Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Едно закъсняло отмъщение по-късно...

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Coin10 22
    Опит : Едно закъсняло отмъщение по-късно... 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Untitl40
    Бобчета : Едно закъсняло отмъщение по-късно... PearЕдно закъсняло отмъщение по-късно... MangoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SapphireЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SausageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... ChocolateЕдно закъсняло отмъщение по-късно... Tuttifrutti 

    Едно закъсняло отмъщение по-късно...

    Писане by Ян Маджаров Вто Авг 29, 2023 5:05 pm


    @Тервел Шаханов @Люба Бюлбулева

    Най-накрая беше настанал - денят за разплата.

    Ако Калоян трябваше да бъде пределно честен със себе си, бе очаквал да бъде много по-развълнуван, отколкото бе в действителност. С времето обаче, споменът за лъсналия му задник пред всички присъстващи в банята с бронзовите чешми някак бе избледнял. Защо тогава държеше Тервел да си получи заслуженото ли? Ами, въпросът беше принципен. На Калоян му се струваше справедливо - всеки си сърба попарата сам или нещо такова. Надяваше се единствено по-големия му съдомник да помни за какво всъщност биваше наказан. Все пак бяха минали две години и неговите спомени също може би се бяха поизместили на заден фон. Нищо - ако се наложеше, Калоян набързо щеше да му припомни за какво става дума.

    Погледна към вратата през която след малко трябваше да влязат седмокурсниците за часа си по Трансфигурация. Силно се надяваше, че Люба също е заела позиция оттатък вратата и ще изпълни своята част от плана както се бяха разбрали. А каква беше тя ли? Люба трябваше да омае Тервел със сладките си приказки, така че да се погрижи той да влезе последен в залата. Само така можеше да се получи спектакълът, който двамата внимателно бяха конструирали. Очите на Ян се изместиха тревожно към кофата, която левитираше над вратата посредством задълбочената му концентрация и насочената му магическа пръчка. Не го питайте как беше довлякъл всичко това до стаята, при това без никой да го види - беше буден от 4 сутринта и усещаше как очите му започват да се притварят лекичко. Не! Трябваше да остане буден! Това, което предстоеше да се случи бе твърде важно.

    Може би някои от вас ще си кажат, че това поведение е прекалено детинско - кой отмъщава на някого ДВЕ ГОДИНИ по-късно? Калоян, ето кой. Защото, видите ли, той беше наясно, че Тервел няма да го очаква. Беше свалил гарда си и беше забравил за Калоян, което щеше да се окаже първата му и последна грешка. А и хората, които искат да си отмъстят могат да проявят слонско търпение и да чакат спокойно най-подходящия момент да настъпи. Разбира се, Ян нямаше понятие за всички неща, които се бяха случили на Тервел в изминалите две години и нямаше как да знае, че наказанието, което му беше замислил, може би съвсем не беше удачно.

    По челото му вече започваха да избиват капчици пот. Надяваше се Люба да побърза!

    Ясна Соколова, Пейо Желев, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Вийла
    Галеони : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Coin10 256
    Опит : Едно закъсняло отмъщение по-късно... 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Untitl41
    Бобчета : Едно закъсняло отмъщение по-късно... TomatoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... CabbageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... BananaЕдно закъсняло отмъщение по-късно... PizzaЕдно закъсняло отмъщение по-късно... HoneyЕдно закъсняло отмъщение по-късно... AppleЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SapphireЕдно закъсняло отмъщение по-късно... PearЕдно закъсняло отмъщение по-късно... WatermelonЕдно закъсняло отмъщение по-късно... EmeraldЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SausageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... BlueberryЕдно закъсняло отмъщение по-късно... CheeseЕдно закъсняло отмъщение по-късно... ChiliЕдно закъсняло отмъщение по-късно... MangoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... TuttifruttiЕдно закъсняло отмъщение по-късно... CinnamonЕдно закъсняло отмъщение по-късно... RubyЕдно закъсняло отмъщение по-късно... ChocolateЕдно закъсняло отмъщение по-късно... Diamond

    Re: Едно закъсняло отмъщение по-късно...

    Писане by Люба Бюлбулева Пет Сеп 01, 2023 6:26 pm


    Планът на Ян имаше доста лоша пробойна...
    Няколко. 
    Като начало Люба имаше чара на дървар отшелник, който от петдесет години не е разговарял с човешко същество. Е поне според нея. Или поне толкова напоследък й беше желанието да комуникира с хора, които не й бяха от нейните. А Тервел го беше засичала сигурно пет пъти общо като не броим фестивала.
    Фестивала!
    Ето за какво можеше да го баламосва.
    Важното беше да не спира да говори. Това го можеше! Или пък трябваше да избере друга тема? Билки! За това можеше да говори с дни. Ако кажеше, че Звездинова я беше пратила да му помага, защото бил изоставал? Ама той беше седми курс. От какъв зор щеше петокурсник да му помага?

    Така докато се чудеше пред кабинета по Трансфигурация... о не Желев щеше да я убие. Или той самият щеше да получи сърцетуп. Зависи колко голяма драма щеше да стане. 
    Е веднъж се живее.
    Щом оцеля всичко друго, щеше да се справи и със бесен вампир пред трети инфаркт за тази година. Нали?

    - Хееей, Тервел! - Късно беше за преосмисляне на плановете си за бъдещето. Те тези за разговора й излетяха от главата в момента в който по-голямото момче се спря при нея. Изглеждаше все едно кучета са го яли... всъщност не беше ли в една слънчева група с хиените? Можеше и да са. - Ааааа, такова.
    - Какво?
    - Такова де
    - А да другата пробойна в плана на Ян - Люба и лъгането бяха като вода и масло. За това и просто изстреля първото, което й дойде на ум. Ходи я питай защо баш тва - Писаллисидокладизавълчебиле?

    Ясна Соколова, Ела Благоева and Симеон Манев харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Върколак
    Галеони : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Coin10 9
    Опит : Едно закъсняло отмъщение по-късно... 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Untitl40
    Бобчета : Едно закъсняло отмъщение по-късно... PearЕдно закъсняло отмъщение по-късно... MangoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SapphireЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SausageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... WatermelonЕдно закъсняло отмъщение по-късно... Emerald

    Re: Едно закъсняло отмъщение по-късно...

    Писане by Тервел Шаханов Съб Сеп 09, 2023 6:46 pm


    Тервел имаше доста лоша седмица след последното пълнолуние. Откакто вече нямаше пари за отварата от вълче биле се налагаше да прекарва трансформациите си в Оазиса. Споразумял се бе с леля Радина да го заключва там и да го отключва на следващия ден. Така не му се налагаше да напуска замъка – вийлите веднага щяха да го проследят по медальона и да го накажат, може би дори да го изключат. Освен това в Оазиса поне Тервел нямаше да е опасен за околните. Добре де, имаше някакъв риск, както беше станало ясно при последното пълнолуние. Яна – една петокурсничка, случайно се бе озовала в Оазиса с него и после ги бяха заключили вътре. След драматични два дена тя беше успяла да се измъкне, но на косъм. Тервел едва не получи инфаркт от притеснение, а вълкът направо полудя, като подуши човек толкова близо. В резултат на тази случка се бяха утроили типичните рани, съпровождащи трансформациите му. Когато се събуди на сутринта, установи, че един счупен клон се е забил в дясното му рамо със заострената си част. В Болничното крило му дадоха да се маже с лечебна отвара, но му казаха да го прави поне седмица, ако иска раната да се затвори изцяло. А имаше и други наранявания: навехнат крак, множество малки драскотини по лицето и гърдите му. Въобще положението му след пълнолунието бе трагично и си личеше.
     
    Чакаше в коридора с останалите ученици, които тази година бяха записали Трансфигурация за Т.Р.И.Т.О.Н. Групата се състоеше от шест души и Тервел ги ненавиждаше всичките. Отделно състоянието му след пълнолунието обикновено помрачаваше всякакво желание за социални контакти у него, а сега още повече. Затова стоеше сам в най-далечния край на коридора и чакаше да стане време за часа. Имаше черни кръгове под очите и гледаше невиждащо пред себе си. В съзнанието му се разиграваше случилото се в Оазиса.
     
    После изведнъж се появи Люба. Тервел присви очи, когато тя го поздрави. След Самодивския фестивал беше спрял да поддържа контакт с всички от онази странна групичка, с изключение на Арина и Ясна. Особено упорито избягваше Люба, тъй като знаеше, че тя няма да одобри сближаването му с вийлите. Сега си помисли, че тя идва при него точно по този повод. Но онова, което излезе от устата й, го притесни много повече.
    Моля? – смотолеви той, макар че много добре бе чул.
    Вълче биле. Не ми казвай, че не знаеш какво е това.
    Защо пък да знам?
    Ами, може би защото се учи по Отвари в 3 курс?
    О, да. Чувал съм за вълче биле, но не много.
    Люба се ухили и се приближи по-близо към него. В отговор той скръсти защитнически ръце пред себе си. От движението го заболя страшно рамото и по лицето му се изписа болка.
    Какво ти е? Нещо си се наранил ли?
    Много си любопитна.
    От кога крием тайни един от друг?
    От винаги.
    Тервел усети враждебността в собствения си той. Сигурен беше, че и Люба го усети. Какво въобще искаше тя от него? Искаше му се да бъде оставен намира да си ближе раните.

    Ясна Соколова and Симеон Манев харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Вийла
    Галеони : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Coin10 256
    Опит : Едно закъсняло отмъщение по-късно... 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Untitl41
    Бобчета : Едно закъсняло отмъщение по-късно... TomatoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... CabbageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... BananaЕдно закъсняло отмъщение по-късно... PizzaЕдно закъсняло отмъщение по-късно... HoneyЕдно закъсняло отмъщение по-късно... AppleЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SapphireЕдно закъсняло отмъщение по-късно... PearЕдно закъсняло отмъщение по-късно... WatermelonЕдно закъсняло отмъщение по-късно... EmeraldЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SausageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... BlueberryЕдно закъсняло отмъщение по-късно... CheeseЕдно закъсняло отмъщение по-късно... ChiliЕдно закъсняло отмъщение по-късно... MangoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... TuttifruttiЕдно закъсняло отмъщение по-късно... CinnamonЕдно закъсняло отмъщение по-късно... RubyЕдно закъсняло отмъщение по-късно... ChocolateЕдно закъсняло отмъщение по-късно... Diamond

    Re: Едно закъсняло отмъщение по-късно...

    Писане by Люба Бюлбулева Нед Сеп 10, 2023 10:19 pm


    Нещо май не беше наред.
    Но ако беше ранен.. не беше добра идея да го заливат с каквото и да е. Камо ли катран.

    Метна поглед към стаята и после обратно към Тервел.. но пък той пък защо се държеше като задник? Кой му се е наврял в гъза? Освен всичките вийли, Мелачки, утежнени уроци, Слънчеви коридори и прочие де. Всички имаха причини да са кисели.
    Ма него изглежда го бяха минавали през рендето в Слънчевия.

    - Оф, не ми пука що. Просто изглеждаш ужасно.
    - Верно? Мерси.
    - Пак заповядай. Стой малко -
    Затършува из чантата си, игнорирайки сарказма на по-голямото момче. Там някъде трябваше да е.. добре че беше почнала да разнася пресни буркани с мазилото покрай Игнат. Той упорито продължаваше да си крие раните. Може би за това заби на тези на Тервел. Не беше ли преди все заобиколен от приятели? Къде го бяха изоставили сега.. - Дръж.
    - Какво е това?
    - Помада от старо биле, диетания и куркума. За раните. Куркумата звучи странно, но е страхотен антиоксидант и антисептик. А и алое вера ма тя е ясна. 
    - Защо?
    - Алое верата ли? Защото успокоява възпаления и намалява отоци 
    - Не. Защо ми го даваш?
    - Защото мога? - И той подхождаше с подозрение.. Какво им ставаше на всички? Толкова ли вийлите им бяха смачкали духа. А все още беше едва средата на ноември. Пъхна му буркана насила в ръцете и се врътна да си ходи - Ако щеш го ползвай. Ако не дай го на някой друг, който му трябва.

    Беше бясна. За пръв път от.. началото на месеца.
    Идеята за "отмъщението" беше вече заличена от русата й глава, там хубаво се върна споменът за един друг час по Трансфигурация. И как й се гледаше вийла в дискомфорт. Габриела беше перфектна за това... особено сега като я бяха навряли в тази абоминация. Може би трябваше да възобнови действията срещу вийлите. 

    Статиката препука по кожата й.
    Тц.

    Или пък не.

    Поне не и директно.

    Яна Вълканова and Ясна Соколова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Вид на героя : Върколак
    Галеони : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Coin10 9
    Опит : Едно закъсняло отмъщение по-късно... 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 20 т.
    Ниво : Едно закъсняло отмъщение по-късно... Untitl40
    Бобчета : Едно закъсняло отмъщение по-късно... PearЕдно закъсняло отмъщение по-късно... MangoЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SapphireЕдно закъсняло отмъщение по-късно... SausageЕдно закъсняло отмъщение по-късно... WatermelonЕдно закъсняло отмъщение по-късно... Emerald

    Re: Едно закъсняло отмъщение по-късно...

    Писане by Тервел Шаханов Вто Сеп 26, 2023 10:17 pm


    Той се почувства зле, задето реагира така остро на въпросите на Люба. Очевидно не беше дошла да му се кара заради приятелството му с вийлите. Думите й бяха знак за истинска загриженост. Иначе нямаше да си губи времето да му дава мехлеми за раните му. Това го накара да поомекне малко, макар че все още не му се говореше с никого.
    – Благодаря – каза той и грабна буркана от протегната й ръка. Прибра го в джоба на мантията си за по-късно. – Кога стана такава експертка по Билкология?
    – Научаваш такива неща, когато трябва да се грижиш за здравето на цял куидичен отбор. Мога да отворя паралелно Болнично крило.
    Тервел се помъчи да се засмее, но лицето му просто придоби още по-измъчен вид.  
    Накъде си се запътила? – попита той, като се подпря на стената, така че да не го боли крака.
    – Имам малко работа… – за един кратък момент Люба изглеждаше несигурна, после лицето й изведнъж се проясни. – Търся Желев! Да си го виждал?
    – Няма го още. Сигурно Габриела го върти на шиш в кабинета му. Тя е малко… своенравна, както знаеш.
    – Ти със сигурност знаеш по-добре от мен – устните на Люба се разтеглиха в лека усмивка.
     
    Ауч.
      
    Естествено, че Люба бе наясно с отношенията между Тервел и вийлите. Естествено, че не одобряваше. Самият Тервел се  мразеше заради поведението си, но не виждаше друг начин да защити интересите си в „Мунгав“. Приятелството му с вийлите му носеше спокойствие и защита, каквито другите нямаха.
    – Чувал съм това-онова – каза той с възможно най-небрежен тон. Реши, че е най-добре да се прави на ударен.
     
    Изведнъж фигурата на Желев се появи в края на коридора. Движеше се бавно, следван от Габриела, по чието лице се четеше смесица от гняв и отвращение. По средата на коридора вийлата постави ръката си на рамото на Пейо. Той се обърна и двамата започнаха да обсъждат нещо. Преподавателят изглеждаше сякаш не е съгласен с нещо, което Габриела искаше от него.
    – Е, аз влизам, тъй като часът ще започне всеки момент… Чао – каза той и се отправи към класната стая.

    Ясна Соколова, Борис Захариев and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Вто Ное 05, 2024 6:18 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!