Димитра Василева

Име: Димитра Василева

Възраст: 17 г.


Външен вид: 
Димитра е висока 157 см, стегнато, спортно тяло, дължащо се на константните ѝ тренировки (йога, куидич и бягане да прочисти съзнанието си). При постъпването ѝ в “Мунгав” е твърде набита и пълна за възрастта си, довело до комплекси и хранително разстройство. С възрастта е усвоила способността да контролира себе си и начинът, по който гледа и се грижи за тялото си. Кафевите ѝ очи с маслиновидна форма, макар често блуждаещи, биха могли да ви разтопят като шоколад, но не се заблуждавайте… Червените им отенъци не са само чаровен детайл - би ви запалила с поглед в миг, подобно юлски горски пожар. Светло кестенява или тъмно руса - косата ѝ се мени, според сезоните. Макар да я предпочита дълга, често сменя прическата си, за да разнообрази, за да придаде физически отзвук на емоционалното си състояние или просто, защото не ѝ се занимава повече да я сплита на дълги плитки. Усмивката ѝ е обятелна, макар най-често да я използва, за да засили ироничните си хапливи коментари. Стилът ѝ е спортно-елегантен, макар през по-голямата част от живота си да предпочита невзрачният комфорт на широките мъжки дрехи. Ученическата си мантия намира за практично и удобно прикритие както за импулсивните си стилистични хрумки, така и за крайно недодяланата комбинация от къси дънки и тениска на метъл банда, които несъмнено биха били осъдени от преподавателите.

Характер: По всяка вероятност не сте в близкото обкръжение на Димитра. Тя ви изглежда надменна и дръпната. Саркастичните ѝ забележки ви смущават, а честите ѝ хапливи констатации ви карат да изкрещите насреща ѝ “Простачка!”. 
Това са защитни механизми, с които госпожица Василева “отсява” хората около себе си и с които е съумяла да отблъсне не един или двама стойностни хора в живота си за краткото си житие. 
Макар да го осъзнава, тя не може да си помогне особено за това. Фактът, че е израснала без баща я прави недоверчива. Отраснала в матриархат, тя е длъжна пред себе си, пред семейството си, да е силна, да устоява на превратностите на съдбата и да е винаги готова за следващата “Буря”.
Ако сте от търпеливите инати, дръзнали да проникнат през илюзорната стена и сте станали близки с Димитра, то вие сте късметлии. Нейната лоялност е безгранична. Отдадеността ѝ към близките ѝ хора напомнят майката земя, винаги даваща, възраждаща и грижеща се за своите деца. “На мравката път прави” е не просто израз, при нея е самата реалност. Спасителни мисии за лястовиче, паднало от гнездото, ранен гарван, пострадал кон… Байпас на умрял кактус... С нея никога не е скучно.
Веднъж видели онова ранимо, чувствително създание, което се крие зад “Маската” - няма как да не я заобичате. Смехът ѝ е заразителен, хуморът ѝ, макар и малко черен, би разсмял и статуя. Приключенията са нейната страст, макар понякога това да ѝ носи доста главоболия накрая. Непокорна душа, за която никога не знаеш дали ще те вдигне в 3 през нощта да тръгнете на стоп за морето или ще изчезне за месец в дебрите на Родопа, без индикации, че е жива.
Несправедливостите я вбесяват почти толкова колкото сляпото целомъдрие, не толерира лицемерието и лъжите, а нещото, което може да я изкара извън релси е да объркат името ѝ. Предпочита да бъде наричана”Миа” или с цялото ѝ име. Все още съседското момче - Антон я гледа лошо, след като се сбила с него, когато я нарекъл подигравателно “Димитричка”.

История: 
Родена на 1 юли, неясно къде, отгледана и отраснала в град София, в семейство изцяло от жени. Първо поколение, в което се ражда само едно момиче (винаги са по две, природени). Димитра не познава баща си, това е тема табу. Като цяло, в нейното семейство има легенда, че мъже не виреят. Доколкото знае, поколения назад, нейна пра-пра-прабаба е избягала от Гърция при Балканската война, след като запалили “Свята земя”, чиято пазителка била тя. Тук е подходящо да споменем, че рода ѝ е пряко свързан със Земята - роднините ѝ се занимават с грижа за растения, билки, животни. Макар често да се шегуват, че са като “Самодиви” - Миа не подозира нищо за магията или за това, че семейството ѝ би имало каквито и да е било магически заложби. Донякъде това се дължи на фактът, че е отгледана в мъгълска среда, всички жени Василеви се занимават със законни дейности, свързани с гореспоменатите неща: Майка ѝ има ранчо с коне, потомци на диви мустанги; леля ѝ се занимава с билкарство и лекува с хомеопатия; баба ѝ - обработваеми земи, предимно полета с лавандула и т.н. Четири пъти годишно, нейният род се събира и обменят истории, опит, разкази и наваксват с изпуснатото.
Миа винаги е била любопитна кой е баща ѝ и защо не я иска. Още в ранна детска възраст ѝ бе дадено да разбере, че това не е тема, която някога ще бъде засегната. Просто така седят нещата. 
Интересът ѝ се засилва особено след като получава повиквателното писмо за “Мунгав”. Разразилият се спор в семейството, довежда до извънредно свикване на семеен събор от не кой да е, а от самата Димитра. Макар едва на 11 години, тя е заслужила правото на глас и на уважение в затворената общност на Василеви. Много неща се изговарят около огъня тогава. Досега шеговитото споменаване на Василевите “дарби” и “заложби” се превърща в доводи и аргументи. Изведнъж всички прилежно научени от малкото момиче неща (градинарство, грижа за животните, познание за билките и лечебната им сила) са спрегнати като “домашно обучение” и необходимостта това да остане така. 
На Димитра ѝ бе писнало да е аутсайдер. Връстниците ѝ, макар и другари в игрите и пакостите - не представляваха особен интерес за нея - те не четяха, не слушаха музика и не танцуваха както тя правеше. Мъгълската образователна система ѝ бе донесла само отегчение и раздразнение, довело до чести бягства. Повечето ѝ съученици бяха зли, подиграваха ѝ се за теглото, за това, че е без баща и я наричаха “Шантавата Митра”, което меко казано я вбесяваше. 
За това и без да подозира тя прегръща възможността да смени училището, било то и пансион, лишавайки се от удобството и уюта на Ранчото, миризмата на бабините лавандулови поля и сигурността, която матриархатът Василеви ѝ осигурява. Без да подозира, че това не само ще промени средата ѝ, но и целият ѝ светоглед - Миа успява да се пребори да започне училище във Велико Търново.
Част от нея, дълбоко скрита иска да вярва, че пръст в това има неизвестният ѝ баща. Някак момичето иска това да е неговият начин да я приближи до себе си, че желае да е част от живота ѝ.


Много луни се смениха оттогава. Много вода изтече… Скоро Димитра ще завърши последната си година в “Мунгав”. Макар приемът ѝ в “Южен Вятър” да не бе особена изненада, предвид заложбите на семейството ѝ - тя бе удивена от този нов свят на магия, който се разкри пред очите ѝ. Скептицизмът на роднините ѝ, вместо да я обезкуражи, я амбицира и тя се превърна в добър послушник на училището за вълшебство и магии. Аутсайдер или не - тя намери липсващи парчета от себе си там. Един от многото въпроси, терзаещи седемнадесет годишната душа на момичето е “А после, накъде?”.

Одобрена! Разпределена в дом "Южен вятър".