Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    На повикване

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 50
    Ниво : На повикване Untitl37
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 4
    На повикване Shield10 Издръжливост: 6
    На повикване Brain10 Интелигентност: 8
    На повикване Runnin10 Ловкост: 6
    На повикване Magic-10 Магия: 6
    На повикване Clover10 Късмет: 6

    На повикване

    Писане by Омуртаг Дельов Чет Сеп 21, 2023 10:34 pm


    @Бранимир Даргов


    Омуртаг си лежеше в леглото по шорти и тениска, в стаята на момчетата и си чоплеше спокойно в телефона. Като никога не си беше пуснал музика на слушалките, а просто скорлваше из снимките си. Смееше се отвреме на време на някои с Даргов, на някои със Зина. Попадна на няколко от часовете. Стигна до тези от лятото. Хилеше си се сам на снимките му с дългуча и уникалното лято, което двамата бяха имали. Ако имаше дар слово, щеше да се опита да напише книга и със сигурност щеше да излезе някой бестселър на вестник Стандарт или Труд… или 24 часа. Беше самочък в стаята и не пречеше на никой. Изведнъж сърцето му се сви. Стигна до няколкото му снимки с Ина и онова им излизане. Усмивката му се стопи в миг. Заключи телефона си и го метна до себе си и забоде поглед в тавана. Притвори очи, опитвайки се да прогони лика й от съзнанието си. Нямаше право да си мисли за нея вече. Нямаше шанс. Тя вече беше с друг. Въпреки съпротивата му – не помагаше. Телефонът му извибрира и това успя да го разсее. Екрана освети лицето му, беше съобщение от Даргов. Отвори да погледне.
     
    ДарК: Къде си?
    You: В стаята.
    Дарк: Сам ли си?
     
    Точно щеше да натисне бутона за изпращане с „Да“, когато в стаята се появиха Юлий и Сандър. Погледна ги, изцъка и изтри думичката.
     
    You: Не
    Дарк: Тоалетните на втория етаж.
    You: Защо там?
    ДарК: 🍆 🍆 🍆 🍆 🍆
     
    Подсмихна се, поклати глава и стана от леглото. Дори не му отговори. Беше му ясно, че другарчето му вече не си следше съобщенията. Бутна устройството в джоба си, хапна един бонбон и излезе от помещението. Спусна се надолу по коридорите и скоро стигна втория етаж. Едва беше отворил вратата на мъжката тоалетна, когато една позната ръка го сграбчи и го придърпа вътре, блъскайки го в една от стените.
    -Ауч!- изохка Дельов.- Какъв ти е проблема, бе, ръб!
    -Млъкни…- беше единственото, което едва излезе от устата на дългуча преди да захапе другото момче по врата.
    Плъзна едната си ръка под тениската му, като бавно взе да вдига дрехата нагоре, като не отлепваше лицето си от врата на Омо. Четвъртокурсникът настръхна целия. Срещите им в тоалетните не бяха нищо необичайно, но никога не бяха започвали точно по този начин.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 170
    Ниво : На повикване Untitl40
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 26
    На повикване Shield10 Издръжливост: 18
    На повикване Brain10 Интелигентност: 20
    На повикване Runnin10 Ловкост: 18
    На повикване Magic-10 Магия: 30
    На повикване Clover10 Късмет: 20

    Re: На повикване

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 11:02 pm


    Един час. Един час Колева му бе чела някаква лекция. Честно казано не помнеше вече за какво. Бе стигнал до такъв етап, че бе започнал да си представя дългите й крака с жартиери и секси дантелени чорапи, а тя дори не бе негов тип.
    Момента в който тя каза "свободен сте" той вече беше излязъл. С тези думи се беше пречупил и самоконтрола му. Бегло помнеше какво написа на Омо, докато отиваше в тоалетните. Заряза ананаса на една от мивките и намокри лицето и косата си, загледа се в огледалото и чакаше. Минутите му се струваха часове, а часовете дни. Не можеше да избяга от самият себе си.

    Щом вратата се отвори Омо веднага бе притиснат към стената. Даргов захапа вратът му и плъзна ръце по тялото му. Искаше всяка частичка от Омо и щеше да я има.
    Остави червени белези по кожата му, докато продължаваше нагоре, притискайки го още по-плътно към студената стена. Обви ръка около шията му и го накара да обърне глава. Впи устни в неговите - усети вкуса на виолетката. Усети как малкият лилав бонбон премина в неговата собствена уста, преди да бъде поискан обратно от притежателя му.

    Тялото му беше напрегнато, членът му се бе втвърдил като по команда и заплашваше да пробие панталоните му. Опираше в гърбът на Дельов, който в момента нямаше шанс да се пребори с притискащата го фигура. Но и по нищо не личеше да иска, дори напротив. Тялото му реагираше пламенно на всяко едно докосване от страна на Даргов, извиваше се и потреперваше при всеки допир, всяка целувка, всеки нов натиск.
    Обърна го - грубо и рязко. Тениската на Омо скоро бе запратена на някъде си, място от което никой не се интересуваше в момента. Ръцете на Бранимир се намериха в косата му, притискайки го към себе си. Загледаха се един в друг, докато всичко, което Даргов искаше бе да накара Омо да коленичи пред него.
    Уви, Дельов имаше и свои планове, той можеше да бъде също толкова доминантен колкото по-високото момче. И бе започнал да го показва - ръцете му свойски се плъзгаха по тялото на Бранимир, повдигайки тениската и премахвайки я като препятствие. Целуна гърдите му, целуна вратът му, а след това и устните му. Нова вълна на изгаряща и изпепеляваща целувка.

    Дори само това малко нещо - една целувка, в момента можеше да накара Даргов да експлодира. Бе държал всичко това в себе си твърде дълго. Омо, Игнат, Лилиян. Искаше толкова много..., но можеше да има само едно, поне едно. Омо...
    Изсъска когато усети зъбите на Дельов върху вратът си и как кожата му бива засмукана. Да, той можеше да смуче и други неща със същата страст, защо тогава се бавеше.... защо?
    Тъкмо се реши да го натисне надолу, когато Омо плъзна ръце по задните му части и напипа нещо стърчащо от джоба на панталона му. Нещо за което Даргов бе забравил, нещо което бе откраднал от малкото Лиленце... и не, това не бе само пръчката й. Тя вървеше в комплект с бежови бикини увити около нея почти като панделка. Находка, която със сигурност щеше да привлече вниманието на Омо и да се отрази на ситуацията в момента, нещо което Даргов не искаше. Затова се опита да избута Омо към стената и да прикове ръцете му над главата му.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 50
    Ниво : На повикване Untitl37
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 4
    На повикване Shield10 Издръжливост: 6
    На повикване Brain10 Интелигентност: 8
    На повикване Runnin10 Ловкост: 6
    На повикване Magic-10 Магия: 6
    На повикване Clover10 Късмет: 6

    Re: На повикване

    Писане by Омуртаг Дельов Пет Сеп 22, 2023 12:26 am


    Опита на Даргов да хване ръцете му и да го спре да разбере, какво е напипал беше неуспешен. Успя да се отдръпне от него навреме и да го избегне. Дългучът се подпря недоволно на стената, сведе глава, но не откъсваше поглед от другарчето си. Поглед на настървен звяр. Омо огледа откритието си. Пръчката не го впечатли изобщо, знаеше само, че не е на петокурсникът. Бикините обаче привлекоха вниманието му. Смръщи се, нещо, което рядко правеше. Стегна челюстта си, а след това бързо скъси разстоянието между него и Бранимир, опирайки чуждата пръчка в гърлото му и повдигайки главата му, докато не опря в стената. Погледите им се засякоха. С другата си ръка четвъртокурсникът повдигна леко бельото находка, така, че да привлече вниманието на високото момче. Успя.
    -Кого си обрал?- попита с един нетипично дълбок глас Омуртаг.
    -Не те засяга.
    Натисна с пръчката и се приближи до него, докосвайки телата им. Повдигна се леко на пръсти и опря носа си в неговия. Измести погледа си към устните му, след това отново го погледна във очите. И сякаш имено там намери отговора:
    -Лилето?
    Не получи отговор. Мълчанието на Даргов му беше достатъчно. Хвърли бикините настрани, хвърли и пръчката. Сграбчи го за основата на челюстта, стисна леко, а след това впи устни в неговите. Груба целувка, която обаче сякаш нямаше край. Омо стегна цялото си тяло, така че високото момче да не може да избяга от захвата му или да го избута. За момента работеше. И сякаш изсмукваше въздуха, живота, съществуването на Бранимир. Отдели се от устните му за миг, колкото да му каже:
    -Не си познал.
    И отново се върна на същата позиция. Бонбонът беше се разтопил на този етап. Със свободната си ръка хвана тази на петокурсника и почти насила я намести на ластика на шортите му. Захапа го за долната устна, което разсея Даргов достатъчно, че да успее да напъха ръката му в шортите си. Усети захвата около члена си. След това бързо разкопча панталона му и мушна ръката си под бельото му, хващайки го за чатала. Опря челото си в неговото и двамата впериха погледите си един в друг. Озверели погледи.
    -Движи се,- заповяда му Омо.
    Киселякът не помръдваше, не трепваше дори. За миг изглеждаше сякаш не диша. Четвъртокурсникът сегна захвата около гърлото му и се приблизи до ухото му. Захапа го силно, а след това каза сякаш през зъби:
    -Движи се, иначе оставаш на сухо.
    Даргов изсумтя и изпълни заповедта. Дельов повтаряше движенията му и двамата задишаха тежко в синхрон.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 170
    Ниво : На повикване Untitl40
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 26
    На повикване Shield10 Издръжливост: 18
    На повикване Brain10 Интелигентност: 20
    На повикване Runnin10 Ловкост: 18
    На повикване Magic-10 Магия: 30
    На повикване Clover10 Късмет: 20

    Re: На повикване

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 1:05 am


    "Движи се, иначе оставаш на сухо."
    Няколко думи, а му подействаха така отрезвително. Тялото му само започна да отвръща на докосването на Дельов, на ръката му, която се плъзгаше по члена му и устните на момчето, които отново бяха намерили вратът му. Бяха се заели да обръщат внимание на онази екстра чувствителна част която Даргов притежаваше там.
    Простена звучно и изви гръб, затягайки собствения си захват около Омо и пенисът му. Щеше да го изцеди като лимонче тази вечер, да го превърне в свое еклерче както обичаше да ги нарича Димитреска, и да поеме всяка една капчица от него.

    Усещаше, че трябва да компенсира за нещо, доминантността появила се у Дельов му го показваше. Затова, почти като никога, Даргов започна бавно да целува момчето. Бавно, но настоятелно и грубо, като от време на време ползваше зъби.Започна от устните му, премина на вратът, гърдите, коремът. И така докато не се намери на колене пред него.
    - Ммм. - Омо се подпря на стената с една ръка, а другата бе в косата на Бранимир, играейки си с кичурите, докато боксерките му падаха на земята. Изрита ги, докато Даргов плъзна език от стомаха му до слабините му. Гледаше Омо в очите, докато прокарваше езикът си по всяка една частица от него, всяка една извивка.

    Ръцете му се плъзнаха по гърба на изправеното момче, като пръстите му оставяха червени следи, а късите му нокти драскаха кожата.
    Чу се звук на задавяне, което накара Омо да простене звучно. Даргов от своя страна нямаше опцията да издаде какъвто и да е звук. Неговата уста бе твърде заета с достойнството на Дельов, което с право да си кажем, не бе никак малко.
    Усети как главата му бива притискана напред, как устата му се запълва още повече. Всеки звук, който Омо издаваше му действаше като удар с чук, чук който разбиваше нещо с него по един особено приятен начин. И като един мазохист, той искаше още и още.

    Прокара език по дължината, по главичката, докосна със зъб преди да се надигне и да го избута към стената. Колкото и да обичаше да гледа Дельов на колене и с пълна уста, дали със части то Даргов или течности - и двете харесваше. Но сега нямаше намерение да се лигави и да си играе. Ако другарчето му преценеше да го огрее по този начин после - с удоволствие. Но сега той имаше нужда от него по друг начин.
    Хвана ръцете му, стисна китките със едната своя ръка и целуна устните му страстно, животински...,но и с капчица любов, която можеше да се усети под всички груби и първични движения.

    Навлезе в него и започна да се движи бавно, усещайки как тялото на Омо подхвана такт с неговото. Притисна се, отърка се в него, простена името му, което по-скоро прозвуча като едно провлачено "Дааа", чието продължение се изгуби в стона. Това му беше достатъчно, обичаше да го чува, мамка му - обичаше!
    - Само мой си....- прошепна срещу устните му, като засили движенията си, пусна ръцете му и го прегърна, опирайки гърбът му в гърдите си и захапвайки долната му устна до кръв. Харесваше му металическият аромат почти толкова колкото усещаше и този на виолетки..., но за жалост виолетките не участваха в играта. И Даргов трябваше да се задоволи с каквото има - а Омо беше повече от достатъчен точно в момента. Омо бе... всичко, което искаше и от което имаше нужда сега. За сега.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 50
    Ниво : На повикване Untitl37
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 4
    На повикване Shield10 Издръжливост: 6
    На повикване Brain10 Интелигентност: 8
    На повикване Runnin10 Ловкост: 6
    На повикване Magic-10 Магия: 6
    На повикване Clover10 Късмет: 6

    Re: На повикване

    Писане by Омуртаг Дельов Пет Сеп 22, 2023 2:20 am


    Движението им се забърза. Стана по-бързо и по-бързо… Експлозия. И двамата изстенаха почти идентично и почти в синхрон. Даргов се отпусна леко на Омо и задиша тежко. Четвъртокурсникът се откъсна и се завъртя, лицата им се докоснаха. Усети дъхът на дългуча по устните си и бавно, нежно допря своите до неговите. Хвана съвсем леко брадичката му, като съвсем леко докосваше долната му устна с краечеца на палеца си.
    -Начеса ли си крастата, нещастник?- попита задъхано Дельов.
    Виждаше как вената на врата му пулсира. Капка пот се стече по челото на киселяка. Получи леко подсмихване в отговор. Премести палеца си така, че да докосва напълно устната му и Даргов го захапа. Игриво, без натиск. Докосна пръста му с езика си и засмука леко. Омуртаг се изсмя леко, закачливо. Най-накрая усмивка. Целуна го по врата и слезе надолу, покрай ребрата му и назад. Продължи със същите движения по гърба му и отново намери път до врата и ухото му. Захапа, а Бранимир изстена. Самодоволна усмивка се изписа на лицето на четвъртокурсника. Събра повече слюнка в устата си и се изплю в едната си ръка. Хвана члена си и го разтърка. Допря се в задните части на петокурсника, като отново намери ухото му със зъби и го захапа, като точно в този момент влезе в него. Дългучът изстена по-силно от преди, а другарчето му не побърза да мърда. Прошепна в ухото му преди това:
    -Ти си мой…
    Целуна го по врата и започна да се движи бавно. След това го захапа леко, засмука и се забърза. Даргов щеше да изглежда като бит на сутринта, но това не беше важно в този момент. Нито единия, нито другия мислеше за друго освен за собственото си удоволствие и един за друг.
     
    Втора експлозия…

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 170
    Ниво : На повикване Untitl40
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 26
    На повикване Shield10 Издръжливост: 18
    На повикване Brain10 Интелигентност: 20
    На повикване Runnin10 Ловкост: 18
    На повикване Magic-10 Магия: 30
    На повикване Clover10 Късмет: 20

    Re: На повикване

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 3:05 am


    Седяха на пода, като Омо се бе облегнал на Даргов и смучеше.. не това, което си мислите. Беше набутал две виолетки едновременно в устата си, а Даргов просто се бе облегнал назад, усещайки студените плочки, които му действаха успокояващо.
    - Бонбонче? - предложи му Омо, като раздруса пакетчето.
    - Ако не искаш да ти го завра дето слънце не огрява-
    - Аха, дето до преди малко завираше други неща, м? -
    подразни го Дельов, а Даргов отвори очи и го изгледа намръщено. Беше се завърнал към типичното си кисело настроение, но сякаш и двамата не бяха изцяло себе си. Даргов знаеше, че нещо тормози Омо, щом така се бе появил тук. Настроението му не беше по-добро от това на дългият по-рано и щом му бе налетял също толкова лакомо и доминантно...

    - Ина? - попита го Даргов, като премести ръка около рамото му, а Омо само схруска една от виолетките в устата си. Звука от трошащ се бонбон отекна в банята. Ясно...
    - Защо боли? - попита го Омо тихо, като Бранимир се заигра с косата му и се зачуди същото. Чудеше се над чувствата като цяло и защо изобщо ги изпитваха, защо всичко трябваше да става толкова сложно и то заради чувства.
    - Не знам... не разбирам жените.
    - Лилиян?
    - кимване. - Защо си й откраднал гащите?
    - Защото ме ядоса.
    - подсмихна се.
    - Смяташ ли да й ги върнеш?
    - Не... Да бяха бели бих ги набучил на пръчка и развял като флаг, ма не са. Може да й пратя някой секси сет за Коледа, знае ли се.
    - поклати глава Даргов и  се отпусна малко повече, като пръстите му намериха тези на Омо и се заиграха с тях неусетно. - Тя ми подари ананас... Подари ми шибан ананас, какво се очаква от мен? Да го изям и да й се изпразня в устата... или в чашка?! Или... де да знам.
    - Обичам ананас.
    - на свой ред се ухили Омо, а Даргов го перна по главата, но му смигна.
    - Ще си разделим една чаша сок от ананас тогава. Макс толкова да изтискаме от този.- двамата се разсмяха, като с загледаха напред в нищото след което се умълчаха.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 50
    Ниво : На повикване Untitl37
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 4
    На повикване Shield10 Издръжливост: 6
    На повикване Brain10 Интелигентност: 8
    На повикване Runnin10 Ловкост: 6
    На повикване Magic-10 Магия: 6
    На повикване Clover10 Късмет: 6

    Re: На повикване

    Писане by Омуртаг Дельов Пет Сеп 22, 2023 3:27 am


    Даргов се докопа до цигарите си и запали една. Само вдишването на никотиновия дим го отпусна. Успокои и мислите му.
    -Дали може да стане на бонбони?- зачуди се Омо.
    -Кое?
    -Ананаса.
    -Бе ти за друго не мислиш ли?
    -Винаги! За поне пет неща повече от теб.
    Дългучат го перна зад врата, но леко. След това го хвана с ръка на същото място и го разклати леко с едва доловима усмивка. Кратка пауза, изпълнена с тишина, нарушена от Дельов:
    -Колко още мислиш да го разиграваш този цирк?
    -Кой цирк?
    -С Лилиян,- погледна го.- Ти поне имаш шанс.
    -И ти имаше шанс, ама си смотан!
    Омуртаг се смръщи и го фрасна в рамото с юмрук. Бранимир изохка, но не отвърна на удара му. Дори пред себе си можеше да признае, че си го заслужаваше. Потърка мястото и погледна момчето до себе си. Изкара едно голямо количество дим и някак на шега му каза:
    -Нещата не стоят така с мен и нея. Тя е дразнител.
    -Лъжеш мен, нея или себе си в момента?
    Не му каза нищо. Дръпна пак от циграта си и притвори очи. Омо мушна нов бонбон в устата си.
    -Голям разбирач си станал,- подсмихна се лукаво дългуча.
    Дельов се изтръгна от захвата му и се измести отсреща му, облягайки се на тази стена. Бяха един срещу друг. Даргов го изгледа с леко присвити очи. Четвъртокурсникът продължаваше да не изглежда и да се държи като себе си. За разлика от преди малко, беше далечен. Отнесен повече от обичайното. Усмивката, която не слизаше от лицето му се беше стопила отдавна. Издиша ново кълбо дим и каза:
    -Мога да си сложа руса перука другя път.
    -Да ти го начукам.
    -Още ли искаш?
    Спогледаха се.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На повикване Coin10 170
    Ниво : На повикване Untitl40
    Статистики :
    На повикване Streng10 Сила: 26
    На повикване Shield10 Издръжливост: 18
    На повикване Brain10 Интелигентност: 20
    На повикване Runnin10 Ловкост: 18
    На повикване Magic-10 Магия: 30
    На повикване Clover10 Късмет: 20

    Re: На повикване

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 4:14 am


    Не му харесваше Омо да бъде нараняван така. Смяташе, че приятелят му заслужава повече. По дяволите, Омо заслужаваше повече от бърз секс в тоалетната в края на тежък ден. Той заслужаваше момиче, което да го обича, което да го гледа с блеснали очи и което да търси обятията му в които да се сгуши.
    Уви, Дельов бе избрал недостъпен обект на обожание. Янакиева имаше очи само за Вихрен, а той отвръщаше на чувствата й. Но Омо беше ли направил нещо по въпроса? Да, май да... Даргов знаеше за някаква тяхна среща лятото, всъщност срещата на която Омо бе хлътнал по русокоската, фаталната среща. Но от тогава - нищо.

    - Не мога да ти дам идеи. - започна дългият сериозно. - Нея може и да не харесвам, досадна е, но Вихрен е.... пич. Не искам да бъде наранен. Но... не ми харесва да те виждам такъв. Заслужаваш повече.
    - Мм.. - още едно бонбонче срещна съдбата си в устата на Дельов. Бранимир се наведе леко напред и целуна устните му, нежно, внимателно. Вкара език в устата му и открадна бонбончето, след което му смигна.
    - Не си струва да мислиш за нея в момента.
    - Какво, ти  нима не мислиш за Лилиян?
    - Мога да те уверя, че в главата ми има къде по-приятни неща в момента от Карадамова. - смръщи устни, като докосна брадичката на Омо.
    - Не мога да спра да мисля за нея. Каквото и да правя - тя е там. С него. Радвам се за тях, но ме боли за мен. Искам да е щастлива, но... бих желал да бъде щастлива с мен.
    - Омо... - дългият въздъхна и дръпна панталона си, колана изтрака по пода, а той извади от там малко пликче. От пликчето издърпа малка самоделна цигара.
    - Какво правиш?
    - Ще те напуша, еклерче. - Омо се изсмя за миг на обръщението, а после завъртя очи. Дарг запали цигарата, дръпна си и се приближи до Дельов.Издиша димът в устните му, като го остави да се плъзне между устните му, а после го целуна. 

    Мирисът на трева се разнесе из банята, докато двете момчета си подаваха джойнта. Омо се бе усмихнал, явно започваше да го хваща, а Даргов отново се бе заел да целува вратът му.
    - Ммм, ще ме изядеш..., ако бях Ананас..Ананасов...
    - Щях да те поемам ежедневно... - изръмжа възбудено Даргов и го избута да легне на пода.
    - Ти вече е поемаш почти ежедневно.... 
    - И пак не ми стига.
    - Никога не ти стига...
    - И няма да ми стигне.
    Беше ги хванало бързо, но бе довело и до желание за друго, по някаква причина. И двамата просто се целуваха притиснати един в друг, докато ръцете им шареха по телата им. Ммм, беше приятно.
    - А, ако бях портокал...
    - И портокал...
    - А банан...
    - Омо, да ти го начукам тоя банан.
    - Не ти е нужен банан за да ми го начукаш. Твоят банан ме устройва идеалнооо,ооооо....

    Напушеният им разговор и ласките продължиха, като и на двамата им беше ясно, че имат нужда от душ след всичко това и тази вечер. Но комбинацията от виолетки, трева и любовта игра се бе оказала печеливша за доброто им настроение и това да забравят проблемите си, които по ирония на съдбата носеха женски имена и лица... Лилиян и Ина.


    Край.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 6:40 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!