Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Слънчице?

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Слънчице? Coin10 256
    Ниво : Слънчице? Untitl41
    Статистики :
    Слънчице? Streng10 Сила: 52
    Слънчице? Shield10 Издръжливост: 46
    Слънчице? Brain10 Интелигентност: 52
    Слънчице? Runnin10 Ловкост: 52
    Слънчице? Magic-10 Магия: 60
    Слънчице? Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Слънчице? TomatoСлънчице? CabbageСлънчице? BananaСлънчице? PizzaСлънчице? HoneyСлънчице? AppleСлънчице? SapphireСлънчице? PearСлънчице? WatermelonСлънчице? EmeraldСлънчице? SausageСлънчице? BlueberryСлънчице? CheeseСлънчице? ChiliСлънчице? MangoСлънчице? TuttifruttiСлънчице? CinnamonСлънчице? RubyСлънчице? ChocolateСлънчице? Diamond

    Слънчице?

    Писане by Люба Бюлбулева Съб Сеп 09, 2023 9:02 pm


    @Рея Папандреус (ако кажеш че не можеш ще пишем без теб) @Геновева Самарджиева началото на декември като време. Слънчев коридор.

    - Не.
    - Как така "Не", Бюбулева?
    - Тя е само първи курс!
    - Ами тогава се постегни да не й се случи нещо. -
     Защо по недоклатените вийли проклети, все й набутваха някоя зла кокошка? - Защо си мислиш, че това е мой проблем?
    - Може да ст..
    - Люба!

    Първокурсничката гледаше спора между двете вийли и Рея и започваше да изглежда все по-кисела и по-кисела. Люба не искаше да спори през нея, но не можеше да приеме идеята, че НЯКОЙ гений е решил да вкара първокурсник във Слънчевият коридор? Може би е време да подпалят цялото училище. Не само Мелачката.
    - Ъъъ, аз все още съм тук!
    - Извинявай, Геновева. -
    Русокосата петокурсничка почна, но гласът на Дария мина над нейния - Не се обаждай, Самарджиева.

    Вече и трите момичета гледаха вийлата кисело. За нейно щастие никой не владееше огнена магия, Люба метна поглед към леко пушещия кок на Рея, за сега. Идеше й да й подпали задника, ама щяха и другите две да го отнесат покрай нея.
    - Сядайте си по местата. Достатъчно се тюткахте.
    - Генове..
    - Вея.
    - Вея, най важното, което трябва да знаеш е че всяко нараняване в съня е ИСТИНСКО.
    - Не че която и да е от вийлите да го казваше. Само заспиваш. Ще ги приспи тя тях. - И не само ще боли там в "съня".. но и като се върнеш. Не се съмнявам, че можеш да се справиш, но ще е по-лесно ако стоиш близо до нас.
    - Ако продължавате да се моткате ще ви накрам да си изпиете чая. На сила.
    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Слънчице? Coin10 50
    Ниво : Слънчице? Untitl37
    Статистики :
    Слънчице? Streng10 Сила: 4
    Слънчице? Shield10 Издръжливост: 2
    Слънчице? Brain10 Интелигентност: 6
    Слънчице? Runnin10 Ловкост: 6
    Слънчице? Magic-10 Магия: 4
    Слънчице? Clover10 Късмет: 2

    Re: Слънчице?

    Писане by Геновева Самарджиева Съб Сеп 09, 2023 10:04 pm


    - Няма как да стане, аз не пия чай. - Вея скръсти ръце и се намръщи страшно. Последния си чай бе изпила когато бе на осем и беше болна на легло от някакъв особено упорит магрип, а баба ѝ бе настояла да ѝ свари чай от магарешки бодил, синьовче и беладона. Изпиването на отварата не бе преминало без съответното количество протести, пазарене, че и борба. Момичето бе впечатлено и леко поуплашено от лекотата, с която баба ѝ бе прихванала главата ѝ в хватка ключ, след което бе изсипала течността в устата ѝ. В последствие Вея разбра, че на младини старата бе участвала в мъгълски улични боеве и бе научила това-онова, което явно нямаше проблем да прилага в битовите случки от живота си.
    - Никой не го интересува това. - изсъска русото момиче, може би малко по-остро, отколкото ѝ се искаше. Малката мигом не я хареса. - Ако не изпиеш отварата доброволно, ще стане неприятно за теб, повярвай ми. Пий ти казвам, за твое добро е.
    Май говореше от опит, защото през лицето ѝ пробяга сянката на спомен - на недотам приятен спомен. Това обаче хич не трогна Геновева.  
    - Няма пък. - на Вея ѝ беше омръзнало всички да ѝ говорят какво е за нейно добро и какво - не. Първо беше Ясна, нейната неофициална детегледачка, която ѝ каканижеше на главата дори в общата стая, а сега тази... руса... ох... Тъмнокоската тропна ядно с крак. Не е лесно да си на единадесет и да не знаеш точната дума, с която искаш да назовеш нещата.
    - Пий.
    - Не.


    На вийлата май вече ѝ писна тази размяна на реплики, защото се изправи и се насочи право към Вея. Последната пък беше наперена до самия край, но когато русата жена се извиси над нея, нещо от вътре ѝ трепна.

    - Падаш ли си по борба? - попита я.
    - По... какво?
    - Ами... хората в борбата се млатят и си прилагат разни хватки, чрез които се обез... обезу... обезуръжавът.
    - Не съм сигурна какво точно означава млатене, но със сигурност мога да те обезоръжа.
    - рече вийлата, а на Вея ѝ причерня. Сети се отново за баба и за начина, по който я беше принудила да отвори уста. Отзад зад врата ѝ започна да пари - тази жена сигурно също беше борец!
    - Добре, ще пия!

    Грабна стъкленицата от русото момиче и така започна да пие, че някой трябваше да я спре, преди да гаврътне цялата течност. Така и не разбра кой беше това, защото очите ѝ започнаха да се затварят право пропорционално на всяка изпита глътка, след което се хлопнаха съвсем и тя потъна в мрака.
    Рея Папандреус
    Рея Папандреус
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Слънчице? Coin10 105
    Ниво : Слънчице? Untitl40
    Статистики :
    Слънчице? Streng10 Сила: 26
    Слънчице? Shield10 Издръжливост: 24
    Слънчице? Brain10 Интелигентност: 22
    Слънчице? Runnin10 Ловкост: 18
    Слънчице? Magic-10 Магия: 42
    Слънчице? Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Слънчице? SapphireСлънчице? BaconСлънчице? AppleСлънчице? ChocolateСлънчице? Emerald 

    Re: Слънчице?

    Писане by Рея Папандреус Съб Сеп 16, 2023 10:24 am


    Все още не разбираше на какъв принцип тези чалгатрони си избираха жертви. Малки, големи, сакати или не - влизаха в Слънчевия коридор, докато другите държаха на прилично разстояние. Издигнати и неглижирани. Едните пиеха чай и си търпяха последствията, а другите? Рея се замисли за пореден път какво точно правеше тук! Тя не беше специална - дори напротив. Бе до такава степен нормална, че колкото и пъти да я караха да пие чай, ставаше едно и също - патеше си. Болката от срещата със създанията бе несравнима. Физическата обаче отминаваше, психическата - не. Не можеше вечер да затвори очите си, не можеше да спи, не можеше да мине ден без да се огледа дали зад ъгъла няма да излезе някоя кикимора или караконджул, който да ѝ раздере гръкляна.
    Какво правеше тук?!
    Какво правеше тук тази първокурсничка и защо двете с Люба бяха тук?
    Живо месо ли бяха, за да може Бюлбулева да стане по-силна? Или пък именно младата вийла трябваше да ги учи да станат по-добри?
    Или просто бяха тук за нечий забавление? Също като в древен Рим, само че вместо кръв и зрелища имаше чай и оживели кошмари.

    - Стой близо до нас. - изсъска през зъби Рея, когато малката най-после си изпи чая. Гъркинята побърза да стори същото и двете с Люба си отправиха притеснение погледи.

    Слънчице. Прелестно, красиво, пасторално. Обливаше с топлина и уют кожата на трите момичета, излегнали се на една поляна. Вея бе положила глава в скута на Люба, а Рея отстрани им четеше от една книга. Думите беззвучно се нижеха от устата ѝ, но другите все едно я разбираха. Все едно бяха и сестри и все едно това бе пикник. Идилия. Три момичета в бели рокли, три сестри през пролетта, три прекрасни лица, по които се спускаше слънцето и нежно ги целуваше. Картинка - без звук.

    Сините очи на Рея се пуснаха по страницата на книгата пред нея. Думите бяха размити. Не можеше да види какво чете, докато устата ѝ продължаваше беззвучно да се движи. Премести поглед, срещайки погледа на Люба. Очите ѝ бяха оцъклени, а ръцете ѝ механично се движеха, разресвайки нежно косата на Геновева. Страх прочете Рея. Помощ прочете също. Устата ѝ не мърдаше обаче. Бе като затворник в собственото си тяло и единственото, което бе истинската Люба, бях очите ѝ. Косата ѝ бе дълга, искрящо руса, права и сресана. Красота в картинка запечатана.

    Папандреус се опита да ѝ каже да си извади пръчката, но устните ѝ продължаваха да се дирижират от неразчетаемият текст.

    "Безсловесната магия е силно оръжие, веднъж щом бъде овладяна." - чу в главата си Рея и тръпки я полазиха от опашната ѝ кост чак до тила ѝ. Глас гаден и лепкав с очи вперени и в трите.

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Слънчице? Coin10 256
    Ниво : Слънчице? Untitl41
    Статистики :
    Слънчице? Streng10 Сила: 52
    Слънчице? Shield10 Издръжливост: 46
    Слънчице? Brain10 Интелигентност: 52
    Слънчице? Runnin10 Ловкост: 52
    Слънчице? Magic-10 Магия: 60
    Слънчице? Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Слънчице? TomatoСлънчице? CabbageСлънчице? BananaСлънчице? PizzaСлънчице? HoneyСлънчице? AppleСлънчице? SapphireСлънчице? PearСлънчице? WatermelonСлънчице? EmeraldСлънчице? SausageСлънчице? BlueberryСлънчице? CheeseСлънчице? ChiliСлънчице? MangoСлънчице? TuttifruttiСлънчице? CinnamonСлънчице? RubyСлънчице? ChocolateСлънчице? Diamond

    Re: Слънчице?

    Писане by Люба Бюлбулева Съб Сеп 23, 2023 1:49 am


    Бяха я отрязали!

    Щеше да набара вийлата отговорна за симулацията и да й смели лицето. Беше само една! Как беше успяла да я отреше изцяло от магията? Какво се очакваше от нея да направи? О можеше да счупи нечий нос. Опредлено би. Дори идиличната картинка, в която ги бяха навряли не спомагаше да поуспокои страстите, които се надигаха в Люба.
    Заслуша се в четенето на Рея, но думите не бяха ясни.
    Ръката й продължаваше да се движи не по собствена воля и да разресва косата на Геновева, а даже почна и плитчици да й прави в някакъв момент. Но не беше реално тя, нямаше и избор какво да прави. Каква беше идеята зад глупавата симулация? Обикновено това беше разковничето. Поне Рея така й беше казвала. Ако успееш да хванеш целта можеш да я приключиш по-бързо. Но тя вече можеше да прави безсловесна магия. 
    За това ли бяха я отрязали?
    Другите трябваше да се справят и тя им е проп?
    Не. Твърде семпло.

    "Блокираме се сами."

    Ще ги блокира тя тях! Или чийто и да беше гнусния глас. Видя в очите на двете момичета притрепване. И те ли го чуха? Същото ли им каза? Ако можеха да се разберат по някакъв начин... Но устите им сякаш бяха съшити, а телата чужди. Дори дишането.. дори дишането не беше нейно? Защо това й беше толкова познато..
    В далечината се чу рев на нещо огромно.
    И този звук й бе познат. Но нямаше идея от къде. Но другите сякаш не го чуха, не че имаше как да знае със сигурност, де - нито очите на Рея, нито тези на Вея не трепнаха в посока на звука. Опита се да насочи погледа си натам. Главата й не помръдна.

    Ревът се чу отново.
    По близо.
    Геновева Самарджиева
    Геновева Самарджиева
    Ученик, втори курс, дом "Лъч"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Слънчице? Coin10 50
    Ниво : Слънчице? Untitl37
    Статистики :
    Слънчице? Streng10 Сила: 4
    Слънчице? Shield10 Издръжливост: 2
    Слънчице? Brain10 Интелигентност: 6
    Слънчице? Runnin10 Ловкост: 6
    Слънчице? Magic-10 Магия: 4
    Слънчице? Clover10 Късмет: 2

    Re: Слънчице?

    Писане by Геновева Самарджиева Пон Сеп 25, 2023 6:58 pm


    Ако някой отвореше речника и потърсеше дефиницията на думата "размазан", най-вероятно щеше да открие снимка на Вея в точно този момент. Това бе най-точното определение на благосъстоянието ѝ понастоящем. Ръцете, които се плъзгаха ловко в косата ѝ и подръпваха кичурчетата приятно, топлата милувка на слънцето върху лицето ѝ в този прекрасен ден и приказката, която звучеше напевно някъде близо до нея. Не можеше да види кой точно четеше и къде се намираше, защото беше премрежила поглед, а и слънцето я заслепяваше и караше всичко около нея да изглежда черно.

    Е-е-ех че приятно. Можеше да се закълне, че чува и ромона на поточе, и надпяването на някакви птичета. Косове? Може би - така и не се научи да различава песните на повечето птици. Единственото, за което можеше да мисли в момента беше как се размазваше - дотолкова, че като нищо след малко щеше да стане на една малка локвичка от чисто удоволствие. Ръцете в косата ѝ започнаха да плетат плитка, отмятаха майсторски косъмчетата ѝ, пристягаха, отпускаха, завиваха...

    Стоп. Чакай малко.

    Геновева не бе позволявала на никого да докосва косата ѝ откакто навърши четири години. Не понасяше фризури, плитки, опашки, панделки и всякакви други атрибути, които дори малко навяваха спомени на момичешкост и женственост. А сега... защо беше толкова приятно да позволява на някого да я докосва? И как така все още не беше изфучала по негов адрес като настъпена котка? Всъщност... денят беше прекрасен, защо си губеше времето да лежи на тази поляна в нечий скут, вместо да стане и да изследва природата? Като се замислеше... май не можеше да стане. Така си беше, не можеше! Този, в когото бе полегнала, сигурно я държеше в плен! Опита се да извика, но дори не успя да отвори уста. Опита се да отвори широко очи, но единственото, което продължаваше да вижда, бяха танцуващите тъмни петна пред клепачите си.

    А после ревът.

    Усети го с цялото си същество, сякаш някой беше отворил прозорец в сърцето ѝ и го дочуваше някъде отвъд него. Не наподобяваше нито едно животно или звяр, които познаваше. Звучеше някак странно. Обикновено можеше да определи защо едно животно реве - било то от болка, от глад или от гняв. Но това беше различно, в него не се долавяше и прашинка от някаква умисъл. И именно това я уплаши толкова много. Опита се да извика отново - нищо. Да преглътне? Да размърда пръсти? Да помръдне с нос? Не, не и не!

    Не се намираше за особено клаустрофобична личност, но за първи път ѝ се случваше да бъде затворена в собственото си тяло и ѝ се стори, че е на път да се задуши от паника.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:23 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!