Лилиян Кардамова му държеше много добро обяснение. Но май нямаше намерение да му го дава.
Колкото и да си тъп, дори и да си Даргов, събереш ли едно плюс едно, получаваш хиените, които са те пребили, а сега се влачеха като послушни пудели след малката Кардамова и само им липсваха розовите каишки със звънчета.
Бе ги забелязал от далеч няколко пъти, опита се да я приближи веднъж, но те тримцата рязко смениха посоката. И малкото извънземно дори не го погледна. Може би защото знаеше какво са му направили те, след като тя си бе отворила устата. Нямаше какво друго да е. Комичното в цялата ситуация бе, че тя бе тази, която си поиска целувката. Тази, която поиска повече. И повече.
И накрая той го отнесе. Е... бе свикнал. Но кракът още го болеше и леко накуцваше. Всичко друго сякаш си бе по мястото му.
Имаха час по отвари, когато Даргов видя свободно място до Лилиян и се настани там.
- Да не си мръднала. - изсъска й. Верните й кученца не се виждаха тук, но пък за сметка на това Капка Тричкова ги следеше строго, както и нейната вийла отговорник.
- Махай се. - прошепна Лилиян без дори да го погледне.
- Имам час, няма къде да ходя. - колко удобно, че имаха такъв тип смесени часове от време на време, поне сега можеше да я издебне да си поговорят.
- Тогава не говори с мен. Моля те.
- Малка, устата глупачка. Какви си мислиш, че ги вършиш? - Даргов я изгледа отново, като стовари учебника почти върху ръцете си, личеше си, че й беше ядосан. Но, ако не се успокоеше сигурно нямаше да може да зададе въпросите си.
- Тиишиинааа. - подвикна Тричкова. - Даргов, Кардамова, почистете я тази маса. Не може да работте в кочина.
"Какво да й чисшим, бе? Ние тепърва започнахме" помисли си с досада дългучов.
@Лилиян Кардамова