Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Шепот и пророчества

    Калоян Раев
    Калоян Раев
    Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”
    Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”


    Галеони : Шепот и пророчества Coin10 50
    Ниво : Шепот и пророчества Untitl37
    Статистики :
    Шепот и пророчества Streng10 Сила: 4
    Шепот и пророчества Shield10 Издръжливост: 4
    Шепот и пророчества Brain10 Интелигентност: 2
    Шепот и пророчества Runnin10 Ловкост: 4
    Шепот и пророчества Magic-10 Магия: 4
    Шепот и пророчества Clover10 Късмет: 4

    Шепот и пророчества

    Писане by Калоян Раев Вто Сеп 19, 2023 12:37 am


    с колежката @Алтамира Фелес  
     
     Калоян стоеше като вкаменен на средата на стълбището. Пред него зееше леко открехната вратата, която водеше към стаята по Пророкуване. Само преди минути той бе заблудил вийлата си надзорник Виктория и сега тя сигурно все така обикаляше стаята по Вълшебство като надрусана. Дори не знаеше, че едното "Конфундо" е способно на това. Не се чувстваше добре от това... а може би всъщност от това, че не се бе осмелил да направи това по-рано. Време беше да вземе страна... и прекрачването на прага на стаята, която можеше само да зърне през открехнатото, щеше да значи точно това.
     Той пооправи яката на ризата си, почука на отворената врата и влезе. 
     - Фелес? - изрече името ѝ и затвори дървената врата зад себе си. Огромната стая, постлана с разноцветни килими, му изглеждаше съвсем пуста.
     - Тук съм, Раев. - познатият глас се разнесе от далечния край на стаята и Алтамира излезе иззад един висок рафт с талисмани. Раев беше пътувал много като млад, но винаги се впечатляваше от всичките джунджурии в тази чудновата стая. - Какво има?
     - Сетих се, че нямаш часове и ми се дощя да си поприказваме..., че можем ли вече, като са тия вийли... - той се засмя, но всъщност съвсем не му бе смешно. 
     - Разбира се, седни. Кафе или си носиш от твоя чай?
     Раев извади пакетчето черен чай от вътрешния джоб на сакото и го подхвърли на Алтамира. Тя се завъртя и изчезна в стаичката отзад. 
     Калоян седна на една от възглавниците в средата на стаята и зачака. Навън красивият мартенски предиобед обещаваше някаква скорошна пролет, а слънцето бе разбило облаците на снощната буря. 
    ***
     - Чайникът ми загрява бавно, ще поизчакаш мъничко - Алтамира се приближи към мъжа и седна на една червена възглавница на кръгчета до него. Калоян кимна с разбиране и се засмя. 
     - Моят е на ток, мъгълите са я измислили как става работата.
     - Мъгълите, ако можеха, и себе си щяха да включат на ток, не на мене тия - Фелес прокара пръсти по мекия килим под тях - малко повече търпение му трябва, но другаде такъв чай няма да изпиеш, обещавам ти.
     Раев вече лично се беше убедил в това. Жената срещу него стана, взе каната и зелената си чаша с нарисувано коте от близката маса, сипа си кафе и се върна обратно на мястото си. Мъжът още усещаше буцата в гърлото си, но гостоприемната Фелес беше успяла мъничко да намали притесненията у възрастния мъж само с присъствието си. Именно на това той бе разчел, идвайки тук.

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Алтамира Фелес
    Алтамира Фелес
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”


    Галеони : Шепот и пророчества Coin10 50
    Ниво : Шепот и пророчества Untitl37
    Статистики :
    Шепот и пророчества Streng10 Сила: 4
    Шепот и пророчества Shield10 Издръжливост: 4
    Шепот и пророчества Brain10 Интелигентност: 4
    Шепот и пророчества Runnin10 Ловкост: 2
    Шепот и пророчества Magic-10 Магия: 4
    Шепот и пророчества Clover10 Късмет: 2

    Re: Шепот и пророчества

    Писане by Алтамира Фелес Сря Сеп 20, 2023 3:48 pm


    Кафето беше горещо и ароматно, точно както го обичаше. Все още имаше от тайните си запаси с кафе, купувано по време на многократните ѝ пътешествие по света. Сегашното беше от Перу и имаше кисела жилка, която тя много харесваше.

    - Добре ли си? - Алтамира моментално промени изражението си и пълничките ѝ бузи се отпуснаха.
    - Ъ, така смятам... - Калоян се притесни от директния въпрос.
    - Хм... не звучиш обедително. - възпълничката жена не се отказа и огромните обеци, които непрекъснато носеше дръннаха, подчертавайки несъгласите ѝ.
    - Да не би да си видяла друго в звездите снощи? Бяха много красиви, нали...
    - Не ми трябват звезди, за да видя колко е напрегнато лицето ти. И тази твоя бръчка на челото, винаги става по-дълбока, когато нещо те тревожи. - гласът на Алта беше мек, топъл и плътен. Хората често го намираха за успокоителен и хипнотизиращ.
    - Имам бръчки? - отбягвайки темата, Калоян престорено заопипва лицето си, в търсене на въпросната бръчка. - Леле, трябва да ми кажеш с какъв крем да се мажа... - след което се усмихна, както само той можеше. Цялото му лице засия, а очите му почти се затвориха напълно. Алта много харесваше добротата, която излъчваше.
    - Знаеш, че си най-забавният мъж, когото познавам...
    - Оу, карате ме да се изчервявам, проф. Фелес.
    - Но... - направи се, че не е чула думите му. - Няма нужда да се прикриваш пред мен. - звънчето на чайника дрънна и Фелес пъргаво скокна, въпреки килограмите, които ѝ бяха в повече. Беше малко абсурдна гледка - приятно закръглена жена, която прочем, ако отслабнеше, щеше да загуби чара, който имаше; но много сръчна и бърза. Някак двете не се връзваха, но въпреки това Фелес без затруднение припкаше насам-натам, все едно, че беше млада девойка на 30 години.
    - Спасен от чайника. - каза преподавателката по Пророкуване и се скри от погледа му. След малко се върна с димящата чаша и внимателно му я подаде. - Сега ми кажи какво става или ще си взема буркана с гватемалския боб, който никога не ме лъже. За разлика от теб. - и го погледна сърдито и неодобрително. Нямаше да го остави намира докато не ѝ кажеше какво точно тормози съзнанието му. Щеше да прибегне и другите скрити козове, които имаше ако решеше да се запъне като селско магаре на някой мост. Което той често обичаше да прави.

    Калоян Раев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Калоян Раев
    Калоян Раев
    Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”
    Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”


    Галеони : Шепот и пророчества Coin10 50
    Ниво : Шепот и пророчества Untitl37
    Статистики :
    Шепот и пророчества Streng10 Сила: 4
    Шепот и пророчества Shield10 Издръжливост: 4
    Шепот и пророчества Brain10 Интелигентност: 2
    Шепот и пророчества Runnin10 Ловкост: 4
    Шепот и пророчества Magic-10 Магия: 4
    Шепот и пророчества Clover10 Късмет: 4

    Re: Шепот и пророчества

    Писане by Калоян Раев Пет Сеп 22, 2023 3:23 pm


    Калоян отпи от чая си с облекчението на корабокрушенец в открито море, хванал се за дъска. Фелес го бе приготвила точно както той го обичаше - нюасът, който чаят бе придобил след млякото, беше като по учебник, а езикът му позна трите лъжици захар, които той сам винаги слагаше. Чаят вече беше малко изстинал, де, но насладата за поангличените рецептори на професора бе същата.
     След нея обаче от устата на Раев последва измъчена въздишка. 
     - Получих бележката от Янакиева, Алта. 
     Тези думи видимо не възмутиха жената. Днес тя носеше бялата си риза на цветни петна, а косата ѝ бе къса по момчешки. Калоян можеше само да си представи креативността зад всекидневните ѝ модни решения. Въпреки че бяха един набор, Раев вече се чувстваше възрастен за младежки експерименти във външния вид, което го бе направило практичен, а някои биха казали и старомоден, по отношение на облеклото му.
     - Защо не дойде?
     Тя рядко задаваше въпроси, на които преди това не си е отговорила сама, което винаги караше мъжа да се чувства като актьор във внимателно режисирина пиеса всеки път, щом разговаряше с испанката. Той обаче не подозираше, че Фелес наистина се интересуваше за подробностите около неговата липса в Учителската стая онази вечер. 
     - Защото ме беше страх да избера страна в този конфликт, стара приятелко.
     - И направи ли вече своя избор? - Фелес вдигна вежди в очакване.

     - Да.
     Професорът по вълшебство отпи внимателно следваща глътка от горещия чай, но сините му очи продължиха да се взират в тези на Алтамира.
     - Какво решихте вие?
     - Нищо конкретно. Чакаме вътрешна информация от Министерството.
     - Желев? - Калоян добре знаеше кои биха били поканени на подобна тайна среща и участието на преподавателя по Трансфигурация наистина го вълнуваше.
     - Казва, че не сме готови. И е прав. - с горчивина изрече последните думи Алта. - Негови са контактите, от които чакаме зелена светлина.
     Жената доизпи кафето в чашата и се взря в нея. Калоян също се надигна да види.
     - Кръст*! - в един глас казаха и двамата учители.
     Раев нямаше нужда от доказателства за уменията на Фелес да предрича, други от всички останали, на които беше станал свидетел през годините. Калоян отдавна не бе чувствал така силно нуждата... да не седи безучастно. Пътят на една съпротива щеше да е много, много труден. 



    *кръстът в тасомантията значи "изпитания и страдания"

    Алтамира Фелес and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алтамира Фелес
    Алтамира Фелес
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
    Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”


    Галеони : Шепот и пророчества Coin10 50
    Ниво : Шепот и пророчества Untitl37
    Статистики :
    Шепот и пророчества Streng10 Сила: 4
    Шепот и пророчества Shield10 Издръжливост: 4
    Шепот и пророчества Brain10 Интелигентност: 4
    Шепот и пророчества Runnin10 Ловкост: 2
    Шепот и пророчества Magic-10 Магия: 4
    Шепот и пророчества Clover10 Късмет: 2

    Re: Шепот и пророчества

    Писане by Алтамира Фелес Сря Сеп 27, 2023 10:59 am


    - Колко подходящо. - умислено прошепна Алта.
    - Така е... - съгласи се Калоян и без да изрича въпроса "Какво ще правим", просто я изгледа продължително.
    - Дори и аз не знам. - една въздишка се откъсна от учителката по Пророкуване, която прозвуча необичайно уморено. - Прекалено много променливи има. Прекалено много хора сме забъркани в това. Дори в кълбото ми е просто мъгла. Тъмна черна мъгла, която се заплита около нещо... или някого. Придърпва го в своята прегръдка и го задуша. Но един лъч светлина се появява и се бори с мъглата. Мъглата изглежда непреодолима за този единствен лъч. Но там където има един лъч, може да се появят много. - професорът по Вълшебство седеше мирно, навел глава и слушаше хипнотизиращия глас на Фелес. Не смееше да я прекъсне, докато не беше сигурен, че е приключила.
    - Бъдещето както винаги е несигурно. - най-накрая Раев продума.
    - Но едно е сигурно. - Алтамира рязко се изправи и завидната ѝ фигура изпълни полезрението на събеседника ѝ. - Аз няма да бездействам. Няма да оставя децата в ръцете на тези... караконджули. 
    - Не съм си и помислял друго. - Калоян беше изненадан от реакцията ѝ.
    - Ти, Раев, същото излез от скривалището си. - гласът ѝ стана страховит. - Трябва заедно да се изправим срещу това, иначе всяка надежда е изгубена. 
    - Аз.... - видимо строгостта в гласа ѝ притесни мъжът, който започна да отпива по-често отколкото беше нужно от чая си.
    - Не те нападам. Просто искам твоята помощ, стари ми приятелю. - каза Алтамира вече с по-мек глас, докосна ръката му и приятелски го погледна в очите. След което отново седна на мястото си. Прокара пръсти през безумно многото гривни, с които беше окрасила ръцете си и отново потъна в мислите си. 


    Щеше да бъде трудно. Прекалено много хора се страхуваха. Съвсем малка представа имаха от случващото се и наистина трябваше първо да съберат повече информация. Но нещата ставаха бавно и не така както Алтамира искаше. Знаеше, че липсата на търпение от нейна страна беше нетипично за годините, които имаше зад себе си. Но от всичко най-мразеше бездействието. Цял живот се беше борила за справедливост, не подминаваше и не свеняше поглед. А сега, трябваше като мишка да пристъпва из коридорите и да се кланя на нарежданията на вийлите и онази патица директорката. Беше ѝ дошло до гуша и искаше да изпече тези кокошки, които свободно се разхождаха из замъка. 

    Калоян Раев and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Калоян Раев
    Калоян Раев
    Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”
    Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”


    Галеони : Шепот и пророчества Coin10 50
    Ниво : Шепот и пророчества Untitl37
    Статистики :
    Шепот и пророчества Streng10 Сила: 4
    Шепот и пророчества Shield10 Издръжливост: 4
    Шепот и пророчества Brain10 Интелигентност: 2
    Шепот и пророчества Runnin10 Ловкост: 4
    Шепот и пророчества Magic-10 Магия: 4
    Шепот и пророчества Clover10 Късмет: 4

    Re: Шепот и пророчества

    Писане by Калоян Раев Сря Яну 24, 2024 11:25 pm


    ...Правим го!
     Той я погледна с решителност, която рядко показваше, но на която, знаеше, трябваше да свикне. Нищо не беше като преди. Нищо нямаше да бъде вече. Но още с влизането си знаеше, че трябва да поеме риска заедно с всички останали замесени.
     Алта се усмихна широко и без да казва нищо, взе празната, но все още топла чаша от ръцете му и се завъртя обратно в стаичката. Калоян остана сам в класната стая. Все още седеше с кръстосани крака на меката възглавничка, а светлината от прозореца за момент се бе затулила, скрита от някой облак.
     Раев почука с пръсти по мекия персийски килим, разстлан из цялата стая, но усети нервността в това си действие и го прекрати. Нервен? Той не беше нервен. Не беше се случило нищо лошо, даже ето - пиеше чай с Алта в красивата ѝ стая, взе едно дълго отлагано решение, всичко беше наред. Предсказанието... покрай пътешествията бе станал малко суеверен, да. И беше видял да се случват някои неща, които сам не можеше да си обясни. Така че да, вярваше в истинността на предреченото. Но и вярваше, че трудностите всъщност са трудни точно, защото трябва да се преодоляват. А страданието... беше видял разни неща и в Хогуортс, повече след като го завърши поради идването на Черния лорд... да, известната история. Хора бяха страдали и тогава, но балансът в крайна сметка намираше начин да се прояви. Винаги. В него Раев вярваше. И всичко беше наред.
    - Всичко е наред - каза си тихо Раев и погледна часовника си. Скоро трябваше да се връща в Подземията, може би имаше шанс вийлата още да е в транс или... в каквото беше изпаднала. От стаичката се чуваше тихо тананикане, доста вярно в музикално отношение.
     Май наистина всичко беше наред.

      В момента е: Вто Май 21, 2024 12:58 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!