такъв безличен зеленчук.
    - И аз приключих с моята, благодаря.
    - Да, Ваше Величество.

    Да, беше лек разговор, първият който имаха от дни. Но очевидно и двамата нямаха намерение да го продължат. Тя само погледна настрани, той се изправи и тръгна да излиза.
    - Даргов, къде отивате?
    - Да се изпикая, мамка му, или искате и с това да ми помогнете, да ми го държите за всеки случай, току виж не се справя сам!?- беше заглушен, разбира се. Но може би бе за добро. Така поне нямаше шанс да каже нищо на Лилиян. Лошото - не можеше да пуши, а искаше да си запали цигара. Вийлите обаче не обичаха малките му "отровни листчета" и всеки път се мръщеха, когато го видеха с едно от тях в уста.

    Поне в един час обаче не му се налагаше да я търпи - Трансфигурация. Набута се най-отзад, излегна се на чина и опита да поспи малко. Имаше нужда от някакво спокойствие, което не успяваше да намери последните дни. Нито можеше да спи, нито да яде... какво не му беше наред? Обвиняваше Лилиян за това, разбира се! 

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Сеп 24, 2023 1:49 am


    Отвратителен беше. И защо се буташе и в чужди разговори? Очевидно не беше за него. 

    Не. 

    Нямаше значение. Изсипа си вулгарните глупости и го заглушиха. Нямаше как и за това тя да му е виновна нали? 

    -------

    Опита се да се насочи към часа по Летене, но Арес я подръпна за ръкава. На киселия й поглед отговори лежерна усмивка. Да, разбира се. Не следваше своя учебен план. А по техния... Трансфигурация.

    И той беше там разбира се.

    Поне този път не работиха по групи.
    Целия час прекара в това да му гледа глупавия гръб. Не беше ли казал, че иска да направи нещо от името си. Как смятате да го направи? Като спи в час? Изглежда мозъка му стигаше за толкова. Да иска.
    И да се цупи.
    Той пък за какво се цупеше? Той реши да спре... каквото и да се случваше и той беше решил да я избягва. Не че не беше добра идея. Единствената му добра идея от началото на годината.

    Нов ден отново по чужда програма.
    Поне да й я бяха показали, че да знае за какво да се готви. Но не. Можела тя да предупреди "котето". Атсу, Даргов ли наричаше коте? И защо смятаха, че от всички хора баш тя би си уредила среща с НЕГО от всички възможни хора.

    Този път за Защита от Черните Изкуства ги бяха извели покрай езерото... и той пак беше тук. Лилиян изгледа Оттах кисело, напоследък май само така гледаше момчетата, които й бяха лепнали. Кисело. И все пак. Нямаше как да не знае, че Даргов ще е там. Нали?
    Отговор на неизказания въпрос нямаше разбира се, освен едно закачливо повдигане на рамене.

    О, много добре знаеше.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 24, 2023 2:14 am


    Тъкмо да се зарадва, че може би ще мине отново без нея, но уви късмета не бе на негова страна. Ако трябваше да хвърли зар за да види какъв късмет му е отредила съдбата днес, то зара автоматично щеше да придобие минуси и да му се изсмее в лицето. Минус шест, например... или двадесет. Зависи от зарчето.

    Изгледа накриво Лилиян, облегна се на една от кулите и запали цигара. Човек трябваше да е мазохист или да иска да умре за да си върши каквото иска в часа на Зоя Павлова. Старицата говореше нещо, а Даргов не я слушаше. Гледаше кисело Кардамова и се чудеше как така малкият й четвъртокурсен задник е тук след като нямаше никой друг от нейният курс. Дали пък не беше заради онези двамата... те явно пък бяха от изоставащите, малко бяха седмокурсниците...

    - Кардамова, Даргов! 
    Как да не подскочиш, когато името ти е сложено до това на Лилиян в едно изречение. То бе като Сандър около Маша.
    Цигарата на Даргов падна на земята и той я стъпка. Какво пак, какво..
    - На сала.
    - Защо? - попита тъпо Даргов.
    - Чухте ли нещо от това, което обяснявах? - попита ги Зоя.
    - Не. - ми какво да я лъже. Да бе казал "Да" и пак нямаше да знае.

    Магическата му пръчка му бе отнета, както и тази на Лилиян. На нея май й ставаше навик.
    - За вас двамата това ще е изпитание с екстра привкус. На сала. - нареди Павлова ,а Лилиян му метна такъв убийствен поглед, че можеше да го замрази. Тъпа снежинка! Тъпа, тъпа..., ама поне бе внимавала в това, което старата вещица обясняваше. Каква бе целта им?
    С магия бяха избутани в средата на езерото, а Зоя само им помаха, като на лицето й имаше нещо като усмивка, но бе студено, ледено, режещо. Тая жена... бе като стомана. И Даргов всъщност й се кефеше вътрешно.
    - КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? - Извика той срещу нея, като повдигна рамене ,а сала се разтресе под тежестта му и движението.
    Туй езеро нямаше ли обаче едни такива същества,а да - келпита, на които трябваше да се пее с цяло гърло за да не си припознаят магьосниците за вечеря... изведнъж.
    И точно като по поръчка две келпита започнаха да обикалят малката им лодка... мамка му. А за капак Даргов бе станал раздразнителен и уплашен, щеше да си умре като нищо, както не можеше да плува... ,но май изяден от келпи бе за предпочитане пред удавяне.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Сеп 24, 2023 2:43 am


    - Стига подскача, идиот такъв! И почвай да пееш.
    - Аз да пея? Що ти не пееш, ма разглезена ци..
    - И как по точно хем да пея, хем да ти обяснявам задачатаААААаа - едно от келпитата беше решило да си почеше гърба в сала им, което разбира се разби несъществуващия баланс на момчето. За щастие имаше само две келпитата. За сега. Даргов от своя страна изглеждаше като че ли ще почне с Отче Наш. - Стой в центъра!
    - Ти стой в центъра да те изкандилкат дано!


    Въпреки протестът, все пак нещо в... напевен тон се отдели от гърлото на петокурсникът. Това. Това химна ли беше? Какво по дяволите?  По зеленикавият отенък, който беше придобил очакваше, че по скоро ще в метне във водата, пък майната й на задачката, отколкото да почне верно да пее.
    - Добре. Работи като гледам. - срещна я много ама много убийствен поглед. Даа, сигурно щеше да се опита да я удави. - Ти си този, който не слуша задачата! Не ме гледай така. Така.. Къде отиде седлото?
    - Какво седло, ма?
    - За келп... - нов трус, този път Лилиян хвана Даргов за ръкава и увисна настрани, в някакъв опит да му коригира баланса. За щастие проработи. Този път. - Защо спря???
    - За да ти го .
    - Пей бе! - химна продължи подхванат от начало - Павлова!
    - Да не би да сте готови, Кардамова?
    - Седлото падна във водата!
    - Много жалко, ще трябва или да се гмурнете за него, или да пробвате без.
    - Ама..
    - Без ама. Колкото по-бързо приключите толкова по-добре за вас!

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 24, 2023 3:33 am


    Горда Стара планина,
    до ней Дунава синей,

    Ще му засинее и на него това езеро след малко, като се удави или като бъде изяден. То с неговият късмет щяха да изядат Кардамова, а той щеше да се мъчи да си поеме въздух... докато нямаше да може. Може би щяха да си го подават като плажна топка, но кой би ял натъпкано с никотин месо? Той не.

    слънце Тракия огрява,
    над Пирина пламеней.

    И ушите му пламтяха от това, че трябваше да пее... не пееше зле, и по-лошо имаше, но защо? Защо? Това му унижение.., а оная дори не му разказваше задачата. Май бе на сладки приказки с Павлова... за кой път трябваше да върти химна? Дали келпитата обичаха метъл? Ретро чалга?

    Мила Родино,
    ти си земен рай!

    В рая и той щеше да отиде след още някое друго бутването. Стомахът му се обръщаше при всяко потъркване на келпито в сала. Къде им бе седлото?! Искаше му се да каже на Кардамова да ходи да го вади... той нали така и така пееше, тя пък беше безполезна!

    Твойта хубост, твойта прелест,
    ах, те нямат край!

    Да, хубостите на България можеха и да нямат край. Дните на Даргов и Лилиян обаче бяха преброени. Ей ги на... още няколко минути. Колко пък бяха два ученика по-малко. Случват се инциденти. Дали е имало и друг ученик да бъде изяден от келпи.. или удавен? Трябваше да има, поне един! Ако ли не... те щяха да са първите и да започнат класацията.

    - Пей!!! - нареди му Кардамова. Ей, идеше му да й зашие един.
    - ЩЕ ТИ КАЖА ЕДНО ПЕЙ! - Извика срещу нея. Тя го изгледа накриво и двамата започнаха една война на вълчи поглед. Да, това хубаво, ама... кой да пее?
    Бутване. Второ.
    - ПЕЙ!
    Ако още веднъж му наредеше да пее щеше собственоръчно да я вдигне и да я метне към някое келпи, като награда на кученце. Щеше...!
    Лошото беше, че знаеше, че трябва да пее, очевидно Кардамова нямаше да го направи. Тя пак му обясняваше нещо, а той не слушаше и се чудеше коя ретро чалга да подхване.


    Секси мъж на хоризонта, страст на хоризонта...

    Не, май не..., а и момичето го изгледа ококорено, когато започна. Реши да спре. Павлова беше скръстила ръце и просто ги гледаше със свити устни сега. И тя не бе фен на ретро чалга, ясно. Колко лошо обаче, че точно в момента само това бе в главата му!


    Хайде опа, опа опа, опа гледай ме, докосвай ме
    Хайде опа, опа опа,опа ето ме целувай ме...
    Искам същото с теб е хубаво,
    имаш тялото, мойто цялото,
    да ме хванеш пак,да ме чувстваш пак,
    да ти се отдам, да ти се предам...

    Виждате ли, Даргов не се гордееше, че знае толкова ретро чалга песни, ама на - знаеше. И сега поне можеше да ги използва за нещо полезно. Това сигурно щеше да е най-полезното нещо за което бяха ползвани тези текстове някога.
    Бутване... келпитата явно не оценява певческите му способности, чалга ритмите или и двете. Или това, че той пак бе спрял да пее.
    Бутване... поредно. Какво трябваше да изпее сега пък? Металика? Апокалиптика? Да се направи на Райна Кабаиванска или Николинка Чакърдъкова? Ей ся, само тъпана му липсваше да скочи отгоре. Не, не, не...
    Can you hear the silence?
    Can you see the dark?
    Can you fix the broken?
    Can you feel, can you feel my heart?
    I'm scared to get close, and I hate being alone
    I can't drown my demons, they know how to swim

    Лилето можеше да се чувства поздравена с края на тази песен, той обаче не го каза. Защото беше зает да пее. И както си пееше, леко викаше за да е в тон с оригинала, келпитата се отдръпнаха. Скриха се някъде и повърхността на езерoто се успокои, сякаш нищо не трепваше. Ни-що!
    - Наайй-сетне! - Даргов направи рязко движение, като се завъртя на сала да погледне Кардамова, което бе голяма грешка. Залитна. И този път малкото момиче не бе достатъчно бързо да го хване. Тялото му срещна водата, а той замаха като котка пред удавяне, докато дробовете му започнах да се пълнят с вода, защото очевидно когато се давиш е правило да поглъщаш поне литър в секунда. И той чинно го срещаше...
    Опитваше се да хване сала, но плискането му създаде вълни, които отбиха дървеното нещо по-надалеч... мамка му! Толкоз излагация и пеене за едното нищо. Все пак щеше да си умре... Ейй, Павлова, спите ли...? Искаше му се да извика това, но не можеше. Нищо не можеше да направи освен да продължи да се мята в опит да... да не потъне. Или пък да потъне по-бързо, въпрос на гледна точка.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Сеп 24, 2023 1:27 pm


    Ушите й пламнаха.
    Не че пеенето му беше лошо. Ама какви бяха тези песни!
    Текстовете бяха.. също толкова вулгарни като и него. Всъщност какво им се учудваше. Нищо чудно, че знае такива неща.
    Типично за него.
    Още се чудеше дали да се пробва за тежкото седло или да скочи директно на келпито. Смяташе че информацията, която получи покрай разговора й с Павлова, трябваше да му е достатъчна. Щом е трябвало да имат седло то беше ясно, че трябва да оседлаят едно от проклетите гадини. Не беше толкова тъп, че да не го схване. Нали? Викането му обаче ги прогони. Което изхвърли идеята да скочи на някое от тях и да приключи здачата. Седлото беше прекалено тежко да го издърпа, а и най-вероятно беше стигнало дъното. Гупак! По голям от колкото очакваше.

    Защо обаче я изгледа с такъв ужас докато падаше във водата?

    До кога смяташе да плацика. Да тя беше поела тананикане, колкото да държи келпитата надалеч, щом той беше решил да влиза във водата.. но какво правеше?
    - Не може да плува!
    - Какво? - гласът на Омо беше стигнал до нея от брега. И докато Лилиян се усети класът беше подел някакъв напевен тон, че да им спечели няколко минутки спокойствие.

    Нямаше време за губене. Физическата й реакция се активира преди мисловната - преди дори да осмисли идеята вече беше скочила след удавника. Какво правеше на сала като не може да плува? 
    Защо не го оставеше просто да се удави? 
    Не можеше да го остави да си тръгне толкова лесно! 
    Гмурна се дълбоко, в мътната вода не се виждаха келпита поне не и наблизо, и обхвана Даргов през кръста. Проклет дългуч! Не можа ли да спре да расте преди няколко години? Поне не беше камък.

    Иначе и двамата щяха да се удавят.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Пон Сеп 25, 2023 3:04 am


    Никога не си бе представял, че ще стигне до там, че да има нужда от помощ от Кардамова. От нея. От тъпото извънземно Лиле! Но ето, че на - и този ден бе дошъл. Тя обаче или не го забелязваше или бе решила тактично да го остави да се удави за да не я тормози повече. Тактично..., защото дори не гледаше в негова посока, блееше си другаде, броеше звездите дето ги няма или бог знае какво...

    Усети как дробовете му горят, гърлото му също. Бе се нагълтал с толкова вода, ноздрите го боляха дори. Ушите му писнаха... какво по дяволите, алооуу, земята вика Лилиян, ехо?! Щеше да се удави и тя нямаше да си мръдне пръста. А той дори се бе погрижил да я стопли в онея килии, така значи..., ако оцелееше - малко вероятно - щеше да си го върне, тъпкано.

    Нищо не му оставаше освен да си пее на ум, но келпитата не разполагаха с телепатична връзка или радио точка свързана с главата на Даргов. И така докато той си пееше някаква песен, тялото му се отпусна, а очите му се затвориха. Всичко бе започнало да му се струва по-тъмно, но това май беше защото просто потъваше надолу като камък. "Великият" Даргов, повален от собствената си глупост и незнание. Май винаги бе било писано да бъде така. Но защо не го бе видял? Искаше ли всъщност да знае собствената си смърт? Май не... винаги си я бе представял по друг начин... цигари, наркотици..., не и това..

    Бе изгубил всякаква връзка с нормалният свят. Нито чуваше, нито виждаше, нито усещаше. Дробовете му просто горяха, а той сякаш нямаше сили да си мръдне и ръцете и краката. Тогава обаче го усети, някакво докосване. Дърпане, нечии крака ритаха до неговите. Това пробуди нещо в него, опита и той да ритне с крака, но после спря (всъщност нищо не последва и от опита му) Бе гледал достатъчно "Спасители на плажа" за да знае, че с мърдането си по-скоро ще пречи да спасителя си, а нищо чудно и да го нокаутира с някой удар с ръка или крак.. тогава и двамата щяха да се удавят, не бе опция...

    Само, ако знаеше, че дори не бе в състояние да мърда, дори и да си го мисли. Само, ако знаеше какво бе състоянието му в момента... Дори и вече да бе изваден на повърхността от Лилиян, то той не реагираше. Продължаваше да се носи безжизнено, а да стои толкова мирно на едно място и при това със затворена уста не бе тиично за него. И нямаше да е зле Лилиян да се заеме да изкарва водата от дробовете му преди да пукяса тотално, но малката Кардамова щеше да има друг проблем преди това - да го изтегли на сала. Може би щеше да й пожелае успех, ако знаеше за това, но не знаеше, защото вече се намираше сред някакви други води и мостове пред себе си, някъде другаде...далеч, далеч от там.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Пон Сеп 25, 2023 3:39 am


    Нямаше вече лукса на време, дори колкото да го проклина на ум. Трябваше да го остави, но не можеше. Успя най накрая да пробие повърхността на водата. Стори й се цяла вечност - борбата с туловището на трола, който й вгорчаваше само живота, и все пак успя с помощта на водата да го издигне до въздух.

    Очакваше хаплива забележка.

    Не я получи.

    Нямаше да й умре нали?

    Как така се дава толкова лесно?

    Беше се нагълтал с твърде много вода. Това и го дърпаше, е  това и некадърността му. Да не може да плува! А се имаше за велик. Велик тежък пън. Това беше той. А тя нямаше времето дори да доплува с него до брега. Щеше да е твърде късно. Не можеше да го остави да... Не. Беше тежък, но трябваше да го качи на сала. Без магия.
    Може би и двамата щяха да се удавят в процеса.

    Павлова нямаше ли да направи нещо по въпроса?

    Салът.

    Ами ако го подпъхнеш под Даргов? Поне частично, ако потопеше салът, то пак водата щеше да свърши тежката работа... Нямаше друга опция. Трябваше да сработи иначе нямаше шанс да го върне от адските огньове. Аман тя да остане да се мъчи а той ще си ходи? Не е познал!
    Преметна толкова от тялото му, колкото успя да надигне от водата - ръцете и главата, връз сала.
    Пое дълбоко въздух.
    И се гмурна надолу държейки ръба на дървеното съоръжение, потопявайки го по дължината на момчето.

    Когато подмина краката му пусна.

    .
    .
    .

    Салът тръгна да се изравня! Повдигна тялото на Даргов като лъжица и се върна на повърхността с леко олюляване и много плацикане. 
    Не можеше да повярва, че наистина се получи!
    Ако оцелееше щеше лично да го убие. Лилиян мина откъм... не натовареният край и се намъкна и тя на сала. Безопасност. 
    Но времето още тиктакаше.
    Не беше приключила със спасяването. Постави ръце на гърдите му и почна да натиска в опит да възвърне дишането му.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Вто Сеп 26, 2023 3:55 am


    Докато Лилиян се мъчеше с огромното му тяло и се опитваше да го избута на сала, то Даргов блажено си спеше умираше и крачеше из розовите полета на един друг свят. Така де, ако можеше да бъде описано така - като друг свят. При това с розови полета, бели облачета и прочее.
    Честно казано наистина се намираше някъде, но нито имаше спомен за мястото, нито го разпознаваше. Нито усещаше каквото и да е. С всяка изминала минута сякаш забравяше какво се е случвало в живота му някога. Забравяше, че е имал такъв... странно.

    Потърка гърдите си, усещаше някакво странно мравучкане. Но ги потърка само в онова странно времево пространство. Гадното чувство обаче не отмина, ръчкането продължи и то някак си ритмично. Защо? Какво се опитваше да наруши спокойствието му? И най-вече защо?
    Усети изтръпване, устните му сякаш бяха докоснати от нещо, носът му също... Тялото му започна леко да се тресе, а след миг започна да плюе вода из розовите поля. Това бе и моментът в който те бяха изчезнали, но лицето на Лилиян се появи над неговото. Разширени очи, мокри коси... тая па, да не бе паднала във водата също?

    Почувства как го обръща настрани и продължи да плюе вода, да се опитва да си поеме въздух и да кашля. Беше жив, мамка му. И го знаеше, защото болеше! Всичко го болеше... Искаше трева, да, искаше нещо малко да го вдигне. И да го изнесе от сала. Не искаше да бъде сред вода, никога повече!
    - Трол нещастен! - изсъска Лилиян, а той я погледна и сподави желанието си да я бутне във водата. Нямаше обаче да има смисъл, очевидно за разлика от него, малкият демон можеше да плува. Каква ирония... толкова се връзваше с последната песен която бе запял на келпитата. Каква ирония...
    - И аз се радвам да те видя, коте... - изкашля се той за пореден път и погледна в далечината учениците, които пееха Видя Омо, който бе пребледнял, но и двете хиени, които не изглеждаха никак щастливи... Зоя ги наблюдаваше сякаш нещо съвсем нормално за часа й се бе случило. Какво се бе случило обаче? Даргов все още не знаеше. Опитваше се да навърже връзките... и по оскъдната информация която имаше Лилиян май му беше спасила живота... не можеше да го повярва.
    Погледна към нея смръщено и я изучаваше с поглед. Тя наистина ли го беше спасила. Как? Кога? Защо?

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Вто Сеп 26, 2023 3:21 pm


    - Ти, ТИ! Изрод малоумен! - Почна го още докато кашляше водата. Нищо му нямаше! Само я уплаши, че ще ритне камбаната. Не беше дори сигурна как изкара сила за сърдечен масаж - ръцете й трепераха още, а сълзи се стичаха от очите й. Сълзи ли? За този дръник ли ревеше! Не трябваше да е просто вода от гмуркането. Шляпна го по гърба докато кашляше настрана, просто така да си изкара яда. - Как можа да не ми кажеш, че не можеш да плуваш като почнахме?
    - Ох.
    - Хич не ми охкай, трол!
    - Задачата продължава.
    - гласът на Павлова се разнесе от брега. 

    Моля?
    Главата на Лилиян толкова рязко и яростно се обърна в нейна посока, само дето прешлените й не препукаха от инерцията. Тази ЛУДА ли беше? Останалите ученици също се огледаха объркано и лека полека спряха напева. Не е като да очакваха с нетърпение да дойде и техния ред.
    - Стой легнал и пей! Ама не врякай силно, за да не прогониш пак келпито изцяло. - Изсъска обратно на момчето, преди да приключи песента на съучениците им - Като задачата с езерцето в подземията е! Ама ако каже, че и ти трябва да се мяташ на едно от тия ще я удава нея.
    - За..
    - Пей!


    Дръпна се от него и огледа водата. Зад нея след още малко прокашляне Даргов пое безмълвно тананикане, все още в шок от цялата ситуация. Поне нямаше енергията да спори. След няколко минути лъскав гръб разпори водата и почна да кръжи около сала. 
    По близо.
    Още по-близо.

    Лилиян скочи.

    Келпито се разбесня, когато малкото момиче се озова на гърба му, но тя пък стискаше сякаш беше врата на преподавателката по Защита.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Вто Сеп 26, 2023 6:39 pm


    Много, много не му бе ясно с какво е заслужил гневът й и да бъде наричан "изрод", "трол" или "малоумен"... явно си имаше причина. А, да.. не бил й казал, че не може да плува. То па все едно имаше някакъв избор. И да не можеше да плува пак щях да го натикат на сала. Павлова щеше да каже едно "Много лошо,  Даргов" и до там. Да се оправя. И да й беше казал, какво? Само мрънкаше това момиче, само мрънкаше!

    Идеше му да й каже нещо, но като видя сълзите стичащите се от очите й не посмя. Тя плачеше... заради него? Защото той почти беше умрял? Не, невъзможно. В това нямаше смисъл. То и в нея нямаше смисъл, в него също... нищо нямаше смисъл.
    Легна в средата на сала и се закашля, като гледаше нагоре към небето и тананикаше интрото на Игра на тронове, докато Лилиян се бореше с морския змей или там каквото бе келпито.

    Извърна глава да я погледне за миг. Как можеше да има нещо очарователно в тази гледка. Мократа Лилиян, с разпиляни сега коси, опитваща се да пришпори келпито, стиснала го здраво с крака и обвила ръце около вратът му.
    Даргов се изправи с усилие и се приближи към края на сала.
    - Недей...! - опита се да му нареди тя, но той просто продължи да тананика песничката по-силно, като гледаше животното. То се успокои и спря да буйства. Все пак тя го бе казала - да бъде точно като в рова. Това бяха правили в рова и той просто го следваше.
    - Даргов... - какво пък го Даргосваше сега!? Нали пееше, тя нали това искаше. А той сега трябваше да се качи на келпито зад нея, уф!

    Хвана част от гривата на животното и дръпна сала към него, дървото се опря в тялото му, а Даргов се засили да се качи отгоре му. Къде с помощ от Лилето, къде от водата, къде от келпито и с мелодията на Троновете - успя.
    Обви ръце около нея, като пое контрола над келпито, а устните му намериха скришом вратлето й. Целуна я нежно. Като знаеше , че главата на келпито ги прикрива от любопитните очи. Особено онези на Арес и Атсу.
    - Благодаря...

    Рядко правеше такива неща - да бъде мил с някого, да казва вълшебните думички (не че не крещяха такива по цял ден, особено в Мелачката), но тя го бе спасила от сигурна смърт и върнала го от ония свят. Може би този път рябваше да й подари цял букет с моркови... и котка. Да, и котка трябваше да й подари. Ако тя отново не изпаднеше в някаква паника и не ревнеше.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 27, 2023 12:42 am


    Лилиян се умълча. Защо пък сега беше мил? Не можеше просто така от нищото да си сменяше прищевките. Или наистина беше умрял и нещо друго се беше намърдало в главата му. Познатата мелодия твърдеше обратното, не че я беше избрал с умисъл. Но сега като се носеха по водата към брега и я беше обвил с ръце...
    Това ли му беше новата игра - да е мил колкото да я прикотка и после да я избута?
    Меланхолията й обаче се отърси като видя учениците на брега. ПОбърза да надене кисела физиономия и като цяло не й трябваше много да се прави в момента, в който срещна погледа на Павлова. Тя сакаш казваше "Ето нищо лошо не стана. Всичко е под контрол."

    С бриближаването на брега, страха й от близката кончина на Даргов. Не, не го спаси защото ще й липсва мамка му. Ето и просташкия му език беше прихванала! Не просто не искаше да е отговорна за нечия смърт! За разлика от Павлова, която гледаше скока й от гърба на келпито и бойната крачка насочена към нея, с лека усмивчица.
    - Как смеете! Какво е това малоумие да пратите група, част от която не може да плува без пръчки във водата със келпитата. Вие кол.. - Тирадата й беше секната от силна ръка, която без никакъв проблем я метна през рамо. Бодигардите й бяха кисели също.. не бяха видели реакцията й там на сала нали? Бяха твърде далеч. Почна да бие с юмруци по гърба на египтянина, но за него изглеждаше не по сериозно от бриз - Атсу пусни ме долу!
    Ние ще си ходим да си подсушим, принцесата преди да настине.
    - Не сте минали задачата, Оттах.
    - Ще се върнем веднага! - не няма, подсказваше мазната му усмивка.

    И така я отмъкнаха от часа като чувал с картофи, както обикновено без да има право на какъвто и да е глас по въпроса. Поне й бяха взели пръчката. Но защо пък сега Даргов изглеждаше объркан и кисел? Или беше от това че виждаше класа с главите надолу?

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 170
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 18
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 30
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 20

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 27, 2023 2:04 am


    Скочи от келпито и се облегна на Омо защото имаше чувство, че ще се стовари на земята. По-малкото момче го обхвана и го задържа на крака, а Даргов само гледаше как Оттах отнася Лилето като боен трофей. Не му харесваше, никак дори. Самият факт, че някой докосва Лилиян по такъв начин (какъвто и да е начин) не му харесваше. Не му харесваше, че тя изобщо бе с тях, но... но не можеше да направи нищо. Особено сега.
    - Успех... - измърмори той на Омо и само седна на земята и поклати глава, когато Омо се закани да го пита нещо. Не му се говореше, а и Дельов трябваше да отиде на собствения си сал и да се бори със собственото си келпи... Даргов можеше само да му пожелае успех.

    –––––––––––––––

    Бе изминала още една седмица през която двамата не си говореха. Не се поглеждаха дори. Тя го избягваше и той избягваше нея. Това обаче му тежеше. Питаше се защо Лилиян изобщо го бе спасила, но нямаше как да я попита това. Тя бе постоянно в компанията на своите тъмничари, а той просто наблюдаваше.
    Все още имаха закуските сутрин, но и тогава не си говореха. Хем искаше, хем не искаше. Гледаше я как ръчка в чинията си и това го изнервяше. Изправи се.
    - Приключих. - измрънка Даргов, като напусна залата преди някоя  вийла да му каже нещо. Имаше нужда да се напуши преди часа по Вълшебство.

    –––––––––––––––

    Бе си взел "дозата"  забавна цигара за деня и се бе ухилил леко, когато влезе в часа по Вълшебство в особено добро настроение. Дори Лилиян в момента не можеше да го ядоса... макар, че това бе доста смело от негова страна да го предположи. Тя все пак имаше таланта винаги да му разваля настроението, да го ядосва, да го кара да се мръщи. Какъв бе шанса да успее да пробие розовите облаци, които бяха завзели съзнанието му точно в момента. Но пък след като вървеше в комплект и с хиените... може би щеше да успее.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : I can't drown my demons, they know how to swim Coin10 56
    Ниво : I can't drown my demons, they know how to swim Untitl40
    Статистики :
    I can't drown my demons, they know how to swim Streng10 Сила: 16
    I can't drown my demons, they know how to swim Shield10 Издръжливост: 26
    I can't drown my demons, they know how to swim Brain10 Интелигентност: 22
    I can't drown my demons, they know how to swim Runnin10 Ловкост: 6
    I can't drown my demons, they know how to swim Magic-10 Магия: 20
    I can't drown my demons, they know how to swim Clover10 Късмет: 14

    Re: I can't drown my demons, they know how to swim

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 27, 2023 2:46 am


    Няколко дни "настинка" й помогнаха да се отърси от, всичко което й се беше разбунило въпрешно след сала. Не беше наистина, но това да те смятат за слаба и кекава си имаше предимствата. А вътрешно си беше точно такава. Колкото и да не искаше да си го признае, начинът по който секна нещата в килиите й тежеше я дразнеше. И тъкмо беше успяла да се настрои, че да той наистина не проявява и капка интерес, не че тя проявяваше много извинете, и пак я подмамваше с фалшива нежност. 

    Трол такъв.

    Защо го мислеше толкова много?
    Нищо не беше станало. Нищо нямаше и да стане.
    Засякоха се няколко пъти на закуска и не се и погледнаха.
    И той не искаше да стане нещо. Нормално.

    Не го харесваше и той не я харесваше.

    А пък по Вълшебство.. Рачев беше решил някаква странна система за седене, за някаква глупава задачка. Дори хиените бяха кисели от разпределението, хем и те бяха разделени, хем нито един от тях не беше и близо до Лилиян. И ето го планинският трол влита влетя в стаята ухилиен до гъз - защото лицето му беше гъз не за друго. Даргов разбира се беше настанен на чина зад нея. Поне не беше в една работна група с нея. И на какво смърди? Не, Лилиян имаш си задача пред себе си. Да прави каквото ще.

    Нещо разтърси стола й.
    Втори път.
    Риташе й седлаката ли?

    - Престани!

    Изсъска му насреща, но я посрещна само мързелива усмивка. И няколко минути след това подритването продължи.
    - Какво?!
    - Ниииищо.
    - Хмм, майната ти!
    - Кардамова, Даргов!

    Гласът на преподавателя влезна рязко между тях и прекъсна разговора им. Вийлата вече ги гледаше... последвалото ритване се оказза по-сило от колкото момичето очакване и освен че се изтърси, гневът й мина точката на кипене. Покрай Даргов напоследък ставаше все по-често и по-често.
    - Какво си мислиш, че правиш! - Вийлата изглежда вече беше предугадила избухването и Лилиян и четвуртокурсничката просто отваряше и затваряше устата.
    - Последно предупреждение!

    И то си и беше последно. На следващото подвикване и двете деца бяха отнесени сред заглушени крясъци и подритвания към килиите.
    Отново.

    край

    Ина Янакиева харесва този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 12:38 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!