Крилат полет

@Зинаида Кражова един ден след мача "Лъч" срещу "Южен вятър" 
  

Цяло чудо беше, че не беше настинала след вчерашния мач. Нормално за нея беше забравила да си сложи непромокаемите заклинания и след мача беше подгизнала до кости с тракащи зъби и коса приличаща на купчина водорасли. Ако питате нея, дори не знаеше как се беше озовала на мача. Както беше резерва и си седеше на скамейката, в следващия момент летеше към обръчите, а вятъра я блъскаше в лицето.
   
Днес времето беше коренно различно - все още беше хладно, но небето беше чисто и дори грееше слънце. В неделя нямаха часове, така че веднага след закуска Ела се насочи към двора на училището с книга под ръка, обмисляйки вчерашните събития. Дали не трябваше да се присъеди към отбора по куидич като нещо повече от резерва? Искаше ли да го направи? И най-вече беше ли готова за това. Обичаше да лети, но само толкова. Не се виждаше да подмята бухалка на игрището или да вкарва голове. За пазач пък въобще да не говорим. Както беше потънала в мислите си, от някъде изкочи Зина и така я стресна, че цялата подскочи, а сърцето ѝ пропусна един удар. 
  
- Хеееей... - още се държеше за сърцето и едва си поемаше въздух. - Зинаида... - двете бяха в един курс и също така познаваха Люба, но не се бяха запознали официално. Застанали една до друга приличаха на Ин и Ян - едната с ярко жълт пуловер, усмихната и с къдрава черна коса, а другата облечена изцяло в черно, с безизразна физиономия и начупена бяла коса.
- Защо не си в отбора по куидич? - доста директен въпрос.
- Ами... - и абсолютно противоположен отговор. - Реално съм в отбора. Просто играя като резерва.
- Защо не си в истинския отбор? 
   
Обичаше да лети. Проблема не беше това. Правилата също. Все щеше да ги научи. За пазач не ставаше, за бияч също, но за гончия можеше и да се справи. Тогава какво я спираше? Ела погледна съученичката си и вдигна ръце.
  
- Не съм добра в това. - не ѝ се обсъждаше точно тази тема, при положение че не се познаваха, но Зина не ѝ оставяше кой знае какъв избор.
- Напротив. Гледах те вчера на мача.
- Не искам да прецакам отбора. На мое място може да играе някой много по-добър.  

Зина сякаш беше родена на метлата и това се забелязваше още от часовете по летене, през куидича чак до този момент и завъртането, което направи около метлата. Ела не ѝ остана длъжна и реши да направи нещо като предно колело, но на метла. Крайно време беше да измисли някакви имена на тези движения. Наклони метлата надолу, направи един пълен кръг и се върна в хоризонтално положение на нивото на южнячката. Кражова пришпори метлата си, а Ела я последва като я изпревари само за миг. Това ѝ действие се оказа достатъчно, за да събуди състезателната злоба в съученичката си. Полетът им прерасна в гонка, в която за момента Зина водеше. Къдрокоската се приведе напред, стисна здраво метлата и ускори почти до максималната скорост, на която беше способно приспособлението. Усещаше вятара в косата си и щеше да затвори очи, ако вероятността да се блъсне в стълбовете не беше твърде голяма. Подмина ги и на метри от края на игрището, направи остър завой, обръщайки се на 180°, и се насочи право към головите обръчи. Преди да ги достигне, Зина я подмина и се промуши през средния обръч, след което натисна метлата си надолу и се спусна успоредно на металния прът. На метри преди да се разбие, върна метлата в хоризонтално положение и намали скоростта. Ела беше плътно зад нея и следваше движенията ѝ докато накрая не се носеха над земята с толкова ниска скорост, че почти бяха спряли.
  
Лицето ѝ направо сияеше от широката ѝ усмивка. Затвори очи и почувства вятъра в къдриците си. После пусна ръце от дръжката и ги разпери настрани, сякаш се зареждаше от слънцето. Накрая легна по гръб на метлата и най-сетне отвори очи. Първо гледаше небето, а след това се обърна към Кражова.
- Какви други трикове знаеш? Моите не са много - завъртане около метлата и висене надолу с главата. 
   
Сякаш за да потвърди думите си, се изправи, хвана метлата с една ръка и увисна към земята, увивайки крака около дръжката и пускайки ръцете си. Обичаше да виси така. Помагаше ѝ да погледне от друг ъгъл на нещата. А и беше забавно да гледаш света наобратно, докато вятърът вее косата ти.

 
 
 
 
 
 

- Ъм... Аз честно казано не знам много други трикове. 
  
Ограничаваше се до две превъртания, упражнения от часовете по летене и едно-две неща, които е виждала от куидични играчи. Не, че я беше страх или не ѝ се занимаваше, но предпочиташе да прекарва свободните часове (които така или иначе не бяха много) с Луна. 
  
Огледа се наоколо и взе да размишлява какви други възможности имаше. Освен тях със Зина и головите обръчи игрището беше абсолютно празно. Около стълбовете нямаше какво толкова да се направи. Може би да се обикалят или използват за състезание? Но те вече се бяха състезавали, а и това далеч не беше най-забавната част в летенето.
   
- Какво ще кажеш да отидем в гората? Там винаги е забавно за летене. - предложи ѝ Ела. Беше ходила там и преди. Разбира се само в разрешената зона. Онова с Люба не го броим - на всеки Ела ѝ се случва да се загуби.
- Съгласна. - отвърна ѝ Зина с обичайната си безизразност, но този път изглеждаше някак ентусиазирана. Може би заради някакво магическо излъчване или начина, по който държеше метлата... или може би очите ѝ? Да, определено бяха те. Може и да изглеждаше "безчувствена", както я описваха съучениците им, но онзи цитат си оставаше верен: "Очите са прозорец към душата".
  
Ела пришпори метлата си и мина през левия обръч, завъртайки се около оста си, плътно следвана от Зина. Двете излязоха от пределите на игрището и след няколко метра се спуснаха стремглаво надолу, принизявайки се на нивото на гората. Дори на тези таратайки от склада момичетата ловко избягваха клоните на дърветата, завиваха и рязко сменяха посоката си. Е, поне Ела преди да осъзнае, че лети сама в някаква неясна посока, а зад нея няма никой. Спря на място и се обърна на посоката, от която се очакваше да е дошла. Да сме честни - не знаеше, от къде е дошла. Като един обикновено спокоен човек беше странно, че леко се паникьоса от липсата на човек зад гърба си. 
  
- Зина... Зинааааа....ЗИНА!