Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    The inner eye does not see upon command.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 170
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl40
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 26
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 18
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 20
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 18
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 30
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 20

    The inner eye does not see upon command.

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 1:07 am


    @Алтамира Фелес

    Късен съботен следобед. Ден без уроци и без мелачки. И все пак нещо го притесняваше. Дори януарският въздух не можеше да прогони странното усещане загнездило се в гърдите му. Опита да използва своите карти, но те стояха празни - голи и бели сякаш се страхуваха да му дадат изображение. Дали някой щеше да умре?
    Опита да поспи, следобедните дрямки не бяха от любимите му - всъщност които и да е дрямки не бяха - но не успя. Пред очите му играеха звезди всеки път щом ги затвореше, а гадното чувство си оставаше.
    И така, без дори да се осъзнае, просто ходейки на посоки и пушейки нервно, Даргов прекрачи прага на класната стая по пророкуване. И за негова изненада там вече имаше някого. И този човек явно го очакваше.

    Няколко свещи бяха запалени и летяха във въздуха, други се отразяваха в кристалните кълба по масичките,  а във въздуха се усещаше аромат на чай. Трябваше да се научи да го прави този чай... защо? И той не знаеше. Дори не бе фен на чая. Но можеше да му влезе в употреба, все пак никога не знаеш кога може да ти потрябва. Дали листенцата, дали утайката от кафе... рецептите на Алтамира определено бяха нещо специфично, нещо което дори не бе срещал и в книгите. Но той не бе чел много книги.
    - Очаквах те.
    - Не се и съмнявам. - подсмихна се той и издиша димът от цигарата си, като приближи преподавателката и се облегна на бюрото й. Като най-високото нещо на което можеше да седне и да се облегне без да трябва да свива крака. И без това още го болеше от схватката с хиените, тъй де кракът го болеше. - Цигарка?
    Предложи той на магьосницата, която днес бе заложила на странна прическа с различни на цвят кичури на някакви странни плитки и още по-странни цветни одежди където едно с едно нещо сякаш не се вписваше, но създаваше цяла хармония. Беше си луда тяхната преподавателка по Пророкуване, но всеки, който търпеше звездите да му говорят, картите да му разкриват истории и кълбата да му предричат бъдещето, си беше малко или много луд. И Даргов знаеше, че бавно и неславно е поел по точно този път.
    - Нещо ще се случи, но не знам какво... - изрече тихо Бранимир, като гледаше цигарата си и бавно горящото връхче. Някак си, вътрешно, се надяваше, че идването му тук ще го разсее от това чувство в което не искаше да задълбава излишно.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алтамира Фелес
    Алтамира Фелес
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 50
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl37
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 4
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 4
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 4
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 2
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 4
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 2

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Алтамира Фелес Чет Сеп 21, 2023 12:23 pm


    - Цигарите ти миришат ужасно. Аз не пуша такива неща. - Алтамира разнесе с ръка насъбралия се дим пред лицето ѝ. - Загаси тази шума, която пушиш, моля те. Има много по-добри алтернативи, които по никакъв начин не увреждат здравето ти, неведнъж съм ти го казвала. - след което звучно затършува из близкото шкафче, заради безбройните накити по ръцете, които имаха опияняващ ритъм - нещо наподобяващо мистичните песни в Камбоджа.


    - Аз пък съм ти казвал, че не искам да пуша китки. Точно това е, Алтамира, рискът, който поемам с всяко дръпване. - след което с наслада си дръпна от цигарата и като един истински Гандалф, накара димът да се преобрази в кама, която се забива в сърцето.


    - Много драматично. - рече Фелес гледайки синкавия дим, който започваше да губи форма. Хм... щом имаш нужда от това. - отдавна беше научила, че Даргов правеше каквото иска и нямаше сила на света, която да го спре. Единственото, което можеше да направи за него, бе да проявява разбиране и да го слуша. Съмняваше се, че има много хора, които правеха това за него, а знаеше много добре, че всеки искаше да бъде чут. Надяваше се, че това би било достатъчно, или поне доколкото беше възможно, да предотврати това, което виждаше в стъкленото си кълбо за петокурсника. По-черна мъгла отдавна не се беше появявала там и дори Алтамира изпитваше затруднения да я разтълкува. Все още всичко беше несигурно и тя се надяваше, че лъчите светлина ще се появят и раздробят тъмнината в това младо момче.


    - Добре, нека оставим това настрани... ще имаме друга възможност да говорим отново по тази тема. Сега ми кажи, какво те навежда на мисълта, че нещо ще се случи? Да не би да си ми взел костите от норка и да си си играл пак с тях? Миналата седмица мистериозно изчезнаха и след два дни, все така мистериозно се появиха. - много одбре знаеше, че не той беше взел въпросните кости, но искаше да види дали ще се опита да я излъже. Защото ако го направеше, значеше, че нещо много по-сериозно го тревожи и тя трябваше да му помогне да разбере какво бе то. Беше приела Бранимир Даргов като своя лична кауза. Знаеше че повечето ѝ колеги бяха вдигнали ръцет от него и дори препоръчваха по-сериозно мерки да бъдат наложени по негов адрес. Но направеха ли го, завинаги щяха да го изгубят и момчето щеше да загуби своя шанс да се върне в Светлината. Трябваха да стъпват внимателно по този така тънък лед. Но за жалост, сякаш единствено Фелес го осъзнаваше.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 170
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl40
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 26
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 18
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 20
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 18
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 30
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 20

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 7:59 pm


    Ексцентричната испанка - или там каквато бе по народност - бе една от малкото с които Даргов можеше да общува свободно. Не трябваше да спазва етикети, да говори префърцунено на "вие" ,тъй да се каже от уважение, и да не пуши в присъствието й. Да, тя не харесваше неговите цигари, но той не искаше да пуши и нейните. Нямаше против да съществуват в една стая, но не и в устата му... не и на този етап от вечерта. По-късно не се знаеше.

    Изгледа я кисело и повдигна вежда, като си дръпваше силно от цигарата. Какво да й бил взел? Костите от какво? Норка? Тя да нямаше предвид Орка? Онези големи китоподобни....
    Една червена лампичка в главата му включи що е туй нещо норка.
    - Кости от пор не ми трябват. Да си имаме уважението, не гледам на такива... неща. - изрече и почти се изсмя, тя го познаваше. Защо му задаваше тъпи въпроси, тестваше ли го? Май да. 

    - Норка. - поправи го тя напевно с усмивка.
    Нрка.., да, все тая. Но кой бе взел костите от норка си оставаше като висящ въпрос. А той вече бе играл "Шерлок Холмс" веднъж, докато си издирваше котката и докато не я намери окотена с пет разноцветни плъхчета и господин Ягодка до нея. Но щеше да пропусне да влезе в ролятана детектив този път. Колкото и да му се искаше да помгне на дама в беда, чиито кости от норка бяха изчезнали (т.е разбирайте, че хич не му пукаше за костите или за това,че Алтамира щеше да живее без тях от сега нататък).

    - Може да си решил да опиташ нови методи. - Алтамира започна да налива чай в две малки чашки, като седна на едно диванче с големи възглавници и потупа мястото до себе си. Как ли пък не, ще седне там... да се сгъне на четири. - Както можеше да решиш да опиташ нещо по-хубаво от намиращото се в ръцете ти.
    Последна ново потупване, явно нямаше избор дали да седне или не. Вътрешно нямаше против, външно продължи да киселее. Изпуфтя дори, като се облегна на една розова възглавница с лилави мотиви и отровно зелени точки. Беше шарена почти колкото Фелес. Цигарите й обаче нямаше да опита, не, не.

    - Сега, говори. Не искам да настоявам.
    - Нямам какво да кажа.
    - последва мълчание в което тя само отпи от чая си. Чакше... познаваше го. Щом бе дошъл тук, то значи искаше да говори. -  Просто... нещо ще се случи. Нещо гадно. Усещам го... в стомаха си, стиснало е гърдите ми. - погледна я в очите. - И не разбирам какво е.
    - А дали не е подтиснати чувства, младежо?

    - Подтиснати... какво? Все едно не ме познаваш. Глупости... - отмести поглед от нея, като усети свиването в стомаха си още по-голямо. Това не бе свързано с никакви подтиснати чувства! Макар и нещо в него да прошепна име... името на едно момиче, което му лазеше по нервите твърде дълго време вече. Подтиснати чувства, как ли пък не.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алтамира Фелес
    Алтамира Фелес
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 50
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl37
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 4
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 4
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 4
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 2
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 4
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 2

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Алтамира Фелес Вто Сеп 26, 2023 3:13 pm


    Алтамира се подсмихна, сякаш знаеше всички тайни на света и неразгадаемите чувства, които беснееха в Бранимир бяха детска играя за нея. Продължи да отива от топлия чай и мълчаливо да му се наслаждава. Така смяташе, че дава много по-голяма възможност на събеседниците си да продъжат да говорят, отколкото да им дава наготово думите. Петокурсникът до нея също се умълча. 


    - Харесва ли ти чая? - без да го поглежда го попита.
    - Става. - все още намусено отвърна момчето. 
    - Скромно описание, но щом искаш да си пестелив с думите си няма проблем. Само не разбирам защо дойде, ако не искаш да говориш. Нямам против и на мълчаливо пиене на чай, и това си е добра компания. - След което глътна останалото в чашата и отиде да си налее нова. На връщане носеше и един поднос с бадемови сладки, които знаеше, че бяха изкушение за почти всички в замъка. - Вземи си...  - поднесе чинията към него, но момчето не протегна ръка. След като не пожела, Алта я остави  между тях на дивана и седна отново обратно на мястото си. - Виж, Бранимир... - може би днес нямаше да успее да го накара да говори. - Ако искаш аз мога да започна... ако така ще ти бъде по-лесно.
    - Хм, едва ли ще оцелиш, но добре. - В крайна сметка протегна ръка и взе една от сладките.
    - Когато имаме чувство, че нещо лошо ще се случи... обикновено то се случва. 
    - Каква изненада... - присмя се ученикът.
    - Но... - игнорира хапливата забележка и продължи. - Но това е защото подсъзнателно ние търсим това... и най-малкото неприятно нещо, което ни се случва го приемаме за предвестник на голямото лошо, което чакаме. А то не е сигурно, че ще се случи. Може би трябва да отворим очите си за хубавите неща в живота ни...
    - Все едно има такива.
    - А няма ли?
    - ... - Даргов мълчеше. Явно му беше трудно да отрече. Или да се съгласи. Явно нещо го разкъсваше отвътре и той не искаше да му дава гласност. Облечеше ли го в думи, сигурно смяташе, че ще стане по истинско отколкото съществуването просто в главата му. 
    - Виждам, че прекарваш доста време с госпожица Лилиян... да не би това да тревожи ума ти? - реши, че ако искаше да го накара да говори, Алтамира трябваше да бъде директна. Недомлъвките не бяха нейното и бързо се уморяваше, когато разговорът беше изтъкан в такива. Очите на Даргов се опулиха и за миг лицето му сени няколко цвята. Фелес се направи, че не е забелязала нищо. Беше много добра в това и хората често я подценяваха. Мислеха си, че главата ѝ е пълна с калинки и просто си витае някъде сред звездите. 

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 170
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl40
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 26
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 18
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 20
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 18
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 30
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 20

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Бранимир Даргов Вто Сеп 26, 2023 7:10 pm


    Прекарвал много време с Лилиян... Издиша димът от цигарата си над себе си и се загледа как се разнася. Как ли пък не, прекарвал време с нея. Ако бе видяла това, то бе в кристалната й топка. АКО бе видяла това в кристалната си топка...
    Изпъна гръб и замръзна. Само очите му се преместиха върху тези на Алтамира. Какво знаеше тя, което той не знаеше? Какво бе видяла? Или това, което се случваше между него и Лилиян наистина се смяташе за "доста време заедно"? Той и Омо прекарваха доооста време заедно. Той и Зина също, но Кардамова? Тя просто...

    - Не е така... не е това. - изръмжа след няколко минути.
    - О, нима? А какво е? 
    Дразнеше го колко спокойна бе Алтамира. И в същото време искаше да има това нейно спокойствие, да не му пука. Дали беше от сладникавите й цигари? Може би трябваше да се прежали и да ги пробва?
    - Искаш ли все пак? - усмивка се разля по лицето й, а Бранимир се запита защо тази жена изобщо продължаваше да се занимава с него. Защо не бе вдигнала ръце. Защо не го оставяше просто да си прави каквото иска (всъщност тя го) и да го остави да върви по незнайните пътища на ... на каквото и да е. Живота, съдбата, кармата, виденията. Всичко.

    Кимна й, като остави настрана своите цигари. Докато тя се занимаваше с цигарата, а ароматния тютюн се разнесе отново из помещението, то дългият се реши да пробва и бадемовата бисквита. Хареса му, но изражението му продължи да бъде кисело, сякаш не бе нищо особено. Взе си втора.
    - Не прекарвам много време с Лилиян... - започна отново, но не знаеше как точно да й каже... всичко. А искаше. Тя бе от тези хора, които те предразполагат, карат те да искаш да споделяш. Хора, които ще те изслушат и ще предложат да помогнат, поне така я усещаше, а и такъв бе опита му до сега. - Ненавиждах я. Ненавиждах я с цялата си душа, защото малката идиотка беше ...

    Ново мълчание. Но усе сети как говори в минало време, това накара и устните на Алтамира да потрепнат леко, докато отпиваше от чая си.
    - Тя винаги създаваше проблеми на хора за които... - ох, нов камък по емоциите му. - ... за които някак си ми пука. А самото й държание, че  е нещо повече от другите ме дразнеше. Все още ме дразни. Затова започнах и аз да я дразня. Крадене на пръчка, разваляне на прическа... крадене на гащи.
    Преподавателката повдигна вежда. Даргов пък повдигна рамене и продължи преди тя да каже нещо, така и така щеше да разказва. Щеше да е good,bad and the ugly.
    - Не знам кога започна да ми пука за нея също. О, да, искам да й затворя устата, искам да страда както аз страдах заради нея... и в същото време ми пука и не ми харесва. Не искам да ми пука за нея, не искам да се интересувам. Но вечер когато затворя очи мисля... за нея. Устните й, пръстите й...
    Дори Омо понякога не можеше да прогони това усещане и мисли от съзнанието му,а момчето се стареше всячески, кхм. Както Даргов се стареше да използва думата "пука" вместо "интересува" и "грижа", отказваше да признае това, на този етап.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алтамира Фелес
    Алтамира Фелес
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 50
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl37
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 4
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 4
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 4
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 2
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 4
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 2

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Алтамира Фелес Чет Сеп 28, 2023 9:56 am


    Алтамира слушаше с интерес хаотичните мисли на Даргов. Предпочиташе да не го прекъсва и мирно да чуе какво имаше да ѝ каже. Виждаше, че му е трудно да говори по този начин, да споделя обърканите си чувства. Но това беше първата крачка, която момчето трябваше да направи, за да извърви пътя, който му предстоеше. Фелес вярваше, че да споделиш това, което мислиш, да му придадеш форма и ясно да го назовеш, ни даваше по-добро знание, за това как се чувстваме по негово отношение и дали е така както си го мислим, че е. Понякога, когато седим сами в главите си, си изграждаме грешна представа за хората около нас. Умът ни си играе с нас и пренарежда всичко, така както на нас ни се иска. Заклеймяваме го и няма връщане назад. Вече този човек няма шанс срещу изградения образ в главите ни. А ако не друго, човек трябва да се научи да прощава и дава поне още един шанс преди да затвори завинаги тази страница.

    - Виж, не беше трудно. - укоражи го преподавателката.
    - Може би за теб, да ме слушаш. Но аз мен беше.. - за миг затихна и се замисли. - ... все още е...
    - Но вече знаеш как се чувстваш... какво изпиташ към нея...
    - Знам ли? - искрено попита момчето и взе още една бадемова сладка. Трохите около Бранимир се увеличаваха, но това по никакъв начин не притесняваше пророчицата. Едно замахване на магическата пръчка и щяха да се далечен спомен.
    - Знаеш... дълбоко в себе си си знаел през цялото време. Но явно се бориш със зъби и нокти да не го приемеш. Какво толкова ще стане, ако го направиш? Ако приемеш чувствата си и започнеш да се държиш спрямо тях към госпожица Карадамова?
    - Невъзможно! - рязко отсече момчето.
    - Как така? - много добре разбираше какво има предвид, но тъй като бе влязла в ролята на терапевт, трябваше да продължи да задава въпроси. Неудобни въпроси на които Бранимир трябваше да се поизпоти, докато се мъчеше да отговори. 
    - Вече ти казах защо... - може би Даргов започваше да губи търпение, но Алтамира не се отказваше.
    - Кажи ми отново, но този път помисли хубаво. - предопреди го възрастната жена и го прониза с поглед. Беше умно момче и вярваше, че се досеща защо го караше отново да премисли причините, които беше изтъкнал по-рано. Да ги назовеш беше първата стъпка. Да принудиш съзнанието си да ги повтори, премисли и притегли беше втората. Дали това, което смяташе, че е правилно, наистина беше така? Дали той сам не беше предизвикал това поведение в момичето? Дали с действията си, не беше прекалил? Сам трябваше да се помъчи да отговори на тези въпроси. Алатамира беше категорична и щеше да го върти на шиш както преди много години, беше въртяла един заек, в един древен град, забравен от хората.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 170
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl40
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 26
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 18
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 20
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 18
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 30
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 20

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 28, 2023 7:45 pm


    Излегна се още повече на дивана, а трохите паднаха на пода. Не го интересуваше това. Беше запалил една от нейните цигари и сега вдишваше от аромата й. Беше някак си успокояваш, много по-различен от този на неговите. Но не означаваше, че ще го накара да си изпее всичко. Макар и Алтамира да чакаше търпеливо.
    - Не я харесвам.
    - Нима?
    - Така е... не я харесвам. -
    изръмжа. Това бяха чувствата му към нея, точка по въпроса.

    И все пак... защо тогава искаше да я усеща в ръцете си? Да я прегръща, да гали косите й, да усеща аромата й, да гледа в очите й. Начина по който се присвиват срещу неговите, докато устните й се изкривяват намръщено.
    Алтамира сякаш виждаше как мозъка му упражнява някаква мисловна дейност на тема Лилиян и затова не бе повдигнала въпроса, стоеше и го гледаше, слушаше, чакаше.
    - Тя ми спаси живота.
    - Как?
    - Не си хвърляла боб скоро?
    - пошегува се. - Зоя почти ме остави да се удавя. Така де... бяхме на сал и трябваше да обяздим келпита. Паднах във водата и... започнах да се давя. Лилиян ме спаси. - погледна настрани. Призна си няколко слабости в едно изречение и това, че Кардамова го е спасила. Дължеше й нещо, но не искаше да й дължи нищо. Тя бе направила каквото трябваше, би го направила за всеки, нали?  - Но не е това, което си мисля.
    - Не мисля, че знаеш какво си мисля, Бранимире.
    - подсмихна се Алтамира, а той й метна крив поглед. Как ли не знаеше, тя си мислеше, че той е лудо влюбен в Лилиян и още утре ще вземе да й падне на колене да й иска и без туй заетата ръка!
    - Тя е обещана.
    - Не знам за какво говориш.
    - Дали? Не я харесвам и нямам чувства към нея. Може би лошото чувство, което имам е... защото тя е около мен винаги? В момента се опитвам да я избягвам, отново.
    - и вече се бе опитвал почти седмица, беше му трудно. В очите на преподавателката обаче виждаше един въпрос "А ТИ защо мислиш за това?"... да, защо пък той се интересуваше беше ли обещана Лилиян или не? - Изобщо как разбира човек дали харесва някого?

    Тези неща хич не му бяха ясни - харесването, любовта, привързаността, приятелството. Не, че не бе усещал любов в живота си, беше. Майка му го обичаше, до едно време. Докато не бе преименуван на "Не прави това" и "Остави тази цигара". Баща му беше много зает през по-голямата част от времето. Но... бе усещал любов. Обичаше и котката си, но..., но с хората не го биваше. Не знаеше как да постъпи. Знаеше, че някои като Омо са му по-близки от други, но... какво означаваше това?

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алтамира Фелес
    Алтамира Фелес
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”


    Галеони : The inner eye does not see upon command. Coin10 50
    Ниво : The inner eye does not see upon command. Untitl37
    Статистики :
    The inner eye does not see upon command. Streng10 Сила: 4
    The inner eye does not see upon command. Shield10 Издръжливост: 4
    The inner eye does not see upon command. Brain10 Интелигентност: 4
    The inner eye does not see upon command. Runnin10 Ловкост: 2
    The inner eye does not see upon command. Magic-10 Магия: 4
    The inner eye does not see upon command. Clover10 Късмет: 2

    Re: The inner eye does not see upon command.

    Писане by Алтамира Фелес Сря Окт 04, 2023 11:26 am


    Виждаше, че му е трудно. Разбираше, че прекалено много мисли се въртят в главата му и се бореха сами със себе си. Дали да бъдат изречени? Дали да бъдат забравени? Но Алтамира за жалост не можеше да му помогне с тях. Вътрешната борба винаги бе водена само от човека, на когото принадлежеше и само той можеше да победи в тази битка. Но можеше да му даде място, където да изрече страховете си, където да има възможност да се опита да се изправи пред всичко това. 




    - Знаеш ли... понякога нещата, колкото и сложни и завъртяни да изглеждат, всъщност са прости. Харесваш ли я или не? Искаш ли да бъдеш с нея или не? Когато успееш да отговориш на тези въпроси, ще успееш и да спиш спокойно нощем. 
    - Аз спя... - понечи да каже Бранимир, но думите заседнаха там откъдето бяха тръгнали.
    - Спиш, не спиш, пак не е като да решиш категорично какво искаш. - продължи Алатамира, защото усещаше, че въпреки че не реагира особено на думите ѝ, я чуваше кристално ясно. Напрегнатите му ръце, които сякаш не намираха място, където спокойно да се отпуснат, я навеждаше на тази мисъл.  - Когато решиш вече категорично искам я, не я искам... тогава пред теб пътя се избистря и ти знаеш накъде да поеме и какво да направиш.
    - Но тя е обещана, не ме ли чу... - гласът му изстъня, сякаш всеки момент ще рухне. Но едновременно с това звучеше като на човек, който беше готов да унищожи света в своя гняв.
    - И какво като е обещана... взимаш я, крадеш я... аз ли да те уча, момче! - Даргов изненадано погледна професорката по пророкуване. Може би за първи път се сблъскваше с борбената ѝ натура и се сепна от решителността в гласът ѝ. - Навремето имаше едно момче... - Фелес затвори очи и се върна назад във времето преди повече от 25 години. Още го помнеше как изглежда и едва ли някога щеше да го забрави. - Не беше ни писано да сме заедно, всичко беше против нас... родителите му, законът, страната в която живехме. Но той преобърна света, само за да може да ме накара да се усмихна отново. Свали ми звездите, които смятах, че са недосегаеми и ми даде всичко, което ми беше отнето... - Отново отвори очи и се върна в настоящето. Въздъхна и направи една дълга дъпка от ароматната цигара. След което отново погледна към Бранимир. 
    - Разбираш ли няма значение какво те спира... защото винаги ще има нещо, което да го направи. Единственото, което има значение, е това за което си струва да се живее... всичко останало е dust in the wind...

    Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 7:20 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!