С вкус на мента и шоколад

Ясна Соколова: Възрастен герой; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 60 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°1

С вкус на мента и шоколад

by Ясна Соколова Пет Сеп 15, 2023 4:19 pm

@Борис Захариев
27 декември, по време на Коледната ваканция

16:00ч.

Все още беше развълнувана от писмото, което получи. Емоциите ѝ, както обикновено, прелитаха ту в едната крайност, ту в другата. Сърцето и така се разтуптя, когато видя написаното, че за миг забрави да диша. Умът ѝ веднага се намеси, казвайки, че Борис Захариев не може да напише такова нещо. Ами ако той си правеше шега с нея? Ако това беше неговият начин да ѝ отмъсти? Но защо щеше да го прави? Той не беше такъв!

Първият половин час прекара, четейки писмото отново и отново, чудейки се дали е сериозен в думите си. Ами ако Валенка беше намерила писмото и беше решила да ѝ погоди номер? Доколкото беше разбрала, колежката му имаше по-сериозни планове за отношенията им от просто колеги в работата.
- Престани! Пак прекаляваш! - изправи се от единствения дървен стол, който имаше в стаята, която беше наела за престоя си в Торбаланово. Разходи се напред-назад, едва сдържайки се да не грабне метлата, която стоеше подпряна на леглото и да излети през прозореца, отказвайки се от всякакви конспиративни теории свързани с писмото му. - Ако не дойде, не дойде. Какво от това. После ще утешиш разбитото си сърце с цяла бутилка драконова кръв, пък на сутринта ще му мислиш. Все едно ще ти е за първи път.

Следващия половин час прекара пред огледалото. Ясна не беше от суетните и не поставяше външния си вид на първо място, но женското в нея се събуди и започна да критикува всеки един детайл. Първо реши, че ще ходи с дънки и пуловер, допълнени от... каква изненада - черни кецове с лилави връки. Стори ѝ се прекалено обикновено. Надвеси се отново над куфара си и изрови една синя вълнена рокля, която се завърташе около талията така стегнато, че момичето веднага се почувства некомфортно. Изглеждаше ѝ прекалено, за това което искаха да правят. Побърза да я свали и натика обратно, където ѝ беше мястото. Разрови целия куфар, като дрехи летяха във всички посоки и осъзна, че няма какво да облече.
- Боже господи, какво ще правя... - хвана се за главата и пръстите ѝ загребаха лилавите кичури коса. - Дишай! Дишай! Какво казваше Ари... Момчетата не се интересуват какво носим, а само от това което е отдолу?! Не, не беше това... Колкото по-малко дрехи носим, толкова по-добре? НЕ! Не беше и това... - отново се загледа в огледалото и се замисли. - Каквото и да облечеш, Ясна Соколова, ще ти седи добре. Защото човекът, който носи дрехите е важният. - Ако някой я гледаше през отворения прозорец на стаята, щеше да си помисли, че някаква луда вещица се подвизава там и да побърза да си залости вратите и да сложи малко сол на прага, ей така за всеки случай.

В крайна сметка се върна на черните дънки, но вместо пуловер избра тънка тъмно-зелена блуза, покрита с бели снежинки. Въпреки че беше посред зима и улиците бяха претрупани със сняг, Ясна беше твърдо решена да излезе с любимите си кецове. Подсили ги с магия, за да не се хлъзгат, иначе щеше да се пързаля по дупе чак до Съновидения.

18:50ч.

- Леле... трябва да тръгвам. Ще закъснея! - Среса набързо косата си, оставяйки я свободно да пада до кръста и грабна черното си палто, с качулка, която щеше да я скрие от падащите снежинки, които се бяха засилили. Време беше да разбере дали Борис щеше дойде или не.

Отне ѝ около 5 минути, за да стигне бар Съновидения, тъй като квартирата, която беше наела бе наблизо, и да открие, че отпред нямаше никого. Ръцете ѝ се изпотиха в ръкавиците и тя несигурно пристъпи към огряните прозорци на едно от най-посещаваните заведения в Торбаланово.

Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Алина Старков харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 20 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°2

Re: С вкус на мента и шоколад

by Борис Захариев Съб Сеп 23, 2023 9:21 pm

Когато писмото на Ясна бе пристигнало, Борис подходи към него с известно предубеждение. Беше мило, че тя го канеше на рождения си ден, но поканата идваше заедно с ред въпроси, които на мъжа му се искаше да са изяснени предварително. Подозираше защо тя го кани - беше се досетил за причината още при последната им среща в Министерството. Ако дотогава не му бе ясно какво отношение има седмокурсничката към него, то след онази случка в тъмния килер всичко мигом му се бе изяснило. Именно това го тревожеше.

Никога досега не беше отхвърлял чувствата на друг човек. Когато все още беше ученик в Мунгав, не му се налагаше да отказва на момичетата - те се тълпяха около него и по-скоро чакаха да бъдат избрани, отколкото да се бутат в полезрението му. Може би ако тази ситуация се бе развила тогава, той щеше да разсъждава по-различно по въпроса. Щеше да му е по-лесно. Уви, ситуацията се случваше сега и не му беше никак лесно. Беше ужасно трудно. Сами ли щяха да бъдат? Борис се надяваше, че не. Искаше му се да има поне още един човек, който да направи цялата ситуация поне малко по-поносима за самия него.

Ако трябваше да бъде честен, за кратко обмисли дали директно да не ѝ откаже. Колебанието му обаче бе краткотрайно. Колкото и дискомфортна да се очертаваше тази вечер, нямаше как да изостави момичето на рождения му ден - при това недай си боже само. Затова и се съгласи да я придружи. Каквото и да носеше потвърждението му със себе си.

Тихото пук! оповести успешната му магипортация в една малка пряка на главната улица в Торбаланово. Борис въздъхна уморено и преджапа през една кишава локва за да пооправи малко немирната си коса в близката витрина на един магазин. Изглеждаше изпит - последната работна седмица не се бе оказала особено милостива към него. Допълнителната работа, която вършеше за отдела на Алкан Кадриев оказваше влиянието си, а Борис се чудеше колко още ще успее да я кара по този начин. Бавно усещаше как прагът на силата му се изчерпва все повече и повече. Потръпна от студа - беше облечен доста леко, предвид времето навън. Тъй като се магипортираше от врата на врата или ползваше пудролиниите, не му се налагаше да стои навън в студа за продължително време. Лекият, макар и вълнен, кафяв блейзър и още по-леката риза под него правеха малко за да го сгреят. Лек повей на вятъра развя тъжно вратовръзката му и Захариев побърза да излезе от алеята и да се насочи към уреченото място, където скоро видя, че Ясна го чака.

Розовокоската беше вперила поглед през прозорчето на бара и май се оглеждаше за Борис. Тъмнокосият усети първия от многото предстоящи бодежа на вина в сърцето си - беше закъснял. Не беше нарочно обаче - бяха го задържали следработно и нямаше какво да се направи по въпроса. Когато доближи Ясна я изчака учтиво да му обърне внимание, а когато това не се случи, я потупа леко по рамото. Тя се сепна, извъртя глава към него и за малко да падне в пряспата под стряхата на заведението.

- О! - успя да каже тя в изненадата си, като цялата почервеня, неясно дали заради хапещия студ или заради появата на Борис. - Ти дойде!
- Нали ме покани? - попита игриво той, в опит да счупи леда, който беше обвил сърцето му. Или поне да го разтопи.
- Ами, не бях много сигурна дали ще дойдеш...
- Нали ти пратих писмо в отговор?

Споменаването на писмото изглежда подейства чудотворно на Ясна. Внезапната червенина се отцеди от лицето ѝ, а очите ѝ блеснаха с жизнен плам. Тя дори се усмихна широко и щастливо, от което бузите ѝ приятно се закръглиха. Борис не разбра какво толкова каза, но пък си отдъхна - поне сега изглеждаше по-доволна, отколкото от преди малко.

- Та... сладолед? - предложи той, нали все пак за това беше дошъл тук.
- Ами... ако искаш може да изпуснем сладоледа и да минем директно на драконовата кръв. Освен ако...
- Ти си рожденичката, така че ти решаваш.

Ясна засия, а пламъчето така и не напусна погледа ѝ, даже напротив - изглеждаше така, все едно се засили. Тя кимна, а Борис отвори вратата на бара, за да може тя да мине пред него. Някаква предупредителна камбанка звънтеше настойчиво в главата ѝ, но той упорито отказваше да ѝ обърне внимание. Може би вечерта нямаше да бъде такава, каквато се опасяваше да бъде.

Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 60 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°3

Re: С вкус на мента и шоколад

by Ясна Соколова Съб Сеп 23, 2023 10:38 pm

Ясна се опитваше да не си проличи колко развълнувана беше. Той беше дошъл, беше споменал писмото, което значеше, че наистина самият той го е написал. Това разби всички теории от по-рано и остави само една - тази, която най-много искаше да се окаже вярна. Той беше тук. Беше написал толкова хубави неща в писмото си и сега пристъпваше след нея. Главата й се замая още преди да е вкусила алкохола от нещо много по-опиянаващо. Трудно й беше да мисли и да се държи нормално. Но трябваше да се постарае. Вечерта беше пред тях. Почувства странен гъдел, когато Борис й отвори вратата и се извърна настрани, за да прикрие широката усмивка, която се изписа на лицето й. Въпреки че заведението вече беше побрало изключително много гости, младите успяха да намерят една маса само за тях двамата. Настаниха се мълчаливо и един сервитьор моментално долетя при тях.

- Здравейте, добре дошли. Какво ще желаете? – лицето му приветливо, а гласът му ентусиазиран, сякаш само това беше чакал.
- Като за начало бих искала един коктейл Розово фламинго. – Ясна прелисти набързо менюто, въпреки че от самото начало знаеше какво ще си поръча.
- За мен едно огнено уиски. Без лед. – Борис също знаеше какво иска и дори не погледна менюто.
- Чудесен избор. След малко ще са при вас. – след което мъжът изчезна, така както се беше появила и двамата останаха сами. Ясна не знаеше откъде да започне, затова продължи да се усмихва. Точно започваше да се чувства неловко, когато младежът срещу нея наруши мълчанието.
- Значи 17...
- Ъ... какво?
- Вече си на 17.
- Ааа, да. Откога ги чакам.
- Защо така си се разбрързала? – след което се чу леко пук и Ясна изчезна от стола на който седеше.
- За да мога да правя това... – прошепна на ухото на Борис и топлият ѝ дъх погали кожата му. След което се чу ново пук и Ясна беше отново на мястото си. – Шегата на страна, искам вече да се махна от Мунгав. Не се издържа. А щом съм на 17, значи ми остават още 6 месеца до завършването. Което значи, че съм по-близо до края. – неоспорима логика, която можеше би само Ясна разбираше.
- Толкова ли е зле положението? – попита Борис и задържа погледа си върху нея.
- Да, не е никак розово. Но не искам да говоря за това, ако нямаш против. Не мисля, че си дошъл да слушаш за мъченията, които прилагат над нас. Или за това колко е трудно да гледаш приятелите си измъчени и съсипани. Нека тази вечер да е само за нас двамата. – сякаш последните ѝ думи изпънаха странно чертите по лицето на Захариев, но Ясна не забеляза. В главата ѝ пърхаха пеперуди и сякъш тя не мислеше особено трезво.
- Ако искаш можеше да ми разкажеш. – Колко мил и загрижен беше. Но тя наистина не искаше да говори за нищо, което би развалило настроението им. Не и този път. Искаше да имат това, което досега не бяха имали никога. С изключение на когато бяха на терасата.
- Благодаря ти, но не искам. Кажи ми ти как си?
Тогава сервитьорът дойде и донесе питиетата им. Без да казва нищо постави напитките пред двамата и с усмивка се оттегли. Нетърпелива, Ясна взе кръглата чаша, която светеше в неоново розово и една малко фламинго плуваше на повърхността ѝ и отпи жадно.

- Извинявай. – след което надигна чашата си. – Наздраве.

Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 20 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°4

Re: С вкус на мента и шоколад

by Борис Захариев Съб Сеп 23, 2023 11:15 pm

Чашите им се чукнаха и Борис за първи път осъзна сериозността на положението. Явно никой друг нямаше да се присъедини към малкия им купон и двамата щяха да бъдат сами до края на вечерта, когато и да се привършеше тя. Ясна се разсея за секунда от живата музика и започна да одумва изпълнителите, а мъжът използва момента да удари още една юнашка глътка от питието си. Алкохолът премина през тялото му и го сгря приятно отвътре, като за миг разсея опасенията му. Може би нещата нямаше да отидат натам, накъдето подозираше, може би тя искаше просто да са приятели...

- Е? - повдигнатата вежда на Ясна го върна към реалността.
- Какво? - примигна той, напълно дезориентиран за секунда.
- Какво ново при теб?
- Ами... нищо особено...
- Не вярвам. - възрази весело момичето. - В Министерството със сигурност ври и кипи.
- По-скоро къкри... - наистина не можеше да се похвали с вълнуващата си чиновническа работа. Дните му се състояха от преглеждане на документи и проучване на факти, справки с други отдели и някой друг ударен печат. Работата му с Алкан Кадриев имаше потенциал да се превърне в нещо интригуващо, но засега бе едва на начален етап и засега не се случваше нещо кой знае какво. - Съжалявам, не искам да те разочаровам точно на рождения ти ден...

Ясна махна с ръка, за да покаже, че му е простено, а казаното от Борис отекна на една по-висока честота. Не искам да те разочаровам точно на рождения ти ден... Щеше да си припомни тези думи още няколко пъти тази вечер, но по-късно ще се върнем към това. Внезапно музиката се смени и групата засвири живо парче, което голяма част от посетителите изглежда разпознаха, понеже се вдигна какафония и повечето хора се изправиха за танц. Песента явно беше позната и на Ясна, защото очите ѝ блеснаха и тя отметна решително кичур коса зад гърба си, докато се изправяше.

- Хайде да танцуваме!

Борис свъси лицето си извинително, след което повдигна кафявия бастун, който беше в тон със сакото му, лежащ до празния стол между двама им. Ясна разшири поглед за секунда, набързо припомнила си за състоянието на Борис, но не позволи на това да помрачи настроението ѝ. Вместо това се приближи до тъмнокосия и протегна ръка. Той се поколеба и прецени протегнатата длан като потенциален опасен враг. Ако се съгласеше да танцува с нея, тя как щеше да приеме това? Щеше ли всичко да бъде в рамките на нормалното? Или щеше да прекрачи някаква граница, след която няма връщане назад? Ясна не го остави да премисли действието си, защото направо го грабна за подмишницата и го вдигна на крака с учудваща сила. Борис се олюля и прихвана облегалката на стола си в търсене на опора.

- Виж, много добре се справяш.
- Ясна, мисля, че...
- Това ти е проблемът, много мислиш. Чакай малко... - тя се завъртя, а когато отново се обърна към него, в ръката си държеше чашата с огненото уиски. - Хайде, пийни си.
- Не мисля, че...
- Шшт! По-малко мислене, повече пиене. - и бутна чашата в лицето му така, че той да отпие, докато тя я държеше. Течността прогори гърлото му и го накара да се закашля.
- Голям си фюрер. - изсумтя, докато тя оставяше победоносно чашата на масата.
- Фюрер на забавата! - провъзгласи тя и отново протегна длани към него. - Хайде, ще те придържам. Няма да паднеш, обещавам.

Борис се огледа в очите ѝ, в лекотата, с която му даваше обещанията си. Въздъхна и я хвана за ръцете - отначало леко, деликатно, почти като дихание, а после, веднъж намерил опора, я сграбчи здраво, като удавник за сламка. Страхуваше се от падането - но не тук, на земята, а вътре, в сърцето на Ясна.

Арина Орлова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 60 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°5

Re: С вкус на мента и шоколад

by Ясна Соколова Нед Сеп 24, 2023 8:56 am

Музиката беше бърза и жива и подхвана всички, които бяха станали да танцуват. Ясна се поклащаше в ритъм и правеше отиграни завъртания, които резонираха с мелодията. Без много да се замисля, се оставяше на музиката и изцяло се потапяше в нея. От друга страна, Борис беше по-сдържан, но въпреки това схвана ритима и намери движения, които въпреки че бяха по-обрани, се връзваха с това, което свиреше. Светлината се промени, стана по заглушена и бързата песен приключи така както беше започнала. На нейно място започна бавна мелодия, която звучеше някак меланхолично. Ясна успокои танца си и пристъпи по-близо до Борис. Въпросително го погледна и му подаде ръка. Мъжът помисли няколко секунди и я хвана, с лед което я придърпа по-близо. Тялото ѝ се прилепи до неговото и тя обгърна раменете му. След което се отпусна и го остави да я води в този бавен вихър от ноти, които замайваха съзнанието ѝ.

Усети парфюма, който носеше. Хареса ѝ. Усети топлината на кожата му, когато ръката ѝ се уви около врата му и много ѝ хареса. Самата тя имаше чувство, че гори. Тази непозната близост с Борис ѝ беше чужда и беше странно да беше толкова близо до него. Искаше ѝ се така да останат цяла вечер и никога да не я пуска. Да не спира да я притиска към себе си и дори да...

- Май ти харесва... тази група.
- О, да. Една от любимите ми е... - надигна глава и се вгледа в очите му. Искаше да потъне в тях. Но нямаше желание да говори повече, отпусна глава на рамото му и танцуваха до края на песента, без да повече приказки. Но всяка песен имаше своя край и скоро мелодията заглъхна и премина в нова по-бърза песен.
- Малко почивка? - Борис отпусна ръцете си и Ясна разбра, че е време да го пусне също.
- Разбира се. - съгласи се лилавокоската.

Отдръпнаха се един от друг и се върнаха отново на масата.
- Явно няма нещо, което да не ти се отддава. - седмокурсничката му се усмихна и допи коктейла, който беше останал на дъното на чашата.
- Не бих казал, че съм особено добър. - тъмнокоското поклати глава.
- Напротив. Беше ми изключително приятно да танцувам с теб.
- Забелязах. - подсмихна се момчето.
- Толкова ли си личи? - Соколова се изчерви и отклони поглед, търсейки сервитьора, който въпреки тълпата я забеляза и моментално дойда. - Може ли четири шота драконова кръв? - погледна къдравелкото и за потвърждение.
- Четири? - някак притеснено се засмя Борис.
- Нещо против? - очите ѝ все още пламтяха, но сега и един нов блясък се беше появил.
- Не, четири да са. - Потвърди Борис и кимна на сервитьора.
- Идват веднага при вас. - след което отново се стопи сред тълпата и след малко се върна с димящите малки чашки, в които течността имаше червеникав цвят. Ясна нетърпеливо взе едната чаша и я надигна към Борис. Той направи същото, чукна нейната и двамата като по команда отпиха на екс. Едновременно издишаха огън, като истински дракони и се разсмяха.
- Уоу. - засмя се Ясна и пооправи косата, която се беше развилняла във всички пососоки. Събра я в опашка и набързо я върза нависоко, защото започваше да ѝ става много топло. След което, под объркания поглед на Борис, свали блузата си и момчето за миг не знаеше какво да очаква. Отдолу остана по черен потник и въздъхна доволно.
- Винаги ми става изключително топло когато пия драконова кръв. - обясни момичето и насочи ръката си към втория шот. - Рунд номер две? - очите ѝ го изпиха с огъня, който гореше в тях, мислейки си, че всичко вървеше по план и нещата между тях най-накрая поемаха към нещо по-добро. Но колко много грешеше.

Борис Захариев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 20 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°6

Re: С вкус на мента и шоколад

by Борис Захариев Нед Сеп 24, 2023 3:57 pm

Тя отново не му остави възможност да отвърне, защото изпи шота на екс и от ноздрите ѝ започна да се стелят предизвикателни кълбенца дим. Хванат натясно, Борис се размърда неудобно и гаврътна и своята чашка. Не искаше да се показва слаб пред Ясна, защото току-виж тя се окажеше като някое диво животно, което надушва слабостта отдалече и умее да я превърне в свое предимство.

- Готов ли си за номер три? - попита тя по-скоро реторично, защото побърза да стовари по една чаша пред всеки един от двама им.
- Мисля, че трябва да се спрем... - отвърна замаяно Борис.
- Нали се разбрахме нещо за мисленето? Който много мисли... ъъ... добро не вижда!
- Това със сигурност си го измисли току-що.
- Но е вярно, нали? Нали знаеш, една жаба мислила, мислила и...
- Ако изпия още едно, ще започна да виждам три Ясни.
- Че защо три?
- Ами защото в момента сте две.

Ясна се ококори и след секунда се разсмя така звучно, сякаш това беше най-забавното нещо, което някога бе чувала. Внезапният ѝ смях като по чудо не смути Борис, ами напротив - той самият се ухили и се разкикоти. Драконовата кръв, макар и в малки количества, беше изключително опасна. Всеки знаеше, че тя действа като мощно средство, което премахва всички задръжки. Е, явно Борис беше изпуснал общото събрание, на което това знание бе станало публично достояние - все пак предпочиташе да пие по-класни и елегантни напитки, като малцово или огнено уиски.

- И какво, лошо ли е, че сме две? - попита дяволито Ясна
- Не е лошо, лошо е, ако пиеш като за две.
- Какво, мислиш, че не мога?
- Сигурен съм, че можеш... Чакай, Ясна... това не беше предизвикателство.

Твърде късно. Третия шот вече лежеше обърнат и празен на масата. Розовокоската хлъцна и се опита да фокусира Борис, като му се усмихна замечтано.

- Хайде, твой ред е. За мое здраве.
- Наистина, аз...
- Не искаш да съм *хлъц* здрава ли?
- Искам...
- Тогава пий.

Борис вдиша дълбоко, стисна устни и проведе една кратка битка със себе си. След няколко секунди вече и неговия шот се търкаляше празен по масата. Ясна изглеждаше очарована.

- Не беше толкова трудно, а?
- Мне, не беше *хлъц*. - Ясна се ококори отново от хлъцването му и отново избухна в детински смях. На Борис не му трябваше много, за да я последва. Сигурно бяха жалка гледка - двама пияници, превити от смях над масата, над нещо толкова тривиално като хлъцване. Драконовата кръв обаче беше заличила всякакъв свян от хорското внимание и мнение, затова двамата никак не се стесняваха от такива незначителни подробности. Ясна се пресегна несъзнателно и хвана Борис за ръката, докато продължаваше да се смее, а пък той усети един електрически импулс, който премина от мястото, където кожата им се докосваше, и се разпростря през цялото му тяло.

Мисълта за Тервел се заблъска някъде в крайчеца на съзнанието му, но беше прекалено далече, за да може Борис да ѝ обърне внимание.

Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Ясна Соколова: Възрастен герой; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 60 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°7

Re: С вкус на мента и шоколад

by Ясна Соколова Нед Сеп 24, 2023 4:57 pm

Главата й съвсем се беше замаяла, в това нямаше съмнение. Скоростното пиене на шотове винаги й влияше така и тя съвсем спираше да мисли с главата си. Оставяше се на първичните си желания, без да осъзнава какво точно прави. Затова сега задръжките, които обикновено имаше в компанията на Борис се стопиха като кубче лед, сложено директно в огъня. В главата си, смяташе, че най-накрая тяхното време беше дошло и сърцето ѝ се пръскаше от щастие. Най-накрая щяха да бъдат заедно. Толкова време беше изминало от онзи ден, когато Борис Захариев беше разтуптял сърцето й за първи път. Затова той трябваше да й прости, че беше толкова нетърпелива за него. Беше чакала прекалено много. За дълъг период дори вярваше, че това е невъзможно и никога нямаше да бъде с него. Но ето че всичко се беше променило. Писмото беше първата стъпка, която той така радостно бе предприел. Съновидения беше втората и оканчателна стъпка, с която ѝ беше доказал, че иска същото, което и тя. Или поне така тя си мислеше. Малките знаци, които трезвената Ясна би забелязала, останаха невидяни от Ясна-с-размътената-глава. Защото състоянието ѝ на трезвеност беше прекалено кратко и в своето нетърпение, тя пропусна много, което щеше да промени поведението ѝ тази вечер.

***

Беше толкова хубаво да го държи за ръката. Но това не й беше достатъчно. Искаше още.

- Знаеш ли...
- Мммне, рожденничке... - Борис се приближи към лицето ѝ и прошепна. - Но вярвам ще ме просветлиш. - и неговата глава се беше замаяла и съвсем беше развеселен от всичко, което Ясна казваше.
- Искаш ли да се махаме от тук и да ми дойдеш на гости? Съвсем наблизо е. - пъстрите й очи го погледнаха невинно, а ръката й го погали по лицето. Нещо което в трезво състояние не би си позволила.
- Хайде, води ме. - Борис се изправи и ризита му се изпъна. С едно движение облече блейзъра, който му стоеше прекалено добре и нещо в Ясна трепна. Дългокоската остави пари на масата и облече палтото си, забравяйки въобще за блузата, която беше преметнала на съседния стол. След което двамата напуснаха тълпата, която продължаваше да танцува под ритмичните звуци и се оправиха нагоре по улицата.

Тъй като и двамата вървяха бавно и леко поклащайки се, им отне повече време докато стигнат сградата, където Ясна беше наела стаята за престоя си тук. Докато изкачваха стълбите, девойката се спъна и Борис трябваше да ѝ помага, за да се качи до четвъртия етаж. След като направи заклинаниято, което отключва стаята, двамата нахълтаха в малкото помещение. Ясна беше забравила прозореца на стаята отворен и температурата в помещението беше по-ниска отколкото се очакваше. Дългокоската замахна с магическата си пръчка и прозорецът се затвори. След което метна палтото си на единствения стол в стаята и усети, че беше по-студено от очакваното. Отиде в края на стаята и с още едно движение на пръчката си запали огъня в камината. След което се обърна и видя Борис, който стоеше в тъмнината и пламъците игриво се отразяваха по лицето му.

В стаята нямаше много неща - една маса, стол, гардероб в дъното и средно голямо легло, което заемаше по голямата част от нея. Разтвореният куфар на Ясна беше до гардероба и следите от по-ранното тършуване бяха там. Писмото на Борис седеше на леглото, разгънато, така както последно го беше чела.
- Не е нещо особено, но става за малко време. – извинително каза Ясна и обръгна с ръце тялото си. След което измъкна една бутилка с червено съдържание от чантата си. – Позволих си да взема една бутилка с мен. – и размаха бутилката драконова кръв пред лицето на Захариев. - Спокойно, оставих пари за нея. Не съм крадла. - Лицето на мъжа срещу нея се изопна и тя реши, че притесненията му са за това дали не я е откраднала. Докато той имаше съвсем други такива.

Борис Захариев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Борис Захариев: Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията; Вид на героя : Човек
Галеони : 39
Опит : 20 т.
Ниво :
Бобчета :

Post n°8

Re: С вкус на мента и шоколад

by Борис Захариев Нед Сеп 24, 2023 6:00 pm

Алкохолната мъгла все още не го беше завладяла дотолкова, че да го провокира да скъси неразумно разстоянието, което нарочно бе оставил да зее между двама им. Докато се качваха нагоре всяко залитане, всяка услужлива ръка, която предлагаше на Ясна, за да я стабилизира, все така изпращаше електрически импулси през тялото му както обратно в бара. А това никак не се харесаше на Борис. Ситуацията беше деликатна и се превърна в неразрешима теорема, когато споменът за Тервел най-накрая изплува на повърхността и русокосия се взря строго в съвестта на Захариев. Това... това беше грешно. Не искаше да е тук, не искаше да е сам с Ясна, не искаше да прави нищо, което би наранило Тервел...

- Ей, какво се умълча? - Ясна се материализира до него и отново го докосна за ръката. Борис се дръпна прекалено късно, електричеството вече се превеждаше по мускулите му и едва не изправи къдриците му.
- Виж, това е грешка, аз ще си ходя... - успя да каже достатъчно кохерентно, че да е уверен, че тя е разбрала значението на думите му. Уви, явно не беше толкова ясен, колкото си мислеше, че е, защото момичето премигна объркано.
- Да си ходиш? Как така?
- Хайде да спрем с тази игра. - въздъхна уморено той, в момент на алкохолно прояснение. - Знам защо съм тук.
- Нима?
- Да и... не искам да те разочаровам точно на рождения ти ден... - преглътна, когато познатите думи се блъснаха в четирите стени на помещението. - Но не мога да ти дам това, което искаш от мен.
- Защо не? - попита смело тя и обви ръка около китката му, като се приближи още по-близо, дотолкова, че дъхът ѝ облиза кожата по врата на Борис. - Нали искаш да спрем с тази игра? А продължаваш да я играеш...
- Не съм сигурен за какво говор...
- Не се прави, че не усещаш, че между нас има нещо. - гласът ѝ беше сериозен и кристално ясен. - Още от преди три години, на игрището, от онзи първи път когато бяхме сами...
- Ясна, нещата не стоят по...
- Не ми казвай как стоят нещата! - тросна се тя и го погледна право в очите. Изглеждаше ядосана, опиянена и умоляваща. - Или поне не ме лъжи.
- Наистина, не...
- Моля те, не ме лъжи... - гласът ѝ увисна, както и хватката около китката му. - Борисе, привличам ли ме?

Мълчание, което често говори повече от думите. В случая обаче то бе прекалено неясно, прекалено напоено с противоречив смисъл и неразрешени въпроси.

- Не знам... - призна най-накрая той. - Това е най-доброто, което мога да ти дам.
- Не знаеш... - повтори тя и надигна замъглен поглед към него. Блясъкът в очите ѝ уплаши Борис, но той не намери сили в себе си да се отскубне от нея. - А не искаш ли да разбереш?

Наклони леко глава към него така, че челото ѝ лекичко се притисна към скулата му. Тъмнокосия не можеше да помръдне, беше като парализиран, какво се случваше, трябваше ли да избяга, трябваше ли да остане, ето сега тя се повдига на пръсти, бръсва леко устни по бузата му, приближава се нататък, милиметър по милиметър, бавно, несигурно, очаква той да направи нещо, но той не може, не може, не може...

Не може или не иска? Има ли изобщо разлика между двете понятия и колко е важна тя в конкретния случай?

Когато Ясна достига устните му, все така на пръсти, гръмоотводът в сърцето на Борис не можа да понесе светкавичния залп, който се изстреля от корема му нагоре през гръбнака и се разнесе през цялото му тяло. Не разбра как се наклони към нея, как изравни разликата във височината им, как притвори очи, как прихвана главата ѝ с две ръце и отвърна на целувката. Как тя протегна ръце нагоре, зарови пръсти в косата му, изскимтя като кутре, звук, който преобърна вътрешностите му, от който му причерня и който заглуши воплите на Тервел, който блъскаше отчаяно с юмрук във вътрешността на черепа му.

Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Български магически свят

С вкус на мента и шоколад

С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Re: С вкус на мента и шоколад

Similar topics

Similar topics

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search