Симеон срещу Ясна

- Забавно. 
 Симо беше... впечатлен. Ясна изстрелваше заклинание след заклинание със истинска страст, която той не бе виждал преди. А относно въображението ѝ... да, този кракен от неговата глава просто нямаше как да излезе, така че в един момент спря да се оглежда толкова притеснено за пипалата... и се разгоря и той. В един момент му хвана цаката и пипалото минаваше под него, все едно скачаше на въже. Само да не се подхлъзнеше. 
 - Наистина забавно.
 - Само това ли ще кажеш, хайдее! Депулсо! - Ясна наистина изглеждаше попаднала в някакъв неземен екстаз. Манев отблъсна и това заклинание. Не бе виждал това момиче да се забавлява толкова много. Всъщност не беше виждал никого да се забавлява толкова много.
 А пъкълът под тях бушуваше все така безмилостно. Вълните се разбиваха с трясък в скалите, на които седяха двамата и Симо стоически издържаше усещането от мокрещите му се дрехи. Облаците се сгъстяваха и се гонеха по небесното трасе, закапаха и капки дъжд (по-мокри нямаше да станат).
 - Ясна? - въпросителният вик на седмокурсникът се разнесе над вълните и плясъка на пипалата.
 - Кажи? - отговори му лилавокоската и се подсмихна.
 Симо спокойно отбеляза: 
 - Голяма си лепка понякога. 
 - Какво зна... - въпросът остана незададен, защото:
 - Епоксимо! - момичето опита да отстъпи назад по скалната маса, но краката ѝ не помръднаха, заради което за малко не загуби равновесие. - Барис!
 Последното заклинание се отрази в ръката на Ясна и напълно я обезоръжи, като пръчката и се търкулна по наклона на хладния камък. Момичето приклекна от следващото проклятие и то не успя да я вцепени. 
 - Акцио пръчка! - гласът на Симо се провлачи, докато отскачаше от поредното зелено пипало, което се опита да го докопа. Никаква пръчка обаче не полетя към отворената му длан. Симо хвърли поглед на тази липса, изпълнен с ужас. 
 Когато се изправи отново, Ясна отново държеше пръчката си, но... в лявата ръка, на която все още имаше пръсти. Симо можеше само да си представя колко ѝ беше неудобно на десничарката Ясна в този момент.
 - Манев, това беше... - следващо пипало, от което момичето отскочи в последния момент. Симо изстреля още едно проклятие, но тя го отрази със завидна точност на лявата ръка. - ...много подло.
 - Нямам пръст в това, Соколова - ухили ѝ се насреща Манев. За малко да се подхлъзне, докато го казва.

Призрачният кораб бавно се отдалечаваше от морското чудовище с проскърцване. Двамата се бяха подпрели на перилата на палубата, за да си поемат дъх от последните събития, но рядко откъсваха очи един от друг, и така, докато грохотът на кракена остана далеч зад тях.
 Този кораб беше наистина много стар. На Симо му се приличаше на някаква много очукана "Черна перла", която снимачният екип на "Карибски пирати" е оставил да гние след заснемането на филма. Черните платна на плавателния съд бяха твърде раздрани, за да изпълняват съвестно функциите си на платни. Оръдие имаше само едно, от страната на Ясна. Дъсченият под на палубата изведнъж се стори на Симо покрит от следи, които трудно личаха на бледата светлина, която достигаше през облаците. Ясна беше детайлист, дори когато си играеше на пират.
 Симеон внезапно се ухили и пристъпи встрани. Крачката, която направи, накара дъските в радиус няколко метра да изскърцат. 
 - Мисля, че краят на антракта дойде.
 Ясна прокара ръка по пръчката си.
 - Тогава да пристъпим към действието!
 Залпове магия полетяха в двете посоки. Червени, зелени и други светлини си разменяха пръчките на Симо и Ясна, но никоя не достигаше успешно целта си. Симо беше удивен, когато му хрумна, че това може да се дължи на теорията му за фениксовите пера, каквито имаха и двете пръчки, нямаше по-подходящ момент да я изпита на прак... 
 - Пантантос! - леденият вятър издуха мислите на Манев. Целият прах по пода на площадката се разнесе във въздуха. Количеството му явно се бе събирало мноооого време, защото десетина секунди през прашната завеса не се виждаше нищо. Достатъчно за Манев да си намери скривалище зад две огромни бурета до мачтата. 
 Вик и стоварване на дъски.
 След което тишина. 
 Седмокурсникът стискаше пръчката си, докато се изправяше. 
 - Ясна? Там ли си?
 Нищо. 
 Повика я още веднъж и тогава забеляза дупката на мястото, на което преди малко стоеше Соколова. И точно щеше да реагира на откритието си, когато нечии пръсти стиснаха глезена му и го завлякоха през пода.
 
 ***

 В живота си Симо никога не беше изстрелвал толова заклинания в минута. Лъчите осветяваха мрака в различни светлини. Нещо стенеше. Много неща стенеха. Момчето не знаеше с какво се бие, но не спря да се защитава, докато то не спря да бъде заплаха. Когато освети пред себе си, Манев видя, че групичка разлагащи се същества, подобни на тези, които лежаха на пода около него - слаби, издължени и носещи винтидж пиратски дрипи, включващи карирани потници, шлифери и кърпи за глава, бяха наобиколили като бесни стършели нещо в дъното на помещението. След секунди обаче те отхвръкнаха на всички страни, опърлени до въглен.
 - ЮХУУУУУУУУУ! - Ясна изскочи напред. - Да поритаме малко мъртви задници?
 - Прегледай се! - промълви Манев и опря гърба си до нейния. Бяха заобиколени от стенещи зомбита, чиито златни зъби единствени блещукаха в тъмното. - Е, какво пък... Бомбарда!