Индекс
50
Сила: 2
Издръжливост: 2
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 4
Късмет: 4
by Беше четири часът следобед, когато тишината обхванала ахтополската вила на семейство Симеонови беше нарушена от звук, който никой не би искал да чуе в съботен ден. Нежната идилия на почивният летен ден спря да бъде такава и се превърна в противоположното - една какафония от хаос добре напоена с повествователни елементи. Нека обаче върнем лентата малко назад и в частност нека е с точно десет минути и тридесет и шест секунди. Ще попитате ли защо? Добре, давайте. Отговорът за щастие е повече от прост и започва като поредица от нежни трели в сферата на гърлено връщателните симфонии. Основният изпълнител на сцената е дебел и ужасно рус котак, а темата на неговата стомашна ария добре позната на семейство Симеонови. Той отново - несретникът долен - бе избрал да се промъкне и да се запознае отблизо с любимото мушкато на баба Рени. Като всяка една котка взела присърце мисията да направи нещо забранено Дебелан бе призовал духът на неговите прадеди, пантери и лъвове и гепарди и каквото още се сетиш да изброиш от големокотестото царство и като една абсолютна нинджа се бе покатерил по парапета на верандата, за да забоде нос в горкото цвете. И както подобава на такъв подвиг се бе отдал на паша с такава страст, че стомахът му бързо бързо бе бе предприел възвратно-постъпателни движения.
Неговата песен започна с едно леко,
бле…
и продължи с едно,
бльо…
за да премине в напълно нечленоразделното,
бльоргх!!!!!
Леко сдъвкано мушкато, козина и стомашни сокове се оказаха върнати обратно в света, а котаракът (веднага изпитал потрес от собствената си постъпка) със скок се хвърли в градината и се изгуби сред лехите с пипер. Неговата първична реакция бе да включи плочата с “то така си беше” и “аз съм дебело пухесто бебе и никога не съм виждал мушкато”, което за съжаление включваше решението да се покрие и да стои скрит докато не дойде време за вечеря. Уви, тактиките му бяха добре познати на семейство Симеонови и на мис Молерова, която караше летните си дни като техен почетен гост. Сякаш призован от шесто чувство господин Калоян Молеров дръпна плъзгащите се врати и изшляпа бос на верандата спирайки точно пред малката буца повърнато. То, ако можеше, би изпитало вина от гневният поглед с който мъжът го прониза, но за щастие бе неодушевено и му бе спестено да притежава собствен морален компас.
- ГЕНОВЕВА! - Калоян Молеров имаше таланта да успява да нажежи гласът си за частица от секундата и викът му отекна из цялата вилна зона. Беше цял късмет, че тъкмо бе ударило четири и тихите следобедни часове тъкмо бяха приключили. В противен случай неговите викове щяха да са проява на много лош вкус и нулево възпитание.
- КОТКАТА НА ДЪЩЕРЯ ТИ ПАК Е ОПОВРЪЩАЛА ВСИЧКО!
Когато Варвара - или Дебелан - бяха загазили родителите й имаха навикът да бъдат териториални сякаш това би решило по-бързо проблема.
Геновева Хаджийска-Симеонова хич не се впечатли от това, че мъжът й току що бе отприщил гневът си и без много да му мисли изхвръкна от сърцето на къщата помъкнала със себе си половината покъщнина.
- Стига вика, Кала. - скастри го тя и с много ръкомахане и магия започна да тъпче всичките предмети в една плажна чанта, която предварително бе разширила отвътре с магия. Шезлонги, хавлии, чадър, маса, малка маса и каквото още може да се досетиш (включително и малък хладилник) се оказаха натъпкани добре преди закопчалката да се хлопне. Последното, което жената стори бе да опише жест с магическата си пръчка над буцата не-смляно мушкато и то не само се изпари, но и остави след себе си миризмата на ароматизатор за кола.
- Кала, нали сме магьосници? Вместо да си губиш времето да викаш, мило, можеше просто да измагьосаш повърнатото.
Логиката й бе желязна, но Геновева Хаджийска-Симеонова не беше случайна жена. Напротив, точно обратното. Тя бе бизнес дама и в момента водеше HR отделът на фирма за милиони евро с клонове из цяла Европа… когато, разбира се, не помага на Калоян за тяхната империя от фабрики за бутилирана минерална вода. Беше свикнала да я занимават с глупости и може би по тази причина вече двадесет години търпеше своят избухлив и инатлив съпруг. С брак и по сметка, и по любов, двамата бяха произвели две деца и бая парички в банката но това не идва без саможертви. Най-голямата беше, че ден подир ден трябва да търпи избухванията на своят възлюбен, а той такива имаше в повече. За щастие на нея откровено казано не й пукаше и дължеше това на факта, че е зодия козирог с асцендент близнаци. Беше заета със себе си и още милион неща и умът й просто не побираше, че на този свят съществуват и други хора. Така де, имаше дъщерите си и те си бяха съкровища, но една силна и независима жена трябва първо да уважава себе си преди да се занимава със странични проекти. А и те си се гледаха самички през повечето време, пък и имаха и баби и бавачки и треньори и каквото още парите могат да ти осигурят и са ти препоръчали поне три приятелки в същото положение.
- Геновева, това просто на нищо не прилича! Тази котка…
- Котка като котка, мило. - Геновева започна да кърши ръце и понеже те бяха обсипани с пръстени ефектът беше ослепителен и доведе до инвазия на слънчеви зайчета по верандата. - Хайде сега, моля те, че ще изпуснем слънцето. Имам да правя естествен тен, защото солариумът е вреден и искам да си спестя рак на кожата.
- На мен си ми харесваше като ходеше на солариум, - промърмори под мустак съпругът й. - Вярно, оранжавееше, но не е хич лош цвят.
- Мило, не говори глупости. Вече не е полит коректно да се ходи на солариум и направо да не съм те чула пак да отваряш темата. Искам да ти е ясно, че това носи негативна енергия на дома ни и дъщерите ни може да го осиновят като вреден навик.
- Солариумите ли?
-Негативизма, мило! - Геновева му хвърли такъв поглед, че чак косите му настръхнаха. - Какво си говорихме по темата снощи, помниш ли?
Калоян заподозря, че това е капан, но смело удържа на щурма и избра да вдигне магическата плажна чанта и да я сложи на рамо. Горе долу по това време Варвара подаде глава от двойната люлка хамак в която с Али бяха потърсили убежище след обилният кето обяд от преди няколко часа. Тя се намираше на сянка под една смокиня и двете момичета имаха всичко необходимо, за да бъде следобедът им приятен и лишен от драми и терзания. Те си бяха поделили по AirPod и слушаха генериран от Spotify плейлист с най-добрите хитове на Бритни Спиръс. Той бе кръстен #FreeBritney и в момента вървеше великолепният евъргрийн Hit Me Baby One More Time.
Варвара остави гласът на тази фея да я носи и да подчини умът й, а тъмните й очички се заеха да изучават господин и госпожа Симеонови. Първото, което ти идва на ум изправен пред тези така особени и преуспели личности бе, че майка й бе ужасяващо красива, а баща й прекалено дебеловрат. Геновева имаше от онзи тип красоти, които ти крадат дъха и тайничко те карат да се надяваш да е хвърлила хиляди левове по операции и странни церове с мас от задник на тибетски як. За съжаление в нея нямаше нищо изкуствено, но и не бе каквото изглежда на пръв поглед. Геновева имаше самочувствие и някак си умело излъчваше миризмата на скъпо и пари както само много богатите хора могат да си позволят. Благодарение на това тя имаше наглостта да се облича просто, семпло но невероятно стилно и сега направо спираше сърцето в бялата си плажна рокля и прозиращият отдолу цял бански а ла Холивуд дива от зората на киното. Калоян бе поне глава под нея и си му личеше, че с наближаването на петдесетте бе открил и любовта си към обилното хапване. Коремчето му стоеше смешно в комбинация с мускулите, които бе направил като бодибилдър на по-ранни години и които все още поддържаше криво-ляво с редовни посещения на фитнеса. Той бе оплешивял още на деветнадесет и за това винаги ходеше с бръсната нула номер четина която често лъщеше от пот и напрегната мозъчна активност. Калоян от глава до пети - златен ланец включен в сметката - си олицетворяваше каймака на истинският български бизнесмен.
- Маме, - обади се Варвара и извади слушалката от ухото си за момент. - На плаж ли отивате?
- Да, Вивунче. Баща ти ще омайва клиенти.
- А Катюша?
Варвара не беше виждала малката си сестричка от обяд насам и леко притеснение я налегна. Къде ли се беше скрил този мишкун? Най-вероятно правеше бели някъде както подобава на едно подрастващо момиче на шест години. На нейната възраст Варвара биеше всички момчета в квартала от чиста злост, че не искат да играят на трансформъри с нея. От малка бе научила, че насилието отваря много врати но за щастие година по-късно бе открила източните учения и будизмът.
- А, с баба ти хванаха автобуса за Созопол и ще нощуват там. На спа са с приятелки на майка.
Уф, Катюша както винаги беше щастливка. Варвара усети, че й завижда, но по приемлив и сестрински начин. Хлапето живееше по-добре от нея понякога.
- Да пазите къщата, ей. - обади се Калоян с нелепият тон на възрастен мъж, който не е сигурен как да говори на подрастващата си дъщеря. От както я бе ударил пубертета Калоян бе започнал да се смущава, защото дъщеря му рано или късно щеше да започне да излиза с момчета и тази мисъл го караше да пожелае да си купи пистолет. Така де, още един. Висококалибрен.
- Оф, тате-е! Материалните притежания са толкова не-вайб по мнение на Мао Дзедун. Проблемите на обществото ни веднага ще се решат ако премахнем класовото разделение.
- Вивунче, ние сме от висшата класа и сме богати, - с досада и въздишка на уста я прекъсна Геновева - няма как да сме комунисти, така че моля те не говори глупости. Светът ни ще се срине ако трябва да делим собственост.
Варвара извъртя очи.
- Съжалявам, почитаема гражданко-майка. Бог да ми прости, че се опитвам да си разширя познанията и да се запозная с различните хобита и движения по света. А и не сме ли били комунисти и ние тук едно време? Не ме е срам, че искам да знам повече.
- Добре е детето да знае, какво лошо е че има интереси? - Калоян избра да се застъпи за дъщеря си и това му спечели още един пронизителен поглед от жена му.
- Ти така говореше и като се беше запалила да чете “Моята борба”.
- Хитлер е бил пионка и подставено лице!!!! - веднага изстреля Варвара и майка й вдигна безнадеждно ръце във въздуха.
- Варварче, спри моля ти се с тия теории и конспирации. Направо не ми се слуша вече, усещам че получавам мигрена и ако сега или ВЕДНАГА не отида на плаж направо не ми се мисли какви последствия ще има.
Намекът беше повече от ясен и Калоян вече беше в градината и нахлузваше джапанки. За няма и минута родителите й тръгнаха и двете момичета останаха сами.
(без, разбира се, да забравяме, че и Дебелан все още се криеше някъде из пипера и в момента бе заспал дълбоко)
Варвара изсумтя - родителите й нямаха TikTok и това бе огромен пропуск. Именно там момичето се беше запознало с бащата на комунизма, Мао, както и преди това с множеството теории че Адолф Хитлер е бил нает актьор и дори не е умрял, а в момента живее в Аржентина. Нима не се вълнуваха, че там е пълно с нацисти? Варвара смяташе, че са прекалено самовглъбени, но не го казваше като критика и все пак си ги обичаше много искрено и пълноценно. Те си бяха нейните родители все пак и колкото и да бяха странни птици носеха чар и сърчицето й всеки път се късаше като трябва да замине за смотания “Мунгав” и да е далеч дълги периоди от време. Единственото, което правеше тъпото училище и всичките нелепи хора в него поносимо бе Али и за това Варвара благодареше всеки божи ден. С тази мисъл тя се намести и отново легна до своята приятелка в огромната люлка хамак и изпита някакво задоволство, когато раменете и коленете им се опряха едно в друго. Постави обратно слушалката в ухото си. Вървеше Circus и тя се пресегна за iPhone-a си и увеличи леко звука. Тази песен й беше от любимите и винаги й се танцуваше като я чуе, но сега за нищо на света нямаше да си мръдне дупето. Въздухът беше тежък и някак морен, а температурите по-високи отколкото е редно. Лято, какво да го правиш? Всяка година бе едно и също, но това, което го правеше по-леко бе че Али бе до нея и двете приключенстваха неуморно. Все пак какво би правила ако няма най-добрата си приятелка до себе си? Без капчица срам Варвара извърна лекичко глава към нея и се зае да изучава другото момиче. Познаваше перфектно хубавичкият профил с право и някак своеволно носле, тъмните очички и веждите оформени с такава педантичност, че си бяха истински шедьовър на модерното изкуство. През листата на смокинята прозираше шарена сянка върху момичетата и където слънце се докосваше до русата коса на Александра тя сияеше като течно злато. Варвара просто нямаше как да отмести очи и ако можеше би останала така, със своят другар, завинаги. Не й се искаше това лято да свършва и още по-малко да се връщат към забързаният си живот отвъд Ахтопол.
Ех!
Варвара отново се пресегна за телефонът си и веднага включи камерата.
- Усмивка, Али, мило, обич моя, направо ако не си направим селфи веднага ще умра. Ще умра, казвам ти! Нямаш идея колко си сладка в момента, просто диабет на стероиди! - заяви смело момичето и веднага намести главата си на рамото на Али преди да натисне екрана и да им направи около двадесетина снимки. Веднага щом това дело бе сторено тя усети, че е допуснала голяма грешка и веднага отвори SnapChat.
- Уф, че съм проста. Трябва ни някакъв филтър, не може без. - и в следващите десет минути двете момичета бяха ту животни, ту феи, ту русалки, ту анимационни герои. Когато количеството снимки достигна двеста Варвара усети, че е доволна и това на този етап може би е достатъчно. Следващата стъпка бе да качи най-добрите снимки по социалните си мрежи и да наспами всичките си последователи, за да може те да й завидят за #сбестито #бфф4евър и #слънцеимореиприятели. Така беше редно. Все пак бе средата на август, но ужасният септември се задаваше с пълна сила. Хич не й се връщаше в онази дупка “Мунгав” където дори нямаше интернет, но родителите й държаха преди да отиде в истински университет да изстрада морално остарялото магьоснически образование което бяха получили и те и всички в престижните им магьоснически родове. Това я принуди да въздъхне тежко и облаци налазиха сърцевидното й личице. Както подобаваше на Варвара всеки път, когато изпита тъга или просто е решила да се цупи, тя стисна устни и задъвка плодовият гланц с който бяха обилно освежени. Налегнаха я мрачни мисли за това каква клизма ще е предстоящата й шеста година в магическото училище и ако зависеше от нея щеше да си напъха Али в куфар и да избяга с нея надалеч. Двете можеха да си наемат един малък мезонет в някоя европейска столица и да се отдадат на пазар, фотография и приключения вместо да си губят времето с магия и размахване на пръчки. По нейно време магьосниците генерално бяха нещо смотано и магията не я блазнеше - това си бе едно много ограничено и селективно общество, което по нейно мнение си бяха и малко сноби. И Варвара бе достатъчно богата, за да може да борави свободно с тази дума, така че никой да не е казал нищо по темата!
- Бейби, саднах. - измрънка тя и сръчка Али в ребрата. - Хайде да си направим маникюр и да пушим един джойнт. Тъкмо ще ти разкажа за биографията на Мао Дзедун, която чета в момента и знай едно - той е направо мега слънчогледче. Тотално е бил по-woke от колкото са много хора в момента и прочее. Да ти кажа май няма да ставам комунист, ама изкушението определено го имаше като четох в Уикипедия за него.
@Александра Молерова Неговата песен започна с едно леко,
бле…
и продължи с едно,
бльо…
за да премине в напълно нечленоразделното,
бльоргх!!!!!
Леко сдъвкано мушкато, козина и стомашни сокове се оказаха върнати обратно в света, а котаракът (веднага изпитал потрес от собствената си постъпка) със скок се хвърли в градината и се изгуби сред лехите с пипер. Неговата първична реакция бе да включи плочата с “то така си беше” и “аз съм дебело пухесто бебе и никога не съм виждал мушкато”, което за съжаление включваше решението да се покрие и да стои скрит докато не дойде време за вечеря. Уви, тактиките му бяха добре познати на семейство Симеонови и на мис Молерова, която караше летните си дни като техен почетен гост. Сякаш призован от шесто чувство господин Калоян Молеров дръпна плъзгащите се врати и изшляпа бос на верандата спирайки точно пред малката буца повърнато. То, ако можеше, би изпитало вина от гневният поглед с който мъжът го прониза, но за щастие бе неодушевено и му бе спестено да притежава собствен морален компас.
- ГЕНОВЕВА! - Калоян Молеров имаше таланта да успява да нажежи гласът си за частица от секундата и викът му отекна из цялата вилна зона. Беше цял късмет, че тъкмо бе ударило четири и тихите следобедни часове тъкмо бяха приключили. В противен случай неговите викове щяха да са проява на много лош вкус и нулево възпитание.
- КОТКАТА НА ДЪЩЕРЯ ТИ ПАК Е ОПОВРЪЩАЛА ВСИЧКО!
Когато Варвара - или Дебелан - бяха загазили родителите й имаха навикът да бъдат териториални сякаш това би решило по-бързо проблема.
Геновева Хаджийска-Симеонова хич не се впечатли от това, че мъжът й току що бе отприщил гневът си и без много да му мисли изхвръкна от сърцето на къщата помъкнала със себе си половината покъщнина.
- Стига вика, Кала. - скастри го тя и с много ръкомахане и магия започна да тъпче всичките предмети в една плажна чанта, която предварително бе разширила отвътре с магия. Шезлонги, хавлии, чадър, маса, малка маса и каквото още може да се досетиш (включително и малък хладилник) се оказаха натъпкани добре преди закопчалката да се хлопне. Последното, което жената стори бе да опише жест с магическата си пръчка над буцата не-смляно мушкато и то не само се изпари, но и остави след себе си миризмата на ароматизатор за кола.
- Кала, нали сме магьосници? Вместо да си губиш времето да викаш, мило, можеше просто да измагьосаш повърнатото.
Логиката й бе желязна, но Геновева Хаджийска-Симеонова не беше случайна жена. Напротив, точно обратното. Тя бе бизнес дама и в момента водеше HR отделът на фирма за милиони евро с клонове из цяла Европа… когато, разбира се, не помага на Калоян за тяхната империя от фабрики за бутилирана минерална вода. Беше свикнала да я занимават с глупости и може би по тази причина вече двадесет години търпеше своят избухлив и инатлив съпруг. С брак и по сметка, и по любов, двамата бяха произвели две деца и бая парички в банката но това не идва без саможертви. Най-голямата беше, че ден подир ден трябва да търпи избухванията на своят възлюбен, а той такива имаше в повече. За щастие на нея откровено казано не й пукаше и дължеше това на факта, че е зодия козирог с асцендент близнаци. Беше заета със себе си и още милион неща и умът й просто не побираше, че на този свят съществуват и други хора. Така де, имаше дъщерите си и те си бяха съкровища, но една силна и независима жена трябва първо да уважава себе си преди да се занимава със странични проекти. А и те си се гледаха самички през повечето време, пък и имаха и баби и бавачки и треньори и каквото още парите могат да ти осигурят и са ти препоръчали поне три приятелки в същото положение.
- Геновева, това просто на нищо не прилича! Тази котка…
- Котка като котка, мило. - Геновева започна да кърши ръце и понеже те бяха обсипани с пръстени ефектът беше ослепителен и доведе до инвазия на слънчеви зайчета по верандата. - Хайде сега, моля те, че ще изпуснем слънцето. Имам да правя естествен тен, защото солариумът е вреден и искам да си спестя рак на кожата.
- На мен си ми харесваше като ходеше на солариум, - промърмори под мустак съпругът й. - Вярно, оранжавееше, но не е хич лош цвят.
- Мило, не говори глупости. Вече не е полит коректно да се ходи на солариум и направо да не съм те чула пак да отваряш темата. Искам да ти е ясно, че това носи негативна енергия на дома ни и дъщерите ни може да го осиновят като вреден навик.
- Солариумите ли?
-Негативизма, мило! - Геновева му хвърли такъв поглед, че чак косите му настръхнаха. - Какво си говорихме по темата снощи, помниш ли?
Калоян заподозря, че това е капан, но смело удържа на щурма и избра да вдигне магическата плажна чанта и да я сложи на рамо. Горе долу по това време Варвара подаде глава от двойната люлка хамак в която с Али бяха потърсили убежище след обилният кето обяд от преди няколко часа. Тя се намираше на сянка под една смокиня и двете момичета имаха всичко необходимо, за да бъде следобедът им приятен и лишен от драми и терзания. Те си бяха поделили по AirPod и слушаха генериран от Spotify плейлист с най-добрите хитове на Бритни Спиръс. Той бе кръстен #FreeBritney и в момента вървеше великолепният евъргрийн Hit Me Baby One More Time.
Варвара остави гласът на тази фея да я носи и да подчини умът й, а тъмните й очички се заеха да изучават господин и госпожа Симеонови. Първото, което ти идва на ум изправен пред тези така особени и преуспели личности бе, че майка й бе ужасяващо красива, а баща й прекалено дебеловрат. Геновева имаше от онзи тип красоти, които ти крадат дъха и тайничко те карат да се надяваш да е хвърлила хиляди левове по операции и странни церове с мас от задник на тибетски як. За съжаление в нея нямаше нищо изкуствено, но и не бе каквото изглежда на пръв поглед. Геновева имаше самочувствие и някак си умело излъчваше миризмата на скъпо и пари както само много богатите хора могат да си позволят. Благодарение на това тя имаше наглостта да се облича просто, семпло но невероятно стилно и сега направо спираше сърцето в бялата си плажна рокля и прозиращият отдолу цял бански а ла Холивуд дива от зората на киното. Калоян бе поне глава под нея и си му личеше, че с наближаването на петдесетте бе открил и любовта си към обилното хапване. Коремчето му стоеше смешно в комбинация с мускулите, които бе направил като бодибилдър на по-ранни години и които все още поддържаше криво-ляво с редовни посещения на фитнеса. Той бе оплешивял още на деветнадесет и за това винаги ходеше с бръсната нула номер четина която често лъщеше от пот и напрегната мозъчна активност. Калоян от глава до пети - златен ланец включен в сметката - си олицетворяваше каймака на истинският български бизнесмен.
- Маме, - обади се Варвара и извади слушалката от ухото си за момент. - На плаж ли отивате?
- Да, Вивунче. Баща ти ще омайва клиенти.
- А Катюша?
Варвара не беше виждала малката си сестричка от обяд насам и леко притеснение я налегна. Къде ли се беше скрил този мишкун? Най-вероятно правеше бели някъде както подобава на едно подрастващо момиче на шест години. На нейната възраст Варвара биеше всички момчета в квартала от чиста злост, че не искат да играят на трансформъри с нея. От малка бе научила, че насилието отваря много врати но за щастие година по-късно бе открила източните учения и будизмът.
- А, с баба ти хванаха автобуса за Созопол и ще нощуват там. На спа са с приятелки на майка.
Уф, Катюша както винаги беше щастливка. Варвара усети, че й завижда, но по приемлив и сестрински начин. Хлапето живееше по-добре от нея понякога.
- Да пазите къщата, ей. - обади се Калоян с нелепият тон на възрастен мъж, който не е сигурен как да говори на подрастващата си дъщеря. От както я бе ударил пубертета Калоян бе започнал да се смущава, защото дъщеря му рано или късно щеше да започне да излиза с момчета и тази мисъл го караше да пожелае да си купи пистолет. Така де, още един. Висококалибрен.
- Оф, тате-е! Материалните притежания са толкова не-вайб по мнение на Мао Дзедун. Проблемите на обществото ни веднага ще се решат ако премахнем класовото разделение.
- Вивунче, ние сме от висшата класа и сме богати, - с досада и въздишка на уста я прекъсна Геновева - няма как да сме комунисти, така че моля те не говори глупости. Светът ни ще се срине ако трябва да делим собственост.
Варвара извъртя очи.
- Съжалявам, почитаема гражданко-майка. Бог да ми прости, че се опитвам да си разширя познанията и да се запозная с различните хобита и движения по света. А и не сме ли били комунисти и ние тук едно време? Не ме е срам, че искам да знам повече.
- Добре е детето да знае, какво лошо е че има интереси? - Калоян избра да се застъпи за дъщеря си и това му спечели още един пронизителен поглед от жена му.
- Ти така говореше и като се беше запалила да чете “Моята борба”.
- Хитлер е бил пионка и подставено лице!!!! - веднага изстреля Варвара и майка й вдигна безнадеждно ръце във въздуха.
- Варварче, спри моля ти се с тия теории и конспирации. Направо не ми се слуша вече, усещам че получавам мигрена и ако сега или ВЕДНАГА не отида на плаж направо не ми се мисли какви последствия ще има.
Намекът беше повече от ясен и Калоян вече беше в градината и нахлузваше джапанки. За няма и минута родителите й тръгнаха и двете момичета останаха сами.
(без, разбира се, да забравяме, че и Дебелан все още се криеше някъде из пипера и в момента бе заспал дълбоко)
Варвара изсумтя - родителите й нямаха TikTok и това бе огромен пропуск. Именно там момичето се беше запознало с бащата на комунизма, Мао, както и преди това с множеството теории че Адолф Хитлер е бил нает актьор и дори не е умрял, а в момента живее в Аржентина. Нима не се вълнуваха, че там е пълно с нацисти? Варвара смяташе, че са прекалено самовглъбени, но не го казваше като критика и все пак си ги обичаше много искрено и пълноценно. Те си бяха нейните родители все пак и колкото и да бяха странни птици носеха чар и сърчицето й всеки път се късаше като трябва да замине за смотания “Мунгав” и да е далеч дълги периоди от време. Единственото, което правеше тъпото училище и всичките нелепи хора в него поносимо бе Али и за това Варвара благодареше всеки божи ден. С тази мисъл тя се намести и отново легна до своята приятелка в огромната люлка хамак и изпита някакво задоволство, когато раменете и коленете им се опряха едно в друго. Постави обратно слушалката в ухото си. Вървеше Circus и тя се пресегна за iPhone-a си и увеличи леко звука. Тази песен й беше от любимите и винаги й се танцуваше като я чуе, но сега за нищо на света нямаше да си мръдне дупето. Въздухът беше тежък и някак морен, а температурите по-високи отколкото е редно. Лято, какво да го правиш? Всяка година бе едно и също, но това, което го правеше по-леко бе че Али бе до нея и двете приключенстваха неуморно. Все пак какво би правила ако няма най-добрата си приятелка до себе си? Без капчица срам Варвара извърна лекичко глава към нея и се зае да изучава другото момиче. Познаваше перфектно хубавичкият профил с право и някак своеволно носле, тъмните очички и веждите оформени с такава педантичност, че си бяха истински шедьовър на модерното изкуство. През листата на смокинята прозираше шарена сянка върху момичетата и където слънце се докосваше до русата коса на Александра тя сияеше като течно злато. Варвара просто нямаше как да отмести очи и ако можеше би останала така, със своят другар, завинаги. Не й се искаше това лято да свършва и още по-малко да се връщат към забързаният си живот отвъд Ахтопол.
Ех!
Варвара отново се пресегна за телефонът си и веднага включи камерата.
- Усмивка, Али, мило, обич моя, направо ако не си направим селфи веднага ще умра. Ще умра, казвам ти! Нямаш идея колко си сладка в момента, просто диабет на стероиди! - заяви смело момичето и веднага намести главата си на рамото на Али преди да натисне екрана и да им направи около двадесетина снимки. Веднага щом това дело бе сторено тя усети, че е допуснала голяма грешка и веднага отвори SnapChat.
- Уф, че съм проста. Трябва ни някакъв филтър, не може без. - и в следващите десет минути двете момичета бяха ту животни, ту феи, ту русалки, ту анимационни герои. Когато количеството снимки достигна двеста Варвара усети, че е доволна и това на този етап може би е достатъчно. Следващата стъпка бе да качи най-добрите снимки по социалните си мрежи и да наспами всичките си последователи, за да може те да й завидят за #сбестито #бфф4евър и #слънцеимореиприятели. Така беше редно. Все пак бе средата на август, но ужасният септември се задаваше с пълна сила. Хич не й се връщаше в онази дупка “Мунгав” където дори нямаше интернет, но родителите й държаха преди да отиде в истински университет да изстрада морално остарялото магьоснически образование което бяха получили и те и всички в престижните им магьоснически родове. Това я принуди да въздъхне тежко и облаци налазиха сърцевидното й личице. Както подобаваше на Варвара всеки път, когато изпита тъга или просто е решила да се цупи, тя стисна устни и задъвка плодовият гланц с който бяха обилно освежени. Налегнаха я мрачни мисли за това каква клизма ще е предстоящата й шеста година в магическото училище и ако зависеше от нея щеше да си напъха Али в куфар и да избяга с нея надалеч. Двете можеха да си наемат един малък мезонет в някоя европейска столица и да се отдадат на пазар, фотография и приключения вместо да си губят времето с магия и размахване на пръчки. По нейно време магьосниците генерално бяха нещо смотано и магията не я блазнеше - това си бе едно много ограничено и селективно общество, което по нейно мнение си бяха и малко сноби. И Варвара бе достатъчно богата, за да може да борави свободно с тази дума, така че никой да не е казал нищо по темата!
- Бейби, саднах. - измрънка тя и сръчка Али в ребрата. - Хайде да си направим маникюр и да пушим един джойнт. Тъкмо ще ти разкажа за биографията на Мао Дзедун, която чета в момента и знай едно - той е направо мега слънчогледче. Тотално е бил по-woke от колкото са много хора в момента и прочее. Да ти кажа май няма да ставам комунист, ама изкушението определено го имаше като четох в Уикипедия за него.
