Индекс
35
80 т.
by @Ясна Соколова
Януари бе по-студен и ветровит от обикновено. Дебела снежна покривка се бе посипала предната вечер и сега целият замък бе загърнат от бяла перелина. Вийлите бяха решили, че не си заслужава да се борят с природата и дори не си бяха направили труда да изчистят общите зони от снега. Затова вървенето през двора бе тип „оцелей, ако можеш, или замръзнала ягода ще ти изяде крайниците”. Положението не бе по-добро и на площадката на върха на Северната кула. Нямаше навес или магия, която да предпазва от времето. Вратата се отвори по-трудно от обикновено, дори с правилното заклинание. Подът бе образувал дебела ледена покривка, посипана тук таме със буци сняг.
- Е, изглежда уютно. – подметна Арина, изритвайки малко сняг, за да направи вървенето малко по-лесно. Беше се покачила преди Ясна и стискаше метлата си ръка. Все пак това беше тяхното място и малката им среща щеше да завърши по обичайния начин – със спускане от кулата. Какво толкова като вийлите бяха забранили всички забавни дейности и имаше голяма вероятност да ги хванат. Най-много щяха да си повисят цял ден в някоя килийка и да си починат от досадните им подмятания: „На това заклинание ли му казваш? И летящо прасе ще се справи по-добре от теб!”, „Небрежна си, Орлова! До сега 10 зомби плюжека да са те изяли на една хапка!”.
- Ти нещо друго ли очакваше? – засмя се Ясна, когато най-накрая се покачи и се изравни с приятелката си. Мачът между домовете им бе преди няколко дни, а двете нямаха вече търпение за следващото приключение. Разбира се, финалът му беше меко казано екстремен. Никой не очакваше да се случи точно това, но пък това бе очарованието на куидича – никога не знаеш кой ще се окаже победителя, докато сничът не бъде уловен.
- Ни най-малко! – смееше се. Момичетата бяха облечени в куидичните си униформи, изглеждаха почти все едно все момент ще излязат на играшето. Но полет им в небесата, трябваше да почака. Имаха други неща за вършене преди това – като да си разчистят място за сядане и да провесят краката си през ръба. Отне им малко време и дори вятърът се поспря, когато се настаниха.
- Ще ти липсва ли училището, когато завършиш? – това бе последната година на Соколова и Ари нямаше как да не изпитва носталгия. Щеше да бъде странно да се завърне след лятото без лилавокоската. Да не играе срещу нея куидич.
Януари бе по-студен и ветровит от обикновено. Дебела снежна покривка се бе посипала предната вечер и сега целият замък бе загърнат от бяла перелина. Вийлите бяха решили, че не си заслужава да се борят с природата и дори не си бяха направили труда да изчистят общите зони от снега. Затова вървенето през двора бе тип „оцелей, ако можеш, или замръзнала ягода ще ти изяде крайниците”. Положението не бе по-добро и на площадката на върха на Северната кула. Нямаше навес или магия, която да предпазва от времето. Вратата се отвори по-трудно от обикновено, дори с правилното заклинание. Подът бе образувал дебела ледена покривка, посипана тук таме със буци сняг.
- Е, изглежда уютно. – подметна Арина, изритвайки малко сняг, за да направи вървенето малко по-лесно. Беше се покачила преди Ясна и стискаше метлата си ръка. Все пак това беше тяхното място и малката им среща щеше да завърши по обичайния начин – със спускане от кулата. Какво толкова като вийлите бяха забранили всички забавни дейности и имаше голяма вероятност да ги хванат. Най-много щяха да си повисят цял ден в някоя килийка и да си починат от досадните им подмятания: „На това заклинание ли му казваш? И летящо прасе ще се справи по-добре от теб!”, „Небрежна си, Орлова! До сега 10 зомби плюжека да са те изяли на една хапка!”.
- Ти нещо друго ли очакваше? – засмя се Ясна, когато най-накрая се покачи и се изравни с приятелката си. Мачът между домовете им бе преди няколко дни, а двете нямаха вече търпение за следващото приключение. Разбира се, финалът му беше меко казано екстремен. Никой не очакваше да се случи точно това, но пък това бе очарованието на куидича – никога не знаеш кой ще се окаже победителя, докато сничът не бъде уловен.
- Ни най-малко! – смееше се. Момичетата бяха облечени в куидичните си униформи, изглеждаха почти все едно все момент ще излязат на играшето. Но полет им в небесата, трябваше да почака. Имаха други неща за вършене преди това – като да си разчистят място за сядане и да провесят краката си през ръба. Отне им малко време и дори вятърът се поспря, когато се настаниха.
- Ще ти липсва ли училището, когато завършиш? – това бе последната година на Соколова и Ари нямаше как да не изпитва носталгия. Щеше да бъде странно да се завърне след лятото без лилавокоската. Да не играе срещу нея куидич.
