Индекс
50
Сила: 4
Издръжливост: 2
Интелигентност: 6
Ловкост: 6
Магия: 4
Късмет: 2
by Геновева Самарджиева
второкурсничка
Dafne Keen
змиеуст
—
От малка си беше дивачка, поради което майка ѝ, Ирмена Самарджиева, обичаше да казва, че е като хваната от гората. За нея беше цяло чудо и висшва мистерия, как е възможно жена с нейните обноски и изтънченост да произведе дете като Геновева, единствената ѝ дъщеря. Сополанката със сигурност не се вписваше във висшето общество на българските магьосници, рядко я водеха по приеми и гала вечери, какво остава за всякакви други светски събития. Последния път, в който това се бе случило, семейство Самарджиеви бяха брали бая срам, когато малката Вея попита най-безцеремонно дали госпожа Шаханова се приготвя за хибернация, поради роклята, която бе облякла. За щастие, беше най-малката в семейството, та имаше и други двама братя преди себе си, които да отсрамват фамилията. Вместо да се провира в спиращи дъха рокли и да киха под облаците пудра, предпочиташе да си търси по… практични занимания.
Първата си жаба улови на три, а първия гущер - на три и половина, понеже гадинките бяха дяволски бързи и ранните ѝ опити завършваха като по-скоро неуспешни, понеже опашките им оставаха в ръцете ѝ. След всяко ново завоевание се връщаше победоносно вкъщи, цялата окаляна, раздрана и с почервеняли от слънцето нос и бузи. Тъй като никой не се интересуваше осоебно от трофеите ѝ, тя бързаше да ги затвори в буркани или кибритени кутийки (като грижливо оставяше отвори за да дишат) и ги складираше на сигурно в задната част на гардероба си. Разбира се, когато майка ѝ разкри скривалището ѝ, настана такъв скандал, че лятната им вила в Цигов чарк ѝ се бе сторила малка…
Геновева никога не се вписваше никъде, но на нея така си и харесваше. Обичаше да прекарва времето си сред природата и да лови какви ли не гадинки, да изучава крилцата на пеперудите и да набюдава цял ден как мравчените колонии пренасят запасите си в мравуняка. Когато се прибереше вкъщи пък, обичаше да се заравя в библиотеката - четеше главно книги по естествознание и магизоология, като проследяваше с пръст анатомията на зеленоопашавец и изучаваше с любопитство любовния ритуал на хизпърфълите. Най-много обаче обичаше влечугите - змии, гущери, дракони и всякакви други гадинки, които така ужасяваха майка ѝ. Може би причината в любовта им към тях се коренеше във факта, че бяха единствените ѝ приятели навън измежду дърветата. Дори не ѝ се струваше странно, че умее да разговаря с тях - вместо това бе запленена от историите, които имаха да ѝ разкажат.
Когато замина за Мунгав, голямото имение на семейство Самарджиеви като че ли си отдъхна тежко, от което прозорците прискърцаха. Тогава Вея не знаеше какво я чака, но не се боеше от това, което предстои. Въоражена с безграничната си смелост и любопитство, както и с известна доза наивност, тя нямаше търпение да открие какво какви същества я чакаха зад стените на магьосническото училище. Ах, колко хубаво щеше да бъде да не ѝ натякват постоянно как нещо по дрехите ѝ е скъсано или как се познава какво е обядвала, само когато човек се вгледа в крайчеца на устата ѝ. Тежко и горко им на вийлите, когато се срещнеха с нея!
