Мъгълски работи

@Рея Папандреус


 Зина седеше на леглото си с единствения останал учебник по Мъгълознание, преди вийлите да ги премахнат от библиотеката. Явно някой им беше подшушнал за наличието им. Беше забила нов в главата за мъгълска комуникация, след като съквартирантката й й беше показала телефона и как горе долу работи машинката. Беше се подсмихнала леко, когато беше прочела, че мъгълите са си пращали димни сигнали първоначално, а след това са започнали да използват гълъби. В учебника пишеше, че според някои магьосници, древните римляни са запонали да пишат писма и да изпращат птици с тях, след като са видели именно някой магьосник да прави същото. Прелисти и стигна до главата с телеграфа и логиката му на работа. Малката беше впечатлена от начина, по който мъгълите използват електричеството за всякакви неща. Изобщо не беше усетила кога Рея се беше надвесила над нея и четивото й:

- Самолет. - настоя Рея, а след това пречупи врат си, насочвайки лице към тавана и гърлено изрева едно: - АААААА.
Върна главата на мястото си. Погледна с крайчето на окото си Зина и натисна няколко бързи копчета върху телефона си. Екранът започна да сменя изображения и по-малкото момиче тихо започна да се впечатлява от случващ-от се.
- Гугъл?
- Мхм. Там можеш да намериш всичко. Ето виж. - Рея бързо показа няколко изображения на самолети, а след това пусна и клипче как един излита, лети и след това се приземява.
- Уууу. Като метла за много хора.
- Доста по-надеждно от метла и доста бързо от нея.
- А от летекод?
- Е, с летекод не може да се сравнява. То това си чиста телепортация.
- Бъркаш думата - магипортация.
- Нееее. Мъгълите имат дума за преместване на обекти от едно място на друго за секунда и то е телепортация.
- Никой ли не им казва, че грешат.
Рея се завъртя към Зина и просто я погледна тъпо.
- Да, защото е окей всички мъгъли да знаят, че има магия.
- Моето мнение е, че трябва знаят.
- Чудя се как от Министерството не са се сетили да те питат.
- И аз.
- Бях иронична.
- Аз не.
Рея завъртя очите си, настина копчето за заключване на телефона си и след това понечи да стане.
- Чакай, нали щеше да ми показваш как си комуникирате.
- Ти не ме оставяш.
- Какво имаш предвид?
- Ами ... Оф. Все тая.
- Проблем ли е, че имам мнение за това, че мъгълите трябва да знаят за магията.
- Не!
- Тогава.
- Ох. Тихо малко.
Рея отново се настани, след това качи краката си горе скръствайки ги по турски и се надвеси над машинката си. Започна да цъка бързо по екрана.
- Чакай. По-бавно. Какво правиш?
- Отварям да напиша СМС.
- Какво е СМС?
- Съобщение, за което не е необходим Интернет, а обикновен телефон. Сега ще пиша на Люба, защото тя има обикновен телефон и не ми получава съобщенията през Аппа.
- Окей?

Рея набързо написа "Как си?" и натисна Изпрати. Люба не си гледаше често телефона, но пък отговаряше. Почака минута, но все още нямаше нищо и побърза да отвори Месинджър.
- Чакай да видим дали Омо не е на линия. А, супер. Онлайн е.
- Онлайн. - прошепна Зина.
- Да.

Рея: Какво правиш?
На екрана бързо се появи Typing...

Омо: Слушам Глупости в час по Пророкуване.  
Омо: Sup?
Рея: Нищо
Рея: Лежа в нас 
Рея: Показвам на Зина какво е Месинджър
Рея: Прати ми снимки от часа

Очите на зина се разшириха, след като десетте изображения бяха изплюти. Това наистина беше тяхната стая по пророкуване. Беше абсолютно същата, а за доказателство, че Омо е там в момента последната снимка беше селфи как е дигнал палец, ухилил се е от ухо до ухо и преподавателката бъбри нещо на заден фон.
- Невероятно.
- Искаш ли и ние да му пратим снимка?
- Можем ли?
- Е, да.
Рея включи предната си камера и наклони нацупената си физиономия на една страна, докато Зина стоеше препарирана.
- Можеш да направиш някаква физиономия, ако искаш.
- Не, мисля, че съм добре.
- Оууукей, крийпи гърл.
Рея изпрати снимката.

Омо: Зина добре ли е?       
Рея: Да, защо?   
Омо: Изглежда, все едно е помирисала нещо вкиснато.   
Рея: Да, чорапите ти се усещат и през няколко стени.    
Омо:              

- В Япония имат празник на .... Забрави. Имат Анимета и Манга.
- Какъв празник?
- На нищо! Анимета и Манга. Гледай.
Рея набързо изкара да покаже черно-белите японски комикси, а след това пусна и една от истории под формата на Аниме. Движещи се цветни персонажи, представяха бойна сцена и тук там се чуваше японска реч.
- Някои са много странни, но като цяло са супер забавни.
- Аха.
- Геймърите им са мега добри, участват по турнири, правят игри, роботи, като цяло японците са супер умни и супер странни и няма нищо по средата.
- Защо? - попита разсеяно Зина, докато наблюдаваше с изключителен интерес как Ичиго произнася "Банкай".
- Ами. Онзи празник примерно, ядат предимно ориз и сурова риба, а някои са толкова зарибени по тези Анимета, че си правят някой от героите на възглавници и после се женят за тях. Не помня дали беше легално в Япония, но има хора в Америка, които наистина са го направили. Или пък се женят за дървета и други такива неща.
Белокосата беше взела телефона в ръцете си, и се бе присвила над екрана следейки историята, слушайки Рея, мислейки над цялата тази изплюта информация, с която бе бомбандирана последните 10 минути.
Къде въобще се бе скрил целият този нов свят?
- Какво каза? - все едно току що Зина излезе от транса си.
- За кое от всичко говориш?
- За онова с жененето.
- Кое по точно? За възглавниците ли?
- Аха.
- Ами, че има места, на които можеш да се жениш за предмети, генерално. Възглавници, дървета, коли, къщи. Май всичко.
- Метли?
- Сигурно. - Рея погледна подозрително Зина. - Защо питаш? - подозрително отправи гъркинята въпроса си.
- Без причина.
- Сииигурно.
- Да, наистина.
- Защо точно метли? Защо не четки за коса? - Рея започна да става все по-подозрителна.
- Не се сетих за тях.
- Зина?

- РЕЯ! - вратата се отвори с гръм и трясък. Омо изглеждаше запотен и зачервен, все едно бе бягал до тук. Имаше някаква нотка на гняв, която пробягваше през тялото му, но в момента, в който дочу японската реч и видя какво вървеше по телефона на Рея - всичко изчезна. - О, това Блийч ли е?
- Да?
- Направете ми място!