@Омуртаг Дельов рандом час по история на магията, януари?
Ескилов... не ставаше за преподавател това беше ясно.
Никой в часа му не го слушаше особено засилено, дори и Лилиян на която в момента й беше по интересно да зяпа какво рисува другарчето по чин въпреки сумрака на стаята. Или по скоро благодарение на него. Дори вийлата надзорник беше заклюмала под монотонното промиване на преподавателя по История на Магията. Или това или беше пила стабилно успокоително преди да дойде, все пак Ескилов не криеше неодобрението си към магическите създания... повечето ученици не го взимаха на сериозно. Но Лилиян не можеше вече да не спре да намира някои паралели в това, което са "учили" нея и глупостите които стария преподавател бълваше.
- Дельов, какво рисуваш?
- Комикс... - Изгледа я объркано сякаш не очакваше да го заговори, то не че и тя очакваше да го направи, но любопитството все пак надделя. Нова година нов късмет? Поне така се надяваше. Дельов поне имаше мило излъчване, за разлика от дългуча. - Бонбонче?
- Мерси. За това ли е разделено в квадратчета? - Какво е комикс също се нареждаше там някъде в списъка на Лилиян, но не искаше да го засипва с въпроси от веднъж. Ще го направи ли да се мърда? Или нямаше? Бонбончето я изненада. Беше сладко и със интересен вкус, но определено й хареса. - Дали има с малина?
- А?
- За бонбончето се чудех, -Изглежда си го беше промърморила под носа, е все пак бяха в час трябваше и да са тихи. Или поне толкова че да не заглушават Ескилов - не съм опитвала такова.
Ескилов... не ставаше за преподавател това беше ясно.
Никой в часа му не го слушаше особено засилено, дори и Лилиян на която в момента й беше по интересно да зяпа какво рисува другарчето по чин въпреки сумрака на стаята. Или по скоро благодарение на него. Дори вийлата надзорник беше заклюмала под монотонното промиване на преподавателя по История на Магията. Или това или беше пила стабилно успокоително преди да дойде, все пак Ескилов не криеше неодобрението си към магическите създания... повечето ученици не го взимаха на сериозно. Но Лилиян не можеше вече да не спре да намира някои паралели в това, което са "учили" нея и глупостите които стария преподавател бълваше.
- Дельов, какво рисуваш?
- Комикс... - Изгледа я объркано сякаш не очакваше да го заговори, то не че и тя очакваше да го направи, но любопитството все пак надделя. Нова година нов късмет? Поне така се надяваше. Дельов поне имаше мило излъчване, за разлика от дългуча. - Бонбонче?
- Мерси. За това ли е разделено в квадратчета? - Какво е комикс също се нареждаше там някъде в списъка на Лилиян, но не искаше да го засипва с въпроси от веднъж. Ще го направи ли да се мърда? Или нямаше? Бонбончето я изненада. Беше сладко и със интересен вкус, но определено й хареса. - Дали има с малина?
- А?
- За бонбончето се чудех, -Изглежда си го беше промърморила под носа, е все пак бяха в час трябваше и да са тихи. Или поне толкова че да не заглушават Ескилов - не съм опитвала такова.