Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    You can run, but you can't hide

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Съб Сеп 16, 2023 12:56 am


    You can run
    You can't hide
    We'll always seek
    We'll always find

    Лилиян Кардамова му държеше много добро обяснение. Но май нямаше намерение да му го дава.
    Колкото и да си тъп, дори и да си Даргов, събереш ли едно плюс едно, получаваш хиените, които са те пребили, а сега се влачеха като послушни пудели след малката Кардамова и само им липсваха розовите каишки със звънчета.
    Бе ги забелязал от далеч няколко пъти, опита се да я приближи веднъж, но те тримцата рязко смениха посоката. И малкото извънземно дори не го погледна. Може би защото знаеше какво са му направили те, след като тя си бе отворила устата. Нямаше какво друго да е. Комичното в цялата ситуация бе, че тя бе тази, която си поиска целувката. Тази, която поиска повече. И повече.
    И накрая той го отнесе. Е... бе свикнал. Но кракът още го болеше и леко накуцваше. Всичко друго сякаш си бе по мястото му.
    Имаха час по отвари, когато Даргов видя свободно място до Лилиян и се настани там.
    - Да не си мръднала. - изсъска й. Верните й кученца не се виждаха тук, но пък за сметка на това Капка Тричкова ги следеше строго, както и нейната вийла отговорник.
    - Махай се. - прошепна Лилиян без дори да го погледне.
    - Имам час, няма къде да ходя. - колко удобно, че имаха такъв тип смесени часове от време на време, поне сега можеше да я издебне да си поговорят.

    - Тогава не говори с мен. Моля те.
    - Малка, устата глупачка. Какви си мислиш, че ги вършиш?
    - Даргов я изгледа отново, като стовари учебника почти върху ръцете си, личеше си, че й беше ядосан. Но, ако не се успокоеше сигурно нямаше да може да зададе въпросите си.
    - Тиишиинааа. - подвикна Тричкова. - Даргов, Кардамова, почистете я тази маса. Не може да работте в кочина.
    "Какво да й чисшим, бе? Ние тепърва започнахме" помисли си с досада дългучов.


    @Лилиян Кардамова

    Арина Орлова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Сеп 16, 2023 2:01 am


    Е вече от птица в клетка май беше минала на пържола в хартиен плик сред настървени кучета, които не са яли с дни.

    Особено когато Оттах и Морев се навъртаха наоколо.
    Бяха и ужасяващо мили - на Атсу му се отдаваше, но Морев? Виж в неговата усмивка имаше нещо друго. Какво си мислеше баща й да я лепне точно за тях двамата... или пък беше просто начин да й покаже, че може и за нея картинката да се влоши драстично. Една грешна стъпка. Можеше да излъже, както и направи, опитът се оказа успешен. Но...

    Даргов не изглеждаше да има намерение да се откаже.
    Защо?

    - Препоръча ми да излъжа и това направих. - Подреждаше бюрото машинално, все пак малки грешки можеха да отидат на лошо, а вече положението беше доста избухливо с такъв другар по Отвари. - Пак заповядай.
    - ... -
    Само дето ченето му не висна. Може би защото го беше стиснал толкова силно, че беше на път да изпука зъб?
    - Не си мъртъв нали? - И да беше ядосан.. щеше да му мине. Болката щеше да мине. Раните също. Смъртта не минава. А тя трябваше да се съсредоточи и да състави план. Това беше само един ход, с който да тества водите. Беше кофти, че ползва момчето така, но поне му спести по-лош резултат. - Особено след.. сделката. Не е здравословно за теб да си около мен.

    Тръгна да й отговаря, но го сецна закъснялото влизане на вече по-добре познатата му двойка. Момчетата му се ухилиха и се настаниха на масата зад тяхната, изгонвайки предните обитатели.





    - Как успя да объркаш отварата толкова?
    - О я стига.
    - Всъщност правилния въпрос беше Защо? не Как? - И ти не се справяш толкова по-добре по Отвари.

    Защо сложи саламанрово око, вместо гущерово? Знаеше разликата. Знаеше и какъв ще е ефектът точно в тази отвара - лек взрив, колкото да ги пратят в болничното за няколко часа. Не достатъчно голям обаче да стигне и до пазачите й или други хора. Защо? Нищо не му дължеше. Особено пък да му се обяснява. 
    Но ето че сама им беше дала свободно време за разговор.

    Арина Орлова, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Съб Сеп 16, 2023 2:49 am


    - За разлика от теб правя разлика между две елементарни неща. - заяви той, като вървеше по-бавно от обикновенно и накуцваше едва доловимо с единият крак. Извади си цигара и отвори вратата към болничното крило.
    - Тук не се пуши! - възмути се баба Цвета срещу него. - Изхвърлете го това нещо.
    - От две години се опитвам да я изхвърля, ама тя все изниква от някъде. - изръмжа Даргов, като говореше за Лилиян, а димът издиша срещу възрастната жена. Тя хич не бе очарована от него, хич!

    Той се настани на едно болнично легло, като вдигна крака отгоре и загледа малката Кардамова с неприязън. Беше й ядосан. Но не бе много сигурен защо точно. Заради това, което му се бе случило заради нейната лъжа, заради сега това с отварата... или заради денонощната й охрана. Всъщност беше ли денонощна? Можеше ли да предприеме нещо късно вечер?
    - Хубаво е да те видя отново с гащи.
    - Защо трябва да се заяждаш?
    - Каква лъжа изрече и защо си мислиш, че трябва да ти бъда благодарен за това? Какво си казала на милото си татенце или мамичка този път? - той почти ръмжеше, докато баба Цвете бе отишла някъде да търси нещо за Лилиян, като мрънкаше по адрес на Даргов толкова силно, че чак тук я чуваше. - Знаеш ли до какво е довела?

    През главата му разбира се мина мисълта, че Лилето бе направила това с объркването на отварата нарочно. Но после бе избутал тази мисъл настрана. Тя не б го направила. Нямаше смелостта за това, а и нямаше причина да го прави, защото мразеше да бъде около него и да общува с него. А сега щеше да й се наложи, защото гвардейците на първата дама ги нямаше. И тя бе сама с него, защото освен лечителката в болничното крило нямаше никого другиго.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Сеп 16, 2023 9:53 am


    - Знам... баща ми държеше да съм в стаята когато уговаряше "условията"  - Това определено си беше тест. Щеше ли да се опита да ги омекоти, щеше ли да трепне на отношението на момчетата. Беше ли се привързала. Има много начини да хванеш някой в лъжа. Не на всички им трябва веритасерум, Даргов - Лъжата беше малка, за толкова ми беше оставил пространство с глупостите си.
    - Моите глупости?
    - Да твоите. От какъв дявол извади гениалната идея да се представяш на майка ми с истинското си име? Или изобщо да ни доближаваш? На публично място, при това. Или си мислише после, че само защото тя не ни гледа, то никой не ни забелязва? С това си сложи мишена на гърба. От там нататък въпросът беше какви ще са последствията, не дали ще има такива.

    Чу отново стъпките на баба Цвета и замълча. Тъкмо и той да помисли за резултатите от действията си, ако изобщо имаше този капацитет. Тъжно. Да, това беше. Тъжно й беше, че го беше извъртяла така, но определено не смяташе, че ситуацията за него можеше да е по-добра. Бой от "Хиените на Мунгав" беше нищо спрямо други от идеите.
    - Видях, че накуцваш. - обади се чак, когато беше сигурна, че лечителката беше извн стаята.. дали болничното не беше грешка?
    - Не благодарение на теб.
    - Можеше и да загубиш крака, нали знаеш това? Беше една от опциите. Както и просто да те доведат на баща ми. Някъде където никой нямаше да може да се намеси. Бил ли си под ефекта на Круцио, Даргов?

    Арина Орлова, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 17, 2023 1:53 am


    Държеше цигарата между устните си, като намести възглавницата. Несъзнателно погледна към кракът си, след което и наоколо. Избягваше да гледа към Лилиян, защото имаше чувство, че ако го направи ще я стисне за гърлото отново и този път може и да го прекърши. Тогава поне с радост би умрял. Поне щеше да бъде провъзгласен за национален герой на Мунгав.

    - Виждаш ли... - започна той бавно, като издиша дима. - Аз не се срамувам кой съм. Аз съм магьосник колкото и ти. Даргов, да... , но някой ден това име ще значи повече от колкото тези на група смотани аристократи.
    Разбира се с това, той не визираше тези, които му бяха приятни. А такива като малката Кардамова и нейното семейство.
    - Представих се с истинското си име и не направих нещо, което ти не си поискала, коте. Или да ти припомням колко искаше да те целуна. Убеден съм, че го искаш дори в момента. Или да ти припомня колко беше мокра за мен в библиотеката? - говореше гърлено, като се обърна и се наведе леко напред, но нейното легло беше твърде далеч за да може лицето му да бъде срещу него, устните му - почти до нейните.

    - И за твоя информация, да... бил съм, под някакъв вид. - да, богърта на малкото зло използваше Круцио и беше почти нищожна версия, но беше Круцио. И той не искаше да го изпитва отново, но ако се наложеше... щеше. Само се надяваше поне този път да си го заслужи, а не тялото му да действа от самосебе си и да се мърда пред малки не чак толкова невинни момиченца. - Наречи ме глупав, коте, но не ме е страх от баща ти. Не ме е страх от семейството ти. Не ме е страх от малко бой, нямаш си и на идея колко съм изял. Но поне следващия път, като си правиш такива планове... сподели. Да, можеше да изгубя крак, можеше да изгубя и живота си. Има неща за които това може и да си струва.. уви, ти не си едно от тях. Но това само ме кара още повече да искам да разваля малкия ти перфектен  свят. И да ти покажа, че има живот и извън коледното ти преспапие. И колко нелепа, глупава и наивна си. Но май си започнала да се учиш..., но не ме иска да враг Лилиян. Не ме искаш за истински враг.

    Арина Орлова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Сеп 17, 2023 10:17 am


    Библи.. Усети как ушите й пламват само при мисълта за мястото, камо ли за това, което се случи там. Колко удобно си извърташе ситуацията, като всъщност той я беше подмамил там. Може да не се върща към ситуацията умишлено, но когато говореше така, опредлено нещо в нея й се искаше да се върнат там. Е поне беше разбрала какво има в предвид Маришка под забавляване.

    - Под някаква форма? Значи не пълно Круцио, от някой който знае какво прави. Дори Бюлбулева пази една седмица болничното след такова от някой, който си няма никаква идея какво прави.
    - От къде?
    - Налагало ми се е да гледам.. твърде много пъти - Това че не общуваше с много хора, не значеше че не наблюдава. Симптомите си бяха там. Поне се бяха разсеяли за месец, или момичето се научи да ги крие. Не винаги си тръгваха толкова лесно. Но защо му казваше всичко това? - Като не си струва не ме търси - толкова е просто. Не смятам че си глупав, просто наивен за последствията. А това че гледаш отвън виждаш "коледно преспапие" и си мислиш, че това е реалността... де да беше. - И тя го виждаше, но то бе просто една димна завеса между външния свят и семейството. Имаше още много такива. Една след друга хиляди илюзии които да подмамват хората да искат този живот и да хвърлят мило и драго за да го получат. Накрая тези с утвърдени позиции винаги печелеха. - Колкото по-малко се буташ на пътя ми толкова по лесно ще е да не те намесвам. Нямам намерение да го правя по начало, но няма и да позволя да ме погребеш със себе си. Защото с тези си ходове на там си тръгнал.
    - Ходове? Тва да не ти е шах?
    - А не е ли?

    Изглежда часът по отвари беше приключил, баба Цвета нямаше шанс да спре момчетата, които просто минаха покрай нея спокойно и лежервно. Никакъв срам както винаги. Атсу дори смигна на Лилиян...
    -Ама какво си мислите, че правите? 
    - Прибираме си принцесата разбира се. Оо, Даргов! По гръб с възглавничка е хубава поза за тебе.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Пон Сеп 18, 2023 7:43 pm


    Погребваш със себе си?
    Тая някъде си беше ударила главата. Той бе в това състояние заради НЕЯ! Тя бе тази, която си поиска, каквото си поиска. Тя бе тази която....
    Изръмжа срещу нея и поклати глава, като очите му бавно ставаха по-студени и по-студени. Не му харесваше да играе малката й игра на шах, която очевидно се развиваше само в нейната глава. Бутал се на пътя й... като нищо ще я остави да се оправя сама, ама бе сигурен, че ще му дотърчи след два месеца. Пък и очевидно за да лъже, трябваше да си намира косвени жертви, идиотката му с идиотките.. и този път той бе една от тях.

    Щеше да й го върне. Щеше да я накара да страда. Искаше тя да страда. И гневът му се бе надигнал, цяло чудо, че не излизаше през ушите му. Преди обаче да каже каквото и да е двете хиени се появиха.
    - Да ти го начукам, а? - изръмжа Даргов, като нещо в него се преобърна. Каквото и да се бе случило между тях...
    - По-скоро ще е обратното. - нещо срещу между смях и лай излезе от устата на Арес, като те погледнаха Лилиян. Поглед който Даргов не хареса. - Пък и ти си този в легнало положение.
    - То, че друго положение те спира. - изправи се, бутна се рамо в рамо с Атсу и тръгна да излиза от болничното крило. Нямаше какво да прави повече тук. Щеше да се оправи и без баба си Цвета, имаше си начини. Пък и яростта му бе твърде голяма в момента за да остане тук... и да бъде около Лилиян изобщо.


    –––––––––––––––––––


    Имаха "Мелачка", така де трябваше да имат  "Мелачка". Но Даргов закъсняваше, а както се оказа и малкото Лиленце също. Защото докато излизаше от общата стая той забеляза Лилиян и Балтазар.
    Малкото момиче бе коленичило пред котката и й даваше някакво лакомство. А ненаситницата сладко, сладко ги взимаше от ръката на психо-извънземното, което отново получаваше сигнали от космоса, имайки се предвид прическата й с две кокчета.
    Балтазар мъркаше толкова силно, че Даргов можеше да я чуе дори тук - на няколко стъпки от тях. Стисна устна, усещайки ревност и яд отново, котката му го предаваше за пореден път. Първо господин Ягодка, после Кардамова... как ли пък не.
    Но друго му направи впечатление - обичайният й ескорт не беше с нея. Той се възползва от това, приближи се.
    - Даргов...
    - Ставай. -
    нареди той. Тя се смръщи, той дори не изчака, хвана я за ръката и я обърна в такава посока, че да не види как се отваря общата стая на Южен след което я набута вътре грубо. Котката се вмъкна в последната минута, недоволна ,че й бяха прекъснали заниманието и следобедната закуска.
    - Ще те убия! - изсъска й Даргов.

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Пон Сеп 18, 2023 9:45 pm


    Отново предадена от Батисарея.

    Това беше никаква повече сьомга за нея. Изобщо не се беше усетила, че хитрушата я беше придърпала към общата стая на Южен Вятър. Сигурно тролът я беше научил да я примамва. А тъкмо й обясняваше как няма нищо общо с досадния си стопанин и ако гръм го тръшне, няма да тъжи за него. Поне беше изкарала една спокойна седмица. Една седмица, в която нещата си потръгнаха добре. И почваше да се чувства по-уверено.. въпреки антуража си.

    Но изглежда хвърли кофти пръчици днес.

    Опита се да се изтръгне от хватката му. Наистина. Но без магия нямаше никакъв шанс срещу физическата му сила, а всичко се случи и твърде бързо за да реагира. Още преди стената да прикрие изхода зад гърба им. Даргов сецна опита й за бягство, обхващайки я обратно през кръста и тряскайки я в стената.
    - Не мислех, че си от самоубийственият тип, Даргов!
    - Както казах. Денят за разплата дойде, котенце.

    Очите й за пореден път шареха в търсене на изход. Но този танц го бяха играли твърде често и момчето вече изглежда знаеше на къде ще скокне. Може би ако извикаше, ако имаше някой по стаите? Ръката му сякаш обви половината й лице и Даргов доловил какво обмисля запуши устата й.
    - Кученцата ти са заети. Пък и всички в момента са я на Мелачка, а в Слънчевото коридорче... - Прикова поглед в неговия и не го отмести. Усмивката му растеше с всяка следваща дума.- Няма кой да те чуе.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 1:00 am


    Искаше да си го върне, къде за побоя, къде заради думите й, които го ядосваха. Особено онези от последният път. Но нямаше все още план. Не искаше да я наранява твърде много физически, защото златните й лакеичета щяха да се усетят кой е виновен. Но пак можеше да направи нещо.... пак можеше!
    - Как са гащите ти Лиле? - подсмихна се Даргов с кисела усмивка, като докосна вратлето й със свободната си ръка. Тялото й към стената държеше само със своето, тъй като другата му ръка бе заета да запушва устата й. Да, нямаше да вика, но... - КУЧКА!

    Беше го захапала. Прииска му се да я зашлеви, но се сдържа и само стисна вратлето й по-силно, като се загледа в очите й.
    - Започнала си много да си отваряш устата. Не говорихме ли точно обратното - да я държиш затворена? - изсъска в устните й, като подтисна желанието си да ги целуне, но реши да я поуплаши леко. Или поне да опита, като облиза долната й устна бавно и продължително. М не, вкусът им не му беше липсвал, колко странно. Как можеше да има желание за нещо, което дори не му бе липсвало? За разлика от нечии други устни например.

    - Ще те пребият отново. - едва прошепна Лилиян.
    - Нека го направят. Струва си да бъда пребит, ако това означава да мога да те тормозя, да те накарам да се разплачеш и да затворя малката ти уста поне за миг. И повярвай ми, имам си начини, които няма да ти харесат. - прокара палецът си по устните й, след което го набута в устата й, като отново докосна езикът й, точно както на гала вечерта в дома й.

    Дочу някакъв звук от нея, опитваше се да каже нещо ли? Стенеше ли? Щеше ли да го захапе отново? Този път може би щеше да я зашлеви. И той си имаше граници..., които очевидно бяха отвъд тормозенето на малки невинни момиченца с големи усти, които не можеха да си държат езика зад зъбите.

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 20, 2023 2:48 am


    Нямаше и да спрат с пребиване, но изглежда беше твърде глупав да се сети, че онова беше предупреждение.
    Тръгна да го вметне, но пръстът му секна протеста й.

    Все още имаше вкус на тютюн. Също като в Библиотеката.
    Можеше да го ухапе пак, но досега това не й беше помогнало дори в това да докара частица разстояние между тях.
    Защо беше толкова упорит?
    Не искаше да има нищо общо с него. Защо просто не я оставеше на мира по дяволите! Затвори зъби около палецът му без да стиска. Просто го гледаше толкова кисело, колкото можеше да гледа някой в нейната позиция. За пореден път натирена в ъгъл. Без начин да се защити. Ако тръгнеше към пръчката си щеше и тази да й вземе. Но може би да не прави нищо беше по-добре. Все някой щеше да се усетят че липсват. Беше въпрос на време, това поне можеше да размотава.

    - Внимавай какво правиш, коте.

    Нямаше как да му отговори, затова просто го изгледа още по-кисело. Съмняваше се цупенето й да е нещо по-различно от комично за него, но отказваше да реагира. Макар и да искаше. Отказваше да прокара език по пръста му. Да усети тютюна. Ако не правеше нищо може би щеше да се откаже? Да му стане скучно и да я остави. Макар и да не й се искаше. Отказваше да му позволи да я накара да замълчи. Ако се предадеше пред обикновен дразнител като него, как щеше да се справи със... семейната си ситуация?
    Не.
    Ако ще на чиста упоритост да го кара.

    Арина Орлова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 3:22 am


    Имаше нещо очарователно в начина по който докосваше пръста му със зъбките си и начина по който го гледаше. Този поглед му бе познат, той го даваше на хората, които не му бяха приятни. Дали пък скришом не се бе учила от него?
    Изсмя се. Така значи. От скришни целувки в имението на родителите й бяха стигнали отново до целият този цирк на "Даргов, остави ме". Ако не бе вкусил устните й онази вечер, сигурно би си помислил, че тя бе била пияна за да се държи по този начин. Но не. Освен вкусът на малини, то нито в аромата й, нито във вкуса й се усещаше алкохол, помнеше го. То тогава, какво се бе случило? А, да... уреденият й брак.

    Мръдна се от нея, като я вдигна. Ей така цялата и я преметна през рамо.
    - Какво мислиш, че правиш... дивак такъв, пусни ме!! - изписка момичето, докато Даргов вървеше напред към един диван. - Д-дароов!
    ТУП.
    Стовари я на диванчето, след което се настани до нея. Тя беше леко сбутана в единият край, а той се бе настанил с леко разтворени крака. Балтазар измяука и подскочи в тяхна посока, като скочи в скута на Лилиян.
    - К-какво... си мислиш.. - тя го изгледа.
    - Стига си пелтечила. - Извади телефона си и натисна копчето за отключване. Лилиян сякаш искаше да каже още нещо, но вече се взираше в телефона му.
    - Какво е това?
    - Ще гледаме филм!
    - Какво ще гледаме?
    - ФИЛМ. -
    изръмжа той недоволно. Можеше ли това момиче поне за миг да си държи устата затворена?

    Настроението му рязко се бе променило. От едно бе преминало към друго, но нямаше намерение отново да се втвърдява заради нея, да има желание да нещо и накрая да не получава нищо. Щеше да си гледа филм! И тя щеше да гледа с него за наказание. И щеше да търпи всичко, което каже и направи.
    Подхвана я, дръпна я към себе си и размени местата им. Сега той лежеше облегнат на възглавницата, удобно подпряна на едната страна на дивана, пък Лилиян се намираше между краката му. Двете му ръце се намираха от двете й страни ,а пред лицето й се намираше телефонът.
    - Какво е филм? - пророни тя отново, като се опитваше да извърне глава и да го погледне.
    - Ако не спреш да мърдаш, ще те целуна. - то пък една заплаха... няма що! Но тя не искаше ад бъде тук с него, затова и надали искаше да се целува с него. Може би това щеше да я накара просто да спре да... да прави каквото и да е. И най-вече да го вбесява.

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 20, 2023 3:54 am


    Е сега верно си се цупеше. Не, не беше разочарована. Просто още беше бясна как я преметна през рамо и я отнесе, все едно е по лека от Батисарея.
    Поне не гледаше нея, а.. каквото и да беше черното стъклено устройство в ръцете му. Може би вариация на обсиданово огледало? Тези които се ползваха за взиране в.. О! То свети вече? Но не беше казал заклининание, а определено не беше достатъчно силен за безсловесна магия.
    Нямаше ли да я убива?
    Какви са тези снимки, които се сменяха постоянно. И защо се опитваше да й навре някаква гумена тапа в ухото?

    - Стига бяга!
    - Какво е това?
    - И тва ли не си.. Слушалка, за да чуваш какво говорят.

    - Ама как та.. - Замря като най накрая й намести нещото в ухото. Крясъци, писъци рев и звуци от мечове? Опита се да се измъкне от звука, да не го чува, но някак си я следваше. Това някаква странна форма на мъчение ли беше? - К-ка..
    - Стига мърда!
    - Кои са тези хора? Зашо някой е снимал как ги избиват? Какво мфмммм.... 


    Ръката му се върна на устата й и сецна редицата въпроси. Отново се изкуши да го ухапе, но пък той просто я игнорира и си се загледа в ужасяващите картинки. Които май разказваха някаква история? Хаоса и битката не продължиха дълго. Някакъв мъж просто отнесе шокирано дете и после нещата се укротиха... Не. Не, не се успокоиха пак се върнаха на хаоса и избитите хора.
    - Тази е майката на Аря - момичето, което Хрътката отведе в началото.
    - Ммм?
    - Някаква история ли се разказваше? Нещо като поредни снимки? Защо я държеше да го гледа с него? И защо още й беше запушил устата... пробва се да го гризне леко, с надежда, че ще я пусне поне да диша нормално.

    Арина Орлова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 4:22 am


    Лилиян очевидно не знаеше какво значи "не мърдай", защото не спря да се мърда. То не беше дърпане, то не беше наместване и говорене, то не беше не знам какво. Като котка преди баня. Идеше му да я върже. Но и това сигурно нямаше да помогне. Толкова ли не можеше да бъде мирна и да гледа спокойно епизода?
    Той самият се опитваше да приключи сезона от три седмици, но почти нямаше време и сили. И преди го бе гледал, ама пак искаше да гледа. Но май с Лилия в скута си нямаше да стане.

    Изръмжа след като тя се стовари върху мъжеството му в опит да се оттърси от слушалката в ухото си. Привидяха му се няколко звезди посред бял ден и той натисна екрана за да спре епизода.
    - ТО СПРЯ!
    - Спря ти мозъка! - изгледа я кисело той. - Не можеш ли да стоиш мирна за 40 минути?
    - Как... знаеш, че това ще продължи толкова? Но тези хора, те страдат?
    - пуфтене, второ, трето. Може би трябваше да я удари с някоя книга. Ей там на рафта точно срещу него се намираше някакъв тълковен речник. Да, изгледаше удобно голям, тухла четворка.

    - Това е мъгъслко изобретение. Това което гледаме - също. Не се случва наистина. То е като... театър, историята на книга направена на ... сериал. Казва се сериал.
    - О! Добре... значи никой не умира?
    - Героите умират. Очевидно. Ей тоя келеш е кралят.
    - Знаеш, че да се говори срещу крал може да ти коства главата.
    - ... Той е фикционален герой! Знаеш ли,че ако продължиш да мърдаш ще ти коства на теб нещо повече от главата?
    - изсъска й той, като пусна отново епизода, който бе спрял на муцуната на Джофрти, радващ се, че Роб Старк е умрял.
    - Но какъв е този...сеир...сери...
    - Сериал. Казва се "Игра на тронове". Това е трети сезон, тоест.. трета част.
    - Очакваш да разбера нещо, когато го пускаш от трета част? А първа? Втора? И има книги по него?
    - Той е по книгите, но да има. Автора обаче няма желание да ги пише, защо задаваш толкова много въпроси?
    - отново бе спрял сериала, така нямаше да може да изгледа нищо.
    - Опитвам се да разбера!
    - Ще те захапя, ако пак проговориш!
    - предупреди я и натисна екрана на телефона.
    - А това.. - гризна я. Съвсем леко, но я гризна по вратлето, като се подсмихна кисело. Беше й казал, че ще го направи все пак и си спази обещанието. - Даргов!
    Второ гризване... мм. Започваше да му харесва това правило. И в двата случая печелеше.

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 20, 2023 5:01 am


    Сериал, значи. Беше като серия зашити снимки.
    Не мъгълските. От тях нищо не ставаше.
    Но виж магьосническите много наподобяваха този "сериал".
    И пресъздаваха историята на книга? Защо просто не си четяха книгите? Или на мъгълите им липсваше достатъчно въображение.. Можеха да направят рамка държаща такова многжество снимки, но не и да си представят разказа на книга? Много странно.
    Но ако мъгъли са направили "сериала" значеше, че и книгата сигурно е мъгълска.

    Дали докато беше тук можеше да се скрие да я прочете?
    Може би Даргов щеше да й я покаже.. 

    Беше интересно. Сменящите се сцени. Историята. И как героите се движеха. А това момче, което бяха сложили за крал беше ужасно! Нямаше да оцелее още дълго ако се държеше така, нали? Или може би мъгълите имаха други представи за кралските особи. Много странно. Но и интересно. Цялото устройство беше толкова впечатляващо, че беше почти забравила за момчето, което я държеше заложник, поне докато не се размърда пак.
    - Дааргов! - Този път беше задържал устните си на врата й, а ръката му леко извърташе главата й на страна. Въпреки протестите последва движението и оголи още от врата си за да му е по-лесен достъпа. Не! Какво правеше? Но беше толкова хубаво. - Нали беше като говоря! 
    - Ново правило.. и като мърдаш ще хапя.
    - Поне, аммм - Протестите й за хапането ставаха все по-несъществуващи, и по-несъществуващи. То вече и не толкова протести, колкото задъхано мрънкане. - го пусни от начало.

    Арина Орлова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 170
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 26
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 18
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 20
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 18
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 30
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 20

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 4:18 pm


    Имаха няколко минути спокойствие - тя стоеше мирно, облегната на него, почти гушната и тиха (каква изненада!) и гледаше екрана. Но бяха само няколко кратки минути. Наистина щеше да я върже за нещо, винаги ли мърдаше толкова много това момиче?
    Ново гризване, щеше да си я наказва я!
    Да, щеше, но май започваше да й харесва, защото бе издала стон. Точно като няколко от онези, които бе чувл в библиотеката и един, който бе чул и на приема. Защо звучеше толкова приятно, толкова примамващо? Сякаш го караше да иска още и още, да го слуша отново и отново... защо.

    - Да го пусна от начало? - той я погледна объркано чудейки се дали тя говори за епизода.
    - Да... сериала. След като има и други части. Интересно е... искам да го гледам от начало, да разбера за какво иде реч. Или.. да ми дадеш книгите?
    - Нямам книгите?! - сякаш пък четеше и то такива неща. Не, той предпочиташе сериала. Ама май Янакиева ги имаше, ти да видиш каква скрита лимонка излизаше със съквартиранта му.

    - Ако слушкаш ще го пусна от начало - прошепна той в ухото й, като забеляза синята панделка, която носеше... Беше същата от моркова. Подсмихна се. Целуна вратът й, като прокара език внимателно по него, което доведе до нов стон от Лилиян, а после премина към косата и дръпна панделката със зъби. Тъмните кичури се разпиляха около нея, но двете малки кокчета стърчаха отгоре.
    - Х-хей... върни ми я.
    - Ако слушкаш. - смигна й и се намести по-удобно на дивана с малката в ръцете си. Започна да търси първи сезон, като тя оставаше изненадана от телефона и неговите опции, а дори не подозираше за половината от тях.
    И  така започнаха сезон едно, епизод едно... където започваше историята на бели бродници, дракони, крале и кралици, но по някаква причина Даргов гледаше нея, докато тя гледаше мърдащите се картинки върху малкото черно устройство.
    Какви ли не саможертви правеше заради Лилиян, като това да започва сериала от начало! За пореден път... не че имаше против, никак даже. Но така имаше за какво да мрънка пред нея.

    Арина Орлова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : You can run, but you can't hide Coin10 56
    Ниво : You can run, but you can't hide Untitl40
    Статистики :
    You can run, but you can't hide Streng10 Сила: 16
    You can run, but you can't hide Shield10 Издръжливост: 26
    You can run, but you can't hide Brain10 Интелигентност: 22
    You can run, but you can't hide Runnin10 Ловкост: 6
    You can run, but you can't hide Magic-10 Магия: 20
    You can run, but you can't hide Clover10 Късмет: 14

    Re: You can run, but you can't hide

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Сеп 20, 2023 9:45 pm


    Този път не задаваше въпроси, а гледаше с леко зяпнала уста. От къде знаеха мъгълите за тези митични същества? Не беше ли това пропуск на Министерството на магията? И как ги бяха накарали да участват в снимането.
    Нагуши се по плътно в момчето, съвсем забравяйки къде са.
    И че всъщност трябваше да ходят другаде.

    Нямаше и помен за Мелачка в главата й. За вийлите, за хиените или за останалия свят.
    Или това, че я беше заплашвал и тормозил.
    ВЪпреки, че точно в него се беше сгушила, с Батисарея тропнала се отгоре й завършвайки идилията.

    Просто един "нормален" момент, обвита в топлината на огромното момче. В някакъв момент Даргов просто остави мъгълското устройство в скута й, освобождавайки ръцете си. Те на свой ред зашариха по нея, но това по-скоро я унесе в лека дрямка отколкото да я алармира както обикновено. Този път не я ръчкаха и бутаха, а минаваха нежно и . Или пък защото историята на Даенерис удряше мааалко твърде близко до дома. Продадена за власт. Поне до колкото знаеше Шарков не бяха диваци. Макар и да очакваха.. тогава обаче стигнаха до... определени сцени и Лилиян подскочи като попарена.
    - Ама какво е..!? - от шока дори не успя да оформи адекватен въпрос
    - Шшш тихо, гледай си сериала. - Ръцете му се обвиха около нея и я приковаха на място, после продължи с един особен глас. Почти все едно бяха обратно в Библиотеката. Но същевременно по- нежен? Не не можеше да е по-нежен. Сигурно си въобразяваше - И много ти препоръчвам да не мърдаш.


    край

    Бранимир Даргов харесва този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:32 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!