Слънчице?

@Рея Папандреус (ако кажеш че не можеш ще пишем без теб) @Геновева Самарджиева началото на декември като време. Слънчев коридор.

- Не.
- Как така "Не", Бюбулева?
- Тя е само първи курс!
- Ами тогава се постегни да не й се случи нещо. - Защо по недоклатените вийли проклети, все й набутваха някоя зла кокошка? - Защо си мислиш, че това е мой проблем?
- Може да ст..
- Люба!

Първокурсничката гледаше спора между двете вийли и Рея и започваше да изглежда все по-кисела и по-кисела. Люба не искаше да спори през нея, но не можеше да приеме идеята, че НЯКОЙ гений е решил да вкара първокурсник във Слънчевият коридор? Може би е време да подпалят цялото училище. Не само Мелачката.
- Ъъъ, аз все още съм тук!
- Извинявай, Геновева. - Русокосата петокурсничка почна, но гласът на Дария мина над нейния - Не се обаждай, Самарджиева.

Вече и трите момичета гледаха вийлата кисело. За нейно щастие никой не владееше огнена магия, Люба метна поглед към леко пушещия кок на Рея, за сега. Идеше й да й подпали задника, ама щяха и другите две да го отнесат покрай нея.
- Сядайте си по местата. Достатъчно се тюткахте.
- Генове..
- Вея.
- Вея, най важното, което трябва да знаеш е че всяко нараняване в съня е ИСТИНСКО. - Не че която и да е от вийлите да го казваше. Само заспиваш. Ще ги приспи тя тях. - И не само ще боли там в "съня".. но и като се върнеш. Не се съмнявам, че можеш да се справиш, но ще е по-лесно ако стоиш близо до нас.
- Ако продължавате да се моткате ще ви накрам да си изпиете чая. На сила.

Все още не разбираше на какъв принцип тези чалгатрони си избираха жертви. Малки, големи, сакати или не - влизаха в Слънчевия коридор, докато другите държаха на прилично разстояние. Издигнати и неглижирани. Едните пиеха чай и си търпяха последствията, а другите? Рея се замисли за пореден път какво точно правеше тук! Тя не беше специална - дори напротив. Бе до такава степен нормална, че колкото и пъти да я караха да пие чай, ставаше едно и също - патеше си. Болката от срещата със създанията бе несравнима. Физическата обаче отминаваше, психическата - не. Не можеше вечер да затвори очите си, не можеше да спи, не можеше да мине ден без да се огледа дали зад ъгъла няма да излезе някоя кикимора или караконджул, който да ѝ раздере гръкляна.
Какво правеше тук?!
Какво правеше тук тази първокурсничка и защо двете с Люба бяха тук?
Живо месо ли бяха, за да може Бюлбулева да стане по-силна? Или пък именно младата вийла трябваше да ги учи да станат по-добри?
Или просто бяха тук за нечий забавление? Също като в древен Рим, само че вместо кръв и зрелища имаше чай и оживели кошмари.

- Стой близо до нас. - изсъска през зъби Рея, когато малката най-после си изпи чая. Гъркинята побърза да стори същото и двете с Люба си отправиха притеснение погледи.

Слънчице. Прелестно, красиво, пасторално. Обливаше с топлина и уют кожата на трите момичета, излегнали се на една поляна. Вея бе положила глава в скута на Люба, а Рея отстрани им четеше от една книга. Думите беззвучно се нижеха от устата ѝ, но другите все едно я разбираха. Все едно бяха и сестри и все едно това бе пикник. Идилия. Три момичета в бели рокли, три сестри през пролетта, три прекрасни лица, по които се спускаше слънцето и нежно ги целуваше. Картинка - без звук.

Сините очи на Рея се пуснаха по страницата на книгата пред нея. Думите бяха размити. Не можеше да види какво чете, докато устата ѝ продължаваше беззвучно да се движи. Премести поглед, срещайки погледа на Люба. Очите ѝ бяха оцъклени, а ръцете ѝ механично се движеха, разресвайки нежно косата на Геновева. Страх прочете Рея. Помощ прочете също. Устата ѝ не мърдаше обаче. Бе като затворник в собственото си тяло и единственото, което бе истинската Люба, бях очите ѝ. Косата ѝ бе дълга, искрящо руса, права и сресана. Красота в картинка запечатана.

Папандреус се опита да ѝ каже да си извади пръчката, но устните ѝ продължаваха да се дирижират от неразчетаемият текст.

"Безсловесната магия е силно оръжие, веднъж щом бъде овладяна." - чу в главата си Рея и тръпки я полазиха от опашната ѝ кост чак до тила ѝ. Глас гаден и лепкав с очи вперени и в трите.

Бяха я отрязали!

Щеше да набара вийлата отговорна за симулацията и да й смели лицето. Беше само една! Как беше успяла да я отреше изцяло от магията? Какво се очакваше от нея да направи? О можеше да счупи нечий нос. Опредлено би. Дори идиличната картинка, в която ги бяха навряли не спомагаше да поуспокои страстите, които се надигаха в Люба.
Заслуша се в четенето на Рея, но думите не бяха ясни.
Ръката й продължаваше да се движи не по собствена воля и да разресва косата на Геновева, а даже почна и плитчици да й прави в някакъв момент. Но не беше реално тя, нямаше и избор какво да прави. Каква беше идеята зад глупавата симулация? Обикновено това беше разковничето. Поне Рея така й беше казвала. Ако успееш да хванеш целта можеш да я приключиш по-бързо. Но тя вече можеше да прави безсловесна магия. 
За това ли бяха я отрязали?
Другите трябваше да се справят и тя им е проп?
Не. Твърде семпло.

"Блокираме се сами."

Ще ги блокира тя тях! Или чийто и да беше гнусния глас. Видя в очите на двете момичета притрепване. И те ли го чуха? Същото ли им каза? Ако можеха да се разберат по някакъв начин... Но устите им сякаш бяха съшити, а телата чужди. Дори дишането.. дори дишането не беше нейно? Защо това й беше толкова познато..
В далечината се чу рев на нещо огромно.
И този звук й бе познат. Но нямаше идея от къде. Но другите сякаш не го чуха, не че имаше как да знае със сигурност, де - нито очите на Рея, нито тези на Вея не трепнаха в посока на звука. Опита се да насочи погледа си натам. Главата й не помръдна.

Ревът се чу отново.
По близо.