Индекс
151
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
by @Вихрен Вокил
-Зи, къде отиваме?- питаше объркано Вихрен.
Беше го хванала за ръкава и го дърпаше из коридорите на училището. Единственото, което му беше казала преди да го сграбчи, пркъсвайки разговора им с Ина, беше „Трябваш ми“. Следващото изречение беше към Янакиева: „Ще ти го върна после“. Не беше обелила и дума през целия път. Той не че се дърпаше особено много, но дори за Кражова, това държание беше странно. Озоваха се в библиотеката, но малката не спря да го дърпа. Минаха покрай сума рафтове и шкафове с книги. Внезапоно се озоваха в друга част на помещението. Отворена зала с маси и столове, приличаща на стандартната читалня, но захабена и брашна такава. Вокил взе да се оглежда, а третокурсничката най-накрая го пусна. Нямаше си и идея, че това място съществува. Никога не беше ходил толкова навътре в библиотеката. Зина се настани на единствената не-прашна маса, на която имаше няколко книги, празни листа и писалки. Рижкото повдигна рамене и просто се настани срещу момичето без да се опитва да извади някаква информация от нея. Така или иначе нямаше да получи такава. Поне привидно.
-Трябва ми помощ,- най-накрая каза нещо тя.
-С какво?
Разтвори една от книгите по средата на масата и посочи вътре.
-Чертежи за трансмутация,- каза той, оглеждайки ги.
-Тези са прекалено прости. Трябват ми други.
-Добре, аз за какво съм ти?
-Имаш логика, можеш да рисуваш и разбираш главния принцип на алхимията.
Изчерпателно, целенасочена, както винаги. Стига да иска. Той придърпа четивото към себе си и заоглежда. В действителност бяха доста прости и не особено ефективни чертежи. Не можеше да се постигне нещо кой знае какво с тях.
-Каква е целта ти?- попита я без да вдига поглед.
-Бойна алхимия.
-Какво?
Това привлече вниманието му. Закова поглед в безизразното и спокойно лице на момичето и премига няколко пъти.
-Бойна алхимия,- повтори се тя.
-Чух те, но… има ли такова нещо?
-Не виждам логика да няма. Виж…
Придърпа четивото и го разлисти. Взе да му посочва обикновнени чертежи, който могат да манипулират, това върху което са начертани. Да издигнеш стена от пръст, например, която да вкамениш. Резултат – бързо строителство. Шестокурсникът потърка брадичката си:
-Значи търсим нещо подобно, но по-силно. По-целенасочено.
-Именно. Ще ми помогнеш ли?
-Разбира се! Как си го представяш да работи?
-Би било идеално, ако мога да нарисувам чертежа на дланта си и при допир с нещо, да активира алхимичните процеси.
Той скръсти ръце и се замисли. Трябваше им обратно работещ чертеж.
