Extravaganja

В тихата част на стара София, на улица Сердика 19, се намираше Къщата на леля Калина. Калина бе сестра на майката на Димитра и подобно на всички жени Василеви, от ранна детска възраст бе намерила своят начин да изразява своята връзка с природата. Макар никоя от роднините на Димитра да не бе посещавала "Мунгав" или да говореше открито за магия, те всички бяха надарени със специални "дарби", свързани със земята, животните или хората. За Калина това бяха растенията и билките. Тя познаваше нуждите и способностите им, умееше да лекува и подпомага здравето и благоденствието на хората с тях. Бъркаше смеси, извилчаше екстракти, а най-чето подправяше блъди мерито си или някоя супа с тях. 
 Всички причудливи плодове на калининия труд можеха да се намерят в Магазинът за билки, наречен с гръмкото име "Extravaganja". Той се намираше точно до входа на синята къща, в която живееше билкарката. Хората я познаваха като блага жена, носеща русолявата си коса на дълга плитка, стигаща до кръста ѝ. Освен кардамон и най-пресният босилек, който някога сте помирисвали, там хората намираха мехлем за косопад, капки против безсъние, стръкове против лоша енергия, корен за късмет и така нататък и така нататък. Няма нужда да споменаваме, че последното десетилетие бе благосклонно към бизнеса на госпожа Василева, тъй като мъгълите започнаха да се увличат по по-езотеричните методи. Лицензът ѝ по хомеопатия висеше зад касата, тъкмо до напомнящият, ръчно написан надпис "Обичайте и се усмихвайте повече!".
 Димитра обичаше леля си. Когато започна училище в мъгълския свят (преди да получи писмото от "Мунгав") тя поживя няколко години в триетажната синя къща. В ранчото се връщаше през уикендите, а ежедневието ѝ минаваше в магазина. За това и връщането ѝ тук през летните ваканции беше всичко друго, но не и необичайно. 
 
- Хайде, Димитра, този пансион, където са те пратили едва ли е девически... - нареждаше госпожа Дудукова, редовна клиентка, живееща по-надолу по улица "Симеон". - Крайно време е да се хванеш с някой левент, дете, няма да си вечно млада... - тирадата бе прекъсната, когато лелея ѝ влезе в стаята с бурканче бял крем, привлечайки погледа на възрастната жена, тъкмо за да пропусне демонстративното завъртане на очи на Миа -  Ах, Калина, упоритите бръчки просто НЕ МИ-НА-ВАТ, разбираш ли... А овдовлеят Герджиков ще идва на бридж... Просто не знам... Дай ми този път нещо по-силно...


 "Да, лельо, дай ѝ валиум и да приключи тези мъки" - помисли си момичето и се изкикоти сама на себе си. 
 - Не виждам нищо смешно, госпожичке. - възмутената възрастна дама отметна декоративното си копринено шалче настрана. - Има живот и след смъртта, да... Но ние, живите трябва да се погрижим за себе си... за ближните си... Друго си е да си имаш компания, дете. Започвай да се ориентираш! 

Калина се усмихна тактично, което просто отприщи напушилият смях на тийнейджърката. Не можа да се окопити и се скри в задната стаичка, за да избегне повече проповеди. 

 Запали си цигара и си извади бира от хладилника. Чу се камбанката за излизане от магазина, после с характерният си звънлив смях връхлетя Калина:
 - Горкият Герджиков... Ако знаеше какво му се пише щеше да мине да си вземе Пало Санто за прогонване на натрапчиви енергии...
 - Да.. И какво? Ще запали Дудукова с него - изсмя се Димитра и отпи от бутилката бира.

 Камбанката отново звънна и жените се спогледаха. 
 - Миа, мила, би ли поела този клиент, имам да свърша нещо горе. - момичето кимна и се отправи през висящите дървени орнаменти, висящи от рамката на вратата, подобно комарник.

 - Добър ден! С какво мога... - Вдигна поглед и видя не кой да, а един от съучениците си. Не, не от мъгълското училище. Те не се навъртаха много тук, защото ги беше малко страх от Миа. Беше съдомникът ѝ от "Мунгав", Дългуча. - Ти... Какво... - отне ѝ секунда да се стегне - Какво по дяволите правиш тук, Даргов?!
 - Виж ти, виж ти, какво е довлякло котката... - Озъби се Бранимир в широка усмивка. Направи крачка напред и отвори уста да продължи, но Димитра го пресече:
 - Довлякла е двуметрова напаст, със съмнителни куидични умения, ето какво!
 - Аааа, Димитричке! НЕ с лошо, на крака съм ти дошъл...
 - Ах ТИ, ТРОЛ такъв... - Димитра едва не направи лупинг, прескачайки тезгяха впускайки се да удуши съдомника си от "Южен вятър".

@Бранимир Даргов , пази се, че е боен миньона

Бранимир продължаваше да я дразни всяйчески. Петокурсникът имаше този талант още откакто бе разпределен в "Южен вятър". Беше втората година на Димитра в "Мунгав", а този... екземпляр се открои като трън в обувката още в самото начало... Тя не рзбираше дали му харесва да дразни хората или просто беше защитна реакция, както при нея, например. Тя ги отблъскваше всичките, малко бяха онези, които я изтърпяха достатъчно дълго, че да имат нормални отношения. 
 С Дългуча бяха като "Том и Джери" - дразнеха се взаимно, докато не дойде нещо друго, което да тормозят и да се обединят около него. Следователно, той много добре знаеше какво може да я изкара извън нерви. И го използваше, О, Всемогъща Гея, използваше го във всеки удобен случай, за да се позабавлява на избухването ѝ. 
 
 След последния неуспешен опит да се добере до него, поспря се, пое си въздух. Привичното ѝ, макар и само привидно самообладание се възвърна. 
 - За трева си дошъл, значи... - Ухили се. Като хиена. Започна да пристъпва към рафтовете с най-различни торбички, бурканчета и колби, прокара ръка по полиците. - Е... Тук се намира възможно най-доброто на пазара. Тествано и доказано.
 - А! Ти си опитното зайче, значи. Обяснява много... - захили се младежът.
 - Слушай, Бранко, не ме дразни повече! - изсъска предупредително Димитра. - Дошъл си да правиш бизнес. Да си говорим за бизнес. 
 Търговският си нюх беше придобила тук, покрай магазинът, както и наблюдавайки как майка ѝ се държи с конете. Макар баба ѝ да бе истинският факир в това отношение. Именно от нея бе чула тази реплика едва на крепката петгодишна възраст. Дали щеше да стане бизнес-дама, когато приключи с "Мунгав"? Вероятно. С какво? Идея си нямаше. Заотстъпва назад, но не изпускаше от поглед съученика си.
 - Тук имаме най-различни видове сатива, индика, къш... Също и пърпълът не е лош... Интересни са хашишите, които сме заредили, но... - за секунда млъкна и проследи погледа на Бранимир. - Какво си зяпнал като...
 - Пребозало теле ли? Съгласна съм. Досущ като твоят поглед сега. Димитра Василева, мога ли да знам какво продаваш на този младеж? - Калина седеше облегната на касата между задното помещение и търговската част и с игрива нотка приглаждаше дългата си плитка. - Сега дилър ли си или трябва да ти напомням какви са правилата за продаване на психотропни билки в магазина ми?
 - Ъм, лельо, аз...
 - Лельо?! - Даргов с нескрита почуда възкликна. Окопити се бързо. Твърде бързо. - Простете възклицанието, но няма как да не бъда изненадан, бих казал по-голяма сестра, но не и леля... Приятно ми е, Бранимир Даргов. 
 "Чудесно, сега се мазни. Мамичката ти, Даргов!"
 - Калина, приятно ми е. Да, леля съм ѝ. А ласкателствата няма да свалят нито от цената на стоката ми, нито ще дадат няколко годинки отгоре на възрастта ти, Бранимире!
 - Лельо, той ми е съученик от, ъм... Аз не съм го викала. Той така... сега цъфна... 
 - Аха... А аз бера лайка от вчера, нали? - засмя се Калина. - Е, няма да е зле да се поуспокоиш малко, момиче, нервна си и онази вена на челото ти пак е изпъкнала... А ти, Бранимир, можеш да заповядаш отзад, където да си поговорим и да пием по бира. - подкани го с ръка. - Миа, обърни таблеката на "Затворено" и ела.

Фактът, че Бранимир се бе появил на толкова лично и съкровено място за нея, като лелината къща, било то и в магазина, я напрягаше. 
 "Твърде близо е. Твърде уязвима ставам по този начин."
 Е, нямаше какво да прави... Когато Калина си наумеше нещо - нямаше измъкване. Димитра го беше научила по трудния начин и сега нямаше никакъв начин да се изниже. Обичаше леля си, но тази интеракция можеше да превърне следващите две години в "Мунгав" в тих ад. 
 Даргов беше дошъл с една цел - да си купи марихуана. Би му натикала няколко пакета само и само да избегне интеракция между двата си свята. През последните 5 години бе допуснала малки, неизбежни пробойни. Някои малки подробности, детайли около това защо аджеба разбира толкова много от билки и животни, защо без капчица усилия напредва по "Отвари"... Но нищо по-съществено. Голямата червена лампа за "Опасност" се въртеше в главата ѝ, пречейки на всякаква разумна мисъл да си проправи път до повърхността. Пристъпи нервно и грабна чашата с бира. Изпи я на екс, което ѝ спечели окурителен поглед от възрастния в стаята, а в очите на съдомникът ѝ се прокрадна игриво пламъче, наред с нескритото "Хайде да измислим нещо, а?".
 
 - Семейство, значи... - Калина потупа замислено с пръст брадичката си. - Интересно защо Миа не споделя много за вас с другото си семейство, нас, например. 
 "Ето това е, започна се, прецакана съм."
 Момчето вдигна озадачено вежда, отпи от бирата си, а сетне си дръпна продължително от цигарата.
 - Знаете ли, тя и с нас не говори много за вас, или като цяло. Дали сте я проверявали за дефекти или знам ли... Увреждания? 
 Присмехът му възпламени Димитра и малки пламъчета заиграха в бадемовидните ѝ очи.
 - Със сигурност не е от разреден въздух както при теб, Дълъг. - озъби се и си запали цигара. Доля си бира и седна на стола, за да се озапти. Беше тъпа шега. Не можеше да се съсредоточи. - Лельо, дай да му дадем трева и да ходи. Гарантирам за него. Просто... Давай да минава. 
- Димитра! Що за липса на гостоприемство!
- Да, Димитричке, първите седем... 
- Опитвам се да ти направя услуга, Дръвник.
- Хей, хей! Вижте как се забавляваме. - Калина се подхилваше, но в очите ѝ се четеше друго. Една Василева никога не пропускаше възможност. - Бранимире, семейството ти надарени ли са?
- Хо-хо И още как! Нека ви кажа, че...
- Иуу! Тя нямаше предвид това, бе!
- Нито пък аз, но твоето мръсно подсъзнание...
- Магьосници ли са? Това те питам, момче. Братя и сестри имаш ли? И те ли учат в "Мунгав"?
 Миа въздъхна и надигна чашата със студена златиста течност. Разпитът се насочи в друга посока.

Димитра се ухили, когато момчето се оприличи с гръцки бог (майка му, подобно Кронос, била поглъщала децата си). "Нарцис си ти, Бранимире, НАР-ЦИС!" - помисли си шеговито, но настроението ѝ бързо се промени след последната размяна на реплики: 
 "Наистина, защо да е тъжно, че не е чистокръвен? Какво е намислила леля ми?" - Мозъкът на момичето заработи усърдно. Това, което на пръв поглед изглеждаше невинен въпрос представляваше твърде голям интерес за Калина, за да бъде подминат с лековерно махване на ръка. - "Какво я интересуваше всъщност? Опитва се да го опознае? Да разбере повече за съучениците и училището ми?"
 Подходящо би било да споменем тук, че точно леля ѝ я бе подкрепила пред семейния съвет да започне обучение в училището за вълшебство и магии. С особена съпротива се открояваха майка ѝ и баба ѝ. Момичето така и не разбра на какво се дължеше тази ревностна защита на свободният ѝ избор от страна на русокосата билкарка. 
 - Не..., но това не е и тема, която често се обсъжда в нашият дом. - Рече Калина, а племенницата ѝ кимна утвърдително -Ти си получил своето писмо, защото един от родителите ти е магьосник, нали?
 - Да, така обикновено работи. - Очите на Бранимир заблестяха с нотката на любопитството.
 Сега вече Миа се напрегна. Предогади накъде отиваше разговорът. Тялото ѝ започна да излъчва статично електричество от изпънатите жили и мускули. Любопитство и нерви. Василеви не приемаха своите дарби за магически способности. Те и не приличаха на такива. По-скоро родовите легенди оприличаваха "дарбата" като силна връзка с елемента Земя. Нищо повече или по-малко. Сама по себе си, тя се бе чудила хиляди пъти защо получи онова писмо, дали би могло по друга линия да е магьосница. По линия, която не се споменаваше, не се дискутираше и през последните години съвсем не си позволяваше да си мисли за нея (него).
 - Предполагам... тук случаят е сходен. Някой от родителите на Миа е магьосник?
 "Ето го. Моментът, който чаках." - Притаи дъх Димитра.
 - Да, това са и моите предположения. - Закима Калина, заметна дългата плитка пред себе си и заигра с нея. Винаги го правеше, когато искаше да се съсредоточи. - Значи така...
 - Значи как? Значи какво? - не се сдържа момичето и подскочи на място.
 - Значи, че мама или тате може да прави Абра-кадабра, Димитричке! Ти къде спиш пет години? - както винаги Даргов и неговата язвителност намираха най-подходящия момент да засилят напрежението. Или да го създат, там, където отсъстваше. Но дори той не беше глупав. Поне не толкова, че да не усети интригата, която подобно слон, трошеше имагинерния стъкларски магазин, наречен "Димитрините нерви". Тя, от своя страна сви малките си юмручета и бе готова да ги насочи към съученика си, за това той запита с далеч по-сериозен тон - Все пак, Калина, какво значи "предполагам"? Обясних как работят нещата с магията. Преди племенницата ти да се е наранила, в опит да ми затвори устата...
 - Кой ми е предал магьосническият ген, лельо?! - Димитра го прекъсна и подскочи от стола. Не издържаше. Беше по-близо отколкото бе била от години, някога. "Сега или никога."
 - Димитра... Значеш, че... 
 - Виж, госпожа, дойдох да си взема джойнт. Започна да ми задаваш въпроси. Аз бях достатъчно "възпитан" - качивчките описа с ръце във въздуха - да отговоря. Очаквам същото.
 Тежко, неопределено дълго мълчание настъпи в стаята в този миг. Безпардонно Димитра, скочи, отиде до един шкаф. Отвори го и зад дървената вратичка се откри друг хладилник. Извади бутилка с кехлибарена течност и три чаши от съседния рафт. Тресна ги в масата и започна да налива, без да пита. В момента, в който си отвори устата да каже нещо, бе пресечена:
 - Не знам кой е бащата на Димитра.
 Последната се тросна обратно на стола с нескрита липса на грация.
 - Е, хайде сега...
 - Тя говори сериозно. - рече сухо Миа. - Дори тя не знае кой е Той... Предполага, че е магьосник... Че съм го наследила от него...
 - Чакай, бе! Ами това място? Сигурен съм, че видях корен от мандрагора отпред, ами майка ти? Някой чичо...?
 - Не, Бранимире... - въздъхна Калина. - Ние, Василеви, имаме заложби, но никоя, никога не е била в училище за магия или пък да е проявявала заложбите на Миа.  

 - Защото, Бранимире, ние имаме магьосническия ген, но Димитра не би трябвало да го отключи, освен, ако баща ѝ не е маг.
 Отговорът на Калина беше сух, кисел. Не се доближаваше и на половина до това, което познаваше племенницата ѝ. Момичето бе виждало винаги добрата страна на жената, дори, когато имаше конструктивна критика или забележка, то тя бе поднесена с вино и добър тон, въздържан. В случая, се усещаше разочаровние и объркване и нескрита нотка на обърканост. 
 - Какво значи "не би трябвало да го отключи", лельо? - Тросна се Миа. - Защо е толкова необичйно да съм го наследила от вас? Вие всички практикувате магия...
 Момичето, макар и в компанията на съученик - нямаше какво да губи. Пренебрегна въпросът му, за сега, реши да използва имулсивната реакция на Калина, за да атакува. Тази неочаквана среща бе нещо, на което тя не се бе и надявала. С Бранимир на... е, да кажем на нейна страна, за сега, (защото с него никога не се знаеше), тя би имала възможност да се добере до повече информация, отколкото някога. Вече се случваща. Значи баща ѝ бил магьосник... Как така?
 - Димитра... Помниш ли притшите около огъня?
 - О, чудесно! Сега и за приказки започнахме да си говорим... - Бранимир врътна очи и вдигна с досада чашата към устата си.
 - Не, не... Чакай, Даргов, тук има нещо повече. - Поклати глава объркано Миа. - Кое дали си спомням? Как сме "надарени" ли? Как земята ни говори на свой собствен език? Как е била изгонена баба ни от Гърция и...
 Мълчание настъпи в стаята. Малката Василева примига, сетне запали цигара. След няколко дръпки, бързи, нуждаещи се, отпи. Чашата бе празна, за това и си досипа.
 - Ииии... - Бранимир не бе от най-търпеливите хора. Особено в момента. Някаква семейна драма го делеше от коза, потенциално безплатния коз. Да, Южен, да, "семейство", но човече... Безплатен коз... И ако беше такъв, както го реламираха, щеше да е обезпечен до Коледа! Дай да я видим тази история и да приключваме. 
 - Да разбирам, че ти е станало интересно, младежо? - повдигна вежда Калина и доля на всички им от уискито. - Какво друго помниш, дете?
 - Помня... Помня, че нашата баба е избягала от Гърция, когато селото запалило светилището на гръцката богиня, което тя пазела. Помня, че дошла и после родила две момичета. И така се започнало всичко... Какво пропускам?
 - Селото било запалено от черен магьосник, дядо ни. Баба ни е била възпитаница и пазител на малко училище в Гърция. Е, на фона на вашето и така не бих го нарекла... Но да, било за място, където магьосници се учили от по-големи такива. Други са били времената... Вероятно разбирате... После... Баба ти избягала. Било опасно, била бременна, не е искала да рискува, не е имала никого. В деня, в който раждала, направила заклинание. Силно заклинание, което изисквало цялата ѝ сила. - жената отпи, в замяна на мъчителни секунди тишина. - Разбираш ли, тя не просто била магьосница, тя можела да вижда бъдещето, наред с познатата ни свързаност със Земята, която всички споделяме... Тя се опитала да предпази себе си и двете дъщери в утробата си... Заклинанието целяло да ги освободи от бремето на сляпата любов, да не ги нараняват, да не ги предават, магията да не ги лишава от сигурност... - Калина се замся.
 - Много грешно използвани думи. - констатира сухо Даргов. - Заклинанието се е объркало.
 Тишина. Отпиване. Звук от запалки.
 - Точно така, момче. Заклинанието се объркало. Ние сме обречени на Земята. Като нейни поклонници и служители, владеем магията, но не я практикуваме пълноправно. Не, че не можем. Не бива. Мъжете, които обичаме... Те... Не остават. А самотата ни... Е сигурност и сила. Заобичаме ли някога... Не отнема дълго, преди той да почине, изчезне или избяга. Откачено, а?
 - Това не го помнех така... 
 - Защото не го разказваме така. - Калина кимна отсечено. - Не знам кой е баща ти. Когато майка ти изчезна, ми изпрати писмо, пишеше, че е влюбена до уши и няма търпение да ни запознае. Твърдеше, че този път ще е различно, щяла да ми обясни допълнително, когато ни запознае с него... Не мина дълго. Вероятно няколко месеца... Баба ти я доведе у нас, сестра ми вече беше бременна... Тя не проговори поне месец след това. Когато и да съм се опитвала да питам... 
 - Значи баща ми е или мъртъв или страхлив глупак. Чудесно! - Махна с ръка Димитра и скочи от мястото си.