Ананаси и още нещо

@Бранимир Даргов декемврийско мишкуване  

Не можеше да повярва, че дори обмисля идеята!
Маришка така и отказа да й обясни какво точно му харесват на ананаса момчетата. И защо толкова е убедена, че на онзи дръвник, ще му хареса! И защо тя самата се беше вързала на акъла й да го търси опции!
Не че още беше тръгнала да прави нещо за.. снабдяването.
Проклет да беше!

Каква панделка да му сложи?


- Оо, кот...
- Махай се, Даргов.

Шокът беше еднакво голям и в двете страни. Беше тръгнал да я "поздравява" точно преди да се сблъска в него. Успя да се спре преди това. За нейно собствено щастие момичето се усети първо и се възползва да се шмугне извън обхвата на момчето и право в часа по Руни, към който се беше запътила по начало. Той да нямаше някаква запретваща магия на името си? Да разбира веднага, като бъде споменат? Не беше възможно.
Не го беше споменавала..
Нали?

От къде да му измисли глупавата панделка?

---

Успя да избегне следващата подобна засечка, благодарение на общата стая на Северен Вятър. Този път май не я беше видял.
Поне се надяваше.

Почти беше уговорила глупавия ананас с Мария. Удобното беше, че вийлата така и не я пита за какво й е ананас. Не че можеше да й го обясни... Маша продължаваше просто да й се смее, когато я питаше. И настояваше за детайли? 

А Лилиян все още нямаше идея и откъде да извади панделка.
Или какъв цвят да е.
Как беше разбрал нейния любимия цвят?

От кога Маришка й пращаше бележки? 
Обикновено просто се появяваше от нищото с гръм и трясък, хвърляше налудничави идеи и после пак изчезваше да ходи по опашката на глупавата си обсесия... поне имаше тази възможност. Писма по случайни хора определено не бяха в стила й. Пък и.. не изглеждаше като нейният подчерк? Но пък кой друг би бил толкова драматичен. Нямаше кой друг да е, все пак. 

Но преди това имаше нещо друго да свърши.

Все още нямаше панделка.
А и след последната седмица.. не беше точно сигурна как да му го връчи. Да го избягва се беше оказало сравнително лесно и приятно. Може би все пак щеше да му прати сова. Така нямаше нужда да го среща, а пък Маришка можеше да си гледа работата. Даргов щеше да си получи подаръкът. И после да се надява, че няма да я намери. Какво пък толкова? Нали Маша беше казала, че е нормален подарък.

---

Библиотеката беше очудващо празна.

Лилиян надничаше сред рафтовете в опит да открие Маришка, но нямаше дори и случайно учещи. Изглежда днешните Мелачки са били стабилни или всички ги беше налегнал празничния мързел.
Не беше забравила за срещата, която сама й беше уредила.. нали?

Е поне имаше късмета да не засече...

- Даргов?

Ооо, не.
От всичко възможно! Да срещне пещерен трол щеше да е по добре от това. Базилиск дори! От къде на къде точно той беше тук?
Метна паникьосан поглед към изхода на библиотеката. Паунова пък къде беше отишла? Може би ако успееше да се промуши между него и... Дълга ръка й сецна калкулациите - пътят за бягство беше отрязан.

- Нещо ми се струва, че ме отбягваш, коте.

Това нямаше как да НЕ е една от гениалните идеи на Боршош!

Щеше да я намери. Удуши. И после да я съживи и пак да я удуши.... и всичките планове за телесни повреди, които можеше да нанесе на другото момиче замръзнаха, когато усети пръстите на Даргов да минават по кожата й. Ушите й бяха пламнали от гняв, ужас и още неща които не можеше да определи точно. Добре, че беше със спусната коса, че да не види червенината. Не че не беше плъзнала и към бузите й!
КАКВО СИ МИСЛ...
А пръчката й. Да. Имаше смисъл. Пръчката. 
Да не може да се защити, разбира се.

Не че щеше да може изобщо да я извади в малкото пространтво, което НЕ й беше оставил. Ако може изобщо и лист хартия да извади. Даргов да не се опитваше да провери дали може да я сгъне заедно с книгите на рафтовете? Може би ако го фраснеше с някоя щеше. Под ръката й имаше симпатично тухлест том.

- ... говори.
- К-какво? - Димът за пореден път я задави, ама той сериозно ли пушеше в библиотеката?
- Ама вече и не ме слушаш ли бе, коте?
- Не е като да казваш нещо адекватно..

Не успя да довърши изречението преди момчето да я притисно още по плътно между рафтовете и себе си. Ама той наистина се опитваше да я навре между книгите! Какво друго? Вярно има книги в библиотеката, които бяха определено по-големи и тежки от нея. Но не беше нужно да тества концепцията.
- Разкарай се от мен, трол такъв! Какво си мислиш, че правиш?

Ноктите й се впиха в китката му.
Забиха се в кожата, но Даргов не трепна. Почна да дращи на посоки в надежда да я пусне, но опитите на Лилиян ставаха все по-жалки и по-жалки.
Почваше леко да й причернява.
Липсата на кислород. Изръмжаването. Страхът. Начина по който я беше притиснал в лавиците за книги. Топлината на тялото му. Ароматът на цигарите. Всичко й идваше твърде много и твърде бързо.
Всичките й нерви бяха запалени като коледна елха.
И въпреки това...

Още.

- Не особено. - Прокашля първата част. Голямата й уста обаче днес беше решила, че е денят да се репчи. Защо? И къде й беше отишъл инстинкта за самооцеляване? Заедно с последната й мозъчна клетка изглежда. Липсата на кислород може би беше убила и двете заедно.  - Щях ли да те избягвам като чума, ако ми липсваше?
- Нещо много ти знае устата днес.
- Ходи по....

Ръката му се стегна болезнено около талията й и някак си успя да я приближи още по-близо до себе си. Звукът, който момичето издаде обаче беше... не жалното изписукване, което тя самата очакваше. Или може би и тормозителя й. А доста по-протяжно доволно? не глупости измъчено. Ноктите й пак се забиха в него и той нямаше да си тръгне без драскотини. Въпреки, че беше по-скоро сякаш Батисарея го е одраскала. Гласът му. Реакцията й. Още? Нямаше какво друго да е. Просто реагираше на тормоза.
Нищо повече.
- Какво беше това, коте? 

Болка ли?
Нямаше болка. Това, което усеща не е болка. Поне не и такава каквато знаеше Лилиян. Може би еше от задушаването и се замайваше. Трябваше да я боли, да й е дискомфортно.. но нещо не беше съвсем там.
Усети вкуса на тютюна по пръстите му. Единственото, което я спря да проследи никотина с език беше това че го притискаше с пръст. Вместо това го гризна със зъби. Лекичко, докато си отдръпваше пръста от устата й. Вкусът на цигарите му остана на върха на езика й.
Изръмжаването, което се изтръгна дъбоко от гърдите му, почти я накара да да последва ръката му.
Трябваше да е някаква магия.
Иск... Чакай!

Трябваше й известно време да се отърси, от каквото и да й беше направил. Някаква отвара ли ползваше? Беше й трудно да се концентрира. Или магия? Не го беше видяла да ползва пръчката си, но можеше и преди да го види да..

Това, че го избягва ли му беше проблема?
- Откога.. - може би щеше да звучи по-малко нацупено ако не беше толкова задъхана - пък толкова си..
- Внимавай с думичките, котенце. Питах те нещо друго.

Опита се да се извърне и да гледа каквото и да е друго освен него. Но я държеше здраво. Успя само очите си да извърне от неговите - погледът й падна на забравената й на пода чанта.
- Вече няма значение - Като че ли след всичко това щеше и подарък да му даде. Ако онове предния месец му беше "подарък" днешното си беше за цяла година напред. Синките от тази вечер щяха да я съпроводят до вкъщи. Как щеше да го обясни? Защо се опитваше да го обясни без да го намесва? - Сам каза че компанията ми не ти е приятна. Ти пък защо ме търсиш тогава!

- Престани! ДааААаа... - Не беше сигурна защо реши, че ако му дръпне косата това ще го спре, но очевидно проработи точно навъпреки. Не изглеждаше да му е причинила болка, но усети че рафтът зад нея се забива по-силно в кръста й. Усети и усмивката му на врата си и преди да се осъзнае пръстите й се бяха вкопчили до корен в кичурите му. Но не го дръпна надалеч от себе си, както беше първоначално намерение на Лилиян, а още по плътно. - ...ааргов! Каак..

Как изобщо очакваше да му отговори така! Като й сецваше думите. И постоянно я.. проклет да е! 
И същевременно искаше още. Не тази идея избощ...
Нямаше наистина да я пусне на земята от толкова високо нали? Краката й се стегнаха около него автоматично - при мисълта и при следващото гризване, което получи. Последната й активна мозъчна клетка се стопи като се притисна още по-плътно в него. Дръпна косата му още веднъж здраво - вече не знаеше точно каква е целта, но се надяваше на.. нещо?

- Е какво те държа надалеч?
- Подарък - думите излезнаха от устата й още преди да осъзнае, че дори й е задал въпрос. Така и всъщност не се усети, че му е отговорила. Още беше загубена в усещанията през които мина за краткото време. Все още обвиняваше душенето и спирането на кислорода до мозъка й. Тъкмо започна да възвръща някаква мозъчна дейност, когато ръцете му се раздвижиха.
- Подарък? За кой?

Защо спря?
Беше се зачудила дали изобщо й знае името или я е прекръстил перманентно на което животно първо му хрумнеше на главата. Не че Лили беше кой знае колко по-добре, но някакси не й се спореше за семантики като я държи три рафта по-нагоре от това което достига тя самата без да се надига.

И защо пък толкова рязко го заинтригува проклетият подарък! Нали не го искаше. Значи нямаше да му го даде тогава. Беше просто ананас. Пък и нямаше панделка все още.
- Няма значение, щом не го искаш. - Така или иначе беше глупав подарък, не че неговият беше нещо особено, а пък и след днеска все по-малко имаше доверие на идеите на Маришка... Защо всъщност й имаше доверие по начало? - Не е нищо особено.
- Е сега. Нали специаално го беше търсила.
- Не беше ЧАК толкова усилено.
- Мхм цяла седмица?
- Цяла седмица те избягвам защото не искам да те виждаАА.... Престани вече!
- Щеше цигара да ми палиш.
- В библиотеката сме!
- И?
- Ще повредиш книгите, а и...
- Запали цигарата. - Постара се да стигне до джоба му макар, че изискваше извъртане. Не беше като да я улесняваше да се премести, или недай си боже да я пусне на земята. Там поне и двамата бяха на ясно че щеше да хукне към изхода. Та след известно тършуване ръката й най-накрая стигна кутията. Или пък не. - Това не са цигарите, коте.
- Иииуллл. - Дори не се усети кога си дръпна ръцете от тършуването им, но Даргов определено го усети.

Шамара беше повече звучен отколкото силен

Лилиян беше замръзнала в ужас.
Първо от собствената си реакция. Беше я подмамил, да. Но.. да го удари? Толкова директно. И той дори не трепна, а продължи с... това, което си беше наумил да прави. Да хвърли мислите й отново в хаос. Какво си мислеше че прави?
Защо го правеше?
Защо продължаваше да... оу. Оу, това... Какво й правеше?
Но по-важното изведнъж стана друго. Какво й казваше?

Не.. не... не.нене. НЕ.
Как така?
Ще я..

На бюрото?

Друго, което смразяваше всичко в нея. Ужас. Не точно от заканата. И до нея щеше да стигне мисловната активност. Но може би по-късно. До нея мозъкът й още дори не беше загрял, за разлика от лицето й. Все още се бореше с концепцията как нещата са свързани. Не беше малоумна, или поне така се надяваше, почваше сериозно да се съмнява. Знаеше как става... съвкуплението, но тези неща нямаха общо? И защо беше..."Харесва те" Не. Нямаше нужда от глупавите идеи на Маришка точно в този момент. А и тези неща нямаха връзка. Няма значение какво искаш, какво харесваш. Това си бяха някакви негови извратени връзки. 
Нали?

Защо я гледаше така?

Звук от токчета прекъсна неловката тишина, която ги беше обзела. Даргов изглеждаше сякаш е на път да изпълни все пак заканата си, докато Лилиян се опитваше да се отърси от сблъсъка на емоции, вцепенението... и каквото и да беше това преди малко.
- Тц. Нито гък.
- ...
- Можела си да слушаш, а?