Всички причудливи плодове на калининия труд можеха да се намерят в Магазинът за билки, наречен с гръмкото име "Extravaganja". Той се намираше точно до входа на синята къща, в която живееше билкарката. Хората я познаваха като блага жена, носеща русолявата си коса на дълга плитка, стигаща до кръста ѝ. Освен кардамон и най-пресният босилек, който някога сте помирисвали, там хората намираха мехлем за косопад, капки против безсъние, стръкове против лоша енергия, корен за късмет и така нататък и така нататък. Няма нужда да споменаваме, че последното десетилетие бе благосклонно към бизнеса на госпожа Василева, тъй като мъгълите започнаха да се увличат по по-езотеричните методи. Лицензът ѝ по хомеопатия висеше зад касата, тъкмо до напомнящият, ръчно написан надпис "Обичайте и се усмихвайте повече!".
Димитра обичаше леля си. Когато започна училище в мъгълския свят (преди да получи писмото от "Мунгав") тя поживя няколко години в триетажната синя къща. В ранчото се връщаше през уикендите, а ежедневието ѝ минаваше в магазина. За това и връщането ѝ тук през летните ваканции беше всичко друго, но не и необичайно.
- Хайде, Димитра, този пансион, където са те пратили едва ли е девически... - нареждаше госпожа Дудукова, редовна клиентка, живееща по-надолу по улица "Симеон". - Крайно време е да се хванеш с някой левент, дете, няма да си вечно млада... - тирадата бе прекъсната, когато лелея ѝ влезе в стаята с бурканче бял крем, привлечайки погледа на възрастната жена, тъкмо за да пропусне демонстративното завъртане на очи на Миа - Ах, Калина, упоритите бръчки просто НЕ МИ-НА-ВАТ, разбираш ли... А овдовлеят Герджиков ще идва на бридж... Просто не знам... Дай ми този път нещо по-силно...
"Да, лельо, дай ѝ валиум и да приключи тези мъки" - помисли си момичето и се изкикоти сама на себе си.
- Не виждам нищо смешно, госпожичке. - възмутената възрастна дама отметна декоративното си копринено шалче настрана. - Има живот и след смъртта, да... Но ние, живите трябва да се погрижим за себе си... за ближните си... Друго си е да си имаш компания, дете. Започвай да се ориентираш!
Калина се усмихна тактично, което просто отприщи напушилият смях на тийнейджърката. Не можа да се окопити и се скри в задната стаичка, за да избегне повече проповеди.
Запали си цигара и си извади бира от хладилника. Чу се камбанката за излизане от магазина, после с характерният си звънлив смях връхлетя Калина:
- Горкият Герджиков... Ако знаеше какво му се пише щеше да мине да си вземе Пало Санто за прогонване на натрапчиви енергии...
- Да.. И какво? Ще запали Дудукова с него - изсмя се Димитра и отпи от бутилката бира.
Камбанката отново звънна и жените се спогледаха.
- Миа, мила, би ли поела този клиент, имам да свърша нещо горе. - момичето кимна и се отправи през висящите дървени орнаменти, висящи от рамката на вратата, подобно комарник.
- Добър ден! С какво мога... - Вдигна поглед и видя не кой да, а един от съучениците си. Не, не от мъгълското училище. Те не се навъртаха много тук, защото ги беше малко страх от Миа. Беше съдомникът ѝ от "Мунгав", Дългуча. - Ти... Какво... - отне ѝ секунда да се стегне - Какво по дяволите правиш тук, Даргов?!
- Виж ти, виж ти, какво е довлякло котката... - Озъби се Бранимир в широка усмивка. Направи крачка напред и отвори уста да продължи, но Димитра го пресече:
- Довлякла е двуметрова напаст, със съмнителни куидични умения, ето какво!
- Аааа, Димитричке! НЕ с лошо, на крака съм ти дошъл...
- Ах ТИ, ТРОЛ такъв... - Димитра едва не направи лупинг, прескачайки тезгяха впускайки се да удуши съдомника си от "Южен вятър".
@Бранимир Даргов , пази се, че е боен миньона