by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 1:05 am
"Движи се, иначе оставаш на сухо."
Няколко думи, а му подействаха така отрезвително. Тялото му само започна да отвръща на докосването на Дельов, на ръката му, която се плъзгаше по члена му и устните на момчето, които отново бяха намерили вратът му. Бяха се заели да обръщат внимание на онази екстра чувствителна част която Даргов притежаваше там.
Простена звучно и изви гръб, затягайки собствения си захват около Омо и пенисът му. Щеше да го изцеди като лимонче тази вечер, да го превърне в свое еклерче както обичаше да ги нарича Димитреска, и да поеме всяка една капчица от него.
Усещаше, че трябва да компенсира за нещо, доминантността появила се у Дельов му го показваше. Затова, почти като никога, Даргов започна бавно да целува момчето. Бавно, но настоятелно и грубо, като от време на време ползваше зъби.Започна от устните му, премина на вратът, гърдите, коремът. И така докато не се намери на колене пред него.
- Ммм. - Омо се подпря на стената с една ръка, а другата бе в косата на Бранимир, играейки си с кичурите, докато боксерките му падаха на земята. Изрита ги, докато Даргов плъзна език от стомаха му до слабините му. Гледаше Омо в очите, докато прокарваше езикът си по всяка една частица от него, всяка една извивка.
Ръцете му се плъзнаха по гърба на изправеното момче, като пръстите му оставяха червени следи, а късите му нокти драскаха кожата.
Чу се звук на задавяне, което накара Омо да простене звучно. Даргов от своя страна нямаше опцията да издаде какъвто и да е звук. Неговата уста бе твърде заета с достойнството на Дельов, което с право да си кажем, не бе никак малко.
Усети как главата му бива притискана напред, как устата му се запълва още повече. Всеки звук, който Омо издаваше му действаше като удар с чук, чук който разбиваше нещо с него по един особено приятен начин. И като един мазохист, той искаше още и още.
Прокара език по дължината, по главичката, докосна със зъб преди да се надигне и да го избута към стената. Колкото и да обичаше да гледа Дельов на колене и с пълна уста, дали със части то Даргов или течности - и двете харесваше. Но сега нямаше намерение да се лигави и да си играе. Ако другарчето му преценеше да го огрее по този начин после - с удоволствие. Но сега той имаше нужда от него по друг начин.
Хвана ръцете му, стисна китките със едната своя ръка и целуна устните му страстно, животински...,но и с капчица любов, която можеше да се усети под всички груби и първични движения.
Навлезе в него и започна да се движи бавно, усещайки как тялото на Омо подхвана такт с неговото. Притисна се, отърка се в него, простена името му, което по-скоро прозвуча като едно провлачено "Дааа", чието продължение се изгуби в стона. Това му беше достатъчно, обичаше да го чува, мамка му - обичаше!
- Само мой си....- прошепна срещу устните му, като засили движенията си, пусна ръцете му и го прегърна, опирайки гърбът му в гърдите си и захапвайки долната му устна до кръв. Харесваше му металическият аромат почти толкова колкото усещаше и този на виолетки..., но за жалост виолетките не участваха в играта. И Даргов трябваше да се задоволи с каквото има - а Омо беше повече от достатъчен точно в момента. Омо бе... всичко, което искаше и от което имаше нужда сега. За сега.