@Тервел Шаханов @Люба Бюлбулева
Най-накрая беше настанал - денят за разплата.
Ако Калоян трябваше да бъде пределно честен със себе си, бе очаквал да бъде много по-развълнуван, отколкото бе в действителност. С времето обаче, споменът за лъсналия му задник пред всички присъстващи в банята с бронзовите чешми някак бе избледнял. Защо тогава държеше Тервел да си получи заслуженото ли? Ами, въпросът беше принципен. На Калоян му се струваше справедливо - всеки си сърба попарата сам или нещо такова. Надяваше се единствено по-големия му съдомник да помни за какво всъщност биваше наказан. Все пак бяха минали две години и неговите спомени също може би се бяха поизместили на заден фон. Нищо - ако се наложеше, Калоян набързо щеше да му припомни за какво става дума.
Погледна към вратата през която след малко трябваше да влязат седмокурсниците за часа си по Трансфигурация. Силно се надяваше, че Люба също е заела позиция оттатък вратата и ще изпълни своята част от плана както се бяха разбрали. А каква беше тя ли? Люба трябваше да омае Тервел със сладките си приказки, така че да се погрижи той да влезе последен в залата. Само така можеше да се получи спектакълът, който двамата внимателно бяха конструирали. Очите на Ян се изместиха тревожно към кофата, която левитираше над вратата посредством задълбочената му концентрация и насочената му магическа пръчка. Не го питайте как беше довлякъл всичко това до стаята, при това без никой да го види - беше буден от 4 сутринта и усещаше как очите му започват да се притварят лекичко. Не! Трябваше да остане буден! Това, което предстоеше да се случи бе твърде важно.
Може би някои от вас ще си кажат, че това поведение е прекалено детинско - кой отмъщава на някого ДВЕ ГОДИНИ по-късно? Калоян, ето кой. Защото, видите ли, той беше наясно, че Тервел няма да го очаква. Беше свалил гарда си и беше забравил за Калоян, което щеше да се окаже първата му и последна грешка. А и хората, които искат да си отмъстят могат да проявят слонско търпение и да чакат спокойно най-подходящия момент да настъпи. Разбира се, Ян нямаше понятие за всички неща, които се бяха случили на Тервел в изминалите две години и нямаше как да знае, че наказанието, което му беше замислил, може би съвсем не беше удачно.
По челото му вече започваха да избиват капчици пот. Надяваше се Люба да побърза!
Най-накрая беше настанал - денят за разплата.
Ако Калоян трябваше да бъде пределно честен със себе си, бе очаквал да бъде много по-развълнуван, отколкото бе в действителност. С времето обаче, споменът за лъсналия му задник пред всички присъстващи в банята с бронзовите чешми някак бе избледнял. Защо тогава държеше Тервел да си получи заслуженото ли? Ами, въпросът беше принципен. На Калоян му се струваше справедливо - всеки си сърба попарата сам или нещо такова. Надяваше се единствено по-големия му съдомник да помни за какво всъщност биваше наказан. Все пак бяха минали две години и неговите спомени също може би се бяха поизместили на заден фон. Нищо - ако се наложеше, Калоян набързо щеше да му припомни за какво става дума.
Погледна към вратата през която след малко трябваше да влязат седмокурсниците за часа си по Трансфигурация. Силно се надяваше, че Люба също е заела позиция оттатък вратата и ще изпълни своята част от плана както се бяха разбрали. А каква беше тя ли? Люба трябваше да омае Тервел със сладките си приказки, така че да се погрижи той да влезе последен в залата. Само така можеше да се получи спектакълът, който двамата внимателно бяха конструирали. Очите на Ян се изместиха тревожно към кофата, която левитираше над вратата посредством задълбочената му концентрация и насочената му магическа пръчка. Не го питайте как беше довлякъл всичко това до стаята, при това без никой да го види - беше буден от 4 сутринта и усещаше как очите му започват да се притварят лекичко. Не! Трябваше да остане буден! Това, което предстоеше да се случи бе твърде важно.
Може би някои от вас ще си кажат, че това поведение е прекалено детинско - кой отмъщава на някого ДВЕ ГОДИНИ по-късно? Калоян, ето кой. Защото, видите ли, той беше наясно, че Тервел няма да го очаква. Беше свалил гарда си и беше забравил за Калоян, което щеше да се окаже първата му и последна грешка. А и хората, които искат да си отмъстят могат да проявят слонско търпение и да чакат спокойно най-подходящия момент да настъпи. Разбира се, Ян нямаше понятие за всички неща, които се бяха случили на Тервел в изминалите две години и нямаше как да знае, че наказанието, което му беше замислил, може би съвсем не беше удачно.
По челото му вече започваха да избиват капчици пот. Надяваше се Люба да побърза!