Тясно. Беше толкова, толкова тясно. Имаше чувството че с всяка изминала секунда ставаше все по малко пространството в което я бяха набутали. Нямаше светлина, освен далечната мъждукаща факла в коридора. Влажно, студено гадно и беше сам самичка.
Как беше стигнала до тук?
Наказана в килиите.
ТОЙ беше виновен! Заради него изпусна глупавата Мелачка. А след взрива вийлите бяха станали още по-груби с Редовите. Дори тя не успяваше да мине метър тази година. Не че точно в момента й беше до това. Така или иначе малкото момиче се беше свило на още по-миниатюрна топка във възможно най-далечният ъгъл.
Какво следваше?
Просто щяха да я оставят така до утре? Отнеха й и пръчката. Ако баща й разбереше... когато. Не ако, последиците щяха да са лоши. По лоши от това наказание. Беше изпуснала час, така де допълнителните занимания след уроците. Но сега беше твърде ужасена от самата ситуация, че дори да успее да формулира мисъл какво и как баща й би направил ако реши че това наказание й е било малко.
Сама ли щяха да я оставят в мрака?
Не..
Чуваха се стъпки в далечината. Може би Анастасия се връщаше да я извади от тук. Решили че е грешка? Можеха да й сложат допълнителни занимания. По-тежки уроци? Каквото и да беше, но не и това. Не можеше да остане цяла вечер сама в мрака.
- Тук май няма никой. - Друга вийла, тази май беше Виктория. Не онази, която докара нея. Избута висок силует в килията й, без да се огледа, изсумтя нещо под нос и тръшна вратата след него - Влизай и да не съм чула и гък.