Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    The walls are slowly closing in

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 20, 2023 4:44 pm


    @Бранимир Даргов

    Тясно. Беше толкова, толкова тясно. Имаше чувството че с всяка изминала секунда ставаше все по малко пространството в което я бяха набутали. Нямаше светлина, освен далечната мъждукаща факла в коридора. Влажно, студено гадно и беше сам самичка.
    Как беше стигнала до тук?
    Наказана в килиите. 
    ТОЙ беше виновен! Заради него изпусна глупавата Мелачка. А след взрива вийлите бяха станали още по-груби с Редовите. Дори тя не успяваше да мине метър тази година. Не че точно в момента й беше до това. Така или иначе малкото момиче се беше свило на още по-миниатюрна топка във възможно най-далечният ъгъл.

    Какво следваше?

    Просто щяха да я оставят така до утре? Отнеха й и пръчката. Ако баща й разбереше... когато. Не ако, последиците щяха да са лоши. По лоши от това наказание.  Беше изпуснала час, така де допълнителните занимания след уроците. Но сега беше твърде ужасена от самата ситуация, че дори да успее да формулира мисъл какво и как баща й би направил ако реши че това наказание й е било малко.
    Сама ли щяха да я оставят в мрака?
    Не.. 
    Чуваха се стъпки в далечината. Може би Анастасия се връщаше да я извади от тук. Решили че е грешка? Можеха да й сложат допълнителни занимания. По-тежки уроци? Каквото и да беше, но не и това. Не можеше да остане цяла вечер сама в мрака. Беше стояла и по-дълго. На нея ли й се струваше или килията й ставаше все по-малка? 

    - Тук май няма никой. - Друга вийла, тази май беше Виктория. Не онази, която докара нея. Избута висок силует в килията й, без да се огледа, изсумтя нещо под нос и тръшна вратата след него - Влизай и да не съм чула и гък.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 1:26 am


    Чудеше се кога ще се появят вийлите за да му наложат наказанието, за което не се и съмняваше какво ще бъде. Килиите. Нямаше да му е първи път там, макар и да гледаше да не става чест посетител, като някои други негови познати, които ги бяха превърнали почти в дом.
    Не бе казал нищо, просто бе тръгнал пред тях с изморено изражение. Хич не му се спореше, не му се и занимаваше с глупости. Щеше да поспи една нощ там и толкоз. Не бе болка за умиране, не бе и трагедия. Може би дори щеше да бъде една идея по-прохладно от спалните, където напоследък огъня гореше с пълна сила по цяла вечер.

    Влезе в килията и вдигна ръце срещу вийлите, когато го избутаха навътре. Бре, че груби лелки! Някой май не им обръщаше достатъчно внимание, но то наоколо май нямаше кой всъщност. Кой ли би се прежалил... особено с характер като техният. Да се чудиш дали няма да ти отхапят нещо.
    Извади си една цигара и я запали, след което огледа и килията в която го бяха набутали. Очакваше да види някой плъх или по-голям паяк, но не и малкото момиченце, което се криеше в ъгълчето. "Ти да видиш..."  помисли си дългият и се приближи към Лилиян. Клекна от което коленете му изпукаха звучно, а със запалката принесе малко светлина в мрачното им пространство.
    - Здравей, коте. - изрече гърлено, самодоволно и някак развеселено. Поне нямаше да бъде сам. И да го бе планирал - по-добре нямаше да стане. Да ги натикат тук заедно. Знаеше, че той ще си понесе последствията, не го бе страх. Но не очакваше и тя да бъде наказана. Нали беше златното момиче, което следва вийлите и порти тайни натам насам. Явно все пак не беше чак толкова специална.

    Тя му хвърли такъв поглед, че можеше да го вледени. Какво пък й беше направил? Първоначално не схвана, но после се засмя.
    - Ооо..., да. Май си спечели това изживяване благодарение на мен. Е, сега поне можеш да покажеш, че не си доброто момиче, за което всички те имат. - тя продължи да го гледа лошо, но после отмести поглед. Той обаче все още виждаше очите й на светлината от трептящият пламък. Страх... в очите й виждаше страх. Но защо? От какво? Него? Вийлите? Тъмното? Килиите?
    - Говори, Лилиян. - намеси се леко студено Даргов. - Необичайно за теб е да си държиш устата затворена за толкова дълго време. Ще си помисля, че и езикът са ти отрязали.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Сеп 21, 2023 3:32 am


    Между момента, в който вийлата избута Даргов в килията и той стигна до нея, Лилиян се беше върнала в по лош спомен. Бяха минали само няколко се кунди, но за нея сякаш бяха часове. Поне мозъкът й твърдеше, че обикновеноо преди да я проверят минават поне няколко часа. 
    До тогава сама в мрака.

    И ако не проплаче и не мрънка, може и да й скъсят времето. Все пак беше твърде полезна, че да я нараняват физически. Не за нея няма физическа болка, може да й ... 

    Не е там.

    Не регистрира Даргов когато застана пред нея.
    Дори като я заговори й трябваха няколко минути да се усети какво казва. Челюстта й се беше заключила от стискане - коклачетата на пръстите побелели. Сякаш ако отпуснеше каквото и да е от себе си, мракът ще я погълне и  никога няма да излезне от тук.
    - Опит.. опитвам се да си контролирам дишането, за да не изпадна в паника - То пък един контрол - вече беше учестено и нерегулярно. Поемането й на въздух беше много по-плитко от издишването. И изобщо не помагаше.  Може би си беше навлезнала в ужасът.. Не беше там. Не беше сама. Щеше да е хубаво да е някой друг, който и да е друг, но поне не беше сама. Пък и дори и стените да се събираха, щяха да смачкат първо него. После и нея, но поне сега нямаше какво да залъчгва мозъкът й.
    - Оо, пръв път наказана?
    - Далеч не. Предпочитаният.. метод на баща ми за наказания е подобен. По-ужасен. Но подобен.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 3:51 am


    Смръщи се. За втори или трети път чуваше за скъпият й бащичко. И оставаше не особено щастлив от чутото. Какъв тип беше тоя и какво използваше за да накаже собствената си дъщеря? И най-вече защо? Лилиян бе досадна, бе устата, говореше твърде много и споделяше твърде много на семейството си за неща, които засягаха.... хората с които общуваше ежедневно (и някои биха нарекли приятели), но чак пък да я наказва? С малки пространства?

    - Лиле... я ме погледни. - подкани я той, но тя не го направи веднага. Отне й малко време, две дълбоки вдишвания, но все пак очите й срещнаха неговите отново. Той докосна брадичката й с пръсти и я задържа за да не може тя да отмести поглед.
    - Какво? - прошепна Лилиян.
    - Искам да се съсредоточиш върху гласът ми. Не върху мястото на което се намирам, а върху гласът ми. - говореше малко по-различно от обикновено. Сякаш не говореше с нея, а с някого другиго. С някого за когото му пукаше. Беше ново... и за двама им.

    Тя кимна леко и продължи да го гледа. Устните му се разтеглиха в лека усмивка, когато се настани на пода, вече сядайки. Нямаше намерение да клечи през цялото време. И без това щеше да спи тук... и то не сам, очевидно.
    - Така... цигара искаш ли? - предложи й той, като й подаде вече запалената цигара, ако иска да я вземе. Не му харесваше идеята да се използва нечий страх за наказание от родител. Да, той също използваше някакъв неин страх срещу нея, обичаше да гледа очите й разширени от страх... от него. А не от нещо такова. Това вече бе тъпо. И му идеше да отиде и да разбие носът на баща й, а по принцип не бе такъв човек. На който да му пука за някого и да си създава чак такива проблеми. Но това момиче имаше толкова много проблеми, толкова много страхове... и всичко това й произлизаше от семейството.
    - Знаеш ли как да играеш карти?

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Сеп 21, 2023 2:54 pm


    Пое цигарата , но не откъсваше поглед от него.
    Беше лесно да се съсредоточи върху Даргов. Той винаги изпълваше цялото й пространство така или иначе. И сега пак я лъжеше, но този път много по-грубо. Сякаш му пука. Едвам преодоля желанието да се приближи и да се свие в скута му. Залъгваше я, че има някаква частица загриженост. Но пък точно от такава лъжа имаше нужда в момента. Внимание за което да се хване, като удавник за сламка. Но не можеше да се приближи. Освен, че нямаше сила да мръдне от ъгълчето си, не трябваше. Това, че той я разнася наляво надясно като плюшена играчка не значеше, че можеше просто да се настани в него. Сигурно щеше да я избута. Да приключи лъжата.
    Това й беше достатъчно.

    Топлинката на цигарата и малката светлинка, която носеше.
    Ръцете й трепереха.
    - Не това са мъгълски глупости... - Задържа коментара. Вярваше ли наистина в това, което казваше? Все по-малко и по-малко, а точно сега това можеше да накара Даргов да се отдръпне. - Знам шах, сенет... табла. Но те не са с карти.. 
    - Брей, това не са ли много мъгълски игри за теб?
    - Магическата вариация не се различава особено много от мъгълската.- Беше изиграла малко игри със Кражова. Все още обаче се правеха, че не играят заедно, а ползваха просто общите игри в Библиотеката. С изключение на магическия шах, другите игри нямаха физически разлики - просто пуловете отговаряха и на мисловните команди на играча. Но повечето магьосници твърдяха, че мъгълите просто са им копирали откритията - Правилата са си същите...

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 6:16 pm


    Изненада се. Игрите които обаче тя играеше не бяха по вкуса му, картите от друга страна... Те бяха интересни и с едно тесте можеха да се играят много, много игри. Или дори да се измислят. Какво беше? Море? Макао? Война? И такива работи.
    Даргов спря да свети със запалката и я прибра в джоба си. Беше си тъмно, но все пак можеше да види какво се случва пред ръцете му и дори в няколко крачки пред него - където бе Лилиян. То все още изглеждаше толкова уплашена... дали все пак не бе от него?
    - Ще те науча как да играе на Море.
    - Море...? Тук няма море?
    - прошепна момичето объркано, а той само завъртя очи.
    - Играта море, бе! Това е най-простата игра с карти за която се сещам в момента! Сега, ела тук! - умишлено я хвана за ръката и я дръпна по-близо до себе си, което обаче се оказа лоша идея. Защото от седнала на пода, Лилето изведнъж залитна напред и падна. И то не как да е - не на пода, че да си разбие устата, а в скута му. Лицето й бе баш на чатала му.

    Даргов си пое дълбоко въздух и вдигна изпаднала цигара от пръстите й.
    - Колкото и да ми харесва тази твоя поза... ще те помоля да седнеш. И ще ти дам пет карти, пред нас ще има море от карти..., като целта ти е да събереш колкото се може повече еднакви от мен. - звучеше си скучно, но щеше да убие някакво време и не изискваше мислене. Тоест можеха да говорят докато теглха карти. - Още казват на играта "Гледай си работата" ,защото можеш да пратиш човека да си гледа работата...в морето, да лови, да плува... схванааа.

    Дали бе схванала? Защото това падане май й беше размътилно мозъка или поне чакрите. Бузите й бяха червени като домат дори на тази светлина. На Даргов му се наложи да щракне пред очите й два пъти.
    - Извънземно, тук... мац пис пис. Съсредоточи се. Върху мен и играта. Яснооо? Ще ти дам награда, ако успееш да се справиш с тази проста задачка. - ех, какъв джентълмен! Мислеше само доброто на дамата, ти да видиш. Но да си го кажем честно - той бе леко изненадан от себе си и..., че някак си по някакъв начин му пукаше за нея. Не бе свикнал да му пука за други хора, не искаше да му пука и все пак... му пукаше. Не за първи път.

    Арина Орлова and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Сеп 21, 2023 6:48 pm


    Може да искаше да се сгуши в него, ама не баш по този начин!
    Особено..
    Не нямаше да го мисли повече, лицето така или иначе й беше достатъчно червено. Въпреки срама обаче нямаше желанието да избяга в другия край на стаята, както обикновено. Даже си седна доста плътно до Даргов, за свое собствено и може би негово учудване.
    - Разбрах, да. - Завъртя очи, ама защо й говореше все едно е дете? Игрите, които тя играеше бяха много по-сложи от това - А какво правим като съберем четири еднакви карти?
    - Отделяш "улова" настрана. После има последен рунд, в който можеш да окрадеш чуждия, АКО помниш какво е взел. Ама това може и да го изпуснем това, ако ти е в повече.
    - По скоро ще го изпуснем защото нямаш улов!
    - Състезателната й страна се надигаше. Как така щяло да й бъде твърде много!

    Момчето само се усмихна, не че тя го видя. Лилиян все още избягваше да гледа към него, но се протегна да му вземе цигарата докато разглеждаше картите си. Ръцете й още притрепваха, но определено беше по-леко.




    - Тройка имаш ли?
    - И за рибар не ставаш, Даргов. Пита ме вече миналата врътка. Поп каро трябва да е в теб.
    - От къде!?
    - Събрах четворка
    - Усмихна се и му се оплези като отдели картите - А какво става като ти свършат картите в ръка?
    - Ааа, теглиш нови пет от морето и си продължаваш хода.
    - Тройка, ако обичаш.
    - Ей! Нали знаеш, че може само ако я имаш в ръка?
    - Да, изтеглих. -
    Даже я извади и му я развея пред носа за доказателство. След като метна картата по нея Даргов изглеждаше още по-кисел от обикновено и си стискаше последните две карти в ръка. Лилито от своя страна подготвяше шестия си улов.- Още една.
    - ...
    - Още една да имаш случайно?
    - Не пречеше да пробва за четвъртата.
    - Ходи за риба. 

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 7:39 pm


    - Ще те пратя аз тебе за риба, коте...
    Трябваше да си запише мисловно да не учи хора как да играят карти никога повече. Защото всеки новобранец имаше зверски късмет. Макар и при Лилиян очевидно да бе и малко повече, малкото извънземно имаше мозък или получаваше наистина сигнали от космоса от някой, който му гледаше картите. Друго обяснение нямаше! 
    Как можеше във сяка една минута да знае какво има. И то с точност. Не, не... не му харесваше. Никак. И го изнервяше, затова палеше поредната цигарата, а лошото беше, че му бяха останали само три в кутията. А щяха да са тук цяла вечер. Може би по някое време щяха да легнат да спят... може би.

    Гледаше двете си карти и след това Лилиян. Не я харесваше. Мразеше я. Идеше му да й развали тъпата прическа, да издиша димът в лицето й - който май вече не я дразнеше - и да й вземе картите. И главно последното. Поне накрая щеше да му е лесно... да й иска всичко що не е у него. А той имаше едни петици, аса и туй то... нищо друго не бе събрал. Нейните "компоти" бяха грижливо подредени пред нея. Изръмжа.

    - Четворки! - заяви той със самочувствие, но тя само леко се усмихна.
    - Плувай.
    - КАКК?
    - Не внимаваш. 
    - ЛИЛИЯНОООО!
    - Да? - как можеше да е толкова спокойно точно в момента?! До преди тридесет минути едва ли не му трепереше от страх. А сега го гледаше готова да го разкатае и да го прати да духа супата на дъното на океана. Не му харесваше! - Отказваш ли се? Не мислех, че си такъв.
    - Не се отказвам! - изтегли карта той от морето, като продължи да гледа с кисело изражение.
    ––––––––––––-
    Играта продължаваше, но беше към краят си. Личеше си, кой е събрал повече четворки карти - Лилето. Даргов имаше скромен улов... за сега. Искаше му се да чийтне, да се допита до звездите, но там беше мъртвило. Остави ги намира и продължи да си играе по добрият стар начин, уж.
    Забеляза, че тя леко трепери, докато събираше последните няколко карти и ги оставяше настрана. Той пък беше спрял да пуши за да си остави цигара за по-нататък и една за сутринта.
    - Студено ли ти е? - попита я изненадам сам от себе си, което го накара да прехапе устна. Защо го интересуваше нещо такова? Тя бе тя, той бе той... не ги бе грижа един за друг. Бяха си нещо като заклети врагове, нали? Тогава... защо? 

    Арина Орлова and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Сеп 21, 2023 8:42 pm


    - Малко - Изненада я. Почти звучеше сякаш наистина го интересува. Надали. Това беше Даргов, все пак. Не искаше да мрънка и да се оплаква обаче, какво щяха да направят? Взеха им пръчките преди да ги бутнат в килиите, и не изглеждаше вийлите да имат намерение да ги проверят преди сутринта. - Какво правиш? Отказа се от играта?
    - Тихо там.

    Даргов се отдалечи и почна да тършува нещо откъм носещата стена на килията, докато си мърмореше под нос. Нещо за руса откачалка? Дали имаше в предвид някоя от вийлите? Не можа да разбере какво точно прави, като беше на близко се виждаха, но толкова далеч, ако не мрънкаше можеше да реши че не е там. Поне докато пламъчето на запалката не грейна отново.
    - Аха!
    - Ка... - 
    нещо меко и плюшено я удари в лицето - Възглавница?
    - Овцата обаче не е заредила одеяла тука. Хмм, я да видим. Бисквити. Лампа... тц толкоз.

    Изглежда беше някакъв тайник. Поне звучеше сякаш вади тухла от стената. Дали оставяха някакви знаци? Любопитно й беше и коя е "овцата" - можеше да й подари нещо обратно за дето се е сетила да направи нещо толкова мило, но може би беше по-добре да не знае? 
    - Дръж. - момчето й връчи стара газена лампа и после й подметна и запалката.
    - Май доста често прекарваш време тук?
    - Не толкова, колкото други хора.
    - прибра някаква кутийка в джоба си - Гледай си картите и само да те спипам, че си гледала моите!
    - То пък защото ми е притрябвало!

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 21, 2023 10:18 pm


    Поклати глава към нея и дръпна едното й кокче, след което отново се настани на земята пред нея и хвана малкото останали карти, като ги огледа. Радваше се, че бе успял да намери и цигари тук, но му беше ясно, че бяха от специалните самоделки на Люба. Нямаше да се изненада да има и нещо по-забавно от цигарите на рошавият пчелар.

    - За какво попадна тук последният път? - попита го Лилиян, като изтегли нова карта от "морето" след което хвана още три карти от тестето в ръката й и ги отдели. Какво беше отделила? Как, кога? Отново бе събрала нещо, а морето им бе почти празно. Бяха във финалният етап на играта... Какво можеше да й иска?
    - Седмица... - игногира въпроса й той, а тя му подаде една карта. - Още една.
    - Плувай. - де ти тоз късмет. Може би не трябваше да бъде толкова добър с нея все пак!


    ––––––––––––––––––


    Играта приключи. Загуба за Даргов. Бе опитал да й вземе събраните карти, провали се. Тя пък изрецитира всички карти, които бяха в ръцете му (те пък понеже бяха много) и го победи. На лицето й имаше лека усмивка, а той се мръщеше.
    - Мамиш.
    - Ти просто си глупав.
    - Така ли...? Без мен щеше да умреш от студ тук!
    - изсъска й той.
    - Аз все още умирам от студ, възглавницата не ме топли. И реално трябва да благодаря на този, който е скрил всички тези неща тук. И това не си ти.
    - Затваряй си устата за да не ти я затворя аз!

    Пак бяха започнали да се дракат за глупости. Той й обърна леко гръб и просто легна на земята, като затвори очи. Нямаше намерение да се занимава с нея повече. Извади кутийката с цигари на Люба, запали си една и дръпна. Из въздуха се разнесе една различна миризма от типичната за него. Някак си по... здравословна и сладникава. Какво беше набутала вътре? Щеше ли да му замае главата?
    - Какво е това?
    - Цигара. Сега можеш да се върнеш в малкото си ъгълче и да мълчиш. -
    изръмжа той, като бутна ръка под главата си. Бе достатъчно мил да не й краде тъпата възглавница, не му беше нужна. Но тракането на зъбите й го дразнеше и го разсейваше от собствените му мисли... коза с козите!

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Сеп 21, 2023 11:05 pm


    Имаше нещо сладко в това как се цупеше, че е загубил.
    Но ако някой я питаше щеше да отрича, нямаше нужда да го набутва в още повече проблеми, не че той сам не го правеше. А уж й беше и обещал награда, но може би беше лоша идея да му напомня точно сега. Може би го беше мислил като утешителна награда ако я бие.
    Да беше мислил и по време на играта.

    - Какво правиш?
    - Нали каза да си ходя в ъгъла -
    Тъкмо беше станала да се намести близо до стената, надяваше се там д е по-завет. И да е достатъчно далеч, че да забрави присъствието й. Сега като имаше светлина не беше толкова страшно. Нямаше какво да я залъже, че е обратно в къщи. Наказана. И това щеше да дойде разбира се. Не очакваше баща й да прати хоулер. Ако направеше нещо такова по-скоро щеше да седи и да я гледа мълчаливо докато не се изяде само. Не. Не беше в негов стил, но не искаше точно сега да обмисля какво е в негов стил. Това го знаеше предостатъчно добре. Поне си имаше възглавница да й пази дупето от студения каменен под. - Това правя.
    - Тц. Ела тука.
    - Последно?

    Сега беше нейн ред да гледа кисело. Какво му ставаше? Тъкмо почне да се държи нормално и изкара ново двайсет от някъде. Не му достигаше кислорода до мозъка, защото е висок ли? Еми пък няма пък. Не че имаше къде да бяга, но вече се беше отдалечила достатъчно далеч, че да му се наложи да стане да я хване. Как ли пък не. Въпреки, че ароматът на новата цигара я изкушаваше. И все пак изкушението не беше достатъчно голямо да се приближи да види какво ново двеста му е хрумнало.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 1:27 am


    - Последно, ела тук. - заяви той, като обърна глава към нея и извъртя очи. Как можеше да го дразни толкова много, а в същото време да търсеше близостта й? Не, не... не го правеше. Не я търсеше, нямаше нужда от нея. Просто искаше да я стопли, за да може да спи спокойно. Да е сигурен, че няма да замръзне и да стане на ледена висулка до сутринта. - Ще се превърнеш в бял бродник от студ.
    - Ха-ха. - извъртя очи Лилиян, но си взе възглавницата и се мръдна по-близо до него. Даргов въздъхна тежко, свали палтото си и една дъвка Шок изпадна от джоба на дрехата. Бе се запасил с още няколко след като последните ги бе споделил със Зина и Симо. Подсмихна се.
    - Ето ти наградата. - не бе планирал това да й бъде награда. Всъщност не бе планирал нищо, но тя щеше да се задоволи с това. - А ако си още по-послушна... ще ти дам захарен памук утре.

    Имаше кутийка със син захарен памук, която бе купил от супермаркета. И да, бе я купил за нея. И не, никога не бе събрал смелост наистина да й я даде. И може би никога нямаше да събере, ако не бе този момент тук. Да го подметне ей така. 
    - Какво е това? - ако му даваха галеон за всеки път в който тя задаваше този въпрос...
    - Дъвка "Шок", кисела е.
    - Кисела.. дъвка? 
    - Да, но може би не искаш да я опитваш сега. - с някакви неработещи мозъчни клетки (очевидно) и липсващ инстинкт за самосъхранение (отново - очевидно), Даргов наметна палтото си върху нея. Беше му ясно, че ще го натикат тук скоро затова си го беше и взел. Но очевидно (кхм), нямаше да го ползва той. Тя сякаш имаше повече нужда от това.

    Легна обратно на земята, като се загледа в тавана, а мислите му блуждаеха в различни посоки. И една от тях беше тя. Погледна я. Изглеждаше толкова малка и крехка, скрита във връхната дреха, че си бе почти сладко.
    Реално Лилиян бе сладка, но отвореше ли си устата ставаха проблеми. И семейството й също бе проблемно..., защо обаче част от него си мислеше, че му пука за нея? Или, че трябва да му пука? Не трябваше... не искаше...
    И все пак той бе този, който щеше да мръзне тази вечер. Но щеше да го приеме като мъж, и по-лошо бе виждал и усещал.
    Затвори очи, като си дръпна от цигарата мълчаливо.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Сеп 22, 2023 2:19 am


    Определено се сгря бързо. Не беше обаче ясно дали от огромното палто, в което можеше да се събере два път или от неочаквания мил жест на момчето. Не че той не изглеждаше също толкова объркан от собственото си действие. Ама така имаше друг проблем. Ставаше му длъжна! И изобщо нямаше намерение да го остави така и после да й се появи изневиделица със "ама помниш ли тогава". Не. Никакви такива. И желанието й да върне палтото не беше изобщо от притеснение, че той ще вземе да измръзне. Все пак бяха тук заради него.

    - Какво правиш пък сега?
    - Споделям -
    Още червена като домат метна палтото върху него като одеалце и бързо-бързо преди да премисли идеята си, се пъхна и тя под него. Опита се да не се допира твърде много до него. Без особен успех разбира се. Палтото беше огромно за нея, но по негов размер все пак. Наложи се да се сгуши леко - Че ако ти станеш бродник със всички е свършено.. всъщност като се замисЕЙйй!
    - Не знаех, че ти пука коте.

    От странната и непривична поза на това да се прави, че не съществува до него и да се завива с крайчеца на палтото, я беше дръпнал отгоре си намествайки импровизираното одеяло. Вдигната вежда и нахална усмивка сецнаха протеста й. Технически беше прав, така връхната дреха ги покриваше по-добре. Не значеше, че й харесва обаче! Опита се да му навре възглавницата в лицето, все пак на нея вече не й трябваше като ползваше момчето за такава, и да се обърне така, че да не го гледа. 
    Така разположена чуваше биенето на сърцето му.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 2:44 am


    Премести възглавницата под главата си, така и така тя нямаше да има нужда от нея. След като той щеше да бъде нейното легло и възглавница тази вечер. Имаше обаче една дребна подробност. Лилиян го влудяваше.
    Тялото й отключваше някакви химични и физични неща в него и караше части от него да растат и да се втвърдяват, докато се опитваше да не мисли за... за нея. Затова просто я прегърна леко, а на ум започна да си пее химна на България с цел да се успокои и да прекрати биологичните процеси в тялото си и природните си нужди.

    - Така.. добре ли е? - прошепна Лилиян, като го погледна. Той гледаше към нея и съвсем леко се усмихна. Защо пък започна да си мисли за панаира и целувката им? Къде отиде химна? Мамка му...
    - Идеално е. - думите сами напуснаха устата му, изненадаха и двама им. Но последвалото беше още по-изненадващо. Даргов докосна брадичката й и я поднесе напред към себе си. Допря устни до нейните нежно, припомняйки й какво е целувка. Припомняйки й онези целувки на панаира. Но този път се опита да направи тази по-дълбока и по-страстна, като ръцете му се обвиха около нея в нежна прегръдка - не я стискаше, просто я държеше близо до себе си и галеше гърбът й. Може би това също щеше да й помогне да се стопли. На него определено помагаше.

    Усети първоначалният й шок и изненада, тя не очакваше това, не помръдна и не отвърна Но само първоначално, после тялото й само намери ритъм, дори и съзнанието й да не го искаше, то тялото й го желаеше силно. Разбираше го по реакцията й, начина по който се притискаше в неговото. Ти да видиш, малкото Лиле наистина си беше скрила лимонка все пак.

    Арина Орлова and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 56
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 16
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 26
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 22
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 6
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 20
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 14

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Сеп 22, 2023 3:30 am


    Това беше ужасна идея.
    Още

    Но беше толкова хубаво.

    Единственото й предупреждение беш лекото препускане на пулса му, но вече беше късно. В момента, в който усети натиска на устните му, всички мисли за това колко могат да си изпатят, как и дъе изобщо се намираха изчезнаха. Защо Ягите го взели й действаше така? Намести се уж леко докато държеше целувката, хем да се подпре повече на коленете си отколкото на него. Е опита се, но ръцете му захванаха кръста й и го задържаха неподвижен.
    Защо я спираше?
    Ужасна идея.
    Искаше още.

    Какво беше направила на приема? Когато изкара от него онзи звук.. искаше и него да чуе пак. Искаше толкова много в момента. Без изобщо да знае точно какво иска. Просто искаше. Захапа леко  долната му устна, докато ръката й се вплиташе в косата му. Усещаше пулса му в цялото си тяло.. или пък беше нейния собствен. Имаше ли значение вече? Целувките й се отклониха от устата му. В залата за пушене беше посочил врата си. Дали искаше и тя да..? Опита се да повтори движенията му.
    Не я спря.
    А когато засмука вената му.. Звукът, който момчето издаде.. Само това можеше да я държи сгрята цяла седмица в килиите, а искаше още. Много още. Всъщност искаше всичко - да чуе още от стоновете му, да усети още от допира му.
    Още от това, което Даргов я караше да чувства.
    Захапа заформящата се червенина, както толкова пъти той беше хапал и нея. Дори и от това искаше още.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : The walls are slowly closing in Coin10 170
    Ниво : The walls are slowly closing in Untitl40
    Статистики :
    The walls are slowly closing in Streng10 Сила: 26
    The walls are slowly closing in Shield10 Издръжливост: 18
    The walls are slowly closing in Brain10 Интелигентност: 20
    The walls are slowly closing in Runnin10 Ловкост: 18
    The walls are slowly closing in Magic-10 Магия: 30
    The walls are slowly closing in Clover10 Късмет: 20

    Re: The walls are slowly closing in

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 4:31 am


    Мамка му!
    Можеше да избухне, можеше да загуби контрол... Пое си дълбоко дъх, но не успя да подтисне стенанието си. Нито последвалите го такива. Лилиян бе напипала слабото му място и точно в момента го правеше на пух и прах.
    Затвори очи, затегна ръце около малкото й кръстче. Намести я по-удобно върху себе си... трябваше да я спре. Ако не искаше да я нарани..., а точно в момента Даргов не искаше.

    - Лилиян... -
    простена, като се опита да я избута и да спре движенията й. Тя спря, погледна го. В очите й имаше нещо, което не можеше да определи.
    - Не ти ли... харесва? Грешно ли го правя?
    О, мамка му! Грешно ли го правела... та тя бе природно надарен талант с тоя език и тези устни. Какво можеше да й каже?
    - Не е това... - поклати глава Даргов и отмести очи от нейните, не можеш да я гледа в момента. А и не искаше. - Късно е, трябва да спиш.

    Тя се опули насреща му сякаш му задаваше въпросът "да спя? как така да спя?" . Явно обаче си бе помислила този въпрос, защото се надигна до седнало положение, докосвайки части от него, които той не искаше да бъдат докосвани. Изръмжа.
    - Лягай да спиш!
    - Не ми се спи, ти...
    - А на мен ми се спи!
    - обви дългите си ръце около нея и просто я дръпна към себе си, просвайки я да легне върху гърдите му. Стисна силно, сякаш бе плюшена играчка и затвори очи. - Лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш ... дървеници за разкош.
    Дървеници май беше, нали?
    - Защо ми е да сънувам буболечки, Даргов.. пусни ме мъничко... оуу..!
    - Няма оу!
    - погледна я, като очите й срещнаха неговите. Тя се надвеси над него и докосна бузата му с ръка. Той потрепна от докосването, което не бе очаквал.
    Още... искаше още...

    Сякаш вече знаеше какво ще направи Лилиян и просто и помогна - докато тя се навеждаше за да срещне устните му, то той леко се надигна. Целуна я нежно, но за кратко. Погали бузата й, а след това и косата й.
    - Заспивай...и утре ще ти дам захарен памук.
    - Лъжите са хубаво нещо.
    - Обзалагам се на чифт гащи...
    - тя го изгледа кръвнишки.  - Шегувам се бе! Сериозен съм.... ще ти дам утре захарен памук. При това син. Хайде сега, затваряй очи..
    Продължи да я гушка, като правеше опити да заспи, но макар и да ме затворил очи, то съзнанието му продължаваше да блуждае в други посоки. Една от които - момичето намиращо се върху него.



    Край.

    Арина Орлова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:05 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!