@Ина Янакиева
Мързелив неделен следобед в южната кула. Повечето ученици се бяха събрали в общата стая и всеки си чоплеше нещо. Едни рисуваха, други четяха, трети просто си говореха. И на фона на тази привидна идилия Даргов учеше Зина на нова доза тъпизми.
-Добре, гремлин, усмивката си я схванала. Сега ще те науча как да гледаш като сериен убиец. Г‘лей ся.
Взе да демонстрира дългуча с цигара в уста. Физиономията му не беше много по-различка от тази за усмивката, но определено беше една идея по-крийпи. Кражова го огледа добре, а след това повтори. Успешна психо-трилър физиономия. Една резачка й липсваше само, с която да тича по коридорите. Бранимир веднага направи паралела и се усети, че му липсва само едно нещо, за да може картинката да е перфектна:
-Екстра, обаче ти липсва едно много важно нещо,- каза той и издиша дим.
-Какво ни липсва?
-Психо смях.
-Знам как да се смея,- каза му и демонстрира.
Странният звук, който излезе от нослето й беше всичко друго, но не и смях. Даргов се ухили леко и каза:
-Не, такъв. Този е специален. Ползва се когато злорадстваш.
-Обясни ми,- присви очи.
-Ще ти покажа направо.
Дръпна цигарата си настрани, вдигна ръце с разперени пръсти на нивото на лицето си, погледна нагоре и се изсмя. Гърлен, силен, злокобен смях. Демоничен дори. След това дръпна от цигарата си доволно. Очите на малката се разшириха и познатите пламъчета се появиха. Бавно повтори движенията на момчето, а след това пусна гласа си. Не го правеше често и това стресна всички останали в помещението. Смехът, който излезе от малкото й тяло беше по-скоро като на луд учен, отколото на злодей, но накара всеки в общата стая да потръпне. Даргов беше доволен.
-Бра‘о, гремлин! Дай пет!
Подаде дланта си към нея. Тя плесна ръката му и двамата се ухилиха един на друг по онзи, техния си начин. На заден план, Ина гледаше и слушаше разговора между съдомниците й, докато с Вихрен рисуваха. Не беше конфликтна личност, но хич не й харесваше на какво я учи петокурсника. Чудеше се дали по някакъв деликатен начин да не направи забележка, но какво можеше да му каже?
-Сега ще те науча нещо важно,- подхвана пак сенсея.- Като някой ти се прави на интересен, сгъваш юмрук и изправяш ей тоя пръст пред лицето му.
-Даргов!- Янакиева не издържа.