@Арина Орлова
Откритията никога не са посрещнати с ентусиазма, с който са направени
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
@Арина Орлова
Арина Орлова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
Нещата се бяха объркали още от първите дни, когато Маришка се бе набутала на плажа, предизвиквайки истински фурор с тортената си визия. Малките дечица, толкова се бяха впечатлили от нея, че червенокосата прекара остатъка от деня, играейки „Ай, сего кой да спасим от злата сумистка!”.
Сякаш Николет бе злата прокоба, която бе изляла черната отрова в чашата на Ари и след нея всичко се срути като кула от карти. Днес, трябваше да е във Варна на мъгълски семинар по метъл музика, но бе получила скръбна вест. Водещият на събитието се бе пльоснал болен на легло, покосен от копривна треска и особено тежка виагрена болест.
И двете неща, звучаха особено сериозно и смъртоностно. Въпреки че, червенокосата нямаше и напонятия за какво става въпрос, съчувстваше на бедния човечец. Сигурно би било много трагично да умреш прав от виагрена болест.
Така се наложи да импровизира и да удължи престоя си в Торбаланово. Стаичката, която бе наела и сега помещаваше огромните й куфари бе сравнително прилична. Успя да пооправи малко нещата с помощ от магия и така се бе сдобила с огромен гардероб, където да набута всичките си куидични принадлежности.
След като премина фазата н траура, по-късно щеше да изпрати поздравителна картичка и цветя на вощения – май мъгълите така правиха за пожелание за здраве, се набута на близкото кафе.
Реши, че за да оправи настроението се нуждае от огромен ягодов мъфин и капучино с много пяна и канела. Тъкмо поднасяше ягодовото изкушение пред устните си, когато в полезрението й се набута особено черна и дразнеща персона.
О, НЕ! Само НЕ и тази отново!
- Вече дори не си забавна! – измръмжа и захапа кексчето. Отхапа голяма хапка и я задъвка ядно. – Щях да се впечатля от желанието ти да ме преследваш, но вече не ми е смешно. Само не ми казвай, че вече не харесваш Сандър, а си се влюбила в мен!
О, това щеше да е трагедията на живота й.
Ела Благоева, Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Люба Бюлбулева харесва този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
- Мила, защо ми е да се пробвам да те отровя. – отвърна с шепот. – Това е страшно неефективен метод за убийство. Ако искам да го направя, може би бих пробвала с нещо по-вдъхновяващо – изгаряне на кладата, обесване с лъжица, удавяне в чаша с вода...
Тъмнокосата зяпна срещу нея, но Орлова не й даде време да й отговори. Вместо това, махна на сервитьора – трътлесто зелено човече, високо не повече от метър. Изчака го да се приближи до масата им и с най-наглата си усмивка изрецитира:
- Дружката ми тук иска да почерпи ЦЯЛОТО заведение с ягодови мъфини и черно кафе като душата й. Разбира се, изцяло за нейна сметка. - сервитьорът се завъртя към Маша и я огледа внимателно от глава до пети, опитвайки се явно да прецени дали е достатъчно платежноспособна. След това се набута в личното й пространство и протегна ръката си към нея.
- Първо трябва да платите, госпожице! – интересното на заведението бе, че първо трябваше да платиш преди да ти сервират. Тази политика май бе свъразна с някакъв разорен лорд, който цели 10 години се скатавал. Затова вече не бе позволено да отмениш поръчката си. Кажеш ли нещо, джуджетата от персонала те преследваха като завещание, докато не си платиш.
- АРИНА ОРЛОВА! – лицето на неканената гостенка се изви в грозна гримаса. Опита се да изблъска зеленото джудже, но то просто се намести от другата й страна. Така се наложи да заплати поръчаното от Ари и, когато останаха насаме започна да бълва жупел и пепел. – Невъзможна си! Казах, че ТИ трябва да ме черпиш, не АЗ да си пръскам галеоните по незначителни идиоти, които не ме интересуват.
- Колко лошо! – не изглеждаше да съжалява. Отпи от кафето си и се намести на стола си. – Като не ти харесва си тръгни. Просто е.
Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Люба Бюлбулева and Арес Морев харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
Някак си брюнетката се бе превърнала в център на вниманието и това й задълбочи намусеното й изражение. И още едно омразно за нея нещо се беше случило – вниманието на всички обикновени и „мизерни” хорица бе паднало върху нея.
- Вкусът ми си е ок, просто ти не можеш да оцениш нищо, освен ако не е Сандър или опаковано в скъпа и луксозна опавка и поръсено с блясък. – Ари се смееше. Изобщо не бе притеснена от случващото се около нея. И как да бъде, като тя лично бе тикнала няколко галеона в ръката на зеленото сервитьорче, за да й направи тази специална услуга. Вярно бе казала да разпространи, че Николет е дъщеря на Торбалан и женена за плужек, но и това си го биваше. Трябваше да му плати за креативността допълнително.
- Нормално е човек да се цели към най-доброто! – твърдението не бе лошо, но казано то Маришка звучеше като: „Ами дай ми ръката си и ще я отрежа и продам на черния пазар, за да си купя кафе за 200 галеона”.
- Нормално е да не се буташ в чуждото лично пространство, но не виждам да спазваш някакви граници!
- Не лъжи, знаем, че ти харесва!
Червенокосата извърна погледа си, тъкмо навреме, за да забележи няколко дечица, които плахо се приближаваха към тяхната маса. По лицата им имаше трохи от мъфини, а ръчичките им бяха омацани с ягодово сладко. Едното носеше грамадент гирлянд, тип Коледна елха или хавайска сватба и гледаше точно към Боршош. О, явно искаха да я изненадат! Колко прекрасно. Преди да успее да се засмее, едното детенце скокна на раменете на събеседничката й, а другите й надянаха гирлянда на врата и започнаха дружно да я прегръщат.
Колко ужасяваща и сладка картинка. Дали имаше нужда да й помогне? Не, трябваше и малко време, за да се наслади на кармата.
- И за какво каза, че искаш да говорим? – не, не го беше казала, но Орлова тайно се надяваше тази срещичка да приключи възможно най-бързо.
Маришка Боршош харесва този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Арина Орлова харесва този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
Но това дори не беше най-лошото. Най-ужасното бяха хората там. Всички бяха намусени и те гледаха с поглед тип: „Ти ква си, ма? Давай, жабите и дим да те няма!”. Повечето бяха криминални типове или някакъв вид черни магьосници. Не особено успешни, според Ари, защото се носеха без никакъв моден стил. Бяха осиновили мантрата: „Черното е бог!” и нямаше нещо по тях, което не беше в този цвят. Дрехите, мантиите, обувките, дори косите им...
Скука. Пълна скука.
- Не! – просто отвърна Орлова и запрати възможно най-наглата си усмивка на Маришка. Нямаше намерение да играе по свирката на тъмнокосата, а и тя вече си имаше момче за всичко. Сандър, може би бе вързан за нея, но ягодова нямаше този проблем.
- И защо си мислиш, че ти давам право на избор? – Маша свиси вежди, докарвайки физиономията си до момент: „смазан камион”, но не изглеждаше убедителна.
- Не ми пука какво си мислиш, драга. Хващай си Сандър под ръчичка и отивайте на сватбено пътешествие на остров Катран. И дано има късмета да те удави и да се отърве от теб! – Арина не беше лош човек. Обикновено, не пожелаваше злото на никой, но за Боршош правеше специално изключение. Все пак, Викторович й бе споделил ВСИЧКО.
Точно така, червенокосата знаеше какво се беше случило в Хогуортс и за „невероятното” дело на Николет. Затова не изпитваше ни капка съжаление към нея.
- Няма нужда да притеснявам Сандър. Трябва да го направим заедно! Много е важно! – продължаваше да настоява другата, все едно Ари не бе продумала и дума, а само се беше усмихнала срещу нея.
- Виж, какво – ако искаш да те придружа, трябва да ме помолиш. – събеседничката й бе толкова кисела, че по-скоро лимоните да се превърнат в ягоди и да полетят, отколкото да осинови нормално човешко възпитание. – А и трябва да ми кажеш подробно какво ще правиш там, защото знаеш – имам навика да чета между редовете. Не искаш да кажа на Сандър, че искаш да избягаш с планински таласъм, нали?
Засмя се на собствената си шега. О, това беше много добре! Щеше да си го запише за бъдещи употреби!
Маришка Боршош харесва този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Арина Орлова and Люба Бюлбулева харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
А, не, това беше прекалено! Разтръска глава, за да прогони последната картинка. Не, не, това щеше да й докара кошмари за цял месец напред!
Арина сбръчка устни, чудейки се кой ли е правилния подход в случая. Разбира се, винаги можеше да я прогони с нещо от рода на: „Дано ягодовите богове те удавят в желиран сироп!” или „Гледай си работата! Черната магия не е за откачалки!”. Да, ама тогава Боршош щеше да се забърка в някоя откачена лудост, още преди да е стъпила на остров Катран. Това не звучеше добре в сметките на червенокосата...
- Колко „мило” от твоя страна да ме уведомиш какъв е плана. – звучеше мрачно и напълно загубила безгрижния си тон.
- Радвам се, че го оценяваш. – дружката й по неволя изпъчи гърди срещу нея, все едно е направила истинско геройство, провеждайки почти нормален разговор с нея. Явно приемаше тези думи за знак на съгласие.
- Само черна магия му липсва на Сандър. – изстреля Орлова след тежка въздишка. – Кво не можа да го спечелиш по нормалния начин и сега искаш да го омагьосаш и превърнеш в безмозъчно зомби?
Упс. Май не трябваше да го казва. Някой умник някога бе заключил, че на лудите не трябва да се подхвърлято ще по-откачени идеи!
- Ми, звучи добре... – тъмнокосата се изхили нагло и в очите й проблясна нещо, което караше стомахът на Ари да се свива. Май наистина го беше загазила с тази голяма уста.
- Не, не звучи добре, Маришка! – отпи от кафето си, за да замаксира възмущението си. Нямаше начин, щеше да се наложи да се изтормози още веднъж с тази напаст. – Помоли ме като нормален човек и ще дойда с теб.
Триста ягодови проклятия!
Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Лилиян Кардамова харесва този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
- Това не е идея, а какво не трябва да правиш в свободното си време. – чувстваше се длъжна да я предупреди. Или поне малко да насочи вниманието й в друга посока, далеч от блондина, които и без друго си имаше достатъчно проблеми покрай нея. – Просто остави момчето на мира.
- И защо ми е да го правя? – устните й се разшириха още повече. Явно и те като безочието й, нямаха граници.
Но, и имаше един проблем – Маришка бе от онези хора, които остров Катран, вероятно се опитваше да привлече. Морално сива, луда, обсебена от наградата. Размитите й представи за това кое е правилно и кое не, бе допълнителен бонус. Затова на малката Орлова не й оставаше нищо друго, освен да измисли начин да я саботира.
Само трябваше да измисли как.
- Защото така е правилно. – ясно бе, че печелише време. Нямаше нужда да разтягат още този разговор, решението беше повече от ясно – червенокосата щеше да завлече Боршош до въпросното райско кътче и да я бутне във водата.
- Не ми пука. Просто кажи да и да приключваме този цирк, нямаме цял ден. – посланието беше повече от ясно, но реакцията на тъмнокосата забавляваше Арина.
- Махни този кучешки поглед, не ми предлагаш брак, а да се бутам до някакъв тъп остров. – забележката бе направена само, за да я издразни допълнително. А, и й трябваше време, за да измисли с какво да я разсея.
Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
- Аз съм готова, но ТИ не си готова, Маша. – сведе глава към масата, позволявайки на няколко червеникави кичура да се намърдат пред очите й. Не, не обмисляше план за бягство. Вече се беше набутала в тази каша, но можеше да направи нещата малко по-интересни.
- Сега пък какви ги говориш? Май и хапчетата няма да те спасят... – чернокосата вече звучеше изключително раздразнено и на ръба да удуши някое детенце с голи ръце.
- Все забравям, че не си от България. Толкова добре се сливаш с гетето, че изглеждаш като една от тълпата. – някой бе казъл, че да дърпаш звяра за опашката не е добра идея. Орлова явно бе пропуснала този урок и сега искрено се забавляваше, докато зяпаше как чуждото лице се изкривява гротестно. Може би, Маришка имаше някоя далечна вийла в родата, защото почти докара птичи изражение.
И преди другада да успее да скочи и да направи истински панаир, червенокосата махна с ръка и посочи табелата, която се намираше през две маси. Тя представляваше огромен бял правоъгълник, оцапан с червени пръски, имитиращи кръв. С грамадни жълти букви бе изписано: „Без бой, скандали и сватби! Нарушителите ще бъдат превърнати в жълти павета!”.
- Тъй като днес съм мила, ще ти уточня. Не можеш да отидеш на остров Катран без българска народна носия. Местен обичай, за да разпознаят начинаещите черни магьосници. – едва се сдържаше да изглежда незаинтересована и беизразна. Вътрешно всичко в нея се тресеше и превиваше от смях. А най-забавното бе, че Николет премигаше срещу нея и се чудише това наистина ли е така или Ари я е взела за червената шапчица, отишла да прави от вълка кожени гъби.
Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Маришка Боршош- Ученик, шести курс, дом "Лъч"
- Галеони : 67
Ниво :
Статистики :
Сила: 10
Издръжливост: 22
Интелигентност: 4
Ловкост: 8
Магия: 22
Късмет: 8
Бобчета :
Арина Орлова and Люба Бюлбулева харесват този пост.
Арина Орлова- Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
- Галеони : 35
Ниво :
Статистики :
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
Бобчета :
...жаби-принцеси и рицари, яхнали носорози.
- Чудесно! Знам точното място, на което да те заведа! – червенокосата скокна от мястото си и заобиколи озадачената Николет, запътвайки се уверено към изхода на заведението. Другото момиче я последва десет секунди по-късно като трябваше отново да премине през малките си фенове, които този път я замерваха с цветенца и брокат. Така като настигна Ари, черната й коса беше посипана със злато и на върха се бе наместила една единствена роза, забита като знаме.
- Мразя това място. – изкоментира и присви очи към компанията си. – Хайде по-бързо ме води към това място, че дори традициите в България са супер тъпи.
- О, нищо не си видяла. – изхили се Орлова, чудейки се тя като какво да се маскира. Едно беше ясно – щеше да набута Боршош в най-странното подобие на „носия”, дори нямаше нужда реално да избере носия. Просто трябваше да го представи на дружката си като „традиционно облекло” и тя щеше да се вържше...
--
Магазинът, в който я завлече се казваше: „Облекла за тролове и самодиви”. Табелата беше малка и буквите едва се четяха, но на витрините бе лепната снимка от весник на средновековна магьосница, а срещу нея бе изписано с черни букви: „За погребение или кюфтек – Вий от нас дрешки си вземете!”.
Маришка, както можете да се досетите, не изглеждаше доволна от състоянието на това малко и запуснало магазиче. Физиономията й бе придобила състоянието на рохки яйца, а хейтът, който се изля от устните й бе вдъхновяващ. Жалко, че Арина я игнорира и влезе смело навътре.
- Е, кое е туй народна носия? – попита троснато и огледа закачените дрехи. – Надявам се да намерим, защото ако няма със сигурност ще си докараме бяс от това място.
- Спокойно. Няма да се бавим. – червенокосата смело дърпна рандъм неща и набута няколко закачалки в ръцете на девойката. Та, изборът й изглеждаше така – най-широкия панталон тип чарстоун в лилаво, обагрен със зелени следи от котешки лапи. Затворническа тога, направена на блуза в морско син цвят и престилка от реална народна носия. За разкош избра вълнена перелина и терлици с шевици. – Ето, това е за теб.
- Ти луда ли? Не можеше ли да имате по-грозни народни носии? – измрънка Боршош и изсъска свирепо. – А ти какво ще облечеш?
- О, това е много лесно! Има специален дрескод, който също е традиционен, за придружителите на начинаещите тъмни магьосници. – тук Ари отново за секунди избра рандъм неща от щендерите. Нейната комбинация бе – дълга тюлена пола в черен цвят на маргаритки, бяла риза с народни шевици по ръкавите, изобразяващи биковете в любовния им период и за финал – грамадна бяла шапка с бомбе.
- Защо ти ще носиш това, а аз...
- Такава е традицията! Е какво избираш – ще спазиш ли традицията или ще се откажеш от ходенето до остров Катран?
Какъв бе отговора...
... ще разберете някой друг път.
Край.
Маришка Боршош, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.