Коледни украси и лудница

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°1

Коледни украси и лудница

by Зинаида Кражова Вто Сеп 05, 2023 10:48 pm

@Вихрен Вокил @Ина Янакиева @Юлий Звездинов @Рея Папандреус @Алина Старков @Бранимир Даргов и който друг от дома се яви и реши да се включи

1-ви Декември.

Рано сутринта, когато нормалните хора спят.

От общата стая на южен вятър се разнесе дрънчане от безброй звънчета. Дори и някой от южняците да беше умрял, щеше да бъде събуден. Някои скочиха изненадани, други се покриха през глава, но звъненето не спираше. Лека по лека, един по един всички ученици от дома се насъбраха в общото помещение. А там, в центъра, в близост до една от големите камини, с около две дузини сребърни звънчета около себе си стоеше Зинаида.

-ГРЕМЛИН?!!!!- разбута момчетата Даргов и се смъкна напред към нея.- К‘во си се раздрънкала тука?! Почивен ден е!!!! Марш в леглото!

Тупна я леко по главата, както правеше попринцип.

-Първи декември е,- монотонен отговор.

-На календар ли ще се правиш?!

-Има двадесет и четири дни до Коледа,- продължи тя.

-На брояч значи?

Изобщо не обръщаше внимание на петокурсника, даваше си по нейному. Огледа стаята и махна с ръце сочейки я:

-Да виждате нещо Коледно наоколо?

Група много объркани, много сънени и много кисели погледи се развъртяха из помщението. Изглеждаше си както винаги. Книгите, камините, килимите. Нищо специално.

-Ем, не,- обади се Вихрен с леко дрезгав глас.

Белокоската махна с пръчката си, прошепвайки заклинание и иззад едно от креслата се появи огромен чувал, който тя изсипа на земята. Звънчета, разножветни топчета, еленчета, шейни, захарни бастунчета, герлянди и какво ли още не, не се появи от там. Буквално им липсваше само елха. Зина замахна пак с пръчката в другата посока, откъдето се появи борово дръвче, което беше малко по-високо от Даргов. Не беше точно елха, но щеше да свърши работа.

-Да поправим това,- каза на съдомниците си.

-Не може ли първо да се понаспим, Зин?- попита мило Ина.

-Аз ще се включа!- ентусиазирано скочи напред Юлий.

-Тъпотия! Няма да участвам!- извика Даргов.

Останалите също взеха да негодуват. Кражова сведе брадичката си надолу, събра леко вежди и събра очи нагоре, право срещу всички тях. Това беше ново. Беше плашещо. Не беше нужно да казва или да прави друго, за да накара учениците от Южен вятър да се размърдат.

-Не мога да повярвам, че ни събуди за това,- каза й Рея, минавайки покрай нея.

-И без това повечето не спите,- отсече бързо по-малката.

Гъркинята се смръщи, но не каза друго. Грабна някакъв грелянд и тръгна на някъде. Може би щеше да удуши някой с него? Или щеше да го използва по-късно за самата Зина? Проблем за по-късно през деня.

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°2

Re: Коледни украси и лудница

by Ина Янакиева Пет Сеп 08, 2023 5:08 pm

Зън – зън – зън.

Когато си си легнал в пет сутринта, а някой най-безмилостно бие камбаните на Свети Александър Невски над главата ти, то дори и да си Ина, се замисляш дали да не нанесеш поне лека телесна повреда.

Зън – зън – зън.

Как можеше някакъв случаен шум, някъде си, да бъде толкова досаден за спящия й мозък?
Излизаше, че нито го сънува, нито в стаята им бе паркирана камбана, та нещо друго се случваше. Затова, колкото и да й се спеше, Ина се изправи от леглото водена от любопитството. То не само бе убило котката, но и сънят й, заедно с това зън – зън – зън.
Източникът пък се оказа една малка Зина окичена със звънчета от главата до чорапите с мотиви на захарни бастунчета. И говореше за... Коледа? Ина бе фен на Коледа, обичаше да украсява. Но никой нямаше да умре, ако се заемеха с украсяването след десет, нали? Или дванадесет? Един?

Облегна се на Вихрен и обви ръце около себе си и пухената си пижамка, като се опитваше да фокусира Зинчето, което вадеше кашони, торби, елхи и ~~зайци от шапки~~..., а не май без последното. Като нищо обаче някоя катерица щеше да се покаже от някъде.
„И без това повечето не спите.“.
„Да, защото ни събуди, например!“
Вярно, че напоследък всичките наред се бяха сдобили със странен режим на съня – кой четеше, кой рисуваше, кой скиташе из коридорите, кой имаше кошмари и кой пееше оперни песни, за което можеше да се ползва гирлянда в Рея като решение на проблема, но... не спяха. Фактите бяха факти, с Кражова не можеше да се спори, когато беше права.

- Отказвам да приема, че ще се украсява без топъл шоколад! Също така може да направим собствена украса... ръчна. - изрече Ина, прозя се и протегна, като се мръдна от Вихрен (след като го дари с целувка по бузата за добро утро) и реши да се заеме с тази част от упражнението. След няколко минути имаше няколко чашки с топъл ароматен шоколад, а играчките за елхата май бяха станали двойно повече.
Даргов бе решил да се излегне на един от диваните, като краката му стърчаха и бутаха коледното им дръвче.
- Сгъни се малко, бе! - Рея му изсъска, а той й смигна, като я побутна с крак по дупето. Янакиева поклати глава и започна да вади лампички след лампички. Но лампичките сами по себе си бяха нещо като „третата световна“ и „the big betrayal”.
Защото имаше два типа хора – тези, които слагаха лампичките преди всичко останало и тези, които слагаха лампичките накрая. Въпросът тук бе... кога те щяха да сложат лампичките?

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.

Вихрен Вокил: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 111
Ниво :
Статистики :
Сила: 42
Издръжливост: 26
Интелигентност: 42
Ловкост: 32
Магия: 42
Късмет: 38
Бобчета :

Post n°3

Re: Коледни украси и лудница

by Вихрен Вокил Пон Сеп 11, 2023 8:40 am

А имаше и хора, които си нямаха никаква представа кога се поставят лампичките, защото никога не бяха докосвали подобно нещо. Въпросът, терзаещ Ина, изобщо дори не съществуваше за Вокил, никога не го бе измъчвал и художникът дори не знаеше, че е налице, по тази причина нито можеше да предположи какво измъчва красивата глава на момичето, нито би имал представа как да ѝ помогне.

Затова си стояше скръстили крака на пода с чаша горещ шоколад в ръка и наблюдаваше настъпващото оживление. Червенокосият изобщо не разбираше как сутрешното мрънкане бе започнало да се преобразява в смях, закачки и дори тананикане на разни песнички, които той самият не знаеше.
Цялата промяна на обстановката сякаш се бе случило с незнайно заклинание, на което единствено Даргов бе неподвластен.
- Скатаваш ли се? - Омо бе увил няколко разноцветни гирлянда около себе си и май се чудеше къде да ги закачи.
- Да, чупка - ухили се Даргов, който все още лежеше на дивана и май нямаше намерение да става от там изобщо.
- Питах Вихрен, да не мислиш, че само с теб говоря - отвърна подобаващо за обичайните им отношение не толкова високото момче.
- Не - гласът на рижия бе спокоен и приятно затоплен от горещия шоколад. - Просто не знам как се прави и не искам да объркам нещо, затова само наблюдавам - призна си накрая. Освен това му се спеше прекалено много, за да е адекватен на физическо ниво, това бе нещото, което наистина не разбираше – защо бе нужно упражнението да се случва толкова рано сутринта. Може би сам си бе виновен, задето почти цялата нощ прекара навън с Алина в рисуване из коридорите.
- Шегуваш се, нали? – намеси се и Рея, която до този момент се бе старала да закрепи някаква висулка върху дървото близо до Даргов.

Вихрен почувства как няколко погледа се насочиха към него и от това кръвта започна рязко да се задържа под кожата на лицето му. Как можеше да обясни на съдомниците си, че за него Коледа изобщо не бе толкова специален празник, колкото за повечето от тях? Че не носеше същите послания и същото значение? Че се изчерпваше с няколко досадни благотворителни приема и украсата се правеше през нощта от домашните духчета?
- Всъщност не, не се шегувам - каза с цялото останало му достойнство, на което бе способен. - Но ако имате нужда от помощ за нещо конкретно, ще се включа.

Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Юлий Звездинов: Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 6
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 12
Интелигентност: 22
Ловкост: 11
Магия: 20
Късмет: 28
Бобчета :

Post n°4

Re: Коледни украси и лудница

by Юлий Звездинов Вто Сеп 12, 2023 12:32 pm

Днес се събудих за обичайната си тренировка по бягане и след като я направих се върнах отново да си доспя, но това не стана както го обмислях. Още с отварянето на вратата чух някакъв шум от Общата стая, моите съдомници се бяха събрали в нея и сякаш щяха да я украсяват за Коледа. Видях на земята разпръснати гирлянди и само Зина и Рея бяха ентусиазирани наистина да закачат. На единия диван прегърнати стояха Рен и Ина, а на другия Омо и Дарко.

– Юлий, идвай да помагаш – бързо ми заповяда капитанката на отбора.

Да, бе да… сега не сме на терена, че да ме командори, но може би… можех да измисля нещо да подразня гъркинята..

– След малко, трябва да се изкъпя – измърморих аз. – и не се забавлявайте прекалено много без мен.

– Ще ти запазя чаша топло какао – каза нежно Ина към мен.

– Страхотно.

След като се изкъпах и обякох, моят низър се завъртя около мен.

– Липсвах ли ти приятелю? Искаш ли да се забавлява малко?

В спалнята нямаше никой, затова без проблем запознах да се трансформирам в котка. Процеса беше болезнен, но аз всеки ден се трансформирах в моето животно и вече болката не се усещаше като преди. Даже вече беше станало като моя втора природа и колкото по-често и по-дълго бях във формата си на животно, ставах по-добър и по-ловък и можех повече да се контролирам.

Аз и Айнщайн се насочихме към Общата стаята и скочих на един свободен диван, а низъра ме последва и гордо седна до мен.

Никой освен Инакиева не знаеше, че съм зоомаг, а тя със сигурност щеше да ме познае, но как да не си поиграя малко с топките за елхата, които моите съученици закачаха. Трябваше само да изчакам да го сложат и щях да дам пример на останалите котки как се увисва по тях.

Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

Бранимир Даргов: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 170
Ниво :
Статистики :
Сила: 26
Издръжливост: 18
Интелигентност: 20
Ловкост: 18
Магия: 30
Късмет: 20

Post n°5

Re: Коледни украси и лудница

by Бранимир Даргов Вто Сеп 12, 2023 5:37 pm

Продължаваше да лежи на дивана и бе започнал да гледа нещо в телефона си, като малката машинка премигваше срещу него от време на време. Колкото и магия и други там глупости да й бе вкарал от време на време си имаше собствено мнение. Понякога се случваше дори да говори, малко като Сири, ама без да й искаш мнението.
- Няма ли да сложиш някоя топка на елхата? - попита го Омо, който се изявяваше на поп кралица с гирлянд около врата.
- Ще сложа твоите. Или да те набуча отгоре като коледно ангелче? - не отмести поглед от телефона, но нещо полетя към него. Оказа се плюшен елен, който се заби в телефона му. Това разбира се не се понрави на дългуча. Вдигна намръщен поглед към Омо сякаш щеше да го изпепели, а другият само се усмихваше.
- Ти май не си от тук и си за малко, хм?
- Иска ти се. - Омо се опита да хване Даргов за крака и да го мръдне от дивана. Зина реши, че това си струва усилията и реши да му помага. Как ли пък не, нямаше да се даде без бой!

Няколко опита за ритници по-късно, дърпане, удряне с възглавници и подкупи към Зина с шоколад и какао, които нямаше, Даргов просто хвана Омуртаг за ръката и го дръпна рязко към себе си. Това не завърши по очаквания начин.
Четвъртокурсника залитна, падна върху Даргов от което го сръчка яко в ребрата, почти срита едни други части на тялото му, а устните му се залепиха за тези на дългучов.
Половината дом се обърна да провери какво става.... позата май малко ги изненада. Зина повдигна вежда, но не изглеждаше шокирана. Просто си закачи една звездичка на елхата. Рея отвори уста, Ина ококори очи. Вихрен се прокашля, а Юлий все още не се бе върнал от тичането.. какво правеха другите Даргов не видя, очите му просто оставаха приковани в тези на Омо, преди да прекъсне "целувката им" и да се облегне назад.
- Тежиш. - измрънка му и подхвана телефона си отново, докато Омуртаг просто го гледаше, лежейки отгоре му. Така се достигна и до тяхната "прегръдка" на дивана, докато Омо се наместваше за да любопитства какво гледа Бранимир и какво бе по-интересно от украсяването на елхата.

- Ъм... - през това време пък Ина бе взела няколко листа хартия и седеше на дивана до Вихрен. Бе нарисувала снежинка на един от тях и бе започнала да ги реже с ножица. - Няма как да объркаш нещо, няма правило за това как да се украсява за Коледа, ако питаш мен. Харесваш играчка и я слагаш където ти хареса на елхата, пък ако не ти допадне мястото винаги можеш да го промениш. Същото и с гирляндите. Никога не си... не си украсявал, нали?
Рижият кимна смутено и отмести поглед от нея, а Даргов като една клюкарка бе обърнал поглед натам, запалил цигара и гледаше с любопитство. Омо също се бе присъединил към клюкарстването, с глава на рамото на Даргов. Бяха сладка "двойка". Почти колкото онези двамата със снежинките.
- Ще ти покажа. Почти като рисуването е. Представи си, че коледното дърво е нашият лист хартия, а това са нашите бои. - посочи играчките русокоската. - Избери си нещо и го сложи. Приеми го като една коледна картина върху която работим всички заедно.
- Ще хвана диабет. - простена Даргов, след което погледна отново към телефона си, като разглеждаше неща из галерията и ги показваше на Омо. Част от снимките бяха от откаченото му пътуване с Арина лятото.

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.

Омуртаг Дельов: Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 50
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 6
Интелигентност: 8
Ловкост: 6
Магия: 6
Късмет: 6

Post n°6

Re: Коледни украси и лудница

by Омуртаг Дельов Сря Сеп 13, 2023 12:01 am

Както зяпаше в телефона на Даргов, Омо хвърляше един много таен поглед другаде. Инцидентът им от преди малко грам не го впечатли. Не е като да беше за първи път. Вниманието му беше съсредоточено върху едно русо момиче. Едно мило и грижовно момиче, което никога не би му обърнала внимание. Поне не така, както на него му се искаше. И все пак се радваше, радваше се, че е намерила щастие в тези странни Мунгавски времена. Гледаше я, докато обясняваше на Вихрен какво е Коледна играчка и какво да прави с нея. Подсмихна се леко. Горчива усмивка. Усети една тежест в гърдите си и сякаш малко парченце от сърцето му се отчупи. Бранимир подстана, сядайки и избута момчето до себе си. Той пък на свой ред се отпусна и намери опора в рамото на „първата му целувка“. Не му беше до силната миризма на цигарите на дългуча точно в момента, но можеше да използва дима за прикритие. А и някак нямаше нужните сили да се измести. Съдомникът му взе да му показва разни снимки от телефона:

-Глей, тука сме във влака към Бургас! Девет дена път с камили!

Дельов чуваше цялото обяснение, частично обръщаше внимание и на снимките, но погледът му си остана прикован върху Ина. Понякога го беше яд на него си. Кой го беше бил по главата да я хареса? Та тя беше по-голама от него. Черпила го там няколко пъти шоколад и му слушала мъгълските глупости. Много важно. Но го усещаше важно.

-… Приеми го като една коледна картина върху която работим всички заедно.

Стегна челюстта си, когато чу това и едвам доловимо прошепна:

-Късметлия.

-Ще хвана диабет.

Удобен момент за Омуртаг да се върне обратно в реалността и да преглътне горчивината. Мушна един бонбон в уста и сръчка момчето до него:

-Ще хванеш ти, рак на белия дроб!

-Нали беше черен?

-Сенсей, трябваш ми,- спорът им беше прекъснат от Зина, която носеше някакъв орнамент в ръцете си.- Това на върха на елхата.

-Ползвай Левиосата, аз съм пас.

-Не е идеята да е с магия, ламер с ламер,- намеси се отново Омо.

-Като толкова ги разбираш, коледни експерте, ай сложи го ти!

-Ще ти сложа аз на теб един…

-Иска ти се.

-Аз все още съм тук,- отново ги прекъсна Кражова с равния си тон.- И чакам да закачите орнамента.

Бутна го в ръцете на Даргов и тръгна на някъде. Беше под формата на петолъча звезда. Той хвърли един много крив поглед под вежди на момчето до себе си и му го даде.

-На, дръж.

-Ама какво…

Киселякат хвана Дельов за яката и колана и го повдигна, така че да стигне върха на дървото. Четвъртокурсникът го постави на оказаното място и се ухили доволно.

-Супер връхче, Омо!- чу се гласът на Ина някъде отдолу.

Тъмноокото момче веднага се извърна и срещна усмивката й. Отовори й със същото, но преди да каже каквото и да било Даргов просто го пусна и той тупна по гъз на земята. Смръщи се и потърка задницата си, седеейки на пода, хвърляйки един кисел поглед към дългуча, който гледаше доволно. Усети допир на рамото си и се обърна, беше Янакиева. Лицата им бяха толкова близо…

-Добре ли си?- попита го тя угрижено, докато Вихрен беше застанал пред Даргов и му обясняваше нещо.

-Да, да,- ухили й се широко.- Не е за първи път. Той е задник.

Изправи се, отстъпи назад, за да увеличи разстоянието помежду им. Сърцето му биеше лудо и реши да се измъкне от ситуацията:

-А, Зина ме вика за помощ. До после!

Тръгна в точно обратната на белокосото момиче посока. Ина забеляза това, но не го поправи, само се усмихна и издърпа Вихрен към украшенията.

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Бранимир Даргов харесват този пост.

Димитра Василева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 71
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 2
Късмет: 4
Бобчета :

Post n°7

Re: Коледни украси и лудница

by Димитра Василева Чет Сеп 14, 2023 2:31 am

Цяла нощ Димитра прекара в опити да заспи. Беше провела труден разговор с майка си, в който заяви, че няма да се прибере за Зимното слънцестоене, респективно и за семейния събор. Не биха могли да я разберат. Това бе последната ѝ година тук и искаше да прекара възможният максимум от време в "Мунгав". Да подреди мислите си, да реши какво ще прави. Всеки път щом се прибереше - се разконцентрираше. Отнемаше ѝ време да се напасне към която и да е било от двете среди... Сега нямаше нужда от това.
Учи и чете книга, слуша музика, придружена от бутилка вино от личните ѝ запаси, а когато цигарите ѝ приключиха - реши да си пусне "приспивния" плейлист и да направи най-доброто, на което е способна, за да си даде малко почивка...

С периферната част на мозъка си се опитваше да разбере какво се опитва толкова старателно да я събуди. Осъзнаваше, че може да се завърти и да продължи да спи без проблем. И тогава, в моментът, когато се унесе... Започна глъчката. Смесените емоции, подвиквания и съскания, ентусиазъм и противоречие... Защо знаеше какво изпитват? Защо го усещаше? Защо ѝ пукаше, по дяволите! Вероятно първокурсниците имаха някаква организирана инициатива в общата стая...

- По дяволите! - изпръхтя и скочи от леглото. - Ако долу няма готово кафе, ще има трупове. - изсумтя с полууста, докато нахлузваше клин и широк черен суитчер, стигащ до коленете ѝ.

В свински тръс се впусна в посока шума опипвайки джобовете на суитчера си в търсене на цигара и запалка. Не бе стигнала до последното стъпало, когато осъзна, че е изпушила всички по време на "Маратон Безсъние". По инерция скалъпи кафеварка със старателно натъпкано кафе и докато чакаше да заври заоглежда просторното помещение.
Хора, омотани в гирлянди, лампички и какво ли още не се щураха насам-натам като подплашени коне. Смях, закачки, кикот и разговори... Сякаш беше в средата на кошер, а генерираната енергия щеше да взриви помещението. "Всяка година... Защо го правят? Знаят ли въобще какво символизира този празник?! Едва ли... Та те дори елха нямат!" Не, че мъгълите се справяха добре в интерпретацията си на Слънцестоенето... Просто някак с годините го бе приела като еманация на консуматорската неинформираност и повърхнатост на мъгълския свят.
Разсеяно си наля от животворната кафява течност в канчето и се заоглежда за пушач наоколо.
Няколко крачки по-късно се озова до целта си.

- Даргов! Имаш ли една цигара? - гласът ѝ, по принцип дрезгав, покрай недоспиването и неотлаожената все още съненост, прозвуча като търкане на два метала един в друг. Прокашля се и неловко престъпи от крак на крак. Опита се да се усмихне, за да придаде някаква форма на молба към въпроса си, но вместо чаровна, гримасата ѝ изглеждаше по-скоро на раздразнен хищник.

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

Бранимир Даргов: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 170
Ниво :
Статистики :
Сила: 26
Издръжливост: 18
Интелигентност: 20
Ловкост: 18
Магия: 30
Късмет: 20

Post n°8

Re: Коледни украси и лудница

by Бранимир Даргов Чет Сеп 14, 2023 4:03 am

Даров стоеше до коледното им борче с една ръка в джоба си - имаше си пижама с джобове - а с другата държеше цигарата си, докато две кръгчета излязоха от устата му. Гледаше Омуртаг с изучаващ поглед. Другото момче говореше едно и правеше съвсем друго. Познаваше го изключително добре, по-добре от колкото познаваше себе си дори, и виждаше, че нещо се бе променило в него тази година. Но и нямаше как да е друго, след лятото, което бяха имали двамата.
Работата бе там, че Омо се държеше като пълен идиот около русокоската на Вихрен. Усмихваше се като идиот, червеше се, губеше си граматиката и ... абе погледите му си бяха чисто влажни. И Даргов щеше да го срита за да научи малко повече. Вече знаеше, че имаше нещо от страна на Омо, но си мислеше, че е преминало след като... е, след като момичето бе започнало да излиза с Вихрен.
"Омо, Омо..."

- Даргов! - чу си името, отне му малко време да реагира. После обърна глава надолу към Димитра, а устните му се разтеглиха в кисела усмивка. Тя поне беше хубава гледка за сутрешния му още по-кисел характер. - Имаш ли една цигара?
- Срещу някоя целувка, може и повече от една да ти дам, красавице. - потупа бузата си, намигна й и извади кутията с цигари, като й я подаде. Погледа му обаче отново се върна на Омо, който независимо, че стоеше пред Алина с пакетче виолетки и говореше нещо си, гледаше към Ина. Която продължаваше да си украсява с Вихрен, отново.
- Стига си тормозил момичетата! И за двама ви с Омо важи това! - изсъска му Рея, която мина зад него и леко дръпна един гирлянд в ръцете си. Май беше сигнал, че ще го обеси с все Зина... и бе цяло чудо, че не го бе направила все още. Може би пак трябваше да я подритне. Смъртта му поне щеше да е бърза, сравнително бърза. По-бърза от тази, която го чакаше заради цигарите му или другите му опияти... и глупостите, които вършеше.

- Винаги ли трябва да пушите вътре? - от къде дойде това, не знаеше, но отговора си бе "да, винаги". Никой не можеше да го спре да си пуши където си иска и когато си поиска. Ни-кой! Дори не сметна да удостои притежателя на въпроса с отговор, цигареният му цим щеше да говори вместо него. Пък и не бе единственият наоколо, който щеше да запали. Миа, Омо, Алина и може би дори Сандър щяха да се включат. Дали не пропускаше някое пушещо другарче? Напълно възможно!
- Ще украсяваш ли? - попита я Даргов за да се намира на приказка, като седна отново на дивана и се изтегна, хвърляйки плюшеният елен на някъде, като май чу едно леко "ох" от Зина. Само малкият гремлин му липсваше сега да му се лепне и да иска още помощ, ъх! Да си гушка елена там и да тормози някой друг, нямаше дори 8 часа в се пак.

ПП:Малко се набутвам, но... да услужа на другрчето с цигара хД

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Димитра Василева харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°9

Re: Коледни украси и лудница

by Алина Старков Чет Сеп 14, 2023 11:39 am

Алина не мислеше да се включва в цялата лудница покрай украсяването на Общата стая с коледна украса, но така или иначе не можеше да спи. Ина не се прибра в спалнята им тази вечер и предположи, че пак е спала на дивана с гаджето ви, а Варвара и Миа все още спяха, когато тя се измъкна от спалнята.

Още с влизането си в стаята Омуртаг я хвана за слушател.
– Къде е змията ти? - попита той. Ал предположи, че малката Зина беше разказала на всички историята как Ним им помогна да се измъкнат от хиените, които вършеха мръсната работа на директорката из замъка, а точно да тормозят и бият другите ученици.
– За какво питаш за змията? - попита тя сънено.
– Любопитен съм.
– На лов е сигурно. Време и е да се храни.
– Какво яде?
– Каквото намери. Най много обича катерици – вметна Ал, като си спомни историята с Ина и нейната летяща катерица.

Тя перна леко Омо зад врата и му се скара тихо, за да не го чуят влюбените птичета:
– Стига си зяпал заетите момичета - момчето се изчерви, защото американката го беше хванала, но той въобще не се беше постарал да се прикрие поне малко.
В това време се беше появила Миа и седна до Ал с една запалена цигара, подарена и от техния най-голям пушач Бранимир Даргов.
– Искаш ли една дръпка? – попита я Василева и подаде цигарата си. Старков мислеше днес да не пуши. Тя беше запознала да пуши едва от няколко седмица след като беше стигнала в замъка, но не можа да откаже след като видя усмивката на по-голямото момиче.
– Къде ми е целувката? – каза кисело и Дарг и също се присъедини до тях на дивана с нова цигара.

Алина го перна леко й него главата:
– Намери си гадже и тогава си проси целувки.

Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Димитра Василева харесват този пост.

Димитра Василева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 71
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 2
Късмет: 4
Бобчета :

Post n°10

Re: Коледни украси и лудница

by Димитра Василева Чет Сеп 14, 2023 1:20 pm

- Срещу някоя целувка, може и повече от една да ти дам, красавице.

"Ха! Целувка! Смелчага... Сега ще ти дам аз на теб..." - Миа се взря в бузата, която момчето потупваше с дългия си пръст. Дали пък да не го цапне... Да, трябваше да подскочи малко, за да достигне целта си, но рефлексите ѝ бяха бързи... Жлъчката, клокочеща в гърлото ѝ бе за секунда потушена щом визуализира кутията. - Имаш късмет, Драги! - Беше изключително кисела тази сутрин. Интеракцията с хора преди да си е изпила кафето я изнервяше, а всички щуращи се наоколо хора с тези блещукащи...

- Стига си тормозил момичетата! И за двама ви с Омо важи това! - Все още сънена, Миа не можа да установи първо съскането ли чу или съзря размазаният образ на Рея. За това примига и покалти объркано глава. Сетивата ѝ бяха хаос напоследък, а в момента все едно се бе метнала в дълбок басейн, без да може да плува. Изпръхтя и нахлузи качулката на суитчера още по-надолу, за да минимализира дразнителите.

Недоволният коментар за пушенето вътре дойде точно навреме. Миа тъкмо бе намерила сребристото Зипп-о, с гравиран образ на един от любимите ѝ коне. Демонстративно и със замах, все едно бе на тетрална сцена, отвори запалката и запали тютюневата пръчица. Вдиша дълбоко, след което издиша силно и колкото може по-надалеч дима. Въздъхна и отпи от очуканото канче.
- А вие тярбва ли да се вихрите като кронуелски феи рано сутрин? - отговор не последва. Няколко поклащания на глава и порицаващи погледи, които макар, че не видя, Миа усети да се стрелкат към нея. - Така си и помислих... - Последното бе по-скоро едва доловимо сумтене.

Когато се обърна да върне цигарите на Бранимир, качулката ѝ се свлече назад. Мамка му, до него приличаше на хобит. Крачун и Малчо, насред Whoville! Сви устни и стисна зъби, а когато успя да улови блуждаещия му поглед за секунда, смоталеви: "Благодаря". С облекчение видя как високият ѝ събеседник се метна на дивана. Това висене в епицентъра на събитията щеше да я довърши. Алина вече беше там и това донесе известна доза успокоение на Миа. Американката беше доверен човек, не по-малко чепата от нея и определено не даваше вид на по-доспала от нея самата . Миа се усмихна и ѝ предложи дръпка.
– Къде ми е целувката?
Последвалият затвратник разсмя Димитра. Беше приятно чувство. Нейно.
– Намери си гадже и тогава си проси целувки.
- Че защо му е? - Миа сви рамене и стана да си долее още кафе. - Само мрънкане и ангажименти. Всяка пикла от долните курсове ще му върже, ако се прави на недостъпен батко. Толкова сладко наивни са... Чак получавам киселини. - За да визуализира непоносимостта си, положи ръка на диафрагмата си и се отправи към табуретката срещу дивана. Така можеше да вижда и двамата, пък и по-голямата част от олелията нямаше да се развива зад гърба ѝ.
- Ще украсяваш ли? - сякаш да потвърди думите ѝ, Даргов замери една третокурсничка с плюшен елен.
- Ще ме заставят ли? - попита многозначително Миа, докато оставяше чашата на дървената маса пред себе си. Намести се в поза лотус и се протегна. - Малко ми е... рано да функционирам, пък и намирам всичко за излишно бъхтене. По Коледа почти всикчки ще са се прибрали при семействата си. Аз, от друга страна, възнамерявам да остана и подозирам, че ще видя сметката на тази украса още преди Нова година.

Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°11

Re: Коледни украси и лудница

by Зинаида Кражова Чет Сеп 14, 2023 11:40 pm

Зина точно оглеждаше какви лампички и други видове светлинки можеха да използват и защо, когато дочу разговора от дивана. Не й пречеше, че бяха кисели. Не й пречеше, че не помагат. Бяха там, беше достатъчно. Но ако някой пипнеше украсата преди седми януари, щяха да хвърчат глави. Изостави заниманието си и сякаш след мигове се телепортира пред Миа. С типичният си монотонен глас и безизразност, зададе въпрос:

-Ти да не би да си, това което наричат Гринч?

-Мога да бъда, да,- отвърна й кисело по-голямото момиче.

Рея беше обяснявала на белокоската за историята на рошавото зелено същество, което мразело Коледа и хората, и как откраднало Коледата на едно селце. Кражова частично разбираше Гринча, но не и за частта с Коледа. Едни познати пламъчета се появиха в очите на третокурсничката. Даргов забеляза това и веднага се намеси:

-Ако ти дам кафе, ще оставиш ли украсата непокътната?

-Не мога да обещая.

Пламъчетата в кехлибарените очи на организаторката се засилиха. Василева забеляза това, но по-скоро я изгледа с почуда. Алина се включи в разговора:

-Какъв е проблема?

-Никое същество със зелена козина няма да пипа украсата,- заяви Зинаида.

-Или какво?- повдигна вежда с досада Миа.

Какъв й беше проблема на малката? Даргов подстана от мястото си и побутна третокурсничката настрани. Беше забелязъл пламъка, който беше напът да изскочи от очите й и да запали стаята, тях, училището, вийлите (нямаше да е загуба) и сигурно всичко в радиус от поне стотина километра.

-Споко, гремлин, никой няма да ти пипа украсите. Продължавай, добре се справяш.

-Не съм се съгла…

Опита се да изпротестира Димитра, но дългучат махна с ръка пред нея и я секна.

-Ако нещо се случи с украсите. Ще държа теб отговорен, сенесй,- каза малката и се запъти обратно към лампичките.

-Ъх, виж, Миа,- подхвана той.- Ще ти дам колкото цигари искаш, ако не закачаш украсите.

-И защо да се съгласявам? Какво толкова може да направи малката?

-Повярвай ми, не искаш да знаеш отговора на този въпрос,- каза и й подаде кутията си.

Тя си дръпна една цигара, извърна се в посоката на белокоската и измрънка:

-Хубаво…

Ина Янакиева, Алина Старков and Димитра Василева харесват този пост.

Юлий Звездинов: Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 6
Ниво :
Статистики :
Сила: 28
Издръжливост: 12
Интелигентност: 22
Ловкост: 11
Магия: 20
Късмет: 28
Бобчета :

Post n°12

Re: Коледни украси и лудница

by Юлий Звездинов Пет Сеп 15, 2023 10:57 am

Никой не забелязваше малкото бяло котенце, което си лежеше мирно и тихо на един от диваните, заедно със своя приятел низър, но аз бях там и ги наблюдавах и се смеех вътрешно на глупостите ми. Харесва ми да съм зоомаг, има големи предимства, особено ако никой не знае, че малкото бяло котенце със сини очи съм аз. Скоро след като аз се настаних на дивана към нас се присъединиха и малките на Балтазар. Те вече ме бяха настигнали по ръст и аз не се отливах от тях. Даже можех да мина за едно от тяхното котило. Единствената разлика щеше да е, че след няколко месеца котетата щяха да са станали вече големи котки, а аз щях да съм все още малкия дребосък, който съм в момента.

Котенцата започна да ме закача да си играем и се присъединих към игрите им и започнахме да се гоним из статята. Понякога дебнех и чаках някой от мъниците да ме доближи, за да мога да го нападна и после бързо да избягам. Най забавно беше, когато влязохме в кашона с гирляндите и се заровихме там.
Малко по късно Зина беше украсила вече бора, който стоеше в средата на стаята и аз скочих на него. Мъниците видяха това и ме последваха също. Докато те се заиграха с топките, които бяха надолу, аз се целех във върха.
Може да си представите как една малка бяла топка ловко скача от клон на клон и стига до върха и го бута с лапичка, докато той не падне на земята.
Чух как играчката се разбива на земята и тогава всички погледи на съдомниците ми гледаха право в мен.
– Мисля, че няма нужда да развалям украсата, котките ще го свършат вместо мен – каза спокойно Миа и дръпна от цигарата си.
– Гремлин, ще убия тези котки – изрева ядосано Зина.
– Че какво съм виновен аз. Сърди се на Господин Ягодка.. ако той не си беше изкрал..
– А аз познавам това коте – каза Ина и видях вперения и в мен поглед.

Опа, беше време да изчезвам. По най-бързия начин скочих от борчето и се опитах да се скрия под дивана.
– Не бягай покостник, ще те хвана – закани му се белокосата.
– Акцио, бяло коте – и усетих как магията ме дръпна в нечии ръце.
– Този път няма да те спасям, малкия – завъртя очи Янакиева.
– Мяу – издадох аз тъжен звук.

Зинаида Кражова, Бранимир Даргов and Димитра Василева харесват този пост.

Димитра Василева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 71
Ниво :
Статистики :
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 2
Късмет: 4
Бобчета :

Post n°13

Re: Коледни украси и лудница

by Димитра Василева Пет Сеп 15, 2023 11:39 am

Миа откровено се забавляваше на сравнението ѝ с Гринч. Филмът ѝ беше любим и си напомни да си го пусне, покрай празниците и след ритуалите по Слънцестоенето. Това, че нямаше да присъства на семейната сбирка, не означаваше, че ще загърби изцяло произхода и порядките си. Просто…

Мислите ѝ бяха прекръснати от непознат тътен и бучене в главата. “Какво по дяволите?!” Машинално върна едно сухо:

- Не мога да обещая.

Ох, какво искаше това момиче! Василева имаше по-големи проблеми от нейното мрънкане за глупавите гирлянди. Дали не беше тумор? Главата ѝ щеше да се пръсне. Очите ѝ пареха, а в гърдите ѝ се надигаше едно непознато, задушаващо чувство… “Чакай малко!” - помисли си Миа - “Това е яд. Аз съм ядосана. Защо съм ядосана, по дяволите?! Не ми пука за лампичките! Може би отключвам някаква шизофрения... Това е. Не трябваше да пуша онази цигара на Дерето, мамка му!”

Докато умът ѝ се стрелкаше в най-различни и налудничави сценарии, с които се опитваше да си обясни нараставащата си лудост, Димитра беше включила на автопилот. Част от нея осъзнаваше, че Бранимир и Алина са около нея. Отговаряше машинално, без дори да осъзнава какво говори. Все още съумяваше да констатира факти. Дори това беше нещо. Например, че белокосото момиче всеки момент ще започне да тропа с крак като сърдито дете или пък да ѝ се нахвърли и да ѝ избоде очите като побесняла пума... Което хм… би било добре дошло, защото Миа наистина искаше… “Чакаай, чакай.” - Миг на трезва мисъл проблясна в какафонията от емоции, обърканост и това, което вероятно щеше да се окаже терминална болест. Миа искаше да си пие кафето на спокойствие, но не можеше. Не беше ядосана. Малката пикла беше. Вардеше украсата, сякаш бе нейното бебе. ТЯ беше ядосана. На Миа. “Тогава какво ми става? Майната му! Обичам лампички! Само се махни от главата ми, ГРЕМЛИН” - така нарече Даргов малкия опълченец на Whoville.

Вербалната схватка се разпусна за този рунд. Някак, Димитра се бе озовала с цигара в ръка. Когато понечи да си дръпне от нея усети болезненото схващане на челюстта си. Бе я стискала през цялото време, докато малката госпожица Гняв си играеше с главата ѝ. За това ли беше толкова странна тази сутрин? Това дете ли ѝ влияеше така? Никога не беше усещала нещо подобно...
- И защо да се съгласявам? Какво толкова може да направи малката?
- Повярвай ми, не искаш да знаеш отговора на този въпрос.
"О, искам и още как. Има нещо гнило в цялата тази работа"
- Хубаво..
Минутите се занизаха... Миа пое чашата прясно кафе от ръцете на Даргов и разтръска глава. Заоглежда се с празен поглед, констатирайки факти. Алина гледаше по посока на Малката замислено. Дали и тя го бе забелязала? Скоро, вниманието на съквартирантката ѝ бе привлечено от нещо, което половината трезва мозъчна клетка на Василева класифицира като несъществено. Имаше по-важни неща... "Нямам намерение да се чудя повече! Този Дългуч знае нещо и ще отговаря."

- Даргов, след като си спечели номинация за Нобелова награда за мир... - Гласът ѝ беше леден. Дори характерната ѝ насмешлива нотка не се различаваше. Макар с отдалечаването на провокаторката - ядът да отшумяваше, Миа усещаше метален вкус в ъстата си, очите ѝ пареха, а в гърлото ѝ бе заседнала буца. "Внимавай какво ще попиташ. Може и наистина да откачаш, а не можеш да си позволиш да се издадеш, ако е така. Не и преди да си сигурна." - Защо пазиш "Гремлина" така? Какво ѝ е толкова специалното? Какво може това момиче? Коя е тя? - "Браво, Димитра! Много непукистично и дискретно изстрелваш 200 въптоса в секунда..." - Но вече беше късно. Въпросите ѝ излетяха в пространството, а Миа можеше да се загълне, че поувства с всяка клетка на тялото си как Бранимир се стегна.

Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°14

Re: Коледни украси и лудница

by Ина Янакиева Нед Сеп 17, 2023 4:05 am

Докато цялата какофония се случваше наоколо Ина и Вихрен отново се бяха пренесли в един техен собствен свят. За миг бяха игнорирали котки, Гремлини, Гринчове и пушачи. Просто говореха за коледната украса, цветовете върху играчките, отблясъка на лампичките и колко хубава бе джинджифиловата бисквитка, която му пробута русокоската скришом. Беше си само за него.

Това не трая дълго, чу се разбиване на играчка, малки котета се разбутаха в краката им, а едно от тях определено не бе от котилото на Балтазар и Ина го знаеше... Смръщи се леко и метна поглед на Юлий. Нямаше да разкрива тайната му, но нямаше и да го спаси. Малкият бе пакостник, но понякога прекаляваше. А да стане коте-Гринч и да убива коледа, в случая върха на елхата им, определено не бе нещо, което Янакиева щеше да прости.
- Репаро. - добре, че имаше навика да си носи пръчката навсякъде и я бе взела дори тук, когато все още не бе сигурна дали не бяха под някаква обсада от ядосани камбани, опитващи се да превземат общата им стая и да сложат край на сънят им веднъж и завинаги.

Стъклената играчка се събра, след което с още малко магия полетя нагоре и кацна върху коледното им дръвче, а Зина се усмихна на Ина. Русокоската само й смигна.
- Виждаш ли, Димитричке, не пазя Гремлина, а теб. - ууу, Даргов си играеше с огъня. И само при изричането на името на Миа по този начин то няколко чифта очи се обърнаха към него. Тези на Ина бяха едни от тях. Съквартирантката й щеше да помете пода с него. Даргов трябваше да се радва, че стъклената играчка бе поправена преди това да се случи.

Докато малката сцена се случваше, то Сандър натисна бутончето на касетофона, който бе домъкнал за рожденият й ден и бе станал част от интериора им. От там тръгна някаква странна песен, но в същият момент нещото бе изтръгнато от контакта от Омо.
- Ако ще украсяваме, нека да е като хората.
- Тоест да закачим Даргов да виси от тавана като коледен орнамент? - предложи Миа, като гледаше дългият.
- Не, има твърде дълги крака и ще се блъскаме в него, рано или късно ще започне да мирише. Пък и ...ми е нужен. - Омо извади телефона си и пусна плейлист с Коледни песни, който зазвуча в общата стая с цел да промени малко настроението(и да спаси Даргов). Настроение, но не и за Омо, имайки предвид каква бе първата песен.

I don't want a lot for Christmas
There is just one thing I need
I don't care about the presents underneath the Christmas tree
I just want you for my own
More than you could ever know
Make my wish come true
All I want for Christmas is you
Yeah

Ина се подсмихна и хвана ръката на Вихрен и го дръпна към себе си, като той леко повдигна ръка за да завърти художничката и я дръпна към себе си.
- Наистина ти харесва да танцуваме. - изрече Вихрен с широка усмивка, от онези които пазеше само за нея.
- Мога да го правя вечно. - прошепна му, като се загледа в очите му и се опита да игнорира отново случващото се около тях. Защото там можеше да се случва и трета световна война..., а тя не искаше негативни емоции. И за момента той сякаш бе най-спокойният в стаята. Което обясняваше защо се чувстваше толкова добре в неговата компания. И я предпочиташе пред всяка друга.
Алина често се мръщеше и дърпаше от всички, Миа трудно даряваше усмивки, по-скоро бяха тип Даргов, кисели. Май повечето от тях си бяха киселяци по природа... и все пак си бяха част от техният дом. И кисели си ги харесваха и приемаха.
Но точно в момента Ина предпочиташе да се изгуби в танц с Вихрен, преди да се върнат към правенето на снежинки, които тя искаше да окачи наоколо. Сякаш коледната украса не им достигаше. Но имаше ли нещо като твърде много коледна украса? Ако питате Зина и Ина - не!

Вихрен Вокил, Зинаида Кражова, Алина Старков and Димитра Василева харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°15

Re: Коледни украси и лудница

by Алина Старков Нед Сеп 17, 2023 11:00 am

@Сандър Викторович

Въпроса на Димитра така и не получи отговор след като котките направиха поредната си поразия. Докато Омо стискаше бялото коте в ръцете и се разправя със Зина кой да го вземе, Алина се измъкна от дивана и отиде да си вземе кафе до масата, където стоеше Сандър и се занимаваше отново с музиката. Откакто този грамофон беше намерен на Бокличарника и донесен в тяхната Обща, музиката гърмеше непрестанно от него. Сега се носеше някакъв бавна музика и двете влюбени гълъбчета бяха започнали да танцуват.

“Колко захарно” помисли си Ал и направи физиономия, но тъмнокосия я беше забелязал и я попита със закачлива усмивка:
– И какво не ти харесва?
– Музиката… не може ли нещо по-живичко. Ще заспа още преди да съм се събудила напълно.
Момичето още не си беше изпила кафето и не беше в най-цветущото си настроение. Тя напълни чашата си до горе и се съсредоточи върху момчето:
– Как така си в добро настроение рано сутрин?
– Не се мярка никъде Маришка – ухили се той с широка усмивка.
– Ах, Маришка и какъв е номера с нея? – попита любопитно русокосата.
– Бяхме заедно с нея в Хогуортс – дигна рамене момчето, а американката го погледна с вдигната вежда.
– Гаджета ли сте?* – мина тя бързо на английски, след като осъзна, че той го говори свободно.
– Любопитна? – попита той отново с изкусна усмивка и също премина на английски..
– О не, Мерлин. Не си падам по твойто гадже – каза възмутено американката.
– Не сме заедно – прекъсна я той. – А по кой?
– Никое момиче не ми е откраднало досега сърцето. Не оставих никой специален след себе си в Америка, – но тя искаше да се върне там по други причини. Това беше нейната родина и сега почувства една лекота, че можеше да говори на английски с някой, макар че Сандър имаше британски акцент, но тя го намираше за сладко.
– А имаш ли предпочитание към някое момиче в Мунгав?
– Що за въпрос? Разбира се, че НЕ. Не съм дошла тук да се сгаджосвам с някой. Плана ми е стоя тихо тук, не се сприятелявам с никой и като навърша 17 се махам от тук.
– Можем да променим плановете ти? – Ал го изгледа любопитно. – Кога е рождения ти ден?
– Септември. Защо?
– Да направим облог. Ще имаш време дотогава, за да свалиш някое от момичета в стаята.
– Смешно – подигра му се тя. – И какво ще спечеля от това?
– Ще можеш да си избереш наградата като я спечелиш, но ако загубиш аз ще избера наградата си – огледа ги Рея, Миа или Зина. Ина беше заета вече. Никакъв шанс, но Сандър бе напипал слабото и място. Тя обичаше предизвикателствата.
– Добре, но същото важи и за теб. Ще бъда добра с теб и също ще те оставя да избереш едно от момичета от стаята. Но какво ще стане, ако двамата спечелим или двамата загубим?
“И нека по добрия победи” помисли си Ал.

*разговора от тук нататък се води на английски

Зинаида Кражова and Димитра Василева харесват този пост.

Вихрен Вокил: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 111
Ниво :
Статистики :
Сила: 42
Издръжливост: 26
Интелигентност: 42
Ловкост: 32
Магия: 42
Късмет: 38
Бобчета :

Post n°16

Re: Коледни украси и лудница

by Вихрен Вокил Нед Сеп 17, 2023 2:15 pm

О, Сандър си е сменил цвета на косата? Жалко, русоляв му харесваше повече. •

Не бе имал за цел да подслушва разговора на блондина и татуираното момиче, просто се случи така, че се опитваше да прикачи един гирлянд на близката стена в момента, в който плейлистата от телефона на Омо тъкмо преминаваше към следващата песен и се бяха възцарили няколко секунди тишина в промеждутъка между двете коледни парчета. Точно затова думите им успяха да достигнат до съзнанието му, може би нямаше да им обърне никакво внимание, ако не бяха да друг език. На един прекалено популярен език – същият, на който звучаха коледните песнички от устройството на Дельов и повечето съвременни магьосници разбираха толкова добре, колкото предшествениците им латински. Все пак живееха в глобален свят, пътуваха и опознаваха други езици и култури, особено когато от връзките с останалия свят зависи семейният бизнес бе немислимо да не говориш най-популярния и лесен за учене език на света – английския.

Бе едновременно подразнен и искрено възмутен от дочутото, но избра да се обърне към тях на родния си език, защото би било неуважително към останалите да го направи на същия, на който ги обсъждаха чужденците.
- Вие сериозно ли си мислите, че никой тук не говори друг език, освен български? - повиши тон достатъчно, за да надвика музиката от телефона на Омо, с което успя да привлече вниманието на всички останали в стаята. - За толкова глупави ли ни имате? - продължи стремително атаката си към Алина и Сандър.
- Какво става? - Дельов бе спрял музиката и мигновено се озова до Вихрен, покровителствено заставайки между Ина и двамата, с които в момента се опитваше да разговаря Вокил.
- Защо да е проблем на какъв език говорят? - опита се успокои обстановката както винаги Ина. Но червенокосият я познаваше достатъчно добре, за да знае, че има неща, способни да преминат дори нейното търпение.
- Проблемът не е в езика, а в нещата, за които говорят - гласът на Вихрен бе станал студен и лишен от емоции, което бе ясно предупреждение за онези, които го познават колко ядосан бе всъщност. А предвид колко трудно се ядосваше, явно трябваше да се е случило нещо, което наистина го е изкарало от кожата му. - Безкрайно неуважителни и обидни за всяко от момичетата в тази стая - почти изплю последното, което накара дори Даргов да се надигне от мястото си и да се приближи към групичката, следван по петите от Миа. - Те не са ви обекти, предмети или награди. И определено никоя от тях не заслужава отношението, което току-що проявихте и двамата! - това май накара дори Омо леко да настръхне до него.
- НЯКОЙ ДА ОБЯСНИ КАКВО СТАВА ТУК! - съвсем естествена бе намесата на Рея не само като капитан на отбора, но като пряка засегната от грозния, низък облог на блондините.
- Е, вие ли ще им кажете или аз да го направя? - повдигна предизвикателно вежда към тях Вокил, скръствайки ръце пред гърдите си. - Защото по единия или другия начин, всички в стаята ще разберат - дори не беше заплаха, бе обещание.

•Алина го описва като тъмнокос, а той е русоляв. (:

Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°17

Re: Коледни украси и лудница

by Ина Янакиева Пон Сеп 18, 2023 4:08 am

Преди драмата да се случи, летящата катерица на Ина бе откраднала една пластмасова червена топка и я бе замъкнала до русокоската, като се покажи по пижамата й в опит да се завре под блузата й с все играчката.
Тя бе спряла да украсява за да се справи И с това, но накрая си остана да си виси с играчка в ръка и очи към Вихрен и другите двама. Местеха се от едните на другите. Бе изпуснала нещо, не знаеше какво, но не бе хубаво. Можеше да го усети във гласът на Вих, да го види в очите му и да го разбере чрез езика на тялото му.

Приближи се до него – той стоеше със скръстени ръце пред гърдите, докато продължаваше студено да говори с Алина и Сандър. Ина метна поглед на Сандър сякаш го питаше „Какво си направил?“, защото блондинът рядко правеше нещо с което да ядоса хората, които не са Маша..., а там май правенето на нищо всъщност я ядосваше.
Той отмести поглед от Ина и продължи на мълчи, сякаш даваше сцената и микрофона на Алина, а Вихрен си чакаше.
- Ви.. - Ина прошепна, като обви ръце около кръста му. Беше с цел да го успокои, не обичаше да го вижда такъв. Ядосан, студен. Но тези чувства бяха част от човешките емоции и нямаше как да бъдат избегнати.
Вихрен хвърли поглед на Ина и макар и да не каза нищо, то погледа му за нея не бе студен. И говореше повече от думи. Ина леко се намръщи, но това изкривяване на устни не бе за рижият, а за другите двама към които се загледа. Искаше да чуе обаче и тяхната гледна точка. Но вярване на художника и със сигурност би се съгласила с него в ситуацията, неговото чувство за справедливост бе доста силно. И докато тя се опитваше да оправдава хора понякога, то... при него беше по-различно. Поне от това, което бе усетила последните месеци.

- Целите сме в слух. - прошепна Ина и се загледа в Алина и Сандър. Алина също бе скръстила ръце пред гърдите си, докато гледаше към Вихрен, а после отдели съвсем леко внимание , с по един къс поглед, на всеки който се бе събрал наоколо. Дори Даргов се бе присъединил и просто държеше цигара в ръка, която бавно гореше и се превръщаше в пепел, която заплашваше да падне на пода и да стане част от коледната декорация.
Към Вихрен тя прошепна едно тихо „Поеми си въздух, моля те.“ Нямаше да го моли да се успокои, но се надяваше някоя глътка въздух и нейното присъствие да му помогнат. „Успокой се“ не бе заклинание за да му подейства веднага и да го накара да се усмихне и да забрави... каквото и да се бе случило. Но и не всички неща трябваше да бъдат забравяни, някои трябваше да бъдат изказвани. А Вихрен имаше цялото право да изпитва емоциите, които изпитва в момента.

Вихрен Вокил, Сандър Викторович and Зинаида Кражова харесват този пост.

Алина Старков: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 8
Ниво :
Статистики :
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4

Post n°18

Re: Коледни украси и лудница

by Алина Старков Пон Сеп 18, 2023 12:46 pm

Алина не видя как рижавия се беше приближил до тях и беше чул техния разговор и когато той им се развика, гласът му се повишил с една октава, просто го изгледа безизразно. Малко след това и другите ги бяха заобиколи и чакаха отговор от нея или от Сандър. Всички мълчаха затова тя реши да им отговори:
– Можеш да кажеш на всичко какво си говорихме, не е нужно да крещиш и да правиш ненужен сеир. Или по добре аз ще го кажа със Сандър се обзаложихме, че можем да свалим някое момиче от Южен и по точно присъстващите в тази стая. Доволни ли сте?

Старков погледна лицата на повечето, някои бяха много недоволни и навъсени като Вихрен и Ина, но тя не очакваше друго от тях, останалите просто завъртяха очи невярващи, че това може да се случи, но то се случваше. Всеки тинейджър си правеше предизвикателства от време на време, независимо дали са морални или не. Някои ги приемаха като шега, други като обида, а се потърпещите се почувстваха наистина наранени, но на Ал не и пукаше в момента. Сърцето й беше умряло, когато умряха най-близките й и загуби в един ден родителите си, страна си и приятелите си. Вече не чувстваше нищо. Може би Сандър беше направил този облог, за да се опита да върне отново искрата на любовта в душата й, макар и по грешния начин. Но всичко беше загубено, сега никой нямаше да приеме момичето така равнодушно както досега или щеше да се отвори за нея.
– Ще ме обвините ли за още нещо? – каза тя с леко предизвикателство в гласа си. – Може да почвате да ме линчувате.

Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°19

Re: Коледни украси и лудница

by Зинаида Кражова Пон Сеп 18, 2023 3:09 pm

Настана неловка тишина, но във ъздуха се усещаше електричество. Рея беше почервеняла и изглеждаше като буре с барут, чийто фитил не само, че е подпален, а е и на милиметри от взривното вещество. Миа от своя страна – припадна. Ей, така от нищото. За нейн късмет Даргов беше там и бешe съумял да я хване. Това разсея за миг всички в помещението, но не достатъчно, че да се игнорира подхванатата тема. Не беше много сигурно кой, но някой бе напът да изригне всеки момент. И сякаш от нищото напрежението спадна, когато Зина застана пред Алина. Беше си сложила коледна шапка и с обичайната си безизразност каза:

-Това ли разбирате под украса за Коледа?

Старков се смръщи, но не каза нищо. Двете бяха забили погледите си една в друга и сякаш никоя не мигваше. Явно щеше да е състезание.

-После аз не съм разбирала социалните норми,- продължи по-малкото момиче, след като американката упорито мълчеше.

Пристъпи още напред. Още по-близо до петокурсничката. Бяха на милиметри една от друга, но не прекъсваха очния си контакт. Електричеството в стаята се завърна, а Кражова продължи:

-Единствените правещи сеир тук, сте вие двамата. Не ви се украсява – добре. Не ви се общува – добре. Не харесвате Коледа – добре,- наклони главата си леко на едната страна.- С какво този глупав облог ще ви разведри?

-Не би разбрала,- изсъска сякаш, Ал.

-Очевидно. Не разбирам нелогични и контрапродуктивни действия.

Дълга и не ловка пауза. Никой не смееше и да гъкне в този момент. Сякаш ставаха свидетели на дуел между сокол и змия. Която от тях мигнеше – губеше дуела.

-Вървете си,- прекъсна тишината третокурсничката.

-Моля?!- реагира светкавично американката и скъси още повече разстоянието помежду им.

Сандър от своя страна, само присви очи и сбръчка вежди мълчеливо.

-Чу ме.

-И защо да го изпълня?

-Не ви се участва, тогава си вървете. Глупавият ви облог пропадна в момента, в който го измислихте така или иначе.

Лицата им бяха на милиметри едно от друго. Или щяха да допрат усни, или щяха да се захапят за гръкляните. Трета опция – нямаше. Или поне всички зяпащи тихо в стаята така си мислеха. Зина, без да прексъва очния си контакт, отстъпи назад съвсем леко, поднеше дланта си към лицето си и я целуна, а след това прати на Старков една въздушна целувка. Това обърка претокурсничаката и я провокира да премига няколко пъти пързо, прекъсвайки зяпането.

-Ето ви нов облог,- подхвана отново Кражова.- Който от вас успее да свали някоя вийла, печели хвърляне от върха на Южната кула. В противен случай – хвърляне от Северната кула. Срокът ви остава същия.

-Що за малоумен облог?- изпротестира петокурсничката.

-Сега може би разбираш проблема във вашия.

Обърна й гръб и бавно си прорпави път към другя край на стаята и остатъка от играчките. Алина и Сандър не помръдваха от местата си. Зина се спря след втората си крачка:

-И да знаеш, че ако приближиш някоя от приятелките ми с подобни, погрешни нагласи,- да, шокът беше пълен, след като малката използва точно тази дума.- Собственоръчно ще те удуша, използвайки змията ти за въже.

Дръпна демонстративно един герлянд и продължи захода си. Кражова не тъеше каквито й да било зли чувства към американката. Те двете почти не бяха общували, с изключение на онзи път в коридора. Но сега, когато имаше хора, на които разчита. За които я е грижа – подобни номера нямаше как да останат незабелязани. Извърна се леко, поглеждайки по-големите ученици с краечеца на окото си и им каза:

-Казах, да си вървите.

Вихрен Вокил, Ина Янакиева and Димитра Василева харесват този пост.

Бранимир Даргов: Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 170
Ниво :
Статистики :
Сила: 26
Издръжливост: 18
Интелигентност: 20
Ловкост: 18
Магия: 30
Късмет: 20

Post n°20

Re: Коледни украси и лудница

by Бранимир Даргов Пон Сеп 18, 2023 5:01 pm

Захапа цигарата си и хвана припадащата Миа.
- Слаби са ти ангелите, Димитричке, слаби са ти. - измрънка под нос, като я вдигна на ръце и направи знак на Омо с глава да вземе цигарата, че да не я изтърве някъде на пода по някакъв начин, защото смяташе скоро да почне и той монолог. Когато малкото Зло решеше да млъкне, ама с право да си го кажем, бе горд с това което казва. Неговото протеже. The Gremlin! Може би трябваше да й подари плюшен гремлин за коледа и тениска с гремлин..., да. Щеше.

Зина се приключила да соли Алина и Сандър, а Даргов просто се взираше в тях, като все още подкрепяше Миа, тя си беше наред. Дишаше си, май малко похъркваше дори, но си беше наред.
- За човек, който не полага големи усилия да се впише... - бе започнала Ина, докато все още си гушкаше гаджето. - ... това просто да се сваляш с някого не ми звучи много... уместно. Тоест, ако не е бас, общуването с нас не си струва? И очевидно, ако не е сваляне на... някого. В стаята. Като в случая избора ви остава един човек, реално. Но не в това е въпросът... защо? Ако бе вложила поне малко от усилието, което щеше да вложиш в този бас за да го спечелиш в общуването с нас..., не мисля, че положението щеше да е такова - ти постоянно страниш от нас. Да... ние двете не започнахме добре,но -
- Айде стига. - прекъсна я Даргов. - Това може да си го говорите и късно под юрганите. Сигурен съм, че Сандър тук е решил да го играе джентълемн и да не отказва на.. ъ... девойка в беда. Алина пък... е, има си нейните си виждания по въпроса. Каквито и да са те. И между другото не ги подкрепям, щото и с Омо сме правили тъпи неща, ама чак толкова-
- Това да се подиграеш с нечии чувства за бас - бе поддела отново блондинката - не е-
- Да, за това сме на едно мнение. Сега нещо против да дадеш нещо от тея твои неща за съживяване на катерици, гарги и риби, че Димитричка почва да ми тежи? Или ще го караме на "True love kiss" , кой ще се жертва, щото не ми се рискува да ставам жаба?

"Принцесата и жабокът" - Южен вятър едишън. Принцесата Не беше Миа, само за пояснение. Принцесата стоеше и се извисяваше над останалите и мръщеше устни нацупено. За негово успокоение, русото добро и ниско момиченце отиде до стаята си да донесе нещо за момичето в ръцете му, докато другите все още си мятаха гневни погледи. А от Зина се носеше една аура на "махайте се, ако няма да украсявате, пък ако все пак украсявате, то не говорете, че ще глътнете някоя коледна топка, докато ви душа с гирлянди" ... или змии. Каквото й попаднеше. Май трябваше да скрие коланите си.
Реши обаче да не се обажда повече, не му беше работа. Не му допадаше действието на Алина, и той бе бил идиот, беше правил тъпи неща, реално това което правеше с Лилиян също спадаше в категориите обидно и неуважително, но самата Лилиян бе такава и към останалите. И просто жънеше това, което сееше... от него. Той се "жертваше" за общото благо, тъй да се каже. Не че имаше против, никак даже.
Постави Миа на един свободен диван, докато Ина се занимаваше с нея и правеше някакви вуду магии и ползваше нещо, което не миришеше много приятно. Дали пък нямаше да я убие, без да иска? Един човек по-малко да му заема пространството, един човек по-малко с който да си пуши цигарите... плюс,минус... математиката не му беше любимата точна наука.

Вихрен Вокил, Зинаида Кражова and Димитра Василева харесват този пост.

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search

Български магически свят

Коледни украси и лудница