Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Не точно здрави...

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 151
    Ниво : Не точно здрави... Untitl42
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 30
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 28
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 28
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 30
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 32
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Не точно здрави... SapphireНе точно здрави... AppleНе точно здрави... CabbageНе точно здрави... MangoНе точно здрави... SausageНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... PizzaНе точно здрави... BaconНе точно здрави... PearНе точно здрави... BananaНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... Ruby

    Не точно здрави...

    Писане by Зинаида Кражова Нед Сеп 03, 2023 10:57 pm


    @Ина Янакиева


    Беше няколко дни след злощастната Мелачка с модифицираните богърти. Зина беше прекарала ден в болничното заради което и след престоя там изглеждаше сякаш всичко е наред. Ходеше на часове, посещаваше изрядно мъчението на вийлите, имаше кратки интеракции с хората около себе си. Изглеждаше сякаш всичко е наред. Но не беше... Беше се затворила в себе си повече от всякога. Този страх, този кошмар… най-големият й я беше разтресъл доста. Стараеше се да не го показва, но вичко си има граници и край.
    Беше се свила в един ъгъл на общата стая, приседнала, колене опиращи в гърдите й, а живият й поглед празнееше. Беше натрупала книги около себе си, но бяха по-скоро за украса. Грижите на вийлата в болничното бяха помогнали с треперенето на дясната й ръка, но всеки път когато се замислеше за Мелачката или по-ранния й инцидент, тя почваше да трепери отново. Това я вбесяваше, но не можеше да го спре. Беше някъде дълбоко в съзнанието си, търсейки как да се отърве от това чувство… Как да го спре веднъж за винаги… Можеше ли? Изобщо не беше забелязала, че пред нея не просто имаше някой, ами беше и приклекнал и й говореше. Изкара се някак от транса си и забеляза, че пред нея беше Ина. Шестокурсничката я гледаше тревожно и изглеждаше така, сякаш преди миг й беше задала някакъв въпрос. Зина разбира се не го беше чула. Почуди се какво да каже, дали да каже нещо или да изчака. Искаше ли да говори изобщо? Ина се повтори:
    -Зин, добре ли си?
    Малката продължи да мълчи. Просто кимна, уж в знак на съгласие, в знак, че е добре, но русокоската виждаше ясно, че това не е така. Пипна челото й, но не беше горещо, както го очакваше. Яанакиева беше присъствала на ОНАЗИ Мелачка и беше видяла случилото се. Сякаш от нищото извади одеало, с което наметна белокосото момиче и седна до нея.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 230
    Ниво : Не точно здрави... 1311
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 74
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 86
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 90
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 90
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 104
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Не точно здрави... ChocolateНе точно здрави... SausageНе точно здрави... BananaНе точно здрави... DiamondНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... AppleНе точно здрави... MangoНе точно здрави... RubyНе точно здрави... BlueberryНе точно здрави... PearНе точно здрави... TomatoНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... SapphireНе точно здрави... BaconНе точно здрави... Cinnamon

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Ина Янакиева Пон Сеп 04, 2023 7:47 pm


    Ина тъкмо влизаше в общата стая, след като бе посетила болничното крило, когато забеляза Зина просто да седи на пода с празен поглед. Малкото момиче се бе променило последните няколко дни. В дъното на тази промяна бе един ... инцидент в "Мелачката", който бе изплашил дори Ина и я бе оставил с кошмари за известно време. Богърта на Зина се бе превърнал в тъмна фигура на мъж, която използва Круцио срещу нея. До този момент русокоската не бе виждала Круцио.. и не искаше да го вижда когато и да е отново. Изпита ужас..

    - Зин-Зин? - прошепна срещу нея. Никаква реакция. Помаха... нищо. Малката сякаш не беше тук, а в някакъв свой собствен дълбок свят. - Зина?
    Чудеше се дали да я докосне, но реши да не го прави. Поне за сега. Знаеше какво изпитва Кражова към това, но нямаше как да не се запита дали някак си Круцио не бе свързано. Наречете го усещане..., а и няма как да имаш този страх, ако не си го преживял поне веднъж, нали? Нали?

    Загърна Зина с одеяло и седна до Зина. Никаква реакция от белокоската, просто един поглед от който не струеше никаква емоция - било тя щастие или тъга, нищо. Нямаше дори онази искрица която символизираше живота.
    Това притесняваше Ина, защото това състояние не бе нормално. А тези дни Янакиева не бе имала много време да се погрижи за приятелите си, особено за Зина. След онази "Мелачка" бе хванала някаква досадна настинка, която все още я мъчеше.
    Кихаше, кашляше, подсмърчаше и не спеше заради пълният нос и болящото я гърло. И общо взето избягваше всички за да не им лепне нещо. Днес обаче нямаше как да остави Зина сама.
    - Ще ти направя чай... горски плодове как ти звучи?
    - Добре. - това поне бе някаква реакция. Зина погледна към Ина и се насили сякаш да се усмихне. Крайчетата на устата й се повдигнаха леко, но после се спуснаха.
    - Зи... говори с мен. - беше започнала магически да мърда един чайник, който сам се загряваше към тях и две чаши, като за момент нослето й се сбърчи и погледна настрани и кихна, а това почти развали магията й. Почти. Част от топлата вода се посипа на пода далеч от тях, но все пак благополучно стигна и до тях.

    Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 151
    Ниво : Не точно здрави... Untitl42
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 30
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 28
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 28
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 30
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 32
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Не точно здрави... SapphireНе точно здрави... AppleНе точно здрави... CabbageНе точно здрави... MangoНе точно здрави... SausageНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... PizzaНе точно здрави... BaconНе точно здрави... PearНе точно здрави... BananaНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... Ruby

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Зинаида Кражова Вто Сеп 05, 2023 10:00 pm


    -Наздраве,- измърмори по-малкото момиче.
    Да говори с нея… какво можеше да каже. Искаше ли да каже нещо? Какво можеше да каже? Хич не я биваше в тези неща. Усети топлина между дланите си и забеляза, че държи чаша с чай. Дори не беше разбрала кога я е взела. Приближи чашата до лицето си, но не отпи, остави топлите изпрения да погалят кожата й. Беше приятно. Сигурна беше, че Ина я е попитала нещо или й е казала нещо пак, но просто не беше стигнало до нея.
    -Зин?- притеснението ясно се четеше в мекотата на гласа на Ина.
    Шестокурсничката кихна отново, и разля малко чай върху себе си. Не можа да се изгори, тъй като се беше овила в одеяло и то понесе удара, но не беше приятно. Кражова отпи от чая си и попита:
    -Какво искаш да ти кажа?
    -Каквото поискаш.
    -Не знам какво. Нищо.
    По-голямото момиче се приближи. Беше на милиметри от рамото на белокоската и се спря на това разтояние. Погледна я, подшмръкна и каза:
    -Можеш да ми кажеш как се чувстваш, например. Лошо ли ти е? Отпаднало? Боли ли те някъде?
    Реши да пробва, дали малката не се разболява. Имаше вероятност, а всеки реагираше различно на болести. Всеки организъм беше различен.
    -Нищо.
    Кратък отговор. Прекалено кратък. Нищото можеше наистина да е нищо, но не изглеждаше така. Ина не се отказваше:
    -Не съм те виждала така до сега. Не е нищо.
    -Не чувствам нищо.
    Това вече беше друго. Да не чувстваш нищо не беше добре, камо ли нормално. Но можеше ли шестокурсничката да направи нещо? Зина най-накрая отпи от чая, а приятелката й взе да мисли. Единственото, което й хрумваше беше … онази Мелачка. Малката беше минала без болничното, разбира се. Беше се върнала в стаята си още на следващата вечер, но… реши да подпита:
    -Заради случката в Мелачката ли, Зи?
    Малката кимна. По-голямото момиче си припомни писъците, които чу тогава. Дори не можеше да си представи усещането на момиченцето. Искаше да я гушне, да я гушне и да не я пуска. А не можеше…

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 230
    Ниво : Не точно здрави... 1311
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 74
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 86
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 90
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 90
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 104
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Не точно здрави... ChocolateНе точно здрави... SausageНе точно здрави... BananaНе точно здрави... DiamondНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... AppleНе точно здрави... MangoНе точно здрави... RubyНе точно здрави... BlueberryНе точно здрави... PearНе точно здрави... TomatoНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... SapphireНе точно здрави... BaconНе точно здрави... Cinnamon

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Ина Янакиева Пет Сеп 08, 2023 5:09 pm


    „О, Зина!“

    Помисли си Ина, като гледаше малкото момиче. Сърцето й се сви, а устните й станах тънка линия. Очите й, които така или иначе бяха леко мътни от умората и настинката, изгубиха своят малък блясък.
    Помнеше онзи Мелачка. Помене много ясно как богърта се бе преобразил, как момиченцето бе замръзнало на място и как жълтият лъч я бе улучил. Писъците на Зина все още се въртяха в главата й, Ина се опита да я достигне тогава, но всичко бе сякаш на един забавен кадър в който тялото й едва мърдаше. Дори вийлите не бяха помръднали достатъчно бързо. Защо, защо...

    - Нищо...? - прошепна Ина, като отпи от чая си. Какво можеше да направи за нея?
    - Не чувствам нищо. - повтори Кражова и погледна Ина с празен поглед. Как можеше да я накара да се усмихне? Да забрави случилото се?
    Физическите й травми щяха да отминат, но психическите? Това бе нещо много по-дълбоко, нещо, което не можеше да се излекува от раз. А Ина не бе психолог, терапевт или какъвто и да е бил експерт.
    - Зи... миля си, че изпитваш болка от която се криеш в момента. Не като онази там, но... болка. - започна предпазливо Ина, като отвори малката си чантичка и започна да вади неща от там. Все щеше да намери нещо тук да накара Зина да се усмихне. Все пак половината й стая – и то тази от къщата им в София – бе побрана вътре. Да бъдем реалисти – леглото и в „Мунгав“ не бе достатъчно голямо да събере всичките й плюшени играчки. Които по брой надвишаваха кремовете на съквартирантката й, а това вече си беше впечатляваща бройка.

    Извади една вафла „Чародейка“, точно като онази, която бе споделила с Ела преди време – нещото променяше вкуса си в зависимост какво точно иска да усети хапващия. Дали щеше да е любимото му ястие (да, вафла с мусака сигурно би било гадно), дали нещо, което искаше в момента – вафлата се водеше по магьосника. И беше вкусна... по обясними причини.
    Бутна я на Зина, след което продължи да вади неща. Хубавото на чантичката бе, че беше бездънна. Лошото? Че беше бездънна. Не можеше да намери нищо. А да лекува Зина с въглехидрати, шоколад и захар надали беше най-правилното решение.

    Продължи да вади неща, като напипа един плюшен заек (Ина обичаше зайци под всякаква форма), погледна го и след това погледна Зина.
    - Това е за теб. - тя можеше и да не може да я гушне, но малката можеше да гушне плюшената играчка. Или да я удуши, зависи как го чувстваше. Ина повече се надяваше на първото. - Казва се господин Мустачко...
    Хей, беше получила заека, когато бе на 8! Името си беше доста оригинално по тогавашните й стандарти!

    Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 151
    Ниво : Не точно здрави... Untitl42
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 30
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 28
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 28
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 30
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 32
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Не точно здрави... SapphireНе точно здрави... AppleНе точно здрави... CabbageНе точно здрави... MangoНе точно здрави... SausageНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... PizzaНе точно здрави... BaconНе точно здрави... PearНе точно здрави... BananaНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... Ruby

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Зинаида Кражова Съб Сеп 09, 2023 10:02 pm


    Зина взе плюшеното зайче с ръце. Сивичко, с клепнали ушички, пухкаво… но какво се предполагаше да прави с него?
    -Господин Мустачко?- промълви едва-едва.- Благодаря, но какво да правя с него?
    Ина повдигна вежди. Как така не знаеше какво да прави с плюшка? Премига бързо няколко пъти, а след това самата русокоска зададе върпос:
    -Не си ли имала плюшени играчки?
    -Не,- държеше зайчето с опъни напред ръце.
    Сърцето на Янакиева се сви. Та, такава играчка беше ключова част от живота на едно дете. Дали просто не помнеше, че е имала?
    -Можеш да го гушнеш,- обясни й.
    По-малкото момиче погледна шестокурсничката за първи път тази вечер. След това върна погледа си към Мустачко и бавно го приближи към себе си обвивайки го с ръце. Усети нещо. За първи път от дни, усети някакво чувство. Едва доловимо, притъпено, но го усети, Същото онова, което я беше обвзело с пухкавелите. Топлина и спокойствие. Стисна го по-силно към себе си, а Ина се усмихна и се облегна назад. Кражова затвори очи, притискайки играчката към себе си и някак инстинктивно се отпусна леко встрани и подпря главата си на рамото на другото момиче. Приятелката й се стресна. Изобщо не очакваше нещо такова. Малката все пак не беше по докосването. Реши да не задълбочава и се отпусна. Останаха така известно време, но Кражова наруши тишината. Измрънка изпод плюшаката:
    -Ин, какъв е най-големият ти страх?
    -Паяци. Тръпки ме побиват от тях. И летене… и височини… и смъртта…
    -Има по-страшни неща от смъртта.
    Ина се извърна леко към третокурсничката. Що за изказване от едно тринадесетгодишно? Реши да попита миличко:
    -Че какво би било по-страшно от смъртта, Зи? От това да загубиш живота си? Хората около теб да загубят своя?
    -Смъртта не е страшна или лоша. Не е жестока. Тя е просто край. Понякога желан край.
    -Кой би пожелал смъртта пред живота?
    -Някой изпитващ неописуема болка. Някой изтезаван и измъчван. Някой, който просто иска всичко да спре. И да е тихо, и да не усеща нищо.
    Янакиева се почуди, защо малката мислеше така. Какво я караше да разсъжава по този начин? Отново се сети за Мелачката и набръчка чело. Усети една тежест и въпреки, че се поколеба дали да каже това, което си мислеше, го направи:
    -Опиши ми чувството Зин. На проклятието.
    Белокоската преглътна шумно. Не чувстваше нищо в този момент. Не мислеше особено, караше го навтопилот. Обикновено би се поколебала да говори за това, но сега думите си излизаха. Без усилие, без умисъл, просто си се изливаха:
    -Физически е сякаш безброй ножове се забиват в тялото ти и се въртят бавно, а по тях тече електричество. В съзнанието ти е още по-зле. Твоят страх със смъртта на хората около теб, например, става реалност. Виждаш как семейството ти умира, познати, домашни любимци. Всичко и всички, за които те е грижа. И не е мирно и спокойно, а бавно и мъчително. И ти го гледаш отстрани, и нищо не можеш да направиш, и всичко с което измъчват тях, измъчват теб четворно повече.
    Тишина. Дълга, проточена. Неловка тишина.

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 230
    Ниво : Не точно здрави... 1311
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 74
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 86
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 90
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 90
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 104
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Не точно здрави... ChocolateНе точно здрави... SausageНе точно здрави... BananaНе точно здрави... DiamondНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... AppleНе точно здрави... MangoНе точно здрави... RubyНе точно здрави... BlueberryНе точно здрави... PearНе точно здрави... TomatoНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... SapphireНе точно здрави... BaconНе точно здрави... Cinnamon

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Ина Янакиева Нед Сеп 10, 2023 8:21 pm


    Студени тръпки пробягаха по тялото й, гърбът й се изпъна като струна, докато лицето й придобиваше цвят на тебешир. Сърцето й все още ли биеше? Дишаше ли? Май да...
    Това което Зина изричаше и начина по който го казваше плашеше Ина. Караше страховете й да достигат нови величини, съзнанието й да създава истории, които тя не искаше никога да стават реалност. Да изгуби родителите си. Арина. Вихрен. Зина... други хора близки до нея. Не, не искаше дори да мисли за това..., но това ли наистина усещаше човек, когато го удари проклятие като това?

    Зина я гледаше, докато Ина се взираше в огъня в камината, усещайки сълзи в очите си. Зина преминаваше през това сама. Бе изпитала тази болка в онази Мелачка и сега живееше с този спомен..., но беше ли го изпитвала преди това, за да бъде това неин страх?
    - Понякога... колкото и болка да изпитва човек си има неща за които си струва да живееш. - прошепна Ина след няколко минути. Тя знаеше едно – не искаше да умира, не искаше дори да помисля пък да поставя край на живота си. Защото това, макар и да бе лесният вариант за нея, то щеше да нарани тези, които я обичат. - Колкото и да ми е трудно, не бих причинила това на тези около мен. Има хора, които ме обичат и които аз също обичам. Не бих искала да им причиня тази болка – да сложа край на живота си. Но предполагам..., че сигурно в някои случаи смъртта е изход. И спестява повече болка и на двете страни..., ако някой е болен например. Може би тогава, ако знам, че няма друг начин, бих им го спестила...и бих желала всичко да приключи по-бързо, за да не страдат докато ме гледат как се мъча с последни сили.

    Зина погледна настрани и повдигна рамене, гушкайки по-силно зайчето. Ина пък си пое дълбоко въздух и премигна няколко пъти, не искаше да става твърде емоционална. Трябваше да бъде силна, заради Зина. В момента Зина имаше нужда от нея.
    - Ти си силна Зи. Изключително силна. - русокоската погледна към другото момиче и я дари с лека усмивка. - Да, има и по-страшни неща от смъртта. Но има и други типове болка... не само тази. И все пак, въпреки всичко това, има неща, които са по-силни и за които си струва човек да иска да живее. Любовта, семейството, приятелите. Щастливите моменти, които споделяш с тях. За тези неща бих изтърпяла всичко...и най-ужасната болка. Ако знам, че в края на деня хората, които обичам ще са добре... и аз ще бъда с тях.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 151
    Ниво : Не точно здрави... Untitl42
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 30
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 28
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 28
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 30
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 32
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Не точно здрави... SapphireНе точно здрави... AppleНе точно здрави... CabbageНе точно здрави... MangoНе точно здрави... SausageНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... PizzaНе точно здрави... BaconНе точно здрави... PearНе точно здрави... BananaНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... Ruby

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Зинаида Кражова Пон Сеп 11, 2023 5:17 pm


    Зина я погледна. Момичето отсреща й подшмръкна, но не спираше да й се усмихва леко. Кражова се протегна и й подаде салфетка, а след това отново се позатвори в себе си. Не се беше замисляла за това, че не би предпочела някой неин близък да изпита болка или да умре. Напротив. Щеше да направи всичко по силите и отвъд да предотврати това. В същото време, не я беше страх да се изправи срещу смъртта самата тя, защото не я намираше за страшна. Не за самата себе си. Почуди се за миг. Беше разказала историята си на един. Беше казала за проблема си с докосването на други. Вийлата в болничното й беше споделила, защо се чувства така, защо родителите й са потърсили лек на грешното място. И какъв би могъл да бъде този й лек. Замисли се за нещо, което беше прочела в една мъгълска книга – „Смелостта не е липсата на страх, а по-скоро преценката, че нещо друго е по-важно от страха“. Отново извърна погледа си към русокосото момиче, което издухваше носа си в този момент. По-малкото момиче оставаше изненадано и смаяно всеки път от хората около нея. Хората, които я бяха научли какво е да си приятел и какво е приятелство. Че то не е слабост, а точно обратното. Че те я приемаха, въпреки леката й странност. Че не я разпитваха, защо е такава, каквато е. И тя не беше длъжна да го обяснява. Отпусна ръце и плюшеното зайче се изхлузи, опирайки се в пода. Подсмихна се леко, и каза тихичко:
    -Ин…
    Не довърши изречението си. Янакиева се обърна към нея, а точно мислеше да им сипе по нова чаша чай. Белокоската се хвърли върху нея. Обви ръце около приятелката си и стисна лекичко, затваряйки очи. Да, болкаата, така познатата й болка, се появи в миг. Електричеството, което минаваше през всяка клетка в тялото й, лекото припукване, което усещаше си беше там. Но избра да не му обърне внимание. Да не даде контрол на болката този път. Беше по-силна от нея. Вярваше в това, този път искрено вярваше.
    -Благодаря ти,- каза тихичко Зина и продължи да стиска леко Ина.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Не точно здрави... Coin10 230
    Ниво : Не точно здрави... 1311
    Статистики :
    Не точно здрави... Streng10 Сила: 74
    Не точно здрави... Shield10 Издръжливост: 86
    Не точно здрави... Brain10 Интелигентност: 90
    Не точно здрави... Runnin10 Ловкост: 90
    Не точно здрави... Magic-10 Магия: 104
    Не точно здрави... Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Не точно здрави... ChocolateНе точно здрави... SausageНе точно здрави... BananaНе точно здрави... DiamondНе точно здрави... EmeraldНе точно здрави... AppleНе точно здрави... MangoНе точно здрави... RubyНе точно здрави... BlueberryНе точно здрави... PearНе точно здрави... TomatoНе точно здрави... ChiliНе точно здрави... SapphireНе точно здрави... BaconНе точно здрави... Cinnamon

    Re: Не точно здрави...

    Писане by Ина Янакиева Пон Сеп 11, 2023 11:17 pm


    Прегръдката я хвана неподготвена, изненада я. Зина никога не бе била... толкова близо? Знаеше защо избягваше прегръдки и докосвания, затова и стоеше изненадана без да я докосва с ококорени очи.
    - Зин.. ? - прошепна русокоската, но после съвсем леко се отпусна и внимателно обви ръце около другото момиче. Само за миг обаче. Не искаше да й причинява болка, не искаше това да доведе до някакви неприятни последствия, като нова травма, за Зина. А и най - вечер не искаше да я разболява. - Болна съм, ще ти лепна нещо, ако си толкова близко.

    Апчу!

    Да, точно за това говореше. А дори на най-големият си враг не пожелаваше да бъде болен. Беше едно от най-ужасните неща....
    - Не ме интересува. 
    - О, интересува те. Като вдигнеш температура и ти се запуши носа... - още едно кихване от Ина. Беше й доста тежко да стои на страна от някои хора и да не ги гушка постоянно (кхм, Вихрен), но сега трябваше да стои на разстояние и от Зина. Но тази прегръдка, тази първа истинска прегръдка от малкото момиче, означаваше много. Макар и да идваше в едно не особено подходящо време.

    Ина взе чашата си с чай, отпи и се усмихна на белокоската. В очите на Зина имаше някаква нова искрица. Изглеждаха живи за разлика от преди няколко минути, когато бяха започнали разговора си. Това стопляше душата на художничката. Изпълваше я с едно приятно чувство, което не можеше да опише. Или пък това бе чая.
    - Още чай искаш ли? 
    - Да, моля. 
    Тъкмо придвижваше чайника с магия, когато кихан отново и той издрънча, като тръгна да лети надолу. Двете изпискаха. Коя реагира по-бързо не се знае, но едната успя да го хване във въздуха, докато другата връщаше течността в съда преди да се е разпиляла... хубаво, че имаха магия и пръчки под ръка.
    - Да, май ще налива без магия... - взе еда носна кърпичка Ина за носна си.
    - Остави на мен. - Зина им наля чай, след което седна отново, този път по-близо до Ина, сякаш търсеше присъствието й по някакъв начин, а блондинката й подаде плюшеният заек за да не го забрави, все пак той бе неин сега. Първата й плюшена играчка. И Ина се радваше, че бе успяла да я зарадва.

    Край.

    Ела Благоева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:22 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!