I can't drown my demons, they know how to swim

Беше се самозабравила.
Или по-скоро беше забравила, с кой беше в килиите. След приема, след.. каквото и да беше инова в стаята на Южен изглежда беше забравила, че нещата които прави бяха просто да я тормозят и дразнят.  Нищо повече. Не искаше да нещо повече. Той беше грубиан, трол, разбойник, леке и още хиляди перипетии. Отказваше дори да си мисли за името му. Не защото я връщаше в някои по-интересни моменти..

Миришеш на него, принцесо. Трябва ли пак да го ступваме?

Успя да ги отбие този път. Не че на Морев и Оттах им трябваше причина да пребият който и да е. За щастие и той се беше покрил. Най-накрая! Значи ако тя проевеше интерес го почнеше с неговите камъни по неговата глава и веднага обръщаше опашка. Майната му. Поне най-накрая имаше частица спокойствие.
При това пазачите й бяха почнали да я мъкнат по своите часове, защот нейните били скучни.
Не че имаше против.
Учудващо и вийлите нямаха. Всъщност не беше учудващо. Те така или иначе ги бутаха да правят неща над уменията си. Даже го поощряваха, баща й сигурно щеше да е гневен, но това пък си беше техен проблем. На вийлите и хиените. Тя просто следва. Като добро момиче.

---

Отяде й се.

Какво правеше ТОЙ тук?

Беше забила поглед в чинията и дори не докосна моркова тази сутрин. Той пък се опитваше да не я гледа, но усещаше как свъсеният му поглед да се забива в нея. Като ками. Тя пък гледаше всичко друго но не и него. Глупав трол. Не можа ли да си седи настрана? Нямаше нужда да й се бута пак в пространството и да й се преобръща стомаха от него. Защо се срамуваше? Не беше направила нищо. При това напротив - той като каже не всичко приключва.. тя като каже не.. библиотеката.

- Аз приключих с яденето.

Отвратителен беше. И защо се буташе и в чужди разговори? Очевидно не беше за него. 

Не. 

Нямаше значение. Изсипа си вулгарните глупости и го заглушиха. Нямаше как и за това тя да му е виновна нали? 

-------

Опита се да се насочи към часа по Летене, но Арес я подръпна за ръкава. На киселия й поглед отговори лежерна усмивка. Да, разбира се. Не следваше своя учебен план. А по техния... Трансфигурация.

И той беше там разбира се.

Поне този път не работиха по групи.
Целия час прекара в това да му гледа глупавия гръб. Не беше ли казал, че иска да направи нещо от името си. Как смятате да го направи? Като спи в час? Изглежда мозъка му стигаше за толкова. Да иска.
И да се цупи.
Той пък за какво се цупеше? Той реши да спре... каквото и да се случваше и той беше решил да я избягва. Не че не беше добра идея. Единствената му добра идея от началото на годината.

Нов ден отново по чужда програма.
Поне да й я бяха показали, че да знае за какво да се готви. Но не. Можела тя да предупреди "котето". Атсу, Даргов ли наричаше коте? И защо смятаха, че от всички хора баш тя би си уредила среща с НЕГО от всички възможни хора.

Този път за Защита от Черните Изкуства ги бяха извели покрай езерото... и той пак беше тук. Лилиян изгледа Оттах кисело, напоследък май само така гледаше момчетата, които й бяха лепнали. Кисело. И все пак. Нямаше как да не знае, че Даргов ще е там. Нали?
Отговор на неизказания въпрос нямаше разбира се, освен едно закачливо повдигане на рамене.

О, много добре знаеше.

- Стига подскача, идиот такъв! И почвай да пееш.
- Аз да пея? Що ти не пееш, ма разглезена ци..
- И как по точно хем да пея, хем да ти обяснявам задачатаААААаа - едно от келпитата беше решило да си почеше гърба в сала им, което разбира се разби несъществуващия баланс на момчето. За щастие имаше само две келпитата. За сега. Даргов от своя страна изглеждаше като че ли ще почне с Отче Наш. - Стой в центъра!
- Ти стой в центъра да те изкандилкат дано!


Въпреки протестът, все пак нещо в... напевен тон се отдели от гърлото на петокурсникът. Това. Това химна ли беше? Какво по дяволите?  По зеленикавият отенък, който беше придобил очакваше, че по скоро ще в метне във водата, пък майната й на задачката, отколкото да почне верно да пее.
- Добре. Работи като гледам. - срещна я много ама много убийствен поглед. Даа, сигурно щеше да се опита да я удави. - Ти си този, който не слуша задачата! Не ме гледай така. Така.. Къде отиде седлото?
- Какво седло, ма?
- За келп... - нов трус, този път Лилиян хвана Даргов за ръкава и увисна настрани, в някакъв опит да му коригира баланса. За щастие проработи. Този път. - Защо спря???
- За да ти го .
- Пей бе! - химна продължи подхванат от начало - Павлова!
- Да не би да сте готови, Кардамова?
- Седлото падна във водата!
- Много жалко, ще трябва или да се гмурнете за него, или да пробвате без.
- Ама..
- Без ама. Колкото по-бързо приключите толкова по-добре за вас!

Ушите й пламнаха.
Не че пеенето му беше лошо. Ама какви бяха тези песни!
Текстовете бяха.. също толкова вулгарни като и него. Всъщност какво им се учудваше. Нищо чудно, че знае такива неща.
Типично за него.
Още се чудеше дали да се пробва за тежкото седло или да скочи директно на келпито. Смяташе че информацията, която получи покрай разговора й с Павлова, трябваше да му е достатъчна. Щом е трябвало да имат седло то беше ясно, че трябва да оседлаят едно от проклетите гадини. Не беше толкова тъп, че да не го схване. Нали? Викането му обаче ги прогони. Което изхвърли идеята да скочи на някое от тях и да приключи здачата. Седлото беше прекалено тежко да го издърпа, а и най-вероятно беше стигнало дъното. Гупак! По голям от колкото очакваше.

Защо обаче я изгледа с такъв ужас докато падаше във водата?

До кога смяташе да плацика. Да тя беше поела тананикане, колкото да държи келпитата надалеч, щом той беше решил да влиза във водата.. но какво правеше?
- Не може да плува!
- Какво? - гласът на Омо беше стигнал до нея от брега. И докато Лилиян се усети класът беше подел някакъв напевен тон, че да им спечели няколко минутки спокойствие.

Нямаше време за губене. Физическата й реакция се активира преди мисловната - преди дори да осмисли идеята вече беше скочила след удавника. Какво правеше на сала като не може да плува? 
Защо не го оставеше просто да се удави? 
Не можеше да го остави да си тръгне толкова лесно! 
Гмурна се дълбоко, в мътната вода не се виждаха келпита поне не и наблизо, и обхвана Даргов през кръста. Проклет дългуч! Не можа ли да спре да расте преди няколко години? Поне не беше камък.

Иначе и двамата щяха да се удавят.

Нямаше вече лукса на време, дори колкото да го проклина на ум. Трябваше да го остави, но не можеше. Успя най накрая да пробие повърхността на водата. Стори й се цяла вечност - борбата с туловището на трола, който й вгорчаваше само живота, и все пак успя с помощта на водата да го издигне до въздух.

Очакваше хаплива забележка.

Не я получи.

Нямаше да й умре нали?

Как така се дава толкова лесно?

Беше се нагълтал с твърде много вода. Това и го дърпаше, е  това и некадърността му. Да не може да плува! А се имаше за велик. Велик тежък пън. Това беше той. А тя нямаше времето дори да доплува с него до брега. Щеше да е твърде късно. Не можеше да го остави да... Не. Беше тежък, но трябваше да го качи на сала. Без магия.
Може би и двамата щяха да се удавят в процеса.

Павлова нямаше ли да направи нещо по въпроса?

Салът.

Ами ако го подпъхнеш под Даргов? Поне частично, ако потопеше салът, то пак водата щеше да свърши тежката работа... Нямаше друга опция. Трябваше да сработи иначе нямаше шанс да го върне от адските огньове. Аман тя да остане да се мъчи а той ще си ходи? Не е познал!
Преметна толкова от тялото му, колкото успя да надигне от водата - ръцете и главата, връз сала.
Пое дълбоко въздух.
И се гмурна надолу държейки ръба на дървеното съоръжение, потопявайки го по дължината на момчето.

Когато подмина краката му пусна.

.
.
.

Салът тръгна да се изравня! Повдигна тялото на Даргов като лъжица и се върна на повърхността с леко олюляване и много плацикане. 
Не можеше да повярва, че наистина се получи!
Ако оцелееше щеше лично да го убие. Лилиян мина откъм... не натовареният край и се намъкна и тя на сала. Безопасност. 
Но времето още тиктакаше.
Не беше приключила със спасяването. Постави ръце на гърдите му и почна да натиска в опит да възвърне дишането му.

- Ти, ТИ! Изрод малоумен! - Почна го още докато кашляше водата. Нищо му нямаше! Само я уплаши, че ще ритне камбаната. Не беше дори сигурна как изкара сила за сърдечен масаж - ръцете й трепераха още, а сълзи се стичаха от очите й. Сълзи ли? За този дръник ли ревеше! Не трябваше да е просто вода от гмуркането. Шляпна го по гърба докато кашляше настрана, просто така да си изкара яда. - Как можа да не ми кажеш, че не можеш да плуваш като почнахме?
- Ох.
- Хич не ми охкай, трол!
- Задачата продължава. - гласът на Павлова се разнесе от брега. 

Моля?
Главата на Лилиян толкова рязко и яростно се обърна в нейна посока, само дето прешлените й не препукаха от инерцията. Тази ЛУДА ли беше? Останалите ученици също се огледаха объркано и лека полека спряха напева. Не е като да очакваха с нетърпение да дойде и техния ред.
- Стой легнал и пей! Ама не врякай силно, за да не прогониш пак келпито изцяло. - Изсъска обратно на момчето, преди да приключи песента на съучениците им - Като задачата с езерцето в подземията е! Ама ако каже, че и ти трябва да се мяташ на едно от тия ще я удава нея.
- За..
- Пей!

Дръпна се от него и огледа водата. Зад нея след още малко прокашляне Даргов пое безмълвно тананикане, все още в шок от цялата ситуация. Поне нямаше енергията да спори. След няколко минути лъскав гръб разпори водата и почна да кръжи около сала. 
По близо.
Още по-близо.

Лилиян скочи.

Келпито се разбесня, когато малкото момиче се озова на гърба му, но тя пък стискаше сякаш беше врата на преподавателката по Защита.

Лилиян се умълча. Защо пък сега беше мил? Не можеше просто така от нищото да си сменяше прищевките. Или наистина беше умрял и нещо друго се беше намърдало в главата му. Познатата мелодия твърдеше обратното, не че я беше избрал с умисъл. Но сега като се носеха по водата към брега и я беше обвил с ръце...
Това ли му беше новата игра - да е мил колкото да я прикотка и после да я избута?
Меланхолията й обаче се отърси като видя учениците на брега. ПОбърза да надене кисела физиономия и като цяло не й трябваше много да се прави в момента, в който срещна погледа на Павлова. Тя сакаш казваше "Ето нищо лошо не стана. Всичко е под контрол."

С бриближаването на брега, страха й от близката кончина на Даргов. Не, не го спаси защото ще й липсва мамка му. Ето и просташкия му език беше прихванала! Не просто не искаше да е отговорна за нечия смърт! За разлика от Павлова, която гледаше скока й от гърба на келпито и бойната крачка насочена към нея, с лека усмивчица.
- Как смеете! Какво е това малоумие да пратите група, част от която не може да плува без пръчки във водата със келпитата. Вие кол.. - Тирадата й беше секната от силна ръка, която без никакъв проблем я метна през рамо. Бодигардите й бяха кисели също.. не бяха видели реакцията й там на сала нали? Бяха твърде далеч. Почна да бие с юмруци по гърба на египтянина, но за него изглеждаше не по сериозно от бриз - Атсу пусни ме долу!
- Ние ще си ходим да си подсушим, принцесата преди да настине.
- Не сте минали задачата, Оттах.
- Ще се върнем веднага! - не няма, подсказваше мазната му усмивка.

И така я отмъкнаха от часа като чувал с картофи, както обикновено без да има право на какъвто и да е глас по въпроса. Поне й бяха взели пръчката. Но защо пък сега Даргов изглеждаше объркан и кисел? Или беше от това че виждаше класа с главите надолу?

Няколко дни "настинка" й помогнаха да се отърси от, всичко което й се беше разбунило въпрешно след сала. Не беше наистина, но това да те смятат за слаба и кекава си имаше предимствата. А вътрешно си беше точно такава. Колкото и да не искаше да си го признае, начинът по който секна нещата в килиите й тежеше я дразнеше. И тъкмо беше успяла да се настрои, че да той наистина не проявява и капка интерес, не че тя проявяваше много извинете, и пак я подмамваше с фалшива нежност. 

Трол такъв.

Защо го мислеше толкова много?
Нищо не беше станало. Нищо нямаше и да стане.
Засякоха се няколко пъти на закуска и не се и погледнаха.
И той не искаше да стане нещо. Нормално.

Не го харесваше и той не я харесваше.

А пък по Вълшебство.. Рачев беше решил някаква странна система за седене, за някаква глупава задачка. Дори хиените бяха кисели от разпределението, хем и те бяха разделени, хем нито един от тях не беше и близо до Лилиян. И ето го планинският трол влита влетя в стаята ухилиен до гъз - защото лицето му беше гъз не за друго. Даргов разбира се беше настанен на чина зад нея. Поне не беше в една работна група с нея. И на какво смърди? Не, Лилиян имаш си задача пред себе си. Да прави каквото ще.

Нещо разтърси стола й.
Втори път.
Риташе й седлаката ли?

- Престани!

Изсъска му насреща, но я посрещна само мързелива усмивка. И няколко минути след това подритването продължи.
- Какво?!
- Ниииищо.
- Хмм, майната ти!
- Кардамова, Даргов!

Гласът на преподавателя влезна рязко между тях и прекъсна разговора им. Вийлата вече ги гледаше... последвалото ритване се оказза по-сило от колкото момичето очакване и освен че се изтърси, гневът й мина точката на кипене. Покрай Даргов напоследък ставаше все по-често и по-често.
- Какво си мислиш, че правиш! - Вийлата изглежда вече беше предугадила избухването и Лилиян и четвуртокурсничката просто отваряше и затваряше устата.
- Последно предупреждение!

И то си и беше последно. На следващото подвикване и двете деца бяха отнесени сред заглушени крясъци и подритвания към килиите.
Отново.