Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Extravaganja

    Димитра Василева
    Димитра Василева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 71
    Ниво : Extravaganja Untitl37
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 6
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 6
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 4
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 2
    Extravaganja Magic-10 Магия: 2
    Extravaganja Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Extravaganja SausageExtravaganja SapphireExtravaganja Pear

    Extravaganja

    Писане by Димитра Василева Вто Сеп 19, 2023 6:29 pm


    В тихата част на стара София, на улица Сердика 19, се намираше Къщата на леля Калина. Калина бе сестра на майката на Димитра и подобно на всички жени Василеви, от ранна детска възраст бе намерила своят начин да изразява своята връзка с природата. Макар никоя от роднините на Димитра да не бе посещавала "Мунгав" или да говореше открито за магия, те всички бяха надарени със специални "дарби", свързани със земята, животните или хората. За Калина това бяха растенията и билките. Тя познаваше нуждите и способностите им, умееше да лекува и подпомага здравето и благоденствието на хората с тях. Бъркаше смеси, извилчаше екстракти, а най-чето подправяше блъди мерито си или някоя супа с тях. 
     Всички причудливи плодове на калининия труд можеха да се намерят в Магазинът за билки, наречен с гръмкото име "Extravaganja". Той се намираше точно до входа на синята къща, в която живееше билкарката. Хората я познаваха като блага жена, носеща русолявата си коса на дълга плитка, стигаща до кръста ѝ. Освен кардамон и най-пресният босилек, който някога сте помирисвали, там хората намираха мехлем за косопад, капки против безсъние, стръкове против лоша енергия, корен за късмет и така нататък и така нататък. Няма нужда да споменаваме, че последното десетилетие бе благосклонно към бизнеса на госпожа Василева, тъй като мъгълите започнаха да се увличат по по-езотеричните методи. Лицензът ѝ по хомеопатия висеше зад касата, тъкмо до напомнящият, ръчно написан надпис "Обичайте и се усмихвайте повече!".
     Димитра обичаше леля си. Когато започна училище в мъгълския свят (преди да получи писмото от "Мунгав") тя поживя няколко години в триетажната синя къща. В ранчото се връщаше през уикендите, а ежедневието ѝ минаваше в магазина. За това и връщането ѝ тук през летните ваканции беше всичко друго, но не и необичайно. 
     
    - Хайде, Димитра, този пансион, където са те пратили едва ли е девически... - нареждаше госпожа Дудукова, редовна клиентка, живееща по-надолу по улица "Симеон". - Крайно време е да се хванеш с някой левент, дете, няма да си вечно млада... - тирадата бе прекъсната, когато лелея ѝ влезе в стаята с бурканче бял крем, привлечайки погледа на възрастната жена, тъкмо за да пропусне демонстративното завъртане на очи на Миа -  Ах, Калина, упоритите бръчки просто НЕ МИ-НА-ВАТ, разбираш ли... А овдовлеят Герджиков ще идва на бридж... Просто не знам... Дай ми този път нещо по-силно...


     "Да, лельо, дай ѝ валиум и да приключи тези мъки" - помисли си момичето и се изкикоти сама на себе си. 
     - Не виждам нищо смешно, госпожичке. - възмутената възрастна дама отметна декоративното си копринено шалче настрана. - Има живот и след смъртта, да... Но ние, живите трябва да се погрижим за себе си... за ближните си... Друго си е да си имаш компания, дете. Започвай да се ориентираш! 

    Калина се усмихна тактично, което просто отприщи напушилият смях на тийнейджърката. Не можа да се окопити и се скри в задната стаичка, за да избегне повече проповеди. 

     Запали си цигара и си извади бира от хладилника. Чу се камбанката за излизане от магазина, после с характерният си звънлив смях връхлетя Калина:
     - Горкият Герджиков... Ако знаеше какво му се пише щеше да мине да си вземе Пало Санто за прогонване на натрапчиви енергии...
     - Да.. И какво? Ще запали Дудукова с него - изсмя се Димитра и отпи от бутилката бира.

     Камбанката отново звънна и жените се спогледаха. 
     - Миа, мила, би ли поела този клиент, имам да свърша нещо горе. - момичето кимна и се отправи през висящите дървени орнаменти, висящи от рамката на вратата, подобно комарник.

     - Добър ден! С какво мога... - Вдигна поглед и видя не кой да, а един от съучениците си. Не, не от мъгълското училище. Те не се навъртаха много тук, защото ги беше малко страх от Миа. Беше съдомникът ѝ от "Мунгав", Дългуча. - Ти... Какво... - отне ѝ секунда да се стегне - Какво по дяволите правиш тук, Даргов?!
     - Виж ти, виж ти, какво е довлякло котката... - Озъби се Бранимир в широка усмивка. Направи крачка напред и отвори уста да продължи, но Димитра го пресече:
     - Довлякла е двуметрова напаст, със съмнителни куидични умения, ето какво!
     - Аааа, Димитричке! НЕ с лошо, на крака съм ти дошъл...
     - Ах ТИ, ТРОЛ такъв... - Димитра едва не направи лупинг, прескачайки тезгяха впускайки се да удуши съдомника си от "Южен вятър".

    @Бранимир Даргов , пази се, че е боен миньона

    Ясна Соколова, Симеон Манев, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 170
    Ниво : Extravaganja Untitl40
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 26
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 18
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 20
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 18
    Extravaganja Magic-10 Магия: 30
    Extravaganja Clover10 Късмет: 20

    Re: Extravaganja

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 4:04 am


    Отново си бе чукнал срещичка с Омо. Отново бе ползвал БДЖ-то и май щеше да му е по-изгодно да си извади целогодишна карта на този етап. Там поне можеше да се скрие в някое празно купе или да запали цигара край вратата. В автобусите го хващаше клаустрофобия, каквото по принцип нямаше. Там бе тясно, място за краката му не се намираше. И беше шумно, с неговият късмет все някоя майка с бебе седеше зад него и бебето почваше да му дърпа косата. Ама наистина. Затова си хващаше раничката, влакчето и до няколко часа цъфваше в София.
    В някои моменти ползваше и летекоди, но те не бяха толкова забавни. Колкото и да бяха бързи, колкото и да бяха удобни, то не винаги човек можеше да си направи такъв. А Даргов и магията... е, те не бяха най-добри приятели през голяма част от времето.

    И както казахме - бе си чукнал срещичка с Омо. Другото момче обаче трябваше да ходи на рожденият ден на някаква си леля в покрайнините на София и Даргов бе успял единствено да зареже чантата си в дома на Дельови и да поговори с Омо за кратко. Поговори, нали...
    И така, докато вярното му другарче страдаше пиейки чай от лайка и с торта от моркови на рожденият ден на леля си (за което Даргов знаеше от 38 снимки пратени му в месенджър), то дългият бе тръгнал из улиците на Софифя.

    Да се дотътри от Младост 4 до тук си бе цяло приключение. Бе хванал някакъв автобус за да хване после някакво метро за да слезе на някаква си станция от където го ориентираха, че трябвало да ходи пеша до не знам си къде си, защото навигацията му отказваше да зареди под земята. А той се въртеше около някакъв фонтан в метрото, където хората си мотаха стотинки...
    И така след около час вървене то той най-сетне бе стигнал някъде. Някъде бяха малките улички, които иначе обичаше. Стига да можеше да се ориентира. Но сега ориентира му бе гугъл мапс и малкото човече вървящо по права линия. Да си извади пръчката и да използва едно "Насочи ми" щеше да е по-лесно, но щеше да привлече погледите на малкото мъгъли, които се шляеха тук.

    Пуи.Пуи.
    "Като си там, отскочи до Женският пазар"
    "Защо да ходя там? От жена ли имаш нужда?"
    "Да ти го 👉 👌 "
    "И до там ще стигнем. 😘 "

    Това бе краткият разговор който Даргов и Дельов бяха провели, докато Даргов все още се ориентираше по улиците. Не бе споделил на Омо защо е тръгнал насам, но бе поискал поне някаква информация. Не получи много такава. Бе казал само "магазинче за билки", което пак не говореше много на софийският му събрат. Но май му беше подсказало достатъчно какво ще търси Даргов тук. Очевидно не беше розмарин за картофите и джоджен за боба. Или там каквото се ползваше.

    Бе чул за малкото магазинче от един пич в Торбаланово. И разбира се, както винаги, когато нещо му станеше интересно имаше желанието да отиде и да провери. Макар и последният път това да му беше навлякло известна доза проблеми, които можеше буквално да нарече "pain in the ass".
    Но това място изглеждаше... безопасно. И нормално. Изглеждаше.
    Влезе вътре и що да видят очите му - Димитричка! От плът и кръв! Ха! Колко пък малък бе светът, че точно пък Димитричка да види тук. Не знаеше да се радва или не... май по-скоро не, като се имаше предвид,че тя бе продавачката и очевидно искаше да го изкорми.
    - Ма, я се успокой бе Димитричке!! - отскочи в страни дългият, като гледаше да не се бутне в нещо, но главата му се удари в някаква саксия, която висеше от тавана. Кой слагаше саксии да висят от тавана?
    Опъна ръце напред сякаш да блокира войнствената южнячка, която го гледаше все едно й е изял десерта с вилица или й е откраднал тревата.
    - Я кажи, от тук ли си взимаш ти тревичката? Мястото ваше ли е?- повдигна вежди дългият.
    - За това ли си дошъл?
    - Че за какво да дойда? Да те гледам теб ли? -
    обходи тялото й от главата до петите. - Сяя... ставаш, ма... и по-хубаво съм виждал.

    Нова доза подгонване. Нов отскок от Даргов. Ръгане в ребрата... уф, защо всички винаги го ръгаха в ребрата. Май се радваше обаче, че не бе по-надолу.
    Изпуфтя и докосна натъртеното място, като изгледа кисело Миа. Тя защо винаги бе била толкова досадна, защо винаги искаше да го убие?
    - Така ли се държите тук с всички клиенти? - искаше му се да огледа, не че го интересуваше какво има, бе дошъл с конкретна цел, но тя не го оставяше да направи нищо. Гледаше го все едно е крадец и сега ще задигне магазина. Или пък нещо по-лошо..., но не му хрумваше какво бе по-лошо от това.  - Нищо чудно, че е толкова празно.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Димитра Василева
    Димитра Василева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 71
    Ниво : Extravaganja Untitl37
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 6
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 6
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 4
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 2
    Extravaganja Magic-10 Магия: 2
    Extravaganja Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Extravaganja SausageExtravaganja SapphireExtravaganja Pear

    Re: Extravaganja

    Писане by Димитра Василева Чет Сеп 21, 2023 2:31 am


    Бранимир продължаваше да я дразни всяйчески. Петокурсникът имаше този талант още откакто бе разпределен в "Южен вятър". Беше втората година на Димитра в "Мунгав", а този... екземпляр се открои като трън в обувката още в самото начало... Тя не рзбираше дали му харесва да дразни хората или просто беше защитна реакция, както при нея, например. Тя ги отблъскваше всичките, малко бяха онези, които я изтърпяха достатъчно дълго, че да имат нормални отношения. 
     С Дългуча бяха като "Том и Джери" - дразнеха се взаимно, докато не дойде нещо друго, което да тормозят и да се обединят около него. Следователно, той много добре знаеше какво може да я изкара извън нерви. И го използваше, О, Всемогъща Гея, използваше го във всеки удобен случай, за да се позабавлява на избухването ѝ. 
     
     След последния неуспешен опит да се добере до него, поспря се, пое си въздух. Привичното ѝ, макар и само привидно самообладание се възвърна. 
     - За трева си дошъл, значи... - Ухили се. Като хиена. Започна да пристъпва към рафтовете с най-различни торбички, бурканчета и колби, прокара ръка по полиците. - Е... Тук се намира възможно най-доброто на пазара. Тествано и доказано.
     - А! Ти си опитното зайче, значи. Обяснява много... - захили се младежът.
     - Слушай, Бранко, не ме дразни повече! - изсъска предупредително Димитра. - Дошъл си да правиш бизнес. Да си говорим за бизнес. 
     Търговският си нюх беше придобила тук, покрай магазинът, както и наблюдавайки как майка ѝ се държи с конете. Макар баба ѝ да бе истинският факир в това отношение. Именно от нея бе чула тази реплика едва на крепката петгодишна възраст. Дали щеше да стане бизнес-дама, когато приключи с "Мунгав"? Вероятно. С какво? Идея си нямаше. Заотстъпва назад, но не изпускаше от поглед съученика си.
     - Тук имаме най-различни видове сатива, индика, къш... Също и пърпълът не е лош... Интересни са хашишите, които сме заредили, но... - за секунда млъкна и проследи погледа на Бранимир. - Какво си зяпнал като...
     - Пребозало теле ли? Съгласна съм. Досущ като твоят поглед сега. Димитра Василева, мога ли да знам какво продаваш на този младеж? - Калина седеше облегната на касата между задното помещение и търговската част и с игрива нотка приглаждаше дългата си плитка. - Сега дилър ли си или трябва да ти напомням какви са правилата за продаване на психотропни билки в магазина ми?
     - Ъм, лельо, аз...
     - Лельо?! - Даргов с нескрита почуда възкликна. Окопити се бързо. Твърде бързо. - Простете възклицанието, но няма как да не бъда изненадан, бих казал по-голяма сестра, но не и леля... Приятно ми е, Бранимир Даргов. 
     "Чудесно, сега се мазни. Мамичката ти, Даргов!"
     - Калина, приятно ми е. Да, леля съм ѝ. А ласкателствата няма да свалят нито от цената на стоката ми, нито ще дадат няколко годинки отгоре на възрастта ти, Бранимире!
     - Лельо, той ми е съученик от, ъм... Аз не съм го викала. Той така... сега цъфна... 
     - Аха... А аз бера лайка от вчера, нали? - засмя се Калина. - Е, няма да е зле да се поуспокоиш малко, момиче, нервна си и онази вена на челото ти пак е изпъкнала... А ти, Бранимир, можеш да заповядаш отзад, където да си поговорим и да пием по бира. - подкани го с ръка. - Миа, обърни таблеката на "Затворено" и ела.

    Юлий Звездинов, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 170
    Ниво : Extravaganja Untitl40
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 26
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 18
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 20
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 18
    Extravaganja Magic-10 Магия: 30
    Extravaganja Clover10 Късмет: 20

    Re: Extravaganja

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 22, 2023 1:41 am


    "Ти да видиш, ти да видиш"  мислеше си Даргов, като повдигна вежда и погледна към Димитра. Леля й изглеждаше като готин човек, и определено не изглеждаше да й бъде леля... сега ли бе моментът да каже "Обичам и лели" или щяха да го изгонят и без бира? Май щеше да си мълчи.
    Смигна на Димитричка след което тръгна след Калина, оглеждайки мястото. Дали и бирата си правеха сами някъде или си беше просто купешка?

    Сума въпроси му се въртяха в главата, когато се настани около една дървена маса, която изглеждаше комично малка до високото му тяло. Краката му сякаш едва се побраха отдолу. Изглеждаше като Гандалф на гости на Билбо.
    - Да разбирам ли, че няма шанс да се сдобия с невероятната ви трева за която чух такива хубави отзиви? - попита той Калина, като запали цигара. Не попита дали може, но той си пушеше навсякъде. А и в центъра на масата имаше пепелник.
    - Единствената трева която ще получиш от мен ще е за чай, Бранимире. - той се усмихна леко, нямаше против и чай да прави. Понякога слагаше тук там нещо вътре за по-силен ефект когато трябваше да пророкува нещо... по чаени листенца.

    - Цигарите ти са гадни. - подметна Миа, като влезе в стаята при тях. Двамата с Даргов се спогледаха. Сякаш една невидима мълния пробяга между очите кръстосаните им погледи.
    - Бе то и ти .... не си цвете за мирисане понякога, ама не съм го казвал нали. - друго нещо искаше да каже, но си замълча, все пак леля й беше в стаята. Жената обаче усети това и леко се засмя.
    - Димитра е като магарешки бодил, но дори той си има своята приложимост. - леля Калина постави три чаши на масата, а след миг в тях наливаше пенлива течност. Даргов отпи от своята усещайки пияната по устните си и се ухили.
    - Да, магарешки бодил е чудесен начин да я опише човек.
    - Ехо, аз съм все още тук. - напомни им Димитра.
    - Но си толкова ниска, че почти не те забелязах.
    - Бранимирееее
    - Димитричкееее
    - Та вие се познавате от училище, а? - полюбопитства лелята, като се облегна в стола си.
    - Да, от един дом сме... така да се каже.
    - Тоест, технически сме семейство. - продължи Даргов с кисела физиономия. Разбира се, той нямаше приятели. Само осиновени роднини тип Люба и Арина. Колко пък бе един или двадесет повече. Все пак никой не е казал, че трябва да харесваш роднините си.
    Метна поглед на Миа с който сякаш казваше "Някакъв шанс да получа онази трева, която и да е?" , защото се съмняваше лелята да поддаде. Дори и на невероятния му чар (кхм, кое?).

    Симеон Манев, Лилиян Кардамова and Димитра Василева харесват този пост.

    Димитра Василева
    Димитра Василева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 71
    Ниво : Extravaganja Untitl37
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 6
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 6
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 4
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 2
    Extravaganja Magic-10 Магия: 2
    Extravaganja Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Extravaganja SausageExtravaganja SapphireExtravaganja Pear

    Re: Extravaganja

    Писане by Димитра Василева Вто Сеп 26, 2023 1:37 am


    Фактът, че Бранимир се бе появил на толкова лично и съкровено място за нея, като лелината къща, било то и в магазина, я напрягаше. 
     "Твърде близо е. Твърде уязвима ставам по този начин."
     Е, нямаше какво да прави... Когато Калина си наумеше нещо - нямаше измъкване. Димитра го беше научила по трудния начин и сега нямаше никакъв начин да се изниже. Обичаше леля си, но тази интеракция можеше да превърне следващите две години в "Мунгав" в тих ад. 
     Даргов беше дошъл с една цел - да си купи марихуана. Би му натикала няколко пакета само и само да избегне интеракция между двата си свята. През последните 5 години бе допуснала малки, неизбежни пробойни. Някои малки подробности, детайли около това защо аджеба разбира толкова много от билки и животни, защо без капчица усилия напредва по "Отвари"... Но нищо по-съществено. Голямата червена лампа за "Опасност" се въртеше в главата ѝ, пречейки на всякаква разумна мисъл да си проправи път до повърхността. Пристъпи нервно и грабна чашата с бира. Изпи я на екс, което ѝ спечели окурителен поглед от възрастния в стаята, а в очите на съдомникът ѝ се прокрадна игриво пламъче, наред с нескритото "Хайде да измислим нещо, а?".
     
     - Семейство, значи... - Калина потупа замислено с пръст брадичката си. - Интересно защо Миа не споделя много за вас с другото си семейство, нас, например. 
     "Ето това е, започна се, прецакана съм."
     Момчето вдигна озадачено вежда, отпи от бирата си, а сетне си дръпна продължително от цигарата.
     - Знаете ли, тя и с нас не говори много за вас, или като цяло. Дали сте я проверявали за дефекти или знам ли... Увреждания? 
     Присмехът му възпламени Димитра и малки пламъчета заиграха в бадемовидните ѝ очи.
     - Със сигурност не е от разреден въздух както при теб, Дълъг. - озъби се и си запали цигара. Доля си бира и седна на стола, за да се озапти. Беше тъпа шега. Не можеше да се съсредоточи. - Лельо, дай да му дадем трева и да ходи. Гарантирам за него. Просто... Давай да минава. 
    - Димитра! Що за липса на гостоприемство!
    - Да, Димитричке, първите седем... 
    - Опитвам се да ти направя услуга, Дръвник.
    - Хей, хей! Вижте как се забавляваме. - Калина се подхилваше, но в очите ѝ се четеше друго. Една Василева никога не пропускаше възможност. - Бранимире, семейството ти надарени ли са?
    - Хо-хо И още как! Нека ви кажа, че...
    - Иуу! Тя нямаше предвид това, бе!
    - Нито пък аз, но твоето мръсно подсъзнание...
    - Магьосници ли са? Това те питам, момче. Братя и сестри имаш ли? И те ли учат в "Мунгав"?
     Миа въздъхна и надигна чашата със студена златиста течност. Разпитът се насочи в друга посока.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 170
    Ниво : Extravaganja Untitl40
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 26
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 18
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 20
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 18
    Extravaganja Magic-10 Магия: 30
    Extravaganja Clover10 Късмет: 20

    Re: Extravaganja

    Писане by Бранимир Даргов Вто Сеп 26, 2023 10:30 pm


    Отпи от бирата си и се загледа в лелята. На къде насочваше тя разговора. Магьосници ли били, надарени.. братя, сестри. Ако знаеше, че купуването на трева върви с подаването на автобиография в този магазин, то сигурно щеше да си избере друг. На този етап от живота си не смяташе да пише CV.
    - Не е нужно да отговаряш, може да си ходиш... - Миа изрече тихо, но думите не убягнаха нито на Даргов нито на леля Калина. Възрастната жена погледна Миа и повдигна вежда след което погледна към Бранимир.
    - Тц. Нямам братя и сестри, следователно не учат никъде, майка ми е започнала да ги поглъща всичките след като е решила, че един като мен й стига. - повдигна рамене. - И не сме чистокръвни магьосници, не. Наполовина...

    Нито се гордееше, нито се срамуваше от това. В своите очи той си бе чист до мозъка на костите си. Правеше ли магия? Правеше. Учеше ли в магическо училище? Учеше. Беше ли магьосник? Беше. Какво точно течеше във вените му не бе важно. Но му беше ясно, че някой ден ще се издигне достатъчно и сред магьосниците, родителите му се бяха постарали да се издигнат сред мъгълите. Неговите интереси лежаха другаде... кой знае, някоя магьосница в бъдеще можеше и да го дари с две-три пищящи изчадия на мрака, които да носят гените му, колкото да продължи рода си. Макар и интересните му в момента да бяха наполовина - ако не и повече - в друга посока.

    - Хмм, тъжно. - въздъхна лелята. 
    - Тъжно ли?! - повдигна вежда той. Нея пък какво я бе прихванало, да не го разпитваше тук с цел да го жени за Миа или нещо подобно. Ако да, то се радваше, че не е преминал теста й. Най-сетне тест на който да се радва, че се е провалил. Миа като негова жена, иу! Не бе чак такъв мазохист. Макар и тя да...е, не беше за изхвърляне, но не бе и за дълъг семеен живот, поне не за него. 
    Въпросът му обаче за сега остана без отговор от страна на Калина.
    - Та значи Миа не говори много за нас и за училището?
    - Не..., но това не е и тема, която често се обсъжда в нашият дом. Ти си получил своето писмо, защото един от родителите ти е магьосник, нали?
    - Да, така обикновено работи. - повдигна рамене отново. Знаеше,че при Омо е друг случая, той просто се бе пръкнал с магически дарби, какъв шок. Това обаче го накара да погледне Димитра, какъв бе нейният случай? Никога не я бе питал.
    - Предполагам... тук случаят е сходен. Някой от родителите на Миа е магьосник? - попита без много да мисли, че това може да е неудобен въпрос, но Даргов бе от тези, които задаваха така или иначе неудобните въпроси, когато нямаше кой друг да го направи.

    Лилиян Кардамова and Димитра Василева харесват този пост.

    Димитра Василева
    Димитра Василева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 71
    Ниво : Extravaganja Untitl37
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 6
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 6
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 4
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 2
    Extravaganja Magic-10 Магия: 2
    Extravaganja Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Extravaganja SausageExtravaganja SapphireExtravaganja Pear

    Re: Extravaganja

    Писане by Димитра Василева Чет Сеп 28, 2023 12:22 am


    Димитра се ухили, когато момчето се оприличи с гръцки бог (майка му, подобно Кронос, била поглъщала децата си). "Нарцис си ти, Бранимире, НАР-ЦИС!" - помисли си шеговито, но настроението ѝ бързо се промени след последната размяна на реплики: 
     "Наистина, защо да е тъжно, че не е чистокръвен? Какво е намислила леля ми?" - Мозъкът на момичето заработи усърдно. Това, което на пръв поглед изглеждаше невинен въпрос представляваше твърде голям интерес за Калина, за да бъде подминат с лековерно махване на ръка. - "Какво я интересуваше всъщност? Опитва се да го опознае? Да разбере повече за съучениците и училището ми?"
     Подходящо би било да споменем тук, че точно леля ѝ я бе подкрепила пред семейния съвет да започне обучение в училището за вълшебство и магии. С особена съпротива се открояваха майка ѝ и баба ѝ. Момичето така и не разбра на какво се дължеше тази ревностна защита на свободният ѝ избор от страна на русокосата билкарка. 
     - Не..., но това не е и тема, която често се обсъжда в нашият дом. - Рече Калина, а племенницата ѝ кимна утвърдително -Ти си получил своето писмо, защото един от родителите ти е магьосник, нали?
     - Да, така обикновено работи. - Очите на Бранимир заблестяха с нотката на любопитството.
     Сега вече Миа се напрегна. Предогади накъде отиваше разговорът. Тялото ѝ започна да излъчва статично електричество от изпънатите жили и мускули. Любопитство и нерви. Василеви не приемаха своите дарби за магически способности. Те и не приличаха на такива. По-скоро родовите легенди оприличаваха "дарбата" като силна връзка с елемента Земя. Нищо повече или по-малко. Сама по себе си, тя се бе чудила хиляди пъти защо получи онова писмо, дали би могло по друга линия да е магьосница. По линия, която не се споменаваше, не се дискутираше и през последните години съвсем не си позволяваше да си мисли за нея (него).
     - Предполагам... тук случаят е сходен. Някой от родителите на Миа е магьосник?
     "Ето го. Моментът, който чаках." - Притаи дъх Димитра.
     - Да, това са и моите предположения. - Закима Калина, заметна дългата плитка пред себе си и заигра с нея. Винаги го правеше, когато искаше да се съсредоточи. - Значи така...
     - Значи как? Значи какво? - не се сдържа момичето и подскочи на място.
     - Значи, че мама или тате може да прави Абра-кадабра, Димитричке! Ти къде спиш пет години? - както винаги Даргов и неговата язвителност намираха най-подходящия момент да засилят напрежението. Или да го създат, там, където отсъстваше. Но дори той не беше глупав. Поне не толкова, че да не усети интригата, която подобно слон, трошеше имагинерния стъкларски магазин, наречен "Димитрините нерви". Тя, от своя страна сви малките си юмручета и бе готова да ги насочи към съученика си, за това той запита с далеч по-сериозен тон - Все пак, Калина, какво значи "предполагам"? Обясних как работят нещата с магията. Преди племенницата ти да се е наранила, в опит да ми затвори устата...
     - Кой ми е предал магьосническият ген, лельо?! - Димитра го прекъсна и подскочи от стола. Не издържаше. Беше по-близо отколкото бе била от години, някога. "Сега или никога."
     - Димитра... Значеш, че... 
     - Виж, госпожа, дойдох да си взема джойнт. Започна да ми задаваш въпроси. Аз бях достатъчно "възпитан" - качивчките описа с ръце във въздуха - да отговоря. Очаквам същото.
     Тежко, неопределено дълго мълчание настъпи в стаята в този миг. Безпардонно Димитра, скочи, отиде до един шкаф. Отвори го и зад дървената вратичка се откри друг хладилник. Извади бутилка с кехлибарена течност и три чаши от съседния рафт. Тресна ги в масата и започна да налива, без да пита. В момента, в който си отвори устата да каже нещо, бе пресечена:
     - Не знам кой е бащата на Димитра.
     Последната се тросна обратно на стола с нескрита липса на грация.
     - Е, хайде сега...
     - Тя говори сериозно. - рече сухо Миа. - Дори тя не знае кой е Той... Предполага, че е магьосник... Че съм го наследила от него...
     - Чакай, бе! Ами това място? Сигурен съм, че видях корен от мандрагора отпред, ами майка ти? Някой чичо...?
     - Не, Бранимире... - въздъхна Калина. - Ние, Василеви, имаме заложби, но никоя, никога не е била в училище за магия или пък да е проявявала заложбите на Миа.  

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 170
    Ниво : Extravaganja Untitl40
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 26
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 18
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 20
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 18
    Extravaganja Magic-10 Магия: 30
    Extravaganja Clover10 Късмет: 20

    Re: Extravaganja

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 28, 2023 1:38 am


    "Значи така..." 
    Не му беше проблем да задава неудобните въпроси, защото очевидно Миа не го бе направила до сега. Можеше да го види по очите й, по стиснатите й устни, а после всичко това се потвърди и от думите й.
    Облегна се в стола си и изпи бирата си, като взе другата чаша в ръка и се загледа в течността. Обмисляше случая на Димитра. Имат заложби, но никоя никога не е била в училище за магия. Може би бяха нещо като безмощни?
    - Колко знаете за магьосническият свят? - попита Даргов и двете, като си запали нова цигара и я завъртя между пръстите си, а новата напитка остана недокосната. Да,Миа би трябвало да знае повече от леля си, но явно не споделяше.
    - Не толкова много.  - Калина го гледаше очаквателно.

    Ясно... ъгх! Не го биваше да изнася лекции, но това бяха някакви нормални си неща. Не им ли го бе казал някой, някога, когато Миа е получила писмото си?
    - В много редки случаи в семейства в които няма магьосници се раждат деца с магически заложби. Ама с право да ви кажа - съмнявам се това да е случая на Миа. Особено след като единият й родител е неизвестен. Пък вие имате някакви заложби. Или господин таткото е маг, който е отишъл за мляко и не се върнал или вие сте група от безмощни, които ... все пак проявяват някакъв бегъл талант.
    Звучеше си малко грубо да го каже така, но си беше истина. Може би бяха безмощни. Те умееха да правят... някои неща. Или бяха много зле с магията. Или... или... и той не знаеше. Все пак не бе експерт. И това го знаеше само защото някога, някъде в далечното минало една от бабите му  го караше да учи магическа "история". Ако това можеше да се нарече като част от историята.

    - Безмощни?
    - Както в семейство на мъгъли може да се роди магьосник, така и в семейство на магьосници може да се роди някой, който е зле с магията. Или не може да прави никаква магия. Де да ви знам случая. Колко назад може да си проследите родата? И как така не го знаете кой е баща й? Майка й не знае ли с кого...
    - Не съм обсъждала това със сестра си. - прекъсна го Калина. Беше й ясно, че той може да изтърси нещо глупаво. И да, така щеше да бъде. Димитричка също му метна не особено щастлив поглед, но под буреносните облаци в очите й се виждаше и някаква надежда. Какво искаше тя от него?
    - Може би аз трябва да го обсъдя с нея, хмм? - подметна той донякъде шеговито, но очите му се забиха в тези на Калина. Като нищо щеше да отиде и при майката на Миа и да пита неудобните въпроси. - Така и ти, и тя, и аз ще знаем това, което вас двете ви интересува, а мен не особено. Аз ще получа малко безплатна трева. 
    - Ха, ти да видиш! Безплатна трева. - засмя се Калина. - Младежо... да не ме имаш за вчерашна?
    - Чак пък... за изключително привлекателна възрастна дама. - смигване.
    - Иуу. - намеси се Миа. - Може да пропуснем свалките ти с леля ми, нали?
    - Свалки с леля ти? Ооо не... аз никога не бих! - изрече възмутено, драматично и ироничко Бранимир, само му липсваха перлите  около шията да ги хване и стисне. - Да се върнем на въпроса - защо ме разпитваш толкова за магията и семейството ми Калина? Опитваш се да разбереш защо тя е приета в училище за магия, а вие не? Въпреки малките ви... хм, заложби.

    Явно пак щеше да го играе Шерлок Холм, но за бащичкото на Димитричка, кой да предположи. Но защо им беше на тези жени изобщо да търсят някакъв тип, който очевидно си бе бил шута преди почти 17 години. Просто за да го познава? Да му покаже, че и без него си бе добре и се справяше? Защо? Той лично не би търсил, нямаше да има никаква ползва от това. Може би пък трябваше да хвърли някой боб за Мира или чай... съвсем сериозно всъщност.
    - Защо ти е да знаеш? - попита той момичето, преди Калина да е отговорила на другият му въпрос и отпи най-сетне от чашата си, като течността изгори гърлото му по един особено приятен начин.

    Лилиян Кардамова and Димитра Василева харесват този пост.

    Димитра Василева
    Димитра Василева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Extravaganja Coin10 71
    Ниво : Extravaganja Untitl37
    Статистики :
    Extravaganja Streng10 Сила: 6
    Extravaganja Shield10 Издръжливост: 6
    Extravaganja Brain10 Интелигентност: 4
    Extravaganja Runnin10 Ловкост: 2
    Extravaganja Magic-10 Магия: 2
    Extravaganja Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Extravaganja SausageExtravaganja SapphireExtravaganja Pear

    Re: Extravaganja

    Писане by Димитра Василева Пет Сеп 29, 2023 1:38 am


     - Защото, Бранимире, ние имаме магьосническия ген, но Димитра не би трябвало да го отключи, освен, ако баща ѝ не е маг.
     Отговорът на Калина беше сух, кисел. Не се доближаваше и на половина до това, което познаваше племенницата ѝ. Момичето бе виждало винаги добрата страна на жената, дори, когато имаше конструктивна критика или забележка, то тя бе поднесена с вино и добър тон, въздържан. В случая, се усещаше разочаровние и объркване и нескрита нотка на обърканост. 
     - Какво значи "не би трябвало да го отключи", лельо? - Тросна се Миа. - Защо е толкова необичйно да съм го наследила от вас? Вие всички практикувате магия...
     Момичето, макар и в компанията на съученик - нямаше какво да губи. Пренебрегна въпросът му, за сега, реши да използва имулсивната реакция на Калина, за да атакува. Тази неочаквана среща бе нещо, на което тя не се бе и надявала. С Бранимир на... е, да кажем на нейна страна, за сега, (защото с него никога не се знаеше), тя би имала възможност да се добере до повече информация, отколкото някога. Вече се случваща. Значи баща ѝ бил магьосник... Как така?
     - Димитра... Помниш ли притшите около огъня?
     - О, чудесно! Сега и за приказки започнахме да си говорим... - Бранимир врътна очи и вдигна с досада чашата към устата си.
     - Не, не... Чакай, Даргов, тук има нещо повече. - Поклати глава объркано Миа. - Кое дали си спомням? Как сме "надарени" ли? Как земята ни говори на свой собствен език? Как е била изгонена баба ни от Гърция и...
     Мълчание настъпи в стаята. Малката Василева примига, сетне запали цигара. След няколко дръпки, бързи, нуждаещи се, отпи. Чашата бе празна, за това и си досипа.
     - Ииии... - Бранимир не бе от най-търпеливите хора. Особено в момента. Някаква семейна драма го делеше от коза, потенциално безплатния коз. Да, Южен, да, "семейство", но човече... Безплатен коз... И ако беше такъв, както го реламираха, щеше да е обезпечен до Коледа! Дай да я видим тази история и да приключваме. 
     - Да разбирам, че ти е станало интересно, младежо? - повдигна вежда Калина и доля на всички им от уискито. - Какво друго помниш, дете?
     - Помня... Помня, че нашата баба е избягала от Гърция, когато селото запалило светилището на гръцката богиня, което тя пазела. Помня, че дошла и после родила две момичета. И така се започнало всичко... Какво пропускам?
     - Селото било запалено от черен магьосник, дядо ни. Баба ни е била възпитаница и пазител на малко училище в Гърция. Е, на фона на вашето и така не бих го нарекла... Но да, било за място, където магьосници се учили от по-големи такива. Други са били времената... Вероятно разбирате... После... Баба ти избягала. Било опасно, била бременна, не е искала да рискува, не е имала никого. В деня, в който раждала, направила заклинание. Силно заклинание, което изисквало цялата ѝ сила. - жената отпи, в замяна на мъчителни секунди тишина. - Разбираш ли, тя не просто била магьосница, тя можела да вижда бъдещето, наред с познатата ни свързаност със Земята, която всички споделяме... Тя се опитала да предпази себе си и двете дъщери в утробата си... Заклинанието целяло да ги освободи от бремето на сляпата любов, да не ги нараняват, да не ги предават, магията да не ги лишава от сигурност... - Калина се замся.
     - Много грешно използвани думи. - констатира сухо Даргов. - Заклинанието се е объркало.
     Тишина. Отпиване. Звук от запалки.
     - Точно така, момче. Заклинанието се объркало. Ние сме обречени на Земята. Като нейни поклонници и служители, владеем магията, но не я практикуваме пълноправно. Не, че не можем. Не бива. Мъжете, които обичаме... Те... Не остават. А самотата ни... Е сигурност и сила. Заобичаме ли някога... Не отнема дълго, преди той да почине, изчезне или избяга. Откачено, а?
     - Това не го помнех така... 
     - Защото не го разказваме така. - Калина кимна отсечено. - Не знам кой е баща ти. Когато майка ти изчезна, ми изпрати писмо, пишеше, че е влюбена до уши и няма търпение да ни запознае. Твърдеше, че този път ще е различно, щяла да ми обясни допълнително, когато ни запознае с него... Не мина дълго. Вероятно няколко месеца... Баба ти я доведе у нас, сестра ми вече беше бременна... Тя не проговори поне месец след това. Когато и да съм се опитвала да питам... 
     - Значи баща ми е или мъртъв или страхлив глупак. Чудесно! - Махна с ръка Димитра и скочи от мястото си.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:26 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!