Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
5 posters

    Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Coin10 170
    Опит : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 40 т.
    Ниво : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Untitl40

    Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 13, 2023 2:33 am


    Малко след Коледа и преди Нова година
    @Омуртаг Дельов  @Вихрен Вокил  @Сандър Викторович  @Игнат Зеленогорски  @Исмаил Колимечков 

    ХОХО


    След като хиените му бяха видяли сметката преди няколко дни, Даргов в момента се намираше в София при Омо. И май както всеки път – беше в леглото на другарчето си. Омо беше реагирал доста бързо, когато Даргов не се бе появил и бе тръгнал да го търси. Бе го открил. И то не беше особено красива гледка. Но това не беше важно в момента. В момента Бранимир си беше наред, сравнително. Едното му ребро беше натъртено, леко накуцваше, а модерната магьосническа медицина се бе погрижила и за носът му.
    Все още не бе обичайната красива гледка, или там каквото беше, но пък беше жив. За момент не бе сигурен дали ще бъде. Но му бе пределно ясно от къде бяха дошли хиените и какво бе посланието им. И да си признае – не можеше да го повярва, но живота бе пълен с изненади.

    И точно защото живота бе пълен с изненади Даргов имаше една сега за своите „другарчета“. Какво щяха да празнуват? Набиването му? Оцеляването му? И двете? Все тая. Веднъж живееш, опитай от  всичко. Това продължаваше да бъде мотото му.
    Омо бе легнал върху гърдите му и спеше сладко, а Даргов просто пушеше цигара и гледаше тавана. Да, трябваше да вкара плана си в действие.
    Избута грубо Омуртаг от себе си при което другото момче почти падна от леглото.
    - Ставай, смотльо. Имаш да пишеш писма.
    - Какво... защо ще пиша писма?
    - попита той, като подскочи на крака и се огледа наоколо сякаш щеше да спасява света по боксерките си на Батман.
    - Ще пишеш до Вихрен, Игнат, Сандър и Исмаил.
    - Пиши им сам.
    - Омо се опита пак да се настани в леглото си, но Даргов го срита. - Какво, ма? Ръцете да не са ти в гащите?!
    - Ако бяха щеше да разбереш.
    - извъртя очи дългият. - Знаеш, че бях пребит... ръката ме боли, та ще пишеш.
    - Кога ще ги научиш да ползват телефони? Те за разлика от совите не хапят.
    - Омо бе рядко кисел за толкова рано сутрин. Бранимир му метна пакетчето с бонбони да се подслади.
    - И как си го представяш това? „Абе, Вихрене, я си купи телефон“. Майка му ще сложи именито им под карантина, ще викне маг-свещеник да чете молитва и ще пръска в продължение на месец със светена вода и ще пали тамян, щото нещото е прекрачило прага на дома й. - изпръхтя Даргов, като можеше почти да си го представи. Но това бе случая на почти всяко старо магьосническо семейство. Макар и децата да растяха в модерни времена, то родителите им бяха замръзнали някъде... в края на миналият век, дори и да не бяха родени тогава.

    С голямо нежелание Омо бе хванал лист хартия и химикал и бе започнал да пише, докато Даргов диктуваше.
    - Скъпи, Вихрен... не мани го т'ва скъпи. Пиши „Вихрене, чакам те на този адрес в София довечера в 7, ще те водя на бар. Не закъснявай, знам къде живееш.“
    - На бар?
    - Омо го погледна подозрително. - И къде ще го водиш... и кой адрес?
    - Ще се срещнем с тях на Петте Кьошета и ще отидем в „Жадното“.
    - В „Жадното“?!
    - Омо ококори очи срещу Даргов. Двамата не бяха стъпвали там от лятото, след като си бяха станали изключително близки с мадам Димитреска. - Кармила знае ли, че ще ходим?
    - Скоро ще разбере.
    - подсмихна се дългият, като отключи телефона си и погледна контакт с името „Мамчето“ . - Пиши на Игнат „Скъпи другарю,  знам колко цениш доброто забавление. Довлечи си ниският задник в София да те водя на бар. Чакам те в 7 на... „ и същия адрес.
    - Да разбирам, че няма да им кажеш в какъв бар ще ги водиш?
    - Ако им кажа няма да се появят. Сега към Сандър „Довечера в 7, ще те водя на стриптийз бар.“
     Той поне не е свенлив, ще дойде стига оная психопатка Маша да не е там. Да се надяваме, че не му следи и пощата. - Омо явно се бе усетил, че бе грехота за две-три изречения да хаби цели листове и бе започнал да ги къса на малки такива, като за пищов. - И накрая за Исмаил. „Стриптийз бар, довечера в 7. Не казвай на Вихрен, че ще избяга.“

    След като съобщенията бяха изпратени (и подписани с типичното ХОХО на Даргов) към момчетата с посочения адрес от където Омо и Бранимир щяха да ги поемат и заведат то стриптийз бара, Даргов звънна на „Мамчето“.
    Кармила вдигна почти моментално.
    - Миличък, на какво дължа честта? Нима си търсиш забавление? - можеше да си представи усмивката й и как се показват вампирските зъби.
    - Почти, любов. Познай кой е тук до мен?
    - Другият ми любимец? Омо, липсва ми да те слушам как-
    - Не се и съмнявам.
    - бузите на по-малкото момче бяха поруменяли.
    - Кармила, за частно парти довечера ще ни приемеш ли? С едни приятели. Все пак и ти ни липсваше. - Даргов бе пуснал чара си и дълбокия си глас, като добавяше леко мъркащи и флиртаджийски нотки.
    - Ммм... ще ми дължите услуга май, май. Но имаме перфектното място за това. Други желания, момчета? - измърка обратно Димитреска, а Даргов погледна Омо, накланяйки леко телефона към него.

    И със сигурност щяха да й дължат услуга. Те всички бяха непълнолетни, а Даргов щеше да ги води в не какъв да е бар, а вампирски стриптийз клуб. И то не на коя да е вампирка. Нищо там не беше случайно. И бе сигурен, че щеше да им хареса. Особено сега след като те с Омо познаваха Кармила толкова добре и можеше да се каже, че й бяха слабост. Затова вапирката бе готова да ги приеме с отворени обятия и шотове на масата. И тук там още нещо приятно, освен красивите вампирки, които щяха да танцуват за тях.

    Арина Орлова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Омуртаг Дельов
    Омуртаг Дельов
    Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Coin10 50
    Опит : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Untitl37

    Re: Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven

    Писане by Омуртаг Дельов Сря Сеп 13, 2023 11:12 am


    -От дражетата и,- Омо хвръли един многозначителен поглед на Даргов.- Има ли как да организираме малко по-специално шоу?
    -О, сладкишче, какво ти се върти в главата?- съблазнителния глас на Димитреска го накара да потръпне по приятен начин.
    Дельов взе телефона от ръката на дългуча и закрачи извън стаята.
    -Ама, какво? ЕЙ!- изкрещя недоволно киселяка, но нямаше какво да направи, за да го спре.
    Омуртаг се скри в едната тоалетна в апартамента и обясни подробно плана си на „мамчето“.
    -Палаво момченце,- беше отговорът, който получи.- Дадено!
    -Благодаря, че се съгласи, Карм.
    -За мен ще е истинска наслада да гледам. Ще ви очаквам с нетърпение.
    Разговорът прекъсна.
     
    Часове по-късно ДнД* чакаха останалите момчета пред бара. Вече закъсняваха.
    -Да не си им изпратил грешен адрес?- попита Бранимир.
    -Не стига, че ме ползваш за Паисий, пък и се съмняваш!
    -Е, къде са всички тогава?!
    -Нали ти си врачката, ти кажи!
    -Кхм…- бяха прекъснати от трети човек.
    Бяха Вихрен и Исмаил. Докато се поздравят се появиха и Сандър, и Игнат. Даргов не им даде възможност да се оглеждат много, а ги поведе към входа на „Жадното“.
    -Стойте!- спря ги охраната.
    -Имаме резервация,- каза им високото момче.
    -Знаем, последвайте ни.
    Бяха отведени до страничен вход на заведението и скоро бяха вътре. Атмосферата от предното идване на ДнД не се беше променила изобщо. Същия декор, същата музика, същите изкусителни жени. Единственото различно беше, че сцената изглеждаше подготвена за някакво шоу. Настаниха групата тийнове в едно сепаре, чиято маса беше отрупана с всевъзможни напики, дражета и разни хапки. Имаше и сгъната картичка, на която с красив почерк беше изписано „Еклерчета“*. Учениците се настаниха и преди някой да може да каже нещо, да изпротестира, да надигне чаша, да запали цигара дори, музиката секна, светлините се измениха и два прожектора осветиха сцената. На нея стоеше прелестна жена, в светла на цвят роколя, черна шапка и ръкавици, държаща цигаре. Цялото заведение млъкна, а тийнейджърите зяпнаха. Нямаше нужда от микрофон, за да се чува навсякъде:
    -Добре дошли в The Thirsy Coven! Тази вечер, освен обичайните ни занимания, сме Ви подготвили малка изненада! Моля, за вашите аплодисменти!
    Всички запляскаха, а светлините угаснаха. Даргов се завъртя с въпрос към Омо:
    -Знаеш ли за какво…
    Четвъртокурсникът го нямаше. Киселякът взе да се оглежда, но беше прекалено тъмно, за да види каквото и да било. Тъкмо щеше да разпита останалите присъстващи, когато забумтя музика и прожекторите осветиха сцената. Около дузина мъже? Жени? Мъже преправени на жени? Жени преправени на мъже? Облечени в черна кожа, започнаха да танцуват по сцената. Образуваха тиръгълник, а на върха на обрзувалата се фигура се намираше не кой и да е, а Омуртаг. Облечен точно като тях и танцуващ (клик). Ченето на Даргов едва не се откачи от изненада, а останалите момчета бяха смаяни. Танцът приключи, заля ги вълна от аплодисменти и четвъртокурсникът се сдоби с микрофон от един от охранителите и каза:
    -Добре дошли на първото по рода си Бурлеска, Стрип и ДАРГ шоу!
    -ДРАГ ШОУ, БЕ! ТЪПАК!- провикна се Даргов.
    Но не можеше да спре да пляска с ръце. Въпреки, че едната го болеше, това си заслужаваше. Дельов целуна дланта си, и направи движение като за въздушна целувка, но вместо целувка, прати един специален пръст на другарчето си. След това се скри зад сцената и се захвана да се преоблича, за да се върне при компанията си.
     
     
     
     
    *ДнД – Даргов и Дельов
    *Еклерчета – начина, по който Димитрска нарича Даргов и Омо

    Арина Орлова, Юлий Звездинов, Ина Янакиева, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Исмаил Колимечков
    Исмаил Колимечков
    Ученик, седми курс, дом "Лъч"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Coin10 19
    Опит : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Untitl41
    Бобчета : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  PearBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  WatermelonBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  MangoBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  SapphireBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  EmeraldBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  AppleBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  ChocolateBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  CinnamonBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  TomatoBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  CabbageBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  RubyBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  BaconBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  HoneyBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  TuttifruttiBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Cabbage 

    Re: Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven

    Писане by Исмаил Колимечков Пет Сеп 22, 2023 7:25 pm


    О, не. Това трябва да се види на живо" беше първата мисъл на Исмаил, когато прочете бележката на Даргов. Истината беше, че на Ис му беше липсвала мъжка компания след като неговата собствена компания беше от жени, които 1. му се сърдеха в момента 2. не искаха да го виждат или 3. бяха странни и Ис не знаеше как да подходи към тях. Затова пък номер 4. в компанията му изведнъж беше започнал да прекарва много време в рисуване и Исмаил само се замисляше, че му трябва едно бягство от сдуханата реалност преди пак да се върнат в малоумното им училище. Единствено един разговор го беше поддържал малко жив през зимната ваканция и мислите на рошавия се връщаха отново и отново към себеседника му и неговите думи. Сега това нямаше значение, защото Исмаил, Вихрен, Сандър, Игнат... Игнат, който след това Исмаил смяташе да спипа на четири очи, и Даргов. Шоуто избухна... както и Омуртаг.. буквално. И преносно.

    Ис се заливаше от смях, докато момчето се размяташе на сцената със страст или каквото се водеше там, Вихрен до него беше станал червен и гледаше надолу (сякаш), а Сандър пускаше най-добрите подсвирквания. В момента, в който първото представяне свърши, Ис запляска заедно с останалите момчета.
     - Аз си тръгвам. - заяви Вихрен и се изправи. Ис и Сандър поставиха по една ръка и го дръпнаха обратно на дивана. 
     - Ви, това е изкуство. Точно ти не трябва да си тръгваш. - заяви Сандър сериозен.
     - А и искаш да ни държиш под око, нали? - усмихна се Ис, говореше в ухото му. - Кой беше този на сцената?
     - Омуртаг... - заяви Даргов. - Май ви скри шапката.
     - Искам ли да знам как влязохме тук?
     - Искам да знам с кой можеш да ме запознаеш, за да получа такова обслужване. - ухили се Ис на Даргов и се изправи.
     - Къде отиваш?
     - За шотове. Тук така се прави, нали? - смигна Ис на Вихрен. Наведе се над ухото му. - Спокойно, ще съм послушен, освен ако не искаш да бъда. - усмихна се отново и се запъти към бара. Само Даргов забеляза как Ис положи едно хапче в устата си. 

     - Хей, хей. - усмихна се Ис на бара. Момичето, което се обърна беше дребничка, мъничка тава. Колимечков дори би предположил, че мястото ѝ не е там, но плътните ѝ червени устни и тъмни очи го накара да забрави всякаква мисъл.
     - Здравейте, какво мога да предложа.
     - Шотове ... или бутилка Йегер заедно с чаши за шотове.
     - Хм, ти не си ли от специалната маса?
     - Не знам, но се чувствам доста специален. - усмихна се Исмаил на момичето.

    Арина Орлова, Вихрен Вокил, Лилиян Кардамова, Бранимир Даргов and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Coin10 50
    Опит : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Untitl37

    Re: Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven

    Писане by Игнат Зеленогорски Нед Сеп 24, 2023 10:45 pm


    Игнат нямаше абсолютно никаква представа какво прави на това странно място. Беше мрачно и задушно, наоколо се разхождаха жени, за които не бе сигурен дали са прекалено голи, или много, много леко облечени, а приятелите му... Той от кога пък имаше приятели? Повечето момчета изглеждаха доволни и очаровани от случващото се, само още един стоеше като него и мигаше като плъх в брашно – Вихрен.

    - Какво правим тук? – попита го само с устни, без да издава звук, какъвто и без това не би се чул от музиката.
    Вихрен поклати глава. Той също не знаеше.
    - Те защо са голи?

    В този момент покрай тях премина една от красивите дами и двамата упорито се загледаха един в друг. Имаше твърде много за виждане от нея, което изглеждаше някак нередно? Игнат преглътна с усилие и извади парче дърво от джоба си. Може би щеше да намери някое ъгълче, където не минаваше никой и просто да... Светлината не бе достатъчно, за да дялка, без да си пореже някой пръст. Представи си как Люба го хока, задето не си пази ръцете и прибра дървото обратно. Какво би казала Люба, ако знаеше къде се намира? Той защо наситина се намираше тук?

    Вокил явно се чудеше същото, защото гледаше навсякъде другаде, но не и в жените наоколо, а това беше доста трудно, понеже те бяха навсякъде. Сигурно поради тази причина погледите им се засичаха отново и отново и в тях сякаш се четеше някаква безмълвна молба за помощ. Тези двамата определено не бяха за тук, кой изобщо реши, че е добра идея да ги покани? Даргов? Той имаше извратено чувство за хумор, нищо чудно.

    Така че колкото и необщителен да бе по принцип Игнат, сега се приближи достатъчно близо до Вихрен, та да могат да се чуват като говорят и съвсем сериозно го попита:

    - Искаш ли да съставим план за бягство?

    После закри очите си с ръка, защото една от „танцьорките” си свали сутиена. Май предпочиташе да гледа Омуртаг така, не му беше чак толкова неудобно.

    Вихрен Вокил, Ина Янакиева, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Coin10 72
    Опит : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Untitl37
    Бобчета : Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven  SapphireBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  EmeraldBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  PearBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  SausageBoys will be boys ┃ The Thirsty Coven  Chocolate 

    Re: Boys will be boys ┃ The Thirsty Coven

    Писане by Сандър Викторович Вто Сеп 26, 2023 1:48 am


    Цяла вечер без лепката Маша да му виси на врата и да се опита да го вкара в леглото си? Да се муси и да прави мили очи, имитираща умираща гъска? Или да го убеди, че да й направи бебе на петнадесет е най-гениалната идея на този свят? О, да, бейби...
    ... това вече бе добро обещание.

    Унищожи бележката, веднага след като запамети адреса. Не искаше да рискува. Трябваше първо да разреши един „незначителен” проблем, който в момента бе облечен в пухкав халат и говореше нещо на телевизора. Излизайки от стаята си, Сандър забеляза, че въпросния обект се бе разпьокал на дивана и бе набутал на лицето си от онези странни бели маски, които ти даваха вид на преголяло от слънцето зомби. За разкош, бе турила на очите си два резена краставица.
    Чудесно. Направи две крачки към вратата преди спокойствието му да бъде нарушено от превзето прокашляне.

    - Къде отиваш?
    - Да ловя пингвини с пазарска чанта.
    - Купи ми шоколад.
    - Купи си го сама.
    - Мога да дойда с теб.
    - Не, ще си го спестя.


    Затръшна вратата, преди разговора да се газира и да изригне в лицето му. Не искаше, момичето да се влачи след него. Само това му липсваше да се маскира като плюшен октопод и да се лепне за него.

    - -

    ДАРГ, опси ДРАГ, шоуто беше хит. Явно и другите присъстващи мислеха така, защото през цялото време музиката и виковете на хората бяха почти на равно. Сандър от друга страна, не само се усмихваше, но и изглеждаше спокоен.
    Омо още не се беше върнал, когато Ис отиде да вземе шотове. Това даде възможност на русокосия да го разпита. Мястото беше страхотно. Обстановката...разхождащите се мацки, опитващи се да имитират носене на дрехи, бяха...вдъхновяващи по един или друг начин.

    - Значи си с връзки, а?
    - Може да се каже...
    - Кой трябва да подкупя, за да ме отърват от Маша?
    – опита се да се засмее и да зададе въпросът небрежно, но знаете как стоят нещата при него – при първата възможност щеше да пробута на брюнетката някоя добра партия и да се моли на всички сили да се харесат и да заживеят щастливо...без него.
    - Едва ли ще можеш да си го позволиш... – дългоуча запали цигара и погледът му се отклони към една особено дългокрака и тъмнокоса танцьорка. Девойката имаше азиатски черти и липсата на дрехи оставаше всичките й прелести на показ.

    И тъй като музиката бе прекалено силна, а петокурсника бе в настроение, разговорът на Игнат и Вихрен му се стори като: „Искаш ли...паяк...танцьорка?”. Затова без да се замисля се провикна, за да могат да го чуят:
    - Бягство към полата, тъй де, краката на някоя танцьорка ли планирате? – не, че нещо, но това звучеше като гениална идея. Въпреки че тези двамата бяха от притеснителните, ако се съдеше по смутените погледи. – Ако е така, искам и аз да участвам.

    Искаше и алкохол. Да, това бе добра идея.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ина Янакиева, Лилиян Кардамова and Омуртаг Дельов харесват този пост.


      В момента е: Чет Ное 14, 2024 10:43 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!