Индекс
72
Сила: 8
Издръжливост: 6
Интелигентност: 4
Ловкост: 6
Магия: 8
Късмет: 8
by @Ина Янакиева
Сандър беше на ръба да стане от мястото си, за да стисне ръката на Лада Паунова. Не, направо бе готов да я разцелува, да й посвети поема или за по-лесно – да падне на коляно и да изкаже своите почитания. Нямаше да изгрубява и да минава към по-екстремни висоти като да й предлага брак или своята вечна любов, все пак библиотекарката беше изискана госпожа. И едва ли се вълнуваше от петнадесетгодишни идиоти, които се крият в библиотеката, забили нос в книгите без изобщо да мръднат от мястото си.
И все пак, през изминалите дни женичката беше спечелила неговото възхищение. Първо – не мрънкаше и не гонеше Викторович от владенията си, въпреки че младежът висеше от цяла седмица по цели дни, забутан в една от крайните маси. Второ – вчера триумфално бе хванала Маришка за косите и я бе зритала навън, след поредната забележка за вдигане на шум. Сега на вратата висеше грамадна табела, която гласеше: „Забранено за Боршош!”.
Разбира се, това не решаваше изцяло проблема му. Вече имаше цели две места, където нямаше нужда да се крие от тъмнокосата, но някак си през изминалите месеци Мунгав се бе оказал прекалено тесен за двама им. Хогуортс му липсваше. Уви, нямаше връщане назад, а и да имаше, вийлите нямаше да му позволят да се измъкне из под дългите им русоляви коси и остри нокти.
Това го навеждаше на мисълта, че има проблем. За съжаление, решението му не бе лесно и включваше странни уравнения, мъгълски териореми и няколко лопати и чували за смет.
Или пък не. На лицето му се лепна една грамадна усмивка, когато видя задаващата се Ина. Помаха й, почти ентусиазирано и я изчака да се намести на свободното място срещу него.
- Ина ти си момиче! - хората обикновено започваха разговорите с нещо подобно на: „здравей” или „как си?” и дори: „колко хубав ден, нали?”. Но пък Маша-тормоза му се отразяваше на добрите обноски и имаше отчаяно нужда от помощ.
- Колко прозорливо, Сандър! Сега ли забеляза? – момичето въздъхна тежко и поклати глава.
- Не, разбира се! – просто бе прекалено зает да се крие от Маришка, за да може да си позволи лукса да излезе от гардероба. – Просто се чудех какво знаеш за пластичните операции.
Янакиева се изсмя първоначално, но когато срещна сериозната му мутра се позакашля. Улови погледа му и видя списанието, което се бе намърдало над купчината му с книги. На него с грамадни букви бе изписано: „Вчера – недъгави чудовища, днес – красиви пуйки!”.
- Обмислям възможностите. – просто добави Сандър и устните му трепнаха. Мъгълите вярно имаха причудливи методи за преобразяване. Според статията, само за два дни можеш да промениш живота си и да се отървеш от ...преследвачите.
Сандър беше на ръба да стане от мястото си, за да стисне ръката на Лада Паунова. Не, направо бе готов да я разцелува, да й посвети поема или за по-лесно – да падне на коляно и да изкаже своите почитания. Нямаше да изгрубява и да минава към по-екстремни висоти като да й предлага брак или своята вечна любов, все пак библиотекарката беше изискана госпожа. И едва ли се вълнуваше от петнадесетгодишни идиоти, които се крият в библиотеката, забили нос в книгите без изобщо да мръднат от мястото си.
И все пак, през изминалите дни женичката беше спечелила неговото възхищение. Първо – не мрънкаше и не гонеше Викторович от владенията си, въпреки че младежът висеше от цяла седмица по цели дни, забутан в една от крайните маси. Второ – вчера триумфално бе хванала Маришка за косите и я бе зритала навън, след поредната забележка за вдигане на шум. Сега на вратата висеше грамадна табела, която гласеше: „Забранено за Боршош!”.
Разбира се, това не решаваше изцяло проблема му. Вече имаше цели две места, където нямаше нужда да се крие от тъмнокосата, но някак си през изминалите месеци Мунгав се бе оказал прекалено тесен за двама им. Хогуортс му липсваше. Уви, нямаше връщане назад, а и да имаше, вийлите нямаше да му позволят да се измъкне из под дългите им русоляви коси и остри нокти.
Това го навеждаше на мисълта, че има проблем. За съжаление, решението му не бе лесно и включваше странни уравнения, мъгълски териореми и няколко лопати и чували за смет.
Или пък не. На лицето му се лепна една грамадна усмивка, когато видя задаващата се Ина. Помаха й, почти ентусиазирано и я изчака да се намести на свободното място срещу него.
- Ина ти си момиче! - хората обикновено започваха разговорите с нещо подобно на: „здравей” или „как си?” и дори: „колко хубав ден, нали?”. Но пък Маша-тормоза му се отразяваше на добрите обноски и имаше отчаяно нужда от помощ.
- Колко прозорливо, Сандър! Сега ли забеляза? – момичето въздъхна тежко и поклати глава.
- Не, разбира се! – просто бе прекалено зает да се крие от Маришка, за да може да си позволи лукса да излезе от гардероба. – Просто се чудех какво знаеш за пластичните операции.
Янакиева се изсмя първоначално, но когато срещна сериозната му мутра се позакашля. Улови погледа му и видя списанието, което се бе намърдало над купчината му с книги. На него с грамадни букви бе изписано: „Вчера – недъгави чудовища, днес – красиви пуйки!”.
- Обмислям възможностите. – просто добави Сандър и устните му трепнаха. Мъгълите вярно имаха причудливи методи за преобразяване. Според статията, само за два дни можеш да промениш живота си и да се отървеш от ...преследвачите.
