Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Лятно Арт пазаруване

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 50
    Ниво : Лятно Арт пазаруване Untitl37
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 4
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 6
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 8
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 6
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 6
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 6

    Лятно Арт пазаруване

    Писане by Омуртаг Дельов Сря Сеп 13, 2023 10:50 pm


    @Ина Янакиева

    Ина беше приела предложението на Омуртаг за виждането им. Беше облечена в къса, бяла рокличка с ефирна пола, на големи лилави цветя. Чакаше на оказаното място пред Докторската градина. Изобщо не можеше да си предтави как ще ядат сандвичи в бибилиотека, но може би беше нещо мъгълско. Със сигурност щеше да го попита, само да се появече един път. И ей го на – тичащ. Беше облякъл маслено зелени, къси, карго панталони и бяла тениска на която пишеше „I paused my game to be here” с контролер зад надписа.
    -Ин! Здравей! Извинявай, изтървах си автобуса!- каза й и разтвори ръце.
    -Няма проблем! Радвам се да те видя!- гушнаха се.
    -И аз теб!- мушна един бонбон.
    -Ще си развалиш обяда, Омо.
    -Никога! Хайде!
    Търгна смело през парка, а русокоската го догони. Зададе въпрос:
    -А, Омо, защо ядете сандвичи в бибилиотеката?
    -Какво правим?
    -Ами каза, че ще ядем в някаква библиотека. Това нещо мъгълско ли е?
    Той се изсмя.
    -Не, заведението, в което отиваме се казва „Once Upon A Time: Biblioteka”. Викаме му библиотеката за по-кратко.
    -Ооооо… да, така има смисъл.
    Дельоб отново се изсмя и взе да й обяснява някакво странни подробности за самото заведение. Някак неустено се бяаха озовали там. Беше изцяло навън и на сянка и въпреки, че навън беше адска жега. Настаниха ги на една дървенамасичка, която имаше завеси от едната си страна, а от другата сякаш опираше в продължение на бара. На него бяха наредени празни шишета от различни видове алхокол, на които бяха забучени свещи. Вайбът беше доста вещерски.Като за тях. Донесоха им по едно меню и се захванаха да разглеждат.
    -Какво ти се пие, Ин?
    -Оранжада.
    -Оооранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът…- запя си тихичко момчето.
    -Какво пееш?- взе да му се смее.
    -Детска песничка. Гладна ли си? Какво ти се хапва?
    -Ух, не знам, ти какво ще ядеш?
    -Сандвич.
    -Кой?
    -С пилешкото и чедъра.
    -Мммм, не ми се яде сандвич.
    -Запеченето козе сирене е хубаво.
    -Ммм, не.
    -Салата?- предложи й с усмивка той.
    -Може би салата? М, не май, не върви?
    -Каква слата би яла?
    -Ми Цезър.
    -Знаеш ли какво е казал Цезар преди умре?- ухили й се още по-широко.
    -Какво?
    -Кръстете салата на мен!- измитира драматично умиране.
    Янакиева отново се засмя, а една сервитьорка ги приближи.
    -Какво ще желаете?- попита ги.
    -Първо дамите!- подкани Омо.
    -Ъммм…
    -Добре, един сандвич с пиле и чедър, и Fanta грозде, и слата Цезър, и оранжада,- изкомандори с някакъв сериозен глас момчето.
    -Благодаря!
    -И ние!- ухили се.

    Ясна Соколова, Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 230
    Ниво : Лятно Арт пазаруване 1311
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 74
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 86
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 90
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 90
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 104
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Лятно Арт пазаруване ChocolateЛятно Арт пазаруване SausageЛятно Арт пазаруване BananaЛятно Арт пазаруване DiamondЛятно Арт пазаруване EmeraldЛятно Арт пазаруване AppleЛятно Арт пазаруване MangoЛятно Арт пазаруване RubyЛятно Арт пазаруване BlueberryЛятно Арт пазаруване PearЛятно Арт пазаруване TomatoЛятно Арт пазаруване ChiliЛятно Арт пазаруване SapphireЛятно Арт пазаруване BaconЛятно Арт пазаруване Cinnamon

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Ина Янакиева Чет Сеп 14, 2023 8:18 pm


    Отговорът на Омо бе пристигнал бързо. Беше обаче... малко странен. Защо искаше да ходят да пийнат нещо в Библиотеката (и то с главно Б!) и защо там готвеха страхотно - Ина не знаеше. Не разбираше. Сигурно говореше за Националната библиотека, все пак тя беше точно на гърба на Докторската градинка, но... но защо там приготвяха храна? Това явно скоро щеше да разбере.

    В уречения ден и час беше на мястото. Беше топъл летен ден и затова бе избрала свободна рокля с цветя, които й напомняха на онези, които бе нарисувала на писмото към Омо. Беше ги комбинирала с бели пантофки и както винаги - един куп аксесоари. Това беше Ина... все трябваше да има нещо - обеци, колиета, гривни.
    Това обаче не бе на дневен ред, закъснението на Омо беше. Имаше късмет, че русокоската не е дребнава и нямаше против да чака. И искрено се зарадва, когато той най -сетне се появи!

    След няколко минути и един куп обяснения по-късно, двамата вече бяха във въпросната Библиотека. Оказа се заведение ,а не сградата в която се помещават книгите. Мъгълите си бяха странни, спор в това нямаше.
    Но Ина също си бе странна щом станеше дума за избиране на храна. "One eternity later", тъй де цяла вечност, си избра какво да яде. С помощта на Омо при това. И май щеше да го подкупи да си разделят едни палачинки накрая, звучаха вкусно!
    - Често ли идваш тук? 
    - О, да! Готино е тук. 
    - На близо ли живееш?
    - Не, от Младост съм. - едно "О!" се процеди от Ина. То добре, че совата й някак си знаеше как да го открие, защото тя не му знаеше адреса, очевидно.
    - Не си ми толкова далеч значи... е зависи дали едно, две и така нататък.
    - Нима? Четири съм аз. - той се ухили. - Яко!
    - Д-да..., но изведнъж ми става малко по-далеч. - рускоската се изчерви  изасмя нервно, а напитките им тъкмо пристигнаха. Тя отпи от оранжадата, като се сети отново за онази песничка, която той беше почнал да пее и това я накара да се засмее отново, този път без нервност в гласа.
    - Какво, какво?
    - Нищо, просто се сетих за песента дето я пееше...с оранжево..каквото там беше.
    - Моретооо.. - той припя отново. - Мога да те науча!
    - Ооо, не! Аз не пея..., ако не искаме земята да се разцепи то по-добре да не пея. - заклати с глава тя и завъртя сламката в чашката си. - Как вървят комиксите ти, Омо? Радвам се, че реши да ме заведеш до това място! Благодаря!

    Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 50
    Ниво : Лятно Арт пазаруване Untitl37
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 4
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 6
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 8
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 6
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 6
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 6

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Омуртаг Дельов Пет Сеп 15, 2023 12:45 am


    -А, добре. Обмислям да почна да ги рисувам лайв в ТикТок и да създавам мемета,- отвърна й той с усмивка.
    Русокоската разпърха с мигли объркано. Лайв? ТикТок? Меме…какво? Гледаше го шокирано и се осъмни, дали не я будалка нещо. Храна им беше сервирана.
    -Защо ме гледаш така?- попита я момчето, докато хващаше сандвича си.
    -Изумяваш ме с думите, които си измисляш.
    -Какво си измислям?
    -Лайв? Тиктак?
    -Ток,- поправи я.
    -Какъв ток?
    Омуртаг се изсмя и извади телефона си и се приближи до нея.
    -Нека ти покажа, това е ТикТок и можеш да се снимаш наживо, или „лайв“ и да го споделяш с други хора.
    -Защо ти е да показваш на други хора какво правиш?
    -Защото е яко, ето чакай…
    Докосна екрана с пръст на няколко места и се приближи още повече до Ина. Лицата им се появиха на устройството и той отново докосна нещо с пръст. Чу се някакъв тих звук и той каза с усмивка:
    -Хей, хора! Ако ви се хапва нещо яко, на яко място с приятна компания – направете като нас с Ина! Елате, в градината на Библиотека!
    Отново докосна екрана и лицата им изчезнаха, а след това се отдалечи леко от нея. Продължи да обяснява:
    -Сега трябва да напиша малко неща ииии сме готови. Вече си вайръл!
    -Още измислени думи…
    Русокосото момиче беше в абсолютен културен шок. Да двамата си бяха говорили за някакви мъгълски неща, но тук я губеше напълно. Забеляза обърканата й, шокирана физиономия и я подкани да хапва, а той заобяснява подробно за хаштагове, трендове и темподобни. Янакиева беше изумена от мъгълския език. До колкото беше възможно, в предвид многото информация, с която я заля Дельов.
    -Как върви твоята ваканция, Ин?- спря тирадата си в някакъв момент момчето.- Ходи ли някъде? Ще ходиш ли някъде? Рисуваш ли? Какви материали ти трябват?
    Въпросите му все пак намериха своя край и отхапа от сандвича си. Тя точно се чудеше от къде да започне да отговаря, когато телефонът му издрънча и той го погледна.
    -Ехааа, Ин! Имаме четиристотин лайка!
    -Това звучи като много.
    -Много е!- усмихна й се още по-широко.- Извинявай, слушам те!

    Ясна Соколова, Вихрен Вокил and Алина Старков харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 230
    Ниво : Лятно Арт пазаруване 1311
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 74
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 86
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 90
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 90
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 104
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Лятно Арт пазаруване ChocolateЛятно Арт пазаруване SausageЛятно Арт пазаруване BananaЛятно Арт пазаруване DiamondЛятно Арт пазаруване EmeraldЛятно Арт пазаруване AppleЛятно Арт пазаруване MangoЛятно Арт пазаруване RubyЛятно Арт пазаруване BlueberryЛятно Арт пазаруване PearЛятно Арт пазаруване TomatoЛятно Арт пазаруване ChiliЛятно Арт пазаруване SapphireЛятно Арт пазаруване BaconЛятно Арт пазаруване Cinnamon

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Ина Янакиева Пет Сеп 15, 2023 9:15 pm


    Единствената социална мрежа която Ина използваше беше Инстаграм. И го правеше с цел да следи арт и за вдъхновение. Всякакви други не й бяха ясни. Бе чувала за Фейсбук, но нямаше. Тик так обаче не бяха ли бонбони с портокал в малки оранжеви кутийки? Омо обаче продължаваше да споделя още и още информация. И дори им направи видео..., което се водеше лайф и споделено в Тик Ток?

    Всичко това бе твърде много информация за Ина. Тя обаче продължаваше да се усмихва на Омо. Той бе пълен с енергия, беше интересна личност, това можеше да му признае. И бе... хм, пълен с изненади щом опреше до мъгълските работи. Но все пак бе от такова семейство, до колкото Ина помнеше.
    Нейното семейство бе от „модерните“  магьосници – имаха някакъв досег с мъгълската технология, но не бяха експерти. Намираха някои неща, като миксера, за полезни. И телефоните, не хапеха, за разлика от совите. Но това да пишеш на ръка беше едно от приятните неща за Ина, обичаше да усеща хартията и пособието за писане – било то молив, химикал, писалка или перо – в ръката си.

    - Значи... снимаш видеа за Тик ток? - попита тя. - Това ли правиш в свободното време?
    - Е, и моите комикси. И нали се опитвам да съчетая двете.., а ти... -
    а тя тъкмо се сети, че той и бе задал двадесет въпроса на които трябваше да отговори. Така ли се чувстваха хората, когато тя ги атакуваше с въпросника „а ла Ина“ за да ги опознае... Тя против нямаше, но как се запомняха толкова въпроси, Мерлин! Трябваше да преосмисли подхода си към нови хора и такива, които не познаваше. Някак си.

    Преди той да е задал нова доза въпроси, Ина започна да отговаря.
    - Все още не сме ходили никъде. Тъй де, аз и семейството ми. - повдигна рамене. - Майка ми и баща ми са доста заети, мама е във Франция в момента във връзка с някакво стадо диви еднорози чиято популация е застрашена от някаква болест. Татко си е в министерството, но знаеш как са аврорите...
    Пък я беше срам да си признае, че бе толкова антисоциална, че нямаше особено много другарчета с които да се види и да отиде някъде. Бе се видяла няколко пъти с Яна, но тя си ходеше и на село. С Арина разбира се, но червенокосата ягодка имаше планове за едно невероятно дълго лято... къде ли не.
    - Е, бях на един куидичен лагер, уж за да преодолея страха си от летене... да ти кажа, май стана по-зле. - прошепна му русокоската и се изчерви и ръчна салатата си с вилица, преди да си бодне малко. - И в момента прекарвам по-голямата част от времето си в рисуване. Но нямам против, това е едно от любимите ми занимания. Мога да рисувам навсякъде. Понякога го правя в парка... знаеш ли, не далеч от тук има две къщи, известни като „къщите близнаци“, понякога просто сядам срещу тях, на тревните площи около реката и ги рисувам. Красиви са.
    - Якоо.. къщи близнаци? Може да ме заведеш щом е наблизо, след като минем през магазинчето.
    - Може! Твърди се, че архитекта ги е направил след като ги е сънувал. Иначе ми трябва всичко – нови скицници, бои, моливи. Търся цветове, които нямам.. следователно ще купувам единични моливи. Мисля да експериментирам повече с черни листове и бели моливи за портрети. Всичко. Ами ти? Ще си купиш ли нещо, все пак.. рисуваш. Разкажи ми за твоето лято.

    Ма как и двамата обичаха да задават много въпроси, поне единият докато говореше  другият ядеше и обратното. Не им млъкваха устите. Но си бе цяло чудо, че Омо не си взимаше бонбонче и със сандвича.

    Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Люба Бюлбулева, Алина Старков and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 50
    Ниво : Лятно Арт пазаруване Untitl37
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 4
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 6
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 8
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 6
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 6
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 6

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Омуртаг Дельов Съб Сеп 16, 2023 10:53 pm


    -М, да,- отвърна Омуртаг, след като преглътна хапката си.- Трябва ми една по-особена хартия и маркери. Може би и тънкописци? О, и едно мастило.
    -Май и на теб ти трябват доста неща?
    -Хех, да. Иначе точно се върнах от почивка в Гърция. Ходихме до остров Крит. Бяхме до лабиринта на минотавъра.
    -Оооо, той беше ли там?
    -Само негови рисунки. Но беше доста яко и крийпи. Не си ли ходила?
    -Не,- усмихна му се и хапна от салатата си.
    -Трябва да отидеш! Ще ти хареса!
    Побъбриха си още малко на всякакви теми, но момчето се усети, че те все пак имаха да ходят на пазар. След като си разделиха една палачинка и поспориха за това дали да си поделят сметката или Дельов да плати всичко (разделиха си я), станаха и закрачиха из малките улички в посока университета. Магазинчето се намираше в края на улица „Кракра“. Витрината му беше шарена и самата тя приличаше на картина, а на един банер пишеше „Art Impress”. Ина беше зяпнала. Само външния вид на магазина я беше спечелил.
    -Това е местенцето,- усмихна се Омо.- Викаме му „Импресия“.
    -Изглежда страхотно!
    -Чакай да видиш вътре! Хайде.
    Той отвори вратата и й направи път, покланяйки се. Тя му се изсмя и се озоваха в помещението. Янакиева загуби ума и дума, а момчето се усмихваше доволно. Това целеше. Магазинът беше разделен на сектори. Всевъзможни бои в единия край, моливи, маркери, платна, скицници, крафт неща. Всичко което можеше и не можеше да си представи един творец се намираше там. В едно не много голямо, цветно и приветливо помещение. Планът на Омо беше да й покаже кое къде е, но след като видя смаяното й лице реши просто да я остави да обиколи и да разгледа. Тя тръгна напред.

    Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Ина Янакиева, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 230
    Ниво : Лятно Арт пазаруване 1311
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 74
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 86
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 90
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 90
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 104
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Лятно Арт пазаруване ChocolateЛятно Арт пазаруване SausageЛятно Арт пазаруване BananaЛятно Арт пазаруване DiamondЛятно Арт пазаруване EmeraldЛятно Арт пазаруване AppleЛятно Арт пазаруване MangoЛятно Арт пазаруване RubyЛятно Арт пазаруване BlueberryЛятно Арт пазаруване PearЛятно Арт пазаруване TomatoЛятно Арт пазаруване ChiliЛятно Арт пазаруване SapphireЛятно Арт пазаруване BaconЛятно Арт пазаруване Cinnamon

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Ина Янакиева Пон Сеп 18, 2023 10:29 pm


    Обичаше да се разхожда из уличките на центъра, особено по-малките. Винаги се намираше някоя по-интересна сграда с хубава архитектура. Или пък някой магазин, който да те примами да влезеш вътре. Този се оказа точно от тези.
    Как да примамиш Ина в магазин - нека той да бъде с пособия за рисуване, ярки цветове около витрината и огромен надпис "Материали за художници". Това бе достатъчно.

    Дари Омо с усмивка и се изкикоти като влезе, но тогава изгуби ума и дума. Глътна си граматиката и какво ли още не, което можеше да опише състоянието й в момента. От едната й страна се намираха бои - всякакви, на различни марки. Кои в шишенца, кои в тубички. От другата й страна пък бяха моливи. Освен тези в кутии, имаше и единични, точно това от което Ина имаше нужда. Те бяха грижливо сортирани по цветове и твърдост. Над тях имаше скицници и една от онези дървени фигурки във формата на човек, имаше една такава вече по която се водеше понякога в рисунките си и красеше бюрото й у дома.

    - Омо! - възкликна тя.
    - ДАА? - ухили се момчето.
    - Май съм в рая! - прегърна го бързо за благодарност и отиде при моливите. Почна да си избира, да се чуди, да се мае. Бе като детенце в магазин за играчки комбиниран с магазин за бонбони, а трябваше да си избере нещо, което да не е "всичко". Как ли пък не! Щеше да се пренесе да живее тук, нямаше да мръдне, с кран нямаше да могат да я извадят. Поне пет часа щеше да пазарува, Омо дано се бе въоръжил с търпение!

    И така великото избиране започна. Русокоската се въртеше от секция на секция, умуваше и споделяше на Омо. Той даваше по някой съвет, но май се опитваше да се съсредоточи и към собствения си пазар. Ина не забеляза. Бе погълната от цялата тази красота.
    И тогава дойде - стон на възхита, почти на удоволствие. Огромна черна дървена кутия с моливи стоеше изложена на витрината. От позицията си Ина можеше да я види идеално. Избора на цветове бе богат - 120! Цели 120! От тук можеше да види и графита - дебел и маслен. Искаше ги, имаше нужда от тях..., но не в този живот. В този живот щеше да се задоволи с няколко единични бройки. Или един комплект от дванадесет...да... да май така щеше да бъде.

    Продължи нататък към скицниците и листовете хартия. Скицник лесно си избра, винаги ползваше един и същи за моливите си. Малко по-трудно избра нещо за бои, но си взе и няколко черни картона. Изкушаваше се да вземе нещо и в друг цвят, но нямаше какво да го прави, все още нямаше идеи..., но защо пък не?
    Не дошла за материали, все някога щеше да ги използва. За нещо!
    И така докато си мислеше, че е почти приключила стигна секция с маркери и тънкописци и един сет с алкохолни маркери просто й проговори. Грабна го. По пътя взе и книга в която се обясняваше за рисуването на фери и други магически създания и така всичките й спестени пари и тези щедро спонсорирани от родителите й щяха да отидат на... е, не на кино, защото отиваха в нещо полезно, приятно и красиво.

    И разбира се Ина показваше всяко нещо на Омо, усмихваше се, почти подскачаше.. и мило го молеше да й подава всичко до което не можеше да стигне от третия път. А момчето сякаш нямаше нищо против.

    Ясна Соколова, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 50
    Ниво : Лятно Арт пазаруване Untitl37
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 4
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 6
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 8
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 6
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 6
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 6

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Омуртаг Дельов Пон Сеп 18, 2023 11:49 pm


    Беше искрено доволен от резултата. Определено не можеше да скрие широката си усмивка, докато гледаше как Ина обикаля хаотично из магазина и иска привидно да го изкупи целия. Показваше му неща, говорейки бързо, а той просто се усмихваше и й се радваше. Беше се опитал на няколко пъти да намери скицника със специфичната хартия, която търси, но не му се получи. Янакиева или му носеше поредното нещо, което си е харесала и се чудеше дали да си го вземе, или го молеше да й свали нещо от някой по-високо намиращ се рафт. Нямаше нищо против разбира се. Вътрешно се беше примирил, че или няма да си купи днес и просто ще дойде в друг ден, или ще останат тук завинаги. Въоражи се с една кошница за пазаруване и тъпчеше в нея всичко, което тя му подадеше.
    -Омо, може ли да ми подадеш ето онази кутийка там?- сръчка го отново тя.
    -Маркерите или пастелите?- попита той.
    -Да,- беше отговорът й.
    Той се засмя, протегна се и взе и двете кутийки, а след това й ги подаде. Тя започна да ги разглежда и да чете нещо в описанието, а след това се обърна рязко и тръгна обратно към скицниците. И точно в този момент, в който тя се обърна, сякаш времето около тях двамата спря. Само Ина се движеше, но някак на забавен каданс. Полата на роклята й леко се развя, когато тя се обърна. Русата й коса, която искреше като златна в този момент, направи същото. Той премигна бавно няколко пъти и отпусна челюстта си. Не беше сигурен дали диша в този момент. Дали чуваше нещо. Сякаш нямаше никой друг в магазина, нямаше музика за фон. Единствените звуци, които Дельов чуваше бяха туптящото му сърце и потропването от токчетата й. Усети как пулсът му се ускорява, когато тя отново се обърна към него с усмивка и скицник в ръка. Беше напълно поразен от свободата й, от красотата й, от това колко истнска беше тя в този толкова фалшив свят.
    -Божествена…- промълви едва едва.
    -Нали? Страхотна хартия!- възкликна в отговор момичето, което се беше върнало пред него.
    -Да,- сякаш се изкашля леко той и усети, как бузите му стават горещи и се извърна леко.- Точно за нея говорех.
    Не, не говореше за хартията изобщо. Смръщи се леко и взе да се оглежда панически в някаква неопределена посока, само не и в нейната.
    -Ти няма ли да си вземеш нещо?
    -Ъм, да,- просто грабна най-близкото хартиено пособие и закрачи към касата.
    -Мислех, че си търсиш скицник?
    -Ахам,- продължаваше да ходи напред той нервно без да я поглежда.
    -Това в ръката ти е тетрадка.
    Спря се. Погледна предмета в ръката си, а след това се фрасна с него в лицето и се извъртя, като остави хартиеното изделие да крие израженето му. Беше сигурен, че пприлича на презрял домат.
    -Ела да оставим кошницата на касата и ще се върна за скицника,- каза й тихо, с един малко по-дълбок, по-необичаен за него глас.
    -Добра идея! И без това ще се забавя.
    Остави тетрадката да крие лицето му по пътя. Позиционира кошницата, където трябва и бързо се върна към дъното на магазина, старайки се да не я поглежда. Хвърли учебното пособие на рафта, от който го беше взел и се заби при скицниците. Бързо откри нужният му и погледна в посока на касата. Широката усмивка изписана на лицето й, докато гледаше как маркират всичките й покупки беше неописуема. Тя се обърна леко към него, погледите им се засякоха и Ина се усмихна още по-широко. Времето отново се забави.

    Ясна Соколова, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Лятно Арт пазаруване Coin10 230
    Ниво : Лятно Арт пазаруване 1311
    Статистики :
    Лятно Арт пазаруване Streng10 Сила: 74
    Лятно Арт пазаруване Shield10 Издръжливост: 86
    Лятно Арт пазаруване Brain10 Интелигентност: 90
    Лятно Арт пазаруване Runnin10 Ловкост: 90
    Лятно Арт пазаруване Magic-10 Магия: 104
    Лятно Арт пазаруване Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Лятно Арт пазаруване ChocolateЛятно Арт пазаруване SausageЛятно Арт пазаруване BananaЛятно Арт пазаруване DiamondЛятно Арт пазаруване EmeraldЛятно Арт пазаруване AppleЛятно Арт пазаруване MangoЛятно Арт пазаруване RubyЛятно Арт пазаруване BlueberryЛятно Арт пазаруване PearЛятно Арт пазаруване TomatoЛятно Арт пазаруване ChiliЛятно Арт пазаруване SapphireЛятно Арт пазаруване BaconЛятно Арт пазаруване Cinnamon

    Re: Лятно Арт пазаруване

    Писане by Ина Янакиева Вто Сеп 19, 2023 4:58 am


    Не й стана ясно защо и как Омо се бе разсеял, но момчето така се бе отвяло, че носеше тетрадка, пък говореше за скицник по-рано. От тънкописците за които й бе споменал не бе останала и следа. И след две-три напомняния от Ина, то Омо успя да изпълни поне половината си лист с желания. Но май продължаваше леко да се разсейва с нещо. Ина му говореше и говореше, но той май не я чуваше.
    - Това място е невероятно! Направо не ми се искаше да си тръгвам! - заяви му тя щом излязоха от магазинчето. На лицето й продължаваше да грее усмивка, а в ръце носеше цели две торби с покупки. Двамата тръгнаха надолу по улицата. - Все още искаш да ти покажа къщите близнаци, нали?

    Не последва отговор, Омо просто вървеше  до нея и от време на време я поглеждаше. Тя спря да върви.
    - Омо?
    -А? Да?
    - той се усети и се засмя нервно. - Каза ли нещо?
    - Д-да... много неща всъщност.
    - подсмихна се. - За къщите близнаци, дали все още искаш да отидем там и да се разходим малко?
    - Да, разбира се!
    - и двамата отово поеха към парка. За разлика от малкото им приключение до магазина, където от точка А стигнаха лесно до точка Б, то сега не беше точно така.
    Ина вървеше, спираше се и галеше почти всяко куче, което се завреше в ръцете й, като това упражнение се повтори поне десет пъти. Затова и им отне много повече време от очакваното да стигнат то къщите.

    Пресякоха улицата за да се намират от другата страна, около реката, от където ги виждаха в цялата и прелест. Омо май не разбираше изцяло защо радостта на русокоската и защо тя ги гледаше така. Пък нея я сърбяха пръстите да ги скицира, за пореден път. Но роклята й не бе подходящото облекло с което да седне на земята и да рисува.
    - Готини са.
    - Да... - прошепна му, продължавайки да гледа къщите. Дори не забелязваше как той гледа нея. - Искаш ли да се разходим още малко и да хапнем по-късно пак?
    Все пак вече бяха минали няколко часа от скромният им обяд и то  благодарение на нейното избиране в магазина и галенето на всички кучета. Пък паркове наоколо - бол!

    За нейна изненада Омо се съгласи. И то доста бързо. Затова двамата тръгнаха по посока Борисовата градина, като Ина му споделяше за една пързалка слонче от нейното детство, която се бе намирала преди в Борисовата градина и как имало някакъв път в горичката през който човек можел да стигне до подлез и след това до друга горичка и местенце наречено "Къщичките на баба Яга", което тя намираше за изключително забавно, защото все пак те бяха магьосници. Каквато бе и въпросната баба.
    - Като малка си мислех, че тя наистина живее там.. - смееше се малката, като му говореше много и почти не млъкваше. Той обаче бе необичайно мълчалив, включваше се в разговора, но не както по-рано. А Ина... сякаш  не забеляза, вътрешно го отдаде на липса на енергия и нищо повече. Пък тя бе започнала да се чувства свободно в компанията му и затова му споделяше. Така си беше - когато се сприятелеше с някого... си споделяше.

    Малката им вечер завърши в малко ресторантче където вечеряха, Омо продължи да гледа Ина с блеснали очи, а тя продължи да не го осъзнава. Това не й бе в съзнанието дори. Просто продължаваше да задава въпроси за мъгъслки неща, което пък поне стимулираше Омо да говори, да бъде донякъде като Омо, който бе на обяд.
    - Благодаря ти! Изключително много ти благодаря за днес, беше приятно! - тя пристъпи напред да го гушне, а той се стегна. Това обаче трая само за миг, после отвърна на прегръдката й, преди всеки да поеме по пътя си с обещание, че ще си драснат по някое писмо и може би все пак ще се видят отново.

    Край.

    Ясна Соколова, Ела Благоева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 4:42 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!