Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов Coin10 170
    Опит : Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 40 т.
    Ниво : Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов Untitl40

    Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов

    Писане by Бранимир Даргов Пон Сеп 11, 2023 5:38 pm


    @Атсу Оттах  @Арес Морев

    След като Лилиян бе видяла сметката на самоконтролът му преди няколко дни, Даргов не можеше да спре да мисли за някои неща. Малкото извънземно бе сред тях също. Начина по който го гледаше, начина по който докосваше бузата му, начина по който го целуваше... и начина по който се мърдаше в скута му с онази рокля, разкриваща красиво краче.
    Мамка му, Лилиян!
    Ако можеше да я хване за врата и да я метне в някой ров точно в момента, за да си я изкара от главата, щеше да го направи. И нямаше дори за миг да съжали, защото не я искаше там. Не искаше да се чувства по този начин ,да усеща нещата, които идеята за нея в онази рокля и онази стая го караха да се чувства. Имаше нужда от разсейване.

    „Идвам до два часа. Приготвяй си задника, ХОХО“

    Съобщението бе за дружката му Омо, като определено можеше да бъде възприето по няколко начина. И не, съобщението не бе пратено по сова, както онова, което бе изпратил до проклетото извънземно или дори до едно, което бе метнал на Зина през ваканцията. Не. Това беше изпратено чрез телефона му, защото и двамата с Дельов бяха достатъчно модерни млади хора и магьосници. И беше по-бързо от сова, със сигурност.

    Даргов бе отскочил до центъра на града, все пак беше Коледната ваканция. Трябваше да намери някакъв подарък за Омо... освен едното нещо, което вече му беше взел и бе на бъзик, един вид де. Виолетови балончета.
    Трябваше обаче да му хареса още нещо. Купуването на подаръци не му бе силата, всъщност го намираше за досадно. Затова щеше да му вземе някакъв парфюм примерно или книга. Жеста бе важен и така нататък, нали? Ако другият нямаше куче сигурно щеше да се опита да му пробута едно от петте котета, които в момента се намираха в дома му. Беше цяло приключение да ги прибере от Мунгав, но бе успял.

    Тъкмо излезе от поредният магазин, като запали цигара от която си дръпна щедро и скри ръце в джобовете на дългото си черно палто, когато усети някой да го наблюдава. Намръщи се и обърна глава. Не видя никого, но го усещаше. Гадното чувство се загнезди вътре в него, като преобърна стомаха му. А Даргов винаги вярваше на шестото си чувство, почти колкото на звездите, които му говореха. Когато не опираше до хазарт, разбира се.
    Щеше да му се случи случка... въпроса бе защо. Кого бе предизвикал и с какво, дали малката кукона бе пропяла нещо, или онова тъпо домашно духче?
    Продължи да върви, като чу стъпки зад себе си... ясно. Все пак не бе сам. И от това, което чуваше съдеше, че бяха двама. В отражението на витрините на един магазин ги видя. Хиените на Мунгав. Арес и Атсу, както бяха по-извести, бяха добре познати фигури. С единият често си висяха на разстояние един от друг, докато другите се занимаваха с някакви неща около езерото в някои от часовете. Другият... той пък съперничеше по киселост дори на него самият, което си бе постижение.
    - На какво дължа честта? - попита Даргов, като спря да се движи и ги остави да го изравнят.

    Арина Орлова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов Coin10 51
    Опит : Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов Untitl37

    Re: Christmas is the spirit of giving without a thought of getting. - казаха Хиените и набиха Даргов

    Писане by Арес Морев Съб Сеп 16, 2023 12:16 am


    Центърът на града приличаше на битпазар. Улиците бяха украсени с всевъзможни нещица – грамадни статуетки на някакъв брадат старец (тоз дори не ставаше за ядене), чернокоса женица с бяла премяна (сигурно бе девствена), джуджета с шарени дрешки. Някакви странни играчки бяха зациклили на противни коледни песнички. Имаше пресвяткващи лампички в червеникави нюанси и дори дърветата не бяха пожалени – всички бяха окичени с шарени гирлянди.

    Витрините на магазините бяха още по-грозни. Някой идиот (тоз си решеве да бъде изяден) бе излял цяла кофа брокат върху витрините, придавайки им „неустоимия” ефект – диско топка.
    Очарователно, не мислите ли? Еми – не! Вярно, че мъгълите и много магьосници намираха това за вдъхновяващо, но в главата на Арес се равняваше на пълна лудост. Дори във филмите на ужасите нямаше толкова покъртително грозни гледни.

    Но, хиената нямаше време да мърмори за украсата, защото улицата гъмжеше от още по-противни хорица. Всички бяха щастливи и усмихнати, сякаш брадатия старец ги бе ощастливил или бяха спечелили еднопосочен билет за романтична вечеря с хиена.

    Не, че някой хищник би обърнал внимание на повечето присъстващи. Въздухът около тях бе задушлив и наситен с всевъзможни аромати – цветя (ах, жените имаха противен вкус за парфюми), кафе, зелен чай, пот, превъзбуда, напрежение, вълнение, страх...

    Всички това се преплиташе и удряше Морев право в главата.  Мразеше да е сред толкова много храна, от която не можеше да си вземе. От време, хвърляше по някой друг недоволен поглед към Атсу. Момчето, разбира се му отвръщаше с една от онези очарователни усмивки, от които се очакваше да свършат работа. Най-дразнещото бе, че май наистина бе така.

    Разбира се, никога нямаше да го признае. Затова бе по-лесно да се фокусира върху новата им жертва и да проследява движенията му от магазин на магазин. Дарков приличаше на калинка, която си бе загубила главата. Кръжеше неориентирано и му трябваше прекалено много време, за да усети присъствието им.  

    - Напомни ми – що не можем да го изядем, тоз? – вече протестираше по навик.
    - Няма нужда да похабяваме perfectly good ass. – може би, Оттах беше прав. Тоз не изглеждаше като страхливец или слабак. Можеше да се окаже...интересна играчка.
    Все пак, Арес не си направи труда да отговаря. Беше му писнало да чака и да дебне. А и да бъдем честни – този цветен панаир бе кошмарен. За щастие, жертавата им най-накрая ги бе забелязала (от известно време го чакаха да се усети). Това им даде възможност да „излязат на светло”.

    - Забъркал си се с неподходящите хора. – обикновено тъмнокосият оставаше на Атсу сладките приказки, но както вече казахме – това коледно „пирщество” му играеше по нервите. Затова скъси разстоянието с Даргов и сложи грубо ръката си на рамото му, бутвайки го силно на ляво – към малката задънена уличка между магазините. Нямаше намерение да му даде шанс да избяга.  – По-добре върви, ако не искаш да пострадат... „заблудени” хора.

    Тайно се надяваше да се съпротивлява и да направи сцена.
    О, почти можеше да усети кръвта по зъбите си.

    Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.


      В момента е: Чет Ное 14, 2024 10:39 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!