Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Нови алхимични чертежи

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Нови алхимични чертежи Coin10 151
    Ниво : Нови алхимични чертежи Untitl42
    Статистики :
    Нови алхимични чертежи Streng10 Сила: 30
    Нови алхимични чертежи Shield10 Издръжливост: 28
    Нови алхимични чертежи Brain10 Интелигентност: 28
    Нови алхимични чертежи Runnin10 Ловкост: 30
    Нови алхимични чертежи Magic-10 Магия: 32
    Нови алхимични чертежи Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Нови алхимични чертежи SapphireНови алхимични чертежи AppleНови алхимични чертежи CabbageНови алхимични чертежи MangoНови алхимични чертежи SausageНови алхимични чертежи EmeraldНови алхимични чертежи PizzaНови алхимични чертежи BaconНови алхимични чертежи PearНови алхимични чертежи BananaНови алхимични чертежи ChiliНови алхимични чертежи Ruby

    Нови алхимични чертежи

    Писане by Зинаида Кражова Чет Сеп 21, 2023 9:52 pm


    @Вихрен Вокил


    -Зи, къде отиваме?- питаше объркано Вихрен.
    Беше го хванала за ръкава и го дърпаше из коридорите на училището. Единственото, което му беше казала преди да го сграбчи, пркъсвайки разговора им с Ина, беше „Трябваш ми“. Следващото изречение беше към Янакиева: „Ще ти го върна после“. Не беше обелила и дума през целия път. Той не че се дърпаше особено много, но дори за Кражова, това държание беше странно. Озоваха се в библиотеката, но малката не спря да го дърпа. Минаха покрай сума рафтове и шкафове с книги. Внезапоно се озоваха в друга част на помещението. Отворена зала с маси и столове, приличаща на стандартната читалня, но захабена и брашна такава. Вокил взе да се оглежда, а третокурсничката най-накрая го пусна. Нямаше си и идея, че това място съществува. Никога не беше ходил толкова навътре в библиотеката. Зина се настани на единствената не-прашна маса, на която имаше няколко книги, празни листа и писалки. Рижкото повдигна рамене и просто се настани срещу момичето без да се опитва да извади някаква информация от нея. Така или иначе нямаше да получи такава. Поне привидно.
    -Трябва ми помощ,- най-накрая каза нещо тя.
    -С какво?
    Разтвори една от книгите по средата на масата и посочи вътре.
    -Чертежи за трансмутация,- каза той, оглеждайки ги.
    -Тези са прекалено прости. Трябват ми други.
    -Добре, аз за какво съм ти?
    -Имаш логика, можеш да рисуваш и разбираш главния принцип на алхимията.
    Изчерпателно, целенасочена, както винаги. Стига да иска. Той придърпа четивото към себе си и заоглежда. В действителност бяха доста прости и не особено ефективни чертежи. Не можеше да се постигне нещо кой знае какво с тях.
    -Каква е целта ти?- попита я без да вдига поглед.
    -Бойна алхимия.
    -Какво?
    Това привлече вниманието му. Закова поглед в безизразното и спокойно лице на момичето и премига няколко пъти.
    -Бойна алхимия,- повтори се тя.
    -Чух те, но… има ли такова нещо?
    -Не виждам логика да няма. Виж…
    Придърпа четивото и го разлисти. Взе да му посочва обикновнени чертежи, който могат да манипулират, това върху което са начертани. Да издигнеш стена от пръст, например, която да вкамениш. Резултат – бързо строителство. Шестокурсникът потърка брадичката си:
    -Значи търсим нещо подобно, но по-силно. По-целенасочено.
    -Именно. Ще ми помогнеш ли?
    -Разбира се! Как си го представяш да работи?
    -Би било идеално, ако мога да нарисувам чертежа на дланта си и при допир с нещо, да активира алхимичните процеси.
    Той скръсти ръце и се замисли. Трябваше им обратно работещ чертеж.

    Вихрен Вокил and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:29 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!