Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Алхимици

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 151
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 30
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 28
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 28
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 30
    Алхимици Magic-10 Магия: 32
    Алхимици Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Алхимици SapphireАлхимици AppleАлхимици CabbageАлхимици MangoАлхимици SausageАлхимици EmeraldАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици PearАлхимици BananaАлхимици ChiliАлхимици Ruby

    Алхимици

    Писане by Зинаида Кражова Нед Сеп 03, 2023 10:52 pm


    @Вихрен Вокил




    Успешната трансмутация на брошката беше вдъхнала надежда на Вихрен и Зинаида. Двамата се бяха договрили да продължат с каишките на следващата вечер, за да могат да са максимално отпочинали. Време беше медальоните да бъдат модифицирани.
     
    Голямата вечер.
     
    Отново бяха в общата стая в малките часове на нощта, отново приклекнали пред тайният им чертеж. Решителност бе изписана на лицата и на двама им. Сега обаче трябваше да вземат едно много трудно решение. С чий медальон да почнат? Вихрен хем искаше да е първи, за да е опитно зайче, хем да отстъпи на момичето… хем осъзнаваше, че сега трябваше да използват нейната кръв… Хич не му се нравеше. И в същото време знаеше, че е нужно.
    -Да почнем с моя,- предложи Зина.
    -Нека да е с моя,- настоя Вокил.
    -Вих, моят е сребърен. Спрямо опитите ни, чрез него можем да видим дали сме объркали медальоните.
    Момчето набръчка челото си. Знаеше, че е правa, но мислъта, че тя трябваше да се нарани го тормозеше. Тя го погледна. Ясно прочете недоволството му, знаеше и защо е. Все пак бяха водили спор по върпоса преди няколко вечери.
    -Може да не гледаш,- каза му.
    Той се смръщи още повече.
    -Добре, може да ме излекуваш след това, тогава,- предложи му друго.
    Нямаше как да се размине този път. Рижкото издиша тежко и просто кимна. Предаде се. Знаеше, че тук нямаше какво да направи. Момичето свали медальона си и го постави в средата на чертежът и взе тефтера си. Обърна най отзад и взе да драска нещо.
    -Дай ми медальона си,- каза му, без да вдига поглед от писането си.
    Вихрен повдигна вежда, но изобщо нямаше против да свали жълтото украшение. Подаде й го с най-голямо удоволствие. Тя го взе, поогледа го, затресе го леко и го остави до себе си. Продължи да пише.
    -Какво правиш, Зи?- попита я той.
    -Изчислявам по колко капки кръв и сълзи ще са ни нужни, за да не е прекалено много и прекалено малко количеството.
    Имаше логика. Имаше. Довери й се и изчака търпеливо. В един момент тя остави писанията си и взе малкото ножче. Погледна го:
    -Може все пак да не гледаш.
    Момчето приготви пръчката си.
    -Ще съм готов с магията веднага, щом приключиш,- беше решен това да не продължи дълго.
    Тя му кимна, пое си дъх и направи лек разрез на лявата си длан. Вокил се смръщи и насочи пръчката си, а заклинанието беше на езика му. Вече нямаше търпение това да свърши. Момичето не го гледаше, беше стиснала юмрук, по който се стече кръв. Тя го надвеси над сребърния си медальон и върху него капнаха една… две… три… Всяка капка сякаш беше тик в окото на шестокурсника. Стори му се цяла вечност. Петата капка беше последната и Зина дръпна ръката си, разтвори юмрука и я поднесе пред момчето.
    -Епискей!
    Толкова бързо изстреля заклинанието, че момичето се стресна леко. Той си остана все така смръщен.

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 111
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 42
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 26
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 42
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 32
    Алхимици Magic-10 Магия: 42
    Алхимици Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Алхимици MangoАлхимици TomatoАлхимици AppleАлхимици EmeraldАлхимици CinnamonАлхимици SapphireАлхимици BlueberryАлхимици SausageАлхимици RubyАлхимици PearАлхимици CabbageАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици ChiliАлхимици ChocolateАлхимици TuttifruttiАлхимици Diamond

    Re: Алхимици

    Писане by Вихрен Вокил Пон Сеп 04, 2023 9:17 pm


    @Зинаида Кражова 


    И намръщването му нямаше да отмине, докато не се увереше, че нараняването на белокосата е имало смисъл, но самата мисъл, че се налагаше  момичето да се пореже му нагорчаваше.  Искаше му се да успее да измисли начин да ѝ го спести, но такъв не изглеждаше да има. Затова отново се задоволи да прави онова, в което беше най-добър – да ограничава щетите.  В последно време се бе превърнал в истински професионалист по темата.  В този случай също просто заличи следите от раната, вместо да измисли как нараняването да не се случва изобщо. Една част от него се опитваше да го убеди, че това е цената на свободата им, но тази част бе прекалено малка, за да пребори принципите и убежденията му.
     
     
    Прокара пръст по дланта на Зина, за да се увери, че заклинанието е било успешно и прорезът наистина го няма. Цял ден беше пестил силите си, за да има достатъчно енергия за тази вечер. Дори от Слънчевия коридор бе успял да се измъкне без да направи нито едно заклинание, което не се случваше често, може би затова не се чувстваше толкова изтощен, колкото друг път.
    - На същото място ли да застана? – попита леко неуверено.
    Да, бяха успели миналата вечер със сребърната брошка, но тя бе просто това – брошка, па макар и сребърна.  Най-обикновено бижу, независимо благородната си патина. В нея нямаше вложена магия, която да я обвързва към преносител, нито към нещо, на което да предава сигнали за местоположение, в нея нямаше вплетено заклинание, целящо да държи под контрол живо същество.  Затова, въпреки сполучливия експеримент от миналата вечер, Вихрен си оставаше малко скептичен. Не че се съмняваше в методите на Зина, в логиката ѝ или  в силата на Алхимията, но се страхуваше, че пропускат нещо.
    - Да. С пръчката. Както тогава -  Кражова се разпореди и двамата коленичиха на пода, притискайки длани към чертежа.
     
     
    Линиите отново се изпълниха със светлина, която сега сияеше още по-ярко от преди, а може би заради липсата на огън в камината му изглеждаше така. Бяха решили, че нищо не трябва да нарушава концентрацията им, дори пукането на дърветата, подхранващи пламъците. Тъмнооранжевите отенъци плъзнаха от неговата страна като гладни огнени езици и се сляха с нейните индигови нюанси, докато не се смесиха в розовеещо сияние, което се плъзна под дланите му.
    Линиите, водещи към центъра на чертежа, бяха останали последните незапълнени, едва след като цветовете им се хомогенизираха идеално по останалите фигури, няколко плахи вълни енергия се насочиха едновременно към центъра заобикаляйки го от всички страни. Струваше му се, че усеща вибрирането на медальона в центъра, сякаш се съпротивляваше и изтласкваше вълни от енергията им назад, обратно към тях самите и далеч от себе си. Дали пък нямаше някаква вградена защита? Не бяха помислили за това…
    - Фокусирай се повече, концентрирай енергията към центъра -  говореше Кражова от своята част на кръга, но Вихрен не успяваше да я види добре, отвъд сиянието, изпълващо всичко около него.
     
    И все пак се застави да канализира повече енергия, да изтласка до последно всяка капчица сила, останала в тялото му с надеждата, че ще успеят.

    Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 151
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 30
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 28
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 28
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 30
    Алхимици Magic-10 Магия: 32
    Алхимици Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Алхимици SapphireАлхимици AppleАлхимици CabbageАлхимици MangoАлхимици SausageАлхимици EmeraldАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици PearАлхимици BananaАлхимици ChiliАлхимици Ruby

    Re: Алхимици

    Писане by Зинаида Кражова Чет Сеп 07, 2023 11:52 am


    Трябваше да вложат повече енергия, повече сила… трябваше да задържат трансмутацията по-дълго. На Зинаида й беше пределно ясно, че проклетото нещо имаше защити. Можеха да загазят. Можеше да не сработи. Но какво губеха с този им опит? Нищо. След още някакво време кръвта изчезна. Попи в сребърното бижу и двамата бавно премахнаха ръцете си от чертежа.
    -Дали се получи?- почуди се Вихрен, взимайки си голяма глъдка въздух.
    -Ще разберем съвсем скоро. Да изчакаме малко да видим дали някоя вийла ще дотича.
    Подпряха се, кой на кресло, кой на стена и зачакаха. Сърцето на малката биеше толкова силно и толкова бързо, че имаше чувството, че Вокил го чуваше. А си мислеше така, защото момчето й хвърляше по един поглед периодично. Въобразяваше си със сигурност. След време шестокурсникът хвърли един поглед към часовника и промълви:
    -Петнадесет минути…
    -Няма вийли.
    -Нем.
    Трансмутацията беше заобиколила защитите. Много шумно изкарване на въздух от страна на Кражова. Вихрен се подсмихна леко. Все пак под привидната каменна същност на момичето се криеше човече… йети според него. Тя стана от мястото си и закрачи към изхода на общата стая.
    -Зин, къде тръгна?- стъписа се той.
    -Да проведа същинския тест,- отвърна му, като не спираше захода си.- Нали са омагьосани да се лепнат за нас, ако излезем от стаите? Ако не хвръкне към мен – сработило е.
    -Ще загазиш, нека аз…
    -Ако не се е получило няма смисъл да продължаваме с твоя медальон, Вих. Не е нужно да хващат и двама ни.
    Той се смръщи още повече. За втори път тази вечер се чувстваше безсилен да я спре да направи нещо, което не му се нрави. И то просто, защото наистина не можеше… логиката й беше безпогрешна. И въпреки това не откъсваше поглед от нея. Тя вече беше стигнала до вратата и я беше бутнала. Една крачка навън щеше да е достатъчна. Поколеба се. „Ами ако не е станало?“, прокраднаха се мислите на съмнение в съзнанието й. „Ами ако само си загубихме времето? След всичко…“, поклати глава и прогони тъмните мисли.
    -Моментът на истината,- прошепна си.
    Притвори очи и опъна десния си крак навън, а след това отпусна тежестта на тялото си и стъпи извън стаята. Отвори едното си око – медальонът не беше мръднал. Излезе навън и с другия си крак – бижуто остана на мястото си. Направи няколко много бързи крачки навън, а след това спря точно на прага и зачака. Искаше да провери дали някоя вийла ще се появи. Че все пак, някак, нещо им беше подало сигнал. Никой не дойде. Влезе обратно в помещението и се обърна към Вихрен, който беше зяпнал и намръщената му физиономия беше на пауза. Момичето едва се стърпя да не се просълзи от радост.
    -Вих,- каза плахо, но коригира.- Вих, успяхме! Успяхме!
    Вокил стана от мясото си и закрачи към нея. Искаше му се да я прегърне и да я стисне силно, но нещо му подсказа да не го прави. Приближи се до нея и вдигна и двете си длани, приближавайки ги. Тя го изгледа странно.
    -Защо се предаваш?- попита го.
    -Не се предавам. Това е „дай десет точки“, не го ли знаеш?
    Поклати глава. Той се подсмихна и обясни:
    -Когато двама познати постигнат успех, плесват с длани помежду си. Прави се и с една. Но когато е голям успех, се използват и двете.
    Не беше помръднал от позата си. Чакаше търпеливо с мека усмивка. Тя погледна дланите си, извъртя ги и с лека засилка ги допря до неговите. Не се получи точно, както трябва но се броеше. Тя също му се усмихна, леко едва доловимо. След това бавно бръкна в джоба на наметката си и извади една малка стъкленица.
    -Твой ред е,- каза му.

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Атсу Оттах харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 111
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 42
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 26
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 42
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 32
    Алхимици Magic-10 Магия: 42
    Алхимици Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Алхимици MangoАлхимици TomatoАлхимици AppleАлхимици EmeraldАлхимици CinnamonАлхимици SapphireАлхимици BlueberryАлхимици SausageАлхимици RubyАлхимици PearАлхимици CabbageАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици ChiliАлхимици ChocolateАлхимици TuttifruttiАлхимици Diamond

    Re: Алхимици

    Писане by Вихрен Вокил Чет Сеп 07, 2023 9:59 pm


    @Зинаида Кражова


    - Това за какво ни е? -  погледна неразбиращо стъкленицата в ръката ѝ.

    Все още му бе трудно да повярва, че  наистина бяха успели с трансмутацията на първия медальон и изобщо, че той се справяше  с някаква форма на магия, различна от заклинания за първокурсници. Остана нащрек, очакваше някоя вийла всеки момент да нахлуе в Общата, получила закъснял сигнал, че някой се е опитал да наруши правилата и да излезе посред нощ. Дали ако се случеше, щяха да му повярват, че е бил той, а не Зина? Или щяха да изпратят белокосата в килиите? Нямаше да го позволи.  Но нахлуването не се случи, а времето си минаваше. Би трябвало този факт да го успокои, но не.
    - За сълзите ти -  отвърна с приповдигнат глас Кражова.
    - Мога да ги събера директно  върху медальона… -  повдигна златистата висулка от врата си, вече нямаше търпение да я  свали, да изчезне чувството, че го държат на каишка и следят всяко негово действие.
    - Но така няма успея да измеря точното количество сол, което ще е необходимо за да въздейства на медальона -  както винаги момичето бе помислило за всичко, отново бе успяла да изпревари Вихрен с няколко крачки, но по някаква причина това не го дразнеше ни най-малко, дори напротив – радваше се, че има кой да компенсира пропуските му,  така имаше по-малка вероятност да допуснат грешка.  А грешките точно в този случай можеха да имат тежки последствия и за двама им.
     
    По ножа все още имаше следи от кръвта на Зина. Гледката накара Вокил да изскърца със  зъби. Искаше му се да бе обратното, би предпочел той да е този, който да се нарани, а момичето просто да  пророни няколко сълзи под въздействието на глава лук.  За съжаление, не можеше да размени медальоните им. Просто прие неприятната цена за свободата им и прокара острието през луковата глава, която бяха отмъкнали от кухнята няколко дни по-рано. Приближи двете половини към очите си и стисна зъби, не бе нужно дълго време преди очите му да започнат да сълзят, за разлика от всеки друг път, не се опитваше да сдържа сълзите си, остави ги да се стичат свободно по лицето му, чак до брадичката, където Зина ги причакваше със своята стъкленица. На няколко пъти се наложи да повтаря упражнението с луковата глава, докато успеят да съберат необходимото по изчисленията на белокосата количество. 
    - Достатъчно -  изрече тя със своя монотонен глас.
    На Вихрен съдържанието  на стъкленицата му изглеждаше малко, някак прекалено малко даже, а имаше усещането, че е очите му са сълзели половината нощ.  Изтри очите си с ръкав и проследи движенията на третокурсничката, докато тя поставяше медальона в средата на чертежа, а след това изля сълзите на момчето върху бижуто.
    -  Мислиш ли, че ще имаме сили за две Трансмутации в една нощ? -  попита леко неуверено,  дори първата се бе оказала трудна, може би заради магията или просто някаква защита, не бе достатъчно компетентен, за да знае.

    Но Зина щеше да знае, а той щеше да ѝ повярва, каквото и да му каже.

    Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 151
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 30
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 28
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 28
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 30
    Алхимици Magic-10 Магия: 32
    Алхимици Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Алхимици SapphireАлхимици AppleАлхимици CabbageАлхимици MangoАлхимици SausageАлхимици EmeraldАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици PearАлхимици BananaАлхимици ChiliАлхимици Ruby

    Re: Алхимици

    Писане by Зинаида Кражова Пет Сеп 08, 2023 1:10 pm


    -Напраивхме почивка, докато проверявахме,- отговори му.- А и не хабим физическата си енергия този път, а магическата. До колкото е известно тя няма лимит.
    Във всичките им уроци, във всички книги по темата не се споменаваше с какво и как е свързана магическата им енергия. Не се споменаваше и дали има някакъв край. Дали защото никой не го бе стигал или по друга причина, но беше факт. Пръчките помагаха поне за момента. А и самата алхимия се изучава като отделен предмет в други училища.
    -Добре, да опитаме,- кимна й.
    Нямаше какво да губят на този етап. Застанаха на позиция и Вихрен зачака търпеливо да му бъде подаден знак.
    -Може да се наложи да задържим трансмутацията повече,- подхвана пак третокурсничката.- Подозирам, че защитите тук ще са повече. По-силни.
    -Има ли шанс да не стане от раз?
    -Има.
    -Има шанс да призове вийлите?
    -Има.
    И двамата хвърлиха по един поглед към вратата на помещението. Сякаш все още бяха нащрек, че все пак първата им трансмутация може да е подала сигнал, но вече беше минало доста време. Никоя от новите господарки на Мунгав не се беше появила. Вокил се замисли, че дори и да оплескат нещо с неговия медальон и той да призове някоя от белокосите жени, то поне ще може да понесе наказанието сам. Или поне щеше да опита да го извърти така. Все пак човъркаха неговата каишка, не нейната. Това някак го успокои. Върна вниманието си към чертежа и каза:
    -Ами да действаме тогава.
    Зина му кимна и постави длани на обичайното място. Хвърлиха си по един поглед, който означаваше „давай“ и точно както предните пъти – чертежът засия. Наполовина в нейния цвят, наполовина в неговия, след това отново се сляха и засия по-силно. По-силно от предните пъти. И двамата влагаха много сила, много енергия, много магия. Ако някоя от защитите не сигнализираше на вийлите, то шансовете самото светлинно шоу да ги призове, рязко нарастнаха. Вече задържаха трансмутацията няколко минути и най-накрая сълзите започнаха да изчезват малко по-малко.
    -Дръж, Вих!- каза Зина.
    -Слушам!
    Отне повече време, от колкото момичето беше предполагало, но след още няколко мига трансмутацията беше завършена. Този път не отделиха моментално ръцете си от чертежа. Бавно и полека намалиха силата си и сияниято взе да отслабва. Стигнаха отново до стартовото положение и чак тогава помръднаха от местата си. Зазаяпаха златистото бижу с интерес. Изглеждаше си съвсем нормално. Непокътнато. Хвърлиха по един поглед към часовника и зачакаха търпеливо да разберат дали са подали сигнал на вийлите. Изминаха петнадесет минути, в който никой от тях не каза нищо, не помръдна дори. Нито една от жените не се появи. Кражова взе медальона и го размаха пред лицето на Вихрен.
    -Време е за следващия тест.
    А именно – шестокурсникът да излезе от общата стая без украшението си.

    Вихрен Вокил and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 111
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 42
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 26
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 42
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 32
    Алхимици Magic-10 Магия: 42
    Алхимици Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Алхимици MangoАлхимици TomatoАлхимици AppleАлхимици EmeraldАлхимици CinnamonАлхимици SapphireАлхимици BlueberryАлхимици SausageАлхимици RubyАлхимици PearАлхимици CabbageАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици ChiliАлхимици ChocolateАлхимици TuttifruttiАлхимици Diamond

    Re: Алхимици

    Писане by Вихрен Вокил Съб Сеп 09, 2023 2:50 pm


    @Зинаида Кражова





    Фактът, че някоя бясна вийла не бе влетяла в стаята все още, не означаваше нищо, нито че опитът им бе успешен, нито че нямаше да разберат какво са се опитали да направят и да им наложат наказание по-късно.  Опитваше се да си припомни този факт шестокурсникът, докато поставяше медальона си на масичката в Общата стая. Проклета каишка! Дали жените бяха очаквали, че хлапетата ще се опитат да скъсат оковите, че ще проявят достатъчно смелост и изобретателност или бяха подценили любовта им към свободата? Вероятно бяха подценили изобретателността и способностите им също, след като смятаха обучението им за незадоволително. Изненадани ли щяха да бъдат или доволни от находчивостта им? Нямаше си представа, не искаше да знае, не го интересуваше. Вълнуваше го единствено златната верижка да си остане там, където е, без да призове някоя от русокосите пиявици по петите му.
     
    Хвърли последен поглед към медальона с надеждата да  си остане там, където е. Да не си посмял да ме последваш, идваше му да изкрещи не неодушевения предмет, стой си където си, молеше му се на ум.  Открехна леко вратата  към коридора и след като се увери, че там не дебне русокоса жена, направи крачка навън. Пое си дъх и зачака. Стъпка, втора, трета…
    - О! -  възклицанието достигна до него, въпреки че бе изречено в Общата стая.
    И можеше да означава само едно. Не бе нужно да поглежда към гърдите си, усети допира на студения метал до кожата си моментално. Сърцето му забави ритъма си, бе притаил дъх, докато ругаеше на ум.
    - Защо? -  погледна разочаровано  към  белокосата, но тя изглеждаше точно толкова объркана, колкото и той.  Можеше да види как се задействат механизмите в съзнанието ѝ, сякаш малки механични колелца се задвижваха зад смръщените ѝ вежди, знаеше, че на у се опитва да преизчисли малките подробности – грамажът на медальона, съотношението на солта към златото, количеството сол в няколко милилитра сълзи, чудеше се какво е сбъркала, кое не е било в достатъчно количество, защо се е получило с нейния медальон, но не и с неговия…  същите въпроси се блъскаха в главата на Вихрен, опитвайки се да заглушат разочарованието му.
     
    Побърза да се върне обратно в Общата стая, преди някой от пазачите да се е появил, за да провери защо е изобщо е навън. Перун да ги порази, дано!
    - Да опитаме пак -  предложи с треперещ глас.
    Белокосата само поклати глава.
    -  Резултатът ще е същият -  бе отворила отново записките си и прелистваше припряно, сякаш търсеше нещо, което бе пропуснала, но как се забелязва липсата на нещо, ако дори не знаеш, че трябва да е там. -  Солта би трябвало да повлияе на златото… да го повреди… -  разсъждаваше на глас третокурсничката.
    - Може би е прекалено малко? -  попита обнадеждено, че може би все пак с повече сълзи ще променят нещо.
    - Не, пресметнах всичко. Количеството е точно -  изглеждаше убедена в думите си.
    - Значи бъркаме нещо друго, защото с кръвта се получи -  жегна го лека завист към сребърното бижу на Зина. -  ДНК-то заблуждава медальона, че е върху теб, дори когато не е…
    - ДА! Това е!
    - Какво? -  гледаше я опулено и неразбиращо както винаги, но тя май започваше да свиква да му обяснява подробно.
    -  В сълзите има съвсем малко ДНК.
     А. О. Да, звучеше логично. Просто им бе убягнало преди.

    Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 151
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 30
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 28
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 28
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 30
    Алхимици Magic-10 Магия: 32
    Алхимици Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Алхимици SapphireАлхимици AppleАлхимици CabbageАлхимици MangoАлхимици SausageАлхимици EmeraldАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици PearАлхимици BananaАлхимици ChiliАлхимици Ruby

    Re: Алхимици

    Писане by Зинаида Кражова Пон Сеп 11, 2023 5:16 pm


    Какъв левашки пропуск. Много ясно, че сълзите не са достатъчни. Да те бяха нужни за деградацията и отслабването на самия предмет, но ДНК-то нямаше да е достатъчно. И все пак имаше някакво. Зина взе да драска нервно и бързо в тефтера си.
    -Трябва ни една твоя капка кръв, Вих,- каза му след време.
    И двамата се обърнаха към вратата. Някак очакваха някоя бийла да влезе с взлом, но за сега всичко изглеждаше спокойно. Рижкото нямаше скруполи да похаби още малко кръв, само и само да се отърве от каишката. Грабна смело ножчето и тъкмо беше готов да пореже дланта си, когато момичето го спря, хващайки ръката му.
    -Капка. Една,- каза.- Прободи пръста си.
    -Ще събере ли достатъчно?
    -Да.
    Смени захвата си и допря острието до показалеца си, а след това натисна, като се смръщи. Изненадваше се колко остро е това нищо и никакво ножче. Едра капка кръв се оформи почти мигновено.
    -Достатъчно ли ще е?- реши да провери за всеки случай.
    Беше готов да изстиска още при нужда.
    -Ще стигне. Капни я отгоре.
    Тя беше върнала медальона му в средата на чертежа. Вокил го омаза добре с кръвта, а след това само забърса леко пръста си и сложи длани на обичайното място.
    -Пак задържаме повече?
    -Не би трябвало. Сълзите вече трябва да са отслабили. Сега ще разберем със сигурност.
    Поеха си по една голяма глъдка въздух и стаята след миг се украси в познатите цветове. Беше изненадващо, че успяваха да направят и трета трансмутация. Въпроса беше дали ще е успешна. Забелязаха, че кръвта се просмука в метала сравнително бързо и бавно спряха с трансмутацията. Вихрен точно се протегна да вземе медальона и да го огледна, но Зина го сграбчи преди него. Развъртя го хубаво от всички страни, а след това хвърли око към входната врата на помещението. По коридора се чуваха забързани стъпки, които приближаваха. Не си казаха нищо, само се спогледаха с лека паника. Тя му подаде каишката, нахлузиха си ги и се захванаха да прикриват следите си. Точно се бяха засилили да сядат на някое и друго кресло, когато чуха как стъпките подминават стаята им. Изпуснаха насъбралото се напрежение в тях, като балон въздух. Спогледаха се и белокоската махна медальона от врата му, повдигайки се на пръсти. След това отстъпи назад и го остави на една от масите.
    -Втори опит, Вих.

    Вихрен Вокил and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Алхимици Coin10 111
    Ниво : Алхимици Untitl42
    Статистики :
    Алхимици Streng10 Сила: 42
    Алхимици Shield10 Издръжливост: 26
    Алхимици Brain10 Интелигентност: 42
    Алхимици Runnin10 Ловкост: 32
    Алхимици Magic-10 Магия: 42
    Алхимици Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Алхимици MangoАлхимици TomatoАлхимици AppleАлхимици EmeraldАлхимици CinnamonАлхимици SapphireАлхимици BlueberryАлхимици SausageАлхимици RubyАлхимици PearАлхимици CabbageАлхимици PizzaАлхимици BaconАлхимици ChiliАлхимици ChocolateАлхимици TuttifruttiАлхимици Diamond

    Re: Алхимици

    Писане by Вихрен Вокил Пон Сеп 11, 2023 9:22 pm


    @Зинаида Кражова





    И  десети  бе готов да прави, само да се отърве от проклетата каишка. Всъщност бе напълно готов да повтаря малкият им експеримент, докато разглоби скапания медальон на съставни части или измисли начин да го върже на гърба на някоя вийла. Но вариантът, който бяха измислили със Зинаида макар да не бе сработил от първи път му се виждаше изключително логичен и удачен. Сега, когато всичко изглеждаше наред, а пропускът  бе поправен, Вих отправи пореден поглед км медальона си, който си изглеждаше точно както преди и мислено му заповяда да не смее да помръдва от мястото си.
    - Зин, може би е по-добре ти да се прибереш -  колебливо погледна белокосата, тя вече бе рискувала достатъчно, сега бе негов ред.
    - Какво те тревожи. -  все така монотонно задаваше въпросите си и рижия би се изненадал, ако някога това се промени.
    -  Стъпките отпреди малко -  нямаше смисъл да я лъже, все пак бяха партньори в престъплението, а и тя не беше нито глупава, нито наивна. -  Така и не се върнаха -  Кражова само кимна, беше прав.
     
    Намираха се в кула, ако бяха преминали по коридора в едната посока, трябваше скоро да се върнат обратно, просто нямаше къде да отидат, след кат магипортирането в замъка бе спряно, а летежната пудра не действаше.  И сега той трябваше да излезе в същия този коридор, където някой можеше просто да дебне или да се завърне от среднощното си скитане и да ги спипа в крачка всеки момент.  Не му се виждаше добра идея да спипат и двама им.  Ако можеше да предпази поне нея, щеше да се опита да го направи. Вярно е, че вийлите рядко нахлуваха в Общите стаи и това бе сред основните причини все повече ученици да се застояват там в почивните си дни, но бе убеден, че са склонни да нахълтат веднага, ако каишката му подаде сигнал, че нарушава правилата.
    - Искам да знам дали работи -  бе всичко, което отговори третокурсничката за притесненията му.  Разбра, че няма нужда да спори. И тя беше права, това бе главно нейна идея, тя свърши цялата работа по проучването и пак тя откри пропускът им. Заслужаваше да види резултатът. Заслужаваше цялото признание, ако това сработеше, защото Алхимията можеше да им отвори още много врати.
    - Добре.
     
    Ослуша се внимателно за стъпки, но не успя да регистрира ничие присъствие в коридора, преди да отвори вратата, след отваряне положението изглеждаше същото – тъмно и самотно, което не можеше да не го накара да се зачуди къде бяха отишли бързащите стъпки и дали бяха да ученици от някой друг дом.
    Моментът на истината. Направи стъпка навън и зачака. Десет секунди, тридесет. Медальонът все още не се бе изстрелял към него.  Разходи се надолу-нагоре по коридора, но ако се съдеше по знакът, който бе направила Зина, бижуто си лежеше на масата.
     
    С разполовено от широка усмивка лице, се върна в Общата стая и внимателно затвори вратата, преди да сграбчи Зина в прегръдка. И побърза да я пусне в мига, в който осъзна какво е направил.
    - Извинявай, Зин, извинявай -  просто не знаеше по какъв друг начин да изрази щастието си от успеха им. -  Сработи -  каза тихо, но тя вече знаеше, нали?
     
     



    К Р А Й !

    Зинаида Кражова харесва този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 1:50 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!